Дерогация на ЕКПЧ – няма нотификация. Вето върху Закона за мерките по време на извънредно положение – прието.

В продължение на темата от последните дни – развитията от днес:

Министър  Екатерина Захариева обясни пред  бТВ, че е получила писмо от министъра на правосъдието, но ще подпише нотификационно писмо след направен анализ – какъвто още няма. Голяма част от държавите са заявили, че наложените от тях мерки не изискват дерогация, вкл Италия, Испания и най-засегнатите държави. Докато не излезе окончателно Закона за мерките по време на извънредното положение, няма да се вземе решение  – ако се вземе, ще е за срока на извънредното положение.

В някакъв смисъл това е отговор на казаното от министър Горанов, че не било   момент да се говори за демокрация: момент е, част от анализа налага ли се да се подаде нотификация

И второто развитие – парламентът прие ветото на президента. Оспорваните текстове отпадат от закона за извънредното положение, препратката е към новините на бТВ и много хубавата снимка е от бТВ на Ладислав Цветков

Правната_комисия_в_парламента_подкрепи_ветото_на_президента_-_bTV_Новините_-_2020-03-23_21.07.05

update:

Петиция, изчерпателно аргументираща  позицията срещу дерогация на чл.15

 

 

Обществените медии по време на криза

Европейският съюз за радио и телевизия предоставя интересни данни за обществените медии по време на криза – като свързаната с пандемията.

Първата теза, която е илюстрирана по-долу, е за специфичната роля на обществените медии по време на криза: към обичайните си функции те добавят още една – да действат като източник на подкрепа чрез различните си информационни възможности.
PSB in crisis

 

А тази графика потвърдава усещането, което вероятно и вие имате – за повишаване на значението на обществените медии по време на криза, съответно за повишаване на вниманието към тях. По-специално EBU следи интереса на младите хора към обществените медии.

PSB in crisis 2

АЕЖ: ЗИД ЗРТ на ВМРО е напълно противоконституционен

Асоциацията на европейските журналисти е публикувала становище по законопроекта на ВМРО за изменение на Закона за радиото и телевизията.

Според АЕЖ проектът е напълно противоконституционен.

Мотивите са в унисон с мотивите във ветото  на президента върху разпоредба от Закона за мерките по време на извънредното положение, предвиждаща наказателна отговорност за невярна информация за разпространението на заразна болест.

Tagged ,

Дерогация на ЕКПЧ. Вето върху Закона за мерките по време на извънредно положение. Не е моментът да говорим за демокрация.

Ситуацията е динамична, пандемията COVID 19 е обявена от СЗО и се разпространява, мерки са необходими.  Идентифицирани са уязвимите групи, основно средство – изолирането по домовете. Дотук има пълно съгласие.

  • Дерогацията на ЕКПЧ – предвидена в чл.15 ЕКПЧ

Според lex.bg министърът на правосъдието смята, че:

 Възможно е при извънредно положение да имаме известно нарушаване на неосновните права на личността. По тази причина още вчера съм подписал нотификационно писмо, което да бъде изпратено чрез министъра на външните работи до Европейския съд по правата на човека, защото има такава процедура. Тя е за временна дерогация, при извънредно положение, за да обосновем пред ЕСПЧ какви действия сме предприели. Съответно последиците са, че в този случай голяма част от жалбите на лица, които твърдят, че са засегнати, няма да бъдат допуснати и разгледани

Здравка Калайджиева за Дневник:

Затварянето на съдилищата изглежда твърде удобно, доколкото освобождава властите от съдебен контрол върху необходимостта и пропорционалността на въвежданите спешни мерки спрямо безспорно легитимната цел – опазването на здравето на нацията.

Министърът твърди, че всякакви оплаквания до Съда в Страсбург биха били недопустими след такова уведомление. Всъщност министрите на външните работи на държавите страни по Конвенцията имат такова задължение пред Генералния секретар на Съвета на Европа и предоставената от тях информация следва да обхваща не само факта на обявяването на извънредно положение, но и конкретните предприети мерки и тяхната продължителност, за да е възможна преценката за тяхната необходимост и пропорционалността им спрямо преследваната цел.

