Състоянието на демокрацията

Евробарометър публикува резултатите от проучване на удовлетвореността от състоянието на демокрацията в държавите от ЕС. Последна позиция за България.

Дезинформацията е посочена като най-съществена заплаха.

За електронното издание на Официален вестник на ЕС

В Официален вестник на ЕС е публикуван Регламент (ЕС) 2024/741 на Съвета от 20 февруари 2024 година за изменение на Регламент (ЕС) № 216/2013 относно електронното публикуване на Официален вестник на Европейския съюз.

В интерес на правната сигурност се гарантира, че електронното издание на Официален вестник, до което се предоставя обществен достъп на уебсайта EUR-Lex, е единственото автентично издание. Регламент (ЕС) 2016/2013 се допълва в смисъл, че електронните издания на Официален вестник, съответстващи на автентичните печатни издания на Официален вестник, публикувани след 1 юли 2013 г., също се считат за единствените автентични издания от 14 март 2024 г.

Записва се още, че електронното издание на Официален вестник на ЕС се публикува при технически условия, които гарантират автентичността, целостта и неизменимостта на неговото съдържание. Въведената система за гарантиране на автентичността се документира на уебсайта EUR-Lex и позволява лесна проверка на автентичността на електронното издание на Официален вестник.

През 2013 г. съм написала, че “Раздялата с етапа “Хартията носи правото” е толкова радикална, че няма да минем сега без празноти, а после – без рудименти.” Е, този регламент запълва празнота.

Каримански срещу Асен Василев: прекрачени границите на свободата на мнение

Ето и последното от тройката решения на СГС с докладчик съдия Стилияна Григорова, произнесени на 11 януари 2024 г. (наред с решението по Лев Инс срещу Медиапул в полза на Медиапул и Евролаб 2011 срещу Кирил Петков).

Асен Василев, заместник министър-председател, отговарящ за еврофондовете и министър на финансите, гостувал в обзорно-политическото предаване „Седмицата“ на „Дарик Радио“ . Към тази
дата Каримански бил председател на парламентарната комисия по бюджет и финанси от Има такъв народ и кандидат за управител на БНБ. При участието си в предаването Василев заявил, че този кандидат „е сложил подписа си под документ, с който един милион (лева) на вложител на банката, на която той е бил изпълнителен директор, са били откраднати“.

Нанесените  неимуществени вреди Каримански оценява на 26 000 лева.

Василев оспорва иска. Защитата:

Изявлението не съдържало твърдение за осъществено престъпление, а мнение въз основа на предходни публикации и препредаване на информация за интервюта по темата. В частта, в която ответникът заявил, че документът е подписан от Каримански, изявлението отговаряло на истината. Съмненията относно качествата на ищеца като кандидат за управител на БНБ имали оценъчен характер.

Далеч преди процесното интервю били публикувани критични журналистически материали, внушаващи съмнения за измамна схема.

Съдът:

Освен личното си мнение, че Каримански не притежава онези нравствени качества, изискуеми съгласно чл. 11, ал. 3 от ЗБНБ, Василев е допуснал с изказването си внушение у широката общественост за съпричастност на ищеца към схема по увреждане на представлявана от него банка.

Според съда, на фона на отрицателното си мнение, на каквото безспорно всеки има право, В. е изразил твърдение, което прекрачва границите на свободата на мнение.

Макар базирано на журналистически източници, изказването изхожда от авторитетна публична
личност, което му придава допълнителна тежест и значителност в общественото съзнание. Повтарянето на получената от публикувани журналистически материали информация насажда допълнителен негативизъм към личността на кандидат за управител на БНБ. Коментарите на Василев относно репутацията на Каримански поставят ищеца в неблагоприятна светлина: като съучастник в престъпление, за което не само липсва влязла в сила присъда, но и повдигнато обвинение. Дори и подписът под споразумението действително да е положен от Каримански, внушението, че това е достатъчно, за да го направи съпричастен към престъпление „кражба“ е твърде тежко за авторитета и личното достойнство на ищеца.

