Category Archives: Uncategorized

Обединено кралство: Кой контролира новините, които виждаме онлайн

В ново изследване на британския регулатор Ofcom, публикувано днес, се казва, че американските технологични фирми все повече оформят новинарските истории, които хората в Обединеното кралство виждат и четат. Това  според регулатора  води до рискове за  избора в новините.

Рисковете са свързани особено с т.нар. gatekeepers –  социалните медии   като Facebook, но също и търсачките и новинарските приложения като Apple News и Google News. Онлайн посредниците  помагат на хората да открият новини, но   имат поляризиращ ефект. При това хората не са наясно с влиянието на посредниците върху новините, които гледат. 

Ofcom отбелязва, че растежът на онлайн новините означава, че хората имат достъп до по-широк набор от истории, гласове и възгледи от всякога. Технологичните фирми – като Facebook, Google, Twitter и Apple – заемат централно място в този новинарски пейзаж. Те подготвят и препоръчват новинарско съдържание и сега се използват от 64% от онлайн възрастните.
През 2005 г. 18% от хората са отговорили на Ofcom, че използват интернет за новини. Днес така отговарят  66%. Facebook е третият по популярност източник на новини в Обединеното кралство след BBC и ITV, докато сред по-младите тийнейджъри Instagram, TikTok и YouTube оглавяват списъка.

Ofcom завършва с извода, че може да са необходими нови регулации, например нови инструменти, които да изискват от технологичните фирми да бъдат по-прозрачни по отношение на изборите, които правят при определяне на новините  онлайн, както и да дадат на самите потребители повече избор и контрол.

 Регулаторът  възнамерява да разработи официални препоръки за разглеждане от правителството на Обединеното кралство.

Отговорността на платформите: съдбата на параграф 230 CDA ще се обсъжда във Върховния съд на САЩ

Върховният съд на САЩ e взел решение да разгледа два случая, които засягат отговорността на платформите за съдържанието онлайн, генерирано от потребителите, и за съдържанието, което потребителите виждат поради използваните алгоритми от страна на платформата – Gonzalez et al v Google и Taamneh, Mehier et al v Twitter et al.

Съдът ще се произнесе дали пар. 230 CDA трябва да бъде прилаган и в какъв обхват, а също дали пар. 230 CDA все още осигурява неотговорността на платформите при алгоритмичното препоръчване на съдържание.

Параграф 230 CDA е разпоредбата, която се отнася до неотговорността на посредниците по американското законодателство, “26-те думи, които съэздадоха интернет” (26 words that created the internet).

И двата казуса идват от Деветия апелативен съд, който е Апелативният съд на Западния бряг (Калифорния). И двата случая произтичат от трагични случаи – г-жа Гонзалес, 23-годишна американска гражданка, е убита при терористична атака в Париж, а ищците срещу Twitter, Taamneh, са роднини на жертва на друга терористична атака в Турция. По същество ищците в двете дела предявяват твърдения, че Twitter, Google и Facebook са отговорни, защото съдействат на извършителите да планират заедно и след това да извършат тези престъпления. Алгоритмичните действия на Google, Facebook и Twitter са в центъра на тези случаи.

Известни са и други случаи, напр. от Втори апелативен съд – Force v. Facebook , който включва израелски граждани, около 20 000 ищци, засегнати от тероризма в Израел. Според тях Facebook по същество създава терористична среда в Израел и те са жертви на терор отчасти заради Facebook.

Досега и по трите дела съдилищата казват, че пар.230 препятства отговорността на платформите. Но въпросът е в това, че съдиите са разколебани относно правната уредба, приета в ранните години на интернет. Най-консервативният член на Върховния съд – съдия Томас – през последните няколко години многократно призовава за преразглеждане на пар. 230 CDA за неотговорността на платформите.

Юристите са разтревожени, защото въпросът е твърде важен за бъдещето на интернет и не е ясно дали стесняването на полето на неотговорността няма да е фатално за свободата на изразяване онлайн. Към момента речта на омразата сама по себе си нe e незаконна в САЩ. От друга страна, дори сега има законни изказвания, които платформите заличават – а ако отпадне закрилата на пар. 230, те ще се намесват още по-видимо.

