Европейска  програма за  придобиване на умения

Европейската комисия публикува European Skills Agenda,   Европейска  програма за  придобиване на умения за устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и устойчивост. Програмата съдържа амбициозни  количествени цели за повишаване на квалификацията (подобряване на съществуващите умения) и преквалифициране (обучение на нови умения), които трябва да бъдат постигнати в следващите 5 години.

Посочените  12 полета на дейност трябва да  гарантират, че правото на обучение и образование през целия живот ще стане реалност в цяла Европа.

Изрично са предвидени умения, необходими за цифровия преход в най-широк смисъл.

Вежди Рашидов от първо лице

Г-н Вежди Рашидов ръководи  законодателния процес в областта на културата и медиите. Досегашните изказвания на Рашидов  многократно са ставали предмет на обществено обсъждане, но в последните дни има нов принос.

След произнасянето по делото EVN от името на Рашидов излезе публикация в Труд, към която няма  да сложа връзка:

  • За чистотата на духа и търговията с медийни услуги.

Токсичната роля в обществото на „Икономедия“.  Няколко дни сме свидетели на поредния вой на група хрантутници на българските организации на Сорос в „защита“ на свободното слово. […] Дълбоко се надявах, че българското правосъдие има достойнството да върне отново надеждата на хората за справедливост.

Тоиз опус следва поредица от предходни изказвания по различни теми:

  • По БНТ за “прекаляването със свободата на словото”

Айде стига с тая свобода на словото вече, вие луди ли сте, полудявате ли с тая свобода? Кое не му е свободно? Ами те всички хора ме плюят като каруцари, всеки има свобода на словото. И какво по-свободно от това? Абе хора, прекаляваме с тази свобода на словото и тя ще ни донесе други лоши дивиденти.

  • В парламента  – как се решават кадрови въпроси в обществените медии

Защо Великова я върнахме, ами върна я премиерът Борисов. Кой я върна? Да не би вие или някой друг?

  • По БНТ – за генералните директори на БНТ и БНР:

Парламентът, смятам, че би било добре парламентът да ги избира.

  • За “грантаджиите, които влияят на обществените  медии”

Вижте, има още една малка опасност, която пропуснахме, защото господин [Йордан] Цонев има сериозни опасения в едно отношение, когато вече минават границите на свободата други хора и влизат в територията не само на бизнеса, както господин Биков каза, но и на влияние върху политики. Аз бих отишъл малко по-нататък. Опасенията ми – обществените медии са може би най-толерантни в позициите си в обществото, плурализъм на мнения, разбира се, но, бих казал, не докрай. Tочно онези медии, за които господин Цонев споменава, бавно навлизат с купуване на души и на съвести. Не бих искал тук да кажа поименно – дори предавания, грантаджиите, които често наричаме така, те също външно влияят през обществените медии върху съзнанието на нашето общество.

  • За Пеевски

Траекторията на убежденията на Рашидов за Пеевски вече многократно е описвана. Рашидов е “изкарвал Пеевски най-черния ангел”,   когато ГЕРБ беше в сложни отношения с ДПС. Вече не е така.  Рашидов се автореферира, за да се отрече –  ако това е възможно:

Чест прави на господин Пеевски. Изкарваха го най-черния ангел, а се оказа най-големият дарител.

 

Ако на клетката на слона прочетеш бивол, не вярвай на очите си.

Прочетох проф. Николчина да казва – и не му влизайте в дискурса.  Права е,  не му влизайте в дискурса. Но имайте предвид какъв му е дискурсът – като дойде ред да вземате решения.

TikTok: медия или средство за събиране на лични данни

Европейският съвет за защита на данните (EDPB)   ще създаде работна група за проучване на практиките за обработка и поверителност на   TikTok.

Този ход идва в отговор на искане на депутата от Европейския парламент  Мориц Кьорнер от Германия.   Кьорнер попита Европейската комисия дали се вземат мерки по отношение на TikTok, след като се появиха съобщения , че Съединените щати са започнали преглед по повод китайската компания, притежаваща TikTok.  Дали TikTok представлява риск за сигурността за ЕС или неговите държави-членки?

