КЗК разрешава на Юнайтед Медия да придобие Телеграф, най-после може да има и сайт

С Решение № 39/14.01.2021 г., Комисия за защита на конкуренцията разреши на „Юнайтед Медия“ С.а.р.л., Люксембург да придобие едноличен контрол върху „Вестник Телеграф“ ЕООД и съвместен върху „Издателска къща Борба“ АД при условията на чл. 26, ал. 1 от ЗЗК.

Предвид паралелното производство по преписка № КЗК/883/2020 г. за придобиване на едноличен контрол от страна на „Юнайтед Медия“ С.а.р.л., Люксембург върху „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД и дъщерните му дружества, Комисията разгледа и осъществяваната от Групата Нова дейност, за да открои пазарите, върху които концентрацията ще окаже въздействие. 

КЗК установи, че сделката ще доведе до хоризонтално припокриване на пазарите на интернет и на печатна реклама в страната. Комисията анализира и вертикалните ефекти на тези пазари с пазара на мобилни телекомуникационни услуги, на който оперира придобиващата контрол група.

Предвид липсата на водещи пазарни позиции на участниците в концентрацията на пазарите на интернет и печатна реклама, както и на БТК при предоставянето на мобилни телекомуникационни услуги и отсъствието на телекомуникационния сектор сред водещите рекламодатели, Комисията прие, че нотифицираната сделка не води до антиконкурентни хоризонтални и вертикални ефекти. Реализирането на концентрацията е основно в насока разширяване и диверсификация на продуктовото портфолио на „Юнайтед груп“ в България.

            Пълният текст на решение № 39/14.01.2021 г. е публикуван в електронния регистър на КЗК .

Медиите вече гадаят дали сделката е де юре или и де факто и какво ще стане с вестниците.

Европейска гражданска инициатива за забрана на практиките на масово биометрично наблюдение

В Официален вестник на ЕС:

Решение на Комисията от 7 януари 2021 година

относно искането за регистрация на европейската гражданска инициатива под наслов „Инициатива на гражданското общество за забрана на практиките на масово биометрично наблюдение“

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) 2019/788 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно европейската гражданска инициатива (1), и по-специално член 6 от него,

като има предвид, че:

