Днес стана известно решението на ВАС, тричленен състав/Соня Янкулова по жалбата на бившия генерален директор на БНР Костов срещу Решение №225 от 17.03.2021 г. на Административен съд София-област (АССО) по адм. дело №1141/2020 г.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата му срещу Решение №РД-05-107 от 17.10.2019 г. на Съвета за електронни медии (СЕМ), с което на основание чл. 32, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 67, ал. 1, т. 2 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) е прекратен предсрочно мандата му като ГД на Българското национално радио (БНР), считано от 18.10.2019 г., и е прекратен сключения договор за възлагане на управление на БНР.
Тук може да се види едно междинно състояние на делото след връщането в САС.
Приема се за изяснено от фактическа страна , че Българското национално радио притежава индивидуални лицензии №1-063-01 за доставяне на радиоуслуги чрез електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване на следните програми: Хоризонт, Х. Ботев, Радио Благоевград, Радио Бургас, Радио Варна, Радио Видин, Радио Пловдив, Радио София, Радио Стара Загора, Радио Шумен, БНР-Радио Кърджали. Съгласно индивидуална лицензия №1-063-01-01 доставчикът се задължава да доставя програма с наименование „Хоризонт“, с 24-часова продължителност, национален териториален обхват и програмни характеристики, свързани с изпълнението на определен обем предавания.
На 28.06.2019 г. с решение на СЕМ, С. Костов е избран за [длъжност] на БНР, а съгласно сключения договор за възлагане на управление мандатът му на посочената длъжност започва, считано от 02.07.2019 г.
На 13.09.2019 г. с Констативен протокол №РД-22-17-00-23 е установено, че програма Хоризонт на БНР не се излъчва чрез мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване на 13.09.2019 г. за периода от 06:00:02 до 10:34:11 ч., като отново има прекъсване от 10:38:08, след което програмата се разпространява без прекъсване от 10:41:49 ч. Установено е още, че на 12.09.2019 г. в програмата е било разпространявано съобщение, че предавателите на „Хоризонт“ спират излъчване на 13.09.2019 г. от 06.00 до 11.00 ч. поради предварително планирана техническа профилактика. Идентично съобщение е публикувано и на интернет страницата на БНР на 12.09.2019 г. в 21.16 ч.
На 13.09.2019 г. СЕМ изисква от С. Костов, в качеството му на [длъжност], информация относно предварително съгласувана с КРС профилактика, налагаща изключването на всички предаватели, излъчващи „Хоризонт“.
На 13.09.2019 г. с отговор, изх. № 20-547, Костов е обяснил, че профилактирането на студийния комплекс се е наложило, тъй като са установени проблеми с оптичната връзка между БНР и предавателите, както и тъй като при проведен регулярен мониторинг на предавателите се наложила профилактика на същите, за което е приложил нарочни докладни записки на директора на дирекция „Техника“ в БНР, положително резолирани от генералния директор.
На 16.09.2019 г. е проведена среща в СЕМ с генералния директор и управителния съвет на БНР и КРС във връзка с възникналата ситуация.
На 16.09.2019 г. КРС информира СЕМ, че не е уведомена за планираната техническа профилактика на предавателите и за спиране излъчването на програма „Хоризонт“ на територията на цялата страна. По данни от „НУРТС България“ ЕАД (дружеството, което осъществява ефирното разпространение на радиопрограмите на БНР) профилактика за 13.09.2019 г. е планирана само за три обекта – РРТС Белоградчик; РРТС Ивайловград и РРТС Трещеник, от които се излъчва „Хоризонт“.
На 17.09.2019 г. Върховната касационна прокуратура обявява резултатите от предварителната проверка, образувана по сигнал на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), че профилактика едновременно на всички предаватели, разпространяващи „Хоризонт“, не е планирана и не е реализирана, няма данни и за техническа невъзможност изобщо да се разпространява сигналът на „Хоризонт“ от студиото към предавателите.
На 02.10.2019 г., във връзка с преустановеното доставяне на програма „Хоризонт“ чрез електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване, са издадени Наказателни постановления №РД-10-26 и №РД-10-27 за нарушение на условията на лицензията и за нарушение на принцип по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗРТ.
На 09.10.2019 г. СЕМ открива производство за предсрочно прекратяване на мандата на [длъжност] на БНР.
На 09.10.2019 г. Костов е уведомен за откритото производство, като му е дадена възможност да изрази становище по случая.
На 14.10.2019 г. С. Костов депозира становище.
На 17.10.2019 г. с Решение №РД-05-107 Съветът за електронни медии, на основание чл. 67, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 10 ЗРТ, прекратява предсрочно мандата на С. Костов като [длъжност] на БНР, считано от 18.10.2019 г., и прекратява сключения със същия договор за възлагане на управление на БНР, считано от същата дата.
На 22.07.2020 г. с Решение №749 по адм. дело №1390/2019 г. АССО отхвърля подадената от С. Костов жалба срещу Решение №РД-05-107 като неоснователна.
На 03.11.2020 г. с Решение №13550 по адм. дело №9200/2020 г. ВАС отменя Решение №749 поради констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила и връща делото за ново разглеждане от друг състав на АССО, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
При тези факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби.
