Защита на тайната на източниците: “ролята на журналистите е да предупредят, особено за лоши новини”

Свободата на медиите зависи не само от медийни закони. БНБ вече имаше искания на базата на Закона за кредитните институции, Комисията за финансов надзор се активизира  на основание на друг закон – Закон за КФН.

Първо   Капитал разказа за две писма,  подписани от КФН, с които се иска информация за източниците, на основата на които са написани една статия и статуси във Фейсбук. От самата КФН са съобщили, че са изпращали писма и до други медии по  повод други публикации. Наскоро има и нова публикация на Люба Йорданова Как се обезвреждат медии.

Сега Биволъ разказва, че е застигнат от подобни писма. От изданието са внесли данни  от разследвания  в БНБ и в прокуратурата. БНБ е обещала проверка. Вече има реакция на организацията Репортери без граници.

Малко повече за нормативната рамка и стандартите, свързани с практиката на ЕСПЧ*.

България

В българското право принцип на защита на тайната на източниците е записан изрично в Закона за радиото и телевизията. Според ЗРТ (чл.15) доставчиците на медийни услуги не са длъжни да разкриват източниците на информация пред Съвета за електронни медии, пред аудиторията и пред ръководството на доставчика. Защитата не е абсолютна, законът допуска разкриване при определени обстоятелства.
Защита на тайната на източниците на специално основание е предвидена в Закона за достъп до обществената информация. Според ЗДОИ (чл.19) достъпът до информация за медиите се извършва при зачитане на тайната на достъпа.

Процесуалните кодекси у нас не съдържат привилегия за журналистите/хората от медиите да не разкриват източниците си. В други държави от ЕС такава привилегия е регламентирана, например чл. 109, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс на Франция се предвижда, че „всеки журналист, който се яви като свидетел относно информация, придобита във връзка с журналистическата му дейност, има право да не разкрива източниците на тази информация.”

Съд за правата на човека

В такава ситуация е полезно да се използва подборка от дела на Съда за правата на човека (ЕСПЧ)   по темата за защитата на тайната на източниците.  Практиката на  Съда по прилагане на чл.10 от Конвенцията на Съвета на Европа за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) прибавя яснота по темата.

1. През 1996 с решението Goodwin v United Kingdom ЕСПЧ признава принципа на защита на тайната на източниците. Според решението «защитата на журналистическите източници е едно от основните условия за свободата на пресата. […] Без такава закрила източниците могат да бъдат обезкуражени да оказват помощ на пресата при информирането на обществеността по въпроси от обществен интерес. В резултат на това може да се подкопае жизнено важната роля на пресата на обществен страж и може да бъде накърнена способността й да предоставя достоверна и надеждна информация. Като се имат предвид важността на защитата на журналистическите източници за свободата на пресата в едно демократично общество и потенциално неблагоприятният ефект, който едно разпореждане за разкриване на източник оказва при упражняването на тази свобода, такава мярка не може да бъде съвместима с чл. 10 от Конвенцията, освен ако е оправдана от по-силно съображение за обществен интерес.“
2. В решението по делото Tillack v. Belgium се изяснява, че националните институции преценяват дали е налице належаща социална необходимост и в това те разполагат с известна зона на преценка (т.55). В конкретния случай е важно още, че при преценката дали да се разкрие тайната на източниците се взема предвид и степента, в която са обосновани фактите – Тилак е бил под подозрение заради „неясни и непотвърдени слухове“, поради което няма преобладаващ обществен интерес да се оправдае намесата в свободата на изразяване.

3. В решението по делото Financial Times   and others v the United Kingdom Съдът обсъжда защитата на тайната на източниците, след като националните съдилища са приели, че приоритет имат целите на правосъдието. ЕСПЧ приема, обратно, че – дори оценени кумулативно – опасността от разкриване на конфиденциална информация в бъдеще и интересът на засегнатото юридическо лице Interbrew да бъде обезщетено – са недостатъчни за разкриване на тайната на източниците.