Осъжда Асен Василев да заплати сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от изявление на ответника  в предаването „Седмицата“ по „Дарик
Радио“, съдържаща клеветническо твърдение. Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС.

ето

Решение СГС om  11 януари  2024, подлежи на обжалване

Аудиовидео Орфей ЕАД: къде е държавата

Темата за търговското дружество Аудиовидео Орфей ЕАД към Министъра на културата не е нова, виж Идва ли ред на Аудиовидео Орфей и Аудиовидео Орфей – едно славно дружество със значителни имоти. Вежди Рашидов се заканваше да направи младежко градче с работилнички, но какво е състоянието – една публикация на Генка Шикерова за Свободна Европа.

“Директорът на киностудиото Павел Павлов каза, че това не е единствената земя, която държавата ще загуби. От общо над 580 дка земя, които киностудиото е притежавало в столичния квартал „Бояна“, около 300 дка вече са в частни ръце. Павлов обяснява това с действия и бездействия на държавни институции през годините. Попитахме и Министерството на културата защо се случва това. В отговора до Свободна Европа се казва, че не са виновни настоящите, а предишните управляващи институцията.

„Никой не иска да поеме отговорност и да каже защо са загубени тези земи и защо ще бъдат загубени и тези 30 дка. Времето минава и всичко се усложнява“, каза Павел Павлов. Крайното решение за собствеността на 30-те декара в квартал “Изгрев” е на съда. Министерството на културата казва, че отговорността за запазването на собствеността на държавното киностудиото е на киностудиото.”

Дано който трябва предприеме каквото трябва.

DSA от днес се прилага за много големите платформи и търсачки

Today, the Digital Services Act — #DSA — becomes legally enforceable for Very Large Online Platforms & Search Engines.

These systemic platforms play a very important role in our daily lives — so it was time for the EU to set our own rules.

A safer Internet for everyone 🇪🇺 pic.twitter.com/fGPCERx5mW

— Thierry Breton (@ThierryBreton) August 25, 2023

 

Законодателният акт за цифровите услуги — #DSA — влезе в сила на 16 ноември 2022 г. и ще се прилага директно в целия ЕС от 17 февруари 2024 г. Много големите платформи и търсачки ще трябва да изпълняват задълженията си по акта още преди това – в рамките на четири месеца след определянето им за такива. Европейската комисия изготви първи списък на много големите платформи на 25 април 2023 г.

Законодателният акт за цифровите пазари— #DМA — влезе в сила на 1 ноември 2022 г., а правилата започнаха да се прилагат от 2 май 2023 г. От 25 август 2023 г. много големите цифрови компании, определени от Комисията, трябва да се съобразяват с новите изисквания.

WWW на 30

#OnThisDay thirty years ago, in 1993, CERN released the World Wide Web software to the public.

Proposed by Sir Tim Berners-Lee, the web was originally created to allow scientists and institutes from all over the globe who were working on CERN data to share information accurately… pic.twitter.com/ONPG6t3Jdl

— CERN (@CERN) April 30, 2023

https://platform.twitter.com/widgets.js

OCSE: Предсрочните парламентарните избори на 2 април, предварителни заключения

Публикувани са изводите на мисията на OCSE за парламентарните избори април 2023.

В частта за медиите:

“$”Дългогодишни опасения, подлагащи на изпитание медийната среда, включват недостатъчна прозрачност относно собствеността на медиите и разпределението на държавното рекламиране, медийна концентрация и липса на предпазни мерки за защита на медиите от политическа намеса.

Въпреки че не се наказва с лишаване от свобода, клеветата все още се счита за престъпление, което би могло да породи притеснения предвид международните стандарти. На 8 март, различни медии докладваха, че частна онлайн медия е съдена за 1 млн лева от застрахователна компания във връзка с искове за клевета. Национални и международни асоциации на журналисти определиха това като правен тормоз срещу отразяване на критично медийно съдържание, с възможен негативен ефект върху журналистическото разследване по въпроси от обществен интерес. Обвинения срещу медии, водещи до непропорционални глоби, създават обстановка на страх и отслабват медийната свобода. [..]

