Съд на ЕС: блокиране на достъпа до The Pirate Bay

Стана известно заключението на Генералния адвокат Szpunar по дело C‑610/15 Stichting Brein срещу Ziggo BV и XS4ALL Internet BV.

В това дело  Съдът трябва да конкретизира правните основания и обхвата на евентуалната отговорност за нарушенията, извършени от  уебсайтове като The Pirate Bay („TPB“). TPB е един от най-големите и най-известни уебсайтове за споделяне на файлове, съдържащи музикални и кинематографични произведения. Споделянето е безплатно и при повечето от тези произведения — в нарушение на авторските права.

Генералният адвокат напомня скорошни решения на Съда на ЕС, свързани с правото на публично разгласяване на произведения в интернет  – Svensson  и GS Media,  ново е и решението  Filmspeler – тези дела се отнасят до вторичното разгласяване на вече достъпни в интернет произведения.

Ответниците в главното производство  Ziggo BV и XS4ALL Internet BV  са дружества, учредени по нидерландското право, чиято дейност   е доставка на достъп до интернет на потребители. Ищецът Stichting Brein представлява носителите на авторски права.

Stichting Brein иска да се разпореди на Ziggo и на XS4ALL да блокират достъпа на получателите на техните услуги до интернет адресите на уебсайта TPB, който е торент индексатор за споделяне на файлове на принципа peer-to-peer. Искането се основава на обстоятелството, че получателите на услугите на ответниците в главното производство използват посочените услуги чрез този уебсайт индексатор и така извършват масови нарушения на авторските права, като споделят помежду си файлове, в които се съдържат закриляни обекти (главно музикални и кинематографични произведения), без разрешението на носителите на тези права.

Преюдициални въпроси:

„1)      Налице ли е публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 от оператора на уебсайт, ако на този уебсайт няма защитени произведения, но съществува система […], с която намиращи се на компютрите на потребителите метаданни за защитени произведения се индексират и категоризират за потребителите, и посредством която потребителите могат да намират, качват и свалят защитените произведения?

2)      При отрицателен отговор на въпрос 1:

–        дават ли член 8, параграф 3 от Директива 2001/29 и член 11 от Директива 2004/48 основание за издаването на забрана по отношение на посредник по смисъла на тези разпоредби, който по описания във въпрос 1 начин улеснява извършването на нарушения от трети лица?“.

В т.т.19-29 Генералният адвокат обяснява функционирането на peer-to-peer мрежите. Според  тази картина сайтове като TPB снабдяват ползвателите с карти за намиране на незаконно съдържание.

В т.т. 30-42 се исяснява кога има публично разгласяване според правото на ЕС. След което се анализира хипотезата, при която закриляни с авторско право произведения са споделяни в peer-to-peer мрежа. Според ГА операторите на уебсайтове като TPB, които позволяват произведенията да бъдат намирани и достъпни,  организират системата, която позволява на потребителите да получат достъп до произведения, предоставяни на разположение от други потребители. Ето защо според ГА тяхната роля може да се приеме за необходима – и още:

Вярно е, че такъв уебсайт само регистрира наличното съдържание в peer-to-peer мрежата, т.е. метаданните, свързани с произведенията, които се предлагат за споделяне от потребителите в мрежата. Следователно операторът на уебсайта по принцип няма никакво влияние върху присъствието на дадено произведение в тази мрежа. Той е само посредник, който позволява на потребителите да споделят съдържанието на принципа peer-to-peer. При това положение не може да му бъде отреждана решаваща роля за публичното разгласяване на дадено произведение, ако той не знае, че произведението е било неправомерно предоставено на разположение, или ако, след като бъде предупреден за неправомерния характер на това предоставяне, предприема коректни действия, за да отстрани това. Ако обаче от момента, в който операторът узнае, че предоставянето на разположение е извършено в нарушение на авторските права, и той не предприеме действия, за да блокира достъпа до въпросното произведение, неговото поведение може да се счита за насочено към изрично позволяване неправомерното предоставяне на разположение на произведението да продължи и следователно това поведение може да се счита и за съзнателно.(51)

Нататък позицията на ГА вече е предвидима:

53.      Следователно намесата на тези оператори отговаря на изведените в съдебната практика критерии за необходим и съзнателен характер. Поради това според мен следва да се приеме, че тези оператори, едновременно и съвместно с потребителите на мрежата, са също така инициатори на предоставянето на публично разположение на споделяните в мрежата произведения без съгласието на носителите на авторските права, когато съзнават, че това е неправомерно, но не предприемат действия за блокиране на достъпа до тези произведения.

