Четири банки, квалифицирани като гнили ябълки в известния доклад на посланик Джон Байърли, са внесли искане в БНБ да се извърши проверка на публикациите в информационен сайт (Бивол) и да се наложи санкция за невярна информация и обстоятелства, които уронват доброто име на всяка от тях.
И ако не знаем всички факти зад твърдението на посланик Уорлик пред БНТ за неясната собственост на българските банки, докладът на посланик Байърли се основава на информация от тогавашния шеф на Агенцията за финансово разузнаване Васил Киров, отскоро на висока позиция в Европейската служба за борба с финансовите измами, ОЛАФ.
Посочената нормативна основа за искането на банките е чл. 152а Закона за кредитните институции, приет с изменение на закона в края на 2011 година:
Чл. 152а. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2011 г.) (1) Който разпространява невярна информация или обстоятелства за банка, с което се уронват доброто име на банката и доверието към нея, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение – от 3000 до 10 000 лв.
(2) Ако нарушението по ал. 1 е извършено чрез средство за масова информация, глобата е от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение – от 8000 до 20 000 лв.
(3) Ако нарушителят по ал. 1 или 2 е юридическо лице, се налага имуществена санкция, както следва:
1. в случаите по ал. 1 – в размер от 10 000 до 30 000 лв., а при повторно нарушение – от 30 000 до 50 000 лв.;
2. в случаите по ал. 2 – в размер от 20 000 до 50 000 лв., а при повторно нарушение – от 50 000 до 150 000 лв.
Актовете за установяване на нарушенията по 152а се съставят от оправомощени от подуправителя, ръководещ управление Банков надзор, длъжностни лица. Наказателните постановления се издават от подуправителя, ръководещ управление Банков надзор, или от оправомощено от него длъжностно лице.
БНБ реагира на искането на банките с покана от подуправителя Румен Симеонов към управителите на търговското дружество Бивол ООД за среща, която предстои. Според поканата ще се обсъждат публикувани материали (няма данни кои точно материали са предизвикали искането за санкция) и въздействието, което те биха могли да имат върху стабилността на банковата система.
Гнилите ябълки е тема-табу, територията на обществените дебати по проблема е съществено ограничена и поради специфичната връзка на някои от жалбоподателите (напр. КТБ) с медии. Разпоредбата на 152а допълнително допринася за ограничаване на дебатите – напр. вече има публикации, затворени за коментари. Същевременно темата отговаря на дефиницията за обществен интерес: несъмнено мястото й е в дневния ред на медиите.
От тази гледна точка всяка преценка за медийни публикации по темата следва да съобрази установени вече стандарти за свободата на информацията по чл.10 ЕКПЧ и чл.11 Хартата за основните права на Съюза, като например за тежестта на доказване при критични публикации от обществен интерес и за липсата на информация/информационния монопол като цензура.
Впрочем искането на търговските банки може да има и положителни ефекти, ако върне в дневния ред на медиите съществени и за банките, и за медиите въпроси.
Медийно право 
С три думи: Гузен негонен бяга. Няма лошо.
И кои са четирите банки?
Четирите банки са: ПИБ, КТБ, ЦКБ и Инвестбанк.
Благодаря на Нели Огнянова. Искам да допълня, че Биволъ изпрати на БНБ писмо, с което иска да бъде предоставена жалбата на четирите “гнили ябълки”, преди да обсъждаме варианти за среща. Срещата ще бъде публична или няма да я бъде. БНБ има практика да оказва натиск неофициално, по телефона, така че всичко трябва да бъде документирано и записано.
Добре, но чл.152а се прилага в случай, че информацията е невярна. В БНБ би трябвало да знаят съвсем точно какво е състоянието на тези банки и, колкото и да са загрижени за спокойствието в банковия сектор, не би трябвало да реагират на шантажа на банките ако информацията е вярна. И в такъв случай поканата за среща следва да се тълкува като покана за замазване на нещата и за натиск над “Биволъ” да се публикува някакъв вид опровержение, нещо от този вид. Което, доколкото познавам хората там, няма да се случи. За разлика от банкерите в “гнилите ябълки”, тези хора имат чувство за чест и лично достойнство.
“Коментарите под тази статия са заключени, защото медиата е уязвима по Закона за кредитните институции – чл. 152 ал. 2 и 3: “,
същевременно,
“Икономедиа не носи отговорност за информацията (в т.ч. за нейната пълнота и достоверност), съдържаща се в сайтове, към които настоящият сайт съдържа препратки.” (от “Общи условия”)
‘Начи?
Групировката, отразявайки информация от трети източници, е уязвима за разпространение на същата, за чиято достоверност обаче не може да бъде accountable?
