Още едно решение по темата незащитено слово.
Сякаш в отговор на медийните изявления на председателката на СЕМ, която – като чула, че свободата на словото има граници, това малко я напрегнало (вж Контракоментар) – Европейският съд за правата на човека прие решение по български казус и още един път констатира наличие на граници на свободата на изразяване, точно както е указано в чл. 10.2 ЕКПЧ.
Незащитено слово.
Решението е Жаблянов срещу България, обявено във вторник, 27 юни 2023.
Твърдението на Жаблянов е “Народният съд е необходимо и неизбежно военновременно правосъдие”. За тоав твърдение той е отстранен от поста заместник – председател на Народното събрание. БСП се обръща към Конституционния съд, който отхвърля искането. Жаблянов се обръща към ЕСПЧ и пледира нарушение на член 10 ЕКПЧ.
Съдът прилага теста за пропорционалност.
Първо, установява намеса в свободата на изразяване. Намесата в правото на свобода на изразяване е съвместима с член 10 от Конвенцията, ако е “предвидена от закона”, преследва една или повече от законните цели, посочени във втория параграф, и е “необходима в едно демократично общество” за постигането на тази или тези цели.
Второ, отстраняването на жалбоподателя от поста му е “предписано от закона” – има такива правила в Правилника на НС.
Трето, Конвенцията изисква намесата да има легитимна цел: “Но Съдът може да приеме, че отстраняването на жалбоподателя от поста му е целяло да защити морала.” [104]
Четвърто, съдът преценява дали намесата е необходима в едно демократично общество.
123. Изявлението – направено от името на политическа партия, […] представлява категорично и цялостно оправдание на този съд, без да се признава, че той е бил създаден и е действал в нарушение на основните изисквания за справедлив съдебен процес и е постановил хиляди произволни присъди и присъди на политически опоненти (вж. параграф 67 по-горе), много от които са довели до незабавни екзекуции. […]
Все пак тази свобода, тъй като носи със себе си “задължения и отговорности”, не е абсолютна (вж. Karácsony and Others, § 139, и Selahattin Demirtaş, § 245, и двете цитирани по-горе). По-специално, изявленията на парламентаристите, които са в противоречие с демократичните ценности на системата на Конвенцията, заслужават малка, ако изобщо има такава, защита (вж. цитираното по-горе Pastörs, § 47; Будинова и Чапразов срещу България, бр. 12567/13, § 90 in fine, 16 февруари 2021 г.; и Бехар и Гутман срещу България, No 29335/13, § 101 in fine, 16 февруари 2021 г.). Въпреки че тези “задължения и отговорности”, разбира се, не изключват обсъждане на деликатни или чувствителни въпроси, все пак е от решаващо значение политиците, когато се изразяват публично, да избягват коментари, които биха могли да насърчат нетолерантността, и да бъдат особено внимателни в защитата на демокрацията и нейните принципи. Поради статута и позицията на политик в обществото, той или тя е по-вероятно да повлияе на избирателите или дори да ги подтикне, пряко или косвено, да заемат позиции и поведение, които могат да се окажат незаконни (виж Sanchez v. France [GC], no. 45581/15, §§ 150-51 и 187, 15 май 2023 г.).[…]
136. В светлината на анализираните по-горе фактори – естеството на въпросните изявления, контекстът, в който българските власти са реагирали на тях, и естеството на мярката, която са предприели в отговор – твърдяната намеса в правото на свобода на изразяване на жалбоподателя може да се разглежда като “необходима в едно демократично общество”.
137. Следователно не е налице нарушение на член 10 от Конвенцията.
Пример за незащитено слово по логиката на принципа “демокрация, способна да се защитава” – отразен в член 17 от Конвенцията
Медийно право 