BSkyB / ITV: концентрацията е срещу публичния интерес

BSkyB, търговска телевизия, контролирана от Мърдок, през 2006 придоби дял от ITV.

Британската комисия по конкуренция се произнесе, че сделката е срещу публичния интерес (част от аргументацията относно защитата на медийния плурализъм).

В края на януари BSkyB получи четвърти пореден отказ – този път от Апелативния съд – да бъде одобрена сделката за придобиване на 17.9 на сто от ITV  (решението).

В рамките на изискванията за  за конкуренция  и плурализъм  BSkyB може да задържи 7.5 на сто, т.е. трябва да се  освободи от 10.4 на сто.

В официално изявление от 8 февруари BSkyB приема решението -  и продава.

 

Закон за филмовата индустрия: не подлежи на обсъждане

В парламента е внесен изменителен закон на Закона за филмовата индустрия. Вносители са  група народни представители, а не  Министерският съвет.

Законопроектът предвижда определено подпомагане, ако филмите не съдържат порнография или враждебна реч.

В ЕС съществуват четири  критерия за съвместимост, според които помощта за производство на филми може да бъде одобрена като помощ за култура в съответствие с  Договора за функциониране на ЕС, при спазването на общия принцип за законност.

В мотивите на проекта не е отбелязано, че схемата за подпомагане (която според мотивите “не е облекчение, но държавата ще получи по-малко приходи от данъци”) е взела предвид посочените четири критерия.  Според чл.28 ЗНА законопроект, чийто мотиви не съдържат оценка на съответствието с правото на ЕС, не се обсъжда от компетентния орган.

Оценката на съответствието е важна  – вж  напр.   официалната  процедура по разследване срещу Италия за друго подпомагане (различно от подпомагането за производство) в областта на киното, открита тъй като  ЕК  има съмнения в съвместимостта на мярката  с правото на ЕС.

 

Коя е основната цел на медийния закон

Лицемерно е да се недоволства от съдържанието на програмите, ако основна цел на медийния закон е да е добре на частните инвеститори.  Ако законът им гарантира пазара без такива подробности като многообразие и плурализъм. Основната цел на медийния закон ? – четем Даниела Петрова, председател на Комисията по гражданско общество, култура и медии пред в. Пари:

• “Основната цел на закона е той да подпомогне изрядния бизнес.”
• “Ще се вслушаме в гласа на бизнеса, в исканията на тези, които реално ще ползват закона.”

Основната цел на медийния закон не е да подпомогне изрядния бизнес. Нито бизнесът (частният) е единственият, който реално ползва закона.

Както директивите и досега изискват, както и кодифицираната директива изрично посочва: “Аудиовизуалните медийни услуги са повече услуги  в областта на културата, отколкото икономически. Tяхното нарастващо значение за обществата и демокрацията — по-специално чрез гарантиране на свободата на информацията, многообразието на мненията и медийния плурализъм, образованието и културата е основание за прилагането на специфични правила към тези услуги.”

Според директивите. А тук  “основната цел на закона е да подпомогне бизнеса.” Интригата  е дали обръчите са едни и същи, или леко си съперничат.

И  регулаторът не бил възразил, както става ясно от  рaзговора ми с Даниела Петрова на тази тема по БНР.

 

Независим продуцент

Според стенограмата от измененията на ЗРТ, Даниела Петрова, председателката на медийната комисия, е внесла и още предложения -

• освен за отмяната на ограничението рекламни агенции да имат медии
• освен за задължителните решения на частно сдружение, за които СЕМ санкционира без право на преценка

Очевидно всяко предложение на Даниела Петрова трябва специално да се изследва. По-специално, как точно е мотивирано.  Ето друга промяна на закона по инициатива на Даниела Петрова – промяна на дефиницията на независим продуцент.

Идеята за независим продуцент е да не е свързан с определен оператор, иначе не е независим. ЗРТ имаше три изисквания за  независимостта на продуцентите:

• 1. не е собственик на радио- или телевизионен оператор или на дял от имуществото му;
• 2. радио- или телевизионен оператор не е собственик на такова лице или на дял от имуществото му;
• 3. не предоставя на един и същи оператор, включително и чрез конкурс, едновременно повече от две външни продукции.

По предложение на Даниела Петрова третото изискване отпада. Един независим продуцент може да предоставя колкото иска продукции на една телевизия.

