Обществени медии: самооценка и оценка Reply

Европейският съюз за радио и телевизия е разработил форма в помощ на самооценката на обществените медии.

Формата подпомага операционализирането и измерването на основни характеристики на обществените медии:

  • универсалност;
  • независимост;
  • качество;
  • многообразие;
  • отчетност;
  • иновативност.

Самооценката и оценката на обществените медии в ЕС  имат традиции. Британският регулатор публикува консултационен документ за трета поредна обществена консултация за бъдещето на обществените медии в свързаното общество. Dокладите за степента, в която се постигат целите на обществените медии, са ежегодни и следват  утвърдена методология по програми и жанрове, която се актуализира. Изготвят се и тематични доклади, както и предварителни и последващи оценки на ефективността на закона.

 

ЕС: политика по отношение на интернет и управлението му Reply

В Официален вестник на ЕС:

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно  Съобщението на Комисията  “Политиката по отношение на интернет и управлението му — Ролята на Европа за определяне на бъдещото управление на интернет“

 

Комитетът казва, освен другото, следното:

Управлението на интернет повече не може да остане в ръцете на американското правителство, но трябва да се определи прецизно режимът на участие на множество заинтересовани страни, така че да бъде наистина представителен. Трябва да се постигне правилният баланс между държавните институции, големите компании, които защитават интересите на акционерите, и неправителствените организации, които представляват пряко гражданите.

Създаването на новаторски ИТ инструменти като Световната обсерватория за политиките по отношение на интернет GIPO се подкрепя   като важен ресурс на разположение на международната общност за наблюдение на регулаторните политики в областта на интернет и новите технологии, който да улеснява обмена между различните форуми. Това е от полза най-вече за представителите на гражданското общество, които разполагат с ограничени ресурси.

Що се отнася до Интернет корпорацията за присвоени имена и адреси (ICANN), и функциите на Службата за присвояване на имена и адреси в интернет (IANA),  техническият орган най-сетне обяви започването на процес на глобално управление на възложените му технически функции с участието на множество заинтересовани страни от септември 2015 г., когато изтича договорът с правителството на САЩ за управление на националните домейни от първо ниво.

Комитетът отправя искане към Комисията да определи ясно каква да бъде ролята на Европейския съюз в бъдещия транснационален орган и да поиска по един технически и един политически представител в борда на новата ICANN.

Цифров пазар в ЕС: програма 2015 Reply

Станаха известни 10  приоритета u 23 нови инициативи в работната програма на Европейската комисия за 2015 година.

Развива се  цифровият вътрешен пазар, един поглед назад за 2014.

Какви цели си поставя ЕК за 2015:

  1. Бързо приключване на преговорите по общите правила на ЕС за защита на данните.
  2. Придвижване на работата по реформата в правилата за телекомуникациите.
  3. Авторскоправна реформа, адекватна на развитието на технологиите.
  4.  Опростяване на правилата за потребителите при онлайн търговия.
  5.  Облекчени условия за бизнес на хората с иновации.
  6. Цифрови умения и учене в цифровото време.

Първи реакции и опасения от очакваната реформа на авторското право (и евентуално в областта на средните права). Очертанията на реформата не са ясни докрай, стратегията се очаква през май 2015.  В статията се казва например, че заместник-председателят на ЕК Ансип не може в Брюксел да гледа мачовете, които е свикнал да гледа в Естония – и това не му харесва. Носителите на права съзират в това опасност от либерализиране на правилата в тяхна вреда, ползвателите гледат към Ансип с надежда.

 

Съд на ЕС: Проектоспоразумението за присъединяване на Европейския съюз към ЕКПЧ не е съвместимо с правото на ЕС Reply

В Становище 2/13 на Съда на ЕС е изразена позицията на Съда относно Проектоспоразумението за присъединяване на Европейския съюз към ЕКПЧ.

Лисабонският договор, влязъл в сила на 1 декември 2009 г., изменя DЕС. Изменената разпоредба на сегашния член 6 DЕС, т.2 и 3   гласи следното:

2.      Съюзът се присъединява към [ЕКПЧ]. Това присъединяване не променя областите на компетентност на Съюза, така както са определени в Договорите.

3.      Основните права, както са гарантирани от [ЕКПЧ] и както произтичат от общите конституционни традиции на държавите членки, са част от правото на Съюза в качеството им на общи принципи.

 

Протокол № 8  предвижда, че споразумението за присъединяване трябва да отговаря на определени условия, за да се  гарантира, че присъединяването на Съюза няма да засегне нито областите му на компетентност, нито правомощията, предоставени на неговите институции.

