На 15 май 2023 Голямата камара на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) е установила, че наказателното преследване на политик за това, че не е изтрил коментари, публикувани от трети страни на стената му във Facebook, не нарушава правото му на свобода на изразяване. Решението е по делото Санчес срещу Франция.
Жулиен Санчес, общински съветник, кандидат за парламента, е осъден за подбуждане към омраза или насилие на религиозна основа. В публично достъпния си акаунт във Фейсбук той е написал кратка публикация за евродепутат, а в коментари към нея евродепутатът е обвинен, че е позволил градът да бъде „управляван от мюсюлмани“ и е позволил търговия с наркотици и проституция от тях.
Макар че по-късно Санчес предупреждава последователите си да внимават със съдържанието на коментарите си, той не е премахнал оспорваните коментари от стената си във Facebook.
Санчес и коментаторите са признати за виновни за подбуждане към омраза или насилие от френския съд. След като изчерпва вътрешните средства за защита, Санчес отнася делото до ЕСПЧ, твърдейки, че присъдата нарушава правото му на свобода на изразяване, съгласно член 10 от Европейската конвенция за правата на човека.
Голямата камара на ЕСПЧ се произнася в полза на Франция и установява, че правата на Санчес не са били нарушени. Съдът основава заключенията си на факта, че на Санчес му е липсвала „бдителност“ и той е пропуснал „да реагира по отношение на коментари, публикувани от други“.
Няма нарушение на член 10 ЕКПЧ.
Става дума за отговорност за коментари – линията на решението Делфи срещу Естония, но тук – във вариант за социална мрежа. Писала съм, че след Делфи срещу Естония има решения на ЕСПЧ за отговорност за коментари, в които съдът застава на страната на собственика на сайта и се произнася за неотговорност.
Така че засега няма общи критерии, но един от важните критерии е предметът на коментарите – за враждебна реч, както е в случая, съдът е по-малко склонен към компромис.
Публикуван е критичен анализ на ARTICLE 19, в което решението се окачествява като изключително опасно за свободата на изразяване онлайн, тъй като коментарите под публикации в социалните медии са важна част от онлайн ангажираността на гражданите.
На практика това решение означава, че някои публични фигури в социалните медии ще имат същите задължения като платформите – които също не трябва да носят отговорност за съдържание на трети страни. Този вид отговорност може да изложи определени потребители на насочване от други. Например акаунти в социалните медии на активисти за правата на човека и правата на жените или членове на малцинствени групи могат да бъдат насочени към наказателни производства с намерението да бъдат подведени под отговорност за насаждащи омраза коментари в техните социални медии, които може дори да не видят сред стотици или хиляди коментари оставени от ботове или координирани групи потребители.
Това ще бъде още по-проблематично за публичните фигури, които вече значителен брой последователи и събират хиляди коментари под публикациите на страниците си. Отговорността за коментарите на други може всъщност да даде възможност на политици и обществени фигури да блокират коментари в техните публични акаунти само въз основа на техните възгледи. Това би било в противоречие с нарастващото признание, че членовете на обществото имат право да четат и да отговарят на тези видове съобщения. Това ще възпрепятства и намали пространството за демократичен дебат, което и без друго е в процес на редукция в съвременния свят.
Медийно право 