Независимите продуценти се изисква да са организационно и икономически независими от телевизиите. Останалите две изисквания гарантират организационна независимост, но  вече не гарантират икономическа независимост. При тази дефиция спокойно може да има сателитни на една телевизия “независими”  продуценти.

Даниела Петрова.

Даниела Петрова очевидно не знае (ако знае – тогава е по-зле), че рец.72 от консолидираната директива казва:

При определянето на „продуценти, независими от телевизионните оператори“, посочени в член 17 от настоящата директива, държавите- следва да отчетат критерии като собствеността върху продуцентската компания, количеството предавания, доставени на един и същи телевизионен оператор, и собствеността върху вторичните права.

 

ЕС: Стратегия 2020

Европейската комисия подготвя   стратегия за развитие на ЕС до 2020. Провежда се консултация на основата на консултационен документ.

Във връзка с това има публикувана и   оценка на изпълнението на Лисабонската стратегия.

 

ЗИД ЗРТ – стенограма от второ четене

Вече може да се прочете  стенограмата от второ четене в зала на измененията на Закона за радиото и телевизията.

Става дума и за анонимната експертна група, създадена за второ четене от Даниела Петрова. Именно  член от тази анонимна експертна  група се самопосочва да регулира рекламата:   с чл.126 г   парламентът фактически  е произвел и избор на три лица (одобрил проведения избор) за частен регулатор.

 

Кристалина Георгиева пред ЕП

Днес е изслушването на Кристалина Георгиева, може да се гледа на живо тук.

Запис на изслушването на Кристалина Георгиева – 3  февруари  2010

 

Частен СЕМ

В  Закона за радиото и телевизията се е появила следната норма – по предложение на Даниела Петрова, по време на второ четене в медийната комисия:

Чл.126г. На доставчик на медийни услуги, който не изпълни  в срок  решение на Етичната комисия към Фондация “Национален съвет за журналистическа етика” и/или Сдружение “Национален съвет за саморегулация”, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв.

• Това са новости в областта на  юридическата отговорност.  СЕМ вече трябва да приема като окончателни  решенията на сдружение, създадено от  рекламните агенции, рекламодателите  и частните оператори.  Сдружението  е приело правилата – и не се забелязва СЕМ да има право на преценка дали да наложи санкция или не:   “се налага санкция”.   Намирам това за скандално.

• Същевременно СЕМ има по закон компетентност за мониторинг и санкции, която не е отменена.   Не се забелязва  в закона да е уредено  кога решението взема регулаторът, кога – фондацията и сдружението.

Даниела Петрова предложи  да отпадне ограничението за рекламните агенции да имат медии.  Нейно е и предложението   СЕМ само да узаконява решенията на същите хора от реклама+ частни медии.

Измененията в ЗРТ още не са публични. Не е ясно какво още има в тях.  Не е ясно и какво мислят обществените оператори, нито СЕМ.

Нито Даниела Петрова. Ще  е интересно да се чуят правните й аргументи.

Ето частният СЕМ.

* Стенограмата от второ четене в зала (28 януари) ще се появи тук.

 

Срещу ГМО

[Бойка]

Станишев обяснил в интервю, че  докато  бил премиер,  имало много сериозен  лобистки  натиск за либерализация на законодателството за ГМО.

Такива признания винаги са интересни. Защо  тази либерализация   вече е пред второ четене , за  Монсанто и  откъде идва натискът.

 

Big Brother Family 2010

Националната мрежа за децата има позиция срещу Big Brother Family 2010. Организациите в мрежата смятат, че не бива да се допускат деца в къщата.  Деца в къщата е проблематично решение  за децата и в къщата, и навън. (Експеримент с деца в къщата  без родители ясно показа това,  българският вариант е деца и родители в къщата.)

Междувременно, ето и текст на първата реклама.

“Веднъж да се разведе човек и му трябва жената. Тя като чуе за наградата, веднага ще се върне. Жената е като крушката, Каменов. Един я сваля, друг я навива, но важното е да ти е в ръцете.”

Няма данни СЕМ да се е самосезирал.

 

Спектър за социални нужди: процедура срещу България

ЕС изисква от държавите хармонизирано използване на радиочестотния спектър (Решение 676/2002/ЕО).