(1)На 15 октомври 2020 г. на Комисията бе представено искане за регистрация на европейската гражданска инициатива под наслов „Инициатива на гражданското общество за забрана на практиките на масово биометрично наблюдение“. На 11 ноември 2020 г. Комисията уведоми групата на организаторите за оценката си (2), че инициативата не може да бъде регистрирана изцяло, тъй като някои от предлаганите с нея мерки не отговарят на изискването, предвидено в член 6, параграф 3, буква в) от Регламент (ЕС) 2019/788. Комисията се приканваше да приеме препоръка на Комисията, да започне производства за установяване на неизпълнение на задължения и да извърши обстойни проучвания, докато от нея може да бъде поискано единствено да направи предложения за правни актове на Съюза съгласно посочения регламент.
(2)В резултат на това на 7 декември 2020 г. на Комисията бе представена изменена версия на инициативата.
(3)Целите на изменената инициатива са формулирани по следния начин: „Призоваваме Европейската комисия да регулира стриктно използването на биометрични технологии, за да не се допуска неоснователна намеса в основните права. По-специално отправяме искане към Комисията да забрани, законово и на практика, безразборното или произволно използване на биометрични технологии, което може да доведе до незаконно масово наблюдение. Тези нарушаващи неприкосновеността на личния живот системи не трябва да се разработват, да се внедряват (дори пробно) или да се използват от публични или частни субекти, доколкото могат да доведат до ненужна или непропорционална намеса в основните права на хората. Данните сочат, че използването на масово биометрично наблюдение в държавите членки и от агенциите на ЕС е довело до нарушения на законодателството на ЕС относно защитата на данните и неоснователно е ограничило правата на хората, включително правото на неприкосновеност на личния живот, правото на свобода на словото, правото на протест и правото на недискриминация. Широкото използване на биометрично наблюдение, профилиране и прогнозиране е заплаха за принципите на правовата държава и нашите най-основни свободи. Ето защо в тази европейска гражданска инициатива настоятелно призоваваме Комисията да предложи правен акт, който да се основава на общите забрани, предвидени в ОРЗД (3) и в Директива относно правоприлагането в областта на защитата на данните (4), и да ги спазва изцяло, за да се гарантира, че в правото на ЕС изрично и конкретно се забранява масовото биометрично наблюдение“.
(4)В приложение се предоставят допълнителни подробности относно предмета, целите и контекста на гражданската инициатива и се отбелязва, че биометричните данни все по-повече се използват от публични, национални и европейски правоприлагащи органи и частни субекти за идентифициране или профилиране на хора на обществени места, което представлява „по своята същност ненужна и непропорционална намеса в широк кръг основни права, включително неприкосновеността на личния живот и защитата на данните“. В приложението се отбелязва също, че макар „в съществуващата правна уредба на ЕС да се пояснява […], че използването на биометрични данни се ограничава до строго необходимото по отношение на преследваната законосъобразна цел, като се спазва принципът на пропорционалност […], спрямо тези общи принципи се прилагат широки изключения“.
(5)Организаторите представиха допълнителна обща информация, отнасяща се до предложението им за правен акт на Съюза и възможни съпътстващи мерки, както и проект на правен акт.
(6)С изменената инициатива Комисията се приканва да представи предложение за правен акт за забрана на безразборното използване на биометрични технологии, което може да доведе до масово наблюдение. Както Комисията вече посочи на организаторите в оценката си от 11 ноември 2020 г., това предложение би могло да се основава на член 16, параграф 2 или на член 114 от Договора, или и на двете разпоредби, в зависимост от това дали използването на биометрични технологии се забранява, или се регламентира стриктно. Член 16, параграф 2 от Договора представлява правно основание за представяне от Комисията на предложения за правни актове относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и от държавите членки при извършване на дейности, попадащи в приложното поле на правото на Съюза, както и относно правилата за свободното движение на лични данни. Член 114 от Договора представлява правно основание за представяне от Комисията на предложения за мерки за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки, отнасящи се до създаването и функционирането на вътрешния пазар.
(7)С оглед на това нито една от частите на инициативата не попада явно извън обхвата на правомощията на Комисията да представи предложение за правен акт на Съюза за целите на прилагането на Договорите, както се изисква в член 6, параграф 3, буква в) от Регламент (ЕС) 2019/788.
(8)В приложението към инициативата се посочват четири възможни съпътстващи мерки. Тъй като от Комисията не се изисква да представи предложение за правен акт на Съюза по отношение на нито една от тези мерки, те не отговарят на условието, определено в член 6, параграф 3, буква в) от Регламента, за регистрацията им като част от предмета на инициативата. Следователно тези мерки не попадат в обхвата на настоящото решение за регистрация. Ако обаче Комисията счете за целесъобразно да приеме предложение за правен акт в областта, обхваната от инициативата, тя може също така да разгледа възможността в предложението да се вземат предвид някои от тези мерки, а именно необходимостта от насоки за държавите членки относно прилагането на неговите разпоредби, участието на органите за защита на данните в прилагането на тези разпоредби, както и съдържанието и принципите на Насоките относно етичните аспекти на Експертната група на високо равнище по въпросите на изкуствения интелект (5).
(9)Групата на организаторите е предоставила подходящи доказателства, че отговаря на изискванията, установени в член 5, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) 2019/788, и че е определила лицата за контакт в съответствие с член 5, параграф 3, първа алинея от този регламент.
(10)Инициативата не представлява явна злоупотреба с право, не е явно несериозна или злонамерена, нито е в явно противоречие с ценностите на Съюза, установени в член 2 от Договора за Европейския съюз, и правата, залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз.
(11)В заключение, инициативата под наслов „Инициатива на гражданското общество за забрана на практиките на масово биометрично наблюдение“ отговаря на всички изисквания, определени в член 6, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2019/788, и поради това следва да бъде регистрирана,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Европейската гражданска инициатива под наслов „Инициатива на гражданското общество за забрана на практиките на масово биометрично наблюдение“ се регистрира.

Член 2

Адресат на настоящото решение е групата на организаторите на европейската гражданска инициатива под наслов „Инициатива на гражданското общество за забрана на практиките на масово биометрично наблюдение“, представлявана от г-н Diego Javier NARANJO BARROSO и г-н Riccardo COLUCCINI в качеството им на лица за контакт.

Републиканецът от Мичиган, който спря Тръмп

 

Той се казва Арън Ван Лангевелде (Aaron Van Langevelde) и е един от двамата републиканци в комисията, която сертифицира изборните резултати в щата Мичиган. Неизвестен на широката аудитория 40-годишен юрист, за когото Политико публикува статия с горното заглавие: Републиканецът от Мичиган, който спря Тръмп. “Като републиканец мандатът му беше ясен: да се отложи сертифицирането на победата на Байдън. Няма значение, че Тръмп загуби с повече от 154 000 гласа или че резултатите вече бяха сертифицирани във всички 83 окръга. Планът беше да се делигитимира изборната победа”, се казва в статията. Докато вторият републиканец в комисията гласува Въздържал се, Ван Лангевелде гласува заедно с демократите и произнася присъдата сам:

“Не трябва да се опитваме да упражняваме власт, която не притежаваме. Както Джон Адамс казва, ние сме управление на законите, а не на хората. Бордът ни трябва да се придържа към този принцип днес и трябва да направи своето, за да поддържа върховенството на закона и да изпълни законовите си задължения за сертифициране на изборите.”

След Мичиган администрацията започва предаването на властта.

