Sea-of-Words

Sea of Words, 1990-1991
Acrylic on unstretched canvas with audio component
Collection of McCormick Place Convention Center, Chicago

*

Гостуването на Юлия Кръстева в София и  интересът към Нови форми на бунта   е повод да се напомни огромната  известност на Юлия Кръстева по света.

Американската художничка Мей Стивънс,   свързваща в творчеството си литература и изобразително изкуство, през 90-те създава забележителната творба  Море от думи, като включва текстове на четири жени, четири водещи фигури в литературата на ХХ век – между тях  Юлия Кръстева и Вирджиния Уулф.

Още от литературните картини на Мей Стивънс в Mary Ryan Gallery NY.

На 9 септември в БТА се състоя среща, посветена на въпроси от дневния ред  на медиите в България. Част от участниците са основатели на Свободно слово – организация, активно защитавала свободата на медиите и независимостта на журналистите в по-ранните години на прехода. Успоредно с това в Българското национално радио действа Синдикат Свободно слово. В срещата участваха и представители на Асоциацията на европейските журналисти.

Беше взето решение дейността на Свободно слово да бъде възобновена и продължена, като желание за присъединяване изразиха и журналисти и други участници, заети професионално с медии. За да може организацията да включва и отделни лица, и медии и неправителствени организации, като същевременно реагира бързо и ефективно на възникващите напрежения и проблеми, беше подкрепена идеята за Мрежа Свободно слово, като наименованието, членството и технически въпроси на учредяването ще се уточнят на следваща среща.

  • Още на първата среща бяха поставени въпроси, свързани с предавания и водещи в Българското национално радио. Повод са предавания, спрени временно (лятна -зимна схема: От петък до петък, предизборна кампания: Деконструкция), но зад повода стои въпросът за стандартите в общественото радио. Според ръководството има обосновани решения, според журналистите има натиск, станал особено очевиден във връзка с опасността от банкова криза. Включи се и регулаторът, който се срещна с Управителния съвет и според председателя на СЕМ е настоял за прозрачност при вземането на решения. Впрочем това е и едно от основните искания на Синдикат Свободно слово: за прозрачно и мотивирано вземане на решения.
  • Вторият случай, за който има сигнал в мрежата, е за журналиста Иван Бакалов и публикациите в Е-вестник  под  заглавие Клептокрация, публикувани през 2011. Те се отнасят до Инвестбанк и банкерката Петя Славова, която сега съди Иван Бакалов, като оценява вредите за доброто си име на 100 000 лева.  Иван Бакалов  защитава позицията си.   Мрежа Свободно слово организира пресконференция в негова подкрепа.

Активизирането на дейността на журналистите в защита на правата им и свободата на медиите е много важно  и заслужава подкрепа. Саморегулирането е в пауза.  Регулаторът традиционно е атакуван от две страни – за намеса – дори когато коментира, без да санкционира – от една страна, и за бездействие – от друга.  Но и ролята на регулатора е в определени граници:  стандарти трудно се налагат отгоре, без подкрепа на критична маса хора в медиите, които да са убедени, че има нужда от правила  – и правилата да се прилагат.

От медиите става ясно, че за заведените дела ще бъдат изпратени сигнали и до институции на ЕС.

След независимата гражданска инициатива за възстановяване на демокрацията и върховенството на закона, подкрепена от близо 7000 души  –  Харта 2013 – и   Европейската гражданска инициатива за медиен плурализъм,  подкрепена у нас от над 14 000 души,  Мрежата Свободно слово е поредна стъпка за акумулиране на енергия за промяна.

Ако от отделните инициативи най-после се стигне до така необходимото обединение на хората в медиите на основата на правила, принципи и демократични стандарти,  промяната има шанс.

*

Мрежата още няма сайт, но желаещите да се присъединят, както и  проявяващите интерес могат да следят Маргиналия, която отразява проявите,  блогове и сайтове на изразилите вече желание да участват,  и разбира се, този блог.

Публикувана е класацията на университетите и научните центрове  според представянето им в интернет (Rankings Web of Universities).

България е представена така – ето първите десет:

 

 

Софийският университет е 36-ти в Централна и Източна Европа и №842 в света,  (тази класация води Карловият университет, №100 в света)

European Digital Rights (EDRi) e мрежа от организации, работещи в областта на цифровите права.

EDRi  публикува Харта на цифровите права

  • за достъп до информация и прозрачност;
  • за защита на данните и защита на личната неприкосновеност;
  • за достъп до интернет;
  • за съвременни мерки за защита на авторските права;
  • за противопоставяне на безконтролното следене ;
  • за анонимност и използване на криптиране;
  • срещу приватизирането на прилагането на законите от частни лица и организации;
  • за контрол върлху експорта на технологии за цензура и следене;
  • за развитие на интернет с участието и при зачитането на интересите на различните групи заинтересувани лица;
  • за свободния софтуер;
  • за демокрацията и върховенството на закона.

В скоро време Хартата ще бъде публикувана и в превод на български език.

 

???????????????????????????????

