Category Archives: Uncategorized

Колективно управление на права: иск на ЕК срещу България

На  7 декември 2017 r. стана известно решението на ЕК да предяви иск пред Съда на ЕС срещу България, Испания, Люксембург и Румъния поради липса на уведомление за цялостно транспониране в националното законодателство  на разпоредбите на ЕС в областта на колективното управление на авторското право и сродните му права и на многотериториалното лицензиране на правата върху музикални произведения за използване онлайн, т. е. транспониране на Директивата относно колективното управление на правата (Директива 2014/26/ЕС), което  е предвидено да се извърши до 10 април 2016 г. Процедурите за нарушение са открити през май 2016 г. , но Комисията все още не е получила уведомление, че са предприети необходимите мерки за транспониране на директивата.

Комисията реагира при липса на уведомление, при частично или неправилно транспониране.  По-нататък в съобщението се казва, че

Комисията призовава Съда да наложи финансови санкции на тези четири държави (България — 19 121,60 EUR на ден, Испания — 123 928,64 EUR на ден, Люксембург — 12 920,00 EUR на ден и Румъния — 42 377,60 EUR на ден).

Относно процедурата

Макар че по-известната реакция е Комисията да предложи финансова санкция (едва) в случай на неизпълнение на решение на Съда,  с нововъведение от Договора от Лисабон (чл.260, нов параграф 3 ДФЕС)  се предвижда следното: „Когато Комисията сезира Съда на Европейския съюз с иск по силата на член 258, тъй като счита, че тази държава  не е изпълнила задължението си да съобщи за мерките за транспониране на директива, приета съгласно определена законодателна процедура, тя може, ако счете за уместно, да определи размера на еднократно платимата сума или периодичната имуществена санкция, която тази държава трябва да заплати, и която според нея е съобразена с обстоятелствата.

Ако Съдът на Европейския съюз установи, че има неизпълнение на горепосоченото задължение, той може да наложи на тази държава  да заплати еднократно платимата сума или периодичната имуществена санкция, в рамките на размера, определен от Комисията. Задължението за плащане влиза в сила на датата, определена в решението на Съда на Европейския съюз.“

Както се посочва и в SEC(2010) 1371 окончателен, този параграф създава изцяло нов инструмент. Комисията може да предложи на Съда на Европейския съюз  още от момента на подаване на иска си за установяване на неизпълнение на задължение по силата на член 258 ДФЕС  да наложи заплащането на еднократно платимата сума или на периодичната имуществена санкция със същото решение, с което се установява неизпълнението от страна на държава-членка на задължението ѝ да съобщи за мерки за транспонирането на директива, приета съгласно законодателната процедура.

Комисията може да използва новата възможност  „ако счете  за уместно“ – какъвто очевидно е нашият случай.

Комисията вече е прилагала чл.260, параграф 3 ДФЕС по отношение на България – по дело С-203/13 искането на ЕК е Съдът освен отстраняване на допуснатите нарушения в законодателство, да наложи на Република България в съответствие c член 260, параграф 3 от ДФЕС и имуществена санкция в размер на 8448 евро на ден за всяка частично транспонирана директива  в областта на енергетиката.  Комисията  впоследствие е оттеглила иска си в резултат на поведението на Република България, която е предприела необходимите за изпълнение на задълженията си мерки едва след предявяването на иска.

По същество

Очаква въвеждане  Директива относно колективното управление на правата (Директива 2014/26/ЕС)

Директивата  има за цел да подобри начина, по който се управляват всички организации за колективно управление чрез създаване на общи стандарти за управление, прозрачност и финансова дисциплина. С нея също така се определят общи стандарти за многотериториалното лицензиране на правата върху музикални произведения за използване онлайн на вътрешния пазар. Директивата относно колективното управление на правата е важна част от законодателството за авторското право в Европа. Всички организации за колективно управление трябва да подобрят своите стандарти за управление и за прозрачност.

В Румъния според ЕК има неправилно прилагане – законодателството на ЕС предвижда, че авторите могат да разрешават или забраняват разгласяването пред публика на своите произведения, но в Румъния авторите нямат друг избор, освен да оставят управлението на своето право на публично разгласяване на музикални произведения на организация за колективно управление. Това води до лишаване от изключителното авторско право на публично разгласяване, което, по мнението на Комисията, не е оправдано по смисъла на правото на ЕС.  Другите три държави, вкл. България,  не са уведомили ЕК за транспониране.

