Съд на ЕС: sampling, цитиране, права на продуцентите на звукозаписи

На 29 юли 2019 г. стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑476/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия)  в рамките на производство по дело Pelham GmbH,  Moses Pelham,  Martin Haas срещу Ralf Hütter, Florian Schneider-Esleben.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на разпоредби от Директива 2001/29/ЕО.

Запитването е отправено в рамките на спор на Pelham   с г‑н R. Hütter и г‑н F. Schneider-Esleben   по повод на използване в рамките на записа на музикалното заглавие „Nur mir“, на което композитори са г‑н Pelham и г‑н Haas, а продуцент дружеството Pelham, на ритмичен фрагмент с продължителност около две секунди, взет от записа на музикалната група Kraftwerk, чиито членове са Hütter и др. Hütter и др. твърдят, че Pelham копира в електронен вид извадка (sample) с продължителност около 2 секунди от ритмичен фрагмент на музикалното заглавие „Metall auf Metall“ и я включва чрез последователни повторения в музикалното заглавие „Nur mir“.

Ще става дума за цитирането, предвидено в чл.5 в ограниченията по отношение на носителите на права:

г)      цитати за целите като критика или обзор, при условие че се отнасят до произведение или друг закрилян обект, който вече е предоставен законно на разположение на публиката, и че — освен ако това се окаже невъзможно — е посочен източникът, включително името на автора, и че тяхното използване е в съответствие със справедливата практика и доколкото се изисква от конкретната цел

Преюдициалните въпроси

Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Налице ли е нарушаване на изключителното право на продуцента на звукозаписи на възпроизвеждане на неговия звукозапис, предвидено в член 2, буква в) от Директива 2001/29, в случаите, когато от неговия звукозапис се записват най-кратки откъси от звуци и се прехвърлят в друг звукозапис?

2)      Представлява ли звукозапис, който включва прехвърлени от друг звукозапис най-кратки откъси от звуци, копие от този друг звукозапис по смисъла на член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115?

3)      Могат ли държавите членки да предвидят разпоредба, която, подобно на разпоредбата на член 24, параграф 1 от UrhG […], уточнява, че по своята същност обхватът на закрила на изключителното право на продуцента на звукозаписи на възпроизвеждане (член 2, буква в) от Директива 2001/29) и на разпространение (член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115) на неговия звукозапис е ограничен по такъв начин, че самостоятелно произведение, което е създадено, като свободно е използван неговият звукозапис, може да се използва без съгласието му?

4)      Използва ли се произведение или друг закрилян обект по смисъла на член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29 за целите на цитиране, когато не може да се разпознае, че се използва чуждо произведение или друг чужд закрилян обект?

5)      Оставят ли разпоредбите на правото на Съюза относно правото на възпроизвеждане и правото на разпространение на продуцента на звукозаписи (член 2, буква в) от Директива 2001/29 и член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115) и относно изключенията или ограниченията на тези права (член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29 и член 10, параграф 2, първа алинея от Директива 2006/115) свобода на преценка при транспонирането в националното право?

6)      По какъв начин при определянето на обхвата на закрила на изключителното право на продуцента на звукозаписи на възпроизвеждане (член 2, буква в) от Директива 2001/29) и на разпространение (член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115) на неговия звукозапис, както и на обхвата на изключенията или ограниченията на тези права (член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29 и член 10, параграф 2, първа алинея от Директива 2006/115) трябва да се вземат предвид основните права, закрепени в [Хартата]?“.

Съдът

Правото на интелектуална собственост трябва да се съизмери с останалите основни права, сред които е и свободата на изкуствата, гарантирана от член 13 от Хартата, която е част от свободата на изразяване, защитена в член 11 от Хартата и член 10, параграф 1 ЕКПЧ [34]

В този контекст следва да се отбележи, че техниката на „изготвяне на извадка“ (sampling), при която ползвателят най-често с помощта на електронно оборудване взема извадка от звукозапис и я използва при създаването на ново произведение, представлява форма на художествена изява, която попада в свободата на изкуствата, защитена от член 13 от Хартата. [35]

Да се приеме обаче, че извадка, взета от звукозапис и използвана в ново произведение в изменен и неразпознаваем по време на слушане вид за целите на собствено художествено творчество, представлява „възпроизвеждане“ на този звукозапис по смисъла на член 2, буква в) от Директива 2001/29, не само би било в разрез с обичайното значение на това понятие в говоримия език по смисъла на съдебната практика,  но и би нарушило изискването за справедлив баланс, припомнено в точка 32 от него.  [37]

