Затвор за отричане на Холокоста

Германия, Австрия, Белгия, Испания, Полша и Франция имат предвиден в законодателствата си затвор за отричане на Холокоста.

През февруари Германия осъди на пет години Ернст Цундел за пронацистка пропаганда, подбуждане към расова омраза и отричане на Холокоста. През 2007  в Германия има и втори  случай на осъждане заради отричане на Холокоста.

Вчера отново съдът в Манхайм е осъдил на три години и половина затвор и пет години лишаване от право да практикува професията си адвокатката на горните двама –  Силвия Щолц –  по същите обвинения ( “най-голямата лъжа в историята”).

Според Дойче Веле, Германия иска да превърне това отношение в политика на страните от ЕС.

11 thoughts on “Затвор за отричане на Холокоста

  1. lilly says:

    Uzhas! Nov podhod i e nuzhen na Germaniq, a ne takiva solidni nakazaniq, s koito nqma da ni stane po-simpati4na na nas ostanalite evropejci. Ne mozhe vlastite da ni kazvat kakvo da mislim za istori4eski sybitiq, vypreki 4e te sa bili fakt. Za6toto tova mozhe da otpri6ti vylni na novo nasilie po ulicite na Munich, Berlin i Hamburg. Da se zabranqva sy6testvuvaneto na krayno desni i levi partii to4no v Germaniq ot Federalniq SYd – da; no “ne” na namesata v sobstvenite ni predstavi za istori4eskite periodi.

    Vie kakvo 6te kazhete po vyprosa?

  2. Evergreen says:

    Чехия, Франция, Израел, Италия, Литва, Румъния, Словакия и Швейцария са останалите държави, които са криминализирали отричането на Холокоста.
    В повечето от тези държави едно от изпълнителните деяния на престъплението се изразява в занижаване броя на жертвите от извършеното престъпление. Можете ли да си представите такова изпълнително деяние да залегне в Наказателен кодекс. Да не говорим, че конкретни данни за броя на жертвите няма.
    Иначе историята на самото престъпление е много интересна и е свързана с оспорване автентичността на Дневника на Ане Франк. Някои изследователи са открили измежду листите в дневника й, такива, които са писани с химикал, изпработен години след края на WWII, което пък е било много силен мотив за тези, които отричат съществуването на Холокоста. Постепенно съдилищата в Холандия забраняват по-нататъшно оспорване на автентичността на Дневника и малко по малко държавите започват да криминализират и историческото отричане на Холокоста.
    Според мен това е недопустима крачка назад в процеса на универсализация и гарантиране на основни човешки права.
    Има и още нещо – някои от държавите са криминализирали отричането само на Холокоста, докато в други е престъпно отричането на всички престъпления против мира и човечеството.
    Защо например не се криминализира отричането на Арменския геноцид, Баташкото клане, Вартоломеевата нощ и т.н.?
    Лично според мен една теза следва да се оборва с аргументи и факти, а не с помощта на държавната принуда. Нещо повече, криминализирането на изказването на мнение създава в много по-голяма степен впечатление за липсата на противна гледна точка, отколкото неуспешното му научно оборване.

  3. nellyo says:

    И аз мисля, че държавната машина няма работа в един научен спор – но криминализирането на оспорване на исторически факт очевидно е специфичен рефлекс, при специфични особено чувствителни ситуации в едно общество – и трудно се обсъжда “по принцип”.

  4. lilly says:

    Съгласна съм и аз с повечето неща, но още си спомням една твоя книга, която взех от библиотеката на факултета – “медийно регулиране”. Въпреки че тези събития подлежат на обсъждане от науката, в статията ти за толерантността пише, че словото, което е насочено срещу определена раса или етнос, е много близо до физическото насилие. Не мислиш, ли че точно това е причината намесата на държавите да е оправдана?

  5. nellyo says:

    Враждебната реч (подбуждане към омраза) е отделна тема, различна от законовото дефиниране на “историческата истина”. По враждебната реч Съветът на Европа и ЕС (и България) имат относително единна позиция, но по забраната за оспорване на исторически факти – не.

  6. Mr. Mahony® says:

    Сега си представете, че България приеме закон за затвор при отричане на …. лагерите, убийствата или …. “освобождението” от велика Русия. Опазил ни Господ.

    Колкото и да уважавам Германия …. просто прекаляват с толерантността си.

    Не е истина … виждате как в България 750 000 гласуват за лумпени, които после правят редовно скандали в Европарламента.

    Сега е ред на един пожарникар … да охлади страстите там.

  7. illa says:

    Въпросът е твърде сложен, за да се решава само на юридическа плоскост. Да се отрича неюридическата съставляваща на едно или друго законодателно решение, би означавало да се загърбят всички законодателни принципи или да се отрече конкретно-историческата им обусловеност.
    Разпоредбите сами по себе си са не по-малко опасни от отричането им само по себе си. И едното, и другото са фанатизъм.

  8. lilly says:

    Illa, права си донякъде. И на мен ми е непонятно колко солидарни и съпричастни са (сме) повечето българи с немците (по въпросите на Холокоста) и турците (арменски геноцид) и как държавата не трябвало да забранява отричането им. Ами ако някой от вас вярва, че е нямало Холокост, нека да отиде в бившия концлагер Десау, близо до Мюнхен.Там още са изложени едни детски играчки, изработени от човешка кожа.

