Министър-председателят Кирил Петков с видеопослание за 15 – годишнината от членството на България в ЕС.
Какво се случи на 1 януари 2007 година?
За българското медийно законодателство и членството на България в ЕС:
Правното положение на електронните медии в условията на членство в ЕС се урежда от Закона за радиото и телевизията, приет през 1998 г., за да въведе директивата Телевизия без граници след първата й ревизия от 1997 г. Законът е изменян 65 пъти, 23 (ежегодни) са измененията, с които се удължава действието на временното решение за финансиране на БНТ и БНР от бюджета. Хармонизационни са измененията през 2000 (условие за откриване на преговорите за присъединяване), 2006 (свобода на установяване), 2010 (въвежда се втората ревизия на директивата) и 2020 (въвежда се третата ревизия на директивата).
Пред Конституционния съд са атакувани повече от 20 разпоредби от ЗРТ. За противоконституционна е обявена лустрацията – ограничението за сътрудници на бившата ДС и РУМНО да бъдат членове на регулатора и генерални директори на БНТ и БНР. Важно за разказа е, че през 1999 г. тогавашният състав на КС с докладчик Иван Григоров се произнесе, че лустрационната разпоредба е конституционносъобразна, но през 2013 г. КС в друг състав c докладчик Благовест Пунев реши обратното.
Законът за радиото и телевизията има принос към европейското финансиране на българските медии: наличието на напълно хармонизирано национално медийно законодателство позволи участие на България в програма MEDIA още от 2002, а не както обикновено – от началото на членството в ЕС.
Медийно право 