На 25 ноември 2014 се проведе Съвет на ЕС Образование, младеж, култура, спорт.

Обсъждани са важни въпроси, включително Работен план за култура и приноса на културата за постигане на целите на Европа 2020.

Съветът е приел и Заключения за аудиовизуалната политика на ЕС в цифровото време. По отношение на оценката на действащото законодателство  в областта Съветът поставя на дневен ред следните въпроси:

a) категоризацията линейни – нелинейни услуги;
б) принцип държава по произход;
в) конкуренция в медийния сектор;
г) подкрепа за европейски произведения;
д) оценка на правилата за рекламата;
е)  високо ниво на защита на децата.

Асоциацията на европейските журналисти – България проведе среща, в продължение на която на вниманието на МС и НС се предлага да обсъдят мерки в подкрепа на отговорната и етична журналистика.

Текстът на призива, заедно с имената на подкрепилите го журналисти, експерти, организации – от сайта на АЕЖ – България:

*

Българските журналисти с отговорна обществена позиция, както и редица представители на академичната общност, правозащитниците и гражданското общество сме все по-силно разтревожени от влошаващата се медийна среда, масовото погазване на етичните правила в професията, незачитането на човешкото достойнство, редовното присъствие на езика на омразата и грубото поругаване на основни постижения на демокрацията и европейските ценности в немалка част от медиите в България.

Утвърждаването на ролята на медиите на „обществен страж в демократичното общество” и възстановяването на доверието в медиите като достоверни източници на общественозначима информация и идеи изисква не само активизиране на усилията на журналистите.

Необходима е също така и ясна и безкомпромисна политика на държавата за разграничаване от практики на стимулиране и поддържане на медии, които отявлено нарушават етичните стандарти, законите на страната и европейските и национални ценности.

Разчитаме, че новото правителство ще реформира политиката на държавата, която да се разграничи от подобни практики, като създаде ясни и съобразени с етичните изисквания на журналистиката правила за разпределение на публичните средства по комуникационните програми, медийните пакети за изборите, държавни поръчки и общински обявления в медиите.

Основолагащ принцип в случая траябва да бъде както спазването на закона, така и зачитането на утвърдени през годините единни професионални етични норми.

Във връзка с изложеното се обединихме около следните предложения:

1. Да бъде въведено задължително изискване за участие в обществени поръчки да бъдат допускани, като изпълнители или подизпълнители, единствено медии, подписали националния Етичен кодекс на българските медии, приет през 2004 г.

Допустимо е и е разпространена практика да съществуват и други допълнителни браншови кодекси или кодекси на индивидуални медии, които не противоречат на националния етичен кодекс и които се прилагат от медиите, които са ги приели. За целите на законността, ясните правила и единното третиране на всички медии в България, предлагаме в правилата за разпределение на публични средства да бъде включен утвърденият национален Eтичен кодекс от 2004, който е създаден в сътрудничество с европейски специалисти и на който е придадена юридическа стойност и сила на държавна принуда в изпълнението му с изрична разпоредба в Закона за радио и телевизия.

2. Да бъде въведена забрана публични средства да бъдат пряко или косвено предоставяни на медии, които не са изпълнили всички законови изисквания за прозрачност на собствеността според Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения (ЗЗДПДП), както и към електронни медии, които не са осигурили на сайта си лесен, директен и постоянен достъп на потребителите до актуални данни за действителния собственик.

Предлагаме тези правила да се отнасят до всички държавни и общински структури, разпределящи публични средства, както и до търговските дружества с държавно и общинско участие в капитала над 50% и общинските предприятия.

*

През октомври – ноември 2014 има и други инициативи, които показват известно активизиране на хората в сектора и търсене на решения. Беше учредена Мрежа за свободно слово.

Освен срещата, организирана от АЕЖ през ноември,  подобна дискусия се състоя и в Червената къща като част от форума Време за действие.

Не всички участници гледат оптимистично на възможностите секторът да се оттласне от ниската точка, до която е достигнал. Освен недоверието към правни мерки,  зад които се очаква да стоят идеи за цензура, като блокиращ фактор се очертава  натрупаното недоверие вътре в колегията.

Два цитата от водещи журналисти, за да е ясно за какво става дума:

  • Няма никакъв начин да приемем решения, в които участват хора, които сме гледали каква журналистика правят през годините.
  • Няма никакъв начин да приемем решения отгоре, взети без наше участие, решенията трябва да се изготвят отдолу, с участието на сектора.

