На 28 юли 2020 Съдът за правата на човека се произнесе по делото Monica Macovei v. Romania.
Факти
Моника Маковей, тогава румънски депутат в Европейския парламент, говори пред лятно училище за съвместяване на статуса на народен представител с адвокатска правоспособност, по-специално, че да имаш договори с държавна компания от избирателния си район, като двама депутати от левицата, е злоупотреба с влияние и акт на корупция.
Макар да не са посочени поименно, разпозналите се започват дела за клевета. Съдът отхвърля иска – става въпрос за мнение по въпроси от обществен интерес. Но апелативният съд и ВКС решават, че е надхвърлено нивото на приемлива критика и че става дума за неистинен факт, за който нямало нито доказателства, нито влязла в сила присъда.
Съдът за правата на човека
Маковей се обръща към ЕСПЧ, който прилага теста за пропорционалност и се съсредоточава върху баланса на правото на свободно изразяване на мнение и защитата на доброто име. Критериите за баланс, наложени в практиката на Съда, включват например: а) принос към дебати от общ интерес; б) колко известен е този, който говори, и какъв е бил предметът на изказването; в) контекст , предварителни обстоятелства за това лице; г) как е получена информацията и нейната достоверност; д) съдържание, форма и последици от изказването; и е) тежестта на наложената санкция.
Съдът приема, че критиките в коментарите на Macovei се отнасят не до личния живот, а до „поведение в политическо качество като избран народен представител“. Румънските власти имат „особено ограничена свобода на преценка“ при намеса в свободата на изразяване в този случай, защото това са въпроси от обществен интерес и съгласно член 10 ЕКПЧ държавата има силно ограничена възможност за намеса. Свободата на изразяване е особено важна за лица на изборни длъжности, а намесата трябва да се подлага на най-стриктен контрол съгласно член 10 ЕКПЧ.
Съдът обсъжда дали съществува „достатъчно точна и надеждна фактическа основа“ на коментарите на Маковей и приема, че в някои случаи може да се установи „липса на достатъчно фактическа основа“, но изявленията и обвиненията „са от колективен характер“* и не представляват „злонамерена лична атака“ срещу сенатора, по-специално предвид общия контекст в Румъния.
Съдът (5:2) решава, че намесата в правото на Macovei на свободно изразяване не е била „необходима в демократичното общество“ и констатира нарушение на член 10 ЕКПЧ.
Коментарите на експертите
Експертите посочват в първи коментари, че решението е важна стъпка в практиката на Съда относно политическото изразяване, а също и относно прилагането на критериите за балансирането на правото на свобода на изразяване с правото на зачитане на личния живот и доброто име. Утвърждава се принципът, че политическото слово е особено силно защитено и възможността за намеса е особено ограничена:
Съдът констатира, че разграничението между фактически твърдения и ценностни преценки „има по-малко значение в случаите, когато оспорваното изявление е направено в хода на оживени политически дебати“.
Съдът също така обсъжда значението на „достатъчно точна и надеждна фактическа основа“ – или поне твърдението да „не е лишено от фактическа основа“. По начало когато липсва фактическа основа на едно твърдение, намеса е допустима. Но Съдът се е произнасял, че прекалено строгото прилагане на тежестта на доказване за ответника и преобладаващата презумпция за неистинност на неговото твърдение биха били неприемливи предвид необходимостта от информиране на гражданите по въпроси от обществен интерес. Съдът отбелязва още, че „разграничаването между фактическите и ценностните преценки е от по-малко значение“, когато оспорваното изявление е направено в хода на дебати по въпрос от обществен интерес и когато представители на гражданското общество и журналисти следва да се радват на широка свобода да критикуват действията на публичен орган, „дори когато направените изявления в действителност могат да нямат ясна основа“.
Съдът подчертава, че лица на изборна длъжност трябва да се ползват с широка свобода да критикуват правителствените действия, „дори ако направените изявления в действителност не могат да имат ясна фактическа основа“. Твърденията на жалбоподателя и по-специално използваните изрази, „макар и може би неподходящо силни, могат да бъдат разглеждани като полемични, включващи известна степен на преувеличение“ и че „на хората, които участват в публични дебати по въпрос от общ интерес, е позволено да прибягват до известна степен на преувеличение или дори провокация “.
Има и две особени мнения, в които се твърди, че Съдът действа „като четвърта инстанция“ и се дебатира връзката между размера на санкцията и смразяващия ефект. Голямата камара вече е приемала, че „сравнително умереният характер на глобите не е достатъчен, за да отмени риска от смразяващ ефект“.
* collective nature of the statements and allegations – това понятие има нужда допълнително да се изясни в контекста на практиката на ЕСПЧ.
Медийно право 