Не съм напълно убедена, че сегашното съдържание на приетия закон дава такава възможност било на министъра на правосъдието, или на министъра на външните работи.  Впрочем опитът на Турция показва, че само по себе си обявяването на извънредно положение далеч не освобождава държавата от отговорност пред Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) за непропорционални посегателства върху основните права и свободи в този период.

Колкото до очакванията на министъра на правосъдието, че оплакванията за посегателства върху права и свободи, отправени до ЕСПЧ по време на извънредно положение биха били “съответно недопустими”, крайно време е г-н Данаил Кирилов да осъзнае, че България е приела юрисдикцията на ЕСПЧ още през 1992 година и това означава, че единствено този съд е компетентен да се произнася по допустимостта и основателността на отправените към него жалби или годността на съдиите от този съд да участват при решаването им.

Време е и министрите да разберат, че съдиите не им дължат отчет.

По мнение на експертите трябва да   се види нотификационното писмо  – и дори да бъде допусната нотификацията, това още не значи, че цялата Конвенция няма да се прилага.

  • Законът за мерките по време  на извънредното положение

Засега няма стенограма от приемането на този закон, има текст за второ четене в комисия– който е само индикативен.

Но на сайта на президента вече има съобщение за вето (частично вето) и мотивите за ветото. Първата атакувана разпоредба е изменението на 326.1 НК – този текст и досега е използван от прокуратурата срещу критични медийни публикации:

Не мога да подмина опасенията за свободата на словото, с които се свързват измененията в Наказателния кодекс, съдържащи се в § 3, т. 2, б. „а“ от приетия закон. Отстояването на високи стандарти за защита на основните права на гражданите, дори в условия на криза, е неизменно условие на демократичната и правовата държава, каквато е и нашата държава. С изменението на чл. 326, ал. 1 от Наказателния кодекс се прибавя като съставомерно деяние предаването на „невярна информация за разпространението на заразна болест“. Този текст пряко засяга свободата на изразяване и на разпространение на информация, което налага някои уточнения от гледище на международните стандарти по правата на човека в условията на извънредно положение.

Конституционната уредба на извънредното положение отговаря на въпросите „кой“ и „кога“ е оправомощен да обяви извънредно положение, но оставя съществени въпроси за регулиране на законово равнище. Уредбата на мерките при извънредно положение следва да е съобразена с международните договори, по които Република България е страна. Релевантни норми и стандарти за обявяване на извънредно положение и за дерогация на основни права се съдържат преди всичко в Международния пакт за гражданските и политически права (МПГПП), Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), в практиката на Съда в Страсбург и редица международни документи с препоръчително значение, като Принципите от Сиракуза относно разпоредбите за ограничаване и дерогация в МПГПП и Парижките минимални стандарти относно нормите за правата на човека при извънредно положение. Венецианската комисия за демокрация чрез право сочи, че извънредните мерки и ограничения на права могат да се прилагат само временно и стриктно в рамките на периода, в който действа извънредното положение (Opinion 359/2005 on the protection of human rights in emergency situations).

В Резолюция на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа 1659 (2009) изрично се подчертава, че свободата на изразяване и публикуването на информация никога не трябва да се интерпретира като заплаха за националната сигурност, освен в изрично и ясно определени в закона случаи. Ограниченията трябва да са необходими в едно демократично общество с оглед защитата на легитимни интереси, свързани с националната сигурност, и да са пропорционални на опасността, за чието преодоляване са необходими извънредните мерки. Ограниченията трябва да са ясно и непротиворечиво формулирани и да не препятстват достъпа на гражданите до независимите медии.

Комитетът на министрите на Съвета на Европа е приел Насоки – Guidelines on protecting freedom of expression and information in times of crisis (приети на 26.09.2007 г.). В този документ изрично се посочва, че държавите не трябва да използват неясен и прекалено общ език и терминология, когато формулират ограничения за свободата на изразяване и на разпространение на информация по време на извънредни ситуации. Важен акцент, който се поставя в тези документи, е необходимостта от наказателни и административни санкции за длъжностните лица, които разпространяват невярна и заблуждаваща информация.