54.      Ето защо на първия преюдициален въпрос следва да се отговори, че обстоятелството, че операторът на уебсайт индексира файлове, съдържащи закриляни с авторско право произведения, които се предлагат за споделяне в peer-to-peer мрежа, и предоставя търсачка, с което позволява тези файлове да бъдат намирани, представлява публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, когато операторът знае, че дадено произведение е предоставено на разположение в мрежата без съгласието на носителите на авторските права, но не предприема действия за блокиране на достъпа до това произведение.

Съответствието на блокирането с основните права

 Според ГА преценката за законосъобразност на такава мярка трябва да се прави за всеки отделен случай, като се анализира пропорционалността между, от една страна, мярката и произтичащото от нея лишаване от достъп до информация, и от друга страна, значението и тежестта на нарушенията на авторските права, извършени чрез този уебсайт. Предприетите мерки не трябва да лишават неоснователно интернет потребителите от възможността за правомерен достъп до предоставяната информация. Все пак е несъмнено, че мярка за блокиране на достъп до уебсайт лишава интернет потребителите от достъп до наличната информация, независимо дали тя е правомерна или не.

Окончателната преценка за пропорционалност на предвидената мярка е задача на националните юрисдикции.

Освен това, мярката трябва да има за резултат да предотврати или поне да направи трудно осъществими неразрешените посещения на закриляни обекти и в значителна степен да разубеждава интернет потребителите, които ползват услугите на адресата на разпореждането, да посещават тези обекти, предоставени на тяхно разположение в нарушение на авторските права. С други думи, мярката трябва да има за цел да се преустанови и избегне нарушаване на авторски права и при преследването на тази цел тя трябва да бъде ефективна в разумни граници.

 

Tagged

Съд на ЕС: достъп до уебсайтове за поточно предаване (стрийминг)

Стана известно решението на Съда на ЕС по дело  C‑527/15 с предмет преюдициално запитване, отправено  от Rechtbank Midden-Nederland (Първоинстанционен съд на Централна Нидерландия, Нидерландия)   в рамките на производство по дело Stichting Brein срещу Jack Frederik Wullems, осъществяващ дейност и под името „Filmspeler“.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 3, параграф 1 и член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2001/29/ЕО за авторското право и сродните му права в информационното общество. Wullems  продава на няколко сайта мултимедиен плейър, който дава възможност за свободен достъп до защитени с авторско право аудиовизуални произведения без разрешението на притежателите на авторското право.  Плейърът, който се продава с наименованието „filmspeler“, е периферно устройство, което служи като връзка между източника на образ и/или звук, от една страна, и телевизионния апарат, от друга. При активиране се препраща  към стрийминг уебсайтове, някои от които предоставят достъп до цифрово съдържание с разрешението на притежателите на авторското право, а други — без такова разрешение – и се стартира възпроизвеждането на съдържанието на  плейъра, свързан с телевизионния апарат.

 Stichting Brein иска да се преустанови продажбата на мултимедийните плейъри и  поддържа, че с продажбата на мултимедийния плейър „filmspeler“ г‑н Wullems „публично разгласява“ съответните произведения в нарушение на закона. Г‑н Wullems пък твърди пред запитващата юрисдикция, че стриймингът на защитени с авторско право произведения от незаконен източник попада в обхвата на изключението по местния закон, което трябва да се тълкува в светлината на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29, доколкото транспонира тази разпоредба в нидерландското право.

Преюдициалните въпроси:

„1)      Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 да се тълкува в смисъл, че е налице „публично разгласяване“ по смисъла на тази разпоредба, когато дадено лице продава продукт (медиен плейър), на който е инсталирало допълнителни модули, съдържащи хипервръзки към уебсайтове, които пряко предоставят на разположение закриляни с авторско право произведения като филми, сериали и предавания на живо без съгласието на притежателите на правата?