Очевидно очертава се  търсене на начин.

Стана известно решението на Съда на ЕС  по дело C‑117/13 Technische Universität Darmstadt срещу Eugen Ulmer KG.

Делото е по преюдициално запитване в областта на авторското право и е свързано с произведения в цифров вид в общодостъпни библиотеки.

Запитването е отправено в рамките на спор между Technische Universität Darmstadt  и носителя на права Eugen Ulmer KG  относно предоставянето от TU Darmstadt чрез терминали в  библиотека  на книга, която е част от колекцията на тази библиотека.

Важен въпрос във времето на цифровизация:  какво могат ползвателите в една обществена библиотека:  в частност могат ли не само да ползват (четат) цифровизираните произведения, но също и да ги отпечатват върху хартия и да ги съхраняват върху USB устройства.

Заключението на ГА беше, че не се позволява на ползвателите на специализирани терминали да отпечатват върху хартия или да съхраняват върху USB устройства предоставените им на разположение чрез тези терминали произведения.

Съдът подчертава, че основната мисия на учреждения като общодостъпните библиотеки е да служат  на обществения интерес от насърчаване на частните изследвания и проучвания чрез разпространението на знания. Това е важно по принцип, когато се претеглят различните интереси.

  • Може ли държавата  да даде на   общодостъпните библиотеки правото да цифровизират произведенията, които са част от тяхната колекция, ако това действие по възпроизвеждане е необходимо за целите на предоставянето на тези произведения на разположение на техните ползватели чрез специализирани терминали в помещенията на тези учреждения.

Да.

В случаите, когато общодостъпна библиотека предоставя достъп до произведение, част от неговата колекция, на „публика“, т.е. на всички лица, които използват създадените в помещенията му специализирани терминали за целите на частно изследване или проучване, това трябва да се квалифицира като „предоставяне на разположение“ и следователно като „действие по разгласяване“. В днешно време според Съда това право на разгласяване би било изпразнено от съдържание, ако тези учреждения не притежават акцесорно право на цифровизиране на съответните произведения (43).

Съществуват и известни ограничения – да не се засягат нормалното използване на произведението или друг закрилян обект, да не засягат неоправдано законните интереси на носителя на права, цифровизирането да е  необходимо с оглед „използване чрез разгласяване или предоставяне на разположение за целите на частно изследване или проучване на отделни лица от публиката чрез специализирани терминали“, както предвижда член 5, параграф 3, буква н) от Директива 2001/29 (46).

  • Може ли държавата да даде право на   библиотеките  да предоставят произведения на разположение на ползвателите чрез специализирани терминали, които правят възможно отпечатването на произведенията на хартия или съхраняването им на USB устройство.

По начало не.

Действия като отпечатването на произведение на хартия или съхраняването му на USB устройство, дори да са станали възможни благодарение на някои функции на специализираните терминали, в които може да се направи справка с това произведение, са действия не по „разгласяване“, а по „възпроизвеждане“. Става въпрос за създаването на ново аналогово или дигитално копие на дигиталното копие на произведението, което дадено учреждение е предоставило на разположение на ползвателите чрез специализирани терминали.

Евентуално могат да бъдат разрешени съгласно националното законодателство, с което се транспонират изключенията и ограниченията по член 5, параграф 2, буква а) или б) от Директива 2001/29, ако във всеки отделен случай да са изпълнени поставените с тези разпоредби условия, и по-специално за справедливо възнаграждение на притежателя на правата.

В първи коментари се отбелязва, че съдът говори за акцесорно право на цифровизиране – а не за изкючение или за ограничение на носителя на права. Доколко това има  значение – предстои да видим.

Sea-of-Words

Sea of Words, 1990-1991
Acrylic on unstretched canvas with audio component
Collection of McCormick Place Convention Center, Chicago

*

Гостуването на Юлия Кръстева в София и  интересът към Нови форми на бунта   е повод да се напомни огромната  известност на Юлия Кръстева по света.

Американската художничка Мей Стивънс,   свързваща в творчеството си литература и изобразително изкуство, през 90-те създава забележителната творба  Море от думи, като включва текстове на четири жени, четири водещи фигури в литературата на ХХ век – между тях  Юлия Кръстева и Вирджиния Уулф.

Още от литературните картини на Мей Стивънс в Mary Ryan Gallery NY.