Човек от тихата скамейка на мичиганската изборна администрация. С очила без рамки и пейсли вратовръзка. Не дава интервюта, никой не е чул други мотиви, освен изложените, пише Атлантик.

Всичко, което партията изисква от него, е да се въздържи. Но той цитира Джон Адамс и признава резултатите. Подобни актове на републиканци въпреки огромния партиен натиск има и в Джорджия, и в Аризона.

Атлантик оценява действията им като кумулативни актове на гражданска почтеност: “Демокрацията се крепи на такива актове на гражданска почтеност. Старомодната лична добродетел е спасила републиката.”

Национални мерки за транспониране на третата ревизия на медийната директива

Европейската комисия откри процедури за нарушение срещу 23 държави от ЕС  и Обединеното кралство, тъй като не са въвели в законодателството си новите правила от третата ревизия на медийната директива.

Двумесечният срок от откриването изтича на 23 януари 2021 г. България е между 14-те държави, които са нотифицирали националните си мерки.

Състоянието на транспонирането се вижда тук:

Национални мерки за транспониране, съобщени от държавите членки, относно Директива (ЕС) 2018/1808 от 14 ноември 2018 година за изменение на Директива 2010/13/ЕС за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (Директива за аудиовизуалните медийни услуги), предвид променящите се пазарни условия.

Платформата е съобщението: Тръмп говори чрез Белия дом, още няколко дни

Мерките срещу Тръмп като цензура

Има широко разпространено мнение, че мерките на платформите срещу Тръмп са цензура, поради което политици организират мерки срещу мерките.

Мексиканският президент Андрес Мануел Лопес Обрадор е съобщил за медиите, че възнамерява да ръководи международните усилия за борба с цензурата – каквато според него представляват мерките, които платформите предприеха срещу американския президент Тръмп. Администрацията на президента Лопес Обрадор ще се обърне към правителствата, за да формира общ фронт по въпроса. „На първата среща на Г-20, която имаме, ще направя предложение по този въпрос“, казва Лопес Обрадор. Според него частните компании не трябва да имат правото да решават кой може да говори. Подобно на Тръмп, Лопес Обрадор смята, че традиционните медии са предубедени срещу него. Тръмп нарече Лопес Обрадор „велик джентълмен, мой приятел“ и му благодари. Проведени са разговори с официални лица във Франция, Германия, Европейския съюз, Африка, Латинска Америка и Югоизточна Азия .

Германският канцлер Ангела Меркел е сред критиците на мерките. Нейният говорител е заявил, че германският лидер намира за проблематични мерки, които не са определени от закона.

Министър-председателят на Полша Матеуш Моравецки също е за разпоредби на наднационално равнище, които да ограничат Facebook, Twitter и Instagram в Европейския съюз. Според него „собствениците на корпоративни гиганти не трябва да решават кои възгледи са правилни и кои не“. Подготвян в Полша законопроект ще направи незаконно технологичните компании да предприемат подобни действия там. От партията Право и справедливост (PiS) ясно са заявили, че смятат, че борбата им срещу технологичните компании е част от идеологическа война за защита на десни и крайнодесни политически позиции, пише Гардиан.

Неправителствените организации в Полша са изразили мнение, че националните закони са по-добър ориентир за това какво съдържание трябва да бъде разрешено онлайн от произволни решения, взети от технологични компании.

 

Мерките срещу Тръмп като реакция по отношение  на незащитено слово

Както вече стана дума, аргументацията в подкрепа на закриването на профила на Тръмп в Twitter върви по няколко линии, най-малко следните:

(а) не всяка намеса в съдържанието е цензура; има обоснована намеса; платформите имат право на намеса по съответните общностни стандарти;

(б) съдържанието в частните платформи не се ползва със защитата на Първата поправка;

(в) приема се, че изказвания на Тръмп, с които призовава хората да тръгнат към Капитолия са незащитено слово по смисъла на решението Бранденбург срещу Охайо;

(г) оценката трябва да се прави в по-общ контекст: Тръмп съвсем не е останал без достъп до медиите, може да свиква пресконференции, има официален президентски профил, а след гласуването на импичмънта се е появил чрез Белия дом, каквото и да значи това (a statement through the White House). Politico казва нещо по-конкретно:

Също така забележителен като съдържанието на посланието беше начинът, по който то беше направено.  С помощта на аутокю, за да следва приготвената реч,  Тръмп говори директно пред камера. Клипът е изпратен от профила на Белия дом в  Twitter, а не от профила, достъпа до който му беше отнет. Тръмп не направи обръщение в праймтайма. И всъщност той изобщо не е правил интервю [напоследък].

Платформата е съобщението. Маклуън отново.

Едва преди стотина дни статията ми “Платформата е съобщението” излезе в сп. Медиалог, не си представях колко нови доказателства ще се появят .