Преди два месеца холандската агенция за защита на данните обяви, че е започнала разследване на TikTok заради опасения  за поверителност на личните данни на децата;   подобно проучване вече е в ход в Обединеното кралство от юли 2019 г..Musical.ly, които бяха придобити от TikTok, се съгласиха да заплатят  глоба на Федералната комисия по търговия на САЩ, за да уредят твърденията , че компанията незаконно е събирала лична информация от деца.

Източник  Сomplianceweek

Междувременно в САЩ потребител на Reddit, bangorlol, публикува каталог на информацията, която TikTok взема от потребителите и изпраща обратно в Китай. TikTok използва почти всички възможности за събиране на данни, достъпни за разработчиците на мобилни приложения. Информацията, събрана от TikTok и изпращана в Китай, включва:

  •  Хардуер на телефона (тип процесор, идентификационни номера на хардуер, размери на екрана, dpi, използване на паметта, дисково пространство и т.н.);
  • Други приложения, които сте инсталирали (дори изтрити);
  • Всичко, свързано с мрежата (ip, локален ip, маршрутизатор mac, вашият mac, име на точка за достъп до wifi);
  • активиран GPS pinging, приблизително веднъж на всеки 30 секунди – това е активирано по подразбиране;

 TikTok копира данните от буферната памет. Чувствителните данни не трябва да се копират в буферната памет, тъй като други приложения имат достъп до тях.

Източник  privateinternetaccess.com 

Впрочем и други правят така – според arstechnica.com приложения на iOS четат данните от клипборда на потребителите, такива са

  • ABC News — com.abcnews.ABCNews
  • Al Jazeera English — ajenglishiphone
  • CBC News — ca.cbc.CBCNews
  • CBS News — com.H443NM7F8H.CBSNews
  • CNBC — com.nbcuni.cnbc.cnbcrtipad
  • Fox News — com.foxnews.foxnews
  • News Break — com.particlenews.newsbreak
  • New York Times — com.nytimes.NYTimes
  • NPR — org.npr.nprnews
  • ntv Nachrichten — de.n-tv.n-tvmobil
  • Reuters — com.thomsonreuters.Reuters
  • Russia Today — com.rt.RTNewsEnglish
  • Stern Nachrichten — de.grunerundjahr.sternneu
  • The Economist — com.economist.lamarr
  • The Huffington Post — com.huffingtonpost.HuffingtonPost
  • The Wall Street Journal — com.dowjones.WSJ.ipad
  • Vice News — com.vice.news.VICE-News

Tik Tok е казал, че няма повече да прави така.

Но – докато говорим за TikTok   :  компанията се присъедини през седмицата към кодекса на ЕС за противодействие на дезинформацията.

 

Австралия: съвместно регулиране с платформите

Австралийският орган за комуникации и медии (Australian Communications and Media Authority,  ACMA) иска цифровите платформи да работят заедно върху разработването на единен общ    кодекс за поведение за борба с дезинформацията.

ACMA насърчава платформите да обмислят единен  кодекс, който осигурява подходящи защити и средства за защита на австралийските потребители на цифрови платформи. Той очаква, че този кодекс ще бъде ориентиран към потребителите, лесно достъпен за обществеността и подходящ за целите на обществото ,  се казва в съобщение на регулатора.

Очаква се кодексът да обхване съображенията на платформите за това кои са качествените източници на новини и информация и как това се съобщава на потребителите.

Това е процес с доброволен характер, но ACMA  силно би насърчил всички цифрови платформи с присъствие в Австралия, независимо от техния размер, да подпишат кодекса за цялата индустрия, за да демонстрират своята ангажираност за справяне с дезинформацията.

Интересно е какво препоръчва регулаторът :

  • Препоръчва се “базиран на резултати кодекс”  – който ще изисква “стабилно” отчитане на резултатите от присъединилите си платформи.
  • Кодексът  трябва да включва “надежден, ефективен и достъпен режим за обработка на жалби”, за да се даде на потребителите на цифрови платформи свободен достъп до алтернативен процес на разрешаване на спорове.
  • Да бъде създаден представителен орган, който да контролира администрирането на кодекса. 
  • Кодексът да съдържа механизми за намаляване на въздействието на потенциално вредна дезинформация, като се стреми да защити потребителите.
  • Кодексът да предвиди овластяване на потребителите да идентифицират качествотото на новини и информация.
  • Кодексът да  засили прозрачността и отговорността за мерките за борба с дезинформацията.
  • Кодексът да предвиди ясното етикетиране на рекламите и спонсорираното съдържание или различен тип форматиране за ясно различаване на рекламите от новинарски статии и друга информация.

