По думите на Михаил Бозгунов полицаите са го предупредили, че журналистите се ползват с по-голяма защита, когато пишат за подобни събития, докато “обикновените хора” нямат такава. (Дневник)
Практиката често поставя въпроси, които не са (и не може да се очаква да са) стояли пред законодателя. Такъв е въпросът за статуса на блогърите. Или, в контекста на събитията от последните дни, има ли триада журналисти – блогъри – обикновени хора.
В България журналистите нямат такива привилегии по закон, каквито имат в някои други страни – като отделна категория граждани с по-специален статус (заради мисията им да информират). Покрай идеите за промяна на 339а НК (дали журналистите да имат право да използват специални технически средства) се изясни, мисля, че не е важно кой говори (формално юридически принадлежи ли към медия), а дали допринася за по-голямата информираност по важни въпроси от обществен интерес.
Това (като цяло) е изводът и на съда в страни, в които журналистите имат привилегии по закон, вж Apple v. Does (САЩ, 2006).
Съдът намира, че „всеки опит за разделяне на новините на легитимни и нелегитимни е неетичен. Всеки опит да се иска от съда да провежда такава граница противоречи на фундаменталната цел на Първата поправка – най-добрите, най-важните, най-стойностните идеи да се определят не по социологически или икономически формули, закон или правителствена процедура, а чрез конкуренция на пазара на идеи.”
Лесиг казва, че единствената разлика е в това, че блогърът (по-често) не търси заплащане, което го прави безкомпромисно свободен.
Интересно откъде се е взел този въпрос в България – а ако се постави все пак (и се мине отново по дългия път: какво е интернет, какво е сайт, какво е блог и т.н.), очаквам дискусията само да възпроизведе аргументация, изложена вече в чуждата съдебна практика.
Съществува и симетричният аспект (на въпроса за правата): отговорността на този, който информира. Разбира се (или по-добре: подразбира се), че блогърите са отговорни, поне в обхвата на етичния кодекс на журналистите.
Медийно право 
Отдавна е време в световен мащаб да отпадне тази специална правна категория в правото – “журналист”. Всеки човек има право да търси истината и да информира останалите хора, а след масовизирането на интернет и всеки има възможност да го прави.
Не виждам защо само тези хора, на които се плаща за това трябва да се ползват със специални приовилегии. И всъщност как се определя в подобен случай, че един човек е журналист? Да работи на договор в медия, да е член на съюза на журналистите или какво? Това е все едно ако не си член на съюза на писателите да ти кажат, че не си писател…
Далеч не всеки блогър блогърства с цел да информира. В масата от случаите блогът е като да си забравиш тетрадката-дневник на пейката в парка. Всеки, който намери тетрадката, може да прочете дневника, но от това не следва, че пишещият е целял точно това. Даже обратното. Едва ли тези, които са си водели дневници на хартиен носител, не са си давали сметка, че рано или късно записите ще станат чуждо достояние. Анонимността, аватарите и никнеймът сега просто “спестяват” времето до момента_в_който_всичко_ти_е_вече_безразлично.
Затова не е редно блоговете да се разглеждат само от гледна точка на тяхната масмедиалност. В масовия случай блогърът не цели да произвежда новини.
Впрочем, доколкото си спомням, в тълкувателното решение на КС се казва, че чл. 39К визира индивидуални права, които се отнасят до всеки гражданин и че по отношение на масмедиите те са частен случай
Съвсем разумни констатации 🙂
В конкретният случай на блогъра са предявени обвинения по следния текст:
чл.325, ал.1 от Наказателния кодекс – “Който извърши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред, изразяващи явно неуважение към обществото, а именно /затрудняване или затваряне на движението в отделни булеварди и улици на територията на гр.София за неопределен период от време/”
Та, въпросът ми е може ли изобщо писането в блог да представлява “действие”? Т.е. изразяването на позиция или призив да бъде определено като действие по смисъла на цитирания алинея? Според мен не може и действията на МВР са изцяло незаконни, и на практика представляват злоупотреба със служебно положение, което също се наказва със затвор.
“журналята” са изчезващ вид – интересно е да се наблюдават последните им издихания…..
а милиционерите скоро ще се избият взаимно ;))
Журналистите са разнообразни, има и забележителни хора между тях.
Но да, да информираш хората е нагласа, не трудовоправна връзка.