В заключение:

ако за конкретното решение мерките могат да бъдат подкрепени, стилът на платформите да решават дали и какви мерки да налагат, не намира подкрепа. Както казва Навални, хора, които не са известни, решават кой да е в мрежата по процедури, които не са известни.

И един глас от австралийския парламент за решението Тръмп:

https://platform.twitter.com/widgets.js

Кой определя правилата: Тръмп v Twitter

В ефира на Дарик Радио по въпросите на свободата на изразяване и платформите. Водеща Пролет Велкова, с Георги Лозанов.

https://darikradio.bg/imashe-li-pravo-tuitar-da-zalichi-akaunta-na-donald-tramp.html

Някои от тезите:

Нека институциите да се занимават с политиците, нека има институционални реакции, не само реакции на платформите. Както е цитиран да казва Matthew Prince, директор на компанията за облачни услуги Cloudflare –

I woke up in a bad mood and decided someone shouldn’t be allowed on the internet. No one should have that power.

I shouldn’t have this power. We should be a democracy, and decide how this happens, and it shouldn’t be that random tech CEOs become the arbiters of what speech can flow on the internet.

Платформите при определени обстоятелства имат право да се намесят в съдържанието. Да се проведе разговора за абсолютната свобода и да се съгласим, че такава няма.

Платформите нямат задължение да не заличават профила на когото и да е или да му дават думата. И традиционните медии не са длъжни по Конституция в САЩ или тук да дават думата на източници на дезинформация, пропаганда, хибридни заплахи. Ако дадат – в реално време да означат съдържанието, което подлага живота, здравето или изборите на хората на риск.

Намесата на платформите по отношение на Тръмп е с основания, сходни с някои от основанията в резолюцията за импичмънт. Камарата на представителите гласува за импичмънт впрочем днес. Сенатът ще се върне на работа ден преди клетвата, така че предстои post-presidency trial – един нов жанр в Сената.

Двата модела за намеса в съдържанието – на държавата чрез правото и от страна на самите платформи – имат и силни, и слаби страни. Едва ли може да се очаква да продължава така. На път е правна рамка за платформите – в ЕС, в ОК, в САЩ също се обсъжда ревизия, с изисквания за прозрачност и за начини за легитимиране и контрол върху решенията на платформите.

Традиционните медии в САЩ претърпяха голямо развитие през периода, в който бяха обвинени като врагове на народа. Научиха се да не се оставят да ги обсебват и присвояват. Този урок е добре да се анализира и от нашите медии, които често транслират от откровени глупости до пропаганда, особено казани от лица на някаква позиция – без да реагират.

Първи президент на САЩ с втора процедура за импичмънт: въпросът за незащитеното слово

След атаката срещу Капитолия възникна недоумението наистина ли защитата на демократичните ценности в САЩ е предоставена на платформите, след като Facebook наложи мярка срещу президента Тръмп за неопределено време, а Twitter заличи @realDonaldTrump.

Пет дни по-късно реакциите и извън интернет индустрията са вече видими. Големи компании обявиха, че спират финансирането на лица, които не са подкрепили сертифицирането на гласовете за избор на президент.  Това е ясно и ефективно послание.

Може да се прочете и проектът  на решение за импичмънт – политическия отговор на Камарата на представителите. В историята Тръмп ще остане като първият президент на САЩ с две процедури за импичмънт, при това на различни основания. Новата процедура има основания, свързани с   оказване на натиск върху институциите (три телефонни разговора с държавни служители в Джорджия, в които Тръмп настоява да се намерят 11 000 гласа) и  подбуждане към бунт (“If you don’t fight like hell, you’re not going to have a country anymore.”). Според юристи, цитирани от Ню Йорк Таймс, има и   конкретна незаконна цел – да повлияе върху решение, запазено по Конституция за законодателната власт – и по този начин да не се съобрази с конституционния принцип за разделение на властите. 

Когато миналата седмица платформите вземаха решенията си да наложат мерки срещу Тръмп, още нямаше институционални оценки. Доколкото става дума за частни компании, общо е мнението, че засега Първата поправка не ги обвързва по начина, по който обвързва държавата – въпреки че съдебната практика в това отношение е динамична и  съдилищата вече са на път да правят някои аналогии, вж решенията за Тръмп в Twitter, според които съобщенията му са официално правителствено слово (факт) и поради това той  няма право да блокира критика –  Knight First Amendment Institute at Columbia University v Donald Trump (2018) u решението на Апелативния съд (2019).

Но вън от това  изявленията на Тръмп подлежат на анализ от гледна точка на стандартите в съществуващата в тази област съдебна практика за защитено и  незащитено слово. Решението  Brandenburg v. Ohio (1969)  дефинира три критерия – (1) дали лицето действително  използва думи, които насърчават хората  да предприемат незаконни действия,  (2) дали опасността   е непосредствена – а не в неопределено бъдеще  и (3)  дали изявлението е направено в ситуация, в която е вероятно да последва  насилие.

