Category Archives: BG Regulator

СЕМ: публикуван е образец на заявление за вписване на доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове

На 20 януари 2021 г. Съветът за електронни медии е приел образец на заявление за вписване на доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове.  Заявлението може да се види или да се изтегли на интернет страницата на СЕМ, раздел Лицензиране и регистриране.

Изготвянето на образец на заявлението е стъпка, необходима за прилагане на последните изния в Закона за радиото и телевизията, които разширяват обхвата на закона и към платформите за видеосподеляне. За тях, както за услугите по заявка, в измененията се предвижда уведомителен режим  в специално създадения нов раздел  Услуги на платформи за споделяне на видеоклипове.

Чл. 125р. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 22.12.2020 г.) Лицата, които имат намерение да осъществяват услуги на платформи за споделяне на видеоклипове, уведомяват за това Съвета за електронни медии по реда на чл. 125с.
Чл. 125с. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 22.12.2020 г.) (1) Лицата по чл. 125р подават до Съвета за електронни медии уведомление по образец, което съдържа:
1. идентификационни данни – наименование (фирма), седалище и адрес на управление и съответния единен идентификационен код;
2. интернет адрес (URL) на платформата за споделяне на видеоклипове;
3. териториален обхват;
4. телефон, факс, електронен адрес, адрес за кореспонденция и лице за контакти;
5. предполагаема дата за стартиране на дейността.
(2) Уведомлението по ал. 1 се подава на български език.
(3) Към уведомлението се прилага проект на общи условия за ползване на платформата за видеосподеляне.

Образецът е публикуван в срока, предвиден в ПЗР на ЗИД ЗРТ:

§ 59. В срок до един месец от влизането в сила на този закон Съветът за електронни медии утвърждава образеца на уведомление по чл. 125с, ал. 1 и го публикува на страницата си в интернет.

§ 60. В срок до два месеца от влизането в сила на този закон лицата, които осъществяват услуги на платформи за споделяне на видеоклипове, подават до Съвета за електронни медии уведомление по чл. 125с, ал. 1.

Така до месец би трябвало да има яснота кои са платформите за споделяне на видеоклипове под българска юрисдикция. В изпълнение на чл.125с, ал.3, към заявлението се прилага и Проект на Общи условия за ползване на платформата за споделяне на видеоклипове.

За проекта и за по-нататъшната процедура се прилата чл.125 т ЗРТ, като последната алинея предвижда публичност на общите условия:

Чл. 125т. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 22.12.2020 г.)

(1) Общите условия на услугите на платформите за споделяне на видеоклипове задължително съдържат:

1. идентификационни данни на доставчика на услуги на платформа за споделяне на видеоклипове – наименование, седалище и адрес на управление;

2. условия за ползване на услугите на платформата за видеосподеляне;

3. основни права и задължения на потребителите на услугите на платформата за споделяне на видеоклипове;

4. описание на мерките по чл. 19д, ал. 6 и 8;

5. отговорности и санкции при неизпълнение на общите условия;

6. условия и ред за ограничаване достъпа до съдържание или до услугите на платформата при нарушения от страна на потребителите.

(2) В случай на непълнота на уведомлението по чл. 125с, ал. 1 в 7-дневен срок от получаването му Съветът за електронни медии писмено уведомява лицето да отстрани непълнотите.

(3) В случай че общите условия не отговарят на изискванията на този закон, Съветът за електронни медии уведомява за това лицето по чл. 125р, като дава указания и срок за отстраняване на недостатъците.

(4) Съветът за електронни медии вписва лицето в регистъра по чл. 125к, ал. 2, т. 6 и съгласува общите условия в 30-дневен срок от датата на получаване на уведомлението или от отстраняването на непълнотите и недостатъците по реда на ал. 2 и 3.

(5) Общите условия се публикуват на интернет страницата на доставчика на услуги на платформи за споделяне на видеоклипове, като се осигурява лесен, пряк и бърз достъп до тях.

ERGA: Меморандум за разбирателство между националните регулатори

Сътрудничеството на националните регулатори е безусловно необходимо за прилагане на правилата, свързани с медиите. При последната ревизия на медийната директива за целта сътрудничеството беше институционализирано, като вече самата директива предвиди Група на европейските регулатори за аудиовизуални медийни услуги (ERGA), съставена от представители на националните регулатори в държавите от Европейския съюз.  Исландия, Лихтенщайн и Норвегия също участват, но без право на глас.