Обществените медии „Българска национална телевизия“ (БНТ) и „Българско национално радио“ (БНР) са сред доставчиците на новини, получаващи най-високо доверие. Техният механизъм за финансиране, основаващ се на остарели критерии, като например брой часове на излъчване, излагат размера на финансиране на несигурност и свобода на действие от страна на парламента, което, според няколко от събеседниците на МНИ на СДИПЧ, не гарантира достатъчно средства за правилното изпълняване на обществения дълг, нито за предотвратяването на правителствено и политическо влияние. […]

БНТ и БНР не излъчваха никакви дейности по предизборните кампании в новинарските си бюлетини, които се фокусираха предимно върху членове на правителството и президента в тяхното служебно качество. Редовните информационни програми и предавания на БНТ и БНР попаднаха под същите строги правила, установени от споразуменията с партиите, които намалиха редакционната им независимост. Въпреки ясното им отбелязване като платено съдържание, БНТ и БНР включваха интервюта и репортажи за предизборната кампания, ангажирайки
журналистите с подготовка на материали за кампаниите на политическите партии, което е унизително за журналистическата професия и се отхвърля от международните професионални норми. […]

През юни 2022 г., Съветът за електронни медии (СЕМ) не успя да назначи нов генерален директор на БНТ; поради съдебно обжалване, процедурата за ново назначение остава незавършена. По време на предизборната кампания, СЕМ наблюдаваше 27 радио- и телевизионни оператори и изпрати 16 сигнала за възможни нарушения до ЦИК, предимно свързани с неподходящо публикуване на проучвания на общественото мнение, непълна информация за платени реклами,
и уронващи изказвания на кандидати. ЦИК установи нарушения от страна на кандидати в 5 случая. Нарушения от страна на медиите не бяха установени.”

Обединено кралство: Кой контролира новините, които виждаме онлайн

В ново изследване на британския регулатор Ofcom, публикувано днес, се казва, че американските технологични фирми все повече оформят новинарските истории, които хората в Обединеното кралство виждат и четат. Това  според регулатора  води до рискове за  избора в новините.

Рисковете са свързани особено с т.нар. gatekeepers –  социалните медии   като Facebook, но също и търсачките и новинарските приложения като Apple News и Google News. Онлайн посредниците  помагат на хората да открият новини, но   имат поляризиращ ефект. При това хората не са наясно с влиянието на посредниците върху новините, които гледат. 

Ofcom отбелязва, че растежът на онлайн новините означава, че хората имат достъп до по-широк набор от истории, гласове и възгледи от всякога. Технологичните фирми – като Facebook, Google, Twitter и Apple – заемат централно място в този новинарски пейзаж. Те подготвят и препоръчват новинарско съдържание и сега се използват от 64% от онлайн възрастните.
През 2005 г. 18% от хората са отговорили на Ofcom, че използват интернет за новини. Днес така отговарят  66%. Facebook е третият по популярност източник на новини в Обединеното кралство след BBC и ITV, докато сред по-младите тийнейджъри Instagram, TikTok и YouTube оглавяват списъка.

Ofcom завършва с извода, че може да са необходими нови регулации, например нови инструменти, които да изискват от технологичните фирми да бъдат по-прозрачни по отношение на изборите, които правят при определяне на новините  онлайн, както и да дадат на самите потребители повече избор и контрол.

 Регулаторът  възнамерява да разработи официални препоръки за разглеждане от правителството на Обединеното кралство.

Отговорността на платформите: съдбата на параграф 230 CDA ще се обсъжда във Върховния съд на САЩ

Върховният съд на САЩ e взел решение да разгледа два случая, които засягат отговорността на платформите за съдържанието онлайн, генерирано от потребителите, и за съдържанието, което потребителите виждат поради използваните алгоритми от страна на платформата – Gonzalez et al v Google и Taamneh, Mehier et al v Twitter et al.