Сегашният български план определя радиочестотната лента 169,4 — 169,8125 MHz за радиоуслуги само за нуждите на националната сигурност и отбрана. Съгласно правилата на ЕС, радиочестотната лента 169 MHz може да бъде използвана  и от слухови апарати, алармени системи за социални нужди, системи за установяване на местоположението или проследяване на стоки -  в ЕС радиочестотната лента 169 MHz се използва главно от слухови апарати.

За съжаление дори след интензивни контакти българските власти не приеха съответни мерки  – това е нарушение на законодателството на ЕС  и е в противоречие с нуждите на българския народ, казва Комисията, поради което се открива процедура срещу България.

Европейската комисия защитава нуждите на българския народ, така се оказва.

 

Финансиране на обществената телевизия: процедура срещу Франция

Франция промени модела на финансиране на обществената телевизия.  Точно преди две години Саркози обяви, че обществената телевизия няма да има право на реклама, а елемент от източниците на финансиране става нов данък за операторите в областта на електронните съобщения.

Днес Рединг обявява, че ЕК открива процедура срещу Франция за несъвместимост на новия данък с правото на ЕС.  Не може да се каже, че Саркози не беше предупреждаван.

 

Новият европейски регулатор за електронни съобщения

Съобщение на Комисията. Започва да работи новият регулатор.  BEREC се състои от ръководителите на 27-те национални регулатора в областта на електронните съобщения и се подпомага от администрация.

BEREC замества Групата на европейските регулатори, която действаше на основа на консенсус.

 

ЗРТ: Станишев така, и Борисов така

Станишев  така, и Борисов така. По този въпрос няма ляво – дясно. Станишев започна, Борисов завърши.

Ако някой от Гражданите за европейско развитие на България  ви каже нещо за борба с монополи, припомнете му какво са заличили Гражданите за европейско развитие на България от Закона за радиото и телевизията днес.  И какво са приели.

Председателката на медийната комисия  Даниела Петрова – предложението е нейно, тя лично си е сложила името отпред, МС не направи подобно предложение, нито Иво Атанасов се съгласи в предния парламент  – обяснява мотивите:

“Тук няма абсолютно никакви спорове по този въпрос. Вижте, принципно когато се извършва и транспониране на европейското законодателство в българското, и когато се разписва новия закон за радиото и телевизията, в него ще се имат предвид норми, които да не ограничават участниците в процеса. В момента, както постановява досега действалия Закон за радиото и телевизията, ако се поставят тези ограничения, се търсят форми да се постига целта. Сега просто е разписана законово как да се постига тя. Няма вече повод да се правят заобикаляния на закона, да се търсят легални начини за постигане на конкретни цели. При обсъждането на тази промяна, която дава правото на собственици на рекламни агенции да са и собственици на медии, не се обслужват никакви интереси. А напротив, това е необходимост към дадения момент за пазара и стъпка, която трябва да се направи. Считаме, че това е пътят, още повече и по отношение на цифровизацията.”

Това е пътят. Още повече. И по отношение на цифровизацията какво?

 

ACTA и трите удара

Новина от Канада: очаква се в Мексико (от днес до 29 януари) да се обсъжда “политиката на трите удара”.

Напомня се  отношението към  идеята в държави като Франция (Конституционен съд, чака оценка от гледна точка на лична неприкосновеност), Великобритания, Нова Зеландия (оттеглена), Германия (отхвърлена), Испания (отхвърлена) и Канада.

 

ACTA – 26-29 януари, Мексико

Следващият кръг за преговори за АСТА (Anti-Counterfeiting Trade Agreement) ще се проведе от 26 до 29 януари в Мексико. Участват и представители на всяка държава от ЕС, тоест и от България.

Правозащитни организации следят работата върху  проекта. Загрижеността идва главно от това, че се работи встрани от гражданите – а се очаква АСТА да  предвиди (например) отговорност на посредниците за нарушения на авторски права.

Поради това има кампания за осветяване на преговорите за АСТА.

 

Програма ИКТ – покани за представяне на предложения

В Официален вестник - Покани за представяне на предложения по Програмата за подкрепа на политиката в областта на информационните и комуникационните технологии  (ICT PSP)

//

 

Медии – реклама – ДС: решение на административен съд

Както става ясно, утре ще се гласува предложение за отмяна на забраната за съвместяване на собственост в медии и собственост в дружество с предмет рекламна дейност.