С цел да се гарантира последователното прилагане на регулаторната рамка на Съюза за аудиовизуални медии във всички държави членки, Комисията създаде ERGA с решение  от 3 февруари 2014 г. Ролята на ERGA е да осигурява технически експертен опит на Комисията в работата ѝ по гарантиране на последователното прилагане на Директива 2010/13/ЕС във всички държави членки и да улеснява сътрудничеството между националните регулаторни органи или служби, както и между националните регулаторни органи или служби и Комисията.

ERGA има положителен принос за установяването на последователни регулаторни практики и осигурява високо равнище на становищата, предоставяни на Комисията по въпроси, свързани с прилагането. Поради това е уместно нейната роля да бъде призната официално и засилена в Директива 2010/13/ЕС. По тази причина ERGA следва да бъде създадена въз основа на посочената директива.

Комисията следва да може да иска консултации от ERGA по всякакви въпроси, свързани с аудиовизуалните медийни услуги и платформите за споделяне на видеоклипове. ERGA следва да подпомага Комисията, като осигурява технически експертен опит и становища и като улеснява обмена на най-добри практики, включително относно кодексите за поведение в областта на саморегулирането и съвместното регулиране. По-специално, Комисията следва да се консултира с ERGA при прилагането на Директива 2010/13/ЕС, за да се улесни нейното еднообразно прилагане. По искане на Комисията ERGA следва да предоставя необвързващи становища относно юрисдикцията, относно мерките за дерогация от свободата на приемане и относно мерките по отношение на заобикалянето на юрисдикцията. ERGA следва също така да бъде в състояние да предоставя технически становища по всеки регулаторен въпрос, който се отнася до рамката за аудиовизуалните медийни услуги, включително в областта на речта, подбуждаща към омраза, и на защитата на непълнолетните лица, както и по съдържанието на аудиовизуалните търговски съобщения за храни с високо съдържание на мазнини, сол или натрий и захари.

Освен в рецитали 56-58, цитирани по-горе, статусът на ERGA е очертан в чл. 30б на ревизираната директива.

Новото е, че през декември 2020 г. представителите на членовете на ERGA  са подписали меморандум за разбирателство, който има  значение за прилагането на директивата, макар че – както е изрично посочено – няма обвързващо значение и не може да се противопоставя на националните мерки.

Меморандумът определя рамка  за сътрудничество и обмен на информация между националните регулатори   с цел да се разрешат  практическите въпроси, свързани с прилагането на директивата. Освен това в него се определят механизми, които да позволят ефективен обмен  на информация, опит и най-добри практики относно прилагането на регулаторната рамка за аудиовизуалните медийни услуги и платформите за споделяне на видеоклипове.

Работна програма на ERGA за 2021 година

Новото в Закона за радиото и телевизията

Новостите в правната уредба, които въвежда приетият днес Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията,  не са малко.

Директивата, която изменителният закон въвежда,  има нова глава  IXа  Разпоредби, приложими за услугите на платформите за  споделяне на видеоклипове и практически нова (разширена и преименувана)  глава XI Pегулаторни органи и служби на държавите членки.

В Закона за радиото и телевизията съответно са отразени – освен новите понятия и промените в дефинициите на някои съществени понятия – също и: 

  • засилен принцип на държавата на произход, съгласувани процедури за дерогация  и възможности за дерогации  от свободата на препредаване за целите  на обществената сигурност и при сериозни рискове за общественото здраве;
  • новите правила за платформите за споделяне на видео – наред с досегашните два стълба (линейни услуги и видео по заявка) в закона се появява трети стълб – услуги на платформите за споделяне на видео, при определени условия  – и социалните медии;
  • защита на децата срещу вредното съдържание  онлайн, по-добра защита при видео по заявка  и разширяване на обхвата на  задължението за защита  и към платформи за споделяне на видеосъдържание;  засилени разпоредби за защита на децата от неподходящи аудиовизуални търговски съобщения;
  • засилена защита на хората с увреждания – за България това е сериозен напредък в сравнение с досегашната пожелателна разпоредба;
  • засилена защита срещу подбуждане към насилие или омраза и публични провокации за извършване на терористични престъпления за линейните услуги, видеото по заявка, платформите;
  • популяризиране на европейските произведения в нелинейните услуги  (видео по заявка) – досега европейската квота за каталозите беше само препоръчителна, в бъдеще те трябва да имат поне 30% дял  европейското съдържание  и да гарантират видимостта на това съдържание;
  • гъвкавост в регламентирането на телевизионната реклама: въвежда се период (от 0 до 6 часа) без ограничение за времетраенето, а в останалото време времетраенето от 12 минути на час, което се запазва, се контролира по периоди; при търговските съобщения продължава либерализацията, формално се разрешава позиционирането на продукти, досега формално забранено от Директива 2013/10;
  • независимост на аудиовизуалните регулатори, като се гарантира, че те са правно обособени и функционално независими от правителството и от всеки друг публичен или частен орган – de jure и сега е така, но сега изискването от правото на ЕС е изписано с думи точно по този начин;
  • насърчаване на медийната грамотност на гражданите от всички възрасти и по отношение на всички видове медии, като се създават задължения на министъра на културата и на регулатора.

