Eugene Volokh пише за видеозаснемането на държавните служители.
Мисля, че решенията на федералните ведомства, признаващи правото на видеозапис на обществени места – решения, които досега са се занимавали с записването на полицейски служители – са правилни: правото на свободно изразяване на мнение е свързано с право на събиране на необходимата информация – и записването на това, което правителствените служители правят на обществени места, е важно, за да можем да говорим достоверно за поведението им.
Освен това, както отбелязва Съдът, свободата на изразяване има особено значение по отношение на управлението, защото държавата има специален стимул да потиска опозицията и често използва ефективна сила на потискане на опозицията. “Това важи особено за служителите на правоприлагащите органи, на които е предоставена значителна дискреция, с която може да се злоупотреби и хората да бъдат лишавани от свободите си. Осигуряването на правото на обществеността да събира информация за държавните служители не само подпомага разкриването на злоупотреби, но също така може да има благотворен ефект върху функционирането на управлението по-общо.
Вторият абзац изглежда важен не само по отношение на видеозаснемането, но и по-общо за баланса между право на информация и намеса в личния живот. Американският съд, както се вижда, изрично е признал “специалния стимул на държавата да потиска опозицията“.
Но има ли граница на намесата? Повод за размисъл дава записването на пощенски служители по време на работа без обяснима причина. Авторът завършва с разсъждения за възможните граници на намесата:
1 Първата поправка не трябва да защитава видеозаписа на обществени места, ако има закони, които го забраняват.
2 Първата поправка трябва да защитава видеозаписа на полицията на обществени места, но не и на пощенските служители, тъй като (а) е важно обществеността да може да наблюдава поведението на полицията, но не толкова важно да може да наблюдава поведението на пощенските служители и б) полицията вероятно ще се чувства по-малко застрашена от видеозаписи, защото е въоръжена или в) комбинация от двете.
3 Първата поправка трябва да защитава видеозаписа на всеки държавен служител (или може би на всяко лице) на публично място, ако е направено веднъж или два пъти, но не и ако се прави много често.
4 Първата поправка трябва да защитава видеозаписа на всеки държавен служител (или може би на всяко лице) на публично място, ако е извършено на мястото, където се случва записът, но не и ако записващият следва обекта.
5 Първата поправка трябва да защитава всички видеоклипове на всеки държавен служител (или може би на всяко лице) на публично място, макар че може би е обект на ограничения относно, например, колко близо може да се доближи записващият.
6 Нещо друго.
Не съм сигурен, пише Volokh, кой е правилният отговор. В допълнение аз не съм сигурна, че тук (България) има съдебна практика, която да насочва към отговор, по-точно на мене не ми е известна.
Медийно право 