Звукозапис, който съдържа музикални извадки, прехвърлени от друг звукозапис, не представлява „копие“ на този друг звукозапис по смисъла на посочената разпоредба, след като не възпроизвежда целия или значителна част от същия.[55]

За свободното използване: самостоятелно произведение, което е създадено чрез използване на чуждо произведение, може да се използва и употребява без разрешението на автора на използваното произведение. Тя уточнява, че такова „право на свободно използване“ само по себе си не представлява дерогация на правото на автора, а по-скоро очертава ограничение, присъщо на обхвата на предоставената с него защита, основаващо се на представата, че културното творчество е немислимо без опора върху предходни достижения на други автори.[56]

Ако въпреки изричната воля на законодателя на Съюза,  на всяка държава членка се позволи да въвежда дерогации от изключителните права на автора по членове 2—4 от Директива 2001/29, извън изключенията и ограниченията, предвидени изчерпателно в член 5 от нея, това би застрашило ефективността на хармонизацията на авторското и сродните му права, осъществена с тази директива, както и преследваната от нея цел за гарантиране на правната сигурност (решение от 13 февруари 2014 г., Svensson и др., C‑466/12, EU:C:2014:76, т. 34 и 35). Действително, от съображение 31 от тази директива изрично следва, че съществуващите различия в изключенията и ограниченията по отношение на някои ограничени действия имат пряко отрицателно въздействие върху функционирането на вътрешния пазар в областта на авторското право и сродните му права и поради това списъкът с изключенията и ограниченията, съдържащ се в член 5 от Директива 2001/29, има за цел да осигури неговото добро функциониране.[63]  Следователно държава членка не може да предвиди в националното си право изключение или ограничение от правото на продуцента на звукозаписи, предвидено в член 2, буква в) от Директива 2001/29, различно от предвидените в член 5 от тази директива. [65]

За обхвата на понятието “цитати” : Що се отнася до обичайното значение на понятието „цитат“ в говоримия език, следва да се отбележи, че основни характеристики на цитата са използването на произведение, или по-общо на извадка от произведение, от ползвател, който не е негов автор, за онагледяване на определено твърдение, в защита на становище или за да се даде възможност за умозрително стълкновение на това произведение с твърденията на въпросния ползвател, като ползвателят на защитено произведение, който възнамерява да се ползва от изключението относно цитатите, при това положение трябва да има за цел да взаимодейства с въпросното произведение, както отбелязва генералният адвокат в точка 64 от своето заключение.  Когато създателят на ново музикално произведение използва звукова извадка (sample), взета от звукозапис и разпознаваема по време на слушането на това ново произведение, в зависимост от обстоятелствата използването на тази звукова извадка може да представлява „цитат“ . Но понятието „цитати“  не обхваща положението, в което е невъзможно да се установи засегнатото от разглеждания цитат произведение.[71-74]

И накрая – по крайно интересния въпрос за взаимодействието на националното и наднационалното право: В това отношение трябва да се припомни, че по силата на принципа на предимство на правото на Съюза, който е основна характеристика на правния ред на Съюза, позоваването от държава членка на норми на националното право, макар и конституционни, не би могло да накърни действието на правото на Съюза на територията на тази държава (решение от 26 февруари 2013 г., Melloni, C‑399/11, EU:C:2013:107, т. 59).

 

Tagged ,

Съд на ЕС: отговорност на сайтовете, използване на бутона like

На 29 юли 2019 стана известно решение по дело   C-40/17 Fashion ID GmbH & Co. KG/Verbraucherzentrale NRW eV

Делото се води по преюдициално запитване, отправено от Oberlandesgericht Düsseldorf (Върховен областен съд Дюселдорф, Германия.

Fashion ID GmbH & Co.KG е онлайн търговец, който продава модни артикули. Същият интегрира софтуерна приставка в своя уебсайт:   бутон LIKE на Facebook.     Когато даден ползвател посети уебсайта на Fashion ID, информация за IP адреса на ползвателя/ лични данни се предават на Facebook –  без знанието на посетителя и без значение дали същият има профил в социалната мрежа Фейсбук и дали е натиснал фейсбук бутона LIKE.

Verbraucherzentrale NRW e.V., германско сдружение за защита на потребителите, предявява иск за преустановяване на нарушение срещу Fashion ID на основание, че използването на тази софтуерна приставка води до нарушаване на законодателството за защита на данните.