Медийният регулатор е изправен пред нови задачи по две причини:

  • първо, разширен е обхватът на закона, който регулаторът прилага, по отношение на услугите  – в три посоки:

(1) платформите за споделяне на видеоклипове;

(2) сайтове (електронни версии на печатни издания или просто новинарски сайтове) с обособено видеосъдържание – директивата се съобразява с решенията на Съда на ЕС,   вж  решение на Съда на ЕС по дело C-347/14 New Media Online;

(3) социалните медии, ако предоставянето на предавания и генерирани от потребители видеоклипове представлява съществена функционална възможност на услугата.

  • второ, разширени са правомощията по отношение (неизчерпателно) на

(1)   трансграничния пренос и свободата на препредаване, както и по отношение на информационното осигуряване на Комисията и сътрудничеството на регулаторите;

(2)   медийната грамотност;

(3)  водените регистри, като се включва връзка към информацията за структурата на собствеността и за действителните собственици на съответните доставчици, предоставена на търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел по реда на Закона за мерките срещу изпирането на пари;

(4) защитата на децата, вкл изработват Кодекс за поведение в тази област;

(5) съвместното регулиране и др.  

Няма съмнение, че това ще постави на дневен въпрос въпросите на стриктното и ефективно прилагане на стандартите на правото на ЕС в медийния сектор.

Заслужава отбелязване фактът, че в закона не е въведена важна разпоредба от директивата, която изисква осигуряване на регулатора с финансови и човешки ресурси (чл.30 параграф 4). Както може да се види от Таблица на съответствието с правото на Европейския съюз на сайта за обществени консултации (файл), такава разпоредба е била предложена, но не е останала в текста, внесен в МС.

Очакването, че СЕМ – като най-заинтересуван от наличието на капацитет – ще даде гласност на това отсъствие и ще консолидира подкрепата на сектора – не се оправдаха.

Закон за радиото и телевизията: НС прие ЗИД ЗРТ за въвеждане на Директива (ЕС) 2018/1808

На второ четене в зала беше приет ЗИД ЗРТ, внесен от МС, за въвеждане на третата ревизия на медийната директива. Ходът на законопроекта до второ четене в зала е проследен тук, досието на сайта на Народното събрание е тук.

На депутата от ГЕРБ Евгени Будинов беше възложено да представи доклада на водещата комисия. Доколкото никакви промени по доклада на комисията не бяха направени в зала, може да се смята, че това е текстът, който е приет днес.

Приемането на този закон е в двумесечния срок, даден от Европейската комисия в производствата за установяване на неизпълнение на 24 държави, които не бяха въвели ревизията в срока 19 септември 2020, определен в самата директива.

Новостите в правната уредба не са малко и заслужават малко по-подробно описание.

Съвет за електронни медии: Становище по ЗИД ЗРТ и проект на бюджет 2021

Документи на Съвета за електронни медии, представляващи интерес в контекста на измененията на Закона за радиото и телевизията, от сайта на СЕМ.

Както е известно, от МК към Народното събрание са насочени два законопроекта, единият е между първо и второ четене, вторият е с приключила обществено обсъждане, очаква внасяне в МС.

Становище на СЕМ по ЗИД на ЗРТ, изготвен за въвеждане на Директива )ЕС)2018/1808 – на сайта на СЕМ не се намира подобно становище (с помощта на търсачка).

«Становище на СЕМ по ЗИД на ЗРТ, изготвен в изпълнение на § 21 от Заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г.. Становището е прието с Протокол № 36 от 04 ноември 2020 г.