За проектоспоразумението:

  • На първо място, група разпоредби има за цел, най-напред, да адаптира разпоредбите на ЕКПЧ или нейните протоколи, в които за договарящите страни се говори като за „държави“ или които съдържат други елементи, присъщи на понятието за държава. Така  „междудържавни жалби“ и „междудържавни дела“ се заменят съответно с „жалби между страните“ и „дела между страните“.
  • На второ място, някои изменения на ЕКПЧ са били счетени за необходими, поради това че Съюзът не членува в Съвета на Европа.
  • На трето място, проектоспоразумението предвижда разпоредба, отнасяща се до връзките на ЕКПЧ с други споразумения, сключени в рамките на Съвета на Европа

Заключението на ЕК е, че посоченото споразумение е съвместимо с Договорите, но все пак Комисията е отправила искане до Съда за становище относно съвместимостта на проектоспоразумението с правото на Съюза.  Генералният адвокат Kokott смята, че проектът е в съответствие с Договорите при определени условия.

Днес стана известно отрицателното становище на Съда: Проектоспоразумението за присъединяване на Европейския съюз към ЕКПЧ не е съвместимо с правото на ЕС.

В резултат от присъединяването ЕКПЧ, както и всяко друго международно споразумение, сключено от Съюза, на основание член 216, параграф 2 ДФЕС би обвързвала институциите на Съюза и държавите членки и при това положение би била неразделна част от правото на Съюза. Той   би се оказал под външен контрол относно зачитането на правата и свободите и при това положение Съюзът и неговите институции, включително Съдът, биха се оказали подчинени на контролните механизми, предвидени в тази конвенция, и по-специално на заключенията и решенията на ЕСПЧ.(тт.180 и 181)

Договарящите страни имат право да установяват по-високи стандарти за защита на основните права от гарантираните с Конвенцията, следва да се осигури съгласуваност между тази разпоредба и член 53 от Хартата  – за да се избегне намаляването на предвиденото от Хартата ниво на защита, както и предимството, единството и ефективността на правото на Съюза.(т.189)

Най-висшите юрисдикции на държавите могат да отправят до ЕСПЧ искания за консултативни становища по принципни въпроси, свързани с тълкуването или прилагането на правата и свободите, гарантирани от ЕКПЧ или нейните протоколи, докато правото на Съюза изисква  същите тези юрисдикции да отправят на основание член 267 ДФЕС преюдициални запитвания до Съда. Като не урежда по никакъв начин взаимовръзката между механизма, въведен с Протокол № 16, и производството по преюдициално запитване, предвидено в член 267 ДФЕС, предвиденото споразумение може да накърни автономията и ефективността на това производство.(т.199)

Производството по предварително произнасяне би трябвало да се уреди по такъв начин, че по всяко висящо пред ЕСПЧ дело, на Съюза систематично да се изпраща пълната информация, за да се даде възможност на съответната компетентна институция да прецени дали Съдът вече се е произнасял по въпроса, който е предмет на разглеждане по делото, а ако това не е така, да поиска прилагането на това производство. Ако се допусне ЕСПЧ да се произнася по този въпрос, това би означавало да му се предостави компетентност да тълкува практиката на Съда.(т.239)

По тези и други съображения Съдът констатира, че предвиденото споразумение, доколкото:

–      е в състояние да накърни специфичните особености и автономията на правото на Съюза, тъй като не осигурява съгласуваност между член 53 от ЕКПЧ и член 53 от Хартата, не предотвратява риска от накърняване на принципа на взаимно доверие между държавите членки в правото на Съюза и не предвижда никаква взаимовръзка между механизма, въведен с Протокол № 16, и предвиденото в член 267 ДФЕС производство по преюдициално запитване,

–      е в състояние да засегне действието на член 344 ДФЕС, тъй като не изключва възможността спорове между държавите членки или между тях и Съюза, отнасящи се до прилагането на ЕКПЧ в предметното приложно поле на правото на Съюза, да бъдат отнасяни пред ЕСПЧ,

–      не предвижда ред и условия за функционирането на механизма на съответника и на производството по предварително произнасяне от Съда, които позволяват запазването на специфичните особености на Съюза и на неговото право, и

–      не е в съответствие със специфичните особености на правото на Съюза относно съдебния контрол на актовете, действията или бездействията на Съюза в областта на ОВППС, тъй като поверява съдебния контрол на някои от тези актове, действия или бездействия изключително на външен за Съюза орган,

не е съвместимо с член 6, параграф 2 ДЕС, нито с Протокол № 8 ЕС.