Предвид изискванията, които произтичат от МПГПП и ЕКПЧ, приетото от Народното събрание изменение в чл. 326, ал. 1 от Наказателния кодекс следва да се определи като несъответстваща на правозащитните стандарти. Текстът „невярна информация за разпространението на заразна болест“ е общо и неясно формулиран. Липсва конкретен критерий за определяне на една информация като „невярна“. Не се държи сметка, че същността и особеностите на коронавируса и неговото разпространение все още са предмет на научна дискусия. Експертното и обществено разбиране за пандемията с COVID-19 се развива динамично и онова, което довчера се е смятало за вярно, може да бъде отречено от научните изследвания днес или утре. Примери от последните седмици показват промяна в разбирането за пандемията и означава ли това, че е разпространявана „невярна информация“? Не, но от гледище на новата поправка в НК, ако това се случи сега, би било наказуемо, което е недопустимо. Тази неясна и обща формулировка дава широки дискреционни права на преценка на правоохранителните органи, което ще създаде т.нар. „смразяващ ефект” за свободата на изразяване и разпространение на информация. Експерти, журналисти, граждани  под страх от наказателна отговорност за деяние, което е неясно формулирано в закона, ще си налагат автоцензура. Отварят се широко вратите и за сплашване и тормоз от страна на органите на властта.

Въпросната поправка в Наказателния кодекс нарушава изискването за стриктно временен характер на извънредните мерки и ограниченията на основни права – в гласувания текст не е посочено, че това ограничение се отнася само за периода на извънредното положение, както изрично е посочено в други разпоредби от приетия закон за извънредното положение, с които се изменят други закони.

Свободата на изразяване на мнение и информация са права с фундаментално значение в едно демократично общество и в правова държава. Като основно право свободата да се изразяват мнения е провъзгласена както в чл. 39, ал. 1 от Конституцията, така и в чл. 19 от Всеобщата декларация за правата на човека, чл. 10, ал. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и чл. 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Както Конституционният съд е подчертал в тълкувателното си решение № 7 от 1996 г., изразяването на мнение е израз на свободата на убеждение и е преди всичко индивидуално право на личността, което Конституцията предоставя на “всеки”. Всеки има право да търси, получава и разпространява информация (чл. 41 от Конституцията).

Налага се изводът, че възприетият законодателен подход с включване на неясния наказателен състав „невярна информация за разпространението на заразна болест” и съществено завишаване на санкцията не постига заложеното в заглавието на закона – мерките и действията на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. Очаквам Народното събрание да проведе ново обсъждане и прецизиране, което в този случай е особено важно, за да се разсеят съмненията, че извънредното законодателство се използва като фасада за прокарване на неприемливи мерки, които ерозират доверието на българските граждани в европейските ценности.

Не е ясно останал ли е в закона текстът за задължение на мобилните оператори да проследяват съобщенията, за да има информация за разпространението на вируса, както съобщиха медиите. Във ветото присъства само още проблемът за спекулата и пределните цени.

 

Не е моментът да си говорим за демокрация.

Какво му е на момента – извънредното положение е в една  – по дефиниция – държава от демократичния свят. Демокрацията дава рамката и пределите на мерките, които могат да бъдат предприети – включително по време на кризи.  Здравка Калайджиева започва тъкмо така коментара си – има безспорно легитимна  цел – опазването на здравето на нацията,  но  мерките, които се вземат  за тази цел,  трябва да отговарят на определени демократични изисквания – да  са необходими и пропорционални. Не всякакви.

И не трябва да се внушава, че който е срещу конкретни мерки и  ги намира необосновани, неадекватни  и непропорционални, е срещу защитата на хората в пандемия.

Нито трябва да се  допуска тези мерки да заглушат критични гласове от лекарското съсловие или от  медиите – което ще бъде възможно с широкото и неясно дефиниране на някои разпоредби.

За финал – една публикация, която беше преведена на български и многократно публикувана – Светът след коронавируса, Харари

Tagged

Българска квота

В отделни законопроекти устойчиво  присъства предложение за българска квота в излъчваната музика.  Предложението е с вариации. Но смисълът му е по законов път да се въведе задължение  за резервирана част от програмите за българска музика в подкрепа на българските автори и изпълнители.