Това  е сегашният чл.105, ал.4, т.7 – Не могат да кандидатстват за лицензии   юридически лица, в които има съдружници или акционери, които са съдружници или акционери и в юридически лица с регистриран предмет “рекламна дейност” или осъществяват рекламна дейност  и т.н.

Не са известни мотивите за внесеното предложение. Ето едни мотиви.

*

За връзките медии – реклама – ДС:  Решение на Административен съд – София град по адм. дело 5935/2009.

Административният съд  в  София се е произнесъл по жалбата на Красимир Гергов срещу Комисията по досиетата, която с Решение 72/2009 огласи принадлежност  на Красимир Гергов към ДС.  Съдът отхвърля жалбата като неоснователна.

Пред съда  не се оспорва, че

• Красимир Гергов е едноличен собственик на Финлаб ЕООД.
• Финлаб ЕООД е едноличен собственик на Фючър Профайл ООД.
• Фючър Профайл ЕООД и Васил Димитров са собственици на Класик ФМ  Радио, после Кантус Фирмус АД.
• Класик ФМ Радио има лицензии, които после прехвърля.
• Красимир Гергов е бил щатен служител – оперативен работник – разузнавач.

Съдът казва: Огласяването  е правилно, защото Финлаб ЕООД и Фючър Профайл ЕООД имат в предмета си рекламна дейност (публична дейност по чл.3, ал.2, т.1) -  Гергов във всички случаи подлежи на проверка и огласяване.

*

Напоследък правителството  говори активно за прозрачност на медийната собственост. Решението на Софийския административен съд  е пример  за процесите на трансформация в медийната собственост.

Административният съд  установява, че собственикът на Класик ФМ Радио  има  вписан предмет рекламна дейност, а дружеството е имало и е прехвърлило на Си Джей  осем лицензии за радиодейност и седем разрешения за спектър (твърдеше се дори, че никога не е имало разрешения).

Примерът е симптоматичен в светлината на ограничението  за съвместяване на медии и рекламна дейност. И на натиска за отпадането на ограничението.

Примерът е симптоматичен и за какво се използва прехвърлянето на лицензии.

 

Парламентът онлайн

От сайта на парламента вече ще  се  наблюдават пленарните заседания.

 

От Flickr – с внимание

Ако снимките, които искате да използвате, са от  Flickr,  обърнете внимание дали авторът им  не е посочил изрично “Всички права запазени”.

Индипендънт публикува снимка от Flickr,  без да уведоми автора и, става ясно, без да се спазват правилата на Flickr.

Eто преписката, завършила за около седмица с уреждане на отношенията  (тук казват, 100£)  и извинение.

 

И ти ли, Боно? Et tu, U2?

През седмицата в Ню Йорк Таймс Боно от U2  се е произнесъл в полза на проследяването от страна на доставчиците на интернет достъп – заради защитата на интелектуалната собственост. Знаем, казва Боно, че е съвършено възможно.

Реакцията на  EFF: Et tu, U2?

 

Нели Крус пред ЕП

Изслушване на Нели Крус – предложение за член на ЕК с ресор  Цифров дневен ред

Калфин постави два въпроса:  Киберсигурност и отношение към директивата 2006/24/ЕО.  В интерес на истината, вместо за запазване (data retention), тя отговори за защита (data protection) -  но какво да се прави.

На живо:

 

Финансиране на обществени радио и телевизия

Днес в Официален вестник:  Покана за представяне на мнения относно системата   за финансиране на обществените  радио  и телевизия  в Испания, основана на данъчното облагане

Испания предвижда  три нови мерки:
— данък в размер на 3 % от приходите на свободно излъчващите търговски радио- и телевизионни разпространители и 1,5 % от платените телевизионни разпространители,
— данък в размер на 0,9 % от приходите на операторите на електронни комуникации,
— дял в размер на 80 % от вече съществуващия налог върху използването на радиочестотния спектър до максимален размер от 330 милиона EUR.
Ако приходите от трите нови данъчни източника не са достатъчни, за да покрият разликата между традиционната компенсация за обществени услуги и общите разходи за дейността на RTVE, която досега е била покривана от приходи от търговска дейност, липсващите средства ще бъдат внесени от общия бюджет.

Източниците за финансиране на RTVE сa променени по начин, който изисква нова оценка на съвместимостта на това финансиране с Договора.

 

Законопроект за изменение на ЗЕС, 14 януари 2010

Комитата пише, че МВР не очаква повече от 1000 души на протест срещу законопроекта за изменение на ЗЕС пред парламента.  Да ме броят.