 

Рекламата в обществената телевизия: КЗК се самосезира Reply

По време на преговорите за председател на парламентарната комисия за култура и медии незабелязано и  изненадващо беше публикувано съобщение на КЗК. За него – накрая. Става дума за пари: за рекламата и нейното значение за медиите.

Нещо повече -

Който държи рекламата, държи най-важния вход към финансирането на медиите – особено ако осигурява  едновременно реклама за медиите и  аудитория за рекламодателите. Затова държавите контролират икономическите субекти на границата между рекламата и медиите. Тук не е така.  Тук заобикалянето на закона генерира уважение.

Нещо повече -

тук може да контролираш и втория вход – публичния ресурс. Ако ти позволят.  Как – много просто, бившият министър  Мирослав Найденов обясни в прословутия си запис – достатъчно е да предоставиш все на същия привилегирован бизнес да готви техническите задания за обществените поръчки –  “те физически са го правили, като писане на технически задания, няколко човека”. Те са  ПР-те на привилегирования бизнес – но в случая те са  държавата –  или по-точно играят държавата, а от друга – печелят поръчките. Понякога ЕК се намесва, вижте имената.

Нещо повече -

може да влияеш и върху законодателството. Как – много просто. Като говорим   за ролята на председателя на една парламентарна комисия:  помни ли някой Даниела Петрова,  председателката на медийната комисия по време на предходното изменение на Закона за радиото и телевизията (2010) – тя  внесе ред предложения направо за второ четене. В преиода 2009-2010  рекламният бизнес получаваше своето:

  • беше заличена  разпоредбата, според която рекламните филми и рекламните интервюта се включват във времетраенето на рекламата, така остана неясна самата дефиниция за реклама – вж какво сполетя Испания по този повод;
  • беше заличена  разпоредбата, според която новини не се прекъсват за реклама;
  •  допусна се самопромоция не само за “собствената програма”, а за “собствените програми” – тази   промяна е в полза на медии, които имат по няколко радио- и телевизионни програми и могат неограничено да ги представят във всяка от своите програми (крос-промоция) – вж обратен пример Обединеното кралство;
  • беше заличена  нормата, която забраняваше лица на публична длъжност да участват в търговски реклами;
  • беше заличена  правната пречка активен играч и собственик в рекламата да има и собственост в електронни медии – вж обратен пример Обединеното кралство.

Ако собственик на рекламна агенция има собственост в телевизия, преди  заличаването на ограничението  – ако не друго – той  трудно можеше да легализира доходи, получени от сделка с дялове в тази телевизия. След заличаване на ограничението можеше. Така и стана.

Нещо повече -

регулаторът КРС още по времето на Станишев, но все под председателството на   сегашния председател Божков, раздаде честоти без конкурс на основание на критерий обем реклама. Ирена Кръстева и Красимир Гергов взеха 80 на сто от въпросните честоти.  ВАС потвърди това решение. Но какво толкова, ВАС  потвърди и решението за мултиплексите, преди да се включи ЕК.

Нещо повече -

пийпълметрията се смята дълго време за свързана и контролирана.

Нещо повече -

по случайно съвпадение  точно сега  КЗК започва производство за оценка на ограничението на рекламата в обществените медии – дали е необходимо и пропорционално.

С Решение 1500 на Комисията за защита на конкуренцията от 5 декември 2014 г. се образува дело с предмет застъпничество за конкуренцията.

КЗК се самосезира на основание на чл.38, ал.1, т.1  за извършване на оценка на съответствието с правилата на конкуренцията на правната уредба на общото времетраене на рекламата в БНТ и БНР, в т.ч. чл. 90, ал. 1, ал. 2 и 3 от ЗРТ).

По директива телевизиите имат право на до 288 минути на денонощие, а  за  БНТ има ограничение 15 минути на денонощие и 4 минути на час, от които може да използва до една трета между 19 и 22 ч. Ще се изследва дали БНТ не е поставена в неравностойно конкурентно положение спрямо другите телевизии. Същото за БНР.

