Борис Митов, преди време журналист в Медиапул, сега в Свободна Европа, е автор на четири публикации за съдията Светлин Михайлов, тогава кандидат за председател на СГС, сега съдия в САС.
Съдия Михайлов съди Борис Михайлов за засягане на доброто име и печели делото на първа инстанция. Според решението на съдия Даниела Попова от СГС за съдията не може да се каже, че е скандален, от което следва рекордното обезщетение от 60 000 лв. и 7000 лв. разноски за журналиста Борис Митов, Фондация Инфоспейс и Медиапул ООД – вж Може ли журналист да каже за съдия, че е скандален. Първоинстанционното решение е удивително далече от стандартите на Европейския съд за правата на човека – за преобладаващ обществен интерес, за политическо слово, за ниския праг на защита от критика на публичните личности, за разликата между оценки и твърдение за факти и, накрая, за отговорната журналистика.
Стана известно решението на втората инстанция.
Тричленен състав с председател Елизабет Петровa и членове Катерина Рачева и Мария Райкинска с докладчик Катерина Рачева потвърждава частично решението на СГС, като осъжда Борис Митов и Медиапул да заплатят солидарно на ищеца Светлин Михайлов обезщетение от 4000 (четири хиляди) лева на основание чл.49 ЗЗД и чл.45 ЗЗД за неимуществени вреди от две от публикациите.
- Изводът за необходимост от обезщетение се базира на следния абзац:
“Ползването на благоразположението на ДПС обаче според настоящия съд е позорящо обстоятелство, като съдът не споделя доводите на ответниците, че тъй като става дума за уважавана партия от 30 години в политическия живот, не може да се говори за клеветническо твърдение. Няма съмнение, че ДПС е част от политическия живот повече от
30 години, но съдията според законовите и етичните норми не би следвало да се радва на благоразположението на който и да е участник в политическия живот. В статията информацията е поднесена така: „в съдийската гилдия неофициално се говореше“. След като не е посочен авторът на изявлението, а същото е представено като слух, в тежест на
ответниците е да докажат верността на твърдението, което те не са сторили по делото. Ето защо, за това твърдение следва да се носи отговорност от автора.”
Ако благоразположението на ДПС е факт, отговорност за твърдение за факт не се носи. По делото е приложено доказателство, че тогавашният шеф на градския съд Светлин Михайлов е сред номинациите на ДПС за член на Висшия съдебен съвет и съдът не е коментирал доказателството. Твърдението е обявено в решението за клеветническо, тоест за съда не е доказана верността на твърдението. ЕСПЧ в такива случаи анализира дали е налице достатъчна фактическа основа. В случая твърдението за благоразположение на ДПС има фактическа основа и това се коментира в статията на Медиапул по темата.
- САС се отклонява от изводите на СГС по отношение на квалификацията “скандален” и “позор за съдебната система” и ги квалифицира като допустими оценки в рамките на правото на изразяване на мнение:
“Съдът намира, че думата „скандален“, използвана многократно по повод времето, през което ищецът е бил председател на СГС, представлява оценъчно съждение. Тази оценка следва да се прецени като негативна, но в рамките на свободата на словото, доколкото не се засяга личната чест и достойнство. Позоваването на думите на А. Х. А. (обвинение в подкуп) и на К. П. („позор за съдебната система“) без съмнение не е противоправно, както се посочва и във въззивната жалба, тъй като е цитиран авторът на изявленията. Самият ищец не търси вреди от точно тези изрази, поради което и преценката за противоправност в случая е без значение. Назоваването на ищеца „милионер“ и посочването, че притежава шест
недвижими имота, не представлява клевета, тъй като не е за позорящо обстоятелство или престъпление, нито пък е обида, защото не е унизително за честта и достойнството.”
- Има основание за известно удовлетворение от отпадането на обезщетението по първоинстанционното решение и от позоваването на баланса между правата по чл. 10 и чл.8 от ЕКПЧ, каквото абсолютно липсва в решението на СГС, но остават въпроси, свързани с мотивите. Не изглежда обосновано заключението, че твърдението за благоразположение на ДПС, съответно за близост до ДПС, е клеветническо, доколкото то има фактическа основа – а именно това е характерно за отговорната журналистика.
Не е известно дали решението е обжалвано, надявам се да е така.
Продължавам да смятам, че в това дело има елементи, присъщи на SLAPP делата: дълго време вниманието на журналиста, а и времето на съдилищата, ще бъде ангажирано с небосновани атаки на човек, оценяван като скандален и позор за съдебната система. .
Медийно право 