В местни условия интересите са ясни: автори и изпълнители искат квота, доставчиците предпочитат да запазят контрола върху пропорциите в съдържанието – и без това по директива имат задължения за две квоти,  а по лицензия (за лицензираните доставчици) имат още количествено определени изисквания към съдържанието. Така се обяснява позицията на АБРО,  така се обяснява позицията на членовете на АБРО – бТВ и Нова телевизия.

В реакцията на Музикаутор се срещат оценки и  квалификации, които не е ясно на какви факти се основават:  Музикаутор сигнализира, че зад аргументите на АБРО стоят зле прикрити антибългарски интереси и че АБРО  отрича квотния принцип като утвърден европейски модел.

В същия дух и стил вече неколкократно различни групи народни представители внасят законопроекти с предложения за българска квота.

Съществува изискване за европейската квота, въведено от наднационалното законодателство. Европейската квота защитава европейските производители на съдържание, като работи за единен вътрешен пазар. Националната квота – например българската квота – напротив, не работи за единен вътрешен пазар и в известен смисъл е с протекционистична цел за разлика от целите на  европейската квота. Българските произведения са част от произведенията в европейската квота и  се зачитат при измерването й.

Във всеки случай не може да се слага знак за равенство, когато говорим за ролята на двете мерки (европейска и българска квота).    Ако европейският законодател искаше, щеше да предвиди за тези 30 години (първата версия на медийната директива е от 1989) национални квоти. Но  не го е направил.

Защитата на национални интереси в рамките на ЕС е валидна,  възможна,  но се изискват известни усилия, за да се реализира правомерно,   в съответствие с правото на ЕС.

 

 

Двама го нападнали, третият снимал: поръчково нападение срещу журналист

Нападение срещу журналиста Слави Ангелов, 168 часа. Водеща версия – заради работата му.  “Двама го нападнали, третият снимал”. Поръчка.

RFE Bulgarian Journalist Hospitalized After Being Beaten With Metal Pipes

Асоциация на европейските журналисти

OSCE Representative on Freedom of the Media: 

Това е неприемлив акт на сплашване срещу журналиста, който можеше да завърши с неговата смърт. Ангелов е известен с разследващите си репортажи по политически и екологични  въпроси, свързани с корупция. Подобна атака срещу пресата не може да се толерира. Ще следя внимателно разследването. Призовавам властите бързо да идентифицират и да предадат отговорните лица на правосъдието.

Tagged

ЗИД ЗРТ на ВМРО срещу фалшивите новини

На сайта на Народното събрание  е публикуван поредният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. Сезон му е на този закон, богата реколта от ЗИД-ове.

Законопроект 054-01-25 с вносители Александър Сиди и др. народни представители от ПГ  Обединени патриоти.

Това трябва  да е законопроектът на ВМРО срещу фалшивите новини, за който преди време от партията казаха, че създават работна група.

Трябва да се прочетат мотивите задължително.  Защита на гражданите, юридическите лица и държавата от шарлатаните и мародерите в интернет средата.

Както е модно да се прави, с този ЗИД се променя  и друг закон – а именно Наказателния кодекс:  иска се изменение на  чл. 326.1 НК – да предвиди санкция до три години лишаване от свобода за невярна информация.

Знаем го този чл. 326.  

Tagged

Съд на ЕС: Марката „Fack Ju Göhte“ и добрите нрави

Стана известно решение на Съда на ЕС по дело C‑240/18 P с предмет жалба на  Constantin Film Produktion GmbH, установено в Мюнхен (Германия) срещу Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)  за отмяна  на решение на Общия съд на Европейския съюз от 24 януари 2018 г. по делото Constantin Film Produktion/EUIPO (Fack Ju Göhte) (T‑69/17, непубликувано.

Правна уредба на марката в ЕС: Регламент (ЕО) № 207/2009, след измененията му с Регламент 2015/2424, е отменен и заменен, считано от 1 октомври 2017 г., от Регламент (ЕС) 2017/1001  относно марката на Европейския съюз. Във всеки етап между абсолютните основания за отказ по искане за регистрация  е марките да противоречат на обществения ред и на добрите нрави.

Марката, чиято регистрация е поискана, е словния знак „Fack Ju Göhte“, който впрочем е и заглавие на германска кинокомедия, продуцирана от Constantin Film, която е един от най-големите кинематографични успехи за 2013 г. в Германия. Две продължения на тази кинокомедия са излезли в кинозалите под заглавие „Fack Ju Göhte 2“ и „Fack Ju Göhte 3“ съответно през 2015 г. и 2017 г.