Впрочем Тръмп   и друг път е бил съден за призоваване към насилие  –  –Nwanguma v. Trump през 2016 заради  “Get ’em out of here”  като кандидат- президент, което е било последвано действително от употреба на сила по отношение на хора, но Апелативният съд се позовава на “Don’t hurt ’em” и решава, че все пак изявлението е било в рамките на защитеното слово.

Съдейки от мотивите за импичмънт, в случая критериите за незащитено слово изглежда по-скоро да са изпълнени, особено третият критерий е изпълнен със сигурност – не само е имало вероятност да последва насилие,  но като пряк резултат следва  смърт на участници в събитията.

Тези факти се пропускат от защитниците на неограничена свобода на изразяване. Неограничена свобода няма нито офлайн, нито онлайн и по никое право. Отдавна е известно, че има незащитено слово в случаи като “Да извикаш Пожар! в препълнен театър” или – от киното – clear and present danger.

В обичайни условия дали критериите са изпълнени  решава съдът. Той може да установи неизпълнение, както в решението Hess v. Indiana, където лицето казва на последователите си ‘We’ll take the fucking street later’ – и вторият критерий не е изпълнен.

Но през 2021 – при вземане на решение за сериозно ограничаване на президент на държава – решение, каквото не се взема всеки ден – съдът не участва. Решенията са на самите платформи. И бордът по съдържанието на Facebook не се забелязва да участва дори. Този въпрос – за легитимиране на решенията – стои открит.

Когато Ансип каза, че ЕК няма да предлага Министерство на информацията и платформите ще се саморегулират, изказването беше прието с ентусиазъм. Още тогава беше ясно, че няма ли ги държавите, ще ни модерират индустриите. И това няма да ни хареса. Също няма да ни хареса.

Търси се третият път.

След Тръмп: за медиите и публичността

Процедурите по предаване на властта в САЩ следват своя ход, гласовете са преброени, вицепрезидентът Майк Пенс обяви, че Байдън е получил 306 гласа от Изборната колегия при необходими за избор 270.

Но това е в ранната утрин на 7 януари, а предходният ден ще остане в историята като урок в много отношения. Това е характерен момент в отношението между Тръмп и избраните от него комуникационни канали, които той наложи за общуване с американските граждани и дори с институциите: известно е, че и висши служители са уволнявани с туит. Тръмп заобиколи традиционните медии и избра Twitter за бързо и директно изпращане на посланията си до милиони последователи, като в някои дни броят на съобщенията му надминава сто.

Друг момент е, че ако Тръмп публикува видео, особено по важен политически въпрос, телевизиите го включват в институционалните си новини. Така възможността за граждански контрол и интерактивност чрез журналистиката отпада, а медията Тръмп не се съобразява с никакви журналистически стандарти и е доказан източник на дезинформация.

Какво обаче се наблюдава в края на президентството:

Традиционните медии

В такъв контекст традиционните медии и главно качествената журналистика бяха изправени пред дилемата да отразяват ли или не фантазиите и пропагандата с източник Тръмп. Проверката на фактите – последваща и често отдалечена във времето – не доведе до очаквания резултат, хората не се мотивираха от обясненията, че Тръмп не се основава на факти, а си измисля и прави пропагандни внушения. Изборите през ноември показаха нов и по-ефективен подход, заимстван от социалните мрежи – традиционните медии етикетираха, вземаха отношение към истинността още в заглавието: “Тръмп без доказателства каза, че печели Джорджия”. Вместо – както беше дотогава: “Тръмп обяви, че печели Джорджия” да бъде последвано от проверка на фактите в отделен материал.

Внимателна оценка изисква въпросът кои гледни точки трябва да имат достъп до аудиторията и има ли такива, които не следва да бъдат отразявани, вж по този повод бележката на Ню Йорк Таймс .

Платформите

Платформите предприемат мерки,  по-решително реагира Twitter, мерки наложиха Facebook u Instagram, и  YouTube, и останалите мрежи. Ню Йорк Таймс обобщава обстановката:  Президентът губи платформите си (7 януари)  и Twitter действа след Facebook, Snapchat, Twitch и другите (9 януари).

Дори Tik Tok, където Тръмп по известни причини няма профил,   заличава клипове от безредиците във Вашитгтон и призиви към насилие .

И още новини – Parler изглежда няма да може да стане новият дом на alt-right пропагандата, защото Google u Apple няма да допуснат това.  update 11 януари:  Parler e офлайн, досега е разчитал  на услугата  Amazon Web Services (AWS), но услугата е отказана, защото  “в Parler има десетки публикации, които насърчават насилието”. Google и Apple премахнаха  Parler от техните магазини за приложения “поради неспазване на изискванията  за модериране на съдържанието”. Parler е онлайн от 2018 г. и може да се върне, ако намери алтернативен хост, но директорът Джон Маце е  заявил пред Fox News: ” има много проблеми, защото всеки доставчик, с когото разговаряме, казва, че няма да работи с нас”.