2)      От значение ли е за този въпрос:

–        дали до този момент закриляните с авторско право произведения изобщо не са били публикувани в интернет със съгласието на притежателите на правата или са били публикувани така само въз основа на абонамент,

–        дали допълнителните модули, съдържащи хипервръзки към уебсайтове, които пряко предоставят на разположение закриляни с авторско право произведения без съгласието на притежателите на правата, са свободно достъпни и освен това могат да бъдат инсталирани на медийния плейър от самите потребители, и

–        дали уебсайтовете — а заедно с тях и закриляните с авторско право произведения, предоставяни на разположение без съгласието на притежателите на правата — са публично достъпни и без медийния плейър?

3)      Трябва ли член 5 от Директива 2001/29 да се тълкува в смисъл, че не е налице „законно използване“ по смисъла на параграф 1, буква б) от тази разпоредба, когато крайният потребител изготвя временно копие на закриляно с авторско право произведение при стрийминг от уебсайт на трето лице, на който това закриляно с авторско право произведение се предлага без съгласието на притежателя или притежателите на правата?

4)      При отрицателен отговор на третия въпрос, изготвянето от крайния потребител на временно копие на закриляно с авторско право произведение при стрийминг от уебсайт на трето лице, на който това закриляно с авторско право произведение се предлага без съгласието на притежателя или притежателите на правата, отговаря ли в този случай на критериите на „тристепенната проверка“ по член 5, параграф 5 от Директива 2001/29?“.

Съдът припомня, че

  • понятието „публично разгласяване“ обединява два кумулативни елемента, а именно „акт на разгласяване“ на произведение и „публичност“(29);
  • понятието „публично“ се отнася до неопределен брой потенциални адресати и освен това предполага наличие на доста голям брой лица (32);
  • защитеното произведение трябва да бъде разгласено, като се използва специфичен технически способ, различен от използваните дотогава, или, ако не е използван такъв способ — пред „нова публика“, тоест публика, която не е била вече взета предвид от носителите на авторското право при даването на разрешение за първоначалното публично разгласяване на произведението им (33);
  • не е без значение и дали публичното разгласяване  е извършено с цел печалба.

Съдът вече е постановил, че предоставянето в уебсайт на активни интернет връзки към закриляни произведения, публикувани на друг уебсайт без каквито и да било ограничения за достъпа, дава на потребителите на първия уебсайт пряк достъп до тези произведения (решение Svensson и др., C‑466/12).

Наистина, според съображение 27 от Директива 2001/29, самото предоставяне на физически съоръжения, които имат за цел да позволят или реализират разгласяването, като такова не представлява „разгласяване“ по смисъла на Директивата.(39)

Но при пълно съзнаване на последиците от поведението си г‑н Wullems предварително инсталира на продавания от него мултимедиен плейър „filmspeler“ допълнителни модули, които позволяват конкретно на купувачите на плейъра да получат достъп до защитени произведения, публикувани на стрийминг уебсайтове без разрешението на притежателите на авторското право, и да гледат тези произведения на телевизионния си апарат  – и  въпросната дейност не е тъждествена на просто предоставяне на физически съоръжения, за което става дума в съображение 27 от Директива 2001/29.(41) А и в рекламите на мултимедийния плейър изрично се посочва, че той позволява лесно и безплатно да се гледат на телевизора аудиовизуални материали, незаконно разпространявани в интернет.

За стрийминга:

Съгласно член 5, параграф 1 от Директива 2001/29 дадено действие на възпроизвеждане е освободено от обхвата на правото на възпроизвеждане по член 2 само когато отговаря на пет условия кумулативно, а именно когато:

–        това действие е временно,

–        има преходен или инцидентен характер,

–        представлява неразделна и съществена част от технологичния процес,

–        неговата единствена цел е да позволи предаването в мрежа между трети лица чрез посредник или законно използване на произведение или закрилян обект, и

–        посоченото действие няма самостоятелно стопанско значение.(60)