EUIPO отказва регистрация и отхвърля жалбата на основание противоречие с добрите нрави.

Жалбоподателят твърди, че изразите „Fuck“ и „Fuck you“ са загубили своето вулгарно значение в резултат на развитието на езика в обществото. Нямало общ отказ да се регистрират като марки изрази, съдържащи тези думи, което било видно от регистрацията като марки на Европейския съюз на знаци като „Fucking Hell“ и „MACAFUCKER“.

Според него Общият съд неправилно е приел, че не е установено, че съответните потребители, които говорят немски език, няма да бъдат шокирани от заявената марка. По-конкретно големият успех на едноименния филм, както и използването на този филм от Goethe-Institut (Германия) за педагогически цели обаче доказвали, че широката говореща немски език общественост, която в случая съставява съответният кръг потребители, разбира хумористичния характер на заявената марка и изобщо не я счита за шокираща или вулгарна.

EUIPO изтъква, че Общият съд в е взел предвид промяната в смисъла на израза „Fuck you“, обяснявайки, че той можел да се използва и за изразяване на гняв, съпротива или презрение към някого.

EUIPO подчертава още, че целта на изключителното право, предоставено от търговската марка, била да се гарантира ненарушената конкуренция, а не свободата на изразяване  –  докато заглавието на филм служи, за да отличи едно художествено произведение от друго и да опише неговото съдържание, като същевременно е проявление на свободата на изразяване и на художествената свобода. Средният потребител съзнавал тази разлика и следователно нямало непременно да възприеме марките и заглавията на филми по един и същ начин. Поради това дори за потребителите, които познават разглеждания филм, нямало да е възможно да се презюмира, че заявената марка се възприема като „шега“. По-нататък, съответните потребители в настоящия случай били доста по-многобройни от тези, които познават разглеждания филм и които са запознати с „жаргона на младите“.

Има спор и по тежестта на доказване – дали продуцентът трябва да докаже, че марката се възприема акто шега – или EUIPO да докаже, че не е така.

Съдът

39      Що се отнася до посоченото основание за отказ, следва да се отбележи, че тъй като понятието „добри нрави“ не е определено в Регламент № 207/2009, то трябва да се тълкува, като се държи сметка за обичайния му смисъл, както и за контекста, в който по принцип се използва. Както отбелязва генералният адвокат в точка 77 от своето заключение, в обичайния си смисъл това понятие се отнася до ценностите и до основните морални норми, които се спазват от дадено общество в даден момент. Тези ценности и тези норми, които биха могли да еволюират в течение на времето и да варират в пространството, трябва да се определят в зависимост от преобладаващия в това общество социален консенсус в момента на оценката. За целта на това определяне трябва надлежно да се вземе предвид социалният контекст, включително при необходимост, културните, религиозни или философски различия, които са характерни за него, за да се оцени обективно това, което посоченото общество счита в този момент за морално приемливо.

40      Впрочем при прилагането на член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009 проверката дали знак, чиято регистрация като марка на Европейския съюз е поискана, е в противоречие с добрите нрави, изисква анализ на всички специфични за конкретния случай обстоятелства, за да се определи начинът, по който съответните потребители биха възприели такъв знак в случай на използването му като марка за заявените стоки или услуги.

41      В това отношение, за да попадне съответният знак в приложното поле на член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009, не е достатъчно същият да се счита за проява на лош вкус. Той трябва към момента на разглеждането да се възприема от съответните потребители като противоречащ на ценностите и на основните морални норми в обществото във вида им, съществуващ към този момент.

42      За да се установи дали това е така, за основа следва да се ползва възприятието на разумна личност със среден праг на чувствителност и толерантност, като се вземат предвид контекстът, в който марката би могла да бъде срещната, както и при необходимост особените обстоятелства, характерни за съответната част от Съюза. Релевантни обстоятелства за тази цел са например законодателните текстове и административните практики, общественото мнение и съответно начинът, по който съответните потребители са реагирали в миналото на този знак или на други сходни знаци, както и всеки друг елемент, който би могъл да позволи да се оцени възприятието на тези потребители.

