Misinformation – дума на годината 2018 за Dictionary.com

След fake news u post truth за предходните години дойде ред на  misinformation.

Подробности с днешна дата, вижда се, че различните екипи имат различни избори.

Tagged

Мониторинг за медиен плурализъм MPM 2017

Центърът за медиен плурализъм и медийна свобода (CMPF) публикува Доклад за 2017 г. по проекта Мониторинг за медиен плурализъм (Media Pluralism Monitor, MPM 2017). С помощта на МРМ се идентифицират рисковете за медийния плурализъм в държавите от ЕС, Черна гора и Турция в четири области – основна защита, пазарен плурализъм, политическа независимост и пазарно включване.

Мониторингът започна с пилотно изследване в девет държави, вкл. България, за 2014 г.  (МРМ 2014) и продължи с анализ на плурализма за 2016 г.

Резултатите за България са получени чрез анализ на данни за 2017 г. и отбелязват влошаване на ситуацията в сравнение с 2016 г.:

  • Основна защита (41% риск – среден риск)
  • Пазарен плурализъм (71% риск – висок риск)
  • Политическа независимост (63% риск – среден риск)
  • Социално включване (73% риск – висок риск)

 

Изучаването на медийния плурализъм в ЕС е важна задача, намерила подкрепа и от Европейския парламент:

50.  призовава Комисията да разпределя постоянно и подходящо финансиране в рамките на бюджета на ЕС за подкрепа на мониторинга на плурализма на медиите на Центъра за плурализъм и свобода на медиите и за създаване на годишен механизъм за оценка на рисковете за плурализма на медиите в държавите членки; подчертава, че същият механизъм следва да се прилага и за измерване на плурализма на медиите в държавите кандидатки и че резултатите от мониторинга на плурализма на медиите следва да оказват влияние върху напредъка на процеса на преговорите;

53.  призовава Комисията да вземе под внимание препоръките, съдържащи се в резолюцията на Европейския парламент от 25 октомври 2016 г. относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права; в този смисъл призовава Комисията да включи резултатите и препоръките от мониторинга на плурализма на медиите относно рисковете за плурализма и свободата на медиите в ЕС при изготвянето на годишния си доклад относно демокрацията, принципите на правовата държава и основните права (европейски доклад относно демокрацията, принципите на правовата държава и основните права);

Проектът е финансиран от Европейската комисия, изпълнява се от Европейския университетски институт – Флоренция с помощта на национални екипи.

Българският екип е в състав Орлин Спасов, Нели Огнянова, Николета Даскалова.

Кратък обзор на негативните статистики относно медийната свобода и причините за тях  може да се види тук.

В последните месеци има и нови развития, включително свързани с приемането на закона Пеевски-Цонев и др. и поредния доклад COM(2018) 850 final  на ЕК по Механизма за сътрудничество и проверка, в който за първи път се съдържа толкова подробна оценка на медийната среда.

Tagged

20 години Закон за радиото и телевизията

720046ca_o

Законът за радиото и телевизията е обнародван в Държавен вестник на 24 ноември 1998 г.

Още в началото той беше посрещнат с вето, с което Народното събрание се съобрази и това доведе до действащия модел на финансиране на радиото и телевизията.

Законът е изменян и допълван 57 пъти, от тях 20 (ежегодни) са измененията, с които се удължава действието на временното решение за финансиране на БНТ и БНР от бюджета.

Пред Конституционния съд са атакувани повече от 20 разпоредби. За противоконституционна е обявена лустрацията – ограничението за сътрудници на бившата ДС и РУМНО да бъдат членове на регулатора и генерални директори на БНТ и БНР. Противоконституционността е обявена  при втори опит – през 1999 г. тогавашният състав на КС с докладчик Иван Григоров се произнесе, че лустрационната разпоредба е конституционносъобразна, но през 2013 г. КС в друг състав c докладчик Благовест Пунев реши обратното.

Законът въведе правото на ЕС в българското законодателство като част от подготовката  за членство в ЕС и позволи участие на България в програма MEDIA още от 2002, а не както Румъния – от началото на членството в ЕС. ЗРТ  е основа за лицензирането и регистрирането на радио и телевизия в България.

