Съд на ЕС: достъп до документи и защита на лични данни

Има решение на Съда по  дело C‑28/08 P Комисията срещу The Bavarian Lager.

Съдът  обсъжда прилагането на  изключенията, свързани  със защитата на личния живот и защитата на данните и разследванията, предвидени  в член 4  на  Регламент (ЕО) № 1049/2001 за  публичния достъп – тоест изяснява баланса между защита на лични данни и достъпа  до информация.

Комисията беше отказала протокол от заседание с  имената на експертите си, а Първоинстанционният съд постанови да се даде достъп до имената. Според Генералния  адвокат,   жалбата на ЕК трябва да се отхвърли:

Необходимо е да се посочат мотиви, които да обосноват отказа да се обработят съответните данни. ЕК е длъжна, в зависимост от контекста, да претегли мотивите на субекта на данните  и интереса от оповестяването . Ако няма мотиви,  Комисията не разполага с нищо, което да претегли   спрямо обществения интерес от прозрачност и възможно най-широкия достъп до документи, и следователно би трябвало да се произнесе в полза на оповестяването.

Съдът приема друго –  обжалваното съдебно решение следва да се отмени:

Тъй като Bavarian Lager не е предоставило никаква изрична и легитимна обосновка, нито убедителен довод, за да докаже необходимостта от предаване на тези лични данни, Комисията не е могла да претегли различните интереси на съответните страни.

Накратко:

• Швеция, Великобритания и др. държави, Първоинстанционният съд и ГА са поддържали, че достъпът по начало се предоставя, освен ако не се упражни правото  на възражение от субекта на личните данни.
• Комисията, Съветът и Съдът приемат, че достъпът до лични данни по начало е ограничен, освен ако не се докаже преобладаващ обществен интерес.

Генералният адвокат Шарпстън  смята (бел.80), че тежестта на доказване е за Комисията. Съдът отказва да се съгласи.

Може да се защитава тезата, че в решението не е взет предвид принципа, според който при упражняването на правото на достъп до информация не се изисква излагане на мотиви. Според Европейския  надзорник за лични данни фактът, че е възможно достигането до противоположни заключения на двете фази,  показва необходимостта от ревизия на правната основа  на баланса между достъпа до информация и защитата на личните данни на базата  на  Лисабонския договор.