4. В по-ново време важно решение на ЕСПЧ (Голям състав)  относно тайната на източниците е решението по делото Sanoma Uitgevers BV v Netherlands. Полицията  иска от журналист от изданието Autoweek диск със снимки от незаконни състезания с коли, тъй като има съмнение за участници с откраднати автомобили. Редакцията отказва, като се позовава на защитата на тайната на източниците. Прокурорът на Амстердам нарежда на главния редактор на Autoweek да предаде диска. Главният редактор отказва и е арестуван. Впоследствие именно той се обръща към ЕСПЧ за нарушение на свободата на изразяване. Съдът (Голям състав) се произнася, че има нарушение на Конвенцията, тъй като отсъстват адекватни правни мерки  за независима оценка на баланса на права и разкриването на тайната на източниците под натиска на прокуратурата не е в съответствие с ЕКПЧ. Макар прокурорът да е обвързан от изисквания за почтеност, той е страна   и защитава интереси, потенциално несъвместими със защитата на тайната на източниците, поради което няма гаранции, че ще  бъде толкова безпристрастен, колкото се изисква.

5. В решението Ressiot and Others v. France Съдът стига до извода, че правото на журналистите да не разкриват своите източници не може „да се дава или отнема“ в зависимост от оценка на вида и характера на източниците: то е неразделна част от правото по чл.10 ЕКПЧ. Съдът последователно приема в решенията си, че разкриването не може да се позволи без доказателства за съществуването на належаща обществена необходимост. В случая според Съда правителството не е доказало такава необходимост. Дори ако мотивите са релевантни, те не са достатъчни, за да оправдаят намесата. Използваните средства не са разумно пропорционални на преследваните законни цели, като се вземе предвид интересите на едно демократично общество в осигуряването и поддържането на свободата на пресата.

6.  Жалбоподателите по делото Martin and Others v. France са журналисти, публикували статии в пресата на базата на доклад на Сметната палата. Изнася се информация относно управлението на публични средства от страна на избраните длъжностни лица, които се критикуват в доклада. „Това е тема от общ интерес, която журналистите са имали право да доведат до знанието на обществеността. Ролята на разследващите журналисти е точно да информират и да предупредят обществеността, особено за лоши новини, веднага след като съответната информация попадне в тяхно владение.“ С оглед на горното, Съдът заключава, че правителството не е доказало, че конкуриращите се интереси – защитата на журналистическите източници и предотвратяването и разкриването на престъпление – са правилно балансирани. Причините за намеса са релевантни, но не достатъчни. Намесата е била непропорционална и е нарушила правото на жалбоподателите по чл.10 ЕКПЧ.

7. Същата линия на аргументи продължава в решението Telegraaf and others v. The Netherlands. Съдът настоява, че разкриването трябва да се ръководи от ясни критерии, включително  като вземе предвид дали съществуват по-леки мерки за постигането на законовата цел. Безпристрастен орган трябва предварително (ex ante) да оцени дали разкриването създава сериозен риск от компрометиране на самоличността на източниците [..]. Препоръчва се да има специален ред, за да може преди използването на материала да се ограничи използването на информация, която би могла да доведе до идентифицирането на източниците.

Накратко, към разкриване може да се премине:

  • ако въпросната информация е в предмета на делото;
  • ако не съществуват други начини за получаване на информацията;
  • ако се докаже, че належаща обществена необходимост от разкриване на информацията надделява над правото на защита на тайната на източниците;
  • ако съд или независима безпристрастна институция предварително направи оценка дали съществува неотложна социална необходимост и дали защитата на източниците и конкуриращите се интереси са добре балансирани.

В някои държави от ЕС правната рамка е още по-конкретна, например в Обединеното Кралство има изрична норма, според която съдилищата могат да изискват от журналистите да разкрият източниците си „само ако разкриването е необходимо за интересите на правосъдието или за националната сигурност или за предотвратяване на безредици или престъпления” [ Contempt of Court Act, 1981, S. 10.]

Тъй като принципът е да не се предоставя информация за източниците, а разкриването е изключение, би трябвало основанията на изключението да се тълкуват стеснително. Ако се върнем към повода, неотложната необходимост се доказва предварително, а не впоследствие;  същото е по отношение на факта, че не съществуват други начини за получаване на информацията.

* обзорът е  цитиран в  Как се обезвреждат медии, тук  е пълният вариант на подборката.

Tagged ,

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s