На 6 ноември 2018 г беше приета поредната ревизия на правото на ЕС. Очаква се обнародване на изменителната директива, след което на държавите са дадени 21 месеца за въвеждане на директивата в национални мерки.

 

КЗЛД: становища относно прилагането на Регламент 2016/679 (GDPR)

КЗЛД прие становищa по актуални въпроси, свързани с приложението на Регламент 2016/679 (Общ регламент относно защита на данните)

В отговор на запитвания от банки и пощенски оператори, КЗЛД направи тълкуване на правните фигури „администратор” и „обработващ лични данни” в контекста на предоставянето на услуги.
Позицията на КЗЛД, изразена в няколко становища, е следната:
 „1. Дружествата, които предоставят услуги при условията на строга и изчерпателна законова регламентация, въз основа на лицензия или аналогично индивидуално разрешение от държавата и под контрола на изрично определени публични органи, по принцип не биха могли да се разглеждат като обработващи лични данни, а като самостоятелни администратори. Примери за такива администратори са пощенските оператори, банките и застрахователните дружества.
2. Предвид многообразието от обществени отношения и в съответствие с принципа за отчетност, регламентиран в чл. 5, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/679, участниците в търговския и гражданския оборот следва сами да определят във всеки отделен случай какви са техните правоотношения във връзка с обработваните от тях лични данни – самостоятелни администратори, администратор и обработващ или съвместни администратори. Техният избор не следва да е формален и трябва да гарантира в най-голяма степен съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 и ефективна защита на правата на субектите на данни.
Пълният текст на становищата за 2018 е на сайта на КЗЛД.
Tagged

Франция: приеха закона срещу манипулирането на информацията по време на избори

Френският парламент приеме закона, който се отнася до т. нар. “фалшиви новини” и позволява на съдилищата да решават дали  публикации по време на избирателната кампания са дезинформация.

Законът е нормативна основа за реакция към оспорвани  новинарски съобщения по време на избирателна кампания, както и за прозрачност на финансирането на спонсорирано съдържание в платформите.

Обсъждането в парламента е продължило 8 часа. Според опозицията законопроектът е “в най-добрия случай неприложим и по този начин безполезен, в най-лошия случай опасен.”

Вирусното разпространение на онлайн пропагандата вече се развива от текст към визуални ефекти – реалност, която законодателите трябва да разберат напълно. Разработват се нови и все по-сложни инструменти за манипулация. “Това е състоянието на информационната война днес: вирусът се разпространява много, много по-бързо от ваксината”, пишат коментатори.

 

 

Tagged

Клее

klee she guards the flame 1939

Paul Klee
1939
She Guards the Flame  (Sie hütet die Flamme)
31,5 × 17 cm.