Ескалацията на реакциите е очевидна: Facebook  започна с временно ограничение, което премина в постоянно, а мерките на Twitter започнаха с  означаване, след това –  заключване и забрана за ретуит, докато накрая се стигна до  заличаване на профила.

Основанието е приложено по отношение на по- широк кръг хора –

Ограниченията: въпросът не е черно – бял

Дискусиите, които сега имат повод да се разгърнат,  в специализирана среда текат вече няколко години. Сега въпросът е могат ли  да заличат профила на Тръмп, но рамковият въпрос е за отговорността на платформите за съдържание, предоставено от трети лица, съответно правото им да се намесват в съдържанието. В САЩ дискусиите се активизираха около Infowars, сега и около нежеланието на Тръмп да напусне политическата сцена.

Неизброими вече са поводите, по които  е обсъждана  отговорността на платформите, напр.  новата разпоредба на чл.17 в директивата за авторското право 2019/790, за правомерността на която Полша  води и дело пред Съда на ЕС, както казват – с изгледи да го спечели.

Естествената склонност на държавите е  интензивно да регулират съдържанието. Тръмп показа как властта може да се използва по напълно личен повод: Twitter означи негово съобщение, той в отговор каза, че “няма да позволи   шепа компании да прераснат в титани, които контролират жизненоважни пътища за националния  дискурс под прикритието на насърчаване на открити форуми за дебати” и че те ще  носят отговорност като всеки традиционен редактор и издател. Трябваше в срок от 60 дни да започне ревизия на параграф 230, но няма информация това да е станало.  

Същевременно си пробива път убеждението, че платформите не са само транспорт. Защото не са. Води се  обсъждане  на параграф 230 в САЩ, очаква се приемане на DSA в Европа:  развръзките в нормативно отношение приближават.

От отговорността на платформите към въпроса за  демокрацията

Платформите несъмнено са технологии с възможна двойна употреба – с положителни и отрицателни ефекти. Вярно е, че човечеството прави и лоши избори – и платформите му помагат да ги прави.

Изглежда наблюдаваме, че човечеството е решило платформите да поемат отговорност за лошите избори, които то, човечеството, прави. Но големите платформи под американска юрисдикция днес са продукт на частна търговска дейност, те дори едва благодарение на Върховния съд на САЩ и едва отскоро са в някакви отношения с Първата поправка. Ето решение по такъв въпрос, Сотомайор пише особеното мнение.

Така че финалният въпрос е : как изобщо нещата са доведени дотам – от решенията на едни бизнесмени като Дорси и Зукърбърг да зависят драматично общественият ред, националната сигурност, демокрацията.

Натали Хелбергер пише в Twitter:

update 11 януари: Брайън Гарстън, професор в Йейл, поставя въпроса днес в Ню Йорк Таймс: Конгресът трябва да защити себе си

Съд на ЕС: делото на Полша срещу филтрирането

Приемането на директивата за авторското право (ЕС) 2019/790 беше свързано с доста вълнения по повод въведеното задължение за контрол на входа, сега чл. 17.

В последна сметка Полша атакува разпоредбата пред Съда на ЕС и поиска от Съда да отмени член 17, параграф 4, буква б) и член 17, параграф 4, буква в) in fine (а именно в частта, съдържаща израза „и са положили максимални усилия за предотвратяване на бъдещото им качване в съответствие с буква б)“) от Директива (ЕС) 2019/790.

Ответници  по дело С-401/19 са Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз.  Европейската комисия и правителствата на Франция и Испания  също са встъпили в делото на страната на институциите, но са представили  “поразително противоречиви” тълкувания на това, което член 17 всъщност изисква от платформите:  Комисията, Съветът и Европейският парламент твърдят, че член 17 съдържа достатъчно вътрешни гаранции, за да се предотврати неоправдано ограничаване на основните права на потребителите, а  Франция и Испания твърдят, че  ограничения на основните свободи са оправдани от целта, която член 17 се стреми да постигне.

От  Kluwer Copyright научаваме за развитието на това дело пред Съда. В края на 2020 г. се  е състояло изслушване, което според експертите е показало, че Съдът приема жалбата на Полша много сериозно и че съответствието на оспорените разпоредби на член 17 с Хартата далеч не е очевидно. Често е имало позоваване на  заключението на генералния адвокат Saugmandsgaard Øe по делата YouTube и Cyando, което е силно критично към изискването платформите да контролират нарушенията на авторските права на техните потребители.

Според Франция и Испания всеки конфликт между основните права на носителите на права и ползвателите винаги трябва да се разрешава в полза на носителите на права, защото според тях вредата за носителите на  права, която може да бъде причинена от временната наличност на произведения, нарушаващи правата им, на платформи, е много по-голяма от всяка вреда за потребителите, която би била причинена от временното блокиране на правомерно качване.