Според ACMA  платформите  могат да използват алгоритми за откриване на дезинформация, да използват независими услуги за проверка на фактите, да предвидят  мониторинг, осъществяван от хора,  а също маркиране или премахване на нарушения,  свързани със стандартите за съдържание, да предоставят известия за потребители, споделящи съдържание, нарушаващо стандартите,  и да премахват акаунти.

Във всички платформи трябва да има възможности потребителите да сигнализират за неправилна или вредна дезинформация.
“Платформите не трябва да бъдат арбитри на истината за онлайн информация. Но те имат отговорността да се справят с дезинформацията, разпространявана чрез  тях, и да помагат на хората да вземат надеждни решения относно достоверността на новини и информация”, казват от  ACMA.

Работата на регулатора е   да наблюдава процеса на разработване на кодекса и да следи  за адекватността на прилаганите мерки  от страна на платформите.

Съветът за електронни медии принципно трябва да извърши същото. По-общо погледнато (публикациите за Австралия са за съвместно регулиране конкретно за противодействие на дезинформацията) кодексите, които ще действат в държавите от ЕС, трябва да изпълняват четири условия  според  ревизията на медийната  директива с Директива (ЕС) 1808/2018 (макар те да не са специално формулирани за противодействие на дезинформацията) –   тези кодекси:

  • са такива, че са широко приети от основните заинтересовани страни в съответните държави членки;
  • включват ясно и недвусмислено поставени цели;
  • предвиждат редовно, прозрачно и независимо наблюдение и оценка на постигането на поставените цели; и
  • предвиждат средства за ефективното им спазване, включително ефективни и пропорционални санкции.

 

Две години прилагане на GDPR

Стана известно съобщение на ЕК COM(2020) 264 final “Защитата на данните като опора на овластяването на гражданите и подходът на ЕС към цифровия преход:  две години   прилагане на Общия регламент за защита на данните (GDPR)”.

Комисията ще наблюдава  изпълнението   с оглед  предстоящия доклад за оценка през 2024 г. , евентуално за оценка и допълване на правната рамка . Държавите-членки следва да завършат привеждането  в съответствие на своите секторни закони с GDPR  и да съдействат за  свободното движение  на данни в рамките на ЕС.

 

Доклад на ЕК относно изборите 2019 за Европейски парламент

Въз основа на:

  • обширни отговори на въпросници на Комисията, получени от държавите членки, европейски и национални политически партии, национални органи за защита на данните и ИТ платформи ;
  • обмен с държави членки в рамките на новосъздадената европейска мрежа за сътрудничество в областта на изборите и съответната експертна група; и
  • проучвания на Евробарометър и други проучвания, включително следизборното проучване, публикувано от Европейския парламент, както и свързани с въпроса изследвания

Европейската комисия прави преглед на изборите за ЕП 2019 и техните резултати  – COM(2020) 252 final

Комисията се ангажира да подкрепи усилията за подобряване на европейското измерение на изборите. Почти половината от теккста е посветен на противодействието на дезинформацията. Според Комисията:

Заплахата от манипулиране и незаконна намеса в изборите с цел манипулиране на мнението и избора на гласоподавателите беше истинска и многостранна, каквато беше и работата по справянето с нея. Беше докладвано за единични кибератаки, за жалби във връзка със защитата на данни и за други жалби, свързани с изборите, но въпреки това не бяха установени скрити, координирани мащабни усилия за намеса в изборите. Обратната информация от държавите членки показва, че пакетът от мерки за изборите и други мерки на ЕС са изиграли съществена роля в техните усилия за предотвратяване на заплахи и упражняване на надзорните им функции.

Държавите членки до голяма степен изпълниха пакета от мерки за изборите. Те достигнаха високи нива на сътрудничество и координация както между компетентните органи, включително в рамките на националните мрежи за изборите и с частни и други заинтересовани органи, така и между държавите членки и с европейските институции.

Беше показана стойността на цялостния подход на „цялото общество“ и беше доказано, че той е ефективен .Сред основните констатации са:

Необходим е по-нататъшен напредък за справяне с дезинформацията, манипулирането и незаконната чуждестранна намеса . Гаранциите, свързани с изборите, трябва да бъдат ефективни и подходящи за онлайн средата. Прозрачността на политическите реклами и съобщения не е достатъчно надеждна.

