При едно от измененията на медийната директива в нея се появи възможност за защита на достъпа на аудиторията до събития с важно обществено значение.
Тъй като все повече събития, които преди това бяха отразявани безплатно, започнаха да се предават само по платени телевизии, ЕС реши да защити аудиториите по следния начин:
Член 14
1. Всяка държава-членка може да вземе мерки в съответствие с правото на Съюза, за да гарантира, че телевизионните оператори, които са под нейна юрисдикция, не излъчват по силата на изключително основание събития, които държавата-членка счита, че са от голямо значение за обществото, по такъв начин, че да лишат значителна част от обществеността в тази държава-членка от възможността да проследи тези събития посредством предаване на живо или на запис по безплатна телевизия. Ако това стане, съответната държава-членка съставя списък от определени събития, национални или не, които тя прецени, че са от голямо значение за обществото. Тя извършва това по ясен и прозрачен начин, в подходящ и реалистичен срок. Като извършва това, съответната държава-членка определя също дали тези събития следва да се предават изцяло или отчасти чрез отразяване на живо, или когато е необходимо или подходящо поради обективни причини от обществен интерес, изцяло или отчасти чрез предаване на запис.
2. Държавите-членки незабавно уведомяват Комисията за всички предприети мерки или мерки, които ще бъдат взети, съгласно параграф 1. В срок от три месеца от нотификацията Комисията проверява дали тези мерки са съвместими с правото на Съюза и ги съобщава на другите държави-членки. Тя иска становището на контактния комитет, създаден съгласно член 29. Тя незабавно публикува предприетите мерки в Официален вестник на Европейския съюз и, поне веднъж годишно, консолидирания списък на мерките, предприети от държавите-членки.
3. Държавите-членки гарантират, с подходящи средства в рамките на тяхното законодателство, че телевизионните оператори под тяхна юрисдикция не упражняват изключителни права, закупени от тези телевизионни оператори след 30 юли 1997 г., по такъв начин, че значителна част от обществеността в друга държава-членка да бъде лишена от възможност да проследи събития, които са определени от тази друга държава-членка съгласно параграфи 1 и 2, изцяло или отчасти чрез предаване на живо или, когато е необходимо или подходящо поради обективни причини от обществен интерес, изцяло или отчасти чрез предаване на запис по безплатна телевизия, както е определено от тази друга държава-членка съгласно параграф 1.
Разпоредбата е диспозитивна. Държавата решава дали да защити аудиторията си, като запише в закона, че определени събития не могат “да се затварят” в платени програми. Ако иска. Съдът на ЕС също се е произнасял в решение по дело T‑250/08 Edward William Batchelor v Commission, че “държавите са свободни да решат дали желаят да имат политика във връзка със събитията от голямо значение за тяхното общество, както свидетелства използването на думата може в разпоредбата“.
Става въпрос за баланс на права и интереси, защото със списъка на значими събития се ограничават бизнес възможностите на доставчиците да печелят – предимно от спортни събития, които иначе – ако са в националния списък – по закон биха се предавали безплатно.
Е, държавата България още през 2000-та година е искала да защити аудиторията и е изменила закона, за да въведе в българското право идеята за списък на събитията с важно обществено значение, но изглежда е спряла да иска, списък няма – тоест застанала е на страната на бизнеса.
Но в ЗРТ при правомощията на СЕМ продължава да бъде записано, че
Чл.32 (3) (Нова – ДВ, бр. 79 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии приема и публикува списък на събитията с важно обществено значение и обезпечава мерки за защита на достъпа на аудиторията до отразяването им, така че оператор под юрисдикцията на Република България с придобити изключителни права за събития с важно обществено значение да упражнява тези права по такъв начин, че:1. да не лиши значителна част от аудиторията в страната от възможността да следи тези събития на живо, изцяло или отчасти, а ако това е нужно или уместно, поради обективни причини от обществен интерес – чрез отразяване на тези събития след време, изцяло или отчасти, по безплатната телевизия;2. да не лиши значителна част от аудиторията в държава-членка на Европейския съюз, или държава-страна по Европейската конвенция за трансгранична телевизия, от възможността да следи на живо, изцяло или отчасти, а ако това е нужно или уместно, поради обективни причини от обществен интерес – чрез отразяване след време, изцяло или отчасти по безплатната телевизия, на събитията с важно обществено значение съгласно разпоредбите, приети от тази друга държава, при условия на взаимност.
Austria
OJ L 180 of 10.07.2007, pages 11-16 – (All languages)
Belgium
OJ L 180 of 10.07.2007, pages 24-32 – (All languages)
Amending Decision 2014/110/EU:
OJ L 59 of 28.2.2014, pages 39–42 – (All languages)
Denmark
OJ C 14 of 19.01.1999, pages 6-7 – (All languages)
(Revocation of the measures – OJ C 45 of 19.02.2002, page 7)
OJ L 177, 8.7.2015, pages 54–59 – (All languages)
Finland
OJ L 180 of 10.07.2007, pages 38-41 – (All languages)
France
OJ L 180 of 10.07.2007, pages 33-37 – (All languages)
Germany
OJ L 180 of 10.07.2007, pages 8-10 – (All languages)
Hungary
Measures adopted by Hungary: OJ C 214, 4.7.2017, pages 6–7
(All languages)
Commission decision:OJ C 214, 4.7.2017, pages 3–5
(All languages)
Ireland
Measures adopted by Ireland: OJ C 8, 11.1.2018, pages 12–13
(All languages)
Commission decision: OJ C 8, 11.1.2018, pages 10–11
(All languages)
Italy
OJ L 187 of 17.07 2012, pages 57-61 – (All languages)
Poland
OJ L 27, 3.2.2015, pages 37–41 – (All languages)
Медийно право 