Илюстрация за ролята на пар. 230 е движението #MeToo: хора – често това са смели жени – казват, че са били сексуално тормозени и назовават насилника. Това е възможно само защото платформите не носят отговорност за клевета – в противен случай те щяха да са предпазливи, макар че всъщност казаното е вярно.

Трябва да се има още предвид, че левите и десните в САЩ могат да са срещу пар. 230 по различни причини: десните – защото наблюдваме т.нар. деплатформизация, дори срещу Тръмп, и това не им харесва; левите – напротив, защото платформите според тях са прекалено толерантни към фашизираната десница. Несъвместимите позиции на десните и левите в конгреса засега едва ли могат да се координират за нов закон по въпроса, според експерти. Затова погледите са към Върховния съд.

Френският регулатор по конкуренцията се противопостави на сливането на TF1 и M6

Интересен случай, показващ изключителната роля на конкурентните регулатори в държавите от ЕС в защита на медийния плурализъм, broadbandtvnews информира.

Френският орган за защита на конкуренцията се проитвопостави на предложеното сливане между TF1 и M6. Двата телевизионни оператора са се отказали от сливането си,  след като са обсъдили   предложените от регулатора мерки  и ги отхвърлят като несъстоятелни.

Председателят на конкурентния регулатор е съобщил в телевизионно изявление,   че “операцията не е възможна в настоящия си вид, защото би създала ултрадоминиращ играч в телевизионната реклама“ с  повече от 70% от общите рекламни приходи.

Новият субект TF1-M6 „би имал и много силна пазарна мощ върху разпространението от доставчиците на интернет услуги и щеше да може не само да наложи, но и да увеличи тарифите си във вреда на зрителите“.

Тезата, че сливането на телевизии ще помогне срещу конкуренцията от американски платформи, според регулатора не е аргумент, защото  „платформите се насочват към таргетирана реклама, те знаят всичко за вас… и са насочени към хора, които не гледат една и съща програма по едно и също време“.

Свободно слово или слово без отговорност: процесът срещу Алекс Джоунс, Infowars

Алекс Джоунс – собственик   на сайта InfoWars –  стана много известен с разпространение на дезинформация и конспиративни теории, а върхът на популярността му се свързва с тормоза, който той чрез сайта си осъществи срещу родителите на убитите деца при стрелба в училище Sandy Hook в Нютаун, Кънектикът, през 2012 г.  Алекс Джоунс разпространяваше тезата, че стрелба не е имало и че родителите си измислят. Те, от своя страна, заведоха дела срещу него.

Infowars беше изхвърлен от платформите и приложенията. Това беше преди години, Тръмп още беше в Туитър и една започваше разговорът може ли частните компании да определят границите на свободата на словото онлайн. И отнася ли се Първата поправка за тях. И ако се отнася, не може ли Алекс Джоунс да говори, каквото пожелае.

Десет години по-късно Джоунс казва на родителите, че никога не е имал намерение да ги нарани. Че стрелба е имало, въпреки че многократно е казвал година след година, че стрелбата е била инсценирана. Но твърди, че  упражнява правото си на свобода на словото. И досега намира начини да разпространява конспиративни теории и да привлича милиони зрители всеки месец, някои от които също са заплашвали родителите, дори са им изпращали смъртни заплахи. 

Семействата на 10-те жертви водят четири отделни дела, стана известно първото решение. Текущият процес в Остин, където е базиран крайнодесният уебсайт на Джоунс Infowars и неговата компания-издател, произтича от иск от 2018 г., подаден от Нийл Хеслин и Скарлет Луис, чийто 6-годишен син беше убит при атаката през 2012 г. с още 19 първокласници и шестима възпитатели. Съдът присъди общо 49,2 милиона долара на семейството.  Другите дела са отложени. 

AP22213782881051_1

“Save the First” пише на лентата, която си е сложил Алекс Джоунс. Снимката е на АР,  Briana Sanchez/Austin American-Statesman via AP.

За Първата поправка става дума. В процеса се е очаквало защитата на Джоунс да доказва, че речта му е защитена по смисъла на Първата поправка на Конституцията, но това не се е случило,  не са представени необходимите доказателства – поради което реално не се е провела очакваната дискусия, макар че Алекс Джоунс отново е успял да говори пред медиите, че – ако бъде санкциониран – “това не е Америка”.

