На днешното заседание на ЕК е взето решение въпросът за съответствието на АСТА с правото на ЕС да се внесе в Съда на ЕС.
Комисарят по търговията продължава да твърди, че АСТА няма да промени нищо в ЕС.
Формулировката на питането не се съдържа в съобщението.
*
24 февруари. Правен анализ на EDRI
Медийно право 
Според Вивиан Рединг формулировката на питането е това:
“The European Commission has therefore decided today to ask the
European Court of Justice for a legal opinion to clarify that the ACTA
agreement and its implementation must be fully compatible with
freedom of expression and freedom of the Internet.”
Click to access quote_statement_en.pdf
Не ми се струва изящно. Да почакаме.
А какво е мнението Ви за този ход?
Радетелите за АСТА могат да се надяват само, че Съдът няма да възрази остро и така да го прокарат някакси пред Парламента. Но като че ли е по-вероятно да получат ограничителни тълкувания за спорните клаузи, с което цялото занимание леко се обезмисля, а шансовете му в парламента не се подобряват. Или пък направо се търси изход от настъпилата конфузия?
Щом не се съдържа, значи там е проблемът, в тази формулировка 😉 Почвам да се притеснявам от това, че най-параноичните отговори започват по-често да излизат верни…
Едни големи специалисти пишат, че щом един проект е в съд за несъответствие с първичното право, кой ще тръгне сериозно да го внася за ратифициране/одобрение. Съд – вместо очакваното Не на ЕП. Според тях ЕК е претеглила риска и отправянето на запитване не е успех за анти-АСТА движението.
Други големи специалисти пишат, че всичко силно зависи от формулирането на въпроса и вече се спасява не АСТА, а IPRED.
Преди няколко дни писах на нашия еврокомисар Кристалина Георгиева да запознае ресорните еврокомисари със становището на 27-те водещи европейски експерти по медийно и авторско право, според което становище разпоредбите в АСТА не са в пълен синхрон с европейското право.Написах на г-жа Георгиева преди да се отправи питане до Европейския съд, да се обсъди и да се вземе предвид това експертно становище.До момента нямам отговор на писмото си.
То е внесено отдавна по различни канали и е обсъждано дори в някои офиц. становища, ще видя къде.
хмм… а може ли ъпдейт по рисковете от IPRED2 ?
имам чувството, че след някой друг месец пак ще загубим няколко седмици работно време в обяснения, защо не трябва да се приема…
А също вчера ми пратиха и това, знаете ли го и имате ли коментар?
http://press.ffii.org/Press%20releases/EuroParliament%20to%20exclude%20Free%20Software%20with%20patents%20and%20FRAND
Не. Стигам до това СОМ и до тази процедура, които не съм следила.
IPRED2: отделно.
Изключително важно е да знаем как е формулирано запитването до Европейския съд. До момента нямаме такава информация и явно трябва да я изискаме по законния ред. Според мнения на експерти от самата формулировка ще зависи и какъв вид отговор ще бъде получен от съда-позитивен или негативен.Точно на този факт наблегнах в писмото си до българския еврокомисар, но до момента нямам отговор.
Вчера написах втори мейл до г-жа Кристалина Георгиева, в който я помолих най-настоятелно да даде отговор по повдигнатите въпроси, които касаят правата и свободите на всички нас.
Тъй като във вчерашното си изянление, вносителя на питането до Европейския съд, еврокомисаря Карел де Гухт, продължава да отстоява старата си позиция, а именно че АСТА е в синхрон с европейското право, смятам да му напиша и на него писмо и да го информирам, че би трябвало да се съобрази с мнението на водещите европейски експерти, а не да го игнорира.
Това може да направи всеки, който подкрепя анти –АСТА позицията като му пише на адрес:
karel.de-gucht@ec.europa.eu
Току-що получих писмо от кабинета на Кристалина Георгиева, че експертното становище на 27-те европейски експерти относно АСТА е предоставено на кабинета на еврокомисар Карел де Гухт.
Един перфектен кратък анализ на отнасянето на ACTA до съда на ЕС за тълкуване http://www.edri.org/ACTA_referral
Закачам.
🙂
Брей, големи вълнения тук – ама тъй ли било формулирано запитването, ама инак ли….
Както и да е формулирано, накрая винаги ще има изненадани.
Защото протестиращите четат ACTA по един начин – а съдът ще го чете по друг.