Първоинстанционният съд с подробни мотиви приема, че решението на СЕМ е издадено в съответствие с административнопроизводствените правила. Приема, че макар в уведомлението по чл. 26 АПК да е посочена разпоредбата на чл. 67, ал. 1, т. 2 ЗРТ, без уточнение коя от двете хипотези визира, безспорно става ясно, че органът има предвид хипотезата на “грубо/и нарушение/я”, тъй като всички съображения на СЕМ са свързани с едно събитие – спирането на сигнала на програма „Хоризонт“, а и липсват твърдения за наличие на системни нарушения. Приема, че правото на защита на Костов не е било накърнено, тъй като същият, в отговор на уведомяването по чл. 26 АПК, е изложил съображения, че по отношение на него не е налице нито една от двете хипотези на чл.67, ал. 1, т. 2 ЗРТ.
След подробен анализ на оспореното решение, съдът приема за неоснователен довода, че СЕМ не е обсъдил всички възражения на Костов. За неоснователен приема и довода, че СЕМ не е преценил и обсъдил всички факти от значение за случая, като е игнорирал резултатите от предварителната проверка на ВКП. Заключението си, че Костов е знаел предварително за спиране излъчването на сигнала на програмата, ответният орган е извел въз основа на всички събрани по делото доказателства. Приема, че СЕМ е изпълнил задълженията си по чл. 35 АПК, като сочи, че невъзприемането тезата на страна в административното производство не е равносилно на липса на аргументи.
Досежно материалната законосъобразност на оспореното решение съдът приема, че по делото безспорно се установява, че служител на радиото и кореспонденцията, която същият е водил с „НУРТС България“ ЕАД, са конкретната причина за преустановяване разпространението на програма „Хоризонт“ на територията на цялата страна на 13.09.2019 г., без да са налице форсмажорни обстоятелства, без да е планирана и реализирана профилактика едновременно на всички предаватели, и без да е налице техническа невъзможност да се разпространява сигнала на програмата от студиото към предавателите.
Приема за обоснован извода на СЕМ, че Костов е знаел за предстоящото спиране и го е допуснал, включително и като не е предприел мерки, за да предотврати спиране излъчването на програмата, в нарушение на предвиденото в издадената лицензия.
За правилен приема извода на СЕМ, че като е допуснал, в качеството си на [длъжност] на БНР, извършено от служители на радиото спиране на сигнала на програма „Хоризонт“ на територията на цялата страна на 13.09.2019 г. в часовия пояс 06,00 до 10,42 ч., Костов е допуснал извършването на грубо нарушение на един от основните принципи, от които се ръководят доставчиците на медийни услуги – чл. 10, т. 2 ЗРТ, а именно – гарантиране на правото на предоставяне, и съответно на получаване на информация. Позовава се на Решение №10 от 25.06.1999 г. по конституционно дело №36/98 г., съгласно което БНР и БНТ са национални институции за информация. След анализ на относимата правна уредба и с оглед на специфичния статут на Българско национално радио, в качеството му на национален обществен доставчик на радиоуслуги, съдът приема, че с извършеното нарушение по безпрецедентен начин са засегнати охранявани с нормите на Конституцията и закона обществени отношения и ценности, свързани с правото да се предоставя и получава информация, с оглед на което правилно същото е било квалифицирано като грубо нарушение на принцип за осъществяване на радиодейност.
Въз основа на горното първоинстанционният съд прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата срещу него.
Решението е правилно.
- Действително в уведомлението по чл. 26, ал. 1 АПК административният орган не е посочил с цифрово изражение коя от хипотезите на чл. 67, ал. 1, т. 2 ЗРТ счита за осъществена, но никъде, нито в уведомлението, нито в самото решение на СЕМ, не са изложени твърдения за наличие на системни нарушения на принцип на Закона за радиото и телевизията. Навсякъде органът изрично е посочил, че извършеното от С. Костов деяние представлява грубо нарушение на основен принцип на закона.
- Отговорност на ГД е да обезпечи непрекъснатото създаване и разпространение на програмите на националното обществено радио. Основното задължение на ГД на БНР, съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗРТ, е осъществяването на програмната политика на медията. Оперативното управление на БНР е регламентирано в т. 2 на чл. 68, ал. 1 ЗРТ. От изложеното следва, че именно ГД е едноличният орган на управление на БНР, който носи цялата отговорност за разпространението на програмите му по начините, предвидени в закона. Фактът дали Костов е бил информиран или не за предстоящото прекъсване на сигнала е ирелевантен. Негово е задължението и съответно негова е и отговорността.
- На следващо място, съгласно чл. 44, ал. 1 ЗРТ, разпространението на радио програмите на БНР се извършва чрез електронни съобщителни мрежи и/или съоръжения за наземно аналогово радиоразпръскване, които са собственост на БНР, или въз основа на договор с предприятие, предоставящо електронни съобщителни услуги. Държавата взема необходимите мерки за гарантиране разпространението на програмите на БНР на цялата територия на страната при осъществяване на политиката в областта на електронните съобщения (ал. 2). Средствата за изпълнение на дейностите по ал. 1 се осигуряват от държавния бюджет. Българското национално радио осъществява радиодейност като национален обществен оператор въз основа па лицензни, издадени без конкурс (чл. 105, ал. 3).