Рискът от санкция и необходимостта от експедитивност не намалява изискванията към националния законодателен процес за обоснованост, балансираност, съобразяване на различните интереси. Става дума за стандарти за прозрачност на организациите за колективно управление – и това прави националната мярка особено важна.

Събщение за медиите

Tagged

Три билборда извън града – по Маклуън

 

.

Последният засега филм на Мартин Макдона Три билборда извън града  (оригинално заглавие  Three Billboards Outside Ebbing, Missouri)  беше показан и в София. Филмът вече е взел наградата на публиката в Сан Себастиан и Торонто, наградата за най-добър сценарий във Венеция и две награди BIFA.

Главната героиня е Милдред Хейс. Живее в малък град  в Мисури, разведена, майка на син и дъщеря,  преживяла преди месеци огромна лична трагедия. Дъщеря й Анжела, в трудната гимназиална възраст, една вечер е изнасилена и убита. Месеци наред убиецът остава неизвестен, мъката не отстъпва, но се засилва гневът от липсата на справедливост и правосъдие.  На входа на града, покрай магистралата, има три изоставени билборда – и филмът започва с  решението на  Милдред да ги наеме, за да постави директно и видимо въпросите си  към хората, от които очаква действие – и лично към шефа на полицията : какво правиш, за да разкриеш престъплението? Въпросите  от билбордовете  – както и се очаква – привличат вниманието  на местната полиция, на телевизията,  на хората от града.

Какво казва законът, пита Милдред Хейс в началото, какво можеш и какво не можеш да напишеш на билборд?  Билбордовете са самостоятелен герой във филма: те движат действието, агресията към майката прелива в агресия  към билбордовете, подкрепата за майката се изразява в подкрепа за нейните въпроси на билбордовете, медията е съобщението*.  Ако в Ани Хол Маклуън се появява на екрана лично,   Три билборда извън града  е филмова реализация на идеите на Маклуън:  “Всяка медия застава между нас и реалността и въздейства върху начина ни на възприемане на света.”

Ролята на майката е поверена на Франсис Масдорманд, носителка на Оскар за ролята си във Фарго  на братята Джоел и Итън Коен. Макдорманд е съпруга на Джоел Коен от 1984 г.  и това като че ли по особен начин има отношение и към играта й в този филм на Макдона.  Може би не – но така или иначе вече писаха, че съсредоточената отдаденост, съчетана с пълна липса на актьорска суета, правят  Франсис Масдорманд  претендент за втори Оскар.

Както и наградите показват, в основата на успеха е текстът на Макдона.  Историята е пълна с обрати   и в края на филма трудно можем да се посочи  отрицателен герой – напълно отрицателен герой липсва,  героите показват различни страни от характера си в неочаквани развития. Конфликтът, разгърнат чрез билбордовете, е с местния полицейски шеф – който  на практика е престанал да търси убиеца, но пък го  е търсил добросъвестно – според собствените си разбирания, просто засега няма резултат  – и, за съжаление, е на път да си отиде от тежка болест. Какво може да направи? – Ако аз бях на твое място, бих направила база с ДНК за всеки мъж  в тази страна още от раждането му, и като стане нещо – установява се със сигурност – и смърт, казва майката.  – Това със сигурност не се позволява  от законите за правата на човека, обяснява полицаят, и точно в този момент той изглежда прав. Милдред Хейс също има грешки – може би и вини   – в трудните отношения майка – дъщеря, може би Анжела е щяла да остане  жива, ако майката с  търпение беше намирала път към нея: става ясно, че отношенията им са били обтегнати и скоро преди убийството дъщерята е искала да се премести да живее при баща си. Обтегнати отношения не заради липса на любов, а заради моментна небрежност или липса на внимание, никой не е съвършен – но само някои плащат толкова висока цена.

По подобен начин се развива и образът на полицая Диксън, класически расист и насилник, власт, облечена в сила. Още ли мъчиш негри, Диксън, пита майката в началото на филма. – Не негри, а цветнокожи, отговаря Диксън (известна фраза и от Ръкомахане в Спокан) –  и след известна пауза добавя – и не ги мъча.  Мъчи ги, филмът показва сцени на насилие, но ето, Диксън случайно чува непознат мъж да споделя, че е участвал в изнасилване – и от този момент се променя,  проявява изобретателност, рискува, за да получи ДНК от заподозрения – и  започва да се държи наистина като полицай, все пак повелята  е  да служи и да защитава.