В случая действията на временно възпроизвеждане с мултимедиен плейър   на защитени с авторско право произведения, получавани чрез стрийминг от уебсайтове на трети лица, които предлагат тези произведения без разрешението на притежателите на авторското право, са годни да засегнат нормалното използване на произведенията и да засегнат неоправдано законните интереси на притежателя на правото, тъй като, както отбелязва генералният адвокат в точки 78 и 79 от заключението си, обикновено това води до намаляване на законните сделки с тези защитени произведения, което неоправдано засяга притежателите на авторското право.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:

1)      Понятието „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО  трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща продажбата на мултимедиен плейър като обсъждания в главното производство, на който предварително са инсталирани налични в интернет допълнителни модули с хипертекстови връзки към уебсайтове със свободен публичен достъп, които предоставят на публично разположение защитени с авторско право произведения без разрешението на притежателите на авторското право.

2)      Разпоредбите на член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2001/29 трябва да се тълкуват в смисъл, че действията на временно възпроизвеждане с мултимедиен плейър като обсъждания в главното производство на защитено с авторско право произведение, получавано чрез стрийминг от уебсайт на трето лице, който предлага това произведение без разрешението на притежателя на авторското право, не отговарят на условията, предвидени в тези разпоредби.

Tagged

Съд на ЕС: запазване на трафични данни и данни за местонахождение

Стана известно решение по съединени дела C‑203/15 и C‑698/15    с предмет преюдициални запитвания, отправени на основание член 267 ДФЕС от Kammarrätten i Stockholm (Административен апелативен съд Стокхолм, Швеция) и от Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) (Апелативен съд (Англия и Уелс) (гражданско отделение, Обединено кралство) с в рамките на производства Tele2 Sverige AB  срещу Post- och telestyrelsen и Secretary of State for the Home Department  срещу Tom Watson и др.

Преюдициалните запитвания се отнасят до тълкуването на член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации), изменена с Директива 2009/136/ЕО  във връзка с членове 7 и 8 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

 Запитванията са отправени по два спора, първият от които е между Tele2 Sverige AB и  Комитет по пощи и далекосъобщения на Швеция,  PTS и се отнася до разпореждане на последния за запазване от Tele2 Sverige на данните за трафика и на данните за местонахождението на абонатите му и регистрираните ползватели.  Вторият спор е   между граждани и МВР на Обединено кралство  относно съвместимостта с правото на Съюза на член 1 от Data Retention and Investigatory Powers Act 2014 (Закон от 2014 г. относно запазването на данните и правомощията по разследване,   „DRIPA“).

Преюдициални въпроси:

„1)      Съвместимо ли е общо задължение за запазване на данни — което се отнася до всички лица, всички електронни съобщителни средства и всички данни за трафик без никакво разграничаване, ограничаване или изключение за целите на борбата с престъпността […] — с член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 с оглед на членове 7 и 8 и член 52, параграф 1 от Хартата?

2)      При отрицателен отговор на първия въпрос, може ли все пак такова задължение за запазване да бъде разрешено, при условие че:

а)      достъпът на националните органи до запазените данни е установен съгласно уточнения в точки 19—36 [от акта за преюдициално запитване] начин и

б)      изискванията за защита и сигурност на данните са уредени съгласно уточнения в точки 38—43 [от акта за преюдициално запитване] начин, и

в)      всички релевантни данни се запазват за срок от шест месеца, считано от датата на прекратяване на съобщението, и впоследствие се изтриват съгласно изложеното в точка 37 [от акта за преюдициално запитване]?“.

и по второто дело:

1)      Установява ли решение Digital Rights (и конкретно точки 60—62) императивни изисквания на правото на Съюза, приложими по отношение на националния режим на държава членка относно достъпа до запазени в съответствие с националното законодателство данни, за да бъде този режим в съответствие с членове 7 и 8 от Хартата?

2)      Разширява ли решение Digital Rights обхвата на членове 7 и/или 8 от Хартата отвъд границите на приложение на член 8 от ЕКПЧ, определени в практиката на Европейския съд по правата на човека?“.

