Том Милс е професор по социология, автор на книга за Би Би Си (‘The BBC: Myth of a Public Service’). В публикация от тази седмица, наречена Бъдещето на БиБиСи, Милс споделя идеи за бъдещето на БиБиСи, на първо място за бъдещето на таксите. От класическата телевизия все повече се върви към услуги онлайн – и във връзка с това Милс предлага идеи. Не всички са ясни, не е ясно дали и как могат да бъдат реализирани, някои са крайни, но отбелязвам публикацията – най-малко защото се признава, че таксите в Обединеното кралство изобщо не са такси в стриктния смисъл, нито са гаранция за независимост. Някои от акцентите:
1. Това, от което се нуждаем, е решение за цифровото време. Най-очевидна опция е такси да се събират от потребителите на цифрови услуги, не само от собственици на оборудване за наземно приемане. Друга опция е такси да се събират от посредниците (смесен вариант: и от посредниците). Трети вариант е финансирането да е от данъци, пише Милс.
2. Във всеки случай приходите трябва да са стабилни и финансирането да е независимо от политически контрол – сега се твърди, че таксите за гаранция за независимостта на БиБиСи, но – напротив – те често са служили като инструмент за влияние на правителството.
3. По независим начин трябва да се определя размерът на финансирането. При това следва да се вземе предвид уникалното място на обществените медии:
Адекватното регулиране не може да се основава на предположението, че конкуренцията на пазара ще доведе непременно до плурализъм; че това, което е добро за пазара и това, което е полезно за обществото, е задължително едно и също; или че единствената подходяща роля на обществените доставчици е да предлагат това, което пазарът не може.
4. Съществуващата такса не е цена за достъп до програмите на Би Би Си. Таксите са механизъм за финансиране и регулиране като част от една по-широка обществена и демократична претенция към цифровото пространство – за достъпен ресурс от култура и знание.
5. Лицата, отговорни за вземането на решения на върха на Би Би Си, работят в силно политизирана среда. Трябва да се мисли за по-преки форми на демократична отчетност, например пряк избор от аудиторията, а частично, част от директорите – от аудиторията и от служителите на Би Би Си.
6. Програмата за децентрализация трябва да бъде в центъра на вниманието. Необходимо е практиките за набиране на персонал да бъдат строго наблюдавани и ревизирани, за да се осигури адекватно представителство на аудиторията.
7. Усилията за приближаване на Би Би Си до аудиторията ще бъдат улеснени от данните за потребителите, събрани чрез цифровите услуги на Би Би Си. Частните компании използват такива данни, за да монетизират своите платформи – наблюдението на потребителите е с цел печалба. Би Би Си ще може да се възползва от всички предимства на цифровите медии, без да е необходимо да регулира съдържанието в съответствие с търговските императиви. Основен въпрос тук е алгоритмичната прозрачност и отчетност.
Всички данни, събрани и съхранявани, би трябвало да са достъпни не само за самата Би Би Си, но и за други потребители в ясен и достъпен формат, което означава, че Би Би Си може да улесни общественото ни познаване на себе си и на другите, а не просто събирането на данни за аудиторията, за да се осигури по-добро обслужване. По този начин гражданите на Обединеното кралство, а не шепа корпорации, ще поемат водеща роля в оформянето на начина, по който се развива онлайн пространството.
8. На всекиго трябва да бъде даден неограничен достъп до отворен ресурс за култура и знание. Правилата за интелектуалната собственост да бъдат преразгледани, така че всички програми на Би Би Си да са достъпни завинаги. Ще трябва да продължат усилията за отваряне на архивния материал на Би Би Си и на други форми на култура и обществено знание.
9. Политиката към независимите продукции трябва да бъде преразгледана и да бъде подчинена на интересите на аудиторията, а не на други интереси. Трябва да бъдат гарантирани собствените продукции. Заедно с това – в съчетание с амбициозна програма за цифровизация, демократизация и децентрализация – Би Би Си може да се отвори за огромния обем неизползван талант и да създаде нови хоризонтални мрежи, които ще позволят на аудиторията да създава и открива нови идеи и нови форми на култура на мащаб невъзможно в пред-цифровата ера.
10. Смисленото участие в развитието на обществото сега зависи от достъпа до онлайн пространството, което бързо се монополизира от малък брой неотчетни пред обществото многонационални корпорации. Необходимо е преосмисляне на обществените медии като демократична медийна платформа, ориентирана към технологиите, експертизата и културата – за преодоляване на сериозния демократичен дефицит.
Медийно право 