Оказва се, има такъв термин: post-truth politics.
Използва го Пол Кругман, но още преди това Дейвид Робъртс и др. за политическа култура, в която се казва на черното бяло или – с други думи – политическото и медийното говорене губи връзка с фактите.
И е: спекулативно, неточно, невярно, превратно, поръчково, манипулативно, изфабрикувано или измислици, продавани за истина.
Причината може да се търси и в политиците, и в медиите. The Atlantic отбелязва, че все пак не всички медии са безкритични и дава окуражаващи примери.
Проекти като Truth Teller (Washington Post) и Truth Goggles са важни, но целта не е само да има повече такива проекти, а по принцип медийното съдържание да не губи връзка с фактите.
Един пример от българската действителност: вестник Монитор под заглавие Медиите в България са свободни информира за доклад, според който България не е в групата на държавите със свободни медии (Freedom House 2012).
Медийно право 