Стана известно решение на Съда на ЕС по дело C-64/20 UH/AntAireTalmhaíochtaBiaagusMara, ÉireagusAntArd-Aighne.
Това искане е отправено в производство между UH и министъра на земеделието, храните и мореплаването на Ирландия по въпроса дали ирландското законодателство по отношение на етикета и опаковката на листовките за ветеринарномедицински продукти отговаря на изискванията, установени в Директива 2001/82. Директивата предвижда листовките да са на английски и ирландски, а регламентът, който ще замени директивата и ще влезе в сила през 2022, допуска те да са само на един език. Накратко, Ирландия се опитва да представи неизпълнението на директивата като ранно прилагане на регламента. Жалбоподателят в главното производство, ирландски гражданин, не е съгласен с това тълкуване.
Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 288 от ДФЕС. Към Съда на ЕС са отправени два въпроса, свързани с ролята на националните съдилища, когато в националното право не е транспонирана определена част от директива:
Разполага ли националният съд с право на преценка дали да откаже да постанови дадена мярка, въпреки че е приел, че в националното право не е транспониран конкретен аспект от директива на Европейския съюз, и — ако разполага с такова право на преценка — какви фактори е подходящо да се вземат предвид при упражняването на това право на преценка и/или има ли право националният съд да вземе предвид същите фактори, които би взел предвид, ако разглеждаше нарушение на националното право?
Ще бъде ли нарушен принципът на директен ефект на правото на Съюза, ако по настоящото дело националният съд откаже да постанови поисканата мярка поради влизането в сила впоследствие на Регламент – въпреки че е приел, че в националното право не е транспонирано предвиденото в директивата изискване.
Съдът: задължението на държавите-членки при приемането на директива е да постигнат резултата, предвиден от тази директива, и те са длъжни да предприемат подходящи действия. Задължението обвързва всички органи на държавите-членки – включително, в рамките на тяхната юрисдикция, съдилищата.
Ирландският съд е постановил, че Директива 2001/82 не е транспонирана правилно, следователно той трябва да вземе всички подходящи мерки, независимо дали общи или конкретни, за да гарантира постигането на целения резултат от тази директива.
До отмяната на Директива 2001/82 с регламент (което се предвижда за 2022), разпоредбите на директивата остават задължителни, освен ако Съдът определи, че са недействителни.
При тези обстоятелства член 288 от ДФЕС не позволява на национален съд да пренебрегне задължението, наложено на съответната държава-членка да транспонира директива с мотива, че такова транспониране е непропорционално скъпо или тривиално в резултат на по-ранното влизане в сила на предназначения да замени тази директива регламент.
Медийно право 