КЗК приема, че във връзка със сигнал “възниква необходимостта от задълбочена оценка относно съответствието с правилата на конкуренцията на разпоредбите на Закона за радиото и телевизията (чл. 90, ал. 1, ал. 2 и 3), предвидвиждащи ограничения по отношение на рекламното време в БНТ и БНР. В този контекст са налице основания да бъде образувано производство за застъпничество за конкуренцията по чл. 28, т. 2 от ЗЗК, в рамките на което да бъдат оценени конкретните мотиви и специфичните цели на разглежданата правна уредба, като се прецени дали от нея възникват ограничения за конкуренцията, както и дали и доколко тези ограничения са необходими и пропорционални на поставените специфични цели. В хода на проучването следва да бъдат взети предвид и източниците на европейското право на конкуренцията, регламентиращи статута и характера на дейността на обществените радио- и телевизионни оператори, но така също и практиката в другите държави членки на ЕС. Следва да се подчертае, че с оглед спецификата на дейността на обществените радио- и телевизионни оператори е възможно посочените първоначално констатирани ограничения да са обосновани и оправдани предвид защитата на определени обществени интереси, гарантирани от държавата.”

  • Интересът на автора на сигнала Българска асоциация на рекламодателите, БАР е разбираем. Още стотици минути реклама на денонощие в обществените медии. Какви са ефектите за търговските медии, тяхното финансиране и плурализма  не е работа на БАР.
  • БНТ вече беше искала изменение на закона за 12 минути на час реклама. През 2006 с поправка в ЗРТ, обявена за техническа грешка и отменена по-късно, БНТ дори беше получила за кратко време по законов ред тези 12 минути. (Макар че друг път ръководството на БНТ е заявявало, че би приело и пълна забрана за реклама, стига да е осигурено устойчиво финансиране.)
  • Секторът на рекламата с радост ще приветства каквото и да е увеличение в БНТ, рекламният бизнес винаги е имал интерес към БНТ, преди 10 години един генерален директор си отиде предсрочно по тази причина.

Три интереса в една посока.

Аудиторията я няма на картата на интересите, или поне горният обзор не съдържа такива данни.

Има  решение на КЗК от 2005 г. , преди близо десет години, по искане на РГ Политика в културата и аудиовизията, на базата на предоставен анализ на източниците за финансиране –  в решението ограниченото времетраене на рекламата не се поставя под съмнение.

Да прави оценка дали ограничението за реклама е необходимо и пропорционално  означава конкурентният регулатор да се произнася и по законодателния избор каква да е пропорцията на различните източници на финансиране в България. Картината на съотношенията в държавите е  известна:  става дума за обществена услуга, всяка държава е избрала собствен модел за компенсиране, изборът е некоординирана зона, националните условия са различни, комбинацията от източници също, има държави от ЕС  с повече реклама, има и без.

Как  точно ще се оценява необходимост и пропорционалност на ограничението за реклама – остава да видим.

 

feeИзточник ЕСРТ

 

 

 

Още по въпроса в минало време  – все за това:

Google и войните за права над съдържанието онлайн Reply

Компанията Google предлага услугата Google News чрез новинарски сайт, който агрегира заглавия от информационни източници по света. Какво е значението на Google News за медиите – отговорът е зависи, данни за трафика има тук.

Отдавна Мърдок нарича търсачките и агрегаторите  клептомани, пирати и паразити и заявява намерение да спре  да допуска индексиране на онлайн съдържанието на медиите в империята Мърдок, особено след въвеждането на платения достъп. От NewsCorp включиха в спора и Европейската комисия,  от Google също постъпиха  отговори.

В последните години претенции  по повод Google News имат и национални асоциации на издатели в Европа.

В Белгия делото Copiepresse v Google завърши през 2011 г. с решение в полза на Асоциацията на френскоезичните вестници, Google спря индексирането, но скоро след това страните се споразумяха и вестниците продължиха да бъдат индексирани. Подобно развитие има и във Франция.

В Германия през 2013 г. започна да действа закон (Leistungsschutzrecht für Presseverlege, LSR), според който агрегирането е законно, ако съответната компания – в частност Google – плати за лицензиране. Google продължи да индексира съдържанието на германските медии, като заложи на разликата между (нелицензируемото) търсене и (лицензируемото) агрегиране – и продължи да работи като търсачка. Съществено е, че  opt-in е възможен избор и немалко онлайн медии допускат новините им да бъдат включвани в Google News – има данни за експерименти (Axel Springer) какво става с трафика в обратния случай.    Италия заяви подобни намерения.

В Испания аналогични събития се случват в момента: беше приет закон, по силата на който от 2015 г. агрегаторите трябва да заплащат на носителите на права. Google обяви, че спира услугата Google News за Испания. Асоциацията на издателите на вестници поиска  съдействие от държавните институции това да не се случва. Доколкото става ясно, испанският закон не предвижда opt-in.