 

Румяна Желева пред ЕП

Изслушване на кандидатите за Комисията Баросо ІІ

От същата страница:

Вивиан Рединг (основни права) (запис)

Румяна Желева (запис)

• Сайт на изслушванията
• Video on demand
  
• Видео + аудио+ фото  via FTP server
• Пресконференция -  и от горната връзка, рубрика Видео

Развитие:  24 часа за решение

 

ЗРТ: български произведения на независими продуценти

Най-обсъждана в пленарна зала по време на първото четене на ЗИД ЗРТ  е била  темата за независимите продукции в телевизионните програми. Мнозинството обявява, че ще промени внесената от правителството редакция.  СЕМ в становището си по проекта не взема отношение.  Към дискусията:

Има норма (чл.5) в директивата Телевизия без граници, която поставя изискване в тв програми да има европейски произведения на независими продуценти. Изискването  вече  е въведено  в чл. 10, ал.3 ЗРТ u няма причина, идваща от ЕС,   българската норма да се променя.

Тя  може само да се актуализира, за да отрази известно либерализиране  (изискването да остане само за телевизия, досега беше и за радио), както и да се замени един термин  (вм. външни продуценти да се приеме термин независими продуценти).

В законопроекта обаче се предлага  нова норма:

Чл.19а (2) Най-малко 25 на сто от общото годишно програмно време на телевизионните програми, като се изключат новините и спортните предавания, телевизионните игри, рекламите, телетекстът и телевизионният пазар, трябва да е предназначено за български произведения, създадени от независими продуценти. Тези 25 на сто се включват в общото годишно програмно време на телевизионните програми, предназначено за европейски произведения по ал. 1. В общото годишно програмно време изпълнението на този праг не включва повторенията на такива произведения.

Предложението за разпоредбата в чл.19а, ал.2  има поне три съществени промени спрямо сегашната норма в ЗРТ , подлежащи на обсъждане:

• 1.     вместо минимално задължителен процент от т.нар. квалифицирано програмно време на европейски произведения, създадени от независими продуценти, разпоредбата изисква минимално задължителен процент на български произведения, създадени от независими продуценти;

• 2.    отпада   изискването за насърчаване на нови произведения на независими продуценти (разпространявани не по-късно от пет години след тяхното създаване);

• 3.     квотата се повишава от 10 на 25 на сто от квалифицираното програмно време, като процентът се увеличава допълнително от указанието квотата да се определя без повторенията.

Български произведения, създадени от независими продуценти. §1, т.6 ЗРТ  дефинира “български прозведения”  като „произведения, създадени или реализирани изключително или в съдружие от български граждани, създадени на основата на произведения от български граждани. За български се считат и произведения, създадени въз основа на двустранни договори между български и чужди продуценти, при условие че българските продуценти имат преобладаващо финансово участие в общите разходи на продукцията и тази продукция се ръководи от един или няколко български продуценти.»

Тъй като в ЗРТ български произведения се дефинират чрез българското гражданство  на продуцентите, предлаганата квота за български произведения засяга общия принцип за недопускане на дискриминация според гражданството. Изключително интересно  е как е съгласуван  чл.19а.2  от  проекта.

Насърчаването на българската аудиовизуална продукция наистина може да е културна цел, свързана с легитимен публичен интерес, но при определени предпоставки и може да бъде защитавана, известно от практиката на Съда,  по друг начин.

Нови произведения. Няма декларирано основание защо  отпада  съществуващото изискване за нови произведения. Европейската комисия също следи и отчита в докладите по чл.4 и 5 квотата на европейските произведения на независими продуценти, които  са нови.

25 на сто, без да се смятат повторенията. Повишаване на квотата не е въпрос на хармонизиране:  и 10 на сто е  изпълнение на директивата. Повишаването на квотата е въпрос на интереси – като в случая се засягат следните (основни) интереси:

• на продуцентите, които имат пряк финансов интерес от повишаването;
• на телевизионните оператори, чийто интерес е различен/освен ако не намерят начини да представят   продукция in house като независима;
• на зрителите  като данъкоплатци – ще трябва да плащат за повишената квота на независими продукции в програмите на БНТ;
• на зрителите  от качествена тв програма (абстрактен интерес, но нека да бъде отбелязан по съображения за пълнота).