Съдът ще се произнесе дали пар. 230 CDA трябва да бъде прилаган и в какъв обхват, а също дали пар. 230 CDA все още осигурява неотговорността на платформите при алгоритмичното препоръчване на съдържание.

Параграф 230 CDA е разпоредбата, която се отнася до неотговорността на посредниците по американското законодателство, “26-те думи, които съэздадоха интернет” (26 words that created the internet).

И двата казуса идват от Деветия апелативен съд, който е Апелативният съд на Западния бряг (Калифорния). И двата случая произтичат от трагични случаи – г-жа Гонзалес, 23-годишна американска гражданка, е убита при терористична атака в Париж, а ищците срещу Twitter, Taamneh, са роднини на жертва на друга терористична атака в Турция. По същество ищците в двете дела предявяват твърдения, че Twitter, Google и Facebook са отговорни, защото съдействат на извършителите да планират заедно и след това да извършат тези престъпления. Алгоритмичните действия на Google, Facebook и Twitter са в центъра на тези случаи.

Известни са и други случаи, напр. от Втори апелативен съд – Force v. Facebook , който включва израелски граждани, около 20 000 ищци, засегнати от тероризма в Израел. Според тях Facebook по същество създава терористична среда в Израел и те са жертви на терор отчасти заради Facebook.

Досега и по трите дела съдилищата казват, че пар.230 препятства отговорността на платформите. Но въпросът е в това, че съдиите са разколебани относно правната уредба, приета в ранните години на интернет. Най-консервативният член на Върховния съд – съдия Томас – през последните няколко години многократно призовава за преразглеждане на пар. 230 CDA за неотговорността на платформите.

Юристите са разтревожени, защото въпросът е твърде важен за бъдещето на интернет и не е ясно дали стесняването на полето на неотговорността няма да е фатално за свободата на изразяване онлайн. Към момента речта на омразата сама по себе си нe e незаконна в САЩ. От друга страна, дори сега има законни изказвания, които платформите заличават – а ако отпадне закрилата на пар. 230, те ще се намесват още по-видимо.

Илюстрация за ролята на пар. 230 е движението #MeToo: хора – често това са смели жени – казват, че са били сексуално тормозени и назовават насилника. Това е възможно само защото платформите не носят отговорност за клевета – в противен случай те щяха да са предпазливи, макар че всъщност казаното е вярно.

Трябва да се има още предвид, че левите и десните в САЩ могат да са срещу пар. 230 по различни причини: десните – защото наблюдваме т.нар. деплатформизация, дори срещу Тръмп, и това не им харесва; левите – напротив, защото платформите според тях са прекалено толерантни към фашизираната десница. Несъвместимите позиции на десните и левите в конгреса засега едва ли могат да се координират за нов закон по въпроса, според експерти. Затова погледите са към Върховния съд.

Френският регулатор по конкуренцията се противопостави на сливането на TF1 и M6

Интересен случай, показващ изключителната роля на конкурентните регулатори в държавите от ЕС в защита на медийния плурализъм, broadbandtvnews информира.

Френският орган за защита на конкуренцията се проитвопостави на предложеното сливане между TF1 и M6. Двата телевизионни оператора са се отказали от сливането си,  след като са обсъдили   предложените от регулатора мерки  и ги отхвърлят като несъстоятелни.

Председателят на конкурентния регулатор е съобщил в телевизионно изявление,   че “операцията не е възможна в настоящия си вид, защото би създала ултрадоминиращ играч в телевизионната реклама“ с  повече от 70% от общите рекламни приходи.

Новият субект TF1-M6 „би имал и много силна пазарна мощ върху разпространението от доставчиците на интернет услуги и щеше да може не само да наложи, но и да увеличи тарифите си във вреда на зрителите“.

Тезата, че сливането на телевизии ще помогне срещу конкуренцията от американски платформи, според регулатора не е аргумент, защото  „платформите се насочват към таргетирана реклама, те знаят всичко за вас… и са насочени към хора, които не гледат една и съща програма по едно и също време“.