Експерти коментират негативния  ефект на закона за испанските медии. Подобни коментари има и в Обединеното кралство.

Паралелен сюжет са делата срещу други компании, основаващи бизнес моделите си на агрегиране на съдържание. По такова дело през 2014 съд в Обединеното кралство се произнесе, че няма нарушение на авторското право при браузване.    Въпроси от този тип  (има ли нарушение при браузване) вече започват да изглеждат леко плашещо. Няма нарушение, казва съдът, но  се стига до извод за необходимост от преюдициално запитване към Съда на ЕС (параграф 38). Решенията Meltwater, за които става дума в горния абзац,  са интересни, защото имат значение за бъдещето на журналистиката онлайн.

 

ЕС: финансиране на културните и творческите индустрии Reply

Достъпът до финансиране е ключов за културните и творческите индустрии.

Мрежата от експерти в областта на културата (EENC) публикува аналитичен доклад (ноември 2014) за финансовата рамка на културните и творческите индустрии в Европейския съюз, изготвен по възлагане на ГД Образование и култура (DG EAC) на Европейската комисия –  Възможности за достъп до финансиране на културните и творческите индустрии в ЕС . Докладът (автори Cornelia Dümcke, Zora Jaurová, Péter Inkei) съдържа обзор на финансови механизми и регулаторни инициативи,  както и примери за иновативни практики.

В допълнение интерес представлява и докладът от 2013 г., който разглежда същия въпрос на национално равнище (16 държави от ЕС) – Тенденции в общественото финансиране на културата в държавите от ЕС.

Правата на човека в цифровия свят: проследяване на електронните комуникации Reply

Комисарят по човешките права към Съвета на Европа в нова публикация (2014) 1 обсъжда  върховенството на закона в интернет и в цифровия свят. В публикацията има констативна част, но и важни препоръки и предложения. Организацията за цифрови права в Европа извежда основните акценти, свързани с проследяването на електронните съобщения.

През седмицата Article 29 издаде поредния  Работен документ wp228, този път също посветен  на спазването на правата на човека при проследяването на електронните комуникации за целите на сигурността.

Неслучайно това е тема на специализираните институции, коментар на Techdirt.

Съд на ЕС: видеонаблюдение и защита на личните данни Reply

Стана известно решение на Съда на ЕС по дело   C-212/13 František Ryneš/Úřad pro ochranu osobních údajů.

Гражданинът Ryneš пази къщата си с помощта на камера за видеонаблюдение, която записва не само входа на къщата му, но също така улицата, която е обществена, и отсрещната къща.

Преюдициалният въпрос е: „Може ли използването на система за видеонаблюдение, разположена в семейното жилище за защита на собствеността, здравето и живота на собствениците му, да се окачестви като обработване на лични данни „от физическо лице в хода на [изцяло] лични или домашни занимания“ по смисъла на член 3, параграф 2 от Директива 95/46 за личните данни, въпреки че системата за наблюдение покрива и обществени места?“.

Ако Директивата за лични данни се прилага, в случая има нарушения:

  • придобивани са лични данни на лицата, движещи се по улицата,   без тяхно съгласие;
  • съответните лица не са били информирани за обработването;
  • като администратор г‑н Ryneš не е изпълнил задължението си за отчитане на обработването към Службата.

Според  заключението на Генералния адвокат Директива  96/45 за личните данни  разпоредбата за изключението  „когато се извършва от физическо лице в хода на [изцяло] лични или домашни занимания“ не е приложима в конкретния случай.  Отделен въпрос е, че поведението на лицето вероятно е законосъобразно – разсъждения, които Съдът не възпроизвежда в решението.

Съдът:

Обработването на лични данни попада в изключението по член 3, параграф 2, второ тире от Директива 95/46 единствено когато се извършва в изключително личната или домашна сфера на лицето, което извършва обработването. По случайност може и в този случай  действията да засягат или могат да засегнат личния живот на други лица.

Видеонаблюдение като това в главното производство покрива, макар и частично, публични места и поради това е насочено извън личната сфера на лицето, което извършва по този начин обработване на данни.  То не може да се счита за дейност, която е изцяло „лична или домашна“.

Следователно на поставения въпрос следва да се отговори, че член 3, параграф 2, второ тире от Директива 95/46 трябва да се тълкува в смисъл, че използването на система за видеонаблюдение, извършваща видеозаснемане на хора, съхранявано върху устройство за дълготрайно запаметяване, а именно твърд диск, която е инсталирана от физическо лице в семейната му къща за защита на собствеността, здравето и живота на собствениците на къщата, като системата покрива и обществени места, не представлява обработване на лични данни при извършване на изцяло лични или домашни занимания по смисъла на тази разпоредба.