Съдът посочва, че

при публични комуникационни мрежи  трябва да се изготвят специфични законови, подзаконови и технически разпоредби, за да се защитят основните права и свободи на физическите лица и легитимните интереси на юридическите лица, по-специално по отношение на увеличаващата се способност за автоматизирано съхранение и обработка на данни за абонати и потребители (7). Трябва да се вземат мерки, за да се предотврати неоторизираният достъп до съобщения, за да се защити конфиденциалният характер на комуникациите, включително както на съдържанията, така и на всякакви данни, свързани с такива съобщения, посредством публични комуникационни мрежи и налични електронни комуникационни услуги. Националното законодателство в някои държави членки забранява само преднамерения неразрешен достъп до съобщения.(21)

Вярно е наистина, че член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 допуска държавите  да въвеждат изключения от принципното задължение  за гарантиране на поверителността на личните данни. Но изключенията се тълкуват стриктно – защото иначе дерогирането  на това задължение може  да се превърне в правило, като изпразни до голяма степен от смисъл принципа (89). Изключенията  трябва да бъдат  строго  пропорционални на предвидената цел.

Националната правна уредба като разглежданата по дело C‑203/15   предвижда общо и неизбирателно запазване на всички данни за трафик и данни за местонахождение на всички абонати и регистрирани ползватели на всички електронни съобщителни средства и   задължава доставчиците на електронни съобщителни услуги систематично и непрекъснато да запазват тези данни без каквото и да било изключение.

Дори ефективността на борбата с тежката, и особено с организираната престъпност и тероризма, да може до голяма степен да зависи от използването на модерни техники на разследване, сама по себе си подобна цел от общ интерес не би могла по никакъв начин да обоснове приемането като необходима за целите на тази борба на национална правна уредба, предвиждаща общо и неизбирателно запазване на всички данни за трафик и данни за местонахождение.

 Изводите –

1)      Член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации), изменена с Директива 2009/136/ЕО  във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която за целите на борбата с престъпността предвижда общо и неизбирателно запазване на всички данни за трафик и данни за местонахождение на всички абонати и регистрирани ползватели на всички електронни съобщителни средства.

2)      Член 15, параграф 1 от Директива 2002/58, изменена с Директива 2009/136, във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която регламентира защитата и сигурността на данни за трафик и на данни за местонахождение, и по-специално достъпа на компетентни национални органи до запазените данни, като в рамките на борбата с престъпността не ограничава този достъп само до целите за борба с тежката престъпност, не го подчинява на предварителен контрол от юрисдикция или от независима административна структура и не изисква разглежданите данни да се запазват на територията на Съюза.

Съдът не се произнася по въпроси, сравняващи нивото на защита с предоставената по ЕКПЧ, тъй като “макар признатите от ЕКПЧ основни права да са част от правото на Съюза като общи принципи, както потвърждава член 6, параграф 3 ДЕС, все пак, докато Съюзът не се присъедини към тази конвенция, тя не представлява юридически акт, формално интегриран в правния ред на Съюза“.

Tagged

Цифрова икономика и цифрово общество: предложение за кандидата за член на ЕК от България

Днес е разпространено прессъобщение, според което председателят на ЕК  Юнкер обявява  намерението си да възложи на Мария Габриел, кандидата за комисар от България, отговорността за цифровата икономика и цифровото общество.

Проведено е събеседване  с Мария Габриел, след което   председателят Юнкер потвърждава компетентността на Мария Габриел съгласно изискванията на член 17, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) да кандидатства за комисарския пост и обявява  намерението си да възложи на Мария Габриел посочения ресор.

Според съобщението комисарят по въпросите на цифровата икономика и цифровото общество ще подкрепя изпълнението на стратегията за цифровия единен пазар, която Европейската комисия прие през май 2015 г. и по която тя представи междинен преглед на 10 май. Този член на Комисията ще допринесе за постигането на цифров единен пазар, който ще спомогне да се положат основите за цифровото бъдеще на Европа, което включва телекомуникационни мрежи от континентален мащаб, трансгранични цифрови услуги и вълна от иновативни стартиращи европейски предприятия.

В писмо за определяне на ресора, което председателят Юнкер е изпратил днес на Мария Габриел, са посочени нейните основни задачи и отговорности като комисар по въпросите на цифровата икономика и цифровото общество.

Ето и следващите стъпки в пълния текст на съобщението.

В съобщението се посочва изрично, че – формално – Мария Габриел ще стане кандидат за член на Европейската комисия от момента, в който Съветът се обърне официално за консултация към Европейския парламент.