Във всеки случай няма да е лесно съдът да го прочете по “другия” начин. Поне ще трябва много да се потрудят. Вариант би бил да протакат – то не им е нужно, всъщност, защото имат срок до 24 месеца за произнасяне, което за опозицията на АСТА би било равносилно на протакане. От друга страна бавенето едва ли е по вкуса на мераклийте АСТА да влезе в сила колкото може по-бързо. Та, интересно е, наистина
И от анализа на Едри лъха недоумение, но интуитивно приемливо изглежда предположението, че ако Съдът е критичен, това ще мотивира Парламента да е против, докато благосклонно му мнение няма реално да изиграе роля т.е. по тази схема шансовете на Акта са 25%.
ACTA е споразумение, което не е писано така, че да се хареса на евентуални улични протестиращи – писано е така, че да отговаря на нагласите на хора, които разбират от право, и които ще го прилагат.
Всъщност, Съдът няма как да е много критичен, тъй като Съдът просто няма за какво да се хване в текста на ACTA (това, за което протестиращите се хващаха в текста на ACTA, за пред съда изобщо не е никакъв аргумент).
Отделен въпрос е, че някои хора у нас и преди ACTA особено силно държаха да създават впечатление, че едва ли не Съдът вече взима по тези въпроси решения от такъв тип, че непременно сега ще отхвърли ACTA…
А това изобщо не е така.
Всъщност, при всички свои произнасяния по въпросите на интелектуалната собственост, Съдът изобщо не е засегнал и по никакъв начин не се е отнесъл “критично” например към следната разпоредба:
Член 9, параграф 1, буква а) от Директива 2004/48 :
“””””””
Държавите членки гарантират, че по искане на заявителя съдебните органи могат:
а) да постановят неокончателна забрана на предполагаемия нарушител, чието предназначение е да се предотврати всяко неминуемо нарушение на право върху интелектуална собственост, …..
“””””
– а всъщност именно срещу аналогични разпоредби в ACTA най-силно скачаха протестиращите и ги обявяваха за противоречащи на правото, на справедливия процес и на гражданските свободи… Само че Съдът ги приема без забележки.
Остава да почакаме – очевидно на някои не им се харесват фактите на очевидните дефекти в АСТА – не става ясно дали изобщо са си дали труд да чуят или прочетат сериозните, не уличните анализи и по-скоро е видно, че са обърнали внимание само на последните, може би защото е по-лесно.
Нека видим продукта на съда, въпреки че едва ли ще има значение, защото има няколко сигурни държави, дето няма да ратифицират в този вид
Click to access COUNTERFEIT,%20MEDICINES%20AND%20ACTA.pdf
Dear friends across Europe,
Our outcry has stunned European politicians and nearly buried ACTA, but the European Commission is now trying a last ditch attempt to revive it through a legal endorsement. We can stop it if we rally together again and demand the Court assesses ACTA’s full impact on our Internet rights and freedoms. Sign the urgent petition now:
In days, the European Commission will try a last ditch attempt to revive ACTA. But if we intervene now this global attack on Internet freedom will collapse.
We are so close to winning — our 2.4 million strong petition has stunned politicians across Europe and halted the censors. Now the European Commission is on the back foot and hoping the Court of Justice will give ACTA the greenlight by presenting a very narrow legal question that is sure to receive a positive answer.
But if we all raise our voices now we can ensure the Court looks at all the legal impacts of ACTA, and releases an opinion that tells the truth about ACTA’s attack on our rights. Sign the urgent petition to European Commission President José Manuel Barroso to call on the Court to tell the whole truth:
http://www.avaaz.org/en/acta_time_to_win_eu//?vl
The European Commission spent five years negotiating ACTA in secret with corporations, but in the last five weeks we’ve blown the ACTA debate into the open. Now the Commission is fighting to keep ACTA alive by getting the blessing of the EU’s highest court. The Commission, well-versed in bureaucratic dodges, may only present the court with a narrow question, preventing it from assessing ACTA’s impacts on our freedom of expression, privacy and democracy.
We’ve forced governments in Poland, Germany, Bulgaria and other countries to freeze ratification. And now, if we win this battle in the European Commission, we can stop ACTA for good. If the EU does not ratify, ACTA will never become a global agreement and negotiators will have to go back to the drawing board to produce a treaty that stops genuine abuses but protects our rights.