Проект на бюджет за 2021 г. и актуализирана прогноза за 2022 и 2023 г. в програмен формат по функционална област и бюджетна програма на Съвета за електронни медии

Бюджетът на РБ за 2021 е приет, но не е обнародван.

Tagged

Протести 2020 и журналистика

Близо два месеца продължават протестите в София и страната. Недоволството е адресирано. Хората протестират срещу правителството на Борисов и за избори, но заедно с това – срещу главния прокурор Гешев, това се потвърди и във връзка с проведеното съвещание на прокурорите през август, и срещу генералния директор на БНТ Емил Кошлуков.

Медийното отразяване

на протестите претърпява развитие. Активно и многостранно отразява протестите бТВ. Нова телевизия е част от пресцентровете на властта и от нея не бива да очакваме повече. Дефиле на руси момичета.

За обществените медии стана дума и преди месец, част от мисията им е да работят за демократичните потребности на хората, да ги формират като граждани, да подпомагат информирания им избор в сложни ситуации. Мнението ми се различава от оповестеното одобрение на СЕМ – впрочем дебатите на членовете се виждат в протоколите на СЕМ (25/2020 и 26/2020).

Непременно трябва да се спомене и все по-масовото предаване на живо в социалните мрежи, протестите се отразяват практически постоянно в реално време, отново адмирациите са за неуморния Иво Божков, активни са Правосъдие за всеки. Става ли нещо на улицата, намира се кой да го предава наживо в мрежите. Духът е излязъл от бутилката, няма връщане към времената, когато властта можеше да държи хората далече от събитията.

Свободна Европа добавя стойност към информацията с анализи, Поли Паунова се среща с политиците, от които зависи хода на събитията, Капитал също е традиционно добър в анализите.

Отношението към журналистите и сигурността им

е друга важна тема. Само от вчерашния ден има няколко примера – обгазени са операторът Борислав Мавров и журналистката Кана Рачева, по информация в мрежите Иво Божков е пострадал, същото се отнася за репортера на БНТ Николай Минков, бит, ритан от полицай и впоследствие задържан е друг журналист – Димитър Кенаров, списъкът не е пълен. БТВ цитира старши комисар Хаджиев, който обяснява, че при масови безредици било ставало така. По думите на Кенаров информацията, че е журналист, не е направила никакво впечатление на тези, които са се отнесли с насилие към него.

АЕЖ реагират с декларация, СЕМ също се обявяват в защита на сигурността на журналистическия труд. За сведение на комисар Хаджиев – и Съветът на Европа не мисли като него, Дуня Миятович е направила изявление.

Журналистът Росен Босев публикува във фейсбук 23 указания на Poynter, които журналистите да следват при отразяване на протести.

Няма изгледи протестите скоро да бъдат прекратени, така че и двете повдигнати теми – за качеството на медийното им отразяване и за възможността журналистите да изпълняват професионалните си задължения – ще останат важни и в следващите дни и седмици.

СЕМ: Наблюдение на отразяването на протестите – юли 2020

СЕМ публикува Доклад за осъществено наблюдение на радио- и телевизионни програми в периода 10-17 юли 2020 година.

Това е период на масови протести срещу правителството на Борисов и за оставка на главния прокурор Гешев.

Докладът  отразява резултатите от мониторинг на радио- и телевизионно съдържание, посветено на актуалните граждански протести в България и разпространено в няколко програми на обществени и търговски доставчици на медийни услуги в периода 10-17 юли 2020 година. Наблюдението продължава и за следващия седмичен период 18-24 юли 2020 година.

Методиката на надзора за обществените и за търговските доставчици (бТВ, Нова и Дарик) е различна, предвид по-високите изисквания към програмите на Българското национално радио (БНР) и Българската национална телевизия (БНТ), описани в чл. 6, ал. 3, т. 6 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). Обществените медии, които осъществяват своята дейност с помощта на публичен ресурс и които са призвани да спазват принципа на плурализъм на гледните точки като основополагащ за обективното и справедливо представяне на различните граждански интереси, играят важна роля за спокойното развитие на демократичния диалог в българското общество.
За втори път през 2020 година Съветът за електронни медии (СЕМ) наблюдава двете основни политематични програми ХОРИЗОНТ и БНТ1 за спазване на разпоредбата на чл. 6, ал. 3, т. 6 от ЗРТ: „да отразяват различни идеи и убеждения в обществото чрез плурализъм на гледните точки във всяко от новинарските и актуално-публицистични предавания с политическа и икономическа тематика”. Първият мониторинг на ХОРИЗОНТ и БНТ1 е реализиран през януари 2020 г.

