ЕП: изслушванията по случая Facebook/ Cambridge Analytica

След изслушванията на Зукърбърг в Конгреса на САЩ през април 2018 г., вкл. писмените отговори,  след сложните комуникации на Facebook с британския парламент и след явяването на Зукърбърг в Европейския парламент  малко по-късно (22 май 2018 г.),  интересът на законодателите към случая Facebook/ CA продължава.

В Европейския парламент комисията LIBE заедно с други парламентарни комисии проведе три парламентарни изслушвания –

 

Обсъжда се какви промени в политиките си вече е въвел Facebook, ролята на националните регулатори в областта на защитата на личните данни и на избирателните комисии.

По време на първото изслушване се взема предвид  и Opinion 3/2018 EDPS Opinion on online manipulation and personal data

Tagged ,

Fake news: време за нов подход, но?

Тамбини с размисли за противодействието срещу фалшивите новини на сайта на LSE.

Отбелязвам  този коментар, защото в него намирам подкрепа на собствената си загриженост, на моменти прерастваща в унилост, относно хода на цялата подготовка да се противодейства на фалшивите новини.

Поради  нежеланието и на медии, и на индустрии, и на Комисия да се въвежда и прилага регулация – съвсем разбираемо нежелание  – масово се подкрепя идеята за противодействие чрез саморегулиране,  тоест да се даде власт и на медиите, и на платформите да се справят с фалшивите новини. Като вероятно определени критерии и параметри ще бъдат записани в кодекси на поведение.

Но добро решение ли е това? Добро решение ли е да се даде власт на Фейсбук да решава кое е истина – както кое е прилично, кое е морално, кое е законно? Фейсбук вече се е провалял в тази роля.

Добро решение ли е – в желанието да избегнем държавната цензура – да се допусне овластяване на множество недържавни цензуриращи субекти, макар след тях да има  – вероятно – предвиден съдебен контрол?

Правя аналогия с присвояването на саморегулирането на рекламата в България – да не отварям отново тази тема – вж и трудностите с прилагане на правото да бъдеш забравен – и не,  не съм безрезервен ентусиаст, докато не се види как точно ще се уреди ролята на отделните играчи.  Говорих вече преди година по този въпрос, тук има връзка към запис на изказването ми  –  и Тамбини казва впрочем, че дяволът е в детайла.

Но

кой е Тамбини – авторитетен експерт и преподавател, напоследък в LSE –  и какво казва по повод обявените в Обединеното кралство намерения:

Политическите препоръки в новия доклад са смесица от насърчаване на саморегулирането, призиви за промени в договореностите за отговорност в социалните медии, финансиране за повече изследвания и работа на гражданското общество и подкрепа за прозрачност при целенасочени кампании. Това са много добре дошли препоръки, но дяволът, както винаги, се намира в детайла. Например докладът призовава за промени в отговорността на компаниите за социални медии, за да се защитят хората от “незаконно и вредно” съдържание, но не отговарят на трудните въпроси за това, което е вредно? кой  решава? и какво може да се направи? Докладът призовава социалните медии да бъдат задължени да следят съдържанието, което явно би нарушило Директивата за електронната търговия, което би било възможно след Брексит. Ако трябва да се предложи регламент, ще трябва да се обърне внимание на въпроса кой ще реши какво е вредно и какво трябва да се направи.

В доклада се приветстват очакваните препоръки на Ofcom за регулиране на интернет. Но в миналото Ofcom се опитва да избегне регулирането на интернет съдържание и вероятно няма да е особено склонен да започне да се занимава с регулиране на чувствителните политически реч онлайн. Като регулаторен орган, той не е в състояние да упражни широката си преценка и дискретност, за да предложи решение на тези широки обществени проблеми и е вероятно да предаде политиката до парламента.

Парламентът разполага с политическите лостове за справяне с тези проблеми в комбинация със защитата на данните, конкуренцията и регулирането на медиите, но без преразглеждане на политиката на високо равнище, решенията ще остават повърхностни.

Е, за Обединеното кралство Тамбини казва – и с основание – че има практика за такива широкообхватни прегледи с цел изработване на цялостни политики – и дава пример с управлението на БиБиСи.

