Стана известно решението на Съда на ЕС по дело C-264/19 ConstantinFilm v GoogleInc.и YouTubeLLC
с предмет преюдициално запитване от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд на Германия) в рамките на производство по дело Constantin Film Verleih GmbH срещу YouTube LLC, Google Inc.,
Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 8, параграф 2, буква а) от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост.
Запитването е отправено в рамките на спор между Constantin Film Verleih GmbH, установено в Германия дружество за разпространение на филми, от една страна, и YouTube LLC и Google Inc., установени в Съединените щати, от друга страна, по повод поисканата от Constantin Film Verleih информация от тези две дружества, свързана с адресите на електронната поща, IP адресите и номерата на мобилните телефони на потребители, извършили нарушение на неговите права върху интелектуална собственост.
Constantin Film Verleih притежава изключителните права да използва за Германия кинематографичните произведения „Parker“ и „Scary movie 5“. Тези произведения са качени на интернет сайта http://www.youtube.com. Constantin Film Verleih изисква от YouTube и Google, дружеството майка на YouTube, да му предоставят данни за всеки от качилите тези произведения потребители (за да качат видеоматериали на платформата YouTube, потребителите трябва първо да регистрират в Google свой потребителски профил, за създаването на който се изисква име, адрес на електронна поща и дата на раждане. Тези данни обикновено не се проверяват и не се изисква пощенският адрес на потребителя. За да може обаче да публикува на платформата YouTube видеоматериали с продължителност над 15 минути, потребителят трябва да въведе номер на мобилен телефон, на който получава код за активиране, необходим за да осъществи това публикуване, а съгласно общите условия за използване и за защита на съвместните за YouTube и Google данни, потребителите на платформата YouTube дават разрешение за съхраняването на регистрационните файлове на сървъра, в това число IP адреса, датата и часа на използване, както и отделните заявки).
Landgericht Frankfurt am Main (Областен съд Франкфурт на Майн, Германия) отхвърля искането на Constantin Film Verleih. Горната инстанция Oberlandesgericht Frankfurt am Main (Висш областен съд Франкфурт на Майн, Германия) обаче уважава частично искането на Constantin Film Verleih и осъжда YouTube и Google да му предоставят адресите на електронната поща на съответните потребители; жалбата е отхвърлена в останалата ѝ част.
С ревизионната си жалба, подадена пред запитващата юрисдикция, Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия), Constantin Film Verleih продължава да иска YouTube и Google да бъдат осъдени да му предоставят номерата на мобилните телефони, както и IP адресите на съответните потребители. От своя страна в ревизионната си жалба YouTube и Google молят искането на Constantin Film Verleih да бъде отхвърлено изцяло, включително що се отнася до разкриването на адресите на електронната поща на съответните потребители.
Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Обхващат ли посочените в член 8, параграф 2, буква а) от Директива [2004/48] адреси на производителите, разпространителите, доставчиците и други предишни държатели на стоките или услугите, както и предполагаемите търговци на едро и дребно, до които в зависимост от случая се отнася информацията по член 8, параграф 1 от Директива [2004/48], и:
a) електронните адреси на ползвателите на услугите и/или
б) телефонните номера на ползвателите на услугите, и/или
в) IP адресите, които са използвани от ползвателите на услугите за качването на данни, които нарушават правата, заедно с точното време на качването?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, буква в):
Включва ли информацията, която следва да се предостави по член 8, параграф 2, буква а) от Директива [2004/48], и IP адресите, които ползвателят, качил преди това данните, нарушаващи права, е ползвал последно за достъп до потребителския си профил в Google/YouTube, заедно с точното време на достъпа, независимо от това дали при този последен достъп са извършени нарушения на права [на интелектуалната собственост]?“.
Решението:
С предвиденото в член 8 право на информация се цели да се направи приложимо и да се конкретизира основното право на ефективни правни средства за защита, гарантирано с член 47 от Хартата на основните права, и така да се осигури ефективното упражняване на основното право на собственост, от което е част правото на интелектуална собственост, закриляно с член 17, параграф 2 от нея (решение от 16 юли 2015 г., Coty Germany, C‑580/13, EU:C:2015:485, т. 29), като същевременно се дава на носителя на право на интелектуална собственост възможност да установи лицето, което го нарушава, и да вземе необходимите мерки, за да защити това право . [35]
Целта на Директива 2004/48 е да установи подходящо равновесие между, от една страна, интереса на притежателите на права от защита на тяхното право на интелектуална собственост, гарантирана с член 17, параграф 2 от Хартата на основните права, и от друга страна, защитата на интересите и основните права на ползвателите на закриляни обекти, както и на обществения интерес [37]
Целта на чл.8 е да съчетае спазването на различни права, по-специално правото на притежателите на права на информация и правото на защита на личните данни на потребителите (вж. в този смисъл решение от 16 юли 2015 г., Coty Germany, C‑580/13, EU:C:2015:485, т. 28).[38]
Както произтича от самия текст на член 8, параграф 3, буква a) от тази директива, законодателят на Съюза изрично е предвидил възможността за държавите членки да предоставят на притежателите на права върху интелектуална собственост правото да получат по-пълна информация, стига обаче да бъде осигурено подходящо равновесие между разглежданите различни основни права, и спазването на другите общи принципи на правото на Съюза, като принципа на пропорционалност (вж. в този смисъл определение от 19 февруари 2009 г., LSG-Gesellschaft, C‑557/07, EU:C:2009:107, т. 29 и решение от 19 април 2012 г., Bonnier Audio и др., C‑461/10, EU:C:2012:219, т. 55). [39]
По изложените по-горе съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че член 8, параграф 2, буква a) от Директива 2004/48 трябва да се тълкува в смисъл, че що се отнася до потребител, качил файлове в нарушение на право на интелектуална собственост, посоченото в този член понятие „адреси“ не включва неговия адрес на електронната поща, телефонния му номер или IP адреса, използван за качването на тези файлове, нито IP адреса, използван при последния му достъп до потребителския профил.[40]
Медийно право 