Един от най-употребяваните аргументи в защита на АСТА беше Какво толкова, в българското право вече имаме тези разпоредби.

На път са нови разпоредби – този път в НК. Постъпват нови  предложения, които търсят подкрепа. Оказва се, правоносителите в България  искат още от държавата. Разширено поле на наказателните мерки в областта на интелектуалната собственост и повишаване на предвидените санкции.

Това е познато от 2007 – IPRED2 се опита да предвиди санкции за подбудителство и помагачество, както и санкции за крайните потребители след дълги уточнения за търговската цел и търговския мащаб  при нарушенията на интелектуалната собственост.

Тогава IPRED2 не мина, не мина и проектът на WIPO за сродните права на радио- и телевизионните организации,   не мина (поне засега) и ACTA – споразумение, което според Правната служба на ЕП  отново не взема предвид исканията на парламента, направени при обсъждането на IPRED2.

Тези проекти съвсем не са изоставени, те ще се връщат отново и отново в дневния ред на ЕС, международните организации и държавите. Ще се връщат под натиска на правоносителите, особено на някои категории. Вече се връщат.

Българският парламент гледа промени в НК.  Предложенията за промени във внесения проект винаги е добре да получат широка гласност. Ето за какво се настоява:

  • Ангажиране отговорността за приготовление или за подбуждане към престъпление по чл. 196 от проекта. Въвеждането на този състав ще позволи да се ангажира отговорността на лицата, които не извършват пряко престъпното посегателство, а организират или подбуждат към това други лица. Ще се обхванат и случаите, когато е осъществено приготовление за извършване на престъпление. При залавяне на извършителите, подбудителите не носят отговорност. За да се избегне тази несправедливост, е редно да се криминализира и тази форма на престъпна дейност.
  •     Предлагаме в проекта да бъде отразена диференциацията в степента на обществена опасност на отделните обекти, която да рефлектира в различните санкции, с най-високи наказания по отношение посегателствата върху търговски марки. По отношение на състава, касаещ търговската марка, санкцията да бъде увеличена до шест години лишаване от свобода и глоба не по-малко от две хиляди лева.
  •     Плагиатството се включва сред престъпленията от общ характер, докато при сега действащият НК престъплението по чл. 173 бе включено сред престъпленията, по отношение на които наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия т.е. престъпления от частен характер.
  •     За разлика от сега действащия текст, регламентиращ плагиатството – чл. 173 от НК, в проекта е разширено приложното поле на текста, като към обектите на закрила се добавят и обектите на сродни права – т. 2 на чл. 193.
  •     Подробна аргументация относно необходимостта от завишаване на санкциите за престъпления срещу интелектуалната собственост е изложена по-горе в мотивите по чл. 262 от проекта, която е аналогично приложима и по отношение престъпните посегателства срещу авторското и сродните му права. В тази връзка предлагаме по отношение на двата основни състава по ал. 1 и ал. 2 на чл. 195, санкцията да е до 6 г. лишаване от свобода и глоба не по-малко от две хиляди лева (също по аналогия със санкциите по чл. 196).
  •     По отношение на особения субект следва отново да се отбележи, че икономическият характер на престъпленията против интелектуалната собственост предполага, че в повечето случаи те се извършват посредством юридическо лице. В тази връзка, при този вид престъпления, за да не се осуетява наказателното преследване срещу управителните органи на дружествата за извършваната от тях незаконна дейност под предлог, че наказателната отговорност е лична и те не знаят какво се случва в управляваните от тях предприятия, е необходимо да се предвиди и наказателна отговорност за длъжностните лица, извършили съответните деяния.

Блатечки е гладен и това ще трае дълго.

Пейо е писал днес.

Бившият вече министър на транспорта Александър Цветков преди година съобщава за медиите, че БТК е безогледно източвана, но това няма да трае дълго, защото държавата води дело за неизпълнени приватизационни задължения – и когато това се установи, ще има права на основание на  златната си акция.

Новина от вчера:  Арбитражният съд в Париж се е произнесъл в полза на БТК (по това дело, водят се още две).  Александър Цветков не е министър, вероятно новият министър има коментар  за запазения контрол на държавата чрез правата по златната акция.

Към БТК беше и  НУРТС, чиято (обособена) собственост стигна в последна сметка формално неизвестно у кого, но този някой остава влиятелен фактор при наземното разпространение на радио и телевизия.

В Калифорния ще забраняват със закон на работодателите да изискват паролите  за онлайн дейности на работниците и служителите  или на кандидати при наемане на работа. По-конкретно, забранява се на работодателите да изискват пароли за социални медии.

Във връзка с това законопроектът дефинира социална медия:

any electronic medium where users may create, share, and view
user-generated content, including uploading or downloading videos
or still photographs, blogs, video blogs, podcasts, instant messages,
or online social networking content.

Какво потвърждава законодателят за трудното за дефиниране явление  социална медия:

  • (възможна) мултимедийност – текст, изображения, звук, видео;
  • интерактивност – потребителите създават съдържание, предоставят достъп до него и имат достъп до съдържание, създадено от друг потребители;
  • дефиницията включва изрично гама web 2.0 продукти, но не се ограничава до тях.

Изглежда като услуга (създаване на среда за информационен обмен), която  може да се предоставя изключително или наред с други  услуги (напр. информационно търсене, телевизия), като доставчикът на услугата се стреми да не носи редакционна отговорност за съдържанието на трети лица, но това  невинаги му се отдава (YouTube1)(YouTube2).

Днес в Официален вестник на ЕС  е публикувано съобщение за жалба  на Viasat Broadcasting UK  срещу решение на ЕК, според което мерките, приведени в действие от Дания за TV2/Danmark (C-2/03),  са съвместими с вътрешния пазар по смисъла на 106.2 ДФЕС.

Сочат се две правни основания:

1. Първо правно основание:  компенсацията за извършваната от TV 2 обществена услуга   е била предоставена в нарушение на второто и четвъртото от условията по дело Altmark.

2. Второ  правно основание:  липса на мотиви за решението  да се одобри помощта, въпреки че не са изпълнени второто и четвъртото от условията по дело Altmark.

Общ  съд,  дело T-125/12 Viasat Broadcasting UK/Комисия

Днес в Официален вестник на ЕС е публикувано съобщение за иск на Европейската комисия срещу Съвета на ЕС.

Това винаги е интересно, а конкретният случай е конкретно интересен по предмет – става дума за участието на държавите от ЕС в  преговори за Конвенция на Съвета на Европа относно защитата на правата на радио -и телевизионните организации.

Съветът на ЕС и държавите, заседаващи в Съвета,  вземат решение за участие на ЕС и на държавите в преговори за Конвенция на Съвета на Европа в областта на интелектуалната собственост (сродни права на радио- и тв организации). Тази конструкция (хибридни актове) вече ни е позната от АСТА, където при сключването участват ЕС и държавите (заради наказателноправните мерки).

Европейската комисия своевременно информира Съвета, че участието в подобни преговори е от изключителната компетентност на ЕС  и участието на държавите не съответства на изискванията на ДФЕС.

Независимо от това Съветът и държавите приемат въпросното решение (в което впрочем изрично е записано, че държавите участват в преговорите в рамките на компетентността си).

Днес научаваме от Официален вестник на ЕС, че Комисията се обръща към Съда на ЕС с искане за отмяна на решението на четири основания:

  1. Първо правно основание: Нарушение на член 2, параграф 2 и член 3, параграф 2 ДФЕС, тъй като бъдещата конвенция на Съвета на Европа може да засегне или да промени обхвата на директивите на ЕС, посветени на правата на излъчващите организации, както и обхвата на директивите на ЕС относно правото на интелектуална собственост като цяло. Бъдещата конвенция ще се основава на съществуващите достижения на правото на ЕС и неизбежно ще доведе до изменението на директивите на ЕС, ако в рамките на Съвета на Европа на излъчващите организации се предостави по- висока степен на защита – което е основание за изключителна компетентност.
  2. Второ правно основание: Нарушение на процедурата и условията за разрешаване на преговори относно сключването на международни споразумения от Съюза. Само Съветът (а не Съветът съвместно с държави членки) е компетентен да разрешава воденето на преговори от Съюза.
  3. Трето правно основание: Нарушение на правилата за гласуване в Съвета. При приемането на оспорваното решение Съветът е нарушил член 218, параграф 8, съгласно който Съветът действа с квалифицирано мнозинство.
  4. Четвърто правно основание: Нарушение на целите на Договорите и на принципа на лоялно сътрудничество. Като действа съвместно с държавите членки, Съветът подкопава репутацията на Съюза и отслабва институционалната рамка на Съюза.

*

Този път за какъв международен договор става дума?

В рамките на Съвета на Европа е взето решение за изработване на обвързващ инструмент (конвенция) за сродните права на радио и телевизионните организации.

Секретариатът е натоварен да създаде ад хок работна група от пет души, като ЕК и  държавите     могат изпращат наблюдатели без право на глас, за да изразяват позициите им. Заданието е – ако са спазени определени изисквания – да се изготви проект за конвенция.

Позицията на EDRI по въпроса:  Съветът на Европа ще възкресява неуспелия   проект на WIPO за сродните права

Искът на ЕК до  Съда е израз на постоянна линия на комисията по отношение на Съвета на Европа, подобна реакция последва  идеята за изготвяне на Протокол за изменение на Конвенцията за трансгранична телевизия.