Да се надяваме, че и наднационалният подход ще е подобен, основан на анализ на всички аспекти на предлаганите мерки. Все още всичко е възможно, но няма много време да се мъдрува.

Tagged

OFCOM: по следите на цифровата зависимост (2008 – 2018)

Британският регулатор за медии и електронни съобщения публикува поредния си доклад за състоянието на пазара Communications Market Report

Тази година докладът е фокусиран върху   начина, по който технологиите революционизират живота в Обединеното кралство в рамките на десет години.

Но докладът показва и по-общата картина:

Decade-of-digital-change

Публичната администрация в EC 28

 

ЕК извърши проучване на публичната администрация в ЕС28  по проект  EUPACK. Проектът EUPACK има за цел да помогне на Комисията да опознае задълбочено характеристиките на публичната администрация във всички държави-членки на ЕС; да разбере функционирането на публичната администрация, основано на общ подход и методология  и да оцени ролята на външната (финансирана от ЕС) подкрепа за процеса на административна реформа.

Има и глава за България.

Мина Шойлекова – координатор на проекта.

Тръмп, журналистиката, врагове на народа

Нов епизод в отношенията на Тръмп с журналистиката, отново многократна употреба на фалшиви новини и отново обвинения за негативно отразяване на големите успехи на Тръмп.

По искане на Белия дом се е състояла среща на Тръмп  с издателя на Ню Йорк Таймс и въпреки договорката срещата да е конфиденциална, Тръмп съобщава в Туитър за нея –

–  което налага и другият участник да направи публична гледната си точка.

В светлината на атаката срещу редакция на вестник  в Анаполис, Мериленд, издателят на Ню Йорк Таймс смята, че  квалификациите на журналистите като врагове на народа са опасни, вж Историята в епизоди и президентски туитове

И още по-нов епизод – отново обвинения, отново квалификации

Това е поредицата епизоди, в които Тръмп обвинява медиите. Всеки ден поредицата може да се допълва. Сериозен въпрос е трябва ли. Трябва ли медиите да се занимават   с Тръмп, който се занимава с медиите. В обществен интерес ли е.

Отделна тема е истинността на това, което президентът говори. WP със специалната си рубрика за проверка на фактите:  Тръмп е направил 4,229 фалшиви или подвеждащи твърдения за 558 дни.

Tagged

Тръмп в Twitter

trump insults

По честота каталогът от  квалификации се оглавява от  loser.

Което напомня Барбара Крюгер    (2016 г.)  и корицата й за New York Magazine

.

kruger loser

 

Виждания и намерения на МФ относно модела на финансиране на обществените медии

Вчера по линия на парламентарния контрол Министерството на финансите се е произнесло за бъдещето на Фонд Радио и телевизия.

През 2015 Министерският съвет   внесе законопроект за закриването му по логиката – щом не работи, да се заличи от закона. Тогава писах защо не смятам, че това е добра идея:

Три години по-късно Крум Зарков, депутат от БСП, пак е повдигнал въпрос за финансирането на БНТ и БНР. Отговарял е министър Владислав Горанов.

Въпросът припомня ежегодното изменение на ЗРТ за финансиране чрез държавна субсидия и завършва така:

Какви са вашите виждания и намерения по модела на финансирането на обществените медии?

Какво отговаря правителството – стенограмата от пленарното заседание на 27 юли 2018 г.

и отговорът  от сайта на Министерството на финансите:

Относно: Политиката на Министерството на финансите спрямо  фонд „Радио и телевизия“

С разпоредбите на Закона за радиото и телевизията се предвижда към Съвета за електронни медии да се създаде фонд „Радио и телевизия“. Регламентацията е ясна: СЕМ трябва да определи състава на управителния съвет на фонда и да приеме правилници за устройството и дейността му.  Като основни източници за набиране на средства във фонда са предвидени: месечни такси за приемане на радио- и телевизионни програми и първоначални и годишни лицензионни и регистрационни такси, събирани от Съвета за електронни медии /чл. 102, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за радио и телевизия/.