Изграждането на достатъчен капацитет в институциите на ЕС, държавите членки и гражданското общество за откриването, анализирането и разобличаването на манипулиране и намеса е от съществено значение.

Необходимо е да се засилят капацитетът и усилията на съответните органи във връзка с упражняването на надзорните им функции, както и ангажираността им с платформите. Онлайн платформите следва да разполагат с необходимите структури и процедури, които да им позволят да наблюдават спазването на съответното национално и законодателство на ЕС, като третират еднакво държавите членки.

Държавите членки изразиха подкрепата си за засилена координация на равнището на ЕС в тази област, включително за осигуряване на равно третиране между държавите членки и оперативно проследяване при възникването на проблеми.

Засиленото сътрудничество между съответните органи на национално и европейско равнище, в това число органите за защита на данните и медийните регулатори, също следва да се задълбочи.

Онлайн платформите следва допълнително да повишат прозрачността и отчетността на свързаните си с политическо съдържание дейности, а ангажиментите им следва да бъдат проверявани от трети страни. Достъпът до данните на цифровите платформи, включително от научноизследователската общност, продължава да бъде недостатъчен. Това може да затрудни журналистите да разбират и да докладват за заплахи за демократичния дебат и възпрепятства усилията на гражданското общество за повишаване на осведомеността на гражданите и изграждане на социална устойчивост. Платформите следва да позволяват по-голям достъп до данните за изследователи и други съответни органи при пълно зачитане на изискванията за защита на данните, включително въз основа на създадени за тази цел структури. Това включва разширяване на мрежата от научноизследователски партньори, с които платформите понастоящем си сътрудничат. Необходимо е по-добре да се анализират обхватът и въздействието на намесата върху демократичния процес, в това число начините, по които информацията се движи онлайн, алгоритмите на търсачките и платформите на социалните медии, които подреждат информацията, и усилията, предприети от платформите за популяризиране на автентичното съдържание.

Свободната, многостранна и отговорна медийна среда, както и наличието на качествена обществена информация са предпоставки за стабилен и информиран политически дебат, както и за това да се позволи на изправените пред дезинформация и друг вид манипулиране граждани да вземат информирани решения и да търсят отговорност от властимащите. Това е съществена част от демократичната система на взаимен контрол и е предпоставка за стабилен демократичен дискурс.

В бъдеще трябва да се положат повече усилия за подпомагане на оправомощаването на гражданите, на повишаването на осведомеността и медийната грамотност, както и за развитие на умения у граждани от всички възрасти.

ЕСПЧ: блокиране на сайт

 

Стана известно решението по делото Vladimir Kharitonov v. Russia

Обстоятелствата

Заявителят е изпълнителен директор на Асоциацията на електронните издатели,  съосновател на неправителствената организация на Асоциацията на интернет потребителите. Той е собственик и администратор на уебсайта Electronic Publishing News (http://www.digital-books.ru), който публикува дайджести от новини, статии и рецензии  и е хостван от DreamHost,  Съединени  щати. Услугата хоства множество уебсайтове, които имат един и същ цифров мрежов адрес („Интернет протокол или IP адрес“), но различни имена на домейни.

В черен списък от руския регулатор на телекомуникациите (Roskomnadzor)   IP адресът на   уебсайта  е поставен в списъка за блокиране съгласно решение на Федералната служба за контрол на наркотиците, но  целта на решението е да се   блокира достъпа до друг уебсайт,  хостван от DreamHost със  същия IP адрес като уебсайта на заявителя.  Решението за блокиране на целия IP адрес е довело до блокиране на достъпа до неговия уебсайт, който не съдържа никаква незаконна информация.

