За да се установи, че дадено изявление е „истинска заплаха“, незащитена от Първата поправка, държавата трябва да докаже, че ответникът е имал субективно разбиране за заплахата в изявленията. Това е решението (7 на 2) в решението на ВС на САЩ по делото 22-138 Counterman v. Colorado (06/27/2023)
Решението се отнася до незащитеното слово.
Били Реймънд Каунтерман многократно се свързва с потребителка на Facebook през 2014 г., като й изпраща заплашителни съобщения от множество различни акаунти, дори след като тя многократно го блокира. Според съобщенията Каунтерман я наблюдава и иска тя да умре. Тя докладва, той е арестуван и обвинен в тормоз. Пред съда защитата твърди, че той има право на свобода на изразяване съгласно Първата поправка, тъй като това не били „истински заплахи“. На две инстанции присъдата е потвърдена. Въпросът към ВС е: За да се установи, че дадено изявление е „истинска заплаха“, незащитена от Първата поправка, трябва ли да се докаже, че говорещият субективно осъзнава заплашителния характер на изявлението.
Това решение е интересно, освен другото, заради връзката с New York Times v. Sullivan, ключово решение за свободата на изразяване. Съдия Томас в особено мнение изразява отново неприязънта си към решението, наричайки го „погрешно, водено от политика“ решение, „маскирано като конституционен закон“. Никой от ВС не се присъединява към него.
Стандартите на New York Times v. Sullivan засега оцеляват.
Медийно право 