 

Европейската комисия проведе обществен консултационен процес за реформа на  политиката на ЕС към авторското право в цифровото време.

Очаква се издаване на съобщение на ЕК. Неофициално стана известен проект на съобщението, очаква се приемане през есента.

Темата се следи тук.

От Бойко Боев,  старши експерт в Article 19.

Днес Бойко коментира  класациите за медийна свобода, споделя личната си гледна точка  и представя излезлия наскоро анализ на Лаура Шнайдър  “Класациите: какво ни казват и какво не ни казват”.

 

boyko_boev

В работата си често използвам класациите за свобода на медиите по света. Правя това, за да се информирам за ситуацията в отделните страни. Понякога използвам данните, за да убедя властите, че са необходими промени за подобряване на положението на медиите.

Макар че не съм социолог, знам, че верността на подобен вид изследвания зависи от използваната методика. Например  когато стане дума за социологическите проучвания за изборните нагласи знам, че агенциите използват различни методики и дават различни резултати. Давал съм си сметка, че не знам как се правят класациите за свобода на медиите по света. Въпреки това, както признах, често ги ползвам. Предполагам, че правя това, защото класациите са най-лесният начин да разбира дали има медийна свобода. Освен това на практика рядко някой повдига въпроса за тяхната достоверност.
Преди две години сериозно се замислих за класациите за свободата на медиите. Причината беше разговорът ми с международна организация, която отразява събития, свързани с медиите по света и изготвя годишна класация на медийната свобода. Обадих се в организацията по повод позицията им по отношение на конкретно събитие в България. Секретарката ме свърза със служителя, отговарящ за България, след като разбра за какво се обаждам. Не познавах човека от другата страна на линията. Целта ми беше съвсем колегиално да информирам, че приложимите български закони по дадения случай са други и затова направените изводи за събитието – погрешни.

Колегата ме изслуша, но отказа да направи корекция. Вместо това започна да говори за лошото положение на медиите в България. Не се бях обадил, за да обсъждам този въпрос, затова при първата възможност приключих разговора. Все пак останах със съмнение за отношението към фактите на въпросния колега, който отговаряше за България. Разбрах също, че той не беше юрист и нямаше добра представа нито за правната страна на проблема, нито за българското право. Съжалих, че това е така.

В началото на годината ми се обади Лаура Шнайдър, която се представи като изследовател на Академията на Дойче веле за развитие на медиите. Много се зарадвах, когато научих за какво ме търси. Лаура каза, че Академията се интересува от класациите за свободата на медиите по света и иска да научи какво мисля към тях. Спомням си, че по време на разговора няколко пъти обявих, че очаквам с нетърпение доклада, за да науча кой и как подрежда въпросните списъци на държавите.

Преди седмици докладът на Лаура Шнайдър беше представен от Академията на Дойче веле. Основният въпрос в него е дали да вярваме на класациите за свобода на медиите по света. Изследвайки методологията на Репортери без граница, Фрийдъм Хаус, Международния съвет за изследвания и обмяна (IREX) и Фондация Фридрих Еберт и ЮНЕСКО, докладът прави заключение, че класациите не са обективни. Причините за това са липсата на общоприета дефиниция за свобода на медиите и използването на предимно западни експерти, които разчитат на свои наблюдения.

Ето накратко някои от наблюденията на Лаура Шнайдер за изготвянето на класациите:

  • Фрийдъм хаус изготвя своята класация на базата на 23 индикатора и 109 подиндикатора, като всяка държава може да получи обща оценка от 0 до 100. Оценяването на всяка страна се прави от един изследовател. Две трети от всички страни се оценяват в офиса на организацията във Вашингтон и само една трета на място. Оценките на изследователите се подлагат на проверка на регионални срещи и се сравняват с другите региони и миналогодишната ранглиста, преди да бъдат обявени публично. Основните слабости на тази класация според предлагания доклад са изработването на индикаторите от малко на брой хора, които са предимно американци, и изполването на мнението на един човек за оценяване на държавата.
  • Репортери без граница (РБГ) имат 87 индикатора. За всяка страна се попълва въпросник от един до петдесет души, които са местни партньори на РБГ, журналисти или изследователи, които живеят във въпросната страна. Фокусът на изследването е сигурността на журналистите. Всички резултати се проверяват от служителите на РБГ, които определят крайния резултат. Основните слабости според доклада са липсата на данни за броя на отговорилите на въпросите и различният брой местни респонденти в различните държави.
  • Индексът за устойчивост на медии на Международния съвет за изследвания и обмяна (IREX) се изготвя на базата на 40 индикатора. Фазите за събиране и анализ на данните са три. В първия етап участват 10-15 местни експерти (журналисти, НПО, университетски служители и други), които индивидиално дават своите оценки. Следва групово обсъждане. В третата фаза служителите на IREX определят каква оценка да дадат на държавите. Един служител определя мястото на държавите в класацията. Индексът е критикуван заради определянето на индикаторите от американци, заради връзките с американското правителство, както и заради крайното оценяване на държавите от един човек.

Пълният текст на изследването

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 159 other followers