Конституционен съд: Решение № 16 /2018 г.: границите на свободата на изразяване

Делото е образувано по искане на 60 народни представители от 44-то Народно събрание (НС) за установяване на противоконституционност на Решение на Народното събрание от 21 февруари 2018 г. (ДВ, бр. 17 от 23 февруари 2018 г.), с което на основание чл. 5, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС) е освободен Валери Мирчев Жаблянов от поста заместник-председател на Народното събрание.
В искането се поддържа, че оспореното решение противоречи на конституционните разпоредби, установяващи принципа на правовата държава (чл. 4 от Конституцията), политическия плурализъм (чл. 11, ал. 1), правото на всеки да мисли свободно, да говори и действа според съвестта си (чл. 37, ал. 1), правото на всеки да има убеждения и да ги изразява (чл. 38), правото да изразява мнение и да го разпространява чрез слово (чл. 39), свободния мандат (чл. 67), както и чл. 73 от Конституцията, относно уредбата на организацията и дейността на Народното събрание.
Твърди се, че народният представител е санкциониран за изказани от него мнения и дадени оценки за актуални политически събития, които не съвпадат с тези на парламентарното мнозинство.
На 18 януари 2018 г. в парламента с декларация, която Валери Жаблянов направил в лично качество срещу Договора за добросъседство с Република Македония, накърнил интересите на страната, понеже квалифицирал сключения договор като „търгашество, от най-ниска проба, недоносче и измишльотина“, като по този начин принизил усилията на двете държави за постигане на взаимно добросъседство и разбирателство.
Във втория случай твърдяното неправомерно поведение на Валери Жаблянов като народен представител се изразява в това, че на 1 февруари 2018 г. извършил нарушение на чл. 155, ал. 1 ПОДНС, тъй като по време на пленарното заседание „възпрепятства грубо реда в залата и отдаването на почит към паметта на жертвите на комунистическия режим и жертвите на възродителния процес“. Тези му действия са квалифицирани като пълно неуважение към българския парламентаризъм и българския народ.
Третият случай на неправомерно поведение отново е свързан с нарушение на чл. 155, ал. 1 ПОДНС, понеже като заместник-председател Валери Жаблянов не изпълнил „институционалните си задължения спрямо парламентарната институция – да утвърждава институционалния и политически авторитет на Народното събрание като законодателен орган“. Този извод се основава на „свързването на Валери Жаблянов с авторството на разпространената в публичното пространство Декларация против провеждането на „Луков марш“, която съдържа твърдение, че Народният съд е „едно необходимо и неизбежно военновременно правосъдие“.
В трите случая заседанията на парламента са били ръководени от председателя на Народното събрание.
Конституционният съд  намира искането за обявяване на противоконституционност на решението за освобождаване на Жаблянов за неоснователно.
Конституционният съд е имал нееднократно възможност да подчертае, че ядрото на правовата държава е законността и че нарушаването на закона наред с нарушаването на Конституцията също така може да бъде основание за противоконституционност на оспорения пред него акт на Народното събрание. В съответствие с утвърдена практика на Конституционния съд Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание се приема непосредствено въз основа на Конституцията, стои в йерархията на нормативните актове паралелно със закона (Решение № 7/2010 г. на Конституционния съд) и има задължителна сила за всички правни субекти.
Изчерпателното изброяване на санкционните по характера си основания за предсрочно прекратяване на мандата на един държавен орган има съществена охранителна функция за стабилността на структурите на публичната власт и за ефективността на управлението, проявление на което е пълноценното осъществяване на мандата на държавните органи. Конституционният законодател използва термина „мандат“ единствено по отношение на държавните органи – в случая Народно събрание (например чл. 64, ал. 2), както и за народните представители (чл. 67, ал. 1), и в някои случаи се обозначава като срок, за който се избира парламентът (чл. 64, ал. 1), или срок на пълномощията на същия (чл. 64, ал. 3, чл. 160, ал. 3) и на народен представител (чл. 72, ал. 1). ПОДНС на свой ред използва термина „пълномощия“ на народен представител (чл. 138, ал. 7, чл. 140, ал. 2). Конституционният съд намира за необходимо да отбележи обаче, че председателят и заместник-председателите на НС не са държавни органи от категорията на обхванатите от установената конституционна система, а вътрешни органи на парламента – държавният орган е самото общонационално представително учреждение. Поради това съдът счита, че не могат да бъдат привеждани съображения, свързани с института „мандат“ на държавен орган в подкрепа на виждане за стабилност на този пост в Народното събрание. Не е случайно, че в ПОДНС вместо израза „предсрочно прекратяване на мандат“ се използва изразът „предсрочно освобождаване“ на председателя или заместник-председателите на НС.
Настоящият конституционен спор изисква да се припомни, че през 2000 г. 38-то НС прие Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен (ДВ, бр. 37 от 5 май 2000 г.), който, макар и с подчертано декларативен характер, е отговор на публичния интерес и дава израз на оценката на обществото за визирания в закона исторически период на държавно развитие на страната. Конкретното фактическо основание за квалификацията на поведението на заместник-председателя в проекта за решение на НС като „системно превишаване на правата“ е несъответствието му с ценностния избор, изразен от народното представителство от името на народа, отразен в чл. 2, ал. 1, т. 3 от цитирания закон. Народните представители, подкрепили оспореното решение на НС, приемат, че Валери Жаблянов (член на Националния съвет на Българската социалистическа партия) е ангажиран с разпространената в публичното пространство Декларация против провеждането на „Луков марш“, която съдържа твърдение, че Народният съд е „едно необходимо и неизбежно военновременно правосъдие“. При действащата разпоредба на чл. 2, ал. 1, т. 3 от цитирания закон, с която се осъжда „безпрецедентната разправа с народните представители от ХХV Народно събрание и всички невинно осъдени от така наречения „Народен съд“, подобно поведение е в противоречие с чл. 67, ал. 2 от Конституцията.
Без съмнение един заместник-председател на Народното събрание, който има по-високи задължения за опазване на авторитета на парламента, следва да понесе и допълнителна отговорност. Постът на председател и на заместник-председател на Народното събрание се заема от момента на избора до този на неговото прекратяване и независимо дали заемащият този пост прави изявление в лично качество, дали извършва, или не конкретни действия по ръководство на дейността на парламента, това не променя статуса му във вътрешната организация на Народното събрание. Следователно не променя и отговорността, която трябва да носи за добре премерено и разумно преценено поведение, подпомагащо утвърждаването на авторитета на общонационалното представително учреждение.
Водим от изложеното и на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията Конституционният съд
РЕШИ:
 Отхвърля искането на 60 народни представители от 44-то Народно събрание за установяване на противоконституционност на Решение на Народното събрание от 21 февруари 2018 г. (ДВ, бр. 17 от 23 февруари 2018 г.), с което е освободен Валери Мирчев Жаблянов от поста заместник-председател на Народното събрание.
Решението е прието с особено мнение на съдиите Борис Велчев, Цанка Цанкова, Румен Ненков, Гроздан Илиев и Таня Райковска.
Особените мнения:
Съдия Румен Ненков:
6. В случая обаче останалите две прояви, третирани от подложения на контрол за конституционосъобразност акт като нарушения на правомощията на заместник-председателя на Народното събрание, по своето съдържание не представляват ненадлежно изпълнение на конституционни задължения, а са израз на правото на всеки народен представител на основата на своите политически идеи и мироглед да дава оценки на събития със съществена обществена значимост. Без значение е дали тези оценки съответстват на историческата истина, дали са обективни и справедливи, дали се възприемат от другите и т.н. Важното е, че позволеното политическо слово не може да се свърже с ненадлежното изпълнение на функциите, които Конституцията е възлагала на Валери Жаблянов в качеството му на заместник-председател на Народното събрание. Във връзка с това трябва да се подчертае, че ако наистина сме искрени в желанието си да живеем в условията на демокрация, сме длъжни да приемаме всички онези принципни положения, които са неотменими елементи на нейната сърцевина. В настоящия казус става въпрос за такива основополагащи конституционни ценности, като плурализма на политическия дебат, правото на всеки народен избраник да действа по съвест и убеждение, правото на гражданина на свободно изразяване и разпространяване на мнение и идеи.
 Съпричастността на засегнатия от оспореното решение народен представител към подготовката на партийна декларация, включваща отношение към създаването и дейността на така наречения „Народен съд“, и изразеното в негово изказване от парламентарната трибуна неодобрение на сключен от правителството международен договор не могат да бъдат определени като нарушения на конституционните задължения на заместник-председателя на Народното събрание. Следователно в настоящата хипотеза не е налице системността, която е необходима предпоставка
Съдиите Борис Велчев, Цанка Цанкова,  Гроздан Илиев и Таня Райковска:
За да обоснове наличието на признака за системност по отношение на две от действията на Валери Жаблянов, мнозинството приема, че критерият за системност не е само количествен. Понеже във всеки закон са синтезирани от представителите на народа ценности, всяко действие в несъответствие със закона носи посегателство върху тези ценности. Това разбиране на мнозинството е неприемливо, защото налага извода, че всеки случай на несъобразяване със закона по дефиниция се обхваща от критерия за системност.[…]
Недопустимо е в правовата държава упражняването на конституционни права от народен представител, свързано с изразяване на мнение, различно от това на парламентарното мнозинство, да бъде основание за санкционирането му с освобождаване от поста заместник-председател на парламента.