 Решението

Член 10 от Конвенцията гарантира на всекиго свободата да получава и разпространява информация и идеи. Тя се отнася не само за съдържанието на информацията, но и за средствата за нейното разпространение, тъй като всяко ограничение, наложено на разпространението, непременно е намеса в тази свобода (вж. Ahmet Yıldırım, цитиран по-горе, §§ 48-54). 33

Въпросната блокираща мярка представлява  намеса от публичен орган  в правото да получава и разпространява информация, тъй като член 10 гарантира не само правото на разпространение на информация, но и правото на обществото да я получи (вж. Ahmet Yıldırım, цитиран по-горе, §§ 51 и 55, и Cengiz и други, цитирани по-горе, § 56). Подобна намеса ще представлява нарушение на член 10, освен ако не е  предписана със закон  + преследва  законните цели, посочени в член 10 § 2 + е  необходима в демократичното общество  за постигането на тези цели. 36

Изразът „предписан от закона“ не само се отнася до законово основание във вътрешното законодателство, но също така изисква законът да бъде едновременно адекватно достъпен и предвидим, т.е. формулиран с достатъчна точност, за да може индивидът да предвиди последиците, които може да доведе до дадено действие. Законът трябва да  осигури  правна защита срещу произволни намеси от страна на публичните органи в правата, защитени от конвенцията.37 

Руският Закон за информацията позволява на властите да блокират целия уебсайт, без да правят разлика между законното и незаконното съдържание. Съдът счита, че законовата разпоредба, предоставяща на изпълнителната агенция толкова широка свобода на преценка, носи риск съдържанието да бъде блокирано произволно и прекомерно. 38

Що се отнася до прозрачността на мерките за блокиране, Roskomnadzor не дава достъп до текста на решението за блокиране, никакво посочване на причините за мярката или информация за пътищата за обжалване. Освен това руското законодателство не предвижда разпоредби за уведомяване на трети страни за блокиране на решения при обстоятелства, когато те имат обезпечителен ефект върху правата на други собственици на уебсайтове. Жалбоподателят няма достъп до решението за блокиране: то не е представено в рамките на вътрешното производство и руските съдилища са отхвърлили искането му за разкриване.44.

Съдът подчертава, че ако правната рамка не успее да установи мерки, способни да защитят лицата от прекомерни и произволни ефекти, тя е несъвместима с принципа на правовата държава. 46

Нарушение на чл.10 ЕКПЧ.

Член 10 • Свобода за получаване и разпространение на информация •  Блокирането на едро на достъп до цял уебсайт е крайна мярка, сравнима с забраната на вестник или телевизия • Блокирането   далеч надхвърля първоначално насоченото незаконно съдържание • Вътрешното законодателство няма предвидимост и предпазни мерки срещу прекомерни и произволни ефекти на блокиращи мерки • Широк  обхват на  (Roskomnadzor) • Няма законово изискване за извършване на оценка на въздействието и потенциалните обезпечителни ефекти на блокираща мярка преди нейното прилагане • Мерки за блокиране, които не са санкционирани от съда или друг независим съдебен орган • Няма разпоредба за уведомяване на трети страни за блокиране на решения и няма достъп до решение • Няма съдебен контрол, който отговаря на конвенцията

Сравнително изследване на блокиране и филтриране, възложено от Съвета на Европа

Tagged

Kой в БНТ хули, злепоставя, дискредитира

На 24 юни в Съвета за електронни медии се е провела среща на генералния директор на БНТ Емил Кошлуков с членовете на регулатора с единствена тема предаването Вяра и обществоСрещата  е предавана пряко по БНТ 2  и може да се гледа.

Предисторията е свързана с усложнени отношения между ръководството и Горан Благоев, чието име от години се свързва с предаването  – като автор на концепцията му и водещ. Напоследък в страницата на предаването във ФБ Благоев е изнесъл информация за тези отношения, по-късно  публикацията е свалена, а страницата вече се управлява от Дирекция “Мултимедия” на БНТ.

От Горан Благоев са искани обяснения по два въпроса: 1) за липса на плурализъм в предаването, 2)  за неспазване на работното време, “тъй като съм бил извън сградата на медията, когато ме е търсил Кошлуков”.

Пред СЕМ критиката  на генералния директор към предаването е в две посоки:

1) сключил договор с жена си;  сключил договор с гости на предаването като консултанти, а не е обявил в ефир, че им плаща;

2) хули, злепоставя, дискредитира Българската православна църква, БПЦ  – и по тази причина БПЦ не участва в предаването. Тъй като фундаменталните национални интереси в тълкуването на Кошлуков включват традиционното вероизповедание – източноправославната религия (това е важно за разказа),  БНТ не може да изпълнява мисията си поради този отказ на БПЦ.

