В края на миналата година Съдът на ЕС е публикувал решение по делото C‑683/17 Cofemel — Sociedade de Vestuário SA срещу G-Star Raw CV относно закрилата на произведенията на приложното изкуство, в частност на дизайнерски произведения.
Cofemel и G‑Star са две дружества, извършващи дейност в сектора на проектирането, производството и търговията с облекла. Ищецът G‑Star иска закрила за:
- „моделите […] суитшърти и тениски […], [включващи] различни елементи в изработката си, по-специално щампованото изображение на предницата на суитшърта, комбинация от цветове, местоположение на поставянето на джоб на корема и наставките на джоба […]“ и
- „[м]одел[а] [дънкови панталони,] [характеризиращ се с] начина, по който всяка от частите на различните три модела е скроена и монтирана. Използвайки части с различна дължина и форми, се създава крачол с […] 3-измерен ефект (3D), подгънат отвътре и назад и обхващащ крака на потребителя (ефект отвертка). Други елементи, които допринасят за „ефекта отвертка“, са стреличките („darts“), включени в модела на коляното по една за всеки крачол“.
Cofemel изтъква в защита по-специално че посочените модели облекла не могат да се квалифицират като „произведения“, ползващи се с авторскоправна закрила.
Преюдициалните въпроси
- Допуска ли тълкуването на член 2, буква a) от Директива 2001/29/ЕО , направено от СЕС, национално законодателство да предоставя закрила на авторското право на произведенията на приложните изкуства, индустриалните дизайни и модели или дизайнерските произведения, които, надхвърляйки полезната цел, за която служат, пораждат собствен визуален ефект, който е забележителен от естетическа гледна точка, като оригиналността е основният критерий за предоставяне на закрила на авторските права?
- Допуска ли тълкуването на член 2, буква a) от Директива 2001/29/ЕО, направено от СЕС, национално законодателство да предоставя закрила на авторското право на произведенията на приложните изкуства, индустриалните дизайни и модели или дизайнерските произведения, ако в светлината на особено взискателна преценка относно художествения им характер и предвид преобладаващите тенденции в културните и институционални среди заслужават да бъдат квалифицирани като „художествено творение“ или „произведение на изкуството“?
Правната закрила на произведенията на приложното изкуство на практика съществува оттогава, откогато съществува и закрилата на интелектуалната собственост като цяло. Тя обаче все още трудно намира мястото си в системата на правото върху интелектуалната собственост. Последната обхваща три основни области: закрилата на изобретенията с патентното право, закрилата на интелектуалните творения с авторското право и закрилата на репутацията с правото върху търговските марки. Предвид декоративния си и същевременно утилитарен характер и своето толкова художествено, колкото и промишлено предназначение обектите на приложното изкуство подлежат на тези три форми на закрила, без обаче да отговарят напълно на целите и механизмите на нито една от тях. Макар да са разработени режими на закрила sui generis, по-специално в Европа, тази закрила така и не успява да си извоюва изключителен статус: тя винаги може да се кумулира с други видове закрила.
Закрилата на промишлените дизайни с авторското право създава по-специално два вида опасности: инфлацията на закрилата на авторското право и пречката пред свободната стопанска конкуренция. По тази причина в много правни системи са разработени механизми, предназначени да запазят закрилата на авторското право само за промишлените дизайни с висока художествена стойност.
Струва ми се обаче, че характеристики, като „специфична композиция, основана на форми, цветове, думи и цифри“, „комбинация от цветове“, „разположението на джобовете на корема“ или още „кройка[…] чрез монтаж на трите част[и]“, в чието възпроизвеждане е обвинен Cofemel, следва да се анализират като идеи, които могат да бъдат изразявани по различни начини, и дори като функционални решения, и не следва да бъдат обхванати от закрилата на авторското право.
Според Генералния адвокат правото на ЕС не допуска промишлените дизайни да се ползват със закрила на авторското право само при условие че са с подчертан художествен характер, надхвърлящ онзи, който обикновено се изисква за други категории произведения.
Съдът:
Законодателят на Съюза е избрал система, съгласно която закрилата, предоставена на промишлените дизайни, и закрилата, осигурявана от авторското право, не се изключват взаимно. Трябва да се провери дали модели могат да се квалифицират като произведения.
Закрилата на промишлените дизайни, от една страна, и закрилата, осигурявана от авторското право, от друга страна, преследват коренно различни цели и се уреждат от отделни режими. Всъщност закрилата на промишлените дизайни цели защитата на обекти, които, макар да са нови и индивидуализирани, имат утилитарен характер и са предвидени за масово производство. Освен това тази закрила е предназначена да се прилага за ограничен, но достатъчен срок, за да даде възможност да се постигне възвръщаемост на инвестициите, необходими за създаването и производството на тези обекти, без обаче да възпрепятства прекомерно конкуренцията. От своя страна закрилата във връзка с авторското право, чиято продължителност е значително по-голяма, се прилага само за обектите, които заслужават да бъдат квалифицирани като произведения. 50
Но обстоятелството, че модели като разглежданите в главното производство модели облекла пораждат, надхвърляйки полезната цел, за която служат, собствен визуален ефект, който е забележителен от естетическа гледна точка, не може да обоснове квалифицирането на такива модели като произведения по смисъла на Директива 2001/29. 55
Следователно Директива 2001/29 не допуска дадено национално законодателство да предоставя авторскоправна закрила на модели като разглежданите в главното производство модели облекла, тъй като, надхвърляйки полезната цел, за която служат, те пораждат собствен визуален ефект, който е забележителен от естетическа гледна точка.
Медийно право 