    Защо трябва да сме толерантни към изказването на една Силвия Шолц, която твърди, че Холокостът бил най-голямата лъжа на историята? Не й ли е неудобно поне от семействата на избитите жертви от този процес? И това се случва в държава, която има проблеми с интеграцията.

  9. Evergreen says:

    lilly, аз защитавам единствено свободата човек да може свободно да изразява мнението си. Ето така например, можах да разбера, че според някои хора българските депутати в Европейския парламент са лумпени. Аз може и да не съм съгласен с това мнение, но никога няма да отрека правото на който и да било да го изразява… Да не говорим, че ако чуя аргументи в подкрепата на обратното становище може и да се съглася с него. 😉
    Тук не става дума за голословно отричане на Холокоста, а за исторически проучвания, както писах и по-горе, за анализи автентичността на първоизточници на данните за съществуването на подобно престъпление.
    Аз не мога да отрека, че Холокост е имало. Сигурен съм в това! Но не мислиш ли, че въвеждането на цензура върху възможността да изразиш мнението си, да заемеш някаква позиция, е прекалено опасно?
    У нас съществуват групички, които поддържат идеята, че българите са арийци, защото видиш ли, наименованието на народа ни завършва на “арий” – бългАРИЙ или нещо подобно беше. Така е и с хората, които отричат Холокоста – всеки човек, който наистина се интересува от тези нещта може да види повърхностните разсъждения на ревизионистите.
    Освен всичко друго, опастност се крие и в самия състав на престъплението. НЯкой от вас може ли да ми каже какво означава “омаловажаване броя на жертвите”? Кое число би било съставомерно?
    И пак казвам, за мен най-голямата опасност се крие в това, че с криминализирането на подобни деяния се потъпкват основни човешки права – такива, за чието извоюване са умирали хора.

  10. lilly says:

    Евъргрийн, здравей!

    Виждам интересна дискусия се заформя. Мястото й обаче трябва да е не само в блога на Нели, но и в парламента например. Очаквам и други да се включат в спора.

    Ами не мисля, че това е толкова ОГРОМНО ограничаване на свободата на мнение. Българските евродепутати за някои може да са лумпени, но вероятно юристите, написали евроконвенции и закони в съответните страни не са (поне не 100 %). (Нали ние самите чакаме, някой отвън да дойде и да ни оправи положението.)

    Моето право се простира там, където почва правото на другия – и затова отричането на Холокоста, доказан научно по много линии, може да противоречи на културата на толерантност. Особено за Европа това е много чувствителна тема и нека не даваме крт-бланш на поддръжниците на идеята за арийството на България. Защото утре това ще доведе, може би, до насилие по улиците на етническа основа, което е много страшно.Нали се стремим и славим с толерантността си към другите етноси? Нали сме спасили евреите си? Защо трябва насила да търсим проблеми и то в чужди държави?!

  11. Evergreen says:

    🙂 Все още не съм в Парламента, за да прехвърля дискусията натам, но дискусията тук ми се струва дори по-конструктивна.
    Първо, не смятам, че българските евродепутати са лумпени и второ, повечето директиви, регламенти и национални закони се съставят от хора, които не са юристи и това според мен е проблем (съзнавам риска, че с това изказване ще си навлека гнева на политолозите).
    В конкретния случай, когато говорим за криминализирането на престъпление, което се изразява в отричане факта на друго престъпление се потъпкват основни човешки права. Няма никакво значение в каква степен става това – за нас е важен самият факт на ограничаването.
    Ако утре протестантите решат да се съберат и да преминат през католическата част на Белфаст и властите им забранят това, цяла Европа би надигнала вой до небесата, защото по този начин се ограничават правото на сдружаване, свободата на предвижване и т.н., без изобщо да вземат предвид факта, че всяка година тези “мирни” шествия прерастват с улични битки.
    Ако България преди 20 години беше криминализирала отричането на Баташкото клане, Европейският съд (който незнам защо толкова много се котира) щеше да ни накара да плащаме нечовешки обезщетения, затова че сме ограничили правото на всеки човек свободно да изразява мнеието си. Но в конкретния случай иде реч не за Баташкото клане, а за Холокоста. Отново казвам – не отричам факта на това престъпление, но има ли смисъл да се лъжем – тук става въпрос не за право, а за политика.
    Lilly, освен това по-горе правилно (според мен) казваш, че не може държавата да ни казва какво да мислим.
    И накрая още един интересен факт – привържениците на ревизионизма са се увеличили в пъти след влизане в сила на въпросните закони, предвиждащи търсене на отговорност за отричане на Холокоста.
    Не мисля, че възможността да се изказват различни становища може да доведе до насилие по улиците. До преди няколко години беше историческа истина, че България е била под Турско робство. Днес подобни твърдения се санкционират изключително тежко на кандидат-студентски изпити. И това е така, защото историята не е статична материя, тя изобщо не е материя, която може да се поддаде на обработка. Сигурен съм, че в този момент много хора могат да ми опонират и да кажат, че Турско робство е имало. Представяте ли си какъв би бил резултата, ако държавата забрани оспорването на моето твърдение?!

Leave a comment