Списание New Yorker ги нарича „случаите, които могат да счупят интернет“. Google, гигантската търсачка и майка на YouTube, уебсайтът за споделяне на видео, засегнат по едно от делата, смята, че промяната в §230 CDA (неотговорността на посредниците за съдържание на трети лица) би застрашила основните функции на интернет.
Случаите, които се разглеждат от Върховния съд на САЩ във вторник и сряда, 21 и 22 февруари, са свързани със защитата на посредниците онлайн за незаконно съдържание.
В Париж през 2015 г. е убит Нохеми Гонзалес, 23-годишен американски гражданин, чиито родители търсят обезщетение от Google. Делото е Gonzalez v. Google.
Атака на групировка “Ислямска държава” в нощен клуб в Истанбул през 2017 г. убива 39 души, включително йорданския гражданин Наврас Аласаф, чиито американски роднини водят дело срещу Google, Facebook Inc. и Twitter Inc. Делото е Twitter Inc. v. Taamneh.
В съдебните дела се твърди, че интернет компаниите са позволили публикуване на видеосъдържание, подбуждащо към насилие, и друго съдържание, което радикализира и насърчава към тероризъм.
Интернет компаниите отговарят, че работят добросъвестно за недопускане и отстраняване на съдържание, свързано с тероризма, и че не носят отговорност за терористичните действия.Те казват, че инвестират милиарди долари в разработването на сложни системи за безопасност и сигурност, които работят за бързо идентифициране, блокиране и премахване на терористично съдържание – обикновено преди изобщо да бъде видяно от всички потребители.
Опасенията за съдбата на §230 са свързани и с поведението на съдиите, като например съдия Кларънс Томас. В две становища през 2020 г. и 2021 г. Томас твърди, че §230 се тълкува твърде широко.„Днешните цифрови платформи предоставят възможности за исторически безпрецедентни количества реч“, пише Томас в становище от 2021 г. по Байдън v Knight First Amendment Institute . „Също така безпрецедентен обаче е концентрираният контрол върху толкова много реч в ръцете на няколко частни лица. Скоро няма да имаме друг избор, освен да разгледаме как нашите правни доктрини се прилагат към силно концентрирана, частна информационна инфраструктура, като цифровите платформи.”
Тези проблеми ще се появят по-ясно в случаи, произтичащи от законите за модериране на съдържание, приети в два щата – Тексас и Флорида. Тексас, един от двата щата, които са приели закони, забраняващи на платформите на социалните медии да цензурират реч въз основа на гледна точка, твърди в кратка информация по делото Google , че „прекалено широко тълкуване“ на §230 ще затрудни прилагането на неговия закон. Той е реакция на възгледа, че “големите технологични компании цензурират и премахват съдържание, изповядващо консервативни политически възгледи, въпреки липсата на имунитет срещу подобни действия в текста на §230, според сенатора Тед Круз, R-Тексас.
Адам Липтак пише, че ВС на САЩ отлага гледането на двата закона за съответствие с Първата поправка, като иска от администрацията на Байдън становище по казуса дали Конституцията позволява на Флорида и Тексас да попречат на големите компании за социални медии да премахват публикации по критерий гледна точка.Ако съдът в крайна сметка разреши разглеждане, както изглежда вероятно, той ще изслуша аргументите не по-рано от октомври и вероятно няма да излезе с решение до следващата година.
Много хора вече вярват не без основание, че платформите не са неутрални, ползват личните данни на потребителите и приоритизират съдържанието така, че да увеличат максимално престоя в платформите, да увеличат максимално рекламите и да увеличат максимално техните печалби.
*
§230 CDA:
“No provider or user of an interactive computer service shall be treated as the publisher or speaker of any information provided by another information content provider,”
Медийно право 