 

Защита на тайната на източниците: “ролята на журналистите е да предупредят, особено за лоши новини” Reply

Свободата на медиите зависи не само от медийни закони. БНБ вече имаше искания на базата на Закона за кредитните институции, Комисията за финансов надзор се активизира  на основание на друг закон – Закон за КФН.

Първо   Капитал разказа за две писма,  подписани от КФН, с които се иска информация за източниците, на основата на които са написани една статия и статуси във Фейсбук. От самата КФН са съобщили, че са изпращали писма и до други медии по  повод други публикации. Наскоро има и нова публикация на Люба Йорданова Как се обезвреждат медии.

Сега Биволъ разказва, че е застигнат от подобни писма. От изданието са внесли данни  от разследвания  в БНБ и в прокуратурата. БНБ е обещала проверка. Вече има реакция на организацията Репортери без граници.

Малко повече за нормативната рамка и стандартите, свързани с практиката на ЕСПЧ*.

България

В българското право принцип на защита на тайната на източниците е записан изрично в Закона за радиото и телевизията. Според ЗРТ (чл.15) доставчиците на медийни услуги не са длъжни да разкриват източниците на информация пред Съвета за електронни медии, пред аудиторията и пред ръководството на доставчика. Защитата не е абсолютна, законът допуска разкриване при определени обстоятелства.
Защита на тайната на източниците на специално основание е предвидена в Закона за достъп до обществената информация. Според ЗДОИ (чл.19) достъпът до информация за медиите се извършва при зачитане на тайната на достъпа.

Процесуалните кодекси у нас не съдържат привилегия за журналистите/хората от медиите да не разкриват източниците си. В други държави от ЕС такава привилегия е регламентирана, например чл. 109, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс на Франция се предвижда, че „всеки журналист, който се яви като свидетел относно информация, придобита във връзка с журналистическата му дейност, има право да не разкрива източниците на тази информация.”

Съд за правата на човека

В такава ситуация е полезно да се използва подборка от дела на Съда за правата на човека (ЕСПЧ)   по темата за защитата на тайната на източниците.  Практиката на  Съда по прилагане на чл.10 от Конвенцията на Съвета на Европа за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) прибавя яснота по темата.

1. През 1996 с решението Goodwin v United Kingdom ЕСПЧ признава принципа на защита на тайната на източниците. Според решението «защитата на журналистическите източници е едно от основните условия за свободата на пресата. […] Без такава закрила източниците могат да бъдат обезкуражени да оказват помощ на пресата при информирането на обществеността по въпроси от обществен интерес. В резултат на това може да се подкопае жизнено важната роля на пресата на обществен страж и може да бъде накърнена способността й да предоставя достоверна и надеждна информация. Като се имат предвид важността на защитата на журналистическите източници за свободата на пресата в едно демократично общество и потенциално неблагоприятният ефект, който едно разпореждане за разкриване на източник оказва при упражняването на тази свобода, такава мярка не може да бъде съвместима с чл. 10 от Конвенцията, освен ако е оправдана от по-силно съображение за обществен интерес.“
2. В решението по делото Tillack v. Belgium се изяснява, че националните институции преценяват дали е налице належаща социална необходимост и в това те разполагат с известна зона на преценка (т.55). В конкретния случай е важно още, че при преценката дали да се разкрие тайната на източниците се взема предвид и степента, в която са обосновани фактите – Тилак е бил под подозрение заради „неясни и непотвърдени слухове“, поради което няма преобладаващ обществен интерес да се оправдае намесата в свободата на изразяване.

3. В решението по делото Financial Times   and others v the United Kingdom Съдът обсъжда защитата на тайната на източниците, след като националните съдилища са приели, че приоритет имат целите на правосъдието. ЕСПЧ приема, обратно, че – дори оценени кумулативно – опасността от разкриване на конфиденциална информация в бъдеще и интересът на засегнатото юридическо лице Interbrew да бъде обезщетено – са недостатъчни за разкриване на тайната на източниците.