От протокола на работната група в Съвета на Европа става ясно, че на първото заседание  има девет участника, вкл. от България  участва Велизар Соколов (ARSIS).

На заседанието си на 10 и 11 май Съветът прие заключения относно програма Творческа Европа  — единна рамкова програма, която обединява настоящите програми  КултураМЕДИА  и  МЕДИА Мундус  и чрез която се създава нов финансов механизъм за улесняване на достъпа до финансиране за малките и средните предприятия (МСП) и за организациите, работещи в секторите на културата и творчеството.

Програмата ще има направление  за култура и  направление  за медии с отделни приоритети, мерки и бюджет (стр.11), както и направление  с мерки за   сътрудничество с хоризонтален характер.

Ориентировъчното разпределение на бюджета според ЕК  включва 15 % за хоризонталното направление, 30 % за направление  Култура  и 55 % за направление  МЕДИА.

Заключенията на Съвета  засягат и други въпроси, като програмите Европа за гражданите, Еразъм за всички и др.

EUobserver   с коментар за Творческа Европа  и позициите на държавите.

На заседанието си на 10 и 11 май Съветът прие заключения   относно цифровизацията, онлайн достъпа  и съхранението на  културни материали.

Цифровизацията е от  съществено значение, за да се даде възможност за достъп на всички до култура и знания в цифровата ера и да се насърчава  богатството и разнообразието на европейското културно наследство.
Съветът приканва държавите да предприемат необходимите стъпки, за:
  •  изготвяне  на стратегии и цели за цифровизацията на материали в областта на културата;
  •  консолидиране на организацията на цифровизацията и предоставянето на финансиране за цифровизацията, включително чрез насърчаване на използването на публично-частни партньорства;
  •  подобряване на рамковите условия за предоставянето на онлайн достъп и използване на цифровизираните материали.

Член 107 (3) (г) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) позволява при определени условия държавнd  помощ за културни цели.

Европейската комисия е разрешила публичното финансиране  за публикуването на  книги с културна стойност в Испания през следващите три години. Ще се подкрепят   книги и на хартия,  и в електронна форма.

Помощта ще се отпуска въз основа на открити и публични процедури за подбор, които да  гарантират, че   средствата  се разпределят в съответствие с културната стойност на представените проекти.

Европейската комисия e стигнала   до заключението, че 265 мил. евро публично финансиране, предоставено от регионалното правителство на Валенсия за филмов студиен комплекс, не са в съответствие с правилата за държавна помощ и трябва да бъдат възстановени.

Регионалното правителство на Валенсия е инвестирало над 200 мил. евро в  проект, който включва изграждането, управлението и експлоатацията на  съоръжения за производство на  аудиовизуални и кинематографични творби.  Комплексът (Ciudad de la Luz)  е имал  цел да се превърне във  втори  в Европа по обем на производството.

Неповерителната версия на решението C8/2008  ще се публикува в   регистъра   на    сайта на ГД Конкуренция. 

Потенциалът на Европа за растеж може да бъде увеличен чрез по-добро насочване на публичните разходи. Някои от тях са под формата на държавна помощ, като преки разходи, данъчни стимули, държавни гаранции или други.

Публикувано е съобщение на Европейската комисия, посветено на модернизирането на държавната помощ на ЕС (Communication on State Aid Modernisation, SAM)

 

Вчера Холандия прие закон за гарантиране на отворения и неутрален характер на мрежата (си). Това е първата държава в Европа, която урежда неутралността на мрежата в закон.  Повече  и разпоредбите.

Социалните мрежи създават нови и нови предизвикателства пред съда. В САЩ съдът се занимава с въпроса представлява ли Like  във Facebook  слово, което се ползва от конституционната защита на Първата поправка – Bland v. Roberts, 2012.

По време на избори ищците, които работят за Робъртс, лайк-ват страницата на Адамс. Робъртс печели изборите и скоро след това освобождава ищците на основание бюджетни икономии и пр. Ищците търсят от съда защита на правото си да изразяват мнение – включително чрез Like.

Заключението на съда е, че действието Like не е основание за конституционна защита. Съдът “отказва да прави изводи за действителното съдържание на  мненията  от един клик на бутона на Facebook  на страницата на  Адамс.”

Блоговете веднага са реагирали, че по този начин може да се обяви за правно ирелевантен целият интернет активизъм. Решението на съда във Вирджиния е симптоматично за трудностите, които са още по-големи при Friend, да не говорим за  Poke.

 

 

Политиките на България в различните области се основават на актове, които не се познават много.   Например има Национална програма за реформи.

Знаете ли, че…

…има  национални цели. Пет – в областите:

  • заетост;
  • наука  – за 1.5 БВП;
  • енергетика-климат;
  • образование;
  • ограничаване на бедността.

…има  приоритетни  области  (“допринасящи в най-голяма степен за повишаване на жизнения стандарт като крайна цел на икономическата политика”):

  • по-добра инфраструктура,
  • конкурентоспособна младеж,
  • по-добра бизнес среда и
  • по-голямо доверие в държавните институции.

Оказва се, конкурентноспособната младеж  е приоритет.

…ако в Националната програма за реформи на Република България (2011-2015)  потърсите думата култура, няма да я намерите? Културното наследство  се споменава в Приложение 5, а изготвяне на стратегия за творческите индустрии  е предвидено  в раздела за науката (с.69).

В словото си на 4 май в Берлин Нели Крус (ЕК, Цифров дневен ред) на практика говори за  изгледите за поражение  на АСТА, а според EUobserver говорителят й обявява провала на АСТА като факт от политическата реалност.

Aкцентът в словото на Крус е за необходимостта от баланс между свобода и сигурност, но в свят  без  SOPA и  без ACTA. 

7 май. По темата – в WSJ

+ Писмо на FFII до ЕП

Днес стана известно решението на Съда на ЕС по дело  C‑406/10 с предмет преюдициално запитване  в рамките на производство по дело SAS Institute Inc. срещу World Programming Ltd.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на разпоредби от Директива 91/250/ЕИО   относно правната защита на компютърните програми  и Директива 2001/29/ЕО относно авторското право.

SAS Institute  предявява иск за установяване на нарушение на авторските права върху компютърните програми и ръководствата за неговата информационна система за бази данни. В продължение на 35 години дружеството  разработва интегриран програмен пакет, с който потребителите могат да изпълняват разнообразни задачи по обработка и анализ на данни, включително статистически анализи. Основният компонент  позволява на потребителите да пишат и изпълняват свои програмни приложения (скриптове), за да приспособят системата SAS така, че да обработва техните данни.

WPL преценява, че има пазарен потенциал за алтернативен софтуер, който да може да изпълнява програмните приложения, написани на езика SAS, и го създава.

На Съда са поставени ред въпроси, между които:

Когато определена компютърна програма   е защитена с авторско право като литературно произведение, трябва ли член 1, параграф 2 [от Директива 91/250] да се тълкува в смисъл, че не е налице нарушение на авторското право върху първата програма, ако без достъп до изходния ѝ код конкурент на носителя на правата създаде — било пряко, било посредством процес като декомпилирането на обектния код — друга програма, която възпроизвежда функциите на първата програма?

Трябва.

1. Както функциите на компютърната програма, така и програмният език и форматът на файловете с данни, употребявани при работа с компютърната програма, за да се използват някои от функциите ѝ, не съставляват обективирана форма на програмата и съответно не се ползват от закрилата на авторското право върху компютърните програми.

2. Лицето, което е получило лицензирано копие на компютърна програма, може без разрешението на носителя на авторското право да наблюдава, изучава или изпитва функционирането на програмата, за да определи идеите и принципите, които са заложени в който и да е от елементите на програмата, ако извършва това, докато осъществява разрешени съгласно лиценза действия, както и действия по зареждане и пускане, необходими за използването на компютърната програма, и при условие че не нарушава изключителните права на носителя на авторското право върху тази програма.

3. Възпроизвеждането в компютърна програма или в ръководство за работа с тази програма на някои елементи, описани в защитеното с авторско право ръководство за работа с друга програма, може да съставлява нарушение на авторското право върху това ръководство, ако възпроизведеното е израз на собственото интелектуално творение на автора на защитеното с авторско право ръководство за работа с компютърната програма, което запитващата юрисдикция е компетентна да провери.

*

Решението изглежда важно в светлината на Oracle v. Google – коментира Groklaw.  Паралел между двата случая в   Google+

Freedom House  публикува годишен индекс 2012 за свободата на медиите.  Индексът показва степента на свобода  на основата на:  правната среда (нормативните атове и как се прилагат),  политически влияния и зависимости (цензура); наличието на  икономически фактори и ограничения (структура, прозрачност и концентрация на собствеността на медиите и на производствените разходи; поръчково и платено съдържание и др.)

България е на 78 място, заедно с Унгария, в категорията частично свободни медии, като отстъпва от 76 място според индекс 2011 (за 2010 г.)

На фона на динамиката, очертана от горните данни, заслужават анализ два факта:

(1) Според индекса България е била в категорията държави със свободни медии през периода 1999-2002. Това е периодът на въвеждане на хармонизирано законодателство и либерализиране на пазара на електронните медии. От 2003 г.  оценката за свободата на медиите е относително устойчива:  България устойчиво се определя като частично свободна и заема последно място (сега с Унгария и Румъния) от държавите в ЕС,  като за 2011 г. тенденцията е надолу.