Филмът не дава отговори, не знаем дали в далечината се вижда правосъдие за убитото момиче, но на финала камерата  проследява удивителна двойка – Милдред Хейс и Диксън, заели се с установяване на истината   – ако не за дъщерята на Милдред, то може би за друго насилие. Как ще продължи историята? Ще видим, ще решим по пътя.

Звучи и като отворен финал за Америка, за американската действителност. Ще решим по пътя.

Прекрасен филм, а най-хубавото е, че със сигурност за другите зрители важни ще се окажат други послания, те ще открият друго там. Отново време за Маклуън: “Как е възможно един поет като Елиът да заяви: Никога не съм мислил така, но това съм искал да кажа, след като вие сте го открили там. Ето това е моят начин на мислене по повод реакциите на критиката.”

*

Маршал Маклуън – исках да сложа връзка към статията за Маклуън в  българската Уикипедия – с удивление виждам, че няма статия, но поне има два реда за Медията е съобщението.

ЕСПЧ: Видеокамери и видеозаписи в лекционни зали нарушават правото на личен живот на преподавателите

 На 28 ноември 2017 г. ЕСПЧ прие решение по делото  Antović и Mirković v Черна гора.   ( № 70838/13). С  четири гласа за  и три особени мнения Съдът реши, че има  нарушение на член 8 ЕКПЧ (право на зачитане на личния и семейния живот), като присъди съответно обезщетение.

Двама професори в университета на Черна гора, Невенка Антович и Йован Миркович, са жалбоподатели  по делото.  В университета са монтирали видеокамери.  Професорите са обжалвали решението, но националните съдилища приемат, че аудиториите, в които  Антович и Миркович  преподават, са публични пространства и няма неправомерна намеса в личния живот на преподавателите.

Съдът в Страсбург отхвърля доводите на правителството, че делото е недопустимо, тъй като аудиторията е публично пространство. Съдът преди всичко намира, че  – както вече е установил в други дела – личният живот може да включва професионални дейности. Следователно член 8 ЕКПЧ е приложим:

43.  Съдът  провери дали жалбоподателите имат оправдано очакване за неприкосновеност  на личния живот. […]

44. Що се отнася до настоящия случай, Съдът отбелязва, че университетските аудитории са работните места на преподавателите. Тайно видеонаблюдение на   работното място трябва да се разглежда като  значителна намеса в личния живот […] Това води до   възпроизводима документация  за поведението на човека в неговото работно място [...] Няма причина Съдът да се отклони от тази констатация, дори ако се отнася до случаите на явно видеонаблюдение на служител на  работното място […]   Правото на личен живот съществува, дори и да е ограничено, доколкото е необходимо (вж. Bărbulescu, § 80).

По същество:

59. според националния закон оборудването за видеонаблюдение  може да се инсталира в официални или търговски помещения, но само ако целите –  по-специално безопасността на хора или имущество или за защита на поверителни данни –  не могат да бъдат постигнати в по друг начин. Съдът отбелязва, че в настоящия случай е въведено видеонаблюдение, за да се гарантира безопасността на имуществото и хората, включително студентите, и за наблюдение на преподаването. Една от тези цели, а именно надзорът върху преподаването, изобщо не е предвидена от закона като основание за видеонаблюдение. Освен това  изрично е постановено, че няма доказателства, че  имущество или хората са били в опасност […]. От своя страна   правителството не предоставя никакво доказателство за противното в това отношение, нито пък показва, че  преди това е разглеждало други мерки като алтернатива.

Професорите смятат също, че  нямат ефективен контрол над събраната информация, поради което наблюдението е незаконно.

ЕСПЧ потвърди : наблюдението е неправомерна намеса в правото на личен живот, нарушение на чл.8 ЕКПЧ.

 В едното особено мнение се приема, че преподаването не е част от личния живот:

За  мнозинството е достатъчно, че  видеонаблюдението или мониторингът се провежда на  работното място – залата, където  професорите преподават и общуват   със студенти. Според нас това е много широко  разбиране на понятието “личен живот”.

В другите две особени мнения се приема, че чл. 8 е приложим и има нарушение, но с различна аргументация:

Настоящият случай не се отнася до камери за сигурност, поставени например на входовете и изходите на университетските сгради. Отнася се до видео наблюдението на аудиториите. Гарантиране на  безопасността на хората и имуществото  е  една от целите на мярката , другата цел е мониторингът на учебните дейности  –  фактът, че деканът е имал достъп до записите, изглежда потвърждава, че това наистина е преследвана цел.
Университетските аудитории не са нито частно, нито обществено място. Те са места, където преподавателите срещат своите студенти и взаимодействат с тях.  Струва ни се, че в такова взаимодействие преподавателят може да има очаквания за неприкосновеност на личния живот –  в смисъл, че   обикновено се очаква, че това, което се случва в класната стая,  може да се наблюдава само от тези, които са оправомощени да присъстват в клас  и действително   присъстват.  […]

Tagged ,

Одобрението за членството на България в ЕС се запазва

Одобрението за членството на България в ЕС се запазва в рамките на 50 на сто, срещу 16% неодобрение и 34% неутрални оценки.

