Обменът на файлове в европейската съдебна практика

Пиратство ли е обменът на файлове. Могат ли да се арестуват и осъждат лица, свързани с обмен на файлове. Някои нямат проблем с простите отговори и казват “да”. Дали е толкова просто? Малко практика на съдилищата по темата и около темата.

Италия. Има решение отпреди години, че р2р е незаконна дейност, както и ново решение от 2007 в обратен смисъл. “Решението е важна стъпка към извода, че peer-to-peer per se не е незаконна дейност. Незаконно е нарушаването на авторските права и разпространението на защитени произведения с цел печалба.” Същевременно, според същата публикация, има изрична норма в ново законодателство, която вече обявява за незаконен обменът на защитени произведения.

Германия. Според решение на апелативен съд в Хамбург, доставчиците на интернет достъп не са длъжни да предоставят личните данни на потребителите на защитени произведения.

Холандия. По делото KaZaA Върховният съд реши, че технологията за обмен не е незаконна и производителят на такава технология не носи отговорност (така беше и в САЩ по решението Сони и преди решението Грокстер). В друг процес апелативен съд потвърди решение на съда в Утрехт , че е незаконно да се разкриват имената и адресите на собствениците на IP адреси, с цел преследване на тези лица за нарушаване на авторски права.

Великобритания. По иск на Британската фонографска индустрия (ВРІ) има двама осъдени да платят по няколко хиляди паунда, по данни от процеса те са предоставили 8906 песни за разпространение.

Швеция. Заради The Pirate Bay Швеция непрекъснато усъвършенства законодателството, има санкционирани, потребителите отговарят с пиратска партия.

Франция. Според решение от февруари 2006, използването на р2р мрежи за лични нужди не противоречи на закона. По-късно парламентът приема противоречиви промени в законодателството, очаква се съдът да прави разлика между създаване и използване на средства за обмен на файлове (изобщо) и на средства специално за нарушаване на авторските права.

Испания. Според решение на съда от ноември 2006, обменът на файлове е законен.

В САЩ (за разлика от Европа като цяло) процесите са доста напреднали, санкциите са масови, поради това и съпротивата е по-организирана, ето например “сайт на обикновените трудови хора” срешу звукозаписната индустрия и организираните от нея акции.

В България ще се прилага 172а НК, предстои да се види срещу кого, конкретно за каква незаконна дейност и как точно се доказва тя.

Като се спазва правото на лична неприкосновеност. Като не се намесва въпросът за порнографското съдържание по сървърите, това е отделен и различен въпрос.

Какво казват инициаторите на акциите в България (Дневник):

Ползването на торент програми превръща всеки потребител – бил той “сийдър”,”лийчър” или свързочникът “тракер” – в нарушители по чл.172 а на НК. Всички те се явяват съучастници и могат да бъдат подведени под отговорност за незаконно разпространение на обекти на авторското право. Законът определя рамките на наказанието, а съдът преценява степента на нарушението”, каза Велизар Соколов от “Арсис консултинг”, представител на Асоциацията на издателите на бизнес софтуер BSA. Според него основната вина в торент обмена носят “сийдърите”, защото, както показва и името им, “сеят” съдържание. “Лийчърите”, които теглят файлове, по-скоро са водени от личния си интерес да се сдобият с филми и музика. Същата е и позицията на ГДБОП. “Проверките ни никога не са при случайни потребители, а само при онези, за които имаме информация, че активно разпространяват файлове”, обясни Явор Колев. В торент веригата тракерът има ролята на “помагач”. Терминът “помагачество” присъства в Наказателния кодекс и това е аргументът на ГДБОП да отправя предупреждения към собствениците на торент тракери.

Самите органи прилагат избирателно и по своя преценка 172а НК – за сийдърите по-скоро да, за лийчърите по-скоро не, а за тракерите – направо в ареста, нищо, че са само помагачи по тази логика (после ги пускат). ГДБОП прилага НК с преценка кой по-скоро е виновен, главният прокурор също зае позиция преди време, че потребителите не следва да се наказват.

Не е в интерес на правовата държава да съществуват норми, които самите органи не прилагат или ту прилагат, ту не.