 Докладът (пдф)

Изводът за БНТ:

БНТ предоставя на зрителите възможност да се запознаят с официалната позиция на държавата по важни въпроси на обществения живот, като едновременно с това отразява и обществените настроения, свързани с антиправителствени протести и с искания за смяна на главния прокурор и на политическа система. Наблюдението отчита като особено важно наличието в медийното съдържание на експертен коментар на събитията, който ориентира публиката в политическите тенденции и текущи процеси.

Моят личен извод не е толкова еднозначен.  По отношение на плурализма СЕМ най-добре може да представи статистика, но по отношение на извода, че БНТ “ориентира публиката в политическите тенденции и текущи процеси”   имам своите резерви. Ето какво  ни е предложил сайтът на БНТ  – което няма нищо общо с действителността:

BNT

Както се вижда – протестиращите се представят  като хора на Радев.

Допускам също, че позицията на Кошлуков не е позицията на редакционната колегия, но ние не виждаме на  екран Кошлуков лично, виждаме работата на колегията.

Когато някой от колегията  ме е опаковал с привържениците на Радев,    спирам да гледам БНТ изобщо, независимо че там има хора, които честно си гледат работата.  Виждам одобрението  например за  последния за сезона Референдум.

Въпрос на отделен анализ е отражението върху медиите на  декларацията на Посолството на САЩ, че

Мирните протести са играли ключова роля в 244-годишната демокрация на Съединените щати. Всяка нация заслужава съдебна система, която е надпартийна и подвластна на върховенството на закона.

 

* Този скрийншот взех наготово от фб, вместо да направя свой. Но го проверих, така е.

Tagged

Стриймингът като медийна услуга

Дефинирането на понятието медийна услуга  се усложнява.

Медийната директива в ЕС се занимава само с аудиовизуални медийни услуги и доскоро бяха две категории (два стълба) – класическите програми (линейни услуги) и видео по заявка (като представител на нелинейните услуги).  С третата ревизия на директивата обхватът на услугите се разшири.  В допълнение националните закони се занимават още и с радио и аудиоуслуги.

Какво да правим със стрийминга, подлежи ли на регулиране? Има информационен повод от Германия да се постави този въпрос, но преди това:

I. България

У нас въпросът възникна за регулатора по повод стриймовете, достъпни от сайта на БНР преди време. Да припомня ли какво се случи:  СЕМ взе  решение с четири точки:

1. Сключеният от генералния директор договор с Уеб радио и ТВ ООД да бъде одобрен от Управителния съвет с оглед разпоредбите на чл. 62, т. 2 и т. 3 от Закона за радиото и телевизията.

2. Настоящият договор, както и въобще сключването на подобен вид договори, които пряко кореспондират с лицензираните записи на Българското национално радио, върху
които медията притежава права, да се прави само след обсъждане на събрани и налични детайлни, пълни и ясни обосновки относно:
– типът съдържание, което ще се предлага и по какъв начин;
– причините, налагащи това съдържание да не се създава самостоятелно от доставчика със собствен технически, персонален и авторски ресурс;
– начина и критериите за избиране на партньор за осъществяване на услугата;
– механизмите за осъществяване на редакционна независимост и
– механизмът за осъществяване на последващ контрол.

3. Българското национално радио да актуализира и разшири обема на Правилника за участието на БНР в съвместни продукции и предавания, създадени от независими продуценти, приет на основание чл. 47, т. 4 от ЗРТ, като в него се предвидят и разпишат правила за уреждане на казуси, подобни на възникналия от договора, сключен с Уеб радио и ТВ ООД. Същият правилник следва да въвежда и гаранции и механизми за оказване на последващ контрол, както и на пълна редакционна независимост. Да се предвидят гаранции името и сайтът на обществената медия да не се използват за лансиране на търговски марки на търговски партньори.

4. Общественият доставчик да изработи Правилник за дигитализиране на културното наследство и звукозаписния фонд на БНР като стъпка за допълнително гарантиране опазването на културната памет на страната.

Дали СЕМ е проследил изпълнението на тези указания – остава неясно.

Но в регистъра на нелинейните услуги присъства и  стрийминг – освен VOD и PPV.