Let’s urgently call on the Commission and Court to give ACTA a full and fair hearing, and make sure the whole truth about this threat to our fundamental freedoms is revealed. Sign now and send this to everyone:
http://www.avaaz.org/en/acta_time_to_win_eu//?vl
Millions of us joined together to fight for Internet freedom and stop the US censorship laws. We won, but now this threat is back on a global scale with ACTA. We’ve done what no one thought we could and stopped the treaty’s march to ratification. Let’s finish what we started and beat back ACTA, for good!
With hope and determination,
Alex, Pascal, Laura, Alice, Ricken, Dalia, Diego and the whole Avaaz team
PS. Check out the media coverage of our 2.4 million strong petition delivery to the European Parliament on Tuesday — we caused quite a stir!
Activists present anti-ACTA petition to EU (Associated Press)
http://www.google.com/hostednews/ap/article/ALeqM5goN98YMyvwPqQiW31gBs8U-xnvIg?docId=7afd9eef4f6b44acbb43b1029820bc87
Anti ACTA petition hits European Parliament (The Inquirer)
http://www.theinquirer.net/inquirer/news/2155775/anti-acta-petition-hits-european-parliament
ACTA opponents present 2 million petition to EU (Washington Post)
http://www.washingtonpost.com/business/opponents-of-acta-anti-counterfeiting-treaty-present-petition-with-2-million-names-to-eu/2012/02/28/gIQAmHCsfR_story.html
More Information
ACTA approval stalled by European commission (Guardian):
http://www.guardian.co.uk/technology/2012/feb/22/acta-stalled-european-commission?newsfeed=true
EU suspends ACTA ratification (Euractiv):
http://www.euractiv.com/infosociety/eu-suspends-acta-ratification-news-511054
EU To Refer ACTA To Top Court (Wall St Journal):
http://online.wsj.com/article/BT-CO-20120222-715091.html
FAQ on Commission Referral of ACTA to the CJEU (Access Now):
https://www.accessnow.org/policy-activism/press-blog/faq-on-commission-referral-of-acta-to-the-cjeu
What makes ACTA so controversial (EDRI):
Click to access acta-bklt-p2s.pdf
‘Уличните’ протести не тежат пред съда, обаче при гласуване от ‘народни’ представители имат някаква тежест. Преди дни се чу, че Европарламентът обмислял свое запитване
http://www.zdnet.co.uk/blogs/communication-breakdown-10000030/acta-to-get-second-referral-to-ecj-causing-new-delay-10025511/
а пък едно неангажиращо мнение, че би могло “да има нежелани последвия от Акта” определено ще има желаните последствия.
Много ми е интересна темата АСТА. В никакъв случай не съм привърженик на държавният контрол и цензура, но съм поразен от “смелите” мнения на обществото за фашисткият характер на това споразумение. Оставям на страна политическите аргументи и т.нт. и се опитвам да разсъждавам като професионалист в сферата на интелектуалната собственост.
Няма толкова подробно и детайлно споразумение, създавано до сега според мен. В сферата на интелектуалната собственост- още повече. Ако смятаме, че трябва да презюмираме недобросъвестност на държавата по отношение на начина на упражняване на правомощията- това като цяло не е правилно. Всъщност правилно е точно обратното. Не може да е правно издържан мотива „ широки правомощия на държавите- съдоговорителки”, по отношение на инкорпориране на минималните стандарти на АСТА. Прочее в нашето законодателство отдавна си ги имаме тези норми, въпроса е, че те са често неефективни, размити и противоречащи една на друга
Тъй като АСТА е огромно поле за изява на всеки , който се занимава в сферата на интелектуалната собственост, би ми се искало да посоча аргументите си в подкрепа например на чл. 27 т. 4 от АСТА. Критиката срещу разпоредбата е „ фундаменталният камък” в тезата за тотален контрол върху интернет, сравним с „ 1984” на Оруел. Дори и отделно погледната, сама за себе си всъщност става ясно, че:
а) налице е препоръка, а не задължение към държавите – съдоговорителки( използван е отново термина „може/ may/” вместо императива „трябва/shall”);
б) „ предположението”, че даден потребител е извършил нарушение в дигиталната среда, в която оперира интернет доставчика не е отправено пряко до последният , а до компетентен държавен орган, който е нарочно оправомощен за това;