Пред скоби, беше изтъкнат аргумент за зрителски писма и засегната чувствителност на вярващи. Тук СЕМ посочи, че странно защо писмата започват да пристигат едва десетина дни след предаването. И също така, че позицията на СЕМ се формира по убеждение, а не под влияние на писма. Същото казва и Съдът за правата на човека – “субективните усещания не са достатъчно основание да се обоснове нарушение на Конвенцията” (Lautsi and Others v. Italy, 66)

Относно 1),  вътрешноорганизационните въпроси – счетоводна дисциплина, работно време и пр. –  информацията е в БНТ и преценката е по съответните правила. Когато има данни от проверката,   ще разберем.

Относно 2), свободата на изразяване:

Според СЕМ нарушение на закона няма.

Генералният директор Кошлуков изложи многократно, с едни и същи думи дори, едно основно обвинение:  предаването “хули, злепоставя, дискредитира”. Според него има “серия от нарушения на вътрешните правилници, мисията, етичните стандарти и професионалната журналистика”И някои конкретни твърдения:

БПЦ няма да участва в едно предаване, което хули, злепоставя, дискредитира. Ако в Панорама всеки ден плюят Бойко Борисов, вие ще стъпите ли там? Никой няма да влезе там, където  са тенденциозно ругани и плюти.

Предаването коментира закони, корупция, разглежда решения на държавата, обвинява БПЦ и Борисов в престъпен заговор, изпълнителната власт е злепоставена като власт, която си купува църквата. Това е образователно и религиозно предаване, а не е публицистично, за да обсъжда постановления на МС.

От друга страна:

Чл.6 ЗРТ  повелява да гледаме националните  интереси, не да гледаме часовници на владици. Не пише да се гледат часовници, пише да се защитават националните интереси.

Човек, който е основал църква, регистрирана преди 15 години, да коментира църква, основана преди 2000 години от самия господ, е нелепо.

Ако искаш да критикуваш БПЦ, има съответен ред, който е каноничен. Ако някой смята, че църквата не работи добре – да слага расо и калимявка и да ходи да я оправя или да си основе нова.

Ние имаме нужда от повече религиозна просвета. И аз ще направя всичко за това.

Изложението на генералния директор  пред СЕМ повдига въпроси: какво той смята, че пише в Конституцията и Закона за радиото и телевизията, и  какво той смята, че е мисия на обществената телевизия.

Макар че г-н Кошлуков изрази специфични идеи кой, какво и как има право да коментира (църквата – само с расо и калимявка), обществената телевизия несъмнено  може все още да бъде коментирана свободно.

1

СЕМ не реагира  на пледоарията за  нуждата от повече религиозна просвета по обществената телевизия и че директорът щял да направи всичко възможно по въпроса.  Къде точно в ЗРТ има възложено задължение на БНТ да осъществява религиозна просвета?  И къде точно пише, че фундаменталните национални интереси включват религиозна просвета – каквато интерпретация се чу?

Договорите на ЕС, към които България се присъедини, не включват твърдяната от генералния директор  идея  за   християнството като фундаментален  национален  интерес  или част от европейските ценности. Наистина, в  Полша нарекоха отказа да се спомене Бог в текста на договорите  най-голямата историческа несправедливост. Но мнозинството държави заявиха, че  общите ни  ценности са човешките права, свободата и толерантността.  И да, много хора у нас ползват т.нар.  отрицателна свобода – свобода от религия – и ЕСПЧ признава тази свобода.

Много важно е това да не остане незабелязано сега, когато се говори за необходимост да се формулира обществената мисия  на БНР и БНТ.

2

Относно ЕСПЧ – генералният директор  се позова на мнозинствено  право, което било одобрено от ЕСПЧ  и обосновавало предимство на  БПЦ.

Всъщност конкретното решение Lautsi and Others v. Italy не се отнася до медии, а до  училищно образование и засяга въпроса за  кръста в класната стая. В решението изрично се казва, че то не е относимо до дидактическата реч  –

72.  разпятието на стената е по същество пасивен символ и този въпрос е важен, особено като се вземе предвид принципът на неутралност. Не може да се счита, че има влияние върху учениците, сравнимо с това на дидактическата реч […]

Така че да се базира теза за религиозна просвета по обществената телевизия  върху  посоченото решение на ЕСПЧ за допускане на кръст в класна стая не е убедително.  Едно религиозно предаване никак не е пасивен символ.

3

За критиката.