ВАС: относно решението за избор на генерален директор на БНР

Стана известно решението и на петчленния състав на Върховния административен съд от 10 май 2017 срещу решение по адм. дело 8427/2016 на тричленен състав на ВАС, с което е отхвърлена жалбата на кандидата за Генерален директор на БНР Васил Чобанов срещу решението на СЕМ за избор на Александър Велев.

Според съда постановеното решение е обосновано и правилно, касационната жалба е неоснователна.

Изборът е проведен по т.нар. стари правила (Процедура, приета с решение на СЕМ от 22 март 2016). Както е известно, СЕМ обяви, че процедурата трябва да се замести с нова – по която да се проведе избор на Генерален директор на БНТ.

Така   в България беше въведен на практика отказ от прилагане на принципа на мандатността. 

Избор все още не е проведен, нито насрочен. Както стана ясно от изказване на новоизбраната председателка на СЕМ София Владимирова, новите правила се оспорват пред съда. Което е  попътно на идеята  сегашният Генерален директор на БНТ да остане изпълняващ длъжността неопределено дълго.

Решение  на ВАС – тричленен състав, 27 декември 2016

Решение на ВАС – петчленен състав, 10 май 2017

Съд на ЕС: Uber u юберизацията

 Стана известно заключението на Генералния адвокат Szpunar   по делото C‑434/15  Asociación Profesional Elite Taxi срещу Uber Systems Spain, SL.

Uber е наименованието на електронна платформа, разработена от дружеството Uber Technologies Inc. със седалище в Сан Франциско (Съединени щати). В Европейския съюз платформата Uber се поддържа от Uber BV, учредено по нидерландското право дружество, което е дъщерно на Uber Technologies. Платформата позволява посредством смартфон с инсталирано приложение Uber да се заяви услуга по градски превоз в обслужваните градове. Приложението разпознава местонахождението на ползвателя и открива намиращите се в близост свободни шофьори. Когато шофьор приеме да извърши превоза, приложението уведомява ползвателя, като показва профила на шофьора, както и приблизителна цена на пътуването до посочената от ползвателя дестинация. След извършване на превоза сумата автоматично се изтегля от банковата карта, която ползвателят е длъжен да посочи при регистрация в приложението. Приложението има също възможност за оценяване — както пътниците могат да оценяват шофьорите, така и шофьорите могат да оценяват пътниците. Средна оценка под определен праг може да доведе до отстраняване от платформата.

Предмет на главното производство:

услугата, известна като UberPop, в рамките на която физически лица, непрофесионални шофьори, осигуряват превоз на пътници със собствените си превозни средства.   Тарифите се определят от оператора на платформата въз основа на разстоянието и продължителността на курса. Те варират в зависимост от търсенето в даден момент, така че в часове на голямо натоварване цената на курса може неколкократно да надвиши базовите тарифи. Приложението изчислява цената на курса, която автоматично се изтегля от оператора на платформата, след което той задържа част от нея като комисиона, обикновено между 20 % и 25 %, и изплаща останалата част на шофьора.

Тълкуването, което се иска от Съда, се отнася единствено до правното положение на Uber от гледна точка на правото на Съюза, за да може да се определи дали и в каква степен това право е приложимо по отношение на развиваната от него дейност:  дали евентуалното регламентиране на условията за функциониране на Uber трябва да бъде съобразено с изискванията на правото на Съюза и, на първо място, с това за свободно предоставяне на услуги, или регламентирането на тези условия попада в обхвата на споделената компетентност на Европейския съюз и на държавите  в областта на местния превоз.

Спорът:

тъй като   нито Uber Spain, нито собствениците, нито шофьорите на съответните превозни средства имат лицензите и разрешенията, предвидени в Наредбата за таксиметровите превози на   Барселона, професионалната организация на таксиметровите шофьори предявява иск срещу Uber Systems Spain,   за нелоялна конкуренция,  да му бъде разпоредено да преустанови нелоялното си поведение, състоящо се в  предоставяне на услуги по извършване на резервации по заявка чрез мобилни устройства и по интернет,  чрез цифровата платформа Uber в Испания, както и да му бъде забранено да извършва тази дейност в бъдеще.