в) голословно твърдение на притежателя на права върху ИС за извършено нарушение спрямо тях не е основание такова искане да бъде уважено. То трябва да бъде „ юридически обосновано”, т.е. да е покрито с аргументи, черпени от съответното законодателство и при всички положения- свързано и с доказателства ,които трябва да бъдат представени пред държавният орган- гаранция за спазване на правилото за справедлив процес;
г) искането трябва да съдържа и елемента на целесъобразност- исканата информация да е необходима за предприемане на съответните искани мерки. Преведено на юридически език, органа освен проверка на допустимост на такова искане, ще трябва да извърши проверка и на неговата обоснованост, т.е. ще е дължима проверка по същество;
д) при тази проверка по същество, държавният орган ще трябва да съобрази значителен брой отрицателни предпоставки- искането да не пречи на законна дейност, включително и на ел. търговия според вътрешното законодателство; на свободата за изразяване; неприкосновеност на личен живот и справедлив процес;
Разгледана съвкупно с останалите разпоредби на чл. 27 и в светлината на общите принципи от чл.4 от АСТА, генералният извод е, че нормата на чл. 27 т.4 дава суверенното право на всяка държава- съдоговорител да изгради правен механизъм, по който може да бъде получена лична информация за твърдян нарушител на права върху ТМ или АП в интернет, от доставчика на информационни услуги, при ясно и точно спазена процедура, водена пред държавен орган, изискваща очевидно съобразно и българските процесуални принципи съдебно производство с преценка на допустимост, законосъобразност и целесъобразност на такова искане и то при ясно зачитане на основни принципни постановки, свързани с общественият и личен интерес. Така погледнато, нормата за „ контрол” на трафика не изглежда толкова страшна. Задължението за интернет доставчика не възниква в посока да се осъществява перманентен, а конкретен контрол- за дадено нарушение, спрямо един нарушител. То не може да бъде обосновано единствено на приумицата на дадена корпорация, а е свързано със строг и нарочен държавен контрол. Допълнително тази информация ще остане конфиденциална и само за нуждите на съответното производство( ако съдът разреши такова искане).
Всъщност какво е новото за България? Това е очевидно дадената детайлизирана схема, върху която страната ни може да изгради система за прекратяване на дадено нарушение и превенция на следващи такива, процедура, която в момента очевидно липсва за гражданските дела, с оглед компетентността на органа, които може да инициира такова искане по смисъла на чл. 250б ал.1 от ЗЕС. По отношение на общностното право новостта е подобна, но чл. 27 от АСТА не излиза от параметрите, зададени в съответните директиви на ЕС, предвид и тълкуването им от СЕС. Ясно са прокламирани и спазени дадените фундаментални принципи, заложени в тези нормативни актове , липсва каквото и да е разширяване на установеният в тях стандарт.
В заключение- Никъде в АСТА не се дава право на държавата да извършва тотален контрол, т.нар. общо и перманентно филтриране на информацията в интернет. Постоянно следене това споразумение не предвижда, а създава основа за изграждане във всяка една от държавите на структурирана процедура по получаване на определена информация , за конкретно нарушение, извършено от конкретно лице, при спазване на принципите на законност. Тази държавна процедура всъщност е гаранцията срещу произволен и необоснован контрол на информацията в интернет. В този смисъл, АСТА е прогресивен международен акт и заплашени от него следва да се считат единствено лицата, които извършват нарушения против АП и ТМ.
Не споделям, че “нормата за „контрол” на трафика не изглежда толкова страшна. Строг и нарочен държавен контрол? Колкото върху унищожаването на СРС-тата?
Не споделям, че “АСТА е прогресивен международен акт и заплашени от него следва да се считат единствено лицата, които извършват нарушения против АП и ТМ.” Защото принципно не споделям, че от намеса и ограничаване трябва да се страхуват само нарушителите. Това беше основна теза при въвеждане на директивата за задържането на трафични данни. Резултатите са налице. Сега ЕС ще преразглежда директивата, която – вече – се оценява като непропорционална. Но тя вече действа!
АСТА говори за “потенциални нарушители”. Какъв чудесен вход към непропорционален контрол. Затова и споразумението се писа на закрито.