Сезираният със спора Oberlandesgericht Düsseldorf (Върховен областен съд Дюселдорф, Германия) иска тълкуване на няколко разпоредби от Директива 95/46/ЕО. Запитващата юрисдикция иска първо да се установи дали тази директива допуска национално законодателство, което предоставя процесуална легитимация на сдружение на потребителите да предяви иск като разглеждания в главното производство. По същество основният поставен въпрос е дали Fashion ID трябва да се счита за „администратор“ по отношение на обработването на данни и, при положителен отговор, как точно следва да се изпълняват в такъв случай индивидуалните задължения, наложени с Директива 95/46. Чии законни интереси следва да се вземат предвид при претеглянето на интереси съгласно член 7, буква е) от Директива 95/46? Длъжно ли е Fashion ID да уведоми субектите на данни за обработването? Има ли Fashion ID задължение да получи информираното съгласие на субектите на данни в това отношение?

Съдът

Съдът констатира, че FashionID изглежда не може да отговаря като администратор за обработването на лични данни, което Facebook Ireland извършва,  след като данните са му предадени.

FashionID обаче може да отговаря като администратор съвместно с Facebook Ireland за операциите по събиране на въпросните данни и по тяхното разкриване чрез предаването им на Facebook Ireland.

FashionID е интегрирало такъв бутон на своя уебсайт и с това изглежда се е съгласило, поне мълчаливо, лични данни на посетителите на сайта му да бъдат събирани и разкривани чрез предаване. Така тези операции по обработване явно се извършват в икономически интерес както на FashionID, така и на Facebook Ireland, което като насрещна престация за предоставеното на FashionID предимство получава и съответно може да разполага с тези данни за свои собствени търговски цели.Съдът подчертава, че оператор на уебсайт като Fashion ID,к ойто като (съвместен)администратор отговаря за някои операции по обработване на данни на посетителите на сайта му, например за събирането на данни и предаването им на Facebook Ireland,  трябва да предостави, в момента на събиране на данните, определена информация на тези посетители, като например за самоличността си и за целите на обработването.

Съдът внася  уточнения във връзка с два от шестте предвидени в Директивата случаи на законно обработване на лични данни.

Когато физическо лице е дало съгласието си, Съдът приема, че оператор на уебсайт като Fashion ID трябва да получи това съгласие предварително (само) за операциите, за които отговаря като (съвместен) администратор, а именно за събирането и предаването на данните.

Когато обработването на данни е необходимо за реализацията на законни интереси, Съдът приема, че всеки от администраторите трябва със събирането и предаването на лични данни да преследват законни интереси, за да имат право да извършват тези операции.

прессъобщението на Съда

заключението на Генералния адвокат

Tagged ,

Съд на ЕС: решение Spiegel Online за цитиране и възпроизвеждане на защитени обекти

На 29 юли 2019 стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑516/17 с предмет преюдициално запитване  от Bundesgerichtshof (Федералeн върховен съд, Германия)   в рамките на производство по дело Spiegel Online GmbH срещу Volker Beck.

Авторите имат изключително  право да разрешават или забраняват публичното разгласяване на техни произведения по жичен или безжичен път, но от това правило могат да бъдат предвидени  изключения или ограничения, включително по член 5, параграф 3, буква в)  и буква г) от Директива 2001/29:

в)      възпроизвеждане от пресата, разгласяване на обществото (публиката) или предоставяне на разположение на публикувани статии по актуални икономически, политически или религиозни въпроси, или излъчени произведения или други закриляни обекти от същия характер, в случаи когато такова използване не е изрично запазено и доколкото източникът, включително името на автора, е посочен, или използването на произведения или други закриляни обекти във връзка със съобщаването на актуални събития, доколкото е оправдано от преследваната цел за информираност и доколкото източникът, включително името на автора, е посочен, освен ако това се окаже невъзможно;

г)      цитати за целите като критика или обзор, при условие че се отнасят до произведение или друг закрилян обект, който вече е предоставен законно на разположение на публиката, и че — освен ако това се окаже невъзможно — е посочен източникът, включително името на автора, и че тяхното използване е в съответствие със справедливата практика и доколкото се изисква от конкретната цел.

Спорът

Volker Beck е автор на ръкопис по въпросите на наказателната политика.  Ръкописът излиза  като статия в сборник, като издателят е променил заглавието на ръкописа и е съкратил едно изречение в него. Авторът възразява пред издателя и безуспешно изисква от него да упомене изрично това обстоятелство. Като не постига резултат, Beck публикува на собствения си уебсайт ръкописа и статията с бележки, указващи какво според автора е нарушението.

Spiegel Online   публикува статия, в която се твърди, че противно на твърденията на г‑н Beck, основното послание, съдържащо се в ръкописа му, не е било променено от издателя, поради което в продължение на години той е заблуждавал обществеността. Освен тази статия, достъпни за изтегляне чрез хипервръзки са били оригиналните текстове на ръкописа и на публикуваната в сборника статия.

