Говорили си Президентът на САЩ и шефът на Съветския съюз. Стигнали до правата на евреите. Ние сме много толерантни, казал руснакът, имаме вече двама евреи в парламента, вие колко имате? Нямам представа, казал американецът.
За себе си, за своите деца мисля две неща за важни (по този въпрос): Първо, в ежедневието да спреш да отбелязваш мислено – всеки път, за каквото и да става дума - кой какъв е по цвят, националност или ориентация. Второ, да не се поддаваш на инерцията на общото говорене за тях и за нас.
Намирам спазването на тези два принципа много, много трудно. В глобалния свят – понякога болезнено. Иначе декларации може да прави всеки.
June 28, 2008 at 1:11 pm
Нели,
би ли, моля те, обяснила как се справяш със случаите в които си успяла мислено да игнорираш различията си с някакви хора, след което културата им, свръх несъвместима с твоята, ти се натрапва или налага по такъв начин, че няма отърване? визирам да те краде ром, цветнокож да прояви агресия към теб (особено на база расизъм отсреща), или да си жертва на дискриминация от представители на изтока, или (не)религиозните ти възгледи да резултират в сблъсък?
питам и защото станах свидетел на случай, в който “равни права” се гарантират от закона (великобритания) и същия този закон става лост с който чернокож лъже, за да изгони бял от работа, без да има инцидент.
(въпросите ми са чисто информативни. не целя да изкажа позиция по въпроса.)
June 28, 2008 at 1:15 pm
Права си, че пътят към истинската толерантост е да спрем да обръщаме внимание на подобни различия. Работата е там, че винаги, когато има кризи, хората се разделят на лагери инстинктивно, за да дърпат чергата повече към себе си. Разделянето по цвят, език, етнос, възрастова група или ориентация е най-лесно, защото разликите са най-очевидни. Може би трябва да има толкова дълъг период на стабилност, че да забравим, че сме различни.
Разбрах целта на вица и американците може да не знаят колко евреи има е парламента/сената им, но имат точна бройка на жените, черните и мексиканците. Понякога дори си мисле, че ги вкарват под квота. Ето примерно за президентските избори в щатите за демократите се говореше все, че ще избират или черен, или жена и това бяха основните определения, по които ги съдеха. В провинция Hessen в Германия преди 3-4 месеца за канцлер избора беше между един идиот на име Koch и една жена, която даже нямаше немска фамилия – Ypsilanti. Не съм чул никакви аргументи по темата пол, възраст или етнос в предизборните кампании. Това мисля, че е добър пример за толерантност.
А на гейовете в София, и използвам този термин с най-дори чувства, мога да предложа следния подход срещу омразата и дискриминацията. Използва го гай актьора George Takei, който участваше в Star Trek и Heroes:
http://vids.myspace.com/index.cfm?fuseaction=vids.individual&videoid=6560863
June 28, 2008 at 2:32 pm
Георги: само в реална ситуация се вижда как се справя човек. Това и казвам – трудно е, само на думи изглежда лесно.
А иначе негативната и позитивната дискриминация (натрапването, както казваш, или квотите, за които казва Боян) са известни на правото, но в конкретния ти пример някой просто лъже, черен или бял.
June 28, 2008 at 6:39 pm
Може би е политически коректно да не се сещаме за разликите когато не са от значение, но има контексти в които те изплуват. Мисля, че има и следваща стъпка – в контекстите, в които разликите имат значение, да не се притесняваме да говорим за тях – да не се притесняваме от думите “турчин” или “гей” когато говорим с турчин или гей
Примерно 
Понякога прекалената политическа коректност създава у нас усещането, че има нещо нередно в това някой да е турчин или гей
June 28, 2008 at 7:40 pm
Това също. Няма нередно.
Има нередно най-високопоставен политик да каже по телевизора “турците” вместо ДПС или “куцо и сакато” вместо “хора, които не отговарят на изискванията” (в конкретния случай ставаше дума за достъп до функции).
June 28, 2008 at 10:41 pm
От доста време се опитвам да кажа същото като nellyo. Благодаря, че в този пост то беше казано по най-добрия начин!
June 29, 2008 at 5:08 am
За съжаление в България хората не приемат различността. Изобщо и по принцип. Хомосексуалните отношения са нормални, съществуват откакто съществуват хората. Ненормалното е отричането им, твърденията, че са резултат от болестно състояние и гейовете трябва да се лекуват и др.п.
В България липсва сексуална толерантност. То, като се замисля, каква ли друга не липсва…
July 1, 2008 at 7:33 am
Към #5:
1. Защо да не казва “турците”?
2. Знаеш ли какво е “идиом”?
[;;]
July 23, 2008 at 12:52 am
“Първо, в ежедневието да спреш да отбелязваш мислено – всеки път, за каквото и да става дума – кой какъв е по цвят, националност или ориентация. Второ, да не се поддаваш на инерцията на общото говорене за тях и за нас.”
Всичко започва от сызнанието на отделния човек . Това наистина са пырвите стыпки за спиране на дискриминативното мислене.
However, it takes a village to raise a child.
Обществото ( выв всичките му форми на изява на обществено мнение , в това число, закони, реклами, етц) трябва да подкрепя идеята че дискриминация/расизым не бива да има.
В Былгария определено се усеща дискриминация, по различни критерии.
Не всички родители се спират да коментират – за тях и за нас .. за черен или бял, за турчин или арменец или македонец или арабин … примерите са неизброими ..
Елементарно уважение и тырпимост не е никак лесно да се вызпитат.
Не е никак лесно, но не е невызможно.
Всичко започва от сызнанието, на мен, на вас … и на цялото общество.
July 23, 2008 at 11:57 am
В България расизмът е факт. Но когато някой “спре да отбелязва мислено”, се инфантилизира или решева да стане роб. Наложената, непроверена “толерантност” е част от тоталитаризма. Освен това “правото на ориентация” е фундаментално различно от правото на свобода на религията и съвестта да речем. Защо парадирането с хомосексуализма е част от либералното общество, а свободата да изразиш несъгласие с този “лайфстайл” не е? (Пример: Шведският пастор Аке Грийн, който бе осъден от шведски съд през 2005 за “насаждане на омраза” затова, че е изразил неодобрение на хомосексуализма като грях на основа на своите религиозни убеждения, цитирайки Библията и то по време на проповед в собствената си църква? Или МВР и бургаската община, които през април т.ж. заповядаха на всички директори на училища да уведомят учениците в града, че ако някой евангелист им каже за Исус, трябвало да се обадят на полицията?) Може би е редно и да се запитаме, дали да не спрем да отбелязваме мислено и педофилите, за които сексът с деца е също въпрос на “ориентация”?