(2)  Свободата на медиите в България не се влияе позитивно от влизането на България в ЕС.  Членството в Съюза  не се оказва фактор, който да върне България в зоната на държави с медийна свобода.

Обяснението на този факт не е едноизмерно, но със сигурност има връзка

  • с начина, по който се формира медийната политика и се създават   и прилагат законите под мощното влияние на олигарсите и
  • с начина, по който медии и журналисти  не само не се съпротивляват, но търсят  и се възползват от късите дистанции  с властта.

Например  със сигурност се говори  за независимост на медиите по време на емблематичните  годишни  срещи на българските медии  :

  • Рим 2007 – с откриване от премиера Станишев;
  • Мадрид 2008 – с Първанов и премиера Сакскобурготски, с призива на Първанов за единство на власт, бизнес и медии и  с представяне на  стратегия за развитие на голф туризма в България;
  • Бургас-Варна 2009 – с премиера Борисов;
  • Виена 2010 – с премиера Борисов, който съобщава, че медиите работят в една прекрасна среда;
  • Хага 2011 – с премиера Борисов (Това е една много добра традиция, на която вече за трети път сме заедно),  министрите Цветан Цветанов, Трайчо Трайков  и др.
  • С поглед напред към Букурещ 2012:  кой ще открие – предвид традицията?

За единството на власт, бизнес и медии дават  78-то място.

*

Ето какво какво казва  Монитор в заглавие : Медиите в България са свободни.

Интересно е къде точно в доклада България е поставена в тази група? Свободата на Монитор да говори за свободата се състои в това да се абстрахира от фактите  в източника на информация.

Ще запази ли поста си британският министър на културата Джереми Хънт?

Проф. Деймиън Тамбини  пише днес  в блога за медийна политика на LSE, че парламентарното разследване достига до преки и изобличаващи доказателства за обвързаност между медийни компании и политици.

Придобиването от NewsCorр на  BSkyB зависеше от решението на  министъра на културата Джереми Хънт.  Става ясно, че

  • преди изборите Хънт посещава NewsCorp в САЩ,
  • веднага след което Джеймс Мърдок обявява подкрепата си за Камерън,
  • след което Хънт става министър на културата,
  • след което (в последна сметка) премиерът  му поверява решението за сделката на NewsCorp,
  • след което (вижда се от разкритата сега кореспонденция) Джеймс Мърдок получава предварителна детайлна информация за позицията на Хънт и регулатора по сделката.

Според Тамбини  въпросът е принципен, структурен:  политиците (е възможно да) се чувстват прекалено удобно с медийните собственици, защото медиите са твърде големи и твърде малко на брой? Има очакване  за преразглеждане на съществуващите два  механизма (икономически и неикономически) за оценка на медийни концентрации.

Те имат  – и ще преразглеждат. Ние изобщо  нямаме  изискване за неикономически анализи – защо? – защото, както сочи изрично КЗК в Решение 1498/2010:

напълно възможна е хипотеза, при която, в резултат на контрола на КЗК дадена концентрация бъде разрешена, а в резултат на регулаторен контрол по отношение гарантиране на плурализма, същото това вливане или придобиване на предприятия от медийния сектор не бъде разрешено. Иначе казано, дадена концентрация би могла, от гледна точка на ЗЗК, да не води до установяване или засилване на господстващо положение, но същевременно да противоречи на правилата относно плурализма или други правила, произтичащи от секторна регламентация.

Затова нямаме такова законово изискване:  много придобивания биха били проблематични.

В рамките на британското парламентарно разследване (комисията  Leveson) Мърдок отрича да е използвал медиите си за лобиране в полза на собствените си корпоративни интереси.

ProPublica разказва как точно е ставало лобирането в полза на сделката за придобиване на BSkyB.   Ако досега за лобирането можеше да се съди чрез  анализ на медийното съдържание, сега се вижда и кореспонденция (163 страници), станала публична в рамките на разследването, която показва тактиката на NewsCorp, например търсенето на подход към ключови фигури с труден характер.

Лобирането достига високи нива в държавата,  медиите коментират изумителната интимност на сегашния премиер с  фамилията Мърдок и способността на Рупърт Мърдок да влияе, а понякога и да контролира   политическия дневен ред. Като примери се посочват инициативите на премиера за ограничаване на правомощията на регулатора Ofcom,  за намаляване на таксите на ВВС,  за дерегулиране в областта на електронните медии.

Коментар на лорд Дейвид Пътнам за The Guardian:

  • Това е история за  една медийна империя, която   последователно и умишлено подкопава  демокрацията   в Обединеното кралство,   САЩ,  Австралия и другаде  не просто в стремеж  за печалба,  но в стремеж за власт.  Зад димната завеса на свободния пазар една медийна империя  се опитва да дестабилизира демократично избрани правителства и независими регулатори в преследване на политически дневен ред.
  • Законодателството  в областта на конкуренцията  в един бързо развиващ се сектор  като медиите  трябва да позволява  да се вземат решения, основани както на много вероятно, така и на действително  господство на пазара.
  • Информацията  и свързаните с нея индустрии не са като всички останали  поради това, че те имат огромно влияние върху широка гама от мнения и поведение,  всъщност – върху здравето  на обществото, или както уважаваният историк  Хенеси казва:  Тези дебати  са  за нищо по-малко от същността  на суверенитета през 21 век.

Разследването Leveson  показва докъде води изумителната интимност на медии и власт дори в държава като Великобритания. Признанията на премиера (Have we all got too close? Yes.)

След успеха на първата фаза – диагностиката – предстои по-трудното, предложенията за промени. Защото, казва лорд Пътнам, една успешна медийна среда не е случайност и медийният плурализъм не е съпътстващ продукт от функционирането на нерегулирани пазарни фактори.

Паралелно с това Ofcom събира доказателства дали NewsCorp, собственик на 39.1% от BSkyB,  изпълнява изискванията на закона към носителите на лицензии (fit and proper test). При отрицателен отговор корпорацията може да бъде принудена да се оттегли от BSkyB.

The New Yorker:  Защита чрез емотикон

The Telegraph: Ще съсипе ли скандалът кариерата на Камерън

В работен документ на службите на Европейската комисия, придружаващ Доклад   относно прилагането на Хартата на основните права на ЕС  през  2011 г. – {COM(2012) 169 final – се съдържа и таблица на делата, в които има позоваване на Хартата на основните права на ЕС.

Научаваме още, че в Съвета се разглежда проект на споразумение за присъединяване към Европейската конвенция за защита на правата на човека, изготвен през юни 2011 г.  – както изисква Договорът  от Лисабон.

Европейската комисия започва задълбочено разследване  дали испанският план   за цифрово наземно разпространение, предвиждащ компенсиране на операторите за допълнителните разходи за разпространение паралелно на различни честоти за   срок от 6 до 24 месеца,  е в съответствие с правилата за държавните помощи на ЕС. Комисията иска да разследва по-специално дали мярката е пропорционална и необходима.

При преминаването от аналогово към цифрово разпространение е необходимо  да се има предвид т.нар. технологична неутралност:  намесата на държавата да не дискриминира  определени технологии и / или конкуренти. Това е потвърдено от Общия съд на ЕС в   решения по Mediaset (дело T-177/07 ) и Берлин-Бранденбург (дело T-21/06). Има съмнения, че в Испания принципът не е спазен.

ЕК е одобрила помощ за домакинствата.

Решението

Европейската комисия одобри удължаването на действието на схемата, въведена във Франция от 2008 г.  (IP/07/1908С 47/2006 ), за подпомагане на производството на видеоигри, доколкото тя има за цел насърчаване на културата. Комисията установи, че схемата -  с прогнозен бюджет от 45 милиона евро на година -  подпомага производство на културно съдържание  в съответствие с правилата за държавна помощ на ЕС.

Член 107 (3) (г) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС)) позволява да бъде предоставена държавна помощ за културни цели при определени условия.

Решението

Слабо известен факт е, че преди Симеон Дянков да се появи в България като вицепремиер, името му вече беше в препоръчителната литература:  той се е занимавал с медийна собственост   и с   ефекти на собствеността  върху свободата на медиите.

 Djankov  (Djankov at al 2003)   пише  за свободата, за Ленин (whom is the free press for?)  и анализира хипотеза за  негативна връзка между държавните средства в  медиите и икономическата и политическата свобода (public choice theory vs  public interest theory). По това време Djankov работи в САЩ  и  не взема  предвид параметрите на европейския медиен дуализъм.

Сега (времето на вицепремиера Дянков) България е в ЕС, медийният пазар е либерализиран, няма държавен медиен монопол,  но държавата пряко и косвено е източник на сериозен ресурс  за частни медии.  Върху какви принципи  – и  добре ли е това за икономическата и политическата  свобода?

Djankov лично е писал, че нефинансовите ползи от инвестициите в медии, например влияние, получени чрез контролиране на печата или телевизията, са значително по-високи от тези, получени чрез контрол върху друга индустрия.

Ако е така, Дянков със сигурност оценява потребността от публичност на данните, необходими за  нов анализ на връзката между медийна собственост и свобода на медиите.

Защо през Брюксел да научаваме отговорите за държавните пари в КТБ

Европейският надзорник за лични данни предупреждава, че ACTA и други мерки от този тип предвиждат безпрецедентен достъп на доставчици до дейността на техните потребители онлайн.