Преюдициални въпроси, поставени от Търговския съд – Барселона (общо са четири):

 Следва ли — доколкото член 2, параграф 2, буква г) от [Директива 2006/123] изключва от приложното поле на тази директива транспортните дейности — извършваната от ответника с цел печалба дейност по посредничество между собственика на превозно средство и лицето, нуждаещо се от превоз в рамките на определен град, при която се управляват информационни технологии — интерфейс и софтуерно приложение („смартфони и технологична платформа“ според ответника) — позволяващи на посочените лица да влязат във връзка едно с друго, да се счита просто за транспортна дейност, или тази дейност следва да се разглежда като електронна посредническа услуга, тоест като услуга на информационното общество по смисъла на член 1, параграф 2 от [Директива 98/34]?

При определяне на правното естество на тази дейност може ли последната да се счита отчасти за услуга на информационното общество или е транспортна услуга?

Заключението:

Обичайно Uber се определя като предприятие (или платформа) от т.нар. „икономика на споделянето“. То със сигурност не може да се счита за платформа за споделено пътуване – защото  шофьори предлагат на пътници услуга по превоз до избрана от пътника дестинация и за това получават възнаграждение в размер, който значително надхвърля простото възстановяване на направените разходи. Следователно става дума за класическа услуга по превоз.

Член 2, буква a) от Директива 2000/31/ЕО (Директива за електронната търговия) следва да се тълкува в смисъл, че услуга, състояща се в свързване чрез софтуер за мобилни телефони на потенциални пътници с шофьори, предлагащи индивидуален градски превоз по заявка, не представлява услуга на информационното общество при положение че доставчикът на услугата упражнява контрол върху основните условия на извършвания в тази връзка превоз, по-специално върху цената му.

Това е транспортна услуга.

Tagged

Фалшиви новини: две употреби на понятието

Фалшивите новини не са новост, но в последната година интензивно се говори за fake news u post-truth.

Американската FCC (Федерална комисия за комуникациите)  е получила над 40 жалби относно фалшиви новини за периода от октомври 2016 до април 2017. Това съобщава журналистът Джонатан Ритърс, който ги е изискал  по законодателството за достъп (FOIA) и ги анализира в своя публикация.

Авторите на жалби обявяват  за фалшиви новини  “всичко  – от Breitbart  и туитите на Доналд Тръмп  до коментарите  на CNN”.  Половината от жалбите обявяват за фалшиви новини новините на CNN (“Communist News Network”) – наричани фалшиви  разкази, популяризирани от леви фашистки психопати  – и просто истории, които не се харесват на Тръмп.

Ето интересното за използването на термина фалшиви новини: Тръмп и неговите привърженици се опитват да се оттласнат от първоначалното и водещо значение  измислена история, пропаганда и да  насочат обратно негативната обществена оценка към критиката на властта, да се опитат да представят именно критиката на управлението на Тръмп като фалшиви новини.

Цитирана е жалба на поддръжник на Тръмп, според когото Тръмп и нацията са атакувани чрез

наводняването на медиите  с фалшиви новини, подвеждащи истории и едностранчиви предубедени интервюта и говорители,  най-осезаемо при CNN, MSNBC, ABC, CBS, NBC и PBS,  New York Times и Washington Post.

При такава масова и противоречива  употреба на термина е добре да се внимава:  фалшиви новини  са например лъжи, използвани  в масови обществени кампании (често по напълно проверими теми като бюджетни разходи и приходи, изказвания  на папата и пр.),  непотвърдени слухове и заблуждаващи твърдения – и не,  не са фалшиви новини критичните към властта материали и разобличаването на лъжите – лъжи толкова по-дръзки, колкото са по-проверими, например колко граждани са присъствали при встъпването в длъжност на Тръмп в сравнение с Обама 2009.

Фалшивите новини  – съответно медиите на фалшивите новини и платформите на разпространениемогат да имат решаваща роля  в голямата картина, гражданите на САЩ и Обединеното кралство знаят най-добре.

Оттам и твърденията, че  концепцията за фалшивите новини служела  на загубилите да обяснят поражението си. Всъщност концепцията за фалшивите новини  служи на всекиго: просто победителите, освен другото, са успели да се организират  ефективно срещу медиите на фалшивите новини.