Beck оспорва пред Landgericht (Областен съд, Германия) публикуването на ръкописа и статията на уебсайта на Spiegel Online, което счита за нарушение на авторското право.

Делото достига   Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия), който  решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Оставят ли разпоредбите на правото на Съюза относно изключенията или ограниченията на [авторското право] съгласно член 5, параграф 3 от Директива 2001/29 свобода на преценка при транспонирането им в националното право?

2)      По какъв начин при определянето на обхвата на предвидените в член 5, параграф 3 от Директива 2001/29 изключения или ограничения на изключителното право на авторите на възпроизвеждане (член 2, буква а) от Директива 2001/29) и на публично разгласяване, включително на предоставяне на публично разположение (член 3, параграф 1 от Директива 2001/29) на техни произведения трябва да се вземат предвид основните права, уредени в Хартата на основните права на ЕС?

3)      Могат ли основните права на свобода на информацията (член 11, параграф 1, второ изречение от Хартата на основните права на ЕС) или на свобода на печата (член 11, параграф 2 от Хартата на основните права на ЕС) да обосноват изключения или ограничения на изключителното право на авторите на възпроизвеждане (член 2, буква а) от Директива 2001/29) и на публично разгласяване, включително на предоставяне на публично разположение (член 3, параграф 1 от Директива 2001/29) на техни произведения извън изключенията или ограниченията, предвидени в член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29?

4)      Следва ли предоставянето на публично разположение на произведения, защитени от авторското право, на интернет портала на издателско дружество в областта на периодичния печат да не се счита за съобщаване на актуални събития без разрешението на автора по смисъла на член 5, параграф 3, буква в), втора хипотеза от Директива 2001/29 само поради обстоятелството че за издателското дружество в областта на периодичния печат е било възможно и от него е можело разумно да се изисква преди предоставянето на публично разположение на произведенията на автора да поиска неговото съгласие?

5)      Липсва ли публикуване с цел цитиране по смисъла на член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29 в случаите, когато текстът на цитирани произведения или части от него не са включени в новия текст като неделима част от него, например посредством вмъквания или бележки под линия, а чрез хипервръзки в интернет се предоставят на публично разположение като файлове във формат [Portable Document Format (PDF)], самостоятелно достъпни наред с новия текст?

6)      Трябва ли за целите на определянето на момента, от който дадено произведение вече е предоставено законно на публично разположение по смисъла на член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29 да се вземе предвид дали произведението вече е било публикувано преди това в конкретната си форма със съгласието на автора?“.

Съдът:

1)      Член 5, параграф 3, буква в), втора хипотеза и буква г) от Директива 2001/29/ЕО  трябва да се тълкуват в смисъл, че не съставляват мерки за пълна хармонизация на обхвата на изключенията и ограниченията  в тях.

2)      Свободата на информация и свободата на печата, закрепени в член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз, не могат да обосноват дерогиране на изключителните права на автора извън изключенията и ограниченията, предвидени в член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29

3)      В рамките на съизмерването, което следва да се направи от националния съд с оглед на всички обстоятелства по съответния случай между изключителните права на автора   и правата на ползвателите на закриляни обекти съгласно дерогиращите разпоредби на член 5, параграф 3, буква в), втора хипотеза и буква г)   националният съд трябва да се основава на тълкуване на въпросните разпоредби, което зачита техния текст  и с  е в пълно съответствие с основните права, гарантирани от Хартата на основните права на Европейския съюз.

4)      Член 5, параграф 3, буква в), втора хипотеза от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално правило, ограничаващо прилагането на предвиденото в тази разпоредба изключение или ограничение до случаите, в които няма разумна възможност да се поиска предварително разрешение за използване на защитено произведение във връзка със съобщаването на актуални събития.

5)      Член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в тази разпоредба понятие „цитати“ обхваща препращането с помощта на хипервръзка към файл, който може да се преглежда самостоятелно.

6)      Член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че произведението вече е предоставено законно на разположение на публиката, когато в конкретния си вид по-рано е било направено публично достояние с разрешение на притежателя на правото, по силата на принудителна лицензия или на предвидено по закон разрешение.

Много интересни са разсъжденията на Съда по първи въпрос – за транспонирането на изключения,  по пети въпрос – за интерпретацията на понятието “цитати” – включва и препратка към файл, и др.

Tagged ,

Ново назначение в СЕМ: парламентарна квота 2019

Шестгодишният мандат на Иво Атанасов в СЕМ изтече, парламентът избра нов член,  който попълни парламентарната квота на Съвета – наред с Розита Еленова и София Владимирова.

Това е Галина Георгиева, предложена от Вежди Рашидов.