На 9 септември в БТА се състоя среща, посветена на въпроси от дневния ред  на медиите в България. Част от участниците са основатели на Свободно слово – организация, активно защитавала свободата на медиите и независимостта на журналистите в по-ранните години на прехода. Успоредно с това в Българското национално радио действа Синдикат Свободно слово. В срещата участваха и представители на Асоциацията на европейските журналисти.

Беше взето решение дейността на Свободно слово да бъде възобновена и продължена, като желание за присъединяване изразиха и журналисти и други участници, заети професионално с медии. За да може организацията да включва и отделни лица, и медии и неправителствени организации, като същевременно реагира бързо и ефективно на възникващите напрежения и проблеми, беше подкрепена идеята за Мрежа Свободно слово, като наименованието, членството и технически въпроси на учредяването ще се уточнят на следваща среща.

  • Още на първата среща бяха поставени въпроси, свързани с предавания и водещи в Българското национално радио. Повод са предавания, спрени временно (лятна -зимна схема: От петък до петък, предизборна кампания: Деконструкция), но зад повода стои въпросът за стандартите в общественото радио. Според ръководството има обосновани решения, според журналистите има натиск, станал особено очевиден във връзка с опасността от банкова криза. Включи се и регулаторът, който се срещна с Управителния съвет и според председателя на СЕМ е настоял за прозрачност при вземането на решения. Впрочем това е и едно от основните искания на Синдикат Свободно слово: за прозрачно и мотивирано вземане на решения.
  • Вторият случай, за който има сигнал в мрежата, е за журналиста Иван Бакалов и публикациите в Е-вестник  под  заглавие Клептокрация, публикувани през 2011. Те се отнасят до Инвестбанк и банкерката Петя Славова, която сега съди Иван Бакалов, като оценява вредите за доброто си име на 100 000 лева.  Иван Бакалов  защитава позицията си.   Мрежа Свободно слово организира пресконференция в негова подкрепа.

Активизирането на дейността на журналистите в защита на правата им и свободата на медиите е много важно  и заслужава подкрепа. Саморегулирането е в пауза.  Регулаторът традиционно е атакуван от две страни – за намеса – дори когато коментира, без да санкционира – от една страна, и за бездействие – от друга.  Но и ролята на регулатора е в определени граници:  стандарти трудно се налагат отгоре, без подкрепа на критична маса хора в медиите, които да са убедени, че има нужда от правила  – и правилата да се прилагат.

От медиите става ясно, че за заведените дела ще бъдат изпратени сигнали и до институции на ЕС.

След независимата гражданска инициатива за възстановяване на демокрацията и върховенството на закона, подкрепена от близо 7000 души  –  Харта 2013 – и   Европейската гражданска инициатива за медиен плурализъм,  подкрепена у нас от над 14 000 души,  Мрежата Свободно слово е поредна стъпка за акумулиране на енергия за промяна.

Ако от отделните инициативи най-после се стигне до така необходимото обединение на хората в медиите на основата на правила, принципи и демократични стандарти,  промяната има шанс.

*

Мрежата още няма сайт, но желаещите да се присъединят, както и  проявяващите интерес могат да следят Маргиналия, която отразява проявите,  блогове и сайтове на изразилите вече желание да участват,  и разбира се, този блог.

Публикувана е класацията на университетите и научните центрове  според представянето им в интернет (Rankings Web of Universities).

България е представена така – ето първите десет:

 

 

Софийският университет е 36-ти в Централна и Източна Европа и №842 в света,  (тази класация води Карловият университет, №100 в света)

European Digital Rights (EDRi) e мрежа от организации, работещи в областта на цифровите права.

EDRi  публикува Харта на цифровите права

  • за достъп до информация и прозрачност;
  • за защита на данните и защита на личната неприкосновеност;
  • за достъп до интернет;
  • за съвременни мерки за защита на авторските права;
  • за противопоставяне на безконтролното следене ;
  • за анонимност и използване на криптиране;
  • срещу приватизирането на прилагането на законите от частни лица и организации;
  • за контрол върлху експорта на технологии за цензура и следене;
  • за развитие на интернет с участието и при зачитането на интересите на различните групи заинтересувани лица;
  • за свободния софтуер;
  • за демокрацията и върховенството на закона.

В скоро време Хартата ще бъде публикувана и в превод на български език.

 

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 164 other followers