Използване на лицензиран софтуер с отворен код

Quartz.com  информира за решение по делото  Artifex v. Hancom в Северна Калифорния, отнасящо се до използването на лицензиран софтуер с отворен код. Компанията – носител на права Artiflex съди компанията Hancom за нарушаване на условията на лиценза.

Решението на федералния съд  е в полза на Artiflex,  но медиите акцентират върху следния факт: според съда  нарушаването на изискванията на лизенза се третира като нарушаване на условията на договор.

Изглежда очевидно, но е в полза на яснотата.

 

Качеството на журналистиката

Джеф Джарвис казва, че гледаме проблема с фалшивите новини от грешния край: към дъното, обсъждайки обитателите на дъното – вместо нагоре, като създадем стандарти за качество и ги налагаме ежедневно.

Всъщност и двата подхода са важни, при това вече се наблюдава  и вторият подход. Фейсбук  обяви, че работи за стандарти, такова заявление има и от Гугъл, след като големи рекламодатели изтеглиха рекламата си заради неприемливо разполагане. Хиляди страници в интернет са неприемливи, съдържанието е подвеждащо, съдържа обидна или невярна информация. Големите интернет компании  вземат предвид не само  съдържанието на  рекламата, но и   съдържанието (фалшиви новини, пропаганда, расизъм и пр.) на сайтовете,  където тя се разполага. Нискокачественото съдържание.

Но при този подход все още има трудности: как да се дефинира качеството на съдържанието и как да се регламентира споделената отговорност на медии, рекламодатели, рекламни агенции, платформи?  За анализ и търсене на решения по тези въпроси университетът на Джеф Джарвис обявява т.нар.  News Integrity Initiative  с фокус не върху  дефиниране, разпознаване и осветяване на фалшивите новини, а върху качеството на журналистиката – създаване и разширяване на мрежи от медии  – източници на доказано качествено съдържание. Последната публикация на Джеф Джарвис от 2 май 2017 е посветена на хода на инициативата и разширяване на експертната подкрепа.

Другият въпрос – за споделената отговорност – също не е лесен. Ревизията на медийната директива в ЕС разширява обхвата й и предвижда нови изисквания за услугите по заявка и платформите за споделяне на видеосъдържание. Регулиране, образование, насърчаване на корпоративната отговорност – това са области, в които вече се работи. Както казва Джарвис, решението на рекламодателите да изискват рекламата им да се разполага само в качествена информационна среда има цена – ще я плати ли всеки? Джарвис дава пример с Breitbart, но отворете българските сайтове, към които никога не бихте сложили връзка – и внимателно разгледайте рекламите в тях.

Фейсбук: мерки срещу дезинформацията и фалшивите новини

На 27 април 2017 беше публикувана бяла книга, наречена Информационните операции и Фейсбук (13 страници). Имената на авторите са посочени, но текстът има ролята на корпоративен документ – службата по сигурността обявява   намеренията на компанията да се противопоставя на действия, насочени към манипулиране на общественото мнение. По-точно, ФБ ще  се противопоставя на информационни кампании – координирани усилия за дезинформиране на потребителите  и съответно формиране на специфични обществени настроения. ФБ признава, че мрежата е използвана от правителства, които се опитват да манипулират общественото мнение –  включително по време на президентските избори в САЩ и Франция. Възможни цели са налагане на един конкретен възглед,  създаване на недоверие в политическите институции и др.

Дефинират се понятия като информационни операции, дезинформация, фалшиви новини.  Посочва се, че в момента използването на понятието фалшиви новини и подобни понятия е неопределено и свободно, като така се означават фактически неточности, пародии и сатира,  измами, слухове, злоупотреби, измислени изявления и др.

ФБ се ангажира за ограничаване на определени информационни операции – разбирани по-широко от фалшиви новини  и включващи още целево събиране на данни, нужни например за картографиране на социалните мрежи на целите за шпиониране и измами. Освен това ФБ ще  следи за нови опити за манипулиране, ще разработва нови начини за идентифициране на фалшиви профили, ще обучава хората  как да запазят своята информация.