Това не е новост:  известно е, че по повод правата на интелектуална собственост има намерения за глобален мониторинг върху онлайн поведението и комуникациите и АСТА е такъв инструмент (за приватизиране на цензурата онлайн).

Евентуалната дата на вота  в ЕП е 29 май.

Прессъобщение на ЕНЗЛД от 24 април 2012

Тази седмица АСТА е в комисиите на ЕП.

Движението на АСТА в Европейския парламент може да се следи тук.

Засега имаме една проектопрепоръка   от Комисията по международна търговия INTA – предлага се в законодателната резолюция да се запише, че Европейският парламент

1.   отказва да одобри сключването на споразумението;

2.   възлага на своя председател да уведоми Съвета, че споразумението не може да бъде сключено.

Но това е проект, обсъжданията предстоят.

Партийни позиции срещу АСТА – ALDE | Позиция относно  ACTA

Споразумението се гледа още в четири комисии (в правната комисия докладва Гало:  помните ли Доклада Гало за ускоряване на работата върху АСТА?), ето комисиите и докладчиците:

Committee for opinion Rapporteur for opinion Appointed
DEVE Development   ZAHRADIL Jan 22/09/2011
ITRE Industry, Research and Energy   ANDERSDOTTER Amelia 09/01/2012
JURI Legal Affairs     GALLO Marielle 11/07/2011
LIBE Civil Liberties, Justice and Home Affairs   DROUTSAS Dimitrios 05/12/2011

 

Статия в Ню Йорк Таймс за   заобикалянето на забраната за оповестяване на резултати от изборите за президент във Франция, които бяха в неделя.

Известната ни и от България картина с кодиране на кандидатите. Например резултатите за Саркози, чийто баща е емигрант от Унгария, се съобщават  като температурата в Будапеща.

В Twitter  информацията за резултатите върви с  хаштаг # RadioLondres в чест на президента  Шарл де Гол, който като лидер на съпротивата по време на Втората световна война е излъчвал различни съобщения от Лондон.

Големите френски  медии се въздържат от нарушаване на забраната за ранно оповестяване:  предвидена е  глоба до 75.000 евро и прокуратурата е заявила  намерение  да преследва  всички нарушения на закона. Но от  Белгия и Швейцария идват съобщения за резултати – веднага, след като са получени съответните данни.

Според френската ЦИК социалните мрежи са в обхвата на понятието медии   по смисъла на  изборното законодателство. Саркози се е изказал за преразглеждане на ограничението.

По темата от  The Guardian  и Bloomberg

Междинна оценка на многогодишната програма на ЕС за защита на децата  при използване на интернет и ИТ (Safer Internet).

Целите на програмата:

– Увеличаване на обществената осведоменост,
– Мрежа от контактни точки на разположение на гражданите за
докладване на незаконно и вредно съдържание и поведение и особено за материали за малтретирането на деца, сприятеляването с цел сексуална злоупотреба и кибертормоза,
– Инициативи за саморегулиране  за  безопасна онлайн среда,
– Развитие  на експертизата за социалните ефекти  на интернет за децата.

  • Действие първо.

Лятото на 2011.  На пресконференция министър-председателят казва, че се дават 1.8 млн на БНТ за правата за мачовете от А група. Големите мъже в спорта, бизнеса и държавата се разбраха за тв правата в името на феърплея. (Стандарт)

“Имахме дълги перипетии и се радвам, че най-после  се оправихме. Искам да благодаря на Цветан Василев и Корпоративна търговска банка. Те винаги са помагали на спорта. Също така с премиера Борисов се договорихме държавата да отпусне 1,8 милиона лева на БНТ. Единствената оферта, която бе получена в БФС, бе тази на Валентин Михов. Той осигури банковата гаранция и е най-добрият в това отношение”, каза Боби Михайлов.

Тази сутрин пих кафе с Бойко Борисов и решихме да не лишаваме зрителите от възможността да гледат европейски мачове. Няма да се възползваме от правото на блокирани часове. Нека всеки гледа каквото си иска”, заяви Михайлов. (Булфутбол).

Уредено! (СБЖ)

  •  Действие второ.

В Държавен вестник бр.72/2011 е обнародвано Постановление 262 на МС:

Чл. 1. (1) Министърът на финансите да предостави от централния бюджет за 2011 г. допълнителна субсидия на Българската национална телевизия в размер 600 000 лв. за придобиване на изключителните права за заснемане и разпространение на мачовете от българското футболно първенство, сезон 2011 – 2012 г.
(2) Субсидията по ал. 1 да се осигури чрез преструктуриране на разходите по централния бюджет за 2011 г.
Чл. 2. Министърът на финансите да извърши произтичащите от чл. 1 промени по централния бюджет и по бюджета на Българската национална телевизия за 2011 г. по реда на чл. 34, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет.
  • Действие трето.

Седмица преди мача  Левски  – ЦСКА управителят на дружеството SV RSA, което държи правата, обясни, че може да прекрати договора на БНТ за мачовете от А група, защото националната телевизия има задължения. (Дневник)

Сега какво?

  • Епилог, epílogos.

Важни решения се вземат в режим на особена корпоративно-институционална  медиация, по правило невидима, освен ако – за нуждите на PR-a – не бъде оповестена в централните новини с цел да я приветстваме.

И за БНТ, и за миньорите от Мадан, и за персоналната стратегия на всекиго е важно: върховенство на закона в публичен интерес или върховенство на съвпадащите интереси на големите мъже.
  • Втори епилог

Корпоративна търговска банка показва обединението между бизнеса и държавата (видео). Корпоративна търговска банка и г-н Цветан Василев са с голямо сърце към спорта. В момента за първи път се вижда обединението на бизнеса и държавата, коментира министър Свилен Нейков.

  • Трети епилог, 3 май:

“По договор БНТ превежда парите на фирмата на Михов в 7-дневен срок от получаване на държавната субсидия за футбол.”   Михов призовал правителството  да даде обещаната субсидия:  Защо не е преведена субсидията – това не знам. Премиерът Бойко Борисов обеща тези 1.8 милиона лева. А и не е само той, става дума за обещанието на правителството. Има си и министър на финансите. Като са обещали, да си спазят думата.

В Албания има цифрово наземно разпространение на телевизионни програми. Има данни дори за два  мултиплекса – Digitalb, 2004  u Tring, 2008.

И дори има данни за незаконен достъп до цифрово съдържание.

И дори съдът се е произнесъл по този въпрос.

Digitalb предоставя  платени програми за цифрово разпространение.  Доставчици на интернет достъп са започнали да разпространяват част от това съдържание, съдът е приложил Наказателния кодекс срещу физически лица (вероятно разпоредба, свързана с условния достъп).

Втори въпрос е, че изглежда няма издадено разрешение на Digitalb за цифровата мрежа,  в момента Албания променя законодателството си и предвижда процедура.

Ще трябва да се разделим с много предразсъдъци (като албански реотан), нищо чудно фолклорът да се промени радикално (като български мултиплекс).

Днес стана известно дългоочакваното решение по делото Bonnier Audio.

Става дума за разкриването на самоличността на евентуални нарушители на авторски права при наличие на разпореждане до   доставчика  на услуги да предостави името и адреса на ползвателя на IP адреса.

В първи коментари на EDRI се казва, че решението не е това, което искахме, но е най-малко лошото в сравнение с други възможни изходи на делото.

  • Директива 2006/24 трябва да се тълкува в смисъл, че не изключва прилагането на национално законодателство, което е прието въз основа на член 8 от Директива 2004/48 и допуска, с цел да се идентифицира даден абонат на интернет услуги или интернет потребител, доставчикът на интернет услугите да бъде задължен да предостави на носителя на авторското право или на лицето, на което носителят е отстъпил изключителни права, информация за самоличността на абоната, на когото този доставчик е предоставил конкретен IP адрес, за който се твърди, че е използван за извършване на нарушението на авторското право, тъй като подобно законодателство не попада в приложното поле ratione materiae на Директива 2006/24;
  • Директиви 2002/58 и 2004/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национално законодателство като разглежданото в главното производство, доколкото това законодателство позволява на националната юрисдикция, която е сезирана с подадено от надлежна страна искане да се издаде разпореждане за разкриване на лични данни, да претегли съответните противоположни интереси, като съобрази обстоятелствата на конкретния случай и надлежно отчете изискванията, произтичащи от принципа на пропорционалност.

Да претегли, да съобрази, да отчете изискването за пропорционалност.  Не е много голям напредък. И Генералният адвокат се произнесе в тези рамки.

Коментарът на EDRI:  Съдът не отговори на основните въпроси. И още:

  • Означава ли това, че запазването на данни за прилагането на правата на интелектуална собственост се изисква от Съда? Не. Решението не означава, че запазването на данни е необходимо за целите на прилагането на защитата на интелектуална собственост. Решението означава, че теоретично е възможно в някои обстоятелства да се приложи запазване.
  • Влияе ли върху изводите от решението Sabam? He.
  • Има ли връзка със сезирането на Съда от Ирландия по въпроса  дали запазването на данни е законно или не? По делото Bonnier не се обсъжда законността на задържането на данни, ирландското решение ще оцени  задържането на данните като политика.

*

Върховният съд на Канада срещу подслушването:

решението по делото R  v. Tse 

Европейският съд по правата на човека се произнесе по делото Tuşalp v. Turkey за неоправдана намеса в свободата на изразяване и свободата на печата. В центъра на делото е министър-председателят   Реджеп  Ердоган.