Да гледаме националния интерес, а не да гледаме часовници на владици.” Оправдано е да се гледат часовниците на владиците.  В гражданското общество е така. Предполагам, че става дума за Ролекса и автомобилите на дядо Николай (според публикации  – “няколко скъпи автомобила, за които твърди, че са му подарък от бизнесмени”). И понеже често по време на изказването си Кошлуков питаше чули ли сме  да хулят Кентърберийския епископ и др. под. – да, чули сме да се критикуват представители на църквата –  и папата го прави, и медиите, и гражданите  – това не се нарича хулене обаче – а  публикации и дебати за евентуални нарушения и престъпления,  от как се разходват приходите от свещи до педофилия.

За богохулство   трябва да се говори особено внимателно. Какво е хулене, какво  е директно богохулство, какво са компромати за светци   – и дали има такива – е въпрос на установяване, за което към момента няма данни.   С  цялото ми уважение към факта, че генералният директор е бил в затвора по политически причини –  защото той реши включи този факт и антикомунизма си в пледоарията си срещу богохулството  –  има практика на Съда за правата на човека, нека само да спомена решението Пуси Райът.

Генералният директор се е подразнил и от “семпли и неспазващи норми властимащи“. Тук има семпли и неспазващи норми властимащи, казвам и аз. Лично мнение.   Има ли пречка това да се каже по обществената телевизия?

Също така е доста особено да се твърди, че “ако искаш да критикуваш БПЦ, има съответен ред, който е каноничен и ако някой смята, че църквата не работи добре – да слага расо и калимявка и да ходи да я оправя или да си основе нова.” В  демократичния свят не се налага хората да слагат расо,  за да критикуват.

4

“Ако в Панорама всеки ден плюят Бойко Борисов,  вие ще стъпите ли там. Никой няма да влезе там, където  са тенденциозно ругани и плюти. ”

Има напоследък такава тема:  властта отказва да участва в определени медии и определени предавания. Разбирам от журналисти, че падат теми – по-специално в обществените  медии – защото за публицистиката има изискване за плурализъм на гледните точки във всяко предаване, а официалните  представители  отказват да участват. Министър-председателят/председател на ГЕРБ Борисов   казва, че не ходи в БНР. Следва ли от това, че в БНР няма да се засягат теми, свързани с правителството, премиера, партия ГЕРБ?

Горан Благоев е обвинен, че БПЦ не участва в предаването. Кошлуков зае позиция: “Конфликтът не мога да го стоваря на главата на църквата”. Дали БПЦ не  представена в предаването предстои да се установява – нека напомня, че СЕМ не е установил нарушение.

Какво обаче става с редакционната независимост на БНТ, ако чрез бойкот може да се предизвика падане на тема в предаване, или смяна на водещ, или поне наказанието му? В медиите се споменава и за разговори на Кошлуков   със Синода по кадрови въпроси. Това как се съотнася с независимостта?

5

Вяра и общество  не е публицистика, казва генералният директор, за да се занимава с постановления на МС за финансиране на БПЦ, да се интересува  как се отчитат средствата на БПЦ, да оспорва избори на митрополит.  То е религиозно образователно предаване, казва той.

Тогава изискването за плурализъм във всяко едно предаване не се отнася за Вяра и общество. Няма как едновременно да се твърди и че трябва да спазва изискванията за публицистични и новинарски предавания, и че не е публицистика.

Макар че според мен БНТ е в правото си да обсъжда и финансирането на БПЦ, и изборите за митрополит.

СЕМ зададе важни въпроси, но и остави съществени тези на Кошлуков без реакция. Не отварям темата налага ли се религията и заедно с това шаманизмът / или интересът към окултното едновременно да се качват нагоре в приоритетите на БНТ точно сега, когато има световен консенсус, че в науката е спасението.

И накрая, не знам доколко  е уместно в официални  срещи  да се взема  инцидентно отношение към “вероучението като важно и полезно”, защото въпросът за вероучението не влиза в правомощията на СЕМ и членовете на СЕМ не могат да изкажат друго, освен частно мнение, а вероучението е въпрос, който разделя нацията. Генералният директор спомена в изложението си  дело  на Норвегия пред ЕСПЧ, без да уточни кое дело има предвид.  Ако това е    Folgerø and Others v.   Norwаy по жалба на родители – нехристияни, в решението ясно се обяснява, че вероучението може да създаде проблеми, например

информацията за личното религиозно и философско убеждение се отнася до някои от най-интимните аспекти на личния живот. Налагането на задължение на родителите да разкриват подробна информация на училищните власти относно техните религиозни и философски убеждения може да представлява нарушение на член 8 от Конвенцията и вероятно също на член 9 (пак там). […] условието да се дават разумни основания [за освобождаване на децата от обучение] представлява риск родителите да се почувстват принудени да разкрият на училищните власти интимни аспекти на собствените си религиозни и философски убеждения.