Предвидените със Закона основни източници на средства във фонд „Радио и телевизия“ на практика са неизпълними, поради причини, които съм изложил в писмен отговор на парламентарен въпрос до Вас от 28 май 2018 г. Предвиденият модел за финансиране на радио- и телевизионна дейност, чрез заплащане на месечна такса въз основа на всеки регистриран електромер, до момента не е намерил реализация. А и, според мен, при първоначалната законодателна инициатива, не е бил добре обмислен. Неприложимостта на разпоредбите в глава пета от Закона за радио и телевизия е свързана и с нормативната уредба, уреждаща обществените отношения в енергийния сектор. Специфичната дейност на енергоразпределителните дружества, които са търговски дружества и могат да осъществяват само изрично предвидените в лицензиите им дейности, изключва всяка възможност за събиране на такси по Закона за радиото и телевизията.

В отговора до Вас от 28 май 2018 г. представих информация и за събираните от СЕМ първоначални и годишни лицензионни и регистрационни такси. Приходите от тези такси се администрират от СЕМ и служат за покриване на административните му разходи за дейностите, свързани с лицензирането, регистрирането и надзора върху лицензираните и регистрираните радио- и телевизионни оператори, така както се предвижда и в глава 5, свързана с разходите, които ще се извършват от евентуалния фонд „Радио и телевизия“, който към момента на функционира. За информация, таксите, събирани през последните години: за 2017 г. са 1 017,3 хил. лв.; 2016 г. – 1 006,6 хил. лв.; 2015 г. – 901,0 хил. лв. Годишният размер на лицензионните и регистрационните такси и определеното им от Закона за радио и телевизия предназначение не дават възможност за осигуряване на финансиране на радио- и телевизионни дейности.

Предвидените други източници на средства за фонд „Радио и телевизия“ са обвързани с основните източници – лихви върху средствата, набирани във фонда – и са с непостоянен характер или неопределени към момента, каквито са дарения, завещания и други източници, определени със закон.

Неприложимостта на нормите по отношение на набирането на основните приходоизточници във фонд „Радио и телевизия“ и правната несъгласуваност на практика постави в невъзможност създаването, управлението и действието на Фонда, съгласно предвидената уредба със Закона за радиото и телевизията.

Разпоредбите на § 2, ал. 1, 2 и 4 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за радио и телевизия се налагат предвид несъществуването на фонд „Радио и телевизия“ и липса на реални условия за създаването на такъв. Ежегодно извършваните промени в посочените разпоредби са с цел удължаване на установения в тях срок за финансиране на Българското национално радио, Българската национална телевизия  и СЕМ със средства от държавния бюджет, до привеждането на уредбата по ЗРТ в съответствие със Закона за публичните финанси.

Внесеният от Министерския съвет през месец ноември 2015 г. в Народното събрание проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията е във връзка с § 18 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за публичните финанси. Законопроектът е изготвен с цел привеждане на разпоредби от ЗРТ в съответствие с принципите, правилата и терминологията на Закона за публичните финанси.

Министерството на финансите поддържа законопроекта и направеното с него предложение за отмяна на разпоредби, уреждащи статута и дейността на фонд „Радио и телевизия“. Мотивите за предлаганата отмяна са обосновани от поставените цели за засилване на фискалната консолидация и предвидената със ЗПФ уредба, че администрирането и управлението на средствата от бюджетни организации се осъществява чрез бюджетите им или сметки за средствата от Европейския съюз. С чл. 2 от ЗПФ се въвежда основен принцип, който предвижда, че с друг закон не може да се създава уредба на материята – предмет на ЗПФ, която се отклонява от принципите и правилата, определени с него.

На този етап финансирането на обществените медии в страната, поради нефункциониране на фонд „Радио и телевизия”, е от държавния бюджет с определяне на трансфери от централния бюджет за БНР и БНТ със Закона за държавния бюджет за съответната година. Съгласно чл. 70, ал. 3, т. 2-6 от ЗРТ в приход на бюджета на БНР и БНТ постъпват субсидия /трансфери/ от държавния бюджет и собствени приходи от реклама, спонсорство, постъпления от допълнителни дейности, свързани с радио- и телевизионната дейност и др. В тази връзка, като възможен и по-скоро действащ вариант за финансиране на обществените медии, е финансиране с обществени средства и приходи от реклама, спонсорство и други постъпления.