Tuşalp е  журналист, критикуващ  нарушения  на високопоставени политици, включително и на министър-председателя. Eрдоган  се обръща към съда. Решението е в негова полза.  Според турския съд  публикациите са извън границите на приемливата критика.

Европейският съд по правата на човека смята, че публикациите засягат много важни въпроси в едно демократично общество, за които гражданите са имали интерес да бъдат  информирани.  Според Съда,  дори да приемем, че езикът и изразите, използвани в публикациите, са провокативни, става дума за оценъчни съждения. В контекста на факти, събития или инциденти, които вече са били известни на широката общественост, оценките не са лишени от  фактическо основание.

Що се отнася до формата на изразите, Съдът отбелязва, че авторът е избрал форма според собствените си политически възгледи и възприятия, с помощта на сатиричен стил. Припомня Oberschlick v Austria  за защитата на думите, които шокират. Словото би било извън защитата на Конвенцията, ако има цел да засегне доброто име. Но използването на вулгарни изрази само по себе си не е от решаващо значение при оценката,  стилът представлява част от комуникацията като форма на изразяване, и като такава  е защитен  заедно със съдържанието.

Според Съда, не е установено по убедителен начин, че  неотложни социални нужди налагат поставяне на правата на личността на министър-председателя  над правата на журналистите  и свободата на пресата, когато се отнася до въпроси от обществен интерес. Поради това налице е  непропорционална намеса в свободата на изразяване и  нарушение на член 10.

Предходното решение на ЕСПЧ  за съдържание и форма беше по делото Uj v. Hungary за критиката на унгарското вино.

А предходното решение за нарушение на Конвенцията в аналогична ситуация само при   преднамереност   беше по делото Skałka v. Poland.   В САЩ  съответното класическо  решение е New York Times Co. v. Sullivan,  (1964).

В САЩ през 2010 г. за пръв път Пулицър беше даден на онлайн издание – ProPublica за разследваща журналистика, през 2011 ProPublica отново взе Пулицър, а през 2012 онлайн съдържанието има връзка с наградите в седем категории, носители на Пулицър 2012 са Huffington Post  и  Politico.

Paidcontent  извежда  в заглавие тенденцията | обратно на Маклуън. Средството няма значение за съобщението? Крайно интересно в светлината на местните  вълнения около  мултиплексите.

Още едно мнение: Кой все пак спечели първия “онлайн Пулицър”?

В САЩ  обществените радио и телевизия с наземно разпространение е забранено да  излъчват  реклама. Minority Television Project е обществена телевизия в Сан Франциско, която е глобена за търговска реклама (компютри, автомобили), във връзка с което иска от съда да обяви забраната за реклама в обществените оператори за противоречаща на Първата поправка.

Състав на Апелативния съд в Сан Франциско се е произнесъл (2:1), че забраната на платена политическа реклама в обществените телевизия и радио е  противоконституционна, а забраната за търговска реклама  – не.

Аргументацията: Ограничението е твърде широко по обхват. Политическото слово се ползва с най-висока защита. Политическото слово не заплашва образователните цели на обществените медии. Забраната на политическата реклама  не се налага за предпазване на обществените медии от комерсиализиране. А и обстоятелствата много са се променили от времето, когато наземното разпространение е било единствено, и не всички ограничения вече имат смисъл – във връзка с което има и поредица дела пред съдилищата.

Ройтерс цитира експерти, според които решението ще промени фундаментално характера на обществените медии: Съдът отвори обществените медии за кампанията за президентските избори през ноември.

След решението  Citizens United  новото решение се разглежда като поредна  стъпка към разширяване на възможностите на парите в кампания (отпадна ограничението за праг на финансирането, сега отпада ограничението за  кампания в обществени медии). Очаква се FCC    да поиска по-нататъшно разглеждане.

Решението Minority Television Project   v FCCо + особеното мнениe.

В решението – как иначе – присъства и голфът,  бива ли  медийна регулация без голф:

Just as golfers must play the ball as it lies, so too we must apply the law of broadcast regulation as it stands today.

В САЩ приеха регулиране на звука на рекламата. От публичния регистър на Европейския парламент става ясно, че и в ЕС е обсъждан този въпрос. Европейската комисия е внесла писмен отговор в ЕП, според който

  • инициативата за мерки на наднационално равнище е обсъждана;
  • прието е, че при нужда мерки могат да се приемат от държавите в съответствие с принципа на субсидиарност;
  • ЕК няма намерение да се занимава с нивата на звука.

Европейската комисия обявява консултация във връзка с намерението си да изготви препоръка за интернет на нещата. В Съобщението от  2009 г. (вж. IP/09/952)  бяха определени 14  области на дейност.

Интернет на нещата  е приоритет на цифровата програма за Европа.

Интересен пример са дали в прессъобщението на ЕК:   ако университетски преподавател отмени сутрешна лекция, би могло настройката на будилниците и кафемашините на студентите автоматично да се промени, така че те да спят час повече.

Би могло, ако са имали намерение да станат и са навили будилниците.

Пилат се напрегна, пропъди видението, върна се с поглед на балкона и пред него отново се появиха очите на арестанта.

— Слушай, Ха-Ноцри — заговори прокураторът, гледайки Иешуа някак странно: лицето на прокуратора беше страшно, но очите му тревожни, — говорил ли си някога нещо за великия кесар? Отговаряй! Говорил ли си? … Или… не си… говорил? — Пилат проточи думите „не си“ малко повече, отколкото е редно на съд, и прати на Иешуа с погледа си някаква мисъл, която сякаш искаше да внуши на арестанта.

— Да се говори истината е лесно и приятно — отбеляза арестантът.

— Не ме интересува — каза сподавено и злобно Пилат — дали ти е приятно, или не, да говориш истината. Но ще ти се наложи да я кажеш. Само че претегляй всяка дума, ако не искаш не само неизбежна, но и мъчителна смърт.

Никой не знае какво се бе случило с прокуратора на Иудея, но той си позволи да вдигне ръка, като че се прикриваше от слънчев лъч, и да използва ръката си като щит, за да прати на арестанта намекващ взор.

— И тъй — продължи той, — отговори, познаваш ли някой си Иуда от Кириот и ако изобщо си му говорил за кесаря, то какво именно?

— Ето как беше — охотно заразказва арестантът, — завчера вечерта се запознах пред храма с един млад човек, научих, че се казвал Иуда и бил от град Кириот. Покани ме в дома си в Долния град и ме нагости…

— Добър човек, нали? — попита Пилат и дяволско пламъче светна в очите му.

— Много добър и любознателен човек — потвърди арестантът, — той прояви голям интерес към моите разсъждения, прие ме твърде радушно…

— Запали светилниците… — процеди през зъби Пилат, имитирайки тона на арестанта, а очите му блестяха.

— Да — продължи Иешуа, малко учуден от осведомеността на прокуратора, — помоли ме да изкажа възгледите си за държавната власт. Този въпрос сериозно го интересуваше.

— А ти какво каза? — попита Пилат. — Или ще отговориш, че си забравил? — но в тона на Пилат звучеше вече безнадеждност.

— Между другото казах — отговори арестантът, — че всяка власт е насилие над хората и ще настъпи време, когато няма да съществува нито властта на кесарите, нито каквато и да било друга власт. Човекът ще премине в царството на истината и справедливостта, където поначало ще бъде излишна всяка власт.

— Друго?

— Друго нищо! — каза арестантът. — В това време нахълтаха някакви хора, вързаха ме и ме отведоха в тъмницата.

Секретарят се мъчеше да не пропусне нито дума и бързо изписваше буквите върху пергамента.

— На света не е имало, няма и никога не ще има за хората власт, по-велика и прекрасна от властта на император Тиберий! И не е твоя работа, безумни престъпнико, да разсъждаваш за нея!

М. Булгаков


2012/C 103/05 Днес в Официален вестник на ЕС:  Покана за предложения по програма МЕДИА 2007 — Развитие, разпространение, популяризиране и обучение — Подкрепа за международното разпространение на европейски филми — Схема „агенции за продажби“ 2012

Излезе оценката на IREX за медиите в България.  Пореден от серия доклади:

Изводите   се повтарят, предпазливостта изчезва, оценките за купуване и продаване   са допълнени с квалификацията охотно: редакторите активно и охотно  налагат ограничения, позволявайки продажба на новинарско съдържание на политици и корпоративни спонсори.