Европейската аудиовизуална екосфера

EBU-MIS-PSMs_Competitive_Environment_2022-

Европейски съюз за радио и телевизия – две графики:

  • Горе:  финансиране/приходи на обществените медии, търговските медии в Европа, телекомите, производителите на съдържание, интернет гигантите.
  • Долу: динамиката във финансирането.

Пълен текст на доклада (изисква регистрация)

EBU-MIS-PSMs_Competitive_Environment_2022-2

Измененията в Наказателния кодекс на Руската федерация за публично разпространение на невярна информация

На 4 март 2022 г.  двете камари на руския парламент приемат изменения в Наказателния кодекс на Руката федерация. Същият ден президентът подписва промените.

Наказателният кодекс на Русия  вече има три нови члена.

Член 207-3 въвежда отговорност за „публично разпространение на съзнателно невярна информация (заведомо ложная информация) за използването на въоръжените сили на Руската федерация в интерес на защитата на Руската федерация и нейните граждани и устойчивостта на международния мир и сигурност“. Наказанието може да бъде  от глоба от 700 000 рубли (около 6 000 евро) до лишаване от свобода до 3 години. Тежко нарушение се наказва с лишаване от свобода от 10 до 15 години.

Член 280-3 въвежда отговорност за  действия, насочени към „дискредитиране на използването на въоръжените сили на Руската федерация в интерес на защитата на интересите на Руската федерация и нейните граждани и устойчивостта на международния мир и сигурност, включително чрез публични призиви за противодействие на [такава употреба на сила]“. След административно наказание за такова обществено неправомерно поведение през предходните 12 месеца, наказанието е от глоба от 100 000 рубли до лишаване от свобода до 3 години. В случай, че подобни действия са довели по-специално до масови безредици, наказанието може да е за срок до 5 години лишаване от свобода.

Съгласно нов член 284-2 публичните призиви от руски граждани за чуждестранни или международни санкции срещу Руската федерация, руски юридически лица или граждани се наказват с глоба или лишаване от свобода до 5 години.

Позовавайки се на приемането на измененията, редица международни медии спряха репортажите от руската територия, а някои руски медии спряха новините и изтриха архиви, свързани с руската война срещу Украйна.

Източник:

  • Федеральный Закон “О внесении изменений в Уголовный Кодекс Российской Федерации и статьи 31 и 151 Уголовно-Процессуального Кодекса Российской Федерации”
  • http://publication.pravo.gov.ru/Document/View/0001202203040007

IRIS 2022-3:1/1, автор Андрей Рихтер, преподавател в СЕУ

Законодателен акт за свободата на медиите в ЕС: покана за предоставяне на мнения

Отново:

от 21 декември 2021 г. до 21 март 2022 г. Европейската комисия провежда обществена консултация за обхвата и правната форма на евентуален бъдещ  акт за свободата на медиите в ЕС.

Основните цели на инициативата:
— да се гарантира, че медийните дружества могат да работят на вътрешния пазар при спазване на съгласувани регулаторни стандарти, включително по отношение на свободата на медиите и медийния плурализъм,
— да се гарантира, че на гражданите на ЕС се предлага широк достъп до разнообразни медийни продукти както офлайн, така и онлайн,
— да се защитят редакторската независимост и независимото управление на медиите, което е предпоставка за свободата на медиите и за целостта на вътрешния пазар,
— да се насърчава лоялната конкуренция между медийните дружества чрез осигуряване на прозрачно и справедливо разпределение на държавните ресурси.

Обсъждат се следните опции:

— да не се предприемат действия (базов сценарий);

— да се приеме препоръка;

— да се приеме нормативен акт.

Покана за предоставяне на мнения за оценка на въздействието на акт за свободата на медиите в ЕС

Страницата на инициативата

The Duchess of Sussex v Associated Newspapers 2

Както е известно, води се дело  между Associated Newspapers (издатели на  The Mail)  и Меган Маркъл,  херцогиня на Съсекс, която твърди, че с пет публикации, съдържащи извадки от писмо на херцогинята до баща й,  Mail on Sunday  u  Mail Online нарушават  правата на херцогинята на личен живот и авторските й права.

Меган Маркъл вече е спечелила делото си за неправомерна намеса в личния живот,  сега печели и делото за авторски права.

 Associated  твърдяха, че правата са съвместни с лице от двореца, но  предполагаемият втори автор   отрече участие. 

