Законодателният акт за свободата на медиите предвижда защита на журналистическите източници (чл.4). Съществуват стандарти, установени в практиката на Европейския съд за правата на човека и Съда на ЕС.
В последната версия има предвидено изключение от защитата на източниците за целите на националната сигурност. Statewatch обобщава позициите на неправителствения сектор и експерти по темата:
От първоначалните разкрития за проекта Pegasus научихме, че правителства и частни лица в над 46 страни по света, включително държави-членки на ЕС, са използвали инвазивен шпионски софтуер, за да шпионират журналисти, защитници на правата на човека, политически опоненти и дисиденти.
Подобно изключение „… рискува да легализира рутинното разполагане на шпионски софтуер и други репресивни мерки, включващи технологии за наблюдение срещу журналисти. Това се дължи на големия и неопределен обхват на защитата на „националната сигурност“, област от изключителна компетентност на държавите-членки. Вече беше показано как държавите-членки злоупотребяват с това понятие за национална сигурност, за да наложат масово наблюдение или други извънредни репресивни мерки, не само в борбата с тероризма, но и за социален и политически контрол. Следователно не е приемливо правото на ЕС да одобрява „излючение за национална сигурност“, за да оправдае използването на шпионски софтуер срещу журналисти. Това изключение противодейства на желания ефект за защита на журналистите.“
На сайта на Европейската федерация на журанлистите се казва следното:
Последният проект на компромис от 7 юни предвижда изключение за „национална сигурност“ от общата забрана за разполагане на шпионски софтуер срещу журналисти без гаранции за защита на източниците. Въвеждането от Франция на нов параграф, който гласи, че „[т]ози член не засяга отговорността на държавите-членки за опазване на националната сигурност“, всъщност заличава първоначално предоставената от ЕК защита.
Наистина е шокиращо, че държавите-членки на ЕС допълнително смекчават важни разпоредби относно защитата на журналистите на източниците и защитата от технологии за наблюдение, казва Мая Север, президент на EFJ.
Проектопозицията на Съвета допълнително заличава изчерпателния списък на престъпленията, определен от Комисията, за да го замени със списъка, установен в Рамковото решение за европейската заповед за арест, което значително разширява обхвата на основанията за разполагане.
EFJ заедно с организации за цифрови права, гражданско общество и свобода на медиите ще изпрати писмо до всички заинтересовани страни, участващи в текущите преговори относно използването на шпионски софтуер срещу журналисти и значението на защитата на източниците на журналистите.
Медийно право 