Полша е подчертала, че дори тълкуването на член 17, предложено от Комисията и Съвета, противоречи директно на твърденията на Франция и че „това ясно показва, че има проблем с член 17 като такива “.

Интересът на Съда е бил насочен към въпроса дали качванията трябва да останат достъпни, докато са в процес на проверка, или трябва да бъдат блокирани, докато законността им бъде потвърдена.

Въпреки многократните въпроси от Съда, никоя от страните не е посочила алтернативи на използването на филтриращи технологии. Никой не е успял да се проитвопостави убедително на тезата на Полша, че единственият ефективен начин за спазване на член 17, параграф 4, букви б) и в) е използването на филтри. 

Съдът се е интересувал от съдбата на  забраната за общи задължения за наблюдение и дори е нарекъл наивно съмнението във факта,  че  големите носители на права ще представят дълги списъци с хиляди произведения, които да бъдат блокирани, веднага щом директивата влезе в сила.

Изглежда правдоподобно, се казва в публикацията,  Съдът на ЕС  да отмени спорните разпоредби в член 17. Ако го направи, това вероятно ще се дължи на факта, че те представляват общо задължение за наблюдение в нарушение на Директивата за електронната търговия и  Хартата на основните права на ЕС.

Но срокът за въвеждане на директивата (ЕС) 2019/790 вероятно ще изече преди решението на Съда да стане известно.

Съд на ЕС: право да бъдеш забравен – делото Google/ CNIL

През септември 2020 стана известно още едно решение на Съда на ЕС – по дело C‑507/17 с предмет преюдициално запитване в рамките на производство по дело Google LLC, правоприемник на Google Inc., срещу Commission nationale de l’informatique et des libertés (CNIL).

Тук – за разлика от решението по дело 136/17, където акцентът е върху защитата по отношение на чувствителни данни – става дума за географския обхват на реализацията на правото  да бъдеш забравен.  CNIL изисква от Google глобално прилагане. Google отказва и ограничава заличаването до (1) търсения, извършени с имена на домейни, съответстващи на версиите на неговата търсачка в държавите-членки на ЕС; и (2) „геоблокиране“ на изтритите резултати „независимо от версията на използваната търсачка“ въз основа на търсене, извършено с използване на IP адрес, който се намира в държавата по местопребиваване на съответното лице. CNIL смята тези стъпки за недостатъчни и санкционира Google със 100 000 евро. Google иска отмяна на решението на CNIL пред Conseil d’État, който задава няколко преюдициални въпроса към Съда на ЕС.

Въпросите

1)      Трябва ли „правото на премахване от резултатите при търсене“, изведено от [Съда] в неговото решение от 13 май 2014 г., [Google Spain и Google (C‑131/12, EU:C:2014:317),] на основание на разпоредбите на член 12, буква б) и член 14, [първа алинея,] буква а) от Директива [95/46], да се тълкува в смисъл, че когато изпълнява искане за премахване от резултатите при търсене, лицето, което управлява интернет търсачка, е длъжно да извърши това премахване за всички имена на домейни на своята интернет търсачка, така че спорните хипервръзки да не се показват повече, независимо откъде се извършва търсенето по името на подалото искането лице, дори ако търсенето се извършва извън териториалния обхват на Директива [95/46]?

2)      При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли „правото на премахване от резултатите при търсене“  да се тълкува в смисъл, че когато изпълнява искане за премахване от резултатите при търсене, лицето, което управлява интернет търсачка, е длъжно да заличи единствено спорните хипервръзки от показаните резултати при търсене, извършено по името на подалото искането лице, в името на домейна, съответстващ на държавата, в която се счита, че е направено искането, или по-общо, в имената на домейни на интернет търсачката, съответстващи на националните ѝ разширения за всички държави членки […]?

3)      Трябва ли „правото на премахване от резултатите при търсене“ да се тълкува в смисъл, че когато изпълнява искане за премахване от резултатите при търсене, лицето, което управлява интернет търсачка, е длъжно, чрез така наречената техника „геоблокиране“, да заличи спорните резултати от търсенията, извършени по името на лицето с „право на премахване от резултатите при търсене“ от IP адрес, за който се смята, че се намира в държавата, в която пребивава това правоимащо лице, или дори по-общо, от IP адрес, за който се счита, че се намира в една от държавите членки, за които се прилага Директива [95/46], при това независимо от името на домейна, използван от извършващия търсенето интернет потребител?“.

Заключение на Генералния адвокат Szpunar  по дело С-507/17 Google / CNIL

Генералният адвокат Szpunar  приема, че исканията за търсене, направени извън ЕС, не трябва да бъдат засегнати в резултатите от търсенето и предлага Съдът да приеме право на „европейско отклонение“.  Директива 95/46 не може да   създаде права отвъд границите на Европейския съюз.