Или разпространяването на информация, която се допуска да излезе недостоверна, не прави групировката уязвима, но коментирането на публикуваното на страницата на групировката може да доведе до легални последици (за групировката)?!
Малко нещо отгоре-отгоре са си съшили гащите…
БНБ прилага закона, изяснява обстоятелствата. Склонна съм така да си обясня искането за среща. Натиск и пр. не е изискано – за една изискана банка като БНБ.
А горният постинг иска по-дълго обсъждане каква е ролята на дисклеймърите и каква не е.
След като ще се прилага закона, то такива покани за срещи и разговори са напълно неуместни. Всичко трябва да се случва в писмен вид, през препоръчана поща с обратна разписка или да е протоколирано по друг начин, който да послужи за доказателство в съда. Има свидетелства за натиск по телефона, оказван от БНБ над издатели, за да свалят дадена публикация. Като пример за публично свидетелство мога да дам казаното от г-н Петър Караиванов в предаването Клубът на журналиста по програма Христо Ботев на БНР миналата събота: http://prnew.info/%E2%80%9Cklubyt-na-jurnalistite%E2%80%9D-bnr-programa-%E2%80%9Christo-botev%E2%80%9D-20-10-2012-g/
Водещ:Всъщност никой още не е оспорил верността на максимата, че каквото и да си говорим, винаги става дума за пари. Съмнително е, че се налага да се организира научна конференция по този точно въпрос. Дали обаче писането за финанси е лесна работа? Всеки конкретен случай някъде изкривява реалността. За това нека да се опитаме да изградим един теоретичен модел. Как точно, в какви точно взаимоотношения е станал популярен напсоледък член 152 А от Закона за кредитните институции и член 41 от Конституцията, който пък ни дава правото да търсим, получаваме и разпространяваме информация? Господин Караиванов, Вие имате опит, споделяли сте не веднъж, че Ви се е налагало да сваляте от сайта информации. Как се случва това?
Петър Караиванов:Да, ами обикновено се случва с обаждане по телефона. И така настоятелно, ако мога да се изразя, молене да бъде свален този материал, за да видите ли, да не предизвика, каква беше аргументацията…
Водещ:Вероятно паника.
Петър Караиванов:Не точно паника, защото за паника не може да става въпрос, но ерозиране в доверието, така да го наречем, към дадена банка в България или към дадена финансова надзорна институция, имам в предвид КФН. И да не се опетнява името им. Така горе долу са формулировките. В крайна сметка обаче понякога съм се съобразявал с тези настоявания, понякога не.
Водещ:За сега не е имало последствие?
Тони Марков:
Петър Караиванов:Ами имало е опити, определено, да има последствия. Те се изразяват под формата на всякакъв възможен законов, говорим начин, нали санкции, опити за санкции, за налагане на глоби и такива неща, които усложняват живота, но в крайна сметка пък именно това е поне според мен правилното. Да си отстояваш позицията, независимо какво ще ти коства и колко ще ти струва.
Определено, особено предвид обстоятелството, че “Икономедиа АД не носи отговорност за достоверността, точността и полезността на потребителските мнения.” (от “Правила за ползване на форумите…. І.”).
Интересно ми е как самото излагане на факта за едно твърдение/allegation – (“Посланник Байърли заявява…”) – и разпространяването му чрез средство(-а) за масова информация не се разглежда като defamation (засега), за разлика обаче от евентуалните спекулации. Оставам си с чуденето кое от двете наблюдаваме – дебелашка или прецизирана пресметливост (предпазливост).
Ние в нашите публикации също пишем, че трябва да се прилага закона. Ако има такива сериозни данни за пране на пари от престъпна дейност в някои банки, то прокуратурата и БНБ имат правомощия да правят проверки, да установяват нарушения и да санкционират, вкл. БНБ може да вкара квестори в банките и да отстрани управата. Нищо подобно не виждаме. Вместо да се изчистят “гнилите ябълки”, стремят се да “изчистят” журналистите, които пишат за тях.
Доклади на международни организации и анализи на български експерти също констатират – както цитираното интервю (“санкции, опити за санкции, за налагане на глоби и такива неща, които усложняват живота”) – различни техники за затваряне на дебати по теми от обществен интерес.
И подмяна с други теми.
Извинете, но кои са тези журналисти, които пишат за “гнилите банки”? До този момент има само една публикация по темата – в сайта “Бивол”, нали? Авторите в този сайт едва ли могат да претендират че са журналисти.
As the court pointed out, “[a] reporter who uncovers newsworthy
documents cannot rationally be denied the protection of the law because
the publication for which he works chooses to publish facsimiles of the
documents rather than editorial summaries.The shield exists not only to protect editors but equally if not more to protect newsgatherers.”