По време на първото четене нормата се защитава с  аргумент за качество и за културна функция. Не може да се прави пряка връзка между   предлаганата норма и културна функция – отникъде не следва, че  произведения на продуценти – български граждани или по договор с чужди продуценти са с високо качество или с културна функция.

Следователно цел на предлаганата разпоредба не е  повече българско съдържание, а  повече реализация на българските независими продуценти.

Това  е икономическа, а не културна мярка по целта си. Около чл.19а, ал.2  има напрежение между два бизнеса, а не стремеж кой да предложи повече култура на зрителя. Ако имаше стремеж за повече култура, мярката щеше да изглежда иначе.

 

Австралия: филтриране и протести

Първото правило на цензурата е да не се  говори за цензура. История от Австралия.

Австралия от няколко години е  обявила, че ще въведе  филтриране на интернет. Реализирането на политиката се ръководи от министъра на комуникациите Стивън Конрой. Предстои приемане на закон.

Накратко, ще има черен списък и доставчиците на достъп ще са  длъжни да блокират достъпа до тези сайтове. А регулаторът ще санкционира за  връзки към сайтове от черния списък. Варианти на черния списък  бяха  разпространени и стигнаха до Wikileaks.org, където са публикувани черните списъци и на други държави. Опитът с тези списъци (те не са публични и обикновено изтичат) показва, че към порнографските сайтове се добавят и други (според цитиран коментар на експерт, всеки може да се окаже в списъка) – така в Тайланд са добавени 1200 сайта, критични към властта.

Като реакция  се появи   сайт на сатиричния протест (ето и видео), който просъществува два дни. След затварянето му  има  нов сайт на сатиричния протест, така е обявен.

 

Закон за радиото и телевизията: изменение, първо четене, стенограма

Първото  четене на ЗИД ЗРТ в пленарната зала е   на 18 декември 2009. Проектът е приет на първо четене  (стенограма) .

 

Интерфейсът

Сутрешен блок , БНТ

Министър Цветанов: Приемаме възможността да се откажем от т.нар. интерфейс, ако мобилните оператори предоставят данните до два часа.

 

Председателят на ВАС К.Пенчев: Да не съм нелегален?

Интервю на председателя на ВАС Константин Пенчев:

Hе може  да получавам законопроектите едва ли не тайно, като че ли съм нелегален.

Kогато един проект се прави на тъмно, винаги някой може да пробута нещо, без да се аргументира пред обществото за какво иде реч.

 

ЕС: мрежова и информационна сигурност

Днес в Официален вестник:

Резолюция на Съвета от 18 декември 2009 година относно европейски подход на сътрудничество по отношение на мрежовата и информационната сигурност

 

ЗЕС: първо четене на измененията в зала

Стенограма на първото четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, 22 декември 2009.

За запознаване с мотивите на вносителите и с други мнения на народните представители.  За правата и за интерфейса.

*

Стенограмата от първо четене на ЗИД ЗРТ от 18 декември 2009 още не е на сайта на парламента

 

Договор от Лисабон: ефекти за решенията в ход

Договорът от Лисабон влезе в сила. Има междуинституционални решения, които са в ход – напр. предложения на Европейската комисия  на различни етапи от законодателна или незаконодателна процедура.

Какво става с тях? Има ефекти от преномериране на разпоредби до прилагане на нови процедури, промяна на правното основание или оттегляне на проекти.

 

Франция: барометър за разнообразието в телевизионните програми

Френският регулатор CSA ще  следи   за разнообразието на съдържанието в националните тв програми – чрез  т.нар. барометър за разнообразието по признаци като пол, произход, социо-професионални характеристики, етнос, наличие на увреждания.

Разнообразието на тв съдържанието трябва да отразява разнообразието на френското общество. Изискванията ще се въвеждат чрез промени в лицензиите.

 

Защита на тайната на източниците: Файненшъл Таймс и др. срещу Великобритания

В ново решение  по делото Financial Times   and others v the United Kingdom Съдът за правата на човека за пореден път  след Goodwin и Tilack обсъжда защитата на тайната на източниците на журналистите.

Предмет на делото  е известният случай Interbrew -  след публикации в пресата разследващите настояват за документи, от които обаче може да се разкрие самоличността на източниците на информация, журналистите отказват да предоставят документи, съдилищата приемат, че приоритет имат целите на правосъдието.