- Изпълнявайки задължението си по чл. 105, ал. 3 ЗРТ, СЕМ е издал на БНР индивидуални лицензии за следните радиопрограми: Хоризонт, Х. Ботев, Радио Благоевград, Радио Бургас, Радио Варна, Радио Видин, Радио Пловдив, Радио София, Радио Стара Загора, Радио Шумен, БНР – Радио Кърджали. Съгласно индивидуална лицензия №1-063-01-01, доставчикът се задължава да доставя програма с наименование „Хоризонт“, 24-часова продължителност, национален териториален обхват и програмни характеристики, свързани с изпълнението на определен обем предавания.
Именно в тази лицензия, както правилно е приел и съдът, е предвидено задължението на БНР за предоставяне на програмно време в съответствие с разпоредбите на чл. 51, 52 и 53 ЗРТ, което не е предвидено в никоя от останалите лицензирани програми, включително и в цитираната от касатора програма „Х. Ботев“. - Фактът, че програмата е била разпространявана в интернет, не води до саниране на допуснатото нарушение, доколкото Законът за радиото и телевизията определя конкретен способ за разпространение, за които държавата осигурява средства именно с оглед на обществената значимост на услугата и достъпността й от всички граждани. Нито законът, нито издадената въз основа на него индивидуална лицензия за предоставяне на радиоуслуги по програма „Хоризонт“ предвиждат хипотеза за „заместващо” разпространение на програми. Задължението БНР да разпространява чрез наземно аналогово радиоразпръскване 24 часа в денонощието, 365 дни в годината, в продължение на срока на индивидуалната лицензия на програма „Хоризонт“ е публичноправно задължение, което е нарушено от страна на ръководителя на БНР, отговарящ за провежданата от обществения доставчик програмна политика по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗРТ.
Правилен е изводът на съда за доказаност на извършеното нарушение на чл. 67, ал. 1, т. 2 ЗРТ. - Принципите за осъществяване на дейността на радио- и телевизионните оператори са регламентирани в чл. 10, ал. 1 от закона, като един от тях е гарантиране на правото на информация на гражданите (т. 2). Посредством чл. 41 от Конституцията е гарантирано правото на гражданите на информация.
Правилен е изводът на органа, възприет и от съда, че със спиране доставянето чрез аналогово ефирно разпространение на програма „Хоризонт“ на територията на страната се засягат по безпрецедентен начин охранявани с нормите на Конституцията и закона обществени отношения и ценности, свързани с правото да се предоставя и получава информация, с правото на изразяване, със защита живота и здравето на гражданите в ситуация на бедствие или криза.
Обратно на твърденията на касатора, правилни са и изводите на органа и съда за тълкуване и прилагане на чл. 67, ал. 1, т. 2 ЗРТ по отношение на израза „груби или системни нарушения”. При извършване преценка за наличие на хипотезата на посочената правна норма, СЕМ правилно се е позовал на Решение №10 от 25.06.1999 г. по к. д. №36 от 1998 г. на Конституционния съд по отношение на съдържането на израза „груби нарушения“. Конституционният съд приема, че законът е принуден неизбежно да работи с бланкетни понятия. Действително законодателят не е изяснил в допълнителните разпоредби на ЗРТ съдържанието на израза “груби нарушения” на този закон, но това е поради голямото разнообразие на хипотези, като всяка от тях би могла да се преценява само с оглед на конкретната ситуация и конкретен момент. Законодателят е предоставил на практиката във всеки отделен случай и при всяка конкретна обстановка да се прави преценка на степента и сериозността на нарушението. Обратното би довело до излишно и абстрактно теоретизиране на понятието “груби”. В този смисъл, превратно би било тълкуването, а прилагането на чл. 67, ал. 1, т. 2 ЗРТ би било неправомерно препятствано, ако административният орган трябва да бездейства до влизане в сила на актовете, с които са наложени на БНР имуществени санкции или до извършване на последващо грубо нарушение.
Първоинстанционният съд правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, анализирал е подробно доводите на страните, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №225 от 17.03.2021 г. на Административен съд София-област по адм. дело №1141/2020 г.
ОСЪЖДА на С. Костов, гр. София, [улица] да заплати на Съвета за електронни медии, седалище и адрес гр. София, бул. “Шипченски проход” № 69, ет. 1, 100 лв. (сто) разноски по делото.
Решението е окончателно.
*
Решението е подробно и обосновано, важно за практиката е прилагането на Закона за радиото и телевизията за отделно взето грубо нарушение – противно на тълкуването, че в разпоредбата се говорело за множество нарушения и в двете хипотези (грубо и системно).
Също така вижда се, че съдът не се впуска в обяснения кои действия или бездействия могат да се квалифицират като грубо нарушение, обосновавайки се с “голямото разнообразие на хипотези, всяка от които би могла да се преценява само с оглед на конкретната ситуация и конкретен момент.”
Медийно право 