Днес стана известно заключението на Генералния адвокат по Дело C‑78/18 Европейска комисия срещу Унгария (Прозрачност при сдружаването).
По иск на Комисията Съдът трябва да прецени дали Унгария е нарушила задълженията си съгласно член 63 ДФЕС и членове 7, 8 и 12 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), като със закон е предвидила някои ограничения по отношение на произхождащите от чужбина дарения в полза на т.нар. „организации на гражданското общество“.
Става дума за закон, създаващ ограничения за оранизации на гражданското общество, получаващи “чуждестранна подкрепа” – Организацията, получаваща чуждестранна подкрепа, трябва да изпрати декларация до компетентния съд по своето седалище и да предостави определени данни. Регистърният съд вписва сдружението или фондацията като организация, получаваща чуждестранна подкрепа.
Комисията и шведското правителство твърдят, че посочените от унгарското правителство съображения, свързани с обществения ред и прозрачността, също не оправдават законодателство, което: а) заклеймява организациите, получаващи чуждестранна подкрепа (не всички, тъй като без обективна причина се изключват някои организации като например спортните или религиозните), и б) изхожда от принципа, че дейностите, за които се ползва тази подкрепа, са незаконосъобразни. [52]
Унгарското правителство твърди, че Закон № LXXVI от 2017 г. целял:
– Да увеличи прозрачността на организациите на гражданското общество предвид нарастващото им влияние при формирането на общественото мнение и в обществения живот. Далеч от идеята да се засяга функционирането им, законодателят искал да ги признае и стимулира, стига да се развиват при спазване на законността. В този ред на мисли те се ползвали от по-благоприятно третиране от политическите партии, които не могат да получават подкрепа от чужбина.
– Да допринесе за борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма. [63]
Според унгарското правителство Закон № LXXVI от 2017 г. не ограничава материалноправното съдържание на свободата на сдружаване, а съобразявайки се с него, урежда упражняването на тази свобода. Задълженията за регистриране и оповестяване се ограничавали до разкриването на неутрално обстоятелство (получаването от чужбина на финансова подкрепа с определено значение), без да е налице твърденият от Комисията възпиращ и заклеймяващ ефект. [69]
Генералният адвокат:
Би трябвало да се преодолее делението на „нарушения на член 63 ДФЕС“, от една страна, и „нарушения на основните права по повод на ограничение на член 63 ДФЕС, допустимо съгласно Договорите“, от друга страна. [98]
Ето защо следва да се изясни:
- дали това законодателство има за предмет движение на капитали и при утвърдителен отговор — под какви условия се поставя това движение,
- ако се установи, че законодателството действително поставя условия за определено движение на капитали, дали наложените изисквания представляват нарушение на посочените от Комисията основни права, в който случай те биха съставлявали ограничение на свободата, гарантирана с член 63 ДФЕС,
- накрая, дали това ограничение може да бъде оправдано съгласно правото на Съюза, което би попречило то да се определи като необосновано и следователно би било изключено наличието на твърдяното от Комисията нарушение. [104]
Макар да не пречи на създаването на такива субекти, нито да ограничава възможността им за самоорганизация, посоченият закон влияе неблагоприятно на възможностите им за финансиране, което предполага засягане на тяхната жизнеспособност и оцеляване със следващите от това пречки за постигането на социалните им цели. [120]
Комисията изтъква заклеймяващия ефект на задължението за организациите, ползващи се от произхождащи отвън дарения, да се обозначат като „организация, получаваща чуждестранна подкрепа“. Именно такъв ефект се постига, след като самият Закон № LXXVI от 2017 г. ясно подчертава в преамбюла си потенциалните негативни конотации, свързани с тези дарения, които биха могли да застрашат политическите и икономическите интереси на държавата. По този начин най-малкото се създава общо подозрение по отношение на дарителите, което е достатъчно да откаже някои (или много) от тях да участват във финансирането на организациите на гражданското общество. [123]
Намеса, която надхвърля необходимото
Закон № LXXVI от 2017 г. задължава съответните субекти да посочат пред регистърния си съд размера на дарението, произхождащо от чужбина, както и името/наименованието, града и държавата на дарителя, независимо дали последният е физическо или юридическо лице. Достъпът до регистъра, в който се вписват тези данни, е свободен. [126]
Задължението, наложено със Закон № LXXVI от 2017 г., означава, че името на дарителя (което, настоявам, само по себе си е достатъчно за идентифицирането му) ще бъде неразривно свързано с факта на дарение, извършено в полза на определена организация. Тази връзка сама по себе си свидетелства за близост с тази организация, която близост може да допринесе за определянето на идеологическия профил на дарителя в най-широкия смисъл на понятието .[ 132]
Следователно публикуването в публично достъпен регистър както на името на физическите лица, правещи от чужбина дарения на установени в Унгария организации, така и на размера на посочените дарения, означава намеса в техния личен живот, що се отнася до обработването на личните им данни. [134]
Освен това, понеже, както вече обясних, публикуваните данни (име и дарение) позволяват определянето на идеологическия профил на дарителите, последните може да се окажат разубедени или поне демотивирани да допринасят за издръжката на гражданската организация, с която желаят да си сътрудничат, упражнявайки по този начин свободата си на сдружаване. [135]
Оповестяването на тези данни представлява намеса не само в правата, гарантирани с членове 7 и 8 от Хартата, но също така и в свободата на сдружаване, тъй като възпиращият му ефект може да повлияе на финансовото положение на организациите на гражданското общество и следователно на възможността им да извършват дейностите си [136]
Дори да беше доказана (quod non) връзката между спорните мерки и борбата срещу изпирането на пари, задължението за оповестяване по общ и недиференциран начин на тази информация, включително преди тя да бъде проверена от органите, натоварени да следят дали са налице признаци за изпиране на пари, според мен надхвърля строго необходимото за оправдаване на тази намеса.[147]
Позоваването на прозрачността не оправдава оповестяването на лични данни на лицата, допринасящи с даренията си за финансирането на съответните субекти.[156]
Освен че са недостатъчни и със спорна ефективност, разглежданите мерки са непропорционални.[157]
Ако целта е да се контролират източниците на неправомерно финансиране, Комисията посочва например въвеждането на задължения за уведомяване и за надзор по отношение на подозрителните трансакции, свързани с високорискови държави. Смятам, че именно в тази област могат да се очакват най-добри резултати от ефективни действия на публичните органи.[165]
За сметка на това ми се струва невъзможно да се замени с алтернативна мярка изискването за регистриране и оповестяване на имената на физическите лица, извършващи дарения на избраните от тях организации, имайки предвид естеството му на крайна намеса в сферата на личния живот, гарантирана от Хартата.[166]
По изложените съображения предлагам на Съда да уважи иска на Комисията и да приеме, че Унгария не е изпълнила задълженията си по член 63 ДФЕС поради нарушение на членове 7, 8 и 12 от Хартата, доколкото с a külföldről támogatott szervezetek átláthatóságáról szóló 2017. évi LXXVI. törvény (Закон № LXXVI от 2017 г. за прозрачността на организациите, които получават финансова подкрепа от чужбина) се въвеждат необосновани ограничения по отношение на даренията с произход от чужбина в полза на някои сдружения и фондации, установени в Унгария.
*
Заключението съдържа разсъждения, освен другото, по много актуалния въпрос за балансиране на права, в случая на прозрачността относно финансирането и защитата на личните данни на лицата, осъществили даренията (148 и сл.)
Медийно право 