Съдът в Страсбург приема, обратно, че – дори оценени кумулативно – опасността от разкриване на конфиденциална информация в бъдеще и интересът на  Interbrew да бъде обезщетен – са недостатъчни за разкриване на тайната на източниците.

Решението на Апелативния съд на Англия и Уелс

 

Книгите на 2009: интернет и ИТ

Една класация (или по-скоро избор) на  TLF → за десетте книги от 2009 в областта на политиката на информационните технологии и интернет.

От същия сайт е и изборът за 2008, която според автора на материала е била по-силна година:

 

Отворени системи, отворени технологии

Вицепрезидентът на  Google е написал съобщение (веднага са го нарекли манифест) за отворените системи, отворените технологии, отворените стандарти  и отвореното съдържание. Първоначално това е само съобщение до компанията, което впоследствие е публикувано и в блога на Google.

Има реакции :   Goggle никога няма да разкрие или сподели алгоритми или друга информация, която й дава възможност да прави пари. Още реакции: което е добро за Google, не е непременно добро за всички. И за идеализма и за данъците.

 

Годишната колекция от странни правни казуси

В края на годината -  една колекция от странни случаи и решения на съда, събрани за Тimesonline.

 

Председателство на Съвета до 2020

В Официален вестник – таблица за  председателството до 2020. Таблицата е към това решение на Съвета.

България има председателство, както знаем от известно време, през  втората половина на 2018 (в 18-месечна програма с Обединеното Кралство и Естония).

 

Електронно правосъдие

Днес в Официален вестник – Становище на Европейския икономически и социален комитет по Съобщението на ЕК “Към европейска стратегия в областта на електронното правосъдие (e-Justice)”

Според ЕИСК:

Върховната ценност на всяка програма за прилагане на правосъдие не е нито бързината на правосъдието, нито неговата ефективност, нито разходите, отделяни за него, нито дори опростяването му, а справедливото правосъдие при пълно зачитане на основните права, по-специално защитата на личните данни на гражданите.

 

ЗЕС: сто гласа за

Гражданите  за европейско развитие на България са подкрепили безконтролно проследяване на комуникациите.

Сигурно е станала грешка, едни граждани   за европейско развитие  не могат да постъпят така.

Заместник-министър Вучков, защо така? Ако имате  позиция, хубаво е тя да не зависи от това, дали сте на власт. Искам да кажа – ако зависи, що за позиция е.

 

RTVE: финансиране на обществената телевизия

Европейската комисия започва анализ на модела на финансиране на обществената телевизия в Испания.

От 1 септември в Испания действа нов закон, според който RTVE няма реклама и подобни търговски източници на финансиране, а на тяхно място се въвеждат нови данъци – приходите от които се добавят към сегашното финансиране от държавата. Данъците са от търговските телевизии и от телекомуникационните оператори.

Испания не е уведомила ЕК за реформата на финансирането  на  RTVE,  поради което Комисията не е анализирала съответствието на модела с правото на ЕС.  Сега ще проверява дали не е налице дискриминация на пазара или свръхкомпенсация на RTVE.

 

Бъдещето на музикалната индустрия: пет съдебни решения от 2009

Според Ройтерс, почти десетилетие след делото Napster  съдилищата постепенно  очертават правилата на цифровото бъдеще на музикалната индустрия.

Делата, които са подбрани за илюстрация от изтичащата 2009:

• Veoh – тежестта на доказване за евентуално нарушение на авторското право при уеб-базирано видео е за носителите на права, според правото на САЩ ( делото не е завършило);
• Thomas-Rasset –   носителите на права  печелят срещу индивидуални потребители при р2р мрежи (не е завършило);
• the Pirate Bay – наказателно преследване, завършило с присъда една година затвор и имуществена санкция в полза на носителите на права; от друга страна според автора  съдържанието е мигрирало – следователно присъдите не водят непосредствено до ограничаване на пиратството;
• Bridgeport – отговорност за семплинг, не се признава защита fair use;
• Arista Records – още едно доказателство, че се санкционира   бизнес, основан върху нарушаване на авторски права.

 

Право на ЕС: делегирани актове

Договорът  за функционирането на Европейския съюз позволява на законодателя да делегира на Комисията правомощието да приема незаконодателни актове от общ характер, които допълват или изменят определени несъществени елементи от законодателен акт. Съгласно терминологията, използвана в новия договор, така приетите от Комисията правни актове са делегирани актове (член 290, пар.3).