Очевидно Европейският парламент също има опасения – а и исканията му по IPRED mреди време не бяха взети предвид – защото е гласувал следното:
– призовава Комисията и Съвета да изяснят правното основание; приканва Комисията да изясни разделението на компетенциите между Съвета и Комисията по отношение на раздела за наказателно правоприлагане в ACTA, включително по отношение на парафирането му; настоява на Парламента да бъде представено доказателство, че правното основание за преговорите по ACTA съответства напълно на Договора от Лисабон, преди споразумението да бъде парафирано;
– приветства многократните изявления на Комисията, че прилагането на разпоредбите на ACTA – особено разпоредбите относно процедурите за защита на авторското право в цифровата среда – напълно съответстват на достиженията на правото на ЕС и че споразумението няма да въведе нито персонални проверки, нито така наречената процедура на „три предупреждения“; нито една страна по АСТА, и особено ЕС, може да бъде упълномощена чрез споразумението да въведе режим на прекъсване на достъпа до интернет след три предупреждения или друг подобен режим;
– настоятелно призовава Комисията да се ангажира да предостави на Европейския парламент писмени доказателства, своевременно преди парафирането на споразумението, че ACTA няма да възпрепятства хармонизирането на изключенията и ограниченията за авторското право и сродните му права в ЕС; че няма да ограничи бъдещо разширяване на изключенията и ограниченията отвъд изброените в Директива 2001/29/EО; че няма да изключи бъдещи политически възможности и юридически действия за разширяване на достъпа до творчески произведения предвид технологическия напредък чрез използване на изключения; че няма да ограничи законодателните възможности във връзка с осиротелите произведения или да попречи на държавите-членки да въведат закони за разширяване на достъпа до осиротели произведения, закриляни от авторско право, които да ограничават мерките против посегателството над такива права;
– призовава Комисията да потвърди, че ACTA няма да окаже никакво въздействие – сега и в бъдеще – на достиженията на правото на ЕС в областта на основните права и защитата на данните и продължаващите усилия на ЕС за хармонизиране на мерките за прилагане на ПИС и Директивата за електронна търговия.
Нека не смесваме постепенният отговор с АСТА. Въпроса с „ тристепенният удар” не стои на дневен ред при АСТА и това бе обявено още през април 2010 год., така че, декларацията , която Вие посочвате, всъщност не намира основание в АСТА / Peter K. Yu, THE GRADUATED RESPONSE, Florida Law Review, Vol. 62, pp. 1373-1430, 2010- достъпно на
http://papers.ssrn.com/sol3/papers.cfm?abstract_id=1579782 /
Добре е да кажем, че всъщност тристепенният удар е въведен първо не къде а във Франция/ Loi favorisant la diff usion et la protection de la création sur internet – HADOPI II, в сила от 22. 10. 2009, кодифициран в Code de la propriete intellectuelle, Article L331 и сл./, нали ? Че не е добър вариант, по това не споря, но миналата година например го приеха и в Нова Зеландия. В Европа очевидно тази система противоречи най- малкото на чл. 15 ал.1 от Директивата за електронна търговия / така и делото Scarlet/, в Испания варианта на ЗАП не е този, макар и вече да е доста по- стриктен, от съществуващият до сега закон там/ достъпно на http://www.lexology.com/library/detail.aspx?g=ce5e1f11-3a7b-471f-8aaa-d6c4a5ffaa84/
И сега- за какво апропо става въпрос в страха „ Биг брадър”, създава ли нова рамка АСТА по повод задължението на интернет доставчиците да контролират съдържание, ще има ли „ колекция” на личните ни данни, ще бъдем ли недопуснати до интернет?
Първо , имаме ДИРЕКТИВА 2002/58/ЕО. На потребителите на интернет е гарантирана засилена защита по отношение на неразкриваемост на личните им данни. Доставчика на услуги има законови гаранции в тази връзка, да не разкрива същите, те са поставени под висока степен на сигурност и конфиденциалност и е позволено разкриването им в специални и изключителни случаи.
Второ, имаме ДИРЕКТИВА 2000/31/ЕО , в която се поставят параметрите, за които доставчика на услуги( интернет доставчика) следи, във връзка с ползването на интернет от своите потребители. – спасителните клаузи и липса на генерално задължение за перманентно следене на трафика / чл.12- 15 от Директивата/.
