ЕСПЧ Голяма камара: Делфи срещу Естония: отговорност за коментари онлайн

За смутените от решението на ЕСПЧ  Делфи срещу Естония, прието единодушно,     през 2014 имаше добра новина:   реши се   делото да се гледа в Голямата камара. Очакваше се интересно произнасяне по въпроса дали все пак  според Съда за правата на човека  Конвенцията  изисква от посредника поведение, което Директивата за електронна търговия изглежда, че не изисква. С други думи: интересно противопоставяне на правни рамки по въпроса за отговорността на посредниците онлайн.

На 16 юни 2015 стана известно и дългоочакваното решение на Голямата камара. Съдът потвърждава известното ни решение: няма нарушение на чл.10 ЕКПЧ.

Няма спор, че в коментарите има враждебна реч, незащитено слово. Обсъжда се отговорността на търговското дружество  Делфи.

От Делфи поддържат, че  националните съдилища в последна сметка неправилно са решили случая: не са приложили  Директивата на ЕС за електронната търговия, която е транспонирана   в естонското право, като са приели, че Директивата се отнася до дейности с чисто технически, автоматичен и пасивен характер, a  Делфи е повече от посредник (с отговорност на издател).

Съдът  приема, че Делфи е професионален издател на един от най-големите онлайн новинарски портали в Естония и като такъв трябва да е бил   в състояние да оцени рисковете, свързани с дейността му и  да предвиди, в разумна степен, последствията, до които тези дейности биха могли да доведат. Аргументите:

  • Макар Делфи да не е автор на коментарите, според Съда от това не следва, че няма контрол върху тях, тъй като авторите на коментарите не могат да ги променят или заличават след публикуването им, а само Делфи може, което го прави повече от пасивен технически посредник.
  • Според Съда търговското дружество не е направило нужното за идентифициране на авторите на коментарите,  а е допуснало коментари без регистрация, като не е предвидило никакви инструменти за идентифициране на авторите, за да е възможно евентуален адресат  на враждебна реч да се защитава  по съдебен ред срещу тях.
  • Трето, въпреки че Делфи има инструменти за недопускане на враждебна реч или реч, съдържаща насилие  – като съобщение/disclaimer (сайтът не носи отговорност), софтуер срещу вулгарни думи и notice-and-take-down system (бутон/възможност потребители да отправят искане до администраторите за прекратяване на достъпа до определени коментари) – според Съда те не са достатъчни.
  • И накрая, наложената глоба от 320 евро е пропорционална.

Когато стане дума за незаконно съдържание, от което посредниците имат икономически интерес, е по-трудно да се разсъждава в ценностни категории.  Не защитаваме ли печалбата на издатели  – претендиращи да бъде защитена свободата им на изразяване? Не насърчаваме ли трафик към незаконно съдържание поради неотговорността на посредниците? Оценките и сега остават разделени.

Адв. Емил Георгиев посочва в коментар положителните страни на решението:  Това може би изглежда малко несправедливо за медийните сайтове, но поне указва на техните оператори по кой път да поемат, за да избегнат отговорността и, така погледнато, създава повече яснота и правна сигурност. Разбира се, правната сигурност е постижима на цената на повече инвестиции в “адекватни средства за контрол“ от страна на доставчиците, които ще отидат къде за заплати на назначени модератори, къде за програмирането на филтриращи определени думи или изрази софтуерни алгоритми.

Очакваните негативни последици са очертани в едното особено мнение (Sajó, Тsotsoria): Като следствие от решението активните посредници ще имат мотив да не предлагат възможност за коментари и страхът от отговорност може да доведе до автоцензура: това е покана за автоцензура.

А другото особено мнение (Zupančič) се определя в някои коментари като тревожно. Но и без него практически се насърчава забраната на анонимността онлайн, защитена на най-различни нива в правото. Призив за real name policies. При това призивът е контролът да се оставя в частни ръце.

В резултат от решението се очаква да има ориентация към модериране, съответно ще се налагат разходи за бизнеса – без изследване на въпроса за пропорционалността.

Въпросите за отговорността онлайн са много и сложни, а Съдът като  Шехерезада оставя въпроси и за утре. Публикацията, съответно коментарите в Делфи, са от 2006 г. – девет години дотук.

Яснота е необходима и по въпроса в началото  – за съвместното действие на актовете на Съвета на Европа и правото на ЕС. От една страна, правото на ЕС има предимство за държавите от ЕС, но от друга Конвенцията на Съвета на Европа е важен ориентир за Съда на ЕС. В такъв контекст има и гласове, че решението няма особена стойност за държавите от ЕС.  Наистина Съдът на ЕС вече се е обявявал в определени хипотези  срещу проактивния мониторинг, например в решението SABAM v Netlog.

Впрочем тази страница все още не е затворена.  Във връзка с прилагането на Хартата на основните права на ЕС се очертава позицията на Съвета да потвърди отново твърдия си ангажимент за присъединяване към ЕКПЧ, както е предвидено в Договорите, и да прикани Комисията в качеството ѝ на преговаряща страна от ЕС да представи своя анализ относно възможния отговор във връзка със Становище 2/13 на Съда на Европейския съюз (за несъвместимостта  с Договорите на проекта на споразумението за присъединяване на Европейския съюз към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи).

Tagged

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s