Боян пита за целите, но по-лесно ми е да отговоря за причините: защо имам такъв блог.
Първата е, че медийното право е бързо, не може да се чете (само) от учебници. Затова и блогът ми съзнателно е ограничен по предмет (медийно право + политика за информационно общество и медии, главно на ЕС) и съзнателно има много препратки към закони и съдебна практика. За блог това е недостатък, но споделените ресурси ми се виждат добра причина.
Втората е заради независимостта от техническите ограничения на вестниците – затварят в определен час, текстът трябва да е в определен обем, а и минава време до излизането на броя. Поне така беше с хартиените вестници. Понякога редактират. А блог значи веднага и свободно. Да се включиш по тема веднага и свободно ми се вижда добра причина.
Понякога минават хора, казват по нещо. В този блог – 3500 пъти. Добра причина. В отделни случаи е и много дисциплиниращо.
Понякога се свършва някаква работа. Нещо се приема, нещо се отменя. Можеш да подкрепиш човек или решение – или обратно. Участваш лично: понякога с успех, понякога не – но кой е казал, че всяко усилие трябва да е непосредствено успешно.
Медийно право 
Честит празник!
Това може би е едно от най-точните и кратки опредления, които съм чел по темата. Поздравления. Моето обикновенно включва клетка с маймуни, които се бият с пръчки.
“Понякога минават хора, казват по нещо. Понякога се свършва някаква работа. Нещо се приема, нещо се отменя. Можеш да подкрепиш човек или решение – или обратно. Участваш лично: понякога с успех, понякога не – но кой е казал, че всяко усилие трябва да е непосредствено успешно”.
Едно от нещата, заради които ги има блоговете. Едно от важните неща.