Все пак обаче Генералният адвокат не е изключил възможността в някои обстоятелства да е уместно да се разпореди глобално действие: „Това не означава обаче, че правото на ЕС никога не може да изисква оператор на търсачка като Google да предприема  глобални действия. Не изключвам възможността да съществуват ситуации, при които [законът] изисква прилагането на разпоредбите на Директива 95/46 извън територията на Съюза.“  За Генералния адвокат е трудно да се прецени кога могат да възникнат такива случаи , но съдилищата познават казуси като Equustek.

 
 Главното производство е образувано по спор между Google и CNIL по въпроса как търсачката да приложи правото на премахване от резултатите при търсене, когато установи, че субектът на данните има право връзки към уебстраници, които съдържат отнасящи се до него лични данни, да бъдат изтрити от списъка на резултатите, който се показва при търсене въз основа на неговото име.
 

 В рамките на Регламент 2016/679 това право на субекта на данни на премахване от резултатите при търсене вече намира своето основание в член 17 от него, специално уреждащ „правото на изтриване“, което в заглавието на този член е наречено още „право „да бъдеш забравен“. Съгласно член 17, параграф 1  субектът на данни има правото да поиска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне, а администраторът има задължението да изтрие без ненужно забавяне личните данни, когато е приложимо някое от изброените в тази разпоредба основания. От  член 3, параграф 1 следва, че   субектите на данни могат да предявят правото си на премахване от резултатите при търсене пред управляващото интернет търсачка лице, което разполага с едно или повече места на установяване на територията на Съюза и което в контекста на дейностите на тези места обработва лични данни на тези субекти, при това независимо дали обработването се извършва в Съюза или не.    

 Обстоятелството, че  търсачката се управлява от предприятие на трета държава, не може да изключи обработването на лични данни за нуждите на функционирането на посочената търсачка в държава от ЕС,  обект на администратора, от обхвата на предвидените в   Регламент 2016/679 задължения и гаранции (вж. в този смисъл решение от 13 май 2014 г., Google Spain и Google, C‑131/12, EU:C:2014:317, т. 58).

Достъпът на интернет потребителите, и особено тези извън Съюза, до включена в резултатите при търсене хипервръзка, която препраща към информация за лице от ЕС може да има незабавни и съществени последици за него.   Подобни съображения могат да обосноват наличието на компетентност на законодателя на Съюза да предвиди, че когато управляващият интернет търсачка изпълнява подадено от такова лице искане за премахване от резултатите при търсене, той е длъжен да извърши това премахване във всички версии на своята търсачка.

Следва обаче да се подчертае, че редица трети държави не познават правото на премахване от резултатите при търсене или възприемат различен подход по отношение на това право.    Към това се добавя и фактът, че балансът между правото на зачитане на личния живот и на защита на личните данни, от една страна, и свободата на интернет потребителите на информация, от друга, може да варира значително по света.  По силата на член 17, параграф 1 търсачката не може да бъде задължена да извърши премахване от резултатите при търсене във всички версии.

 Що се отнася до въпроса дали такова премахване от резултатите при търсене трябва да се извършва във версиите на интернет търсачката, съответстващи на държавите от ЕС, или само във версията ѝ, съответстваща на държавата членка по пребиваване на лицето с право на такова премахване – регламентът действа за всички държави членки, но резултатът от претеглянето  не е непременно един и същ  – още повече като се има предвид член 85 от Регламент 2016/679  за журналистическото изключение.

Накрая е важно да се подчертае, че макар в настоящия си етап на развитие правото на Съюза да не изисква допуснатото премахване от резултатите при търсене да се отнася до всички версии на съответната интернет търсачка, то  и не забранява това. Следователно, надзорен орган или съдебен орган на държава членка запазва компетентността си да извърши съгласно националните стандарти за защита на основните права  претегляне между, от една страна, правото на субекта на данни на зачитане на личния му живот и на защита на личните му данни и от друга, правото на свобода на информация и след това да изиска евентуално от управляващото интернет търсачката лице да извърши премахване от резултатите при търсене във всички нейни версии.

С оглед на всичко изложено по-горе на поставените въпроси следва да се отговори, че член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква a) от Директива 95/46, както и член 17, параграф 1 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в приложение на тези разпоредби изпълнява искане за премахване от резултатите при търсене, управляващото интернет търсачка лице е длъжно да извърши премахването не във всички версии на своята търсачка, а във версиите ѝ, съответстващи на всички държави членки, включително, ако е необходимо, като използва мерки, които отговарят на законовите изисквания и същевременно дават действително възможност да бъдат възпрени или поне сериозно разколебани интернет потребителите, които извършват търсене въз основа на името на субекта на данни от една от държавите членки, да осъществяват достъп до хипервръзките, предмет на искането, чрез списъка на резултатите, който се показва след това търсене.