Публичен_регистър_-_2020-03-13_18.24.16

II. Германия

Сега информационният повод – едно съдебно решение от Германия, BILD v MAВВ

BILD.de  e сайт, даващ достъп до електронна версия на  BILD, немски вестник, публикуван от издателство Axel Springer. Но на сайта са достъпни и предавания на живо (които се стриймват):  политическо токшоу,  спортно предаване „Bild-Sport-Talk mit Thorsten Kinhöfer“   и „Bild-Live“ за актуални политически събития.

Регулаторът за Берлин-Бранденбург (Mabb) смята, че стриймингът в конкретния случай е медийна услуга, която подлежи на регулиране. Забранява го и изисква за BILD.de да кандидатства пред регулатора по предвидения в местния закон режим (източникът казва – за лицензия). 

BILD.de обжалва решението на МАВВ пред Административния съд в Берлин.  Съдът приема, че няма практика – но   BILD.de губи аудиторията си поради забраната  – и се произнася в тяхна полза.

MАВВ обжалва пред Висшия административен съд в Берлин-Бранденбург. Въпросът е  дали прякото предаване на BILD.de представлява линейна аудиовизуална медийна услуга по смисъла на директивата.

Раздел 2, параграф 1 от RStV  дефинира линейна аудиовизуална медийна услуга по програмна схема (в определен час).  Съдът е приложил дефиницията към поточните предавания на BILD.de, установявайки, че те се появяват в опредлен час. „Die richtigen Fragen“ и „Bild-Sport-Talk mit Thorsten Kinhöfer“  се появяват седмично в определен час. „Bild-Live“ се излъчва ежедневно и се основава на текущи събития и следователно следва редакционна концепция за създаване на ежедневен формат за новини. В допълнение Съдът подчертава, че потребителите получават съобщения за предаванията чрез push съобщения за излъчване в определен час.

Получателят не оказва никакво влияние върху началото на програмата и няма възможност за избор на време. Фактът, че предаванията са достъпни при поискване след това, не променя общата категоризация, че те са „проектирани за едновременно приемане“, а не по индивидуална схема.   Едновременното приемане се установява и с оглед  функцията за коментари, която позволява директна комуникация с получателя по време на поточните предавания на живо.

Следователно стриймовете отговарят на дефиницията  в раздел 2, параграф 1 от RStV и са сравними с класическите телевизионни програми (линейни аудиовизуални медийни услуги) по отношение на структурата, професионализма и начина на отчитане. Съдът постанови, че прякото предаване на BILD.de представлява линейна аудиовизуална медийна услуга  и BILD.de е длъжен да кандидатства за лицензия.

Решението се оценява като прецедент в Германия –  поточни услуги (стриймове) да се лицензират като линейни услуги.

Впрочем през 2015 г. аз също съм смятала,  че става дума за пет музикални програми на БНР, при излъчването на които  неправомерно на екрана стои търговска марка на частно дружество.

СЕМ избра генерален директор на БНР: повратна точка?

Съветът за електронни медии избра с 4:1 (Розита Еленова)  Андон Балтаков за генерален директор на БНТ.

Кандидатът се различава от обичайните кандидати за позицията с това, че е придобил  магистърска степен в Бръшляновата лига и в кариерното му развитие присъстват СиЕнЕн, Асошиейтед Прес, стаж в Ройтерс. Областта на реализация е цифрови стратегии, продукти и услуги в медийния сектор. Преди да замине, Балтаков е работил в БНР.

България е държавата, в която шефовете на обществените медии са получили образование в България и САЩ – но приликите свършват дотук. Кошлуков има бакалавърска степен по Политология в Калифорния (по данни от медиите – в колеж в Санта Барбара) и е политик, бивш шеф на партия,   в Уикипедия това своевременно е променено на бивш политик.

 

Представянето на Балтаков по време на конкурсната процедура:

.

Към новоизбрания генерален директор има много големи, дори необичайно големи очаквания – точно защото се предполага, че неговият мандат може да е повратна точка не само за БНР, не само за обществените медии, но и за целия сектор.

Модерна независима обществена медия с качествена журналистика и  съвременно управление изглежда  – да признаем – мираж. Очакванията са  новият генерален директор да организира и продуцира именно такава медия в рамките на съществуващите законови, финансови, кадрови условия. Дано да успее.

В края – малки  лексикални  капризи –  хората в радиото по-добре да  не са персонал и услугите по-добре да не са дигитални (а цифрови).

Концепцията на Балтаков