Към това – както посочват и  други анализи и публикации:

  1. Съществува нарастващо усещане на гражданите за отдалечаване на медиите от основната им функция: да информират.
  2. Има медии, създадени (или овладени) за да бъдат инструмент на властта или инструмент за натиск. Ако при това се финансират чрез средствата на държавните предприятия, проблемът е сериозен.
  3. Уязвимостта и податливостта на журналистиката на натиск и влияния от страна на държавата се засилва от факта, че държавата разпределя публичен ресурс и държи законодателните лостове. В условията на членство в ЕС държавата отделя средства от бюджета или средства от европейски програми за различни информационни кампании. Колкото  повече на брой различни медии контролира едно лице, толкова нарастват шансовете за достъп до публичен ресурс. Когато медийната собственост не е  прозрачна,  анализът на действителните бенефециенти е труден.
  4. Осъществява се съзнателна,  системна, открита, активна, охотна интервенция в полза на политически и корпоративни интереси  – включително в полза  на издатели,  които имат друг основен бизнес - при създаването на съдържание (по-специално новини).  В резултат на това гражданите са изложени на  ограничена информация, тъй като  важни  социални, икономически, политически и културни въпроси остават непредставени в медиите. Открито се говори за недосегаеми и теми-табу. Стесняват се зоните на свободното слово.
  5.  Медиите не изпълняват функцията си на демократичен форум за обсъждане на важни за обществото въпроси. Медийното съдържание се третира като обикновена стока, хората се третират като  потребители, а не като  субект на власт, т.е. като граждани. Безкомпромисно се налага разбирането за медийния  бизнес  като „плод-зеленчук” и законодателят приема този възглед. Напротив. Медиите не са индустрия «като всички други»: от тях зависи качеството на демокрацията.
  6. На успех, високи тиражи, зрителски и читателски интерес се радват издания и предавания, предлагащи информация за частния живот на известни личности. Докато другаде жълто не значи невярно, тук жълто се разбира като безконтролен микс от истина и неистина. Местното жълто има и втора функция: то е   инструмент за разправа с неудобните – вкл. с арсенала, присъщ на службите.
  7. Контролът върху медийните концентрации  е затруднен както от непрозрачността на собствеността и източниците на финансиране, така и от липсата на специфични инструменти за гарантиране на медийния плурализъм. Обществото  свикна  да не получава отговор кой контролира медиите.
  8.  Разследващата журналистика работи в неблагоприятна среда. Но съществува и имитативна разследваща журналистика,  мотивирана не от обществен интерес, а от корпоративни интереси или дори от борбата за рейтинг. Друг проблем е неоправдана намеса в частното, включително записване на лица, когато решението за това не  се налага от обществен интерес.
  9. Ефективността на критичните публикации остава ниска. Изнасянето на информация за нарушения, корупционни скандали и др. не довеждат до ефективна реакция срещу извършителите.
  10.  Във всички степени на образователната система липсва или e недостатъчно  медийно образование, което да развива умения за критичен анализ и оценка на медийното съдържание.  Инициативите на ЕС за медийна грамотност, цифрова компетентност и др. под. са особено важни за държава, която е на дъното в класациите на държавите от ЕС по тези показатели.  В същото време Индексът на настигането показва, че свободата на медиите е в най-силна корелация с образованието.

В решение на КС  №4/2012 , докладва Стефка Стоева, става дума за хората с картончетата.  Извън конкретния резултат, решението има няколко акцента с по-общо значение:

С Решение № 10 от 22.09.1997 г. по к.д. № 14/1997 г.   Конституционният съд е обявил за противоконституционен текст от Закона за досиетата с мотиви, че качеството на едно лице като  сътрудник  на ДС следва да се определя само във връзка с безспорни доказателства. Според искането (ВАС) сега Комисията по досиетата обявява принадлежност и за лица, за които такива доказателства няма.

  • В решението си съдът обсъжда баланса на правото на информация и правото по чл.32 Конституцията, тук присъстващо като право на защита на личните данни:

“Комуникационното право на получаване на информация по чл. 41 от Конституцията е основно конституционно право. Както вече Конституционният съд се е произнесъл, правото да се търси, получава и разпространява информация по чл. 41, ал. 1 от Конституцията принадлежи на всички физически и юридически лица и защитава интереса им да бъдат информирани. То се отнася и за печата, и за другите средства за масова информация. От друга страна, чл. 41, ал. 2 от Конституцията гарантира на гражданите достъп до информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес (вж. Решение № 7 от 4 юни 1996 г. по к.д. № 1/1996 г. и Решение № 10 от 22 септември 1997 г. по к.д. № 14/1997 г.). Това право не е абсолютно, както не е такова и конституционното право на защита на личните данни по чл. 32 от основния закон. Посочените две основни права в случая са в колизия, но тъй като не са абсолютни, те могат да бъдат ограничавани при спазване на принципа на пропорционалността. Допустимото от Конституцията ограничаване със закон на личните права на гражданите трябва да е в предели, които им осигуряват упражняване на конституционното право по чл. 41, ал. 1 да получават информация. Правото на информация на отделните граждани е изключително важно, за да могат те да осъществяват информиран избор. Същевременно и това основно право не е абсолютно и може да бъде ограничавано в случаите на чл. 41, ал. 1 и 2 от Конституцията – то не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала, а информацията по ал. 2 не трябва да е държавна или друга защитена от закона тайна или да не засяга чужди права.”

Това е крайно интересно и трябва да се взема предвид, особено в светлината на практиката на Съда на ЕС  относно достъпа до документи на институции и някои разочароващи решения в тази област (по дело C‑28/08 P Комисията срещу The Bavarian Lager  Генералният адвокат Шарпстън и Съдът имаха различни тези).

  • Съдът прилага и известния принцип за по-ниския праг на защита на публични фигури, с което автоматично проверяваните лица по Закона за досиетата се отнасят към  категорията публични фигури):

“Засегнати от посегателството върху правото на защита на личните данни са само лицата, заемащи публични длъжности или извършващи публични дейности по смисъла на чл. 3 от закона, защото „държавната власт като цяло, както и политическите фигури и държавните служители могат да бъдат подложени на обществена критика на ниво, по-високо от това, на което са подложени частни лица (вж. Решение № 7 от 4 юни 1996 г. по к.д. № 1/1996 г.). Поначало защитата на личните данни на лицата по чл. 3 от закона е много по-занижена в сравнение със защитата на останалите граждани. Примери за това са ежегодното оповестяване в специален регистър на данни за доходите, имуществото, влоговете и вземанията им или деклариране на други защитени данни с оглед установяване на конфликт на интереси.”

По-нататък КС посочва как се балансира намесата в личната сфера на засегнатите лица:

(а) Съгласно чл. 29, ал. 3 от закона лицата се разкриват от комисията, но с изричното отбелязване, че липсват други данни по чл. 25, т. 3.

(б) Законът не предвижда правни последици за лицата, за които е обявена принадлежност към органите по чл. 1.

(в) Лицата с установена принадлежност имат и правото да се запознаят с документите, съдържащи се в личните и работните им дела (чл. 31, ал. 8 от закона).

(г) На последно място лицата с установена принадлежност имат право на съдебна защита-  в съответствие с изискването на чл. 7 от Конституцията по исков ред по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и  по чл. 148, ал. 2 във връзка с чл. 161 от Наказателния кодекс.

  • Заслужават внимание разсъжденията за допустимостта на това дело във  ввръзка с решение №14/1997 и изобщо разсъжденията за еволютивното правно мислене  в практиката на КС:

[...] залегналите правни преценки в мотивите на решение № 10 от 1997 г. по к.д. № 14/1997 г. задължителни ли са при разглеждане на настоящото дело. Решенията на Конституционния съд са задължителни съгласно чл. 14, ал. 6 ЗКС за всички държавни органи, юридически лица и граждани. Правната им сила има и времеви граници и приключва, ако релевантни за решението фактически състави претърпят промени спрямо момента на произнасяне на решението. Конституционният съд, след като е произнесъл решението си, не може да го отмени или не може да възприема за действаща законова разпоредба, която е обявил за противоконституционни. Конституционният съд обаче не е обвързан “завинаги” от своите правни разбирания. Развитието на правото е обективен процес, което позволява тълкуването на правните разпоредби да бъде “отворено” и към други виждания, както и да държи сметка за осъществените междувременно значими промени в обществения живот. Аргументите за стабилност на съдебната практика и за еднакво произнасяне по сходни случаи за в бъдеще нямат по-голяма тежест в сравнение със съображенията за развитие на правото, като всяко отклонение от досегашната практика трябва да бъде обосновано и оправдано. Поради това при установена обществена необходимост Конституционният съд може да формира нови разбирания и нови правни категории, които да са повлияни от еволютивното правно мислене и от оценката на променените обстоятелства, поради което тези съображения придобиват по-голяма тежест. Примери за такава мотивираната промяна на становища са налице в досегашната практика на Конституционния съд.

В решение на КС №3/2012, докладва проф. Цанка Цанкова, има интересни моменти, ето някои:

  • Равенството пред закона не изключва диференциация на изискванията:

Равнопоставеност не означава недопустимост на специфичен правен режим за осъществяващите дейност с определени отпадъци. Държавата може да установи такъв. Не е противоконституционно да има режим, специален за определени групи отпадъци, какъвто е и разглежданият случай, но отношението към всички субекти, осъществяващи дейност съобразно режима, при който са получили разрешение за извършването й, трябва да е еднакво. Равенството не изключва диференциация (Решение № 6/2010 г. по к.д. № 16/2009 г.; Решение № 5/2002 г. по к.д. № 5/2002 г.), но диференциращият признак не следва да е дискриминационен и несъответстващ (надхвърлящ обективно необходимото).

  • Свободна стопанска инициатива не означава отсъствие на регулиране:

Правото на свободна стопанска инициатива няма абсолютен характер и това е трайна практика на съда (вж. Решение № 7/2003 г. по к.д. № 4/2003 г.). Това не е абсолютна, безконтролна свобода на икономическо поведение, на липса на държавно регулиране на стопанските дейности по законодателен ред. Необходимо е обаче да се предвидят еднакви правни условия за стопанска дейност за субектите, работещи в определена сфера на отношения, което оправдава създаването на преходни разпоредби и предприемането на определени правни действия. Нито предписването на такива действия, нито предвиденият срок за извършването им са противоконституционни [...] .