4. В по-ново време важно решение на ЕСПЧ (Голям състав)  относно тайната на източниците е решението по делото Sanoma Uitgevers BV v Netherlands. Полицията  иска от журналист от изданието Autoweek диск със снимки от незаконни състезания с коли, тъй като има съмнение за участници с откраднати автомобили. Редакцията отказва, като се позовава на защитата на тайната на източниците. Прокурорът на Амстердам нарежда на главния редактор на Autoweek да предаде диска. Главният редактор отказва и е арестуван. Впоследствие именно той се обръща към ЕСПЧ за нарушение на свободата на изразяване. Съдът (Голям състав) се произнася, че има нарушение на Конвенцията, тъй като отсъстват адекватни правни мерки  за независима оценка на баланса на права и разкриването на тайната на източниците под натиска на прокуратурата не е в съответствие с ЕКПЧ. Макар прокурорът да е обвързан от изисквания за почтеност, той е страна   и защитава интереси, потенциално несъвместими със защитата на тайната на източниците, поради което няма гаранции, че ще  бъде толкова безпристрастен, колкото се изисква.

5. В решението Ressiot and Others v. France Съдът стига до извода, че правото на журналистите да не разкриват своите източници не може „да се дава или отнема“ в зависимост от оценка на вида и характера на източниците: то е неразделна част от правото по чл.10 ЕКПЧ. Съдът последователно приема в решенията си, че разкриването не може да се позволи без доказателства за съществуването на належаща обществена необходимост. В случая според Съда правителството не е доказало такава необходимост. Дори ако мотивите са релевантни, те не са достатъчни, за да оправдаят намесата. Използваните средства не са разумно пропорционални на преследваните законни цели, като се вземе предвид интересите на едно демократично общество в осигуряването и поддържането на свободата на пресата.

6.  Жалбоподателите по делото Martin and Others v. France са журналисти, публикували статии в пресата на базата на доклад на Сметната палата. Изнася се информация относно управлението на публични средства от страна на избраните длъжностни лица, които се критикуват в доклада. „Това е тема от общ интерес, която журналистите са имали право да доведат до знанието на обществеността. Ролята на разследващите журналисти е точно да информират и да предупредят обществеността, особено за лоши новини, веднага след като съответната информация попадне в тяхно владение.“ С оглед на горното, Съдът заключава, че правителството не е доказало, че конкуриращите се интереси – защитата на журналистическите източници и предотвратяването и разкриването на престъпление – са правилно балансирани. Причините за намеса са релевантни, но не достатъчни. Намесата е била непропорционална и е нарушила правото на жалбоподателите по чл.10 ЕКПЧ.

7. Същата линия на аргументи продължава в решението Telegraaf and others v. The Netherlands. Съдът настоява, че разкриването трябва да се ръководи от ясни критерии, включително  като вземе предвид дали съществуват по-леки мерки за постигането на законовата цел. Безпристрастен орган трябва предварително (ex ante) да оцени дали разкриването създава сериозен риск от компрометиране на самоличността на източниците [..]. Препоръчва се да има специален ред, за да може преди използването на материала да се ограничи използването на информация, която би могла да доведе до идентифицирането на източниците.

Накратко, към разкриване може да се премине:

  • ако въпросната информация е в предмета на делото;
  • ако не съществуват други начини за получаване на информацията;
  • ако се докаже, че належаща обществена необходимост от разкриване на информацията надделява над правото на защита на тайната на източниците;
  • ако съд или независима безпристрастна институция предварително направи оценка дали съществува неотложна социална необходимост и дали защитата на източниците и конкуриращите се интереси са добре балансирани.

В някои държави от ЕС правната рамка е още по-конкретна, например в Обединеното Кралство има изрична норма, според която съдилищата могат да изискват от журналистите да разкрият източниците си „само ако разкриването е необходимо за интересите на правосъдието или за националната сигурност или за предотвратяване на безредици или престъпления” [ Contempt of Court Act, 1981, S. 10.]

Тъй като принципът е да не се предоставя информация за източниците, а разкриването е изключение, би трябвало основанията на изключението да се тълкуват стеснително. Ако се върнем към повода, неотложната необходимост се доказва предварително, а не впоследствие;  същото е по отношение на факта, че не съществуват други начини за получаване на информацията.

* обзорът е  цитиран в  Как се обезвреждат медии, тук  е пълният вариант на подборката.

Ирландия въвежда нови правила за медийната собственост Reply

Държавата, в която един голям собственик на медии доминира – и той не е Мърдок – реши най-после да въведе правила за медийните концентрации, пише The Guardian.

Големият е  Денис О”Брайън, с една трета от компанията Independent News & Media (INM), издаваща двата най-големи вестника, и участие в компанията Communicorp,  чрез която притежава две радиомрежи –  Today FM и Newstalk.  Същият, който дълги години работи с Халпени. Същият, който щеше да купува медиите на Пеевски. Светът на големите е малък.