Най-силни еврооптимисти остават по-младите, с по-високо образование, активност и мобилност, които са се възползвали най-пълноценно  от предимствата на членството.

Национално представително проучване на Алфа Рисърч, проведено по поръчка на Представителството на ЕК в България, в периода 16 – 25 септември 2017 г.

 

Огромен /_ _ _/ се задава

Огромен /_ _ _/ се задава

Ако целият този Огромен /_ _ _/,
който ни предстои…
Искам да кажа –
ако този Огромен /_ _ _/,
успея да го разчленя на отделни буквички…
Може би…
Може би ще успеем да се спасим.
А?

Ами след като разчленя на отделни
буквички –
/_ _ _/, имам предвид –
ако всяка отделна буквичка
от Огромния /_ _ _/,
изведнъж…
А?

Някои думи не изговарям нарочно –
убивам ги чрез премълчаване.
Или въобще не ги раждам.
Най-много да ги обознача с тирета.
Ето така: /_ _ _/.
Страх ме е, че ако бъдат произнесени,
може да се материализират в /_ _ _/.
Затова често ме обвиняват в неяснота.
Не знаят, че го правя за тяхно добро.
Имам предвид доброто на обвинителите ми.
И всички нас имам предвид.
Нещо като магия срещу /_ _ _/.
Защото, ако оживеят някои думички
като, например, /_ _ _/…
Край.


Зад тези тирета се крие думата “ужас”.

Константин Павлов

Повече от Константин Павлов

Иван Милев (1897 – 1927)

европеец от Казанлък, приятел на Гео Милев

избраникът да възроди нашето родно изкуство, приобщавайки го към универсалния дух на Запада

СГХГ  – Посоки – изложбата е открита до 6 август 2017

Проф. Тончо Жечев на 88

Да си спомним за проф. Тончо Жечев.

Роден на 6 юли 1929 г., днес той щеше да навърши 88 години.

 

Amazon

gursky

Andreas Gursky
Amazon, 2016
The Broad, LA

Превод, моля – или за взаимодействието на актове в областта на медиите

“Превод, моля: от Директивата за аудиовизуални медийни услуги към Европейската конвенция за трансгранична телевизия” е оригиналното заглавие на публикация на сайта на Bird&Bird.  Взаимодействието на правото на ЕС и международното право винаги е интересно, но сега “преводът” на директивата за медийни услуги  към конвенцията за трансгранична телевизия (ЕКТТ) се поставя по специфичен начин за Обединеното кралство в светлината на Brexit.

Статията ни напомня колко много дължим на Съвета на Европа за установяването на стандарти в областта на медиите. България става член на СЕ  късно, но все пак достатъчно рано, за да има опит преди откриването на преговори за членство в ЕС. И да участва в първата ревизия (ETS No. 171) на ЕКТТ.

Страни по ЕКТТ са всички държави от ЕС с изключение на Белгия, Дания, Ирландия и Швеция, както  и още 13  държави, между които Македония, Турция и Швейцария.

За България като държава от ЕС отношението към ЕКТТ и по-нататъшните “преводи” на медийната директива се изяснява в писмото на Нели Крус от 2011 г., съгласно което

Европейският съюз има изключителна компетентност по въпросите, обхванати от проекта за преразглеждане на  конвенцията, поради което държавите от  ЕС не могат да се присъединяват самостоятелно, без да нарушат задълженията си.

ПАСЕ призовава да се поднови работата по втора ревизия на ЕКТТ или да се изготви нова конвенция –  Resolution 1978 (2014), съответно Recommendation 2036 (2014).  България не е участвала в това обсъждане и гласуване (доклад) (обсъждане – видео)

По-късно през същата година обаче Комитетът на министрите на СЕ излиза със становище, според което

не вижда възможността за продължаване на тази работа на настоящия етап, тъй като е информиран  от делегацията на Европейския съюз, че повечето въпроси, обхванати от конвенцията, попадат в изключителната  компетентност на Европейския съюз и че Европейският съюз няма намерение да стане страна по конвенцията.