  • Пропорционалността на предвиденото в закона въздействие има значение за преценката за съответствие с чл.19 Конституцията:

Съществуват различни възможности за мерки, които нямат такъв драстичен характер, какъвто е прекратяването на лиценза. Правната уредба е заложила на най-тежкото разрешение – забрана във всички случаи, когато няма ОУП, като липсват данни за разглеждане на други възможности за реализиране на дейността. А възможности, съобразени с чл. 19 от Конституцията, разкриват самите ЗУО и ЗУТ [...]  С тяхното използване, определено ясно и точно от закона, може да се балансират интересите на операторите  [...] с интересите на обществото от защита здравето на хората и опазване на околната среда и съобразяване на интереса на общините и на държавата без противопоставяне.

  • Директен ефект на регламентите и ефект на международноправните актове -т.9

Решението е интересно по ред причини, вкл.  показва разбирането на КС за приложимостта на Конституцията по отношение на  регулаторни режими.

Черешата на един народ

И тази година
черешата е отрупана с цвят
Времето е добро нощите топли
всичко ти казва на берекет е
виж и пчелата се е събудила
и да не чуе дявола да не стане нещо
до месец до два да пази господ
да срещнем Великден
да мине Гергьовден
Делото ще пламне и начаса всякой
ще вземе участье в това предприятье
момци ще берат момите ще пълнят
старците ще събират съчки
и ще подклаждат огъня
Голямо правене на компоти ще пада
децата ще пукат с черешови листе
ще яхат хвъркатата конница
горе из клоните
ще гълтат череши с костилките
ще търчат и ще викат
Дядо Дядо
направи ни черешово топче

 

И тази година дядовото
няма да има априлско въстание

Г. Господинов

Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на „Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.)

Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на правилата за участие и разпространение на резултатите в „Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.)

Предложение за решение на Съвета за създаване на специфичната програма за изпълнение на „Хоризонт 2020“ — Рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.)

Предложение за регламент на Съвета относно програмата за научни изследвания и обучение на Европейската общност за атомна енергия (2014—2018 г.) в допълнение към Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“

До 2020 г. поне 40% от 30 — 34 годишните следва да са завършили висше образование.

До 2020 г. най-малко 80% от учениците от долния курс на средното образование да изучават два или повече чужди езика.

Като се основава на широкото признание, получено от секторната програма „Еразъм“, ЕК предлага   единна програма в областта на образованието, обучението, младежта и спорта с  цел да подкрепи всички образователни сектори (а именно висшето образование, професионалното образование и обучение и обучението за възрастни, училищното образование и младежта), в перспективата на ученето през целия живот.

„Еразъм за всички“ ще обедини настоящите международни програми („Еразмус Мундус“, „Темпус“, „Edulink“ и „Алфа“) и програмите за сътрудничество с индустриализираните страни.

Високите постижения в преподаването и научноизследователската дейност в европейските изследвания са обхванати от специален член относно инициативата „Жан Моне“. Отделна глава е посветена на спорта.

Въвежда се нов финансов инструмент – гаранция за заем – , чиято цел е да позволи на студентите да завършат магистърска програма в друга европейска държава. Понастоящем е трудно да се получи финансиране за такъв вид следване, тъй като често не е възможно стипендиите и заемите да преминават националните граници, или не се отпускат за учене в магистърска степен, а заемите от частни банки са недостъпно скъпи. За да се преодолеят тези проблеми, ЕС предвижда предоставянето на частична гаранция на финансовите институции (банки или агенции за студентски заеми), които са съгласни да предоставят на студентите заеми за обучение в магистърска степен в друга европейска държава при благоприятни условия.

„Еразъм за всички“ — единната програма в областта на образованието, обучението и спорта – не   трябва да води до разпределяне на средства за основните образователни сектори, по-малко от:

  • - Висше образование: 25 %
  • - Професионално образование и обучение и обучение за възрастни: 17 %, от които за обучението за възрастни: 2%
  • - Училищно образование: 7%
  • - Младеж: 7%

Предложението за регламент

И така,  у нас събитията във връзка с АСТА бяха стигнали до изявлението на министър-председателя по време на парламентарен контрол, че ще бъде внесен ратификационен закон за споразумението АСТА, като ще има политическо решение парламентарната група на ГЕРБ да не гласува за ратификацията.

Това изявление дойде след изявления за (1) ратификация с резерви, (2) координиране с Брюксел или поне с големите като Германия, (3) спиране на процедурата по ратификация за неопределено време.

Днес има парламентарно действие, което не е в тази посока – и изобщо не е в никаква посока. Атака поискала нещо пето  – оттегляне на подписа на България от споразумението – и парламентът отказал. Ако са изложени юридически съображения, няма нищо обезпокоително. Според медиите обаче, имало е и изказвания  от страна на ГЕРБ (депутата Червенкондев) – в които липсва  обичайната препратка към казаното от  министър-председателя (за внасянето на ратификационен закон). Какво ли може да означава това.

*

В същото време в Брюксел са изяснили въпроса към Съда:

“Съответства ли ACTA на европейските договори и,  в частност,  на Хартата за основните права на ЕС?”

И повече, Де Гухт призовава ЕП да изчака решението, повече от Euractiv.

Както в България един лош закон не е задължително противоконституционен, така и в ЕС неприемливи мерки не са непременно в противоречие с договорите.  И ЕП има свободата на реши да чака или да не чака.

 

Заключението на Генералния адвокат по дело С-461/10 Bonnier Audio AB и др.  v Perfect Communication Sweden AB  е от края на миналата година,   но заслужава внимание в светлината на очакваните важни решения на Съда през 2012 -  едно от тях е именно по делото Bonnier Audio.

Издатели на аудиокниги искат от доставчик на интернет достъп разкриване на самоличността на лица, за които се твърди, че са нарушители на авторски  права.

Преюдициалното запитване: Допуска ли се, с цел да се идентифицира даден абонат, доставчикът на интернет услуги да бъде задължен в рамките на гражданско производство да предостави на притежателя на авторското право или на неговия представител информация за абоната, на когото този доставчик е предоставил конкретен IP адрес, за който се твърди, че е използван за извършване на нарушението?

Съдът за пореден път е поканен да се произнася по  Директива 2006/24. Правният въпрос е свързан с решението по дело Promusicae (C-275/06) и с Определението по дело LSG-Gesellschaft zur Wahrnehmung von Leistungsschutzrechten (C-557/07) .

Заключението на Генералния адвокат:

Прилага се IPRED1 [2004/48]

Член 8 от Директива 2004/48 гласи следното:

„1.      Държавите членки гарантират, че във връзка с производството [относно нарушение] на право върху интелектуална собственост и в отговор на основателно и пропорционално искане на [ищеца] компетентните съдебни органи могат да постановят информацията за произхода и мрежите за разпространение на стоките или услугите, с които се нарушава правото върху интелектуална собственост, да се предостави от нарушителя и/или от всеки друг, за когото:

а)      е установено, че притежава в търговски мащаб стоките, обект на нарушението;

б)      е установено, че използва в търговски мащаб услугите, обект на нарушението;

в)      е установено, че в търговски мащаб [предоставя] услугите, използвани за действията по извършване на нарушение; или

г)      е посочено от лицето, посочено в букви а), б) или в), като участващо в изработването, производството или разпространението на стоките или предоставянето на услугите.

2.      Информацията, посочена в алинея 1, съдържа съответно:

а)      имената и адресите на производителите, фабрикантите, разпространителите, доставчиците и други предишни държатели на стоките или услугите, както и предполагаемите търговци на едро и дребно;

б)      сведения за количествата изработени, произведени, доставени, получени или поръчани, както и получената цена за въпросните стоки или услуги.

3.      Параграфи 1 и 2 се прилагат, без да се накърняват други законови разпоредби, с които: […]

д)      се урежда опазването на поверителния характер на източниците на информация или на обработването на лични данни“.

Като говорим за буква д) – по отношение на личните данни в ЕС действат   Директива 95/46, Директива 2002/58 и Директива 2006/24.

Балансът на права в Швеция е уреден така:  Разпореждане за разкриване на информация може да се постанови само ако е обосновано от по-висш интерес по отношение на евентуалните неудобства или други вреди за неговия адресат или на всеки противопоставим интерес.

ГА приема, че:

  •  името и адреса на абонат, които следва да се идентифицират въз основа на IP адрес, са лични  данни (42);
  • но  самоличността на лицето, което може да е извършило нарушение на правата на интелектуална собственост, не може да се установи единствено въз основа на IP адрес, когато няколко лица могат да използват достъпа до мрежата, който се идентифицира със същия този IP адрес. Такъв е случаят например при безжичните мрежи без ефикасна защита, неразрешеното външно контролиране на свързани с интернет компютърни системи, както и положенията, при които няколко лица могат да използват една и съща компютърна система. Все пак ми се струва, че в някои държави членки IP адресът може да се използва като указание за самоличността на лицето, което евентуално е извършило нарушението (43);
  • според посочените по-горе Решение по дело Promusicae и Определение по дело LSG-Gesellschaft zur Wahrnehmung von Leistungsschutzrechten  Директива 2002/58 не изключва възможността държавите  да предвидят задължение за разкриване на лични данни в рамките на гражданско производство, но правото на Съюза не изисква държавите  да предвидят подобно задължение (58);
  • основните права в областта на защитата на личните данни и на личния живот, от една страна, и в областта на защитата на интелектуалната собственост, от друга страна, трябва да се ползват от една и съща защита. Ето защо не трябва да се дава предимство на носителите на права на интелектуалната собственост, като им се позволи да ползват лични данни, законосъобразно събрани или запазени за цел, която не е свързана със защитата на техните права. Събирането и използването на посочените данни с такава цел при спазване на правото на Съюза в областта на защитата на личните данни, предполага предварителното приемане от националните законодателни органи на изчерпателни разпоредби в съответствие с член 15 от Директива 2002/58 (62).