Трето, имаме ДИРЕКТИВА 2001/29/ЕО, гарантираща правата на авторите върху своите произведения в условията на дигиталната среда. Тя гарантира правната възможност на държавите членки да ползват санкции по отношение на нарушенията на ИС, които са ефективни, съразмерни и възпиращи, предоставени на автономията на конкретната държава като вид и характер. Те могат да бъдат насочени срещу „ посредници, чиито услуги се използват от трети лица за нарушаване на авторското право или на сродно на него право” – чл.8
Четвърто- ДИРЕКТИВА 2004/48/ЕО. В нея се установяват общи задължителни правила за защита на ИС- това са мерки, процедури и средства, които са необходими за гарантиране на изпълнението на права върху ИС, които трябва да бъдат лоялни и справедливи и не могат да бъдат ненужно сложни или скъпи, нито да са свързани с неразумни срокове или с неоправдани забавяния. Допълнително същите трябва да бъдат ефективни, пропорционални и разубеждаващи и се прилагат по начин, чрез който се избягва създаването на препятствия пред законната търговия и се предвиждат предпазни механизми срещу злоупотреба с тях. Неразривно свързана с това е възможността на държавите – членки да имат право, когато е налице надлежен съдебен акт, установяващ нарушение на ИС, да се постанови съдебна забрана „ чиято цел е да се забрани по-нататъшно извършване на нарушението”. Също така е гарантирана възможността, притежателите на права да могат да внасят искове за съдебна забрана срещу посредници, чиито услуги се ползват от трети страни за нарушаване на правото върху ИС- чл.11.
Общият анализ на тази нормативна рамка води до извода, че Европа изгражда един механизъм на паритет между интересите на потребителя и тези на носителите на права върху ИС, като включва между тях нова страна „посредника” по между им- интернет доставчиците. От една страна потребителя има право на анонимност, ако действа правомерно. В подкрепа на тази анонимност, интернет доставчика е защитен от специалните клаузи за изключване на отговорността си по смисъла на Директива 2000/ 31/ЕО, няма и задължение да осъществява постоянен мониторинг на трафика, с цел да следи дали се извършват нарушения на ИС. От друга страна и в определени случаи, притежателите на права върху ИС имат право да изискват дадена информация за личните данни на нарушители, с цел да проведат съдебно производство в защита на своите интереси. Държавата в този случай има право да предвиди във вътрешното си законодателство мерки, които са ефективни, пропорционални и разубеждаващи , да не противоречат на законно провеждана търговска дейност, и да се гарантира режим на конфиденцалност, по отношение на придобитите лични данни в тази връзка. Защитният механизъм, установен в полза на притежателите на права върху ИС прочее е свързан с деликатен баланс, включващ морална, обществено оправдана и не на последно място- икономическа компонента/ така и при Ansgar Ohly, Three principles of European IP enforcement law: effectiveness,proportionality, dissuasiveness, TECHNOLOGY AND COMPETITION, CONTRIBUTIONS IN HONOUR OF HANNS ULLRICH, pp. 257-274, Josef Drexl, ed., Larcier, 2009год. http://papers.ssrn.com/sol3/papers.cfm?abstract_id=1523277//.
Практиката на СЕС в тази посока е също еднопосочна. Така например се приема, че компетентните в областта на защитата на правата върху ИС национални юрисдикции могат да задължат оператор на електронен пазар да вземе мерки, които допринасят не само за преустановяването на нарушения на тези права от потребители на този пазар, но също и за предотвратяване на нови нарушения от този вид. Тези заповеди трябва да бъдат ефективни, пропорционални, възпиращи и не трябва да създават пречки пред законната търговия/ решение на СЕС по дело L’Oréal SA, C 324/09/. СЕС приема още, че чл. 8, параграф 3 от Директива 2004/48/ЕО във връзка с член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО допуска държавите-членки да установяват задължение за предаване на лични данни за трафик на частноправни трети лица, за да могат те да предявят граждански искове срещу нарушенията на АП/ определение на СЕС по Дело C-557/07 LSG-Gesellschaft zur Wahrnehmung von Leistungsschutzrechten GmbH/Tele2 Telecommunication GmbH /. Казано в обобщение, мерките, които държавата взема по повод защитата на правата на ИС, не могат да нарушават правата на конфиденциалност на потребителите, освен в строго определени случаи, като личните данни не могат да бъдат разкривани извън тези случаи. Те трябва да бъдат адекватни и да не противоречат на правилата за осъществяване на нормалният търговски оборот. Това е позицията на Европа, изразена нормативно и чрез съдебна практика на СЕС.
Аз лично не виждам нещо повече в АСТА , от посочените от мен директиви и тълкуването на СЕС, но това си е мое мнение, нали ?
Разбира се, благодаря за времето, което отделяте, за да го напишете тук.
за мен е наистина огромно удоволствие! Успех и поздрави! Все пак вие сте една от малкото, които следихапроцеса по създаване на АСТА, а Вашите коментари в областта на интелектуалната собственост са заслужаващи респект!
С цялото си уважение към Вас- приятен уикенд! НАдявам се, да продължим разговорите :)))