Въпреки  това според медиите “никой не може да каже, че делото е приключило, тъй като Mail on Sunday продължава да иска  обжалване пред по-горен съд.”

Правителството гласува още 20 милиона лв за БНТ и 2.75 милиона лв за БТА

Между последните решения на това правителство са два допълнителни трансфера към БНТ и БТА. Вече допълнителни – едва три месеца след началото на годината.

За БТА – това е финансиране, с което се очаква да се задейства изменението в закона отпреди месец, благодарение на което ще можем най-накрая да четем новините на агенцията.

За БНТ – това е поредното финансиране извън трансферите по съответния Закон за държавния бюджет. В прессъобщението ни информират, че този допълнителен трансфер ще гарантира непрекъснатост на разпространението: непрекъснатостта на разпространението изобщо не е редно да се оставя на финансиране чрез допълнителни трансфери – все пак това е национална сигурност, както е известно.

Практиката на допълнителните трансфери отдавна трябваше да бъде прекратена. Да не говорим за идеите на Борисов БНТ да не плаща, а преносът да се финансира директно от бюджета или пък за идеите обществените медии да придобият обществения мултиплекс и да осъществуват услуги. И да не говорим, че допълнителният трансфер (и липсата му) е инструмент за натиск.

За да се прекрати практиката, трябваше да се приеме изменителният закон на ЗРТ, който да въведе Съобщението на ЕК за държавната помощ. Но и този път Съобщението не беше въведено в закона – заради най-разнообразни фактори, причини, действия, планове и сметки.

И ето ги допълнителните трансфери, прессъобщенията буквално:

1

Одобрен е допълнителен трансфер по бюджета на Българската национална телевизия за 2021 г.

Със свое постановление правителството одобри допълнителен трансфер в размер на 20 млн. лв. по бюджета на Българската национална телевизия за 2021 година. 
С предоставените средства ще се разплатят натрупани просрочени задължения за услугата пренос и разпространение на програмите на БНТ чрез наземно цифрово радиоразпръскване към 2020 година.

Това ще даде възможност за гарантиране на непрекъснатост на разпространението на програмите на БНТ и ще способства за договаряне на по-благоприятни ценови условия за в бъдеще.

Медията ще продължи да функционира с отговорно отношение към българската аудитория и към контрагентите си, при осъществяване на задълженията на национален обществен доставчик на аудиовизуални медийни услуги.
Необходимите средства ще се осигурят чрез преструктуриране на разходите по централния бюджет за 2021 година.

2

Одобрен е допълнителен трансфер по бюджета на Българската телеграфна агенция за безвъзмездно разпространение и достъп до информация
 
Със свое постановление правителството одобри допълнителен трансфер в размер на 2,750 млн. лв. по бюджета на Българската телеграфна агенция (БТА) за 2021 г. за финансово обезпечаване на безвъзмездното разпространение на актове и съобщения и свободен безвъзмезден достъп до информация чрез продукти на БТА съгласно Закона за изменение и допълнение на Закона за БТА (обн. „Държавен вестник“, бр. 20 от 09.03.2021 г.).
Средствата се осигурят за сметка на преструктуриране на разходите и/или трансферите по централния бюджет за 2021 г.
Законът предвижда в срок от една година БТА да започне да разпространява свободно и безвъзмездно собствените си информационни продукти с изключение на произведения, обект на защитени права на трети лица, специализирани информационни продукти, изготвяни по възлагане, архивни материали и произведения на издателската, печатната и продуцентската дейност на БТА.
В същия срок БТА ще се превърне в площадка и център на информацията за публичните организации и дейности в услуга на всички медии и граждани на България.
С допълнителното финансиране БТА ще продължи да развива свободно достъпна информация от агенцията в текст, образ и звук.
Отварянето на свободен достъп до информационните продукти на БТА ще позволи на България да разшири възможностите на агенцията като продължи да я развива не само като национална, а и като регионална информационна агенция – източник на информация от Балканите за света, както и да поддържа висока информираност в България за нейните съседи.
Свободният достъп ще позволи БТА да продължи да се развива като мост към всички българи по света.
С постановлението се дава възможност БТА да може да се възползва от централизираните обществени поръчки, провеждани от Централния орган за покупки към министъра на финансите.