Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа публикува на сайта си доклад с резултатите от наблюдението у нас по време на последните парламентарни избори.
Докладът започва с резюме на основните изводи на наблюдателите:
- Предсрочните парламентарни избори на 11 юли бяха оспорвани и се проведоха при зачитане на основните свободи.
- Обстановката по време на предизборната кампания беше доминирана от взаимни обвинения в корупция между предишната управляваща партия и служебното правителство и подкрепена от действията на правоприлагащите органи за справяне с купуването на гласове.
Изборите се проведоха съгласно адекватна правна рамка, която претърпя значителни изменения непосредствено преди изборите, което затрудни подготовката за тях и се отрази на правната сигурност. - Техническите аспекти на изборите бяха управлявани по ефикасен начин, въпреки съкратеното време, пандемията от КОВИД-19 и късното приемане на някои важни процедурни правила.
- Прозрачността и отчетността на финансирането на предизборната кампания бяха занижени заради недостатъчния надзор и ограничените изисквания за докладване.
- Осигуреното от медиите редакционно и новинарско отразяване на предизборната кампания беше оскъдно, което повлия върху възможността на избирателите да направят информиран избор.
- В ограничения брой наблюдавани избирателни секции, изборният процес беше прозрачен и процедурите като цяло се спазиха. Въвеждането на изключителната употреба на машинно гласуване за по-голямата част от избирателите беше осъществено като цяло успешно, като беше съобщено само за малки технически проблеми
При общите изводи по-специално за медиите се посочват:
- високата концентрация на медийната собственост с възможност за политическо влияние;
- липсата на задълбочено журналистическо отразяване, в разрез с международните стандарти;
- липсата на цялостно разследване на нападенията над журналисти;
- дефинирането на клеветата като престъпление по българското право (отсъствие на декриминализация);
- още повече автоцензура;
- както се отбелязва същевременно подобрен достъп на журналистите до публична информация, осигурен от служебното правителство.
На стр.15-18 от доклада се очертава картината на българските медии по време на кампанията и изборите. В тази част се сочат:
концентрацията в медийния сектор;
смяната на собствеността на двете големи частни телевизии като фактор, свързан със степента на свобода;
наличието на медии на политически партии;
мястото на БНТ и връзката между допълнителното й финансиране и редакционната й политика;
физически нападения срещу журналисти и отказ от правосъдие;
достъп до информация и благоприятни тенденции по време на служебното правителство;
медиите по време на кампания действат като платформа за кандидатите, а не като форум и пространство за журналистическо отразяване и дебати;
БНТ и Нова подчертано ограничават отразяването заради футбол, а БТВ – без посочване на конкретна причина (специално в сутрешния блок)
въздържането от отразяване се обяснява още с липсата на яснота какво е законосъобразно;
установява се количествено дефицит на отразяване в БНТ1, като две трети от времето е за ГЕРБ (“участниците в изборите получиха общо само 28 минути в сутрешните и вечерните централни новини, като те бяха посветени предимно на ГЕРБ (17минути), основно с положителен тон”). Общо наблюдение е, че тонът на отразяване на ГЕРБ е положителен или неутрален.
един абзац е посветен на пристрастността при селектирането и отразяването, посочени са поименно медии, заменили безпристрастното журналистическо отразяване с пропаганда в полза на ГЕРБ – и 24 часа стои до Блиц, (но спомнете си кой чете приветствено слово пред абсолвентите на Факултета по журналистика преди 3-4 години);
един абзац е посветен на регулатора и взаимодействието му с ЦИК по време на кампания, посочва се, че е провеждан мониторинг, но се проследява защо в резултат от дейността на двата органа няма особена реакция на установени нарушения. Отчита се, че в изборния ден ЦИК наложи глоби на шест интернет страници.
В залючение:
Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа предоставя поредния доклад, който в детайли описва съществени елементи на изборната кампания и провеждането на изборите.
Докладът не съдържа препоръки, но за сметка на това съдържа достатъчно факти, които показват – в частност – слабостите на медиите, институциите и законодателството (медийно, изборно, наказателно) и особено неизпълнението на функцията на медиите да съдействат за информиран избор.
Медийно право 