Готови сме да обсъдим доколко е целесъобразно съществуването на подобен фонд, дотолкова, доколкото той е финансово-правна форма за събиране и изразходване на средства и сам по себе си не добавя особена стойност в управлението на националните медии. Ако се прецени, че създаването на специален управителен съвет, който да се яви ново звено в управлението на паричните потоци във финансирането на обществените медии, има своята роля, извън тази, която в момента е записана в ЗРТ, може да се разсъждава в подобна посока. Обаче, самоцелното фрагментиране на финансовите потоци, без да са ясни и конкретно формулирани нови приходоизточници, с които да може да се финансират обществените медии, е нецелесъобразно, доколкото то само ще създаде допълнителна административна структура, без да се даде отговор по какъв начин това подобрява управлението и повишава самостоятелността и независимостта на публичните медии.

Благодаря за вниманието!

Министърът на финансите изказва мнение, че при първоначалната законодателна инициатива моделът на финансиране не е бил добре обмислен, защото ЕРП-тата   са търговски дружества и могат да осъществяват само изрично предвидените в лицензиите им дейности, което изключва всяка възможност за събиране на такси по Закона за радиото и телевизията.

Причините за неприлагането на модела са много, но не и посочените от министъра. Към момента на приемане на ЗРТ  – 1998 година –  регулацията на енергетиката, с която според мнението на министъра първоначалната законодателна инициатива за ЗРТ е трябвало да се съобрази, въобще не съществува. Не само няма лицензии на електроразпределителни дружества, но не съществува  и енергиен регулатор, който да ги издаде – той е създаден след влизането в сила на ЗРТ.

Така че няма как несъобразяването с регулацията на енергетиката да е дефект на първоначалната законодателна инициатива за ЗРТ.

Иначе  споделям казаното, че  към момента  “възможен и по-скоро действащ вариант за финансиране на обществените медии  е финансирането с обществени средства и приходи от реклама, спонсорство и други постъпления” –  но понеже обществените средства са различни, има нужда от конкретизиране. Моето мнение: възможен вариант са  бюджетна субсидия или данък, но не такса.

 

 

 

Лернер отговаря: границата е премината

Преди седмица по бТВ стана дума за Пеевски.  За сделката с вестниците му – наскоро беше обявен предварителен договор с Ню Имидж. След предаването вестниците на Пеевски  препоръчаха прочистване на журналистическия екип на бТВ.

Подобни идеи няма как да минат незабелязани, а използването на термина – толкова смислово натоварен – още повече.  Граница на допустимото е премината.

Такъв е и коментарът на Ярив Лернер  в отговори на въпросите на в. Капитал.

Не съм съгласен с политиката на клеветнически кампании срещу журналистиката. Уважавам журналистиката като занаят и наистина вярвам, че журналистиката, основаваща се на факти, е стълб на демокрацията. Мога да посоча примера на CNN и FOX в сегашния ни политически дискурс, в който има две противоположни новинарски организации с различни гледни точки, разглеждащи едно и също събитие. Но границата е премината, когато журналистът е атакуван директно. Не е честно за самия журналист. Аз бях удовлетворен от участието ми в предаването. Водещият се държеше професионално и с уважение. Той зададе някои трудни въпроси, но не водеше разговора в определена от него посока и ми позволи да отговоря на въпросите възможно най-добре.

Освен за журналистиката, основаваща се на факти, Лернер говори още за свободата на изразяване и за критичната функция на медиите:

Ние избираме правителствата и от нас зависи да ги държим отговорни, за да изпълнят обещанията, заради които ги избираме.

Дали ще има сделка е открит въпрос. Защо някой би купил половината от вестниците, с чиято политика не е съгласен – също.

 

 

КС: Истанбулската конвенция противоречи на Конституцията

С днешна дата е публикувано Решение №13/2018 на Конституционния съд по конституционно дело № 3/2018 г., докладвано от съдия Анастас Анастасов.

