ACTA/IPRED/TPPA/SOPA/PIPA – или просто НК?

Един от най-употребяваните аргументи в защита на АСТА беше Какво толкова, в българското право вече имаме тези разпоредби.

На път са нови разпоредби – този път в НК. Постъпват нови  предложения, които търсят подкрепа. Оказва се, правоносителите в България  искат още от държавата. Разширено поле на наказателните мерки в областта на интелектуалната собственост и повишаване на предвидените санкции.

Това е познато от 2007 – IPRED2 се опита да предвиди санкции за подбудителство и помагачество, както и санкции за крайните потребители след дълги уточнения за търговската цел и търговския мащаб  при нарушенията на интелектуалната собственост.

Тогава IPRED2 не мина, не мина и проектът на WIPO за сродните права на радио- и телевизионните организации,   не мина (поне засега) и ACTA – споразумение, което според Правната служба на ЕП  отново не взема предвид исканията на парламента, направени при обсъждането на IPRED2.

Тези проекти съвсем не са изоставени, те ще се връщат отново и отново в дневния ред на ЕС, международните организации и държавите. Ще се връщат под натиска на правоносителите, особено на някои категории. Вече се връщат.

Българският парламент гледа промени в НК.  Предложенията за промени във внесения проект винаги е добре да получат широка гласност. Ето за какво се настоява:

  • Ангажиране отговорността за приготовление или за подбуждане към престъпление по чл. 196 от проекта. Въвеждането на този състав ще позволи да се ангажира отговорността на лицата, които не извършват пряко престъпното посегателство, а организират или подбуждат към това други лица. Ще се обхванат и случаите, когато е осъществено приготовление за извършване на престъпление. При залавяне на извършителите, подбудителите не носят отговорност. За да се избегне тази несправедливост, е редно да се криминализира и тази форма на престъпна дейност.
  •     Предлагаме в проекта да бъде отразена диференциацията в степента на обществена опасност на отделните обекти, която да рефлектира в различните санкции, с най-високи наказания по отношение посегателствата върху търговски марки. По отношение на състава, касаещ търговската марка, санкцията да бъде увеличена до шест години лишаване от свобода и глоба не по-малко от две хиляди лева.
  •     Плагиатството се включва сред престъпленията от общ характер, докато при сега действащият НК престъплението по чл. 173 бе включено сред престъпленията, по отношение на които наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия т.е. престъпления от частен характер.
  •     За разлика от сега действащия текст, регламентиращ плагиатството – чл. 173 от НК, в проекта е разширено приложното поле на текста, като към обектите на закрила се добавят и обектите на сродни права – т. 2 на чл. 193.
  •     Подробна аргументация относно необходимостта от завишаване на санкциите за престъпления срещу интелектуалната собственост е изложена по-горе в мотивите по чл. 262 от проекта, която е аналогично приложима и по отношение престъпните посегателства срещу авторското и сродните му права. В тази връзка предлагаме по отношение на двата основни състава по ал. 1 и ал. 2 на чл. 195, санкцията да е до 6 г. лишаване от свобода и глоба не по-малко от две хиляди лева (също по аналогия със санкциите по чл. 196).
  •     По отношение на особения субект следва отново да се отбележи, че икономическият характер на престъпленията против интелектуалната собственост предполага, че в повечето случаи те се извършват посредством юридическо лице. В тази връзка, при този вид престъпления, за да не се осуетява наказателното преследване срещу управителните органи на дружествата за извършваната от тях незаконна дейност под предлог, че наказателната отговорност е лична и те не знаят какво се случва в управляваните от тях предприятия, е необходимо да се предвиди и наказателна отговорност за длъжностните лица, извършили съответните деяния.

Блатечки е гладен и това ще трае дълго.

Пейо е писал днес.

2 thoughts on “ACTA/IPRED/TPPA/SOPA/PIPA – или просто НК?

  1. ACTOR says:

    Доста нелепо преплитане на две насоки на един проблем. Насоки, които нямат много общо помежду си.
    Има много голяма разлика между ACTA и заложената в нея бомба от една страна. От друга използване на каузи като спирането на ACTA от търговски компании, които печелят пиратирайки (не говорим за споделянето на филм между хора, а за компании, които печелят докато посредничат в този процес) съдържание.
    Преплитането на “споделяне” (с чисто човешка и информационна цел) и “пиратстване” (с чисто търговска цел) е аргумент, който не очаквах да срещна в този блог!

  2. nellyo says:

    Рискът от използването на каузи винаги е реален.

    Свободата на информацията, зелената идея, антимонополните протести са примери за области, в които се намира кой да капитализира гражданските движения.

    Но в обратния случай се капитализира гражданската пасивност с помощта на законодателя + мощта на така приетите закони.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s