“Превод, моля: от Директивата за аудиовизуални медийни услуги към Европейската конвенция за трансгранична телевизия” е оригиналното заглавие на публикация на сайта на Bird&Bird. Взаимодействието на правото на ЕС и международното право винаги е интересно, но сега “преводът” на директивата за медийни услуги към конвенцията за трансгранична телевизия (ЕКТТ) се поставя по специфичен начин за Обединеното кралство в светлината на Brexit.
Статията ни напомня колко много дължим на Съвета на Европа за установяването на стандарти в областта на медиите. България става член на СЕ късно, но все пак достатъчно рано, за да има опит преди откриването на преговори за членство в ЕС. И да участва в първата ревизия (ETS No. 171) на ЕКТТ.
Страни по ЕКТТ са всички държави от ЕС с изключение на Белгия, Дания, Ирландия и Швеция, както и още 13 държави, между които Македония, Турция и Швейцария.
За България като държава от ЕС отношението към ЕКТТ и по-нататъшните “преводи” на медийната директива се изяснява в писмото на Нели Крус от 2011 г., съгласно което
Европейският съюз има изключителна компетентност по въпросите, обхванати от проекта за преразглеждане на конвенцията, поради което държавите от ЕС не могат да се присъединяват самостоятелно, без да нарушат задълженията си.
ПАСЕ призовава да се поднови работата по втора ревизия на ЕКТТ или да се изготви нова конвенция – Resolution 1978 (2014), съответно Recommendation 2036 (2014). България не е участвала в това обсъждане и гласуване (доклад) (обсъждане – видео)
По-късно през същата година обаче Комитетът на министрите на СЕ излиза със становище, според което
не вижда възможността за продължаване на тази работа на настоящия етап, тъй като е информиран от делегацията на Европейския съюз, че повечето въпроси, обхванати от конвенцията, попадат в изключителната компетентност на Европейския съюз и че Европейският съюз няма намерение да стане страна по конвенцията.
Медийно право 