Стенограмата от заседанието на парламентарната комисия за култура и медии на 11 юли 2019, на което се е провело изслушване на двете кандидатури – на ГЕРБ и на БСП.

Образованието на Галина Георгиева – представено от Вижди Рашидов в стенограмата като “Икономика в УНСС” беше уточнено от медиите като “Аграрна икономика във филиала на УНСС във Враца с успех от следването 3.89”.

Из представянето на новия член пред НС:

По Закона за радиото и телевизията кандидатурите са чрез квота или президентски указ. Като млад и образован човек за себе си бих могла да кажа, че съм политически неангажирана, но отговорна към ситуацията в страната.
Работата ми към момента, и предишни такива, е свързана с възможността да наблюдавам отблизо и това доказва, че не съм имала казус по тази тема, която Вие засягате, тоест, имала съм възможност и съм го правила, абстрахирала съм се от всякакви политически намеси.

 

Динамиката на медийния ни пазар налага не само чрез Директива и чрез промяна в закона, а ще си позволя да кажа, че запознаването с Директивата за аудиовизуални медийни услуги – е четиво, към което съм се насочила, ЗРТ също дава посока на европейските продукции и на образователните такива към обществените медии като една предпоставка.

 

Ако фундаментът е образование, то кое ни учи на хъс и мотивация за развитие? Това е работата ни. Това е и част от желанието ми, аз да участвам като дам своята полезност, защото за мен резултатът се мери с процент полезност.
Да, можех да ползвам времето си във връзка с убеждението на това Вие да вземете решение, но убеждението е даване на доверие. Така че в този смисъл мандатната позиция не предполага изпитателен срок в изпълнението на един проект, полезността какво остава след теб. Това е моята позиция. Благодаря Ви.

 

стенограма_11 юли 2019

Tagged

Услугата iplayer на БиБиСи

Финансирането на обществените медии в ЕС е функция от обществената им мисия – по изискванията на Европейската комисия. Както се вижда от съобщението на ЕК, предвижда се ex ante контрол на значимите нови услуги, приведени в действие от обществените медии (балансиране на пазарното въздействие на такива нови услуги и тяхната обществена стойност).

Така е в държавите от ЕС, така е в телевизиите, които всички с удоволствие дават за пример.

Илюстрация към казаното – услугата iplayer на БиБиСи.

Когато БиБиСи решава, че има нужда от изменение в услугата (продължаване на срока, в който съдържанието е достъпно до 12 месеца), това още не е достатъчно, за да се ангажира публичен ресурс.

Както се изисква от Хартата   на БиБиСи, регулаторът OFCOM прави оценка как промяната ще се отрази върху плурализма и достъпа до информация  и изготвя доклад, предоставен на медията и на обществеността.

Според доклада промяната ще доведе до повече избор  и  наличност на съдържание   при промяна на  навиците на аудиторията за гледане.

БиБиСи  може да пристъпи към своите планове, но при определени условия.

Ето докладът на регулатора OFCOM.

BBC iPlayer Competition Assessment: Final determination

Тук програми тръгват, спират, сменя се профилът на програми – защо? – дори преди да е изменена лицензията – и никакъв ex ante контрол не се забелязва.

Делян Пеевски осъден за обидни и клеветнически твърдения

Стана известно решение на Софийски граждански съд, Гражданско отделение, от 19.07.2019 г. по гр.дело № 1071 по описа за 2018 година.

Производството е  по искова молба от Сашо Дончев срещу Делян Пеевски за обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от обидни и клеветнически твърдения на Пеевски в негово обръщение до медиите от 10.01.2018 г.

Твърди се в исковата молба, че в свое писмено обръщение до медиите, по повод представянето на 10.01.2018 г. от Съюза на издателите в България на „Бяла книга за свободата на медиите в България”, ответникът Пеевски  разпространил за ищеца редица обидни и клеветнически твърдения, като “тези хора, ограбили страната ни”; „..богатеe от таксите, плащани от хората..”, “укрива данъци, води съдебни искове срещу своята Родина и я „клевети в Брюксел или зад океана”,  „…приватизирали икономиката на страната, узурпирали националните телевизии и съдебната система…създатели на мрежи от зависими НПО-та за уличен натиск” и  др.

Ответникът Пеевски твърди,   че посочените в исковата молба думи и изрази представляват единствено оценка, изложена в лично мнение, което не подлежи на ограничения съгласно чл. 39, ал.1 на Конституцията. Заявява, че не е налице нарушение на това конституционно ограничение, когато изразеното мнение или оценка (дори и крайно негативна) се основава на верни факти и обстоятелства, каквито безспорно са налице в настоящия случай. Твърди, че в обръщението са използвани само верни факти и обстоятелства, въз основа на публични и общодостъпни източници. В отговора се посочва, че с това ответникът е изразил личната си позиция и оценка, които не подлежат на регулация и контрол и са в съответствие с конституционно гарантираното право на всеки свободно да изразява мнение (и да критикува), да търси и да разпространява информация.