O’Grady v. Superior Court, 44 Cal. Rptr. 3d 72, 100 (Cal. Ct. App. 2006)
Благодаря, г-жо Огнянова. Т.е. Вие приемате “Бивол” като “newsgatherers”, а публикуваните документи, чиято автентичност не е доказана, за “newsworthy”? Днес някои медии публикуваха извадки от секретно сл.д., но дали е истинско или не – ние не знаем. Нито знаем дали записаните в него хора действително са водили тези разговори. В какъв случай може да се има доверие на публикации от този тип, които в повечето западни страни биха довели до съответни действия срещу издателите? Преводът от английски на български едва ли е събиране на новини, нали?
Грамите – да, приемам, че имат информационна стойност.
(а) това е редакционна оценка на the Guardian, New York Times, El Pais, Der Spiegel и Le Monde, които селектираха, обработваха и публикуваха
(б) това е официална позиция на посланика на САЩ (видео): Ако човекът прочете изцяло докладите ни, ще установи, че те са много интелигентни, професионални и балансирани. Те съдържат информация, необходима на много хора във Вашингтон, които активно следят събитията тук и си изграждат балансирана представа.
Уверявам ви, че следващите 1000 грами, които може би ще бъдат посветени на България, ще предоставят добре балансирана и справедлива картина на събитията в страната.
(в) това е официална експертна позиция на колегията: в писмо до президента Обама преподаватели в авторитетния Факултет по журналистика на Колумбийския университет, Ню Йорк изразяват позицията си, че публикуването на документите от Wikileaks е журналистическа дейност, защитена от Първата поправка на Конституцията. Според авторите, всяко съдебно преследване за публикуване на класифицирани материали ще създаде опасен прецедент.
Г-жо Огнянова, права сте за вестниците, които селектираха, ОБРАБОТВАХА и публикуваха грамите. Наблгягам на думата “обработваха”, защото тя е ключовата и показва разликата между медиите и “Бивол”. Последните селектираха и превеждаха грамите, но ги и тълкуваха. Медиите не ги тълкуваха, а ги използваха като отправна точка, за да потърсят и намерят доказателства, че те дават допълнителна информация за важни въпроси. Позицията на посланика на САЩ в България е интересна – сега я виждам за пръв път, но ми прави впечатление, че това е негова позиция, а не на Държавния департамент. В края на краищата, почти никъде в грамите не се вижда какви са източниците на служителите в посолството. Много често в тях се среща информация от типа ЕЖК (“една жена каза”), а нерядко има и съвсем откровени слухове, неподкрепени с нищо, освен с подписа на посланика. Това, че един документ е подписан от посланика на САЩ не го прави непременно достоверен – ако приемем противното, значи все едно да признаем, че от 16-а република сме се превърнали на 51-ви щат.
По въпроса за експертната позициа ня колегията – те имат право на мнение, но американският войник, предоставил информацията на “Уикилийкс” е вече няколко години в затвора.
Примерът ви с Брадли Манинг показва, че отговорност за огласяване на класифицирана информация носи този, който е имал задължение да я опазва, а не медиите. (Впрочем и Манинг още не е осъден.) Но 152а все едно не засяга този аспект.
Що се отнася до достоверността и свързаната с нея отговорност на медиите – има съдебна практика, полагаща основа на стандарти. Когато се преценява дали едно издание правилно е решило да публикува информация по въпрос, представляващ значим обществен интерес, е добре да се прилагат тези стандарти (напр. по чл.10 ЕКПЧ).
Съдът в Страсбург току-що се произнесе по въпроса.
До анонимния Иван: “Последните селектираха и превеждаха грамите, но ги и тълкуваха.” Господине, Биволъ прави точно това, което правят западните медии: поставяне в контекст, съпоставяне с други източници, свързване със страните за коментар. Това е журналистическа работа. Да се четат грамите без контекст е работа за шпионски централи, за които те са като подарък от небето. А относно това дали сме журналисти, или не сме, допитайте се до авторитетните западни издания, които ни определят като “разследващи журналисти” и цитират Биволъ за съвсем други теми, извън тези в грамите. Искам да Ви напомня също, че Асен Йорданов има награда за смела журналистика от Медийната фондация в Лайпциг, т.нар. “европейски пулицър”.
Член 152а е написан доста йезуитски! “…невярна информация или обстоятелства за банка, с което се уронват доброто име на банката и доверието към нея…” – означава че ще се преследват не само неверните информации, а и вярните информации, с които се “уронва доброто име на банката”!!! Ами това си е направо цензура! Кой глупак пише законите???
Всъщност не. Неверните.