Стана известно решението на на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото Savenko (Limonov) v. Russia (29088/08), представено на 26 ноември 2019.
ЕСПЧ продължава да разработва стандартите за пределите на свободата на изразяване по чл.10 ЕКПЧ. Този път става дума за допустимите предели на критика и границите между критика и засягане на доброто име.
ЕСПЧ приема в решението си по делото, че руските съдилища са нарушили Конвенцията.
Фактите
Едуард Лимонов е руски гражданин, активист и писател. В участие на живо по радиото той заявява, че съдилищата в Москва са контролирани от кмета на Москва Юрий Лужков и не приемат анти-Лужкови решения. Осъден е да заплати 500 000 рубли на Лужков за клевета, за подкопаване на общественото доверие в органите и причинена вреда на кмета, който не е обикновен гражданин, а участва в изпълнителната власт. Тъй като Лимонов няма възможност да заплати сумата, руските съдилища ограничават правото му да напуска Русия. Той се обръща към ЕСПЧ.
Решението
ЕСПЧ се възползва от възможността да систематизира предишната си практика и да потвърди елементите, които трябва да се обсъждат от националните органи при прилагането на балансиращия тест по чл.10 ЕКПЧ.
ЕСПЧ установява, че
- Лимонов е действал като опозиционен лидер по въпроси от обществен интерес – става дума за политическо слово, което се ползва с високо ниво на защита по смисъла на член 10 от ЕКПЧ относно упражняването на политическите права и функционирането на съдебната система.
- Коментарите са били направени по време на радиодебати, в живо предаване – което има различен стандарт на точност в сравнение с писмени твърдения. Лимонов изразява възмущение от това, което той възприема като поредното отхвърляне на законни искания срещу правителството на Москва. Изказването се основава и на собствения си опит на Лимонов от неуспешно отстояване на правото на свобода на мирни събрания в Москва, а и на опита на други хора, които са загубили съдебни производства, свързани с кмета на Москва. Съдът приема, че има достатъчно фактическо основание за реакцията на Лимонов. Съдът приема също така за установено, че жалбоподателят е имал право да изложи становището си по въпроси от обществен интерес пред обществен форум . Стандартите, приложени от руските съдилища, не са в съответствие с принципите, заложени в член 10 ЕКПЧ.
- Критиката е насочена към политик – следователно лице с ниска степен на защита от критика. Според съда политиците трябва да приемат и по-остра критика и не могат да претендират за едно и също ниво на защита с гражданните, особено когато подобни критики не се отнасят личния живот на политиците.
ЕСПЧ установява още много висок размер на присъденото обезщетение – обстоятелство, което има смразяващ ефект.
Нарушение на чл.10 ЕКПЧ.
Мнение в живо предаване, основано на факти – тук има смисъл да се напомни решението на СГС по делото Мавродиев срещу Росен Босев.
Остава да очакваме решението на ЕСПЧ по българския случай. Още повече при положение, че съдия по делото срещу Росен Босев е Петя Крънчева – също адресат на критични публикации на Росен Босев.
Медийно право 