Tagged

АЕЖ към БНТ: Какво се случва с предаването “Вяра и общество”

Асоциацията на европейските журналисти – България  публикува на сайта си призив към генералния директор на Българската национална телевизия Емил Кошлуков

да обясни какво се случва с предаването “Вяра и общество” и да направи публична комуникацията между  Светия Синод на Българската православна църква и БНТ относно предаването.

Дълбоко смущаващо е заявеното от Митрополит Гавриил: “За пръв път се запознах с г-н Емил Кошлуков на 11 юни тази година, когато той пожела да се срещне със Св. Синод на БПЦ, за да обсъди според неговите думи „скандалното предаване“ на „Вяра и общество“ от 06.06.2020 под надслов „Щедростта на държавата към БПЦ след пандемията“.

Г-н Кошлуков следва да разкрие дали действително той е потърсил Светия Синод, за да дискутира предаване на ръководената от него телевизия.

Това би могло да се изтълкува като директно вмешателство на външна институция в работата на обществена медия, с цел да  се наложи цензура върху журналист. Или дори по-лошо – търсене на съдействие от външна институция от страна на ръководството на медията за разправа с журналист. Логичното поведение би било ръководството на телевизията да стои зад журналистите, а не да търси помощ отвън, за да оказва натиск върху тях.

Буди притеснения и фактът, че в предаване на Емил Кошлуков преди време лидерът на Атака Волен Сидеров изрази публично недоволството си от предаването на журналиста Горан Благоев. АЕЖ припомня, че от времето на първото кандидатстване на Емил Кошлуков за генерален директор на БНТ остава и въпросът за обвързаността на генералния директор на БНТ с партия Атака, заради телевизионния стаж, за който се посочва, че е имал в редакционния мениджмънт в телевизия “Алфа”.

Фактите

Tagged

Спецсъдът с 14-часово заседание в събота и дневният ред на медиите

През 2016 г.  срещу Иво Прокопиев  е повдигнато обвинение за това, че със свое изказване през 2011 г. по време на Съвета за тристранно сътрудничество е подпомогнал вицепремиера Симеон Дянков да извърши престъпление по служба. Става дума за продажбата на остатъчния държавен дял в EVN.

Може ли да има обвинение за мнение и разяснение?, коментар на Иво Прокопиев за   Дневник.

БНР съобщава от съдебната зала, че след седмица ще са ясни присъдите по делото за приватизацията на 33% в електроразпределителното дружество EVN. Това обяви съдията от Специализирания наказателен съд Вилислава Ангелова след рекордното 14-часово съдебно заседание  в събота, на 20 юни. По делото има шестима подсъдими, между които Трайчо Трайков и Симеон Дянков. Спецсъдът форсира края на делото, изнася в заглавие Свободна Европа.

Защо? Каквато и да е причината, тези събития се отразяват върху  дневния ред на медиите. Вниманието, сега ангажирано със събития на самия връх на властта,  се пренасочва към други фигури и събития.

Главният прокурор Гешев  вече свърза изтеклите записки и снимки от последните дни   с  името на Иво Прокопиев в едно по същество политическо изказване,  което беше излъчвано и в централните новини на обществената телевизия – без  аргументация и преди произнасянето на съд:

“Дестабилизиране на държавата, избори, политическа конфигурация, която устройва обвиняемия Божков, подсъдимия Цветан Василев, подсъдимия Прокопиев, подсъдимия Огнян Донев и един куп други подсъдими. Която да им върши работа за съответни законодателни промени и за унищожаване на българската прокуратура.”

Паралелно с това преди месец  КПКОНПИ поиска запор на имущество на семейство Прокопиеви за 500 хил.лв.

Прокопиев е коментирал кратко:

Репресията срещу мен продължава вече с години, затова водя дело срещу държавата в съда в Страсбург.