Делото е образувано на 08.02.2018 г. по инициатива на 75 народни представители от 44-то Народното събрание. Конституционният съд е сезиран с искане да се произнесе за съответствието на сключения от Република България на 21.04.2016 г. международен договор – Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Конвенцията), съставен на 11.05.2011 г. в град Истанбул, с Конституцията преди ратификацията му.

Според решението Конвенцията  противоречи на Конституцията.

Решението е прието с осем гласа.

Съдиите Румен Ненков, Георги Ангелов, Константин Пенчев и Филип Димитров са подписали решението с особено мнение.

Както беше посочено, Конвенцията използва две понятия за пол – „sex” и „gender“. Когато въвежда израза „идентичност, основана на пола“, той произтича от идеята, че социалното измерение на пола е независимо от биологичното. Дистанцирането от понятието „пол“ като биологичен признак – мъж/жена отдалечава Конвенцията от декларираните в нея цели за защита на жените от всички форми на насилие. Вътрешното противоречие в Конвенцията е очевидно при съпоставяне на декларираните в чл. 1 цели на Конвенцията и нейното заглавие с така дадената в Конвенцията дефиниция за „пол“. Впрочем самото определение за понятието „пол“, би било ненужно, ако декларираната цел на международния договор в действителност съответстваше на неговото наименование „…за превенция и борба с насилието над жени…“. Тази двупластовост на понятийния апарат, на смисъла вложен в използваните понятия на практика не води до постигане на равенство между половете, а заличава разликите между тях, с което принципът на равенство изгубва смисъла си.

 

Конституцията и цялото българско законодателство е изградено върху разбирането за бинарното съществуване на човешкия вид. В действителност в Конституцията недвусмислено се възприема социалното измерение на пола във взаимодействие с биологично детерминираното – чл. 47, ал. 2 от основния закон. В посочената конституционна разпоредба биологичният пол „жена“ се свързва със социалната роля – „майка“, с „раждане“, с „акушерска помощ“. Накратко, понятието „пол“ се използва от конституционния законодател като единство от биологично детерминираното и социално конструираното. Социалното измерение в Конституцията не създава социален пол, независим от биологичния, както е предвидено в Конвенцията.

 

Традиционно човешкото общество се изгражда върху половата бинарност, т.е. съществуването на два противоположни пола, всеки от които е натоварен със специфични биологични и социални функции и отговорности. Биологичният пол е детерминиран по рождение и е в основата на гражданския пол. Значението на гражданския пол при правното регулиране на социалните отношения (съпружество, родителство) изисква осигуряване на яснота, безспорност, стабилност и сигурност.

 

Конституционната дефиниция за брак, така както винаги е присъствала в българската правна традиция, се съдържа в разпоредбата на чл. 46, ал. 1, която го определя като „…доброволен съюз между мъж и жена“. Конституционната уредба на брака е изградена върху разбирането за съществуването на два биологично определени пола – мъжки и женски. Определяйки брака като доброволен съюз между мъж и жена, Конституцията издига различния биологичен пол в императив към встъпващите в брак. Разбирането за брака като връзка между мъж и жена е вкоренено дълбоко в българското правосъзнание и в този смисъл е в основата на конституционната уредба.

Противно на това конституционно разбиране за пола като биологична категория, понятието „gender“/„genre“ („пол“), като социален конструкт, присъства в Конвенцията отделно и наред с понятието „sex”/ „sexe“. Както беше посочено, това положение отдалечава приложното поле на Конвенцията от заявените в нея цели за защита на жените и открива пространство за противоречивото й прилагане, което е в разрез с принципа на правовата държава във формален смисъл (чл. 4, ал. 1 от Конституцията).

Конвенцията проправя път към внедряване на понятията „пол“, и „идентичност, основана на пола“, при така дадената дефиниция в чл. 3, буква „в“, в българската правна система. Изискванията на чл. 4, § 3 от Конвенцията биха наложили в Република България да се създадат процедури, осигуряващи правно признаване на пол, различен от биологичния, в разрез с Конституцията.

