ЕСПЧ: Руският Закон за чуждестранните агенти противоречи на ЕКПЧ

През лятото на 2022 стана известно решението на Европейския съд за правата на човека по делото  Ecodefence and Others v. Russia относно съответствието на руския Закон за чуждестранните агенти с Конвенцията за правата на човека на Съвета на Европа.

Законът за чуждестранните агенти  задължава всички  организации от третия сектор  да се регистрират като чуждестранни агенти, ако са финансирани, пряко или непряко, от лица в чужбина. Тези неправителствени организации са задължени да се регистрират като „чуждестранни агенти“ и да етикетират публикацията си „като произхождаща от  „чуждестранен агент“, да публикуват информация за дейността си в интернет и да се подчиняват на специални изисквания за счетоводство и отчетност“. Министерството на правосъдието получава и правомощието да означава дадена организация като чужд агент по своя преценка.

Руският Конституционен съд не установява противоконституционност на закона. Започва прилагане на закона и съдилищата уважават исканията на прокуратурата за ликвидация на неправителствени организации като „Международен мемориал“ и „Център за правата на човека „Мемориал“ поради  „груби и повтарящи се“ нарушения на законодателството за „чуждестранни агенти“, защото не са посочили, че техните   публикации са с произход от неправителствена организация „чуждестранен агент“. Съдилищата постановяват, че НПО не са били прозрачни, като „прикриват [своя] статус на чуждестранен агент“, което възпрепятства контрола и нарушава „правата на гражданите да получават надеждна информация“ за дейността им.

Въпреки че Европейският съд по правата на човека разпорежда временна мярка за спиране на изпълнението на вътрешните решения за закриването на организациите, ликвидацията на множество организации влиза в сила.

Седемдесет и три неправителствени организации (някои от които са престанали да съществуват по време на изслушването) се обръщат към Европейския съд по правата на човека на основание, че Законът за чуждестранните агенти нарушава техните свободи на изразяване и сдружаване, защитени от членове 10 и 11  ЕКПЧ. Неправителствените организации твърдят, че „чуждестранен агент“ е „стигматизиращ етикет“, тъй като терминът „агент“ има отрицателна конотация, тъй като се използва за обозначаване на шпиони, саботьори или предатели. Те твърдят, че правата им на свобода на сдружаване са нарушени поради „прекомерните счетоводни изисквания“, „многобройните проверки и глоби“ и ограничаването на достъпа им до чуждестранно финансиране, а  терминът „политически дейности“ в закона  е неясен.

Съдът приема, че организациите и техните директори са „били пряко засегнати от комбинация от проверки, нови изисквания за регистрация, санкции и ограничения върху източниците на финансиране и естеството на дейностите, наложени от Закона за чуждестранните агенти“ и че е имало намеса в правата им по член 11, прочетен заедно с член 10.

Съдът  постановява, че „липсата на ясни и предвидими критерии е дала на властите неограничена свобода на преценка да твърдят, че   организациите са получавали „чуждестранно финансиране“, без значение колко далечна или слаба е връзката им с предполагаем „чуждестранен източник“.

Съдът смята още, че третият сектор е „съществен елемент от информирани публични дебати“ и подчертава ролята му на пазител  на демокрацията. Съответно Съдът приема, че създаването на статут на „чуждестранен агент“  и „не е необходимо в едно демократично общество“ и допълнителните изисквания за одит и докладване, които FAA налага на „организациите с чуждестранни агенти“, не са необходими. Съдът признава ползите от прозрачността във финансовите дела на организациите, но  това „не може да оправдае законодателство, което се основава на презумпция, направена по принцип и прилагана безразборно, че всяка финансова подкрепа от чуждестранно образувание  може да застраши политическите и икономическите интереси на държавата и способността на нейните институции да работят без намеса”.

Съдът подчертава, че санкцията не трябва да „се равнява на форма на цензура, целяща да обезкуражи жалбоподателите да изразяват критика или да подкопае важния принос на гражданското общество към управлението на обществените дела” или да възпрепятства  способността на неправителствените организации да действат като куче пазач.

Ето защо разпоредбите на Закона за чуждестранните агенти не са необходими в едно демократично общество и по този начин нарушават член 11 от Конвенцията, прочетен заедно с член 10.

Становище на комисаря по правата на човека на СЕ

След руската агресия срещу Украйна Съветът на Европа (СЕ) изключи Русия в съответствие с член 8 от своя устав. Русия не се очаква да  се съобрази с решението на ЕСПЧ. Важни са обаче  позициите на ЕСПЧ.  Съдът  формулира пет форми на намеса   в правото на свобода на сдружаване (81-86) и  определя, че ограниченията за търсене на финансиране от чуждестранни източници пречат на свободата на сдружаване (84). Важен принос на това решение е изводът, че НПО  имат право на финансиране от чуждестранни източници.

Tagged

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: