За всеки, който се интересува от дискусиите относно автоматичното филтриране на съдържание, ще е важно, че YouTube публикува първото издание на своя Доклад за прозрачност на авторските права. Докладът е коментиран в публикация в Kluwer Copyright Blog с автор
Докладът предоставя информация за това как функционират различните системи за управление на авторските права на YouTube. Компанията представя емпирични доказателства за автоматизираното филтриране на съдържание, което се обсъжда по повод прилагането на член 17 от Директивата за авторското право в цифровия единен пазар (CDSM).
Докладът отразява предишното статукво и може да служи като база за сравнение при оценка на действителното въздействие на член 17 в бъдеще.
Основните моменти:
Прекомерното блокиране е реалност
Компанията YouTube е обработила 729,3 милиона действия за авторски права през първата половина на 2021 г., от които огромното мнозинство (99%) са обработени чрез Content ID (за разлика от други инструменти, като Copyright Match Tool и уеб формата. И макар YouTube да твърди, че ContentID е много по-точен и по-малко податлив на злоупотреби от другите си системи, ContentID все още получава 3,7 милиона оспорвания от хора, които твърдят, че действията (блокиране/премахване и др.), предприети срещу тях, са неоправдани. 60% от тези спорове в крайна сметка са били решени в полза на качващите, което означава, че през първата половина на 2021 г. Content ID е генерирал най-малко 2,2 милиона неоправдани действия срещу своите потребители от името на притежатели на права . Става ясно, че опасенията относно прекомерното блокиране от автоматизирани филтри за качване са много основателни.
Според Келър ще бъде интересно да се види какво ще бъде въздействието от ограничаването на допустимото ex ante филтриране само до „явно нарушаващо“ съдържание, както е частично одобрено от Насоките на Комисията и предложена от адвокат Øe по дело C-401/19.
По-нататък в публикацията се посочва, че YouTube наистина прави глобални промени в своята система за управление на авторските права, за да се съобрази с разпоредбите на Директивата за CDSM. Авторът констатира промени в инструмента за съпоставяне на авторски права, “директно вдъхновени от необходимостта да се спазва член 17 в държавите-членки на ЕС” и според него това е “пример за тенденция, при която стандартите за регулиране на глобалните платформи се определят ефективно от първия законодател, който желае да действа (докато пазарът, контролиран от този законодател, е достатъчно голям) – нещо, което е наречено ефект на Брюксел във връзка с GDPR.”
Друга (глобална) промяна в системата за управление на авторските права на YouTube е, че YouTube вече твърди, че може да съпоставя съдържание в реално време.
От март 2021 г. качващите се уведомяват чрез нашата функционалност за проверка по време на процеса на качване на видеоклип дали във видеоклипа им има материал, който може да доведе до иск по Content ID. Преди да публикуват видеоклипа, те могат да редактират съдържанието или да използват процеса на оспорване, описан по-долу. Тези опции са налични и след публикуване на видеоклип и предявяване на права.
“Фактът, че Content ID придоби този капацитет едва през март тази година, трябва да повдигне въпроси доколко е пропорционално за малките и средните платформи да прилагат технически мерки за спазване на член 17”, пише Келър.
Summary of YouTube’s new copyright transparency report by @paul_keller. This is the kind of info lawmakers should have examined *before* enacting a filtering mandate like Art 17.
https://t.co/3ypmNaBiWH— Daphne Keller (@daphnehk) December 14, 2021
https://platform.twitter.com/widgets.js
И да, Дафне Келър повдига се въпросът не е ли по-добре законодателят да действа, след като вземе предвид тези обстоятелства, а не преди – какъвто е нашият случай с чл. 17.
Медийно право 