Саморегулиране на пресата на практика няма, пише Брайън Каткарт, професор по журналистика в Лондон. В остро критична статия, препечатана в Inforrm.org, се посочва, че Jewish Chronicle, базиран в Лондон седмичник, за период от три години е нарушил журналистическия етичен кодекс за поведение (Editors’ Code) не по-малко от 33 пъти, по данни на IPSO (Независимата организация за журналистическите стандарти). Според сайта на IPSO са възможни глоби до 1 милион британски лири, ако редактори и журналисти се отклонят от договорените стандарти. Но предупрежденията на IPSO към Jewish Chronicle не са последвани от анализ и санкции – впрочем правилата, написани от големите вестникарски компании, умишлено поставят летвата много високо, като установените проблеми трябва да бъдат едновременно сериозни и системни. IPSO заявява, че проблемите в Jewish Chronicle могат да бъдат решени чрез обучение на персонала за съответствие с етичния кодекс – въпреки че според правилата на IPSO редовното обучение за съответствие вече изобщо трябва да е рутинно.
Британският орган за саморегулиране често е определян като най-строгият регулатор на пресата в западния свят – но според професор Каткарт “след като отказва да предприеме действия дори срещу един от най-малките си членове, вече никой не може сериозно да твърди, че Mail , The Times , Mirror или Telegraph – всички те много по-мощни и внушителни от Jewish Chronicle – могат да имат и най-малкото притеснение, че могат да бъдат санкционирани от IPSO, независимо какви безобразия вършат”. “Реалността е, че IPSO умишлено е сляп за продължителна криза в британската журналистика, която е призната по целия свят – лъжи, продължителни кампании на омраза и дискриминация, множество намеси в личната скръб и често безотговорно докладване на пандемията на коронавирус.”
Независимо дали оценката на професор Каткарт се споделя или не, статията поставя въпроса за ефективността на медийното саморегулиране. На дневен ред и тук.
Изглежда дори в Обединеното кралство и дори след Leveson Inquiry саморегулирането не е ефективно в нужната степен. В Обединеното кралство съществуват IPSO и IMPRESS, като всяка организация има собствен етичен кодекс. Същевременно големи издатели като The Guardian не са се присъединили формално към никой от двата кодекса, но имат собствена култура на прилагане на професионални стандарти.
Това е само една от разликите с България: тук също има медии, които не са се присъединили към Кодекса на българските медии, но не са The Guardian и не са ангажирани с правила.
Медийно право 