43      Проверката, която следва да се извърши по този начин, не може да се ограничи до абстрактна преценка на заявената марка или дори на някои нейни компоненти, а трябва да се установи особено когато заявителят се е позовал на обстоятелства, които могат да поставят под съмнение факта, че марката се възприема от съответните потребители като противоречаща на добрите нрави, че използването на посочената марка в конкретния и актуален социален контекст действително би било възприето от тези потребители като противоречащо на ценностите и на основните морални норми на обществото.

44      Именно с оглед на тези принципи следва да се разгледа по същество първото основание, изведено от неправилно тълкуване и прилагане от Общия съд на член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009.

45      В настоящия случай е безспорно, както констатира Общият съд в точки 14 и 17 от обжалваното съдебно решение, потвърждавайки в това отношение преценката на апелативния състав, че съответният кръг потребители е съставен от широката общественост немскоговорящи потребители в Европейския съюз, а именно в частност тези в Германия и Австрия.

46      Що се отнася до възприемането на заявената марка от тези потребители, Общият съд отбелязва в точка 18 от обжалваното съдебно решение, че посочените потребители ще оприличат тази марка на английския израз „Fuck you“, към който е добавено фамилното име Goethe, всичко това написано с различен правопис, произтичащ от фонетичното препредаване на тези думи на немски език. Макар в първото си значение английският израз „Fuck you“ да притежавал сексуална конотация и да носел отпечатък на вулгарност, той се използвал и в различен контекст за изразяване на гняв, съпротива или презрение към някого. Същевременно дори в тази хипотеза този израз оставал не по-малко вулгарен по естеството си и фактът, че е добавен елементът „Göhte“ в края на разглеждания знак, въпреки че не позволявал да се идентифицира до кого са „адресирани“ думите, от които се състои началото на посочения знак, не можел да смекчи тяхната вулгарност.

47      В точка 19 от обжалваното съдебно решение Общият съд добавя, че обратно на твърдяното от жалбоподателя, обстоятелството, че филмът Fack Ju Göhte е бил гледан от няколко милиона души при излизането му в кинозалите, не означава, че съответният кръг потребители няма да бъде шокиран от заявената марка.

48      От това той прави извода, в точка 20 от обжалваното съдебно решение, че при тези условия трябва да се приеме, че апелативният състав правилно е преценил, че английския израз „Fuck you“ и оттам — заявената марка в нейната цялост са вулгарни по естеството си и че могат да шокират съответните потребители. При това положение той правилно бил заключил, че на заявената марка е трябвало да бъде отказана регистрация на основание член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009.

49      В това отношение трябва да се констатира, че осъщественият от Общия съд контрол не отговаря на стандартите по член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009, изложени в точки 39—43 от настоящото решение.

50      Всъщност предвид социалния контекст и елементите, на които се позовава в това отношение жалбоподателят, и в частност на факта, че словният знак „Fack Ju Göhte“ съответства, както отбелязва Общият съд в точки 2 и 19 от обжалваното съдебно решение, на заглавието на германска кинокомедия, продуцирана от жалбоподателя, която е била един от най-големите кинематографични успехи на 2013 г. в Германия и е била гледана от няколко милиона души при излизането ѝ по кината, Общият съд, за да установи в достатъчна степен, че заявената марка се възприема от широката общественост, говореща немски език, като противоречаща на добрите нрави, не е можело да се ограничава до абстрактна преценка на тази марка и на английския израз, на който се оприличава от тази общественост първата част от същия.

51      Така обстоятелството, че самата марка е трябвало да бъде разгледана, не означава, че при това разглеждане е могло да не се вземат предвид елементите от контекста, които биха могли да хвърлят светлина върху начина, по който съответните потребители възприемат посочената марка.

52      Както отбелязва генералният адвокат в точка 94 от заключението си, сред тези елементи са например големият успех на посочената едноименна комедия сред широката общественост, говореща немски език, и обстоятелството, че нейното заглавие, изглежда, не е породило разногласия, както и фактът, че достъпът на младата публика до него е бил разрешен и че Goethe-Institut — културният институт на Федерална република Германия, развиващ дейност в световен мащаб — една от задачите на който е да насърчава изучаването на немски език, си служи с него за педагогически цели.

