За и против компютрите в клас

Още когато в България не беше масово явление студентите да идват в клас с електронни устройства, преподавателите в други страни  обсъждаха интензивно дали да забранят използването им по време на лекции. Ясно е защо, особено във времето на интернет и социалните мрежи.

В навчерието на Новата година още университетски преподаватели декларират, че  няма да допускат електронни устройства в клас.  Вероятно първо, защото с годините имат все повече личен опит, и второ, защото се увеличават изследванията, доказващи невъзможността човек да се съсредоточи в такава среда.

Опциите по отношение на шума (в широк смисъл) могат да се сведат до три: да забраниш, да игнорираш и да полагаш ежедневни усилия  да интегрираш студентите. Разбира се, третата опция е препоръчителна, тя съсредоточава цялата тежест на обучението  – и съответно отговорност – върху преподавателя. Да задържиш вниманието на много хора  – едновременно и продължително, при това без компромиси със съдържанието.

Клей Шърки смята, че усилията доказано имат граници:  обучението е сътрудничество и преподавателят не е единственият фактор за успеха му, или – както обяснява Шърки   с препратка към Хипотеза за щастието на Джонатан Хайд –  аз спрях да мисля за своите студенти като за хора, които имат избор дали да внимават или не, и започнах да мисля за тях като за хора, които се опитват да внимават, докато им въздействат различни фактори.

Разговорът дори не е  за забраната, а за университета като максимално благоприятна среда за обучение на тези, които искат да учат, и за ролята на преподавателя в нея.