Съдът

Не се спори, че  ответникът е разпространил до средствата за масово осведомяване свое писмено изявление, озаглавено „Обръщение от Делян Пеевски” по повод „Бялата книга за медиите”. Изявлението е публикувано на титулната страница на в-к „Телеграф” и в електронното издание на “24 часа”, вестник „Монитор” и вестник “Стандарт”; ответникът е автор на публикуваното обръщение.  

Предявената претенция е за обезщетяване на вреди, причинени на физическо лице от нарушаване на неговото право на защита срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име, защитено от чл.32 от Конституцията,   като част от правото на зачитане на личен живот, осъществено чрез седем израза и твърдения относно ищеца, съдържащи се в обръщение на ответника до медиите от 10.01.2018 г., публикувано във вестник „24 Часа”, вестник „Монитор” , вестник „Телеграф”, вестник „Стандарт”, които са проява на правото на свобода на изразяване, защитено по чл.39 от Конституцията и от чл.10 от ЕКЗПЧОС от ответника, за които е установено, че е издател на вестник „Монитор” , вестник „Телеграф”, към момента на публикацията.

В случая е налице конкуренция на основни права, всяко от които е от съществено значение за демократичното общество, от особена важност е намирането на техния баланс.

В Решение № 7 от 4 юни 1996 г. на КС по конст. дело № 1/1996 г. за тълкуване на чл.39, чл.40 и чл.41 от Конституцията с цел изясняване на съдържанието на правото свободно да се изразява мнение и то да се разпространява, конституционния съд прие, че накърняването на правата и доброто име на другиго е основание за ограничаване на възможността свободно да се изразява мнение както по силата на общата ограничителна разпоредба на чл.57, ал.2 на К Р България, така и с оглед на възприетата структура на чл.39 от КРБ, в който правото на мнение се ограничава заради друго, конкуриращо право. В случая това е правото на лично достойнство, чест и добро име, което съгласно чл.32, ал.1, изр.1 от Конституцията е също защитено.

Следва да се съобрази и разграничението, което прави установената в страната съдебна практика /решения постановени по чл.290 от ГПК с № 204 от 12.06.2015г. по гр.д.№ 7046/14г.на ІV г.о.,№ 253 от 29.01.2014г. по гр.д.№ 1251/12г. на ІІІ г.о., № 62 от 6.03.2012г. по гр.д.№ 1376/11г. на ІV г.о./ между оценъчни съждения /субективни преценки, съставляващи коментар на факти/, за които се приема, че не подлежат на проверка за вярност и твърдения за факти, разпространени с печатно произведение, които позорят адресата.

Въпросните изявления са клеветнически, като с тях се разпространяват позорни обстоятелства за ищеца, внушават че действията му са престъпни, които не е истина, доколкото твърдените обстоятелства не са доказани от ответника. Липсата на достатъчно фактическо основание в подкрепа на оценъчните съждения означава, че в случая има злоупотреба със свободата на словото, злонамереност и отправяне на оскърбителни лични нападки. Това е виновно и противоправно поведение.

Решаващия състав намира, че така направените изявления излизат от границите на позволеното, като попадат в забраната на чл.39, ал.2 от Конституцията на Република България и осъществяват съставите на обидата и на клеветата. Използваните изрази: „олигарсите …..и С.Д., но най-вече, че нашият труд дава своя резултат – тези хора, ограбили страната ни…….”; „..богатеe от таксите, плащани от хората..”, укрива данъци, водя съдебни искове срещу своята Родина и я клевети в Брюксел или зад океана.”; „/…П., Д.и Д., българските олигарси приватизирали икономиката на страната, узурпирали националните телевизии и съдебната система…създатели на..мрежи от зависими НПО-та за уличен натиск.”, „….неминуемо ви /П.. Д.и Д./ асоциирам с мафиотите..” , представляват обидни и клеветнически твърдения, излизащи далеч извън допустимия тон и език, внушаващи нравствено укоримо, неморално и противоправно поведение и засягащи по недопустим начин правната сфера на ищеца.

Осъжда Делян Пеевски да заплати обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от обидни и клеветнически твърдения.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Според медиите решението вече е обжалвано.

