Не сте чували за Таблоид? Сигурно, но през 2020 г. има решение, осъждащо издателя на таблоида да заплати 20 000 лева за засягане на честта, достойнството и доброто име.
Таблоид е наследник на Всеки ден, както Весислава Антонова се е погрижила да проследи:
Пред “Капитал” управителят на “Ню медиа груп” – компанията, издател на “Всеки ден”, Мартин Радославов обясни, че всекидневно издание със сензационно съдържание трудно може да издържи на пазара. “През последните години “Всеки ден” генерираше загуби и така дърпаше назад останалите издания в групата. Затова решихме да го закрием”, коментира Радославов. Според него седмичник с подобно съдържание по-лесно се издържа, събира реклама и печели основно от коричната си цена. Идеята на компанията е “Таблоид” да е по-евтиният вариант на “Уикенд” – най-силното издание в “Ню медиа груп”. Новият вестник ще излиза в понеделник с цена 1 лв., а “Уикенд” – в четвъртък за 1.49 лв.
Таблоид публикува несъществуващо интервю с реален известен човек под заглавие „П.Х.: Бях гей, но се отказах“
Ищецът никога не е давал интервю за вестник Седмичен таблоид и публикуваната във вестника статия през м. септември 2018 г., възпроизведена в статии в редица електронни медии, станала достояние на широк кръг лица (така и писмо от 14.10.2019 г. на Н.д. АД), е повлияло изключително негативно върху него
Публикацията има вълна от републикации – запомнете тези издания –
в редица публикации в електронните медии, като Блиц, ХотНюз, LifeOnline.bg, Клюки.бг, Hot Arena Интернет таблоид, Blife.bg, Plovdiv Media, регионален он-лайн вестник и TopVesti.bg, откъдето също е станала достъпна за неограничен брой читатели.
Мотивите информират по-подробно за кампанията –
“Изнесеното чрез изявлението в процесната статия не е оценка и квалификация, а твърдения от личния живот на ищеца, които биха могли да бъдат верни или неверни. Клеветата е умишлено разгласяване на позорно обстоятелство за другиго, устно или писмено, чрез довеждане до знанието на трето лице на конкретно несъществуващо позорно обстоятелство. Клеветнически могат да бъдат само твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за точно определено обстоятелство, време, място и лице. Във всички случаи разгласените обстоятелства следва да бъдат освен неверни и такива, които обективно да са опозоряващи за неговата чест, т. е. да възбуждат презрение към него от страна на общественото мнение, респ. да са несъответни на общественото понятие за чест или пък с неговото положение.
Когато източник на деликта е клеветническо твърдение, съдебната практика по арг. от чл. 147, ал. 2 от НК приема, че доказателствената тежест се размества, като в полза на ищеца е установена оборимата законова презумпция, че дискредитиращите го твърдения са неверни, поради което ответникът следва да ангажира безспорни доказателства, че изнесеното от него е истина. Когато верността на тези обстоятелства не могат да бъдат проверени, разгласяването им може да бъде оправдано само ако публичното им оповестяване е в обществен интерес.
Ответникът Н.М.Г. ЕАД не е установил при пълно и главно доказване съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределяне на доказателствената тежест в гражданския процес, че изявлението в процесната статия във вестник Седмичен таблоид, чийто издател е той, действително изхожда от ищеца К.Т. и е дадено от него пред журналист на издателя. Напротив, от събраните доказателствени средства се установи по делото, че ищецът никога не е давал интервю пред журналист на този вестник. Изнесеното чрез изявлението в статията на вестник Седмичен таблоид, която предпоставя да стане достояние на широк кръг лица, за хомосексуално поведение на ищеца е също и невярна, а и изнасянето на такива данни от личния му живот, без значение дали е вярна или не, не е оправдано от гледна точка на обществения интерес. Тъй като част от изнесеното в статията е представено като изявление на ищеца, без в действителност такова да е правено от него пред журналист на издателя, а в друга част – изявление на такъв журналист, който дори не е посочен, именно ответникът Н.М.Г. ЕАД е този, който отговаря за оповестените в статията данни от личния живот на ищеца К.Т..
Доказаното по делото разпространение на тези твърдения е в пряко противоречие на чл. 39, ал. 2 от Конституцията на Р България и чл. 9, пар. 1 във вр. с чл. 4, пар. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета и е противоправно, тъй като засяга блага, които са обект на чуждо абсолютно субективно право. Тези блага в случая са чест, достойнство и добро име, прогласени за защитени с чл. 32 на Конституцията на Република България, т. е. налице е противоправен резултат. В резултат от засягане на честта, достойнството и доброто име на ищеца, т. .е на положителната обществена оценка за личността му и самооценката за собствената му обществена значимост, изразяващо се в засягане на представата му за самия него като хетеросексуален индивид и промяна на представата на обществото за него и съмнение у мнозина за неговата сексуална ориентация, чрез разпространяването на тези неверни и морално укорими твърдения във вестник Седмичен таблоид – бр. 34 (96), година ІІІ от понеделник, 3-ти септември 2018 г., същият е понесъл неимуществени вреди […]”
Обсъждаме понякога какви могат да бъдат твърденията, с които се засяга доброто име, и дали чрез приписване на хомосексуалност може да се засегне доброто име. Съдът приема, че да.
Медийно право 