Изготвени са правила, които до края на януари са предложени за обществена консултация. Те се отнасят само до контрола върху сливанията и придобиванията и не засягат случаите, в които увеличаването на влиянието е резултат от собствена дейност.

Ще се прилагат по отношение на всички медии – печат, радио и телевизия, интернет медии. Най-важният нов елемент е тестът за обществена значимост (Public Value Test), въведен вече в Обединеното кралство и други държави от ЕС,  тъй като “нежелателно е да се допуска определен медиен бизнес или лице да притежава прекомерно голям интерес  в един сектор или в различни сектори на медиите в държавата”, още в  Irish Times.

 

 

Обединено кралство: BBC3 минава онлайн Reply

Обществената телевизия в Обединеното кралство е дефинирала задача да предоставя по най-добър начин качествено съдържание срещу общественото финансиране (best value for money). Онлайн, интерактивните и мултимедийните услуги стават постоянен и значим   елемент от обществената мисия на ВВС . Отчита  се големия успех на ВВС Online и  продължава линията към развитие на присъствието на обществената телевизия онлайн.

Новината в тази област е, че на  3 декември е постъпило предложение да се прекрати наземното разпространение на програмата ВВС3  и тя да продължи да се разпространява само онлайн. В съобщението от март 2014 се казва, че по този начин се спестяват 50 милиона паунда годишно, от тях 30 милиона ще се използват за ВВС One, а използваните честоти се пренасочват за детската СВВС и ВВС One+.

Програмата се запазва, но ще се разпространява онлайн,  ще се преструктурира и постепенно ще се променя пропорцията между линейна и нелинейна услуга (съдържание по заявка).

За да се реализира този план, в Обединеното кралство задължително се провежда предварителна оценка (Public Value Test), включително оценка за въздействието върху пазара (Market Impact Assessment (MIA) по методология, съгласувана между регулатора Ofcom u управлението на ВВС. Обществената консултация е част от този процес. По време на проведената обществена консултация за бъдещето на програмата   265 000 души са подкрепили петиция срещу прекратяването на ВВС3.

Когато говорим за модели, образци и тенденции за обществените телевизии в цифровото време:  грижа за парите на данъкоплатеца, постоянна промяна и задължителна предварителна и съпътстваща оценка.

 

 

 

Новините на турски език 2

Въпросът за новините на турски език възниква периодично. Най-напред при създаването на Закона за радиото и телевизията. Законът изисква обаче обществените медии да направят нужното, за да информират адекватно гражданите от всички социални групи. Това е част от обществената мисия на БНТ и БНР: “Българското национално радио и Българската национална телевизия създават национални и регионални програми; предавания за чужбина, включително за българите зад граница; предавания, предназначени за българските граждани, за които българският език не е майчин, включително и на техния език.”

Обществените медии по дефиниция работят   безпристрастна и качествена информация за дневния  ред на обществото да достига до всички български граждани,  а в допълнение – и до българите зад граница, какъвто е ангажиментът на БНТ СвятРадио България  на БНР излъчва  уникални радиопрограми на 11 езика. Съдържанието онлайн, видео и подкасти са част от изпълнението на тази функция. Законът не предпоставя конкретни програмни решения или услуги, нито начин на разпространение (онлайн, сателит, кабел, спектър).

Решенията на медиите са динамични, зависят както от потребностите, така и от развитието на технологиите, така и от потребителските модели. Не се спори например, че младежката аудитория може да се достига все повече онлайн – и обществените медии се съобразяват с това, когато вземат програмните си решения.

Новините на турски език се обсъждаха широко във връзка с предложението на ПП Атака съществуването на новини на турски език да се реши с референдум. Това беше в началото на управлението на ГЕРБ (2009) – вж например  За и против новините на турски – БНТ, Сутрешен блок.  Още тогава имаше позовавания на проучвания, че новините не се гледат и е възможно да се търсят други програмни решения, за да се изпълни задачата за информиране, но и за търпимост и разбирателство.

Пет години по-късно същият въпрос се поставя от Патриотичния фронт. Петър Москов  (Реформаторски блок), подчертава днес в Народното събрание: няма отстъпление от позицията, че БНТ работи за информиране на всички български граждани, включително на гражданите, за които българският не е майчин език:

  • принципите и ценостите са важни, но програмните решения подлежат на промяна; в последна сметка въпросът е какