Съд на ЕС: българската правна уредба за запазване и достъп до трафични данни не съответства на правото на ЕС

През лятото на 2021 година, когато сме провеждали избори и вниманието ни е било в събитията след тях, Официален вестник на ЕС е съобщил за две  интересни преюдициални запитвания към Съда на ЕС, които идват от България.

Дело C-349/21

Съответна ли е на чл.15 ал.1 вр чл.5 ал.1 вр съобр.11 от Директива 2002/58 (1) национална съдебна практика по наказателни производства, съобразно която при даване на разрешение за подслушване, записване и съхраняване на телефонни разговори на заподозрени, съдът се произнася с предварително съставен общ текст, в който само се твърди, че са спазени нормите на закона, без никаква индивидуализация.
При отрицателен отговор — ще противоречи ли на правото на Съюза, ако така се тълкува националният закон, че информацията, събрана след даване на такова разрешение, се ползва за нуждите на доказването на наказателното обвинение.

Дело C-350/21

Съответен ли е на чл.15 ал.1 вр чл.5 ал.1 вр съобр.11 от Директива 2002/58 (1) национален закон — чл.251б ал.1 от Закона за електронните съобщения — съобразно който се предвижда общо и неизбирателно запазване на всички трафични данни (данни за трафик и за местонахождение на ползватели на електронни съобщителни средства) за период от 6 месеца, с цел борба с тежките форми на престъпност, при условие, че в националния закон са предвидени определени гаранции.
Съответен ли е на чл. 15 ал.1 вр чл.5 ал.1 вр съобр.11 от Директива 2002/58 национален закон — чл. 159а от Наказателно-процесуалния кодекс — който не ограничава достъпа до трафични данни само когато това е строго необходимо и не
предвижда право на лицата, до чийто трафични данни е бил осъществен достъп от органите на наказателното производство, да бъдат уведомени за това, когато това уведомяване няма да попречи на наказателното производство, респективно не предвижда в тяхна полза правно средство за защита срещу неправомерен достъп.

Има развитие и по двете дела.

На 13 октомври 2022 е оповестено заключението на Генералния адвокат Колинс по С-349/21.

На 17 ноември 2022 стана известно решението по С-350/21:

1)      Член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 година относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации), изменена с Директива 2009/136/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година, във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз

трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска:

–        национално законодателство, което предвижда превантивно, за целите на борбата с тежката престъпност и предотвратяването на сериозни заплахи за обществената сигурност, общо и неизбирателно запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение, дори ако посоченото законодателство ограничава във времето това общо и неизбирателно запазване до период от шест месеца и предвижда определени гаранции в областта на запазването и достъпа до съответните данни,

–        национално законодателство, което не предвижда ясно и точно, че достъпът до запазените данни е ограничен до строго необходимото за постигането на преследваната с това запазване цел.

2)      Член 15, параграф 1 от Директива 2002/58, изменена с Директива 2009/136, във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и във връзка с членове 13 и 54 от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета

трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда достъп от страна на националните органи, компетентни в областта на разследването на престъпления, до законно запазени данни за трафик и данни за местонахождение, без да гарантира, че лицата, до чиито данни са имали достъп тези национални органи, са били уведомени за това в степента, предвидена от правото на Съюза, и без посочените лица да разполагат с правно средство за защита срещу неправомерен достъп до тези данни.

*

Тежко се ражда националното законодателство за задържане и предоставяне на достъп до трафични данни, отново на сцената излиза 251б ЗЕС. Директивата беше обявена за невалидна, Конституционният съд обяви противоконституционност на текстовете, които я въвеждаха, сега и Съдът на ЕС се произнася.

 

*

И в допълнение и за контекст  – още две решения на Съда на ЕС за режима на трафичните данни от същия период:

Решение на Съда по съединени дела C‑339/20 | VD и C-397/20 | SR

Не е разрешено превантивното общо и неизбирателно запазване на данните за трафик от операторите на електронни съобщителни услуги в продължение на една година, считано от деня на записването, за целите на борбата с престъпленията, свързани с пазарната злоупотреба, сред които е злоупотребата с вътрешна информация 

Освен това национална юрисдикция не може да ограничава във времето действието на обявяването на невалидност на национална правна уредба, предвиждаща такова запазване 

 

Решение на Съда по съединени дела C‑793/19 | SpaceNet и C‑794/19 | Telekom Deutschlan

Съдът потвърждава, че правото на Съюза не допуска общо и неизбирателно съхраняване на данни за трафик и на данни за местонахождение, освен в случай на сериозна заплаха за националната сигурност 

 

За целите на борбата с тежката престъпност обаче държавите членки могат, при строго спазване на принципа на пропорционалност, да предвиждат по-специално целево и/или бързо съхраняване на такива данни, както и общо и неизбирателно съхраняване на IP адреси 

Tagged

Европейският надзорен орган за защита на данните публикува становище за Европейския акт за свободата на медиите (EMFA)

Задълженията на Европейския надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД), са определени в  Регламент (ЕС) 2018/1725. ЕНОЗД е независимият надзорен орган, който отговаря за наблюдението на обработката на лични данни от  институциите и органите на ЕС, като дава съвети относно политиките и законодателството, които засягат неприкосновеността на личния живот, и си сътрудничи с подобни органи, за да гарантира последователна защита на данните. 

В Становище 24/2022  ЕНОЗД приветства целите, преследвани в предложения Европейски акт за свободата на медиите на ЕС за защита на свободата, независимостта и плурализма на медиите в целия ЕС. 

Въпреки това ЕНОЗД препоръчва първо да се изясни обхватът на бъдещия регламент – както обхватът по отношение на лицата, така и материалният обхват.  ЕНОЗД е загрижен, че мерките, предвидени за защита на журналистите, техните източници и доставчиците на медийни услуги, включени в предложения Закон за свободата на медиите на ЕС, може да не са ефективни на практика.

Препоръките на ЕНОЗД:

Първо, да се изясни, че  всеки журналист би се възползвал от защитата, предлагана от предложения Европейски акт за свободата на медиите.

Второ,  да се  ограничат  изключенията от забраната за използване на шпионски софтуер или други форми на наблюдение на доставчици на медийни услуги.

Трето, във връзка със сътрудничеството на органите да се следи за стриктно спазване на законодателството за защита на данните. Да се засилят гаранциите за независимост на органите, които имат достъп до тези данни.

Четвърто, във връзка с мерките за прозрачност ЕНОЗД препоръчва  да се изброят изрично целите от обществен интерес, за които определена информация ще може да бъде оповестена публично, както и категориите лични данни, които ще могат да бъдат оповестени публично в светлината на тези цели.

Обединено кралство: Кой контролира новините, които виждаме онлайн

В ново изследване на британския регулатор Ofcom, публикувано днес, се казва, че американските технологични фирми все повече оформят новинарските истории, които хората в Обединеното кралство виждат и четат. Това  според регулатора  води до рискове за  избора в новините.

Рисковете са свързани особено с т.нар. gatekeepers –  социалните медии   като Facebook, но също и търсачките и новинарските приложения като Apple News и Google News. Онлайн посредниците  помагат на хората да открият новини, но   имат поляризиращ ефект. При това хората не са наясно с влиянието на посредниците върху новините, които гледат. 

Ofcom отбелязва, че растежът на онлайн новините означава, че хората имат достъп до по-широк набор от истории, гласове и възгледи от всякога. Технологичните фирми – като Facebook, Google, Twitter и Apple – заемат централно място в този новинарски пейзаж. Те подготвят и препоръчват новинарско съдържание и сега се използват от 64% от онлайн възрастните.
През 2005 г. 18% от хората са отговорили на Ofcom, че използват интернет за новини. Днес така отговарят  66%. Facebook е третият по популярност източник на новини в Обединеното кралство след BBC и ITV, докато сред по-младите тийнейджъри Instagram, TikTok и YouTube оглавяват списъка.

Ofcom завършва с извода, че може да са необходими нови регулации, например нови инструменти, които да изискват от технологичните фирми да бъдат по-прозрачни по отношение на изборите, които правят при определяне на новините  онлайн, както и да дадат на самите потребители повече избор и контрол.

 Регулаторът  възнамерява да разработи официални препоръки за разглеждане от правителството на Обединеното кралство.

Днес влиза в сила DSA, Законодателният акт за цифровите услуги

Законодателният акт за цифровите услуги влиза в сила днес и онлайн платформите ще разполагат с тримесечен срок (до 17 февруари 2023 г.), за да съобщят броя на активните си крайни ползватели на управляваните от тях уебсайтове.

Комисията също така приканва всички онлайн платформи да ѝ съобщят обявените бройки. Въз основа на тях Комисията ще оцени дали дадена платформа следва да бъде определена като много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка. След като Комисията вземе съответното решение, въпросният субект ще разполага с 4 месеца, за да изпълни задълженията си съгласно ЗАЦУ, включително да извърши и да представи на Комисията първата годишна оценка на риска.

Държавите — членки на ЕС, ще трябва да определят правомощията на своите координатори за цифровите услуги до 17 февруари 2024 г.

До 17 ноември 2027 г. и на всеки пет години след това Комисията извършва оценка на настоящия регламент и докладва на Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет.

Член 92

Предварително прилагане за доставчиците на много големи онлайн платформи и много големи онлайн търсачки

Настоящият регламент се прилага за доставчиците на много големи онлайн платформи и много големи онлайн търсачки, определени съгласно член 33, параграф 4, четири месеца след нотифицирането на съответния доставчик, посочено в член 33, параграф 6, когато тази дата е преди 17 февруари 2024 г.

Член 93

Влизане в сила и прилагане

1.   Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

2.   Настоящият регламент се прилага от 17 февруари 2024 г.

Въпреки това член 24, параграфи 2, 3 и 6, член 33, параграфи 3 –6, член 37, параграф 7, член 40, параграф 13, член 43 и глава IV, раздели 4, 5 и 6 се прилагат от 16 ноември 2022 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Текст в Официален вестник на ЕС

Законодателен акт за цифровите услуги — въпроси и отговори

Законодателен акт за цифровите услуги — фактология

Законодателен пакет за цифровите услуги

Полага се началото на глобална мрежа на регулаторите за онлайн безопасност

Регулаторите от Австралия, Фиджи, Ирландия и Обединеното кралство обединяват усилията си, за да  направят онлайн света по-безопасно място.

Лого на глобалната мрежа на регулаторите за онлайн безопасност

Британският регулатор съобщава за създаването на Глобална мрежа на регулаторите за онлайн безопасност. Мрежата е резултат от сътрудничество между австралийския  комисар по електронната безопасност, Комисията за онлайн безопасност на Фиджи, регулатора Ofcom в Обединеното кралство и е  с подкрепата на Broadcasting Authority of Ireland (със статут на наблюдател).

Мрежата се създава във време на   законодателни реформи като Закона за онлайн безопасност на Австралия от 2021 г., Закона за онлайн безопасността на Фиджи от 2018 г., Закона за онлайн безопасността на Обединеното кралство, Закона за онлайн безопасността и регулирането на медиите в Ирландия от 2022 г. и Законодателния акт за цифровите услуги на Европейския съюз, както за  реформа за онлайн безопасност се работи още в Канада, Нова Зеландия и др.

BAI има статут на наблюдател в мрежата, защото онлайн безопасността в Ирландия скоро ще попадне в компетенцията на нов орган, Coimisiún na Meán (Медийната комисия), след като законопроектът за онлайн безопасността и регулирането на медиите влезе в сила.

ДБ внесе Закон за допълнение на Закона за електронната търговия

От името на Демократична България говори  Божидар Божанов:

Днес внесохме законопроект, с който да задължим социалните мрежи да полагат допълнителни усилия за идентифициране на фалшиви/анонимни/тролски профили. Правим го на база на приетия наскоро Акт за цифровите услуги на ЕС, като го прилагаме върху предизборния процес, в който фабриките за тролове са особено активни.

Много е важно да подчертая, че това няма да се случва на база на съдържанието (статуси, коментари), а само на база на косвени признаци, детайлно описни в проекта (линк в коментар). Т.е. нито държавята, нито социалните мрежи ще могат да определят кое е истина и кое не.

Уреждаме и предвиденото в регламента извънсъдебното уреждане на спорове, свързани с модерацията – ако ни блокират за 30 дни, вече Фейсбук няма да е най-горна инстанция.

Като става дума за модерация, въвеждаме и прозрачност на подизпълнителите. Трябва да знаем кой, от името на Фейсбук, решава кое да изтрие и кое не. Социалните мрежи ще трябва да посочат и кой е действителен собственик на тези подизпълнители. Задължаваме компаниите, които са решили да извършват модерация, да имат определен капацитет за български език. Не може да разчитаме на автомтична модерация, защото троловете се възползват най-ефективно.

Темата е деликатна и затова много хора бягат от нея. Ние подхождаме отговорно и внимателно, с пълно зачитане на свободата на словото и с цел гарантирането на тази свобода не просто с възможността да обжалваме решения, но и с това гласовете на гражданите да не бъдат заглушавани от тролове и удавяни в пропаганда.

Медиите подчертават, че според Божидар Божанов  Facebook няма интерес законопроектът да бъде приет в България, защото би послужил за пример на други държави-членки и на Европейската комисия. Като министър в предишното правителство Божанов редовно е отправял  запитвания към платформата дали прилага някои от изредените мерки за идентификация на тролове, но не е полчил отговор.

Ао Facebook не изтрие акаунта след приемането на разпоредбата, платформата ще подлежи на сериозна глоба – процент от годишния глобален оборот. Законът е на базата на вече действащия Акт за цифрови услуги на Европейския съюз, който изисква повече прозрачност и информация от Facebook и Twitter.

Законопроектът не упълномощава цензурата на статуси и коментари в социалната мрежа и не дава право на държавата и платформите да определят кое съдържание е истина и кое – не. Предложението включва редица технически мерки за идентифициране на тролове, които разпространяват дезинформация и блокират истински профили. “Водещият принцип е именно запазване на свободата на словото, а не някой да го удави в пропаганда и да го задуши чрез докладване. Много хора стават жертва на докладване от тролове и съдържанието им бива сваляно”.

Законопроект за допълнение на Закона за електронната търговия

 

Венелин Петков пред БНР: ГЕРБ оказваше натиск над bTV

Заглавието е заимствано от БНР.

Даниел Ненчев интервюира за БНР,   Късното шоу на Радио София,  Венелин Петков,  бивш шеф на новините в бТВ и неизбран кандидат за генерален директор на БНТ.

Венелин Петков разказва за натиск   по време на управлението на ГЕРБ, предизвикан от желанието на ГЕРБ да наложи  как трябва да се отразява управлението, партията, Борисов, включително в сравнение с отразяването на президента.  Казва още, че конкурсът за генерален директор на БНТ е бил фарс.

На сайта на БНР интервюто първоначално е публикувано със заглавие: “Венелин Петков пред БНР: ГЕРБ оказваше натиск над bTV”. Впоследствие заглавието е променено на: “Венелин Петков пред БНР: Срещу нас е имало опити за натиск”.

отбелязва Емилия Милчева за Дойче Веле.

Така към казуса бТВ  се добавя казусът БНР. Работата е в това, че старото заглавие на сайта по-точно отразява казаното от госта. По какви причини е променено? Генералният директор в отговор на запитване  казва, че “Решенията относно съдържанието на материалите, включително тяхната редакция, се вземат от автора или от отговорните членове на екипа на уебсайта на БНР.” В случая като  автор на информацията на сайта е посочен водещият на интервюто с Петков – Даниел Ненчев.

ГЕРБ е заличен в заглавието и в публикацията, но  – както сочи Божидар Божанов – е останал в интернет адреса й – https://bnr.bg/post/101734334/venelin-petkov-pred-bnr-gerb-okazvashe-natisk-nad-btv

Не знаем има ли намеса, едва ли ще научим, освен ако Ненчев не реши да обясни корекцията – но защо авторът би се отдалечил от съдържанието на интервюто и би пропуснал шанса да привлече вниманието с важна новина.

А ако се върнем към Венелин Петков:  ето цялото участие, близо два часа, от което научаваме за доносите на ГЕРБ до централата на телевизията. Петков нарича този тип тормоз опити за натиск, тъй като според него тормозът не е бил успешен.

Не може да не се отбележи, че научаваме за сложните отношения, когато вече и ГЕРБ, и Петков не са на предишните си позиции.

Ансип към Eutelsat: възприемат ви като партньор на извършителите на военни престъпления

Защо Андрус Ансип предлага допълнение на медийната директива? Ето историята.

Бившият вицепрезидент на Комисията и настоящ евродепутат Андрус Ансип  направи публична кореспонденцията си с  главния изпълнителен директор на компанията Eutelsat Ева Бернеке, съобщава POLITICO.   Според Ансип френският сателитен оператор  допринася за руската дезинформация  и  става  „партньор във военни престъпления“, когато предава руски канали като Rossiya 1, Prvi 1 и NTV.  Френската държава има 20 процента дял в компанията.

По-рано Вера Йоурова нарече разпространението на пропаганда от страна на Eutelsat „срамно“.  Кореспонденцията започва с въпроси на Ансип,  следва писмото на Бернеке, в което тя говори за запазване на неутралност, и – в отговор  –   ново писмо  на Ансип – ето част от него:

 Eutelsat продължава да излъчва съдържание, което подбужда към омраза, насилие, убийство на лидери и журналисти, геноцид на украински деца. В тези канали присъства  насилие  и унизителни изображения на военнопленници, застъпват се за използването на ядрени оръжия   и унищожаване на гражданска инфраструктура в Украйна, разпространяват твърдения, които са престъпления според  Хартата на основните права и други международни конвенции.

Eutelsat реши да продължи сътрудничеството си с Русия, знаейки, че имате ключова роля като сателитен оператор по време на тази хибридна война. Това представлява пълна липса на съпричастност към пострадалото от войната население и пълно игнориране на международното осъждане на действията на Руската федерация.

Поради драстичните закони на Путин и драматичните репресии срещу независимите медии, руснаците нямат почти никакъв достъп към алтернативни източници на новини. Имат само руската военна пропаганда, която вие продължавате да разпространявате.

Бих оприличил отношението ви с това, което платформите на социалните медии казваха за модерирането на съдържанието  преди време. Те също се опитаха да твърдят, че са неутрални и само предоставят техническа платформа, поради което  не носят отговорност за съдържанието, което техните потребители публикуват. Те твърдяха, че е невъзможно да разберат кой в тяхната платформа насърчава насилието, подбужда към тероризъм, разпространява педофилско съдържание или преследва малцинства. Днес тяхното отношение се е променило значително, те вече не  прехвърлят отговорността за съдържанието на регулаторите и  модерирането на съдържанието –  на неправителствените организации. Същата отговорност  се очаква от Eutelsat.

Поради бездействието си вие сте възприемани от  хората, които  аз представлявам,  като  партньор във военни престъпления.

 

https://platform.twitter.com/widgets.js

Препоръка (ЕС) 2022/758 на ЕК относно защитата на журналистите и защитниците на правата на човека, които се ангажират с участието на обществеността, от стратегически съдебни производства (SLAPP)

В Официален вестник на ЕС е публикувана ПРЕПОРЪКА (ЕС) 2022/758 НА КОМИСИЯТА от 27 април 2022 година относно защитата на журналистите и защитниците на правата на човека, които се ангажират с участието на обществеността, от стратегически съдебни производства („стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността“).

Част от нея, която обяснява и понятието SLAPP –

(8)  Една здрава и процъфтяваща демокрация изисква хората да могат да участват активно в обществения дебат. За да се
осигури пълноценно участие, хората следва да имат достъп до надеждна информация, която им дава възможност да формират собствено мнение и да упражняват собствена преценка в публично пространство, в което могат свободно да се изразяват различни мнения.

(9)
За да се насърчава тази среда, е важно да се защитят журналистите и защитниците на правата на човека от стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността (познати като SLAPP, ССПНСУО).  Tези съдебни производства са или явно неоснователни, или напълно или частично неоснователни производства, които съдържат елементи на злоупотреба, които обосновават предположението, че основната цел на съдебното производство е да се предотврати, ограничи или санкционира участието на обществеността. Признаци за такава злоупотреба са непропорционалният, прекомерен или необоснован характер на иска или на част от него, наличието на множество искове, предявени от ищеца във връзка със сходни дела, или сплашване, тормоз или заплахи от страна на ищеца или неговите представители преди образуването на стратегическо съдебно производство. Тези производства представляват злоупотреба със съдебното производство и създават ненужна тежест за съдилищата, тъй като целта им не е достъп до правосъдие, а тормоз и заглушаване на ответниците. Дългите производства създават тежест за националните съдебни системи.
(10)
Стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, могат да се проявяват под формата на широк спектър от правни злоупотреби, главно по граждански или наказателни дела, но също и по административни дела, и могат да имат различни основания.

(11) Такива съдебни производства често се образуват от влиятелни физически или юридически лица (например лобистки групи, корпорации и държавни органи) в опит да се заглуши общественият дебат. Те често са свързани с неравнопоставеност на силите между страните, като ищецът има по-силна позиция от ответника, например във финансово или политическо отношение. Въпреки че не е задължителен компонент на стратегическите съдебни производства, неравнопоставеността на силите, когато е налице, значително увеличава вредните последици, както и възпиращия ефект на съдебните производства срещу участието на обществеността.
(12)
Стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, могат да окажат неблагоприятно въздействие върху доверието в журналистите и тяхната репутация и по-специално на защитниците на правата на човека и да изчерпят техните финансови и други ресурси. Те могат да имат неблагоприятни психологически последици за лицата, обект на съдебни производства, и за членовете на техните семейства. Стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, застрашават способността на журналистите и на защитниците на правата на човека да извършват своята дейност. В резултат на такива производства публикуването на информация по въпрос от обществен интерес може да бъде забавено или напълно възпрепятствано. Наличието на такива производства може да има в по-широк план възпиращо въздействие върху работата на журналистите и по-специално на защитниците на правата на човека, като допринася за автоцензура в очакване на евентуални бъдещи съдебни производства, което води до обедняване на обществения дебат в ущърб на обществото като цяло. Продължителността на процедурите, финансовият натиск и заплахата от наказателни санкции представляват мощни инструменти за сплашване и заглушаване на критичните гласове.

Съвет на Европа: Препоръка 2022/4 относно насърчаване на благоприятна среда за качествена журналистика в цифровата ера

Комитетът на министрите на Съвета на Европа е приел три препоръки на 1429-то заседание през 2022 г., едната от които е Препоръка до държавите членки относно насърчаването на благоприятна среда за качествена журналистика в цифровата ера.

Признавайки, че качествената журналистика, която се основава на стандартите на професионалната етика, като същевременно приема различни форми в съответствие с географския, правния и обществения контекст, преследва двойната цел да действа като обществен пазач в демократичните общества и да допринася за обществената осведоменост и просвета;

Подчертавайки, че цифровата трансформация създаде важни възможности, но също така и предизвикателства за медиите и комуникациите, и че преминаването към все по-цифрова, мобилна и социална медийна среда дълбоко промени динамиката на производството, разпространението и потреблението на новини и друго медийно съдържание, и като отбеляза, че в резултат на това качествената журналистика се конкурира за вниманието на аудиторията с други видове съдържание, които не са предмет на същото правно съдържание,  регулаторни или етични рамки;

Отбелязвайки, че онлайн платформите са поели основна роля в разпространението и популяризирането на новини и друго медийно съдържание, като по този начин придобиват голяма сила в цифровата икономика, като същевременно засягат традиционните медийни бизнес модели, и че това изисква внимателно наблюдение на тяхната роля и съответните им отговорности в медийния сектор;

Решени да насърчават благоприятна среда за качествена журналистика и отворени за   иновации по отношение на съдържание, формати и методи за разпространение, да подкрепят сътрудничеството между медийните сектори и платформи и   да поддържат творчески и иновативни идеи чрез положителни мерки и адекватна финансова подкрепа;

Решени да насърчат медийно грамотна и информационно грамотна общественост, която е оправомощена да взема информирани и автономни решения относно използването на медиите, която е в състояние и желае да се ангажира критично с медиите, която оценява качествената журналистика и се доверява на надеждни източници на новини –

препоръчва на правителствата да популяризират настоящата препоръка.

Ако и до вас не е достигнала препоръката, която правителството трябва да популаризира,  ето  началото:

  1. Качествената журналистика, с непоколебимата си ангажираност към преследването на истината, справедливостта и точността, към независимостта, прозрачността и хуманността, както и силното чувство за обществен интерес за насърчаване на отчетността във всички сектори на обществото, остава от съществено значение както винаги за здравето на демокрациите.
  2. Всички видове медии, в тяхното все по-голямо разнообразие, играят важна роля в изпълнението на обещанието на журналистиката в момент, когато все по-нарастващото количество информация, достъпна за голяма аудитория, съчетано с трудността да се определят източниците на цялата тази информация, разширява способността на обществата да оценяват нейната точност и надеждност. Журналистическите практики, които поддържат тази роля, както и ценностите и принципите, изложени по-горе, трябва да бъдат признати като обществено благо.
  3. Цифровата трансформация откри безпрецедентни възможности за трансгранична комуникация, включително чрез създаване на нови пространства за изразяване на  хората в недемократични режими и за информационните нужди на групите в неравностойно положение. Разработването на онлайн инструменти също е от полза за журналистиката, като улеснява, наред с другото, журналистиката на данни и широкомащабното трансгранично сътрудничество между организациите и инициативите на разследващите журналисти.
  4. В същото време бързото технологично развитие доведе до това, че онлайн платформите играят влиятелна роля в публикуването, разпространението и популяризирането на новини и друго медийно съдържание. Това дълбоко наруши новинарския бизнес като цяло и запазването на качествената журналистика в частност. Неумолимият темп на споделяне на информация онлайн рискува да компрометира дълбочината и точността на докладването. Разпространението на медийно съдържание е радикално трансформирано и решенията, свързани с новините, веднъж взети от човешки редактори, все повече се вземат от непрозрачни алгоритми на големи световни онлайн платформи, които се ръководят от търговски съображения за мащаб, споделяне и монетизация. Наблюдението на журналистите и техните източници също стана по-лесно и по-широко разпространено чрез използването на алгоритми.
  5. Новата информационна екосистема също радикално трансформира навиците за потребление на новини, особено сред младите и по-малко привилегировани социални групи, и продължава да го прави. Има изобилие от информация онлайн, често достъпна чрез платформи, управлявани от алгоритми, които нямат редакторски контрол и / или прозрачност и все повече се споделят чрез затворени приложения за съобщения. Това, заедно с алгоритмичната манипулация и въздействието на информационното претоварване върху фокуса и обхвата на вниманието на хората, направи значително по-трудно за мнозина да идентифицират и да получат достъп до качествена журналистика. Бизнес моделите на онлайн платформите и другите посредници, които се превърнаха в основен източник на новини и информация за голяма глобална аудитория, изглежда улесняват или дори стимулират разпространението на сензационно, подвеждащо и ненадеждно медийно съдържание, допринасяйки за нарастващото разделение в обществото.
  6. Демокрациите изпитват нарастващи заплахи, породени от разпространението на дезинформация и онлайн пропагандни кампании, включително като част от мащабни координирани усилия за подкопаване на демократичните процеси. Тези заплахи доведоха до редица обществени разследвания и инициативи на високо равнище, включително от страна на Съвета на Европа, за разбиране и разработване на начини за справяне с масовата дезинформация. Освен това някои онлайн платформи положиха значителни усилия, за да предотвратят използването на техните мрежи като проводници за широкомащабна дезинформация и манипулиране на общественото мнение, както и да отдадат по-голямо значение на общонадеждните източници на новини и информация. Въздействието на тези мерки върху свободния поток на информация и идеи в демократичните общества обаче трябва да бъде проучено внимателно.
  7. В  настоящата среда на засилена политическа партизанщина  безскрупулните политици използват дневен ред на “фалшивите новини”, за да започнат самоцелни атаки срещу критичните медии, подкопавайки легитимността на журналистиката и затягайки законовите ограничения за легитимно изразяване. В тази все по-поляризирана информационна екосистема доверието на хората в медиите, както и доверието в политиката, институциите и експертизата, в много държави е намаляло до тревожно ниско ниво. Редица медии, които традиционно се ангажират да произвеждат надеждна информация, сега се оказват неспособни да противодействат на тези процеси поради намаляващата читателска или зрителска база. Те се борят да адаптират операциите си към цифрова среда и да останат свързани с общностите, на които служат.
  8. Повишеният професионализъм, по-добрата журналистика и усилията за проверка на фактите, ангажираността на аудиторията, прозрачността и по-високата отчетност в рамките на медийните организации и интернет посредниците могат да допринесат за (пре)възстановяване на доверието и здравите взаимоотношения между медийните участници и обществеността. Освен това дейността в цифрова среда следва последователно да се ръководи от твърди правни и етични стандарти, по-специално по отношение на използването на генерирано от потребителите съдържание, личните данни на потребителите, проследяването, правата на авторите и зачитането на неприкосновеността на личния живот.
  9. При тези условия медийната и информационната грамотност (MIL) е ключов фактор, който дава възможност на хората да се справят с медиите по самоопределен начин. Тя включва развитието на когнитивни, технически и социални умения и способности, които дават възможност на хората да:

− са способни на ефективен достъп до медийно съдържание и критичен анализ на информацията, като по този начин им се дава възможност да разберат как се произвежда, финансира и регулира медийното съдържание, както и да имат увереността и компетентността да вземат информирани решения за това кои медии използват и как ги използват;

− разбират етичните последици от медиите и технологиите;

− комуникират ефективно, включително чрез устен превод, създаване и публикуване на съдържание.

  1. Инициативите на MIL за всички възрастови групи – не само за деца и младежи – които популяризират уменията и знанията, необходими за признаване и оценяване на качествената журналистика, или илюстрират ползите от качествената журналистика за различни аудитории, следва да получат максимална подкрепа от държавите.
  2. Финансовата устойчивост остава едно от най-големите предизвикателства пред качествената журналистика. Традиционните, базирани на реклами медийни бизнес модели бяха нарушени, докато трансформацията на големите онлайн платформи в много отношения в издателски организации отдели производството на новини от разпространението на новини и направи жизнеспособността на медиите зависима от променящите се алгоритмични политики на платформите и различните практики на ангажиране с медиите. Както традиционните, така и дигиталните издатели са изправени пред сериозни финансови проблеми. Тези проблеми доведоха до продължителни операции за намаляване на разходите и съкращения на служители в много държави, увеличавайки несигурността на журналистиката и допринасяйки за влошаването на условията на труд за голям брой медийни специалисти, които в преследване на доходоносна заетост са готови да поемат все по-голямо натоварване, както и рискове за тяхното здраве и безопасност.
  3. Тенденцията към по-голяма концентрация и конвергенция в сектора на новинарските медии и на националните пазари застрашава разнообразието от източници и гледни точки, които са основополагащи за демокрацията. Местната журналистика е особено силно засегната от новите икономически основи и е на ръба да изчезне напълно на много места, лишавайки общностите от решаващи пазители над местните власти и обществените дела. Разследващата журналистика и трансграничната журналистика са от решаващо значение както за надзорната функция на медиите, така и за доверието в сектора, но те са скъпи дейности и също така са силно засегнати от финансови ограничения.
  4. Идентифицирането на нови бизнес модели и превръщането им в устойчиви е от решаващо значение за бъдещето на качествената журналистика в дигиталната ера. В тази връзка е трудно да си представим, предвид мащаба на нарушаването на финансовите основи на качествената журналистика, каквато я познаваме, че качествената журналистика ще може да оцелее и да просперира, без да признае и възнагради стойността си в рамките на базирания на данни бизнес модел на големите платформи. Това ще изисква, наред с други мерки, значителни трансфери на приходи от платформите, които са натрупали безпрецедентни нива на богатство чрез монетизиране на съдържание на трети страни, потребителски данни и внимание от страна на потребителите.

14. Освен това е важно да се гарантира, че всеки има достъп до разнообразно журналистическо съдържание, независимо от равнището на доходите и социално-икономическите бариери. Обществените медии и обществените медии с нестопанска цел трябва да могат да запазят решаващата си роля в това отношение. Те следва да бъдат подпомагани в напредъка им към цифрова трансформация, включително чрез подходящи средства и финансиране, за да се запази тяхната социална стойност и значимост. Обществените медии, които до голяма степен се считат за надежден и надежден източник на информация, могат да имат стабилизиращ ефект върху медийния сектор, доколкото е гарантирана неговата независимост от политически и търговски натиск […]