53      Доколкото тези елементи могат a priori да представляват индиция, че въпреки оприличаването на първата част от заявената марка на английския израз „Fuck you“ широката общественост, говореща немски език, не възприема словния знак „Fack Ju Göhte“ като морално неприемлив, Общият съд, за да направи извод за несъвместимостта на този знак с добрите нрави, не е следвало да се основава само на вътрешноприсъщата вулгарност на този английски израз, без да разглежда посочените елементи и без да излага по категоричен начин причините, поради които приема, въпреки тях, че широката общественост, говореща немски език, възприема посочения знак като противоречащ на ценностите и на основните морални норми в обществото, когато същият се използва като марка.

54      Не са достатъчни в частност за тези изисквания за контрол и мотивиране прости твърдения като това, фигуриращо в точка 19 от обжалваното съдебно решение, възпроизведено в точка 47 от настоящото решение, или това, фигуриращо в точка 30 от обжалваното съдебно решение, според което не било установено, че по повод на дейностите, по време на които съответните потребители биха могли да се сблъскат със заявената марка, тези потребители разпознават в тази марка заглавието на успешен филм и възприемат посочената марка като „шега“.

55      Що се отнася по-специално до последното твърдение, важно е да се отбележи, от една страна, че в обжалваното съдебно решение Общият съд е трябвало да се увери, че EUIPO не е нарушила член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009, който в рамките на процедура във връзка с абсолютни основания за отказ налага на последния да разгледа служебно фактите и да установи в достатъчна степен наличието на такива основания. От друга страна, необходимостта да се разгледат елементи от контекста като тези, описани в точка 52 от настоящото решение, за целите на конкретното оценяване на начина, по който съответните потребители възприемат заявената марка, изобщо не е обусловена от установяването на факта, че тези потребители разпознават в тази марка заглавието на едноименната комедия или че възприемат посочената марка като „шега“, като липсата на тези две обстоятелства освен това не позволява да се установи накърняване на добрите нрави.

56      Накрая, следва да се добави още, че противно на констатираното от Общия съд в точка 29 от обжалваното съдебно решение, според която „в областта на изкуството, културата и литературата съществува постоянна загриженост за запазване на свободата на изразяване, която не съществува в областта на марките“, свободата на изразяване на мнение, закрепена в член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се вземе предвид, както EUIPO признава в съдебното заседание и както посочва генералният адвокат в точки 47—57 от заключението си, при прилагането на член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009. В подкрепа на този извод впрочем е както съображение 21 от Регламент 2015/2424, с който е изменен Регламент № 207/2009, така и съображение 21 от Регламент 2017/1001, които подчертават изрично необходимостта от прилагане на тези регламенти по начин, който гарантира пълното зачитане на основните права и свободи, и по-специално свободата на изразяване.

57      От всички изложени по-горе съображения следва, че тълкуването и прилагането на член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009, направени от Общия съд в обжалваното съдебно решение, са опорочени от грешки при прилагане на правото, които сами по себе си са достатъчни, за да се уважи първото основание за обжалване, без да е необходимо да се разглеждат останалите доводи, изтъкнати от жалбоподателя в подкрепа на това основание.

58      Следователно обжалваното съдебно решение трябва да се отмени, без да е необходимо да се разглеждат второто и третото основание за обжалване.

 

Tagged

Съд на ЕС: Данък върху рекламата

На 3 март 2020 година Съдът на ЕС оповести решение по дело C‑482/18с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС  в рамките на производство по дело Google Ireland Limited срещу Nemzeti Adó- és Vámhivatal Kiemelt Adó- és Vámigazgatósága (данъчна администрация, Унгария).

Накратко, делото се отнася до това, какви са задълженията на Google към една национална данъчна администрация, ако в тази държава се предвижда данък върху рекламата.

Запитването е отправено в рамките на спор между Google Ireland Limited, установено в Ирландия дружество, и Nemzeti Adó- és Vámhivatal Kiemelt Adó- és Vámigazgatósága (данъчна администрация, Унгария) по повод на решения, с които тази администрация е наложила на това дружество редица глоби за това, че е нарушило задължението за регистрация, предвидено в унгарското законодателство в тежест на лицата, упражняващи дейност, която подлежи на облагане с данък върху рекламата.