Tagged

Издателят на в. Уикенд осъден за засягане на доброто име

Стана известно решение на Софийски градски съд, Гражданско отделение,  от 18.07.2019 г. по гражданско дело № 6853 по описа за 2017 г.  на СГС

Ивет Добромирова, журналист, води дело на основание  чл. 49 ЗЗД във вр. чл. 45 ЗЗД за  обезщетение за   неимуществени вреди  вследствие на разпространени по неин адрес неверни и позорящи доброто име и личното й достойнство твърдения, в печатното издание в. „Уикенд“ на Ню Медиа Груп АД, в статия със заглавие „Гаджето му в скандал с бивша изгора“.

Мотиви

Свободата на словото в различните й форми е един от основополагащите принципи на демократичното общество, прогласен и защитен от Конституцията на Република България. Тя обаче не е абсолютна, а ограничена до пределите предписани в чл. 39, ал. 2 и чл. 57, ал. 2 от Конституцията. Според първата норма правото на изразяване на мнение и разпространение чрез слово или друг начин не може да се използва за накърняване правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността, а с втората норма е въведена забрана за злоупотреба с права, както и упражняването им, ако се накърняват правата и законните интереси на други.

От съдържанието на визираните норми е изводимо, че конституционно гарантираното право на всеки гражданин да изразява мнение чрез слово – писмено или устно търпи ограничение по изключение и само, за да се осигури защита на конкуриращ интерес и право и с цел охраната на други, също конституционно защитени права и интереси. Не се допуска ограничаването със закон на други, извън посочените в чл. 39, ал. 2 и чл. 57, ал. 2 КРБ основания. Ето защо, ако правото на мнение не се използва, за да се увреди доброто име на другиго, изразяването и разпространяването му не е противоправно и в този смисъл всякакви твърдения и мнения за дадена личност могат да се разпространяват свободно, ако не засягат честта и достойнството й. Константно в практиката на ВКС се приема, че негативните оценки по адрес на определено лице, не пораждат отговорност, освен ако не представляват обида, като оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност, тъй като те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани само фактическите твърдения и са противоправни ако са клеветнически (в този смисъл и Решение № 204 от 12.06.2015 г., по гр.д.№ 7046/2014 г., IV г.о. на ВКС).

По същество обидата се изразява в изказвания, които са годни да накърнят честта и достойнството на пострадалия и според моралните норми, възприети от обществото, са неприлични, цинични, вулгарни, демонстриращи лично унизително отношение към определено лице. Визираните по-горе цитати от статията, безспорно са позорящи доброто име и личното достойнство И.Д.П.. Нито един от изложените в процесната публикация и описани по-горе факти не бе установен в настоящото производство от ответника, поради което само на това основание публикацията сочи на неправомерност, тъй като не са спазени правилата за добра журналистическа практика, вменяваща задължение за публикуване само на достоверна и проверена информация.

Решение:

Осъжда Ню Медия Груп да изплати обезщетение  за причинените на ищцата неимуществени вреди вследствие на разпространени по неин адрес неверни и позорящи доброто име и личното й достойнство твърдения, в печатно издание, притежавано от ответника – вестник „Уикенд”.

Tagged

Евросредствата за българските медии

Стана известна информация за предоставянето на средства по европейски програми за медии в последните години. Информацията е  публикувана в Клуб  Z .

Тя  е изготвена от Министерския съвет след подадено заявление от Клуб Z, по-специално от журналиста Илия Вълков, по Закона за достъп до обществената информация (ЗДОИ), в което се иска справка  кои национални и регионални телевизии, радиа, вестници, информационни агенция и сайтове са подписали договори без прилагането на процедури за възлагане на обществени поръчки по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП), за популяризиране на оперативните програми и Програмата за развитие на селските райони по време на двата програмни периода.

За този период  и по този ред са раздадени над 58 млн. лв., както се вижда от двете приложени справки към отговора на Министерския съвет “за закупуване на програмно време без прилагане на процедури за възлагане на обществени поръчки по реда на ЗОП  за популяризиране на оперативните програми и ПРСР за периоди 2007-2013 и 2014 -2019.”

Разпределението на средствата по медии е тук.

Насочването на средства директно се запазва с аргумента, че правото на ЕС не изисква прилагане на реда, предвиден в ЗОП, за електронни медии. Има позиции на АЕЖ  по този въпрос.

За финансирането на регионалните медии с публичен ресурс знаем по-точни числа благодарение на усилията на Спас Спасов, Венелина Попова (данните), Даниел Пенев и др.

Кратък коментар за Свободна Европа.  Поглед назад към 2016 г.   и още по-назад, към времето, когато нямаше данни за ролята на КТБ и финансирането на медиите с публичен ресурс.

