Забраната на рекламата на хазарт влезе в сила. Голяма тема с елементи на енигма е мотивацията на народните представители и на президента, който не наложи вето. За забраната като удар срещу големите телевизии говорят експерти, които имат повече информация.
Обсъжда се въпросът как ще се прилага този ЗИД на Закона за хазарта, по-специално за кои услуги онлайн важи забраната на рекламата на хазартни игри.
Законът за хазарта (ЗХ) съдържа дефиниция на понятието „реклама на хазартни игри“ (§1, т.23 ЗХ) – „разпространявана във всякаква форма, с всякакви средства информация, която директно приканва потребителите да участват в хазартни игри […]
При наличието на това общо определение, в две разпоредби ЗХ определя изрично къде е забранено да се публикува реклама (чл.10 ал. 1 ЗХ) и къде има изключение от забраната и, следователно, се допуска реклама (чл.10 ал.2 ЗХ).
Ако се интересуваме по-специално от рекламата на хазарт в интернет, важна е забраната на рекламата на хазартни игри „в радио -и телевизионни програми“ и „в електронни медии, включително и интернет страници“:
Радио- и телевизионните програми могат да се разпространяват в различни среди, включително онлайн. Рекламата на хазарт е забранена във всички среди, следователно е забранена и в програмите, които се разпространяват онлайн. Изключение се прави за рекламата на Държавния спортен тотализатор.
Електронни медии е понятие, което няма легална дефиниция в българското право. Най-близо до това понятие е дефиницията за целите на Изборния кодекс на „медии, разпространявани чрез електронни съобщителни мрежи“ (§1 т.15 ИК): „медиите, разпространявани чрез електронни съобщителни мрежи, като: аа) обществените и търговските електронни медии – лицензираните или регистрираните обществени или търговски доставчици на аудио-визуални медийни услуги или радиоуслуги; бб) онлайн новинарските услуги – електронните издания на вестници, списания, информационни агенции и други електронни издания.“ Прави впечатление, че в Изборния кодекс няма понятие „електронни страници“, което е използвано без дефиниция в ЗХ.
Не е ясно какво е наложило налагането на забрани кумулативно в чл.10 ЗХ за „радио- и телевизионни програми“ и „електронни медии“, при положение че програмите изцяло се съдържат в електронните медии. Но заедно с програмите (линейни услуги) понятието „електронни медии“ включва и нелинейни услуги (видео по заявка, подкасти), следователно там рекламата е също забранена.
Включва ли понятието „електронни медии“ по смисъла на Закона за хазарта социалните мрежи и услугите на платформите за аудио – и видеосподеляне? В Изборния кодекс е изрично уточнено, че „Не са медийни услуги социалните мрежи – фейсбук, туитър и други подобни, и личните блогове, с изключение на профилите в социалните мрежи на медиите по букви “а” и “б”.“ В Закона за хазарта, за разлика от Изборния кодекс, социалните мрежи и услугите на платформи не са споменати изрично нито при хипотезите, в които рекламата е забранена, нито при хипотезите, в които реклама се допуска.
В социалните мрежи има медийно съдържание, но не цялото съдържание в една социална мрежа е медийно. Забраната за реклама на хазарт е логично да се отнася до медийното съдържание в социалните мрежи и услугите на платформи – но дали само до него – или и до цялото потребителско съдържание? Не е ясно. Ако се позовем директно на дефиницията за реклама на хазартни игри (§1, т.23 ЗХ) – „разпространявана във всякаква форма, с всякакви средства“ – тогава какъв изобщо е смисълът от изчерпателното изброяване в чл.10, ал.1, то по-скоро създава проблеми.
Подобна е неяснотата по отношение правомощията на СЕМ за рекламата на хазарт. В чл.10 ал.8 ЗХ е записано, че „Съветът за електронни медии осъществява надзор на рекламното съдържание в медийното пространство“. ЗХ не изяснява какво е „медия“ и „електронна медия“по смисъла на закона, а „медийно пространство“ си е публицистика.
Законът за радиото и телевизията определя СЕМ като „независим специализиран орган, който регулира медийните услуги и услугите на платформите за споделяне на видеоклипове в случаите и по реда, предвидени в този закон.“ Не повече.
ЗХ вменява на СЕМ правомощия извън медийните услуги и извън видеосъдържанието в услугите на платформи за видеосподеляне по Закона за радиото и телевизията. СЕМ досега няма правомощия по отношение на печатни медии. СЕМ няма компетентност и по отношение на платформите за аудиосподеляне. СЕМ досега има компетентност по отношение на видеосъдържанието, а не на цялото съдържание, в платформите за видеосподеляне, социалните мрежи и някои сайтове – и то при определени условия.
Това противоречие между ЗРТ и ЗХ може да се избегне, разбира се, например като и устройственият закон на СЕМ предвиди надзор допълнително върху аудиоуслугите и публикациите в пресата, сайтовете, социалните мрежи и платформите за видеосподеляне (безусловно за цялото съдържание, а не както сега при определени условия и само за видео). Дали и доколко СЕМ има капацитет да прилага подобни разпоредби е отделен въпрос. Но пък някой трябва да прилага и Европейския акт за свободата на медиите.
Добре е, че е предприето ограничение на забраната на хазарта, но една редакция на ЗХ изглежда необходима.
Медийно право 