И  заключението е, че Директива 2006/24  допуска прилагането на национална разпоредба, съгласно която в рамките на гражданско производство и с цел да се идентифицира даден абонат доставчикът на интернет услуги е задължен да предостави на носителя на авторското право или на негов наследник информация за абоната, на когото посоченият оператор е предоставил IP адрес, за който се твърди, че е използван за извършване на нарушението на посоченото право – при едно условие: такава информация се запазва, за да може да се разкрие и използва за тази цел в съответствие с изчерпателни национални законови разпоредби, приети при зачитане на правото на Съюза в областта на защитата на личните данни.

В България вече мина един тур на обсъждане (при въвеждането на 2006/24) дали задържането на данни да се използва за нуждите на защитата на интелектуалната собственост – вж  отвореното писмо в подкрепа на такова законодателно решение.

Емил А. Георгиев очаква  “Съдът да потвърди заключението на Jaaskinen и да препоръча на политическите органи на Съюза да ъпдейтнат директива 2002/58″.

Така или иначе, националните дебати за баланса са в рамките на очакваното  решение Bonnier Audioреформата на правото на ЕС за личните данни + ревизията на Директива 2006/24

Известно е заключението на Генералния адвокат по дело  C‑544/10  Deutsches Weintor eG срещу Land Rheinland-Pfalz.  Делото е по преюдициално запитване, отправено в рамките на спор между Deutsches Weintor, винаро-лозарска кооперация, и Land Rheinland-Pfalz (провинция Райнланд-Пфалц) относно реклама, в която се съдържа обозначение  на вино като bekömmlich („лесно за усвояване, здравословно, питателно“).

Органът, натоварен с контрола върху търговията с алкохолните напитки в Райнланд-Пфалц, възразява срещу използването на обозначението „bekömmlich“.

Регламент № 1924/2006 забранява по принцип — независимо от това дали внушаваният благоприятен ефект е истински и подкрепен с научни доказателства — използването на здравни претенции в реклама на  алкохолните напитки, съдържащи над 1,2 % vol. алкохол. Като се имат предвид опасностите от пристрастяване и злоупотреба, свързани с консумацията на алкохол, по-дългосрочната цел тук очевидно е да се избегне придаването на каквото и да било положително свързано със здравето значение, което по принцип би могло да насърчи консумацията на алкохолни напитки.

Според  Генералния адвокат, общата забрана за използването на здравни претенции от разглеждания вид по отношение на алкохолни напитки като виното е съвместима с ДЕС и Хартата.

Кандидатствате за работа? Значението на онлайн информацията (по държави).

Само 2 на сто от анкетираните експерти, които се занимават с наемане в САЩ, не правят проверка на информацията в   източниците, посочени по-долу:

Източник: DPD_Online Reputation Research

В Официален вестник:

Регламент относно гражданската инициатива

С Договора за Европейския съюз (ДЕС) се укрепва гражданството на Съюза и се засилва допълнително демократичното функциониране на Съюза, като се предвижда, inter alia, че всеки гражданин трябва да има правото да
участва в демократичния живот на Съюза чрез европейска гражданска инициатива. Тази процедура предоставя на гражданите възможност пряко да се обърнат към Комисията с искане и да я приканят да представи предложение за правен акт на Съюза за целите на прилагането на Договорите.

„Гражданска инициатива“ означава инициатива, внесена в Комисията в съответствие с настоящия регламент, с която
Комисията се приканва да представи подходящо предложение в рамките на правомощията ѝ по въпроси, за които гражданите считат, че за целите на прилагането на Договорите е необходим правен акт на Съюза, и която е получила подкрепата на най-малко един милион имащи право да я подпишат поддръжници, които произхождат от най-малко една четвърт от всички държави-членки.

Регламентът е поправен – Поправка

Мотивираното  становище на ЕК – нарушение №  2011/4025   разкрива безнадеждната  картина на българския цифров преход:

[1]  България е държавата, в която  е възможно да

  •   не се посочват критериите, съгласно които броят на предприятията, които могат да предоставят мултиплексни услуги, е ограничен,
  • нито преследваната цел,
  • нито е предоставено обяснение относно пропорционалността на ограничението.

“При липса на каквито и да е обективни, прозрачни и недискриминационни критерии за такова ограничение и непосочена цел от общ интерес, Комисията стигна до заключението, че тази разпоредба представлява нарушение.”


[2]  България е  държавата,   уверяваща Европейската комисия,  че „чрез предоставяне на по-голям капацитет на предприятията се осъществява възможност за предлагане на повече канали с разнообразие на съдържанието (…)“ и че „пет предприятия ще имат по-ограничени ресурси и намален брой и разнообразие от канали“.

Този маниер ни е познат от решения на КЗК, в които обичайно се твърди, че концентрацията водела до  по-добро качество на услугата – поради което концентрациите  били  в интерес на гражданството, ето пример:

Комисията приема, че целената от концентрацията модернизация при предоставянето на електронни съобщителни услуги, привличането на значителни инвестиции и по-доброто задоволяване на интересите на потребителите в своята цялост имат превес над отрицателното въздействие върху конкуренцията, поради което същата следва да бъде разрешена.

“Напротив, мнението на Комисията е, че плурализмът на мненията се гарантира най-добре чрез ниски тарифи за разпространение, които биха се получили в резултат от силна ценова конкуренция между операторите на мултиплекси.”


[3] България е държавата, уверяваща след получаването на писмото на ЕК от 22 март 2012, че “Доколкото ни е известно, изискване (от ЕК) за отмяна на проведените конкурси не е налице”. Изменили сме ЗЕС, ще обявяваме  нов конкурс.

Изключването от конкурсите   на предприятия, свързани с телевизионни канали, които не попадат под юрисдикцията на България, не може да бъде оправдано от гореспоменатите цели от обществен интерес. Следователно критерият за избор е в нарушение на правото на ЕС, пише ЕК.

“Нито изменението на ЗЕС, нито обявеният търг оказват влияние върху това заключение.” (стр. 16 от писмото)

 

[4] България е  държавата, в която е възможно  чрез ЗЕС да се предвиди изключване на оператора на мрежа от конкурса, а след това  – историята мълчи защо – същата държава да одобри връщането му в играта:

“Аргументът, че абсолютната забрана е била абсолютно необходима, за да се предотврати операторите на мрежи да контролират мултиплексите, се опровергава от факта, че операторът на излъчващата мрежа НУРТС  е поел контрола над два мултиплекса през 2010 г.”

“Сценарият, който  според българските власти  е трябвало да бъде предотвратен чрез член 48, параграф 5 от ЗЕС, се е осъществил без тези органи да вземат, доколкото е известно на Комисията, никакви мерки за предотвратяване на вероятността от нарушаване на конкуренцията.”

“Фактът, че Конституционният съд на България е премахнал това ограничение, не променя това заключение, тъй като никой от конкурсите не бе анулиран и последствията от споменатите нарушения все още не са преодолени.”

Изискване за отмяна не е налице?   Сценарият,  който българските власти твърдят, че е трябвало да бъде предотвратен, се е осъществил – вече при регистрации в Кипър и ОАЕ!

 

[5] България е държавата, в която регулаторът може да извади 43 канал от списъка на честотите, да го даде на Българската национална телевизия за наземно разпространение на БНТ2, въпреки че няма положително решение на СЕМ,  а после с  едно писмо на министъра  (“Този механизъм създава сериозни притеснения за отклонения от европейското конкурентно право”)   държавата да си вземе честотите обратно от обществената телевизия.  На сайта на БНТ още стои съобщение за 43 канал.

 

[6]  България е държавата, в която и ВАС е правораздал в полза на процедурата – Решение №11018/2011

С поглед напред:

Според отговора на Министерството на транспорта до Капитал, статуквото ще се пази – защо? – защото   “В Брюксел са наясно, че това може да доведе до предявяване на претенции спрямо държавата за пропуснати ползи (бел.  авт. – от страна на спечелилите две компании), което едва ли е по-добър сценарий в сравнение със санкции от Брюксел.”

Това за какво е аргумент?!  За порочните процедури, наречени конкурси, ще се плати:

  • Ако статуквото се запази – ще се плати с възможността да имаме прилична медийна среда.
  • В противен случай – само с парите ни.

В Официален вестникпокана за представяне на предложения по подготвителното действие Филморазпространението в ерата на цифровите технологии.

На 26 октомври 2011 г. Европейският парламент прие бюджет в размер на 2 милиона евро за първата година от изпълнението на подготвителното действие  Филморазпространението в ерата на цифровите технологии . Действието има за цел да бъдат експериментирани новаторски стратегии в областта на разпространението на европейските филми (киносалони, DVD, видео по заявка, фестивали, телевизионни канали и др.).

Next Page »

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 59 other followers