Правовата държава във формален смисъл (държавата на правната сигурност) изисква съдържанието на правните понятия да е ясно и недвусмислено. Повелята за правна сигурност и предвидимост не допуска съществуването на две паралелни и взаимоизключващи се понятия за „пол“. Ратифицирането на Конвенцията би довело до въвеждането в националния правен ред на понятие, противоречащо на конституционно установеното.

Принципът на правовата държава е фундамент на установения конституционен ред. Производството по чл. 149, ал. 1, т. 4, предложение първо от основния закон гарантира въвеждането в националната правна система на ценностните достижения на международната общност при съхраняването на ядрото от ценности, установени в Конституцията.

В Конвенцията чрез дефинирането на „пол“ като социален конструкт всъщност се релативизират границите на двата пола – мъж и жена като биологично детерминирани. Ако обаче обществото загуби способността да прави разлика между жена и мъж, борбата срещу насилието над жените остава само формален, но неизпълним ангажимент.

Конституционният съд счита, че Конвенцията, поради разпоредбите на чл. 3, буква „в“ и на чл. 4, § 3, които са носещи за смисъла на международния договор в неговата цялост, не съответства на Конституцията. Тъкмо по отношение на тези разпоредби, Конвенцията не допуска резерви.

 

Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, съставена на 11.05.2011 г. в град Истанбул, подписана от Република България на 21.04.2016 г. не съответства на Конституцията на Република България.

Георги Ангелов, Румен Ненков – ето  заключението на това особено мнение:

Решението на Конституционния съд представлява „услуга“ за политиците от всички цветове – предотвратява възможен конфликт в управляващата коалиция и съвпада с позицията на по-голямата част от парламентарната и извънпарламентарната опозиция. Съответно е и на обществената нагласа в момента. Времето обаче ще е съдник дали то въплъщава онази безпристрастност, гражданска смелост и доблест, които са присъщи на независимото правосъдие. Съмняваме се, че конституционна юрисдикция в друга демократична европейска държава би приела, че истината може да е несъвместима с Основния закон на страната, че борбата срещу различните форми на насилие може да бъде противопоставена на конституционните изисквания. Може би Конвенцията за противодействие и предотвратяване на насилието над жените и домашното насилие е несъвършена, може би тя няма да бъде онзи ефективен международен инструмент, каквито са очакванията на нейните създатели, но в противопоставянето на българските политици и държавни институции има една негативна символика, която определено сочи на отдалечаване от идеала за „чиста и свята република”. Можем само да предполагаме какви са истинските причини за отказа да се наредим до мнозинството цивилизовани и демократични европейски държави в търсенето на лек срещу насилието като най-тежка форма на унижаване на човешкото достойнство. Във връзка с това отбелязваме само като пример, че още в Резолюцията на Общото събрание на ООН от 10 юни 2000 г. относно действията и инициативите за прилагане на Пекинската декларация и съответната платформа за действие многократно е употребена английската дума „gender“, с която днес единствено по съображения за постигане на политическа изгода, но без каквото и да е основание, се плаши българското общество. Твърде жалко е, че самоизолирането на България от международната общност, което произтича от решението на Конституционния съд, става когато бруталната агресия се е превърнала в част от нашето ежедневие в домовете, по улиците, в обществения транспорт, на стадионите, в училищата, в парковете и т.н.

 

И Русия със закон срещу фалшивите новини

През пролетта е приет на първо четене руски закон срещу фалшивите новини.

Всички големи социални мрежи ще работят в Русия чрез местни юридически лица.

Всички големи социални мрежи трябва да прекратяват достъпа до неакуратна информация  и недостоверни обществено значими сведения, прикрити като достоверни съобщения.

Голяма социална мрежа е мрежа, която за половин година има не по-малко от сто хиляди потребители от територията на Русия.

Недостоверни съобщения е термин, който създава затруднения предимно от гледна точка на субекта, който ще преценява какво е достоверно. Но ако мрежата не оцени едно съдържание като недостоверно, държавата /Госкомнадзор  има последната дума  – и може да прекрати достъпа (може – ако може, казват експертите).

Повече –

 Ако вече прочетохте прессъобщението на ВМРО за техния аналогичен проект срещу фалшивите новини, ще установите  сходства  в патоса.

Tagged