Запитващата юрисдикция иска да се установи дали членове 7/B и 7/D от Закона за данъка върху рекламата са съвместими с член 56 ДФЕС и с принципа за недопускане на дискриминация:

„1)      Следва ли членове 18 ДФЕС и 56 [ДФЕС] и забраната за дискриминация да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчно законодателство на държава членка, чийто санкционен режим предвижда за неизпълнение на задължението за регистрация за целите на данъка върху рекламата налагането на глоба за неизпълнение, която за установени извън Унгария дружества може да достигне общо до 2 000 пъти по-висок размер от тази, налагана на дружества, установени в Унгария?

2)      Може ли да се приеме, че описаната в предходния въпрос очевидно висока и с наказателен характер санкция може да възпре доставчиците на услуги, които не са установени в Унгария, да предоставят услуги в тази държава?

3)      Следва ли член 56 ДФЕС и забраната за дискриминация да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, по силата на която за предприятията, установени в Унгария, задължението за регистрация бива изпълнено автоматично, без подаване на изрична декларация, [само] с предоставянето при вписване в търговския регистър на унгарски данъчен идентификационен номер, независимо дали съответното предприятие публикува или не рекламни съобщения, докато в случая с предприятията, които не са установени в Унгария, но публикуват рекламни съобщения в тази държава, изпълнението на задължението за регистрация не е автоматично, а става чрез изрична декларация, като в случай на неизпълнение може да им бъде наложена изрично предвидена санкция?

4)      При положителен отговор на първия въпрос, следва ли член 56 ДФЕС и забраната за дискриминация да се тълкуват в смисъл, че не допускат санкция като разглежданата в главното производство, наложена за неизпълнение на задължението за регистрация за целите на данъка върху рекламата, доколкото описаната правна уредба противоречи на тази разпоредба?

5)      Следва ли член 56 ДФЕС и забраната за дискриминация да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба, според която, в случаите на предприятия, установени в чужбина, решението, с което им се налага имуществена санкция, е окончателно и изпълняемо от момента на съобщаването му, като същото може да бъде обжалвано единствено в съдебно производство, в което съответният съд няма право да проведе съдебно заседание и се допуска събирането само на писмени доказателства, докато в случаите на предприятия, установени в Унгария, наложената имуществена санкция може да се обжалва по административен ред и освен това съдебното производство не е ограничено по какъвто и да било начин?

Съдът

1)      Член 56 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, която налага на установените в друга държава членка доставчици на рекламни услуги задължение за регистрация за целите на облагането им с данък върху рекламата, докато доставчиците на такива услуги, установени в държавата членка на облагане, са освободени от това задължение с мотива, че имат задължения за деклариране или регистрация за целите на облагането им с какъвто и да било друг данък, приложим на територията на посочената държава членка.

2)      Член 56 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, с която на установените в друга държава членка доставчици на услуги, които не са изпълнили задължение за регистрация за целите на облагането им с данък върху рекламата, се налага, в рамките на няколко дни, поредица от глоби, чийто размер, считано от втората глоба, се утроява спрямо размера на предходната глоба при всяко ново констатиране на неизпълнението на това задължение и достига до сборен размер от няколко милиона евро, без компетентният орган, преди приемането на решението, определящо окончателно сборния размер на тези глоби, да е предоставил на тези доставчици необходимото време, за да изпълнят задълженията си, да им е дал възможност да изразят своето становище и самият той да е разгледал тежестта на нарушението, докато размерът на глобата, която се налага на доставчик, установен в държавата членка на облагане, пропуснал да изпълни подобно задължение за регистрация или деклариране в нарушение на общите разпоредби на националното данъчно законодателство, е значително по-нисък и не се увеличава в случай на продължено неспазване на такова задължение нито в същите пропорции, нито непременно в толкова кратки срокове.

 

Tagged

COVID-19: Coronavirus Tech Handbook

Със сериозното усилие на стотици хора – сериозен труд, който се обновява непрекъснато. Източник на   най-важната  информация за пандемията от хора от индустриите, академията и граждански организации

На адрес https://coronavirustechhandbook.com

 

 

Tagged