Според ЕК  “около чл.290 и чл.291 (актове по изпълнението) трябва да се изгради правната рамка, която ще замени комитологията, въведена по силата на Договора за създаване на Европейската общност.”

Издадено е  Съобщение относно позицията на Комисията  за делегираните актове.

 

ЕС 2010-2011: Испания, Белгия, Унгария

Испанско, Белгийско и Унгарско председателство – приоритети в 18-месечната  програма за трите председателства (от януари 2010 до юни 2011)

89 страници приоритети – в условията на влезлия в сила договор от Лисабон.

 

Директива за аудиовизуални медийни услуги: съобщение на ЕК

На 19 декември изтече срокът за въвеждане на Директивата за аудиовизуални медийни услуги в  националното законодателство на държавите от ЕС.

EК информира за състоянието на транспонирането по държави.

България е посочена като държава с  двукамарен парламент -  неясно защо -  но така или иначе  има отразено едно четене в парламента.

В съобщението на ЕК се напомня, че срещу държавите се откриват санкционни процедури, когато ЕК не е уведомена в срок за мерките  по въвеждането на директивата.  Преди влизането в сила на Договора от Лисабон  до санкция можеше да се стигне  след две последователни решения на Съда. От 1 декември 2009    Комисията при завеждане на делото пред Съда на ЕС   може да поиска съответната държава  да изплати еднократна парична санкция или глоба за забавяне.

 

Цифровите библиотеки: Google санкциониран във Франция

Cъд в Париж  реагира срещу  наличието на 100 000 сканирани книги от френски автори  в цифровия проект на  Google и предоставянето на достъп до тях.

Делото е заведено от съюза на издателите, санкцията е 10 000 евро на ден до прекратяване на нарушението и 300 000 евро за издателя La Martiniere. Решението ще се обжалва, но се спира сканирането.

Решението е повод френските власти да заговорят за необходимостта от активизиране  на цифровизацията във Франция.

Няма повече конкретни данни за решението.

 

Отговорност за съдържание онлайн: Google Video

В Италия започна процес срещу служители на Google за видео, качено преди време за около три дни в Google Video. Обвинението е за нарушаване на лична неприкосновеност и засягане на доброто  име на момче, страдащо от синдрома на Даун.

Защитата на компанията е за неотговорност за хостинг по логиката на Директивата за електронната търговия, решението се очаква през януари.

 

Нова правна рамка на електронните съобщения

Днес в Официален вестник:

Регламент (ЕО) № 1211/2009 за създаване на Орган на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС) и на Служба

Директива 2009/136/ЕО за изменение на Директива 2002/22/ЕО относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги, Директива 2002/58/ЕО относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации и Регламент (ЕО) № 2006/2004 за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите

Директива 2009/140/ЕО за изменение на директиви 2002/21/ЕО относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги, 2002/19/ЕО относно достъпа до електронни съобщителни мрежи и тяхната инфраструктура и взаимосвързаността между тях и 2002/20/ЕО относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги

И още едно Решение 2002/622/ЕО относно целите на  Групата за политика в областта на радиочестотния спектър

 

Неутралност на интернет

В Официален вестник:

Декларация на Европейската комисия  за  неутралността на мрежата

Комисията отдава голямо значение на запазването на отворения и неутрален характер на интернет, като отчита в пълна степен волята на съзаконодателите за съхраняване на неутралността на мрежата като цел на политиката и като регулаторен принцип, който следва да се насърчава от националните регулаторни органи, заедно с повишаването на свързаните с този въпрос изисквания за прозрачност и възлагането на защитни правомощия на националните регулаторни органи с цел предотвратяване влошаването на качеството на услугите и спиране или забавяне на трафика в обществените мрежи.

Комисията ще следи внимателно прилагането на тези разпоредби в държавите-членки, като в своя годишен доклад за напредъка до Европейския парламент и до Съвета ще отдели специално внимание на начина, по който се защитава свободата на европейските граждани в мрежата.

Междувременно Комисията ще следи въздействието, което пазарът и
технологичното развитие оказват върху свободата в мрежата, и ще докладва пред Европейския парламент и пред Съвета преди края на 2010 г. дали са необходими допълнителни насоки, както и ще използва правомощията си по силата на съществуващия закон за конкуренцията, за да отговори на всякакви антиконкурентни практики, които биха могли да се появят.