Tagged

Нови генерални директори на БНТ и БНР

В две последователни процедури в края на юни и началото на юли Съветът за електронни медии избра генерални директори на обществените медии. Те са избрани и в двата случая с 3-2 гласа и са подкрепени от членовете на СЕМ София Владимирова, Розита Еленова (парламентарна квота) и Бетина Жотева (президентска квота).

Оценките за двете процедури и за двата избора е различна – най-малкото защото за новоизбрания генерален директор на БНР се знае малко, докато новоизбраният директор е представен в Уикипедия  като български политик.

Емил_Кошлуков_–_Уикипедия_-_2019-07-13_12.13.41

Обществената телевизия  трябва да запазва независимост от политиците.

На 4 юли 2019 записите  в Уикипедия започват да се променят   – и Кошлуков вече е представен като  журналист и медиен мениджър:

Emil_Koshlukov_Difference_between_revisions_-_Wikipedia_-_2019-07-13_10.13.47

Съответно новият независим генерален директор е заличен от групата на политиците:

Emil_Koshlukov_Difference_between_revisions_-_Wikipedia_-_2019-07-13_10.11.08

В официалната биография на новия генерален директор на сайта на БНТ липсва фактът, че  той вече е бил  на подобна позиция –  изпълнителен директор на TV7 и News7.

Липсва и фактът, че е бил в Съвета на директорите на компанията “Краун медия”- собственик на TV7.  “Краун медия” е  в списъка на дружествата,  финансирани от КТБ, към доклада  на временната парламентарна комисия от 2015 г.   Кой може да влезе в Съвета на директорите на частната и напълно непрозрачна “Краун медия” в онзи период на изобилно финансиране (300 милиона)? Само човек,   към когото Пеевски/Василев имат много високо доверие – и  като потвърждение идва назначаването на Кошлуков и за изпълнителен директор на телевизиите TV7 и News7.

А за “Ноу фрейм медия България”, която генералният директор на БНТ създава и управлява,  е важно за разказа да се каже още, че един от най-известните й продукти е турнето  “България без цензура” –  така че компанията  има и принос към политическия инженеринг.

Както беше посочено от Дневник, в официалната биография липсва и етапът във висшия мениджмънт/програмен директор  в ТВ Алфа на ПП Атака. Логично е да се допусне, че това твърдение (за факт) е вече изиграло ролята си.

Членовете на СЕМ – тези, с чиито гласове беше направен изборът –   изпращат политик – при това с ярка политическа биография, свързан с политически медийни проекти като Алфа, TV7, България без цензура   – да оглави независимата по закон БНТ.

 

Смисълът на съществуването на независим регулатор е да прегражда пътя на властта към медиите, а не да е инструмент на властта за овладяването им.

Все по този въпрос:

Неделя 150 на БНР, водещ Явор Стаматов

Тоест, с Венелина Попова

Tagged

Съд на ЕС: Данък реклама в Унгария

Общият съд отмени решение (ЕС) 2017/329 на Комисията от 4 ноември 2016 година относно мярка SA.39235 (2015/C) (ex 2015/NN), приведена в действие от Унгария във връзка с данъчното облагане на оборота от реклама.

През 2015 г. Унгария измени данък „реклама“ без предварително уведомяване на Комисията или разрешение от нейна страна. Данък „реклама“ е дължим върху оборота от публикуване/излъчване на реклами в медиите (напр. в аудио-визуални медийни услуги; в материли за пресата; върху устройства за излагане на външни реклами; върху всеки вид превозно средство или недвижима собственост; в печатни материали и по интернет).  Според ЕК мерките са в нарушение на правото на ЕС.

Унгария, подпомагана от Република Полша, иска от Общия съд  да отмени обжалваното решение. Унгария изтъква три основания:  първото — грешка в правната квалификация на разглежданите мерки като държавни помощи по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, второто — неспазване на задължението за мотивиране и третото — злоупотреба с власт.

Решението

Съгласно член 107, параграф 1 ДФЕС, освен когато е предвидено друго в Договорите, всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с вътрешния пазар.

В данъчната сфера от това следва, че мярка, с която публичните власти предоставят на някои предприятия представляващо предимство данъчно третиране, което, макар и да не се изразява в прехвърляне на държавни ресурси, поставя получателите в по-благоприятно финансово положение от другите данъчнозадължени лица, съставлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.

Съществуват обаче данъци, чието естество не е пречка  да има  механизми за   освобождаване от данък, без обаче тези механизми да водят до предоставянето на избирателни предимства.

Комисията не е могла основателно да заключи, че са налице избирателни предимства, произтичащи от данъка върху рекламата, само от прогресивната структура на този нов данък. Комисията не е успяла да докаже в обжалваното решение, че са налице избирателни предимства.

Tagged