Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ, Голяма камара) постанови решение по делото Halet v. Luxembourg, засягащо лицата, подаващи сигнали за нередности (whistleblowers), по член 10 от Европейския Конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) – свобода на изразяване.
Голямата камара надгражда практиката след решението по делото Guja v. Moldova през 2008 г.
Решението се позовава на Директива на ЕС 2019/1937 относно защитата на лицата, които съобщават за нарушения на правото на Съюза, и Препоръката на Съвета на министрите на Съвета на Европа ( CM/Rec(2014)7).
През 2021 г. състав на ЕСПЧ не установява нарушение на правата на лицето, подало сигнал за нарушение.
През 2023 Голямата камара установява нарушение ( с 12:5 гласа).
Фактите
Става дума за казуса LuxLeaks – когато се разкриват данъчни споразумения между мултинационални компании и люксембургските данъчни власти. В основата на разкритията са служители на PricewaterhouseCoopers (PwC), като Рафаел Халет предоставя поверителни документи на медиите. По искане на работодателя си Халет е осъден в Люксембург да плати глоба и обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от работодателя му PwC. Междувременно той е освободен от работата си в PwC. След изчерпване на всички национални средства за защита и след като ЕСПЧ през 2021 г. не установява нарушение на правата на Халет по член 10 от ЕКПЧ, делото е отнесено до Голямата камара на ЕСПЧ.
Решението на Голямата камара
Голямата камара прилага теста за пропорционалност, констатира, че има намеса в свободата на изразяване, че намесата е предвидена от закона и преследва легитимна цел, а именно защитата на доброто име или правата на други лица, по-специално защитата на доброто име и правата на компанията PwC.
Но необходима и пропорционална ли е намесата под формата на наказателна санкция? Голямата камара припомня шестте критерия, изведени в решението по делото Guja (114):
(1) дали са налични алтернативни канали за разкриване на нарушенията;
(2) автентичността на разкритата информация;
(3) дали подателят на сигнал е действал добросъвестно;
(4) обществения интерес от разкритата информация;
(5) вредата за работодателя; и
(6) тежестта на санкцията.
При прилагането на тези принципи и критерии в настоящия случай Голямата камара стига до заключението, че решението на Апелативния съд на Люксембург по-специално не балансира правилно обществения интерес от разкритата информация и вредните последици от разкриването. В същата посока е и решението на ЕСПЧ от 2021 г.
Тук изходът от балансиращото упражнение е в обратната посока (202):
информацията, разкрита от жалбоподателя, безспорно е от обществен интерес. В същото време не може да се пренебрегне фактът, че оспорваното разкриване е извършено чрез кражба на данни и нарушаване на професионалната тайна, с която жалбоподателят е бил обвързан. При това положение ЕСПЧ отбелязва относителната тежест на разкритата информация, като има предвид нейното естество и степента на риска, свързан с нейното разкриване. В светлината на неговите констатации относно значението, както на национално, така и на европейско ниво, на публичния дебат относно данъчните практики на мултинационалните дружества, за които информацията, разкрита от жалбоподателя, има съществен принос, Съдът смята, че общественият интерес от разкриването на тази информация надвишава всички вредни последици.
Съдът намира още, че наказателната присъда на жалбоподателя не може да се приеме за пропорционална в светлината на преследваната законна цел.
Медийно право 