Изменение на ЗАПСП в полза на хора с увреждане на зрението

В Държавен вестник е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, който въвежда изискванията на Директива (ЕС) 2017/1564   от 13 септември 2017 г. относно определени позволени видове използване на определени произведения и други обекти, закриляни от авторското право и сродните му права, в полза на слепи хора, лица с нарушено зрение или с други увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали, и за изменение на Директива 2001/29/ЕО.

Някои от промените:

В чл. 24, ал. 1 т. 10 се изменя така:
„10. използването на вече разгласени произведения в полза на хора с увреждания, ако е пряко свързано с конкретното увреждане и не се извършва с цел печалба, извън случаите на раздел II от тази глава;“.
В глава пета се създава раздел II с чл. 26а – 26д:
„Раздел II
Особени разпоредби за лица с увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали
Предмет
Чл. 26а. (1) Без съгласието на носителя на права и без заплащане на възнаграждение е допустимо използването по реда на този раздел на писмени произведения или свързани с тях други обекти на закрила в полза на лица с увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали.
(2) Писмено произведение или свързан с него друг обект на закрила е:
1. произведение, създадено в писмена форма, което е било разгласено и е възпроизведено в съответствие с този закон по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, като книга, специализирано издание, вестник, списание, нотен материал, музикална партитура и илюстрация;
2. обект на сродно право, който включва обекта по т. 1 или е неразделна част от него.
(3) Лице с увреждане, което не позволява четенето на печатни материали, е лице, което:
1. е незрящо;
2. е с трайно нарушено зрение и е неспособно да чете печатни произведения в същата степен както лице без такова увреждане;
3. е със сетивно или възпрепятстващо четенето увреждане и е неспособно да чете печатни произведения в същата степен както лице без такова увреждане;
4. поради физическо увреждане не е в състояние да държи книга или да борави с нея, или не може да фокусира зрението си, или да движи очите си в степента, която обикновено е необходима за четене.
[…]

Обнародвано е изменението на ЗЗДПДП (законопроект Пеевски и др. за медиите)

В Държавен вестник от 13 ноември 2018 г. е обнародван Законът за изменение и допълнение на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, приет от 44-то Народно събрание на 1 ноември 2018 г.

Това е консолидираната версия на закона с всички изменения, включително последното.

Променя се  наименованието на закона –  накрая към заглавието се добавя „и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги“.

Променя се предметът на закона в чл. 1 – към досегашния предмет се добавя „както и реда за обявяване на информация за разпространителите на периодични печатни произведения и доставчиците на медийни услуги“.

От медиите стана ясно, че проектът е променян до последния момент, включително според в. Сега в последния момент е добавена дефиницията за действителен собственик с препратка:

10. (нова – ДВ, бр. 87 от 2010 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2018 г.) “Действителен собственик” е понятие по смисъла на § 2 от допълнителните разпоредби на Закона за мерките срещу изпирането на пари.

Вече на сайта на парламента е достъпна стенограмата от заседанието от 1 ноември 2018 , в което депутатите се поздравяват с Деня на народните будители – и в този именно ден приемат с монументална подкрепа законопроекта на Делян Пеевски и др. от ДПС.

Делян Пеевски не присъства в залата. И името му не присъства в дискусията,  освен като вносител, с едно изключение – Антон Кутев казва, дори остава неясно защо: “Не говорим за Делян Пеевски, че сигурно има медии и там положението е същото, давам за пример не Делян Пеевски, а давам Сашо Дончев.”

Не, не говорим за Делян Пеевски.

Ето така празникът е съвсем подобаващо отбелязан. Повече – в стенограмата.

 

 

Tagged

ВС на САЩ: Прилага ли се Първата поправка за частноправни субекти

Върховният съд на САЩ обяви, че ще обсъди  какво е  публичен форум  по делото Manhattan Community Access Corp. v. Halleck

Търси се решението на съда по важен и неуреден повтарящ се въпрос :   може ли частноправен субект да бъде считан за субект, отговорен по  Първата поправка на Конституцията на САЩ, която според досегашната доктрина и практика се отнася до държавната власт и не се отнася до частните компании.

Възможно ли е Първата поправка да се прилага по отношение на частноправни  субекти като Google, Facebook и Twitter, както и по отношение на другите големи технологични компании?

Представляват ли  социалните медийни платформи  публичени форуми? Може ли публичен форум да бъде основан на частна собственост?

Макар конкретният случай да се отнася до кабелна телевизия, от отговора могат да произтекат съществени последици за интернет индустриите и за медиите като цяло. Компании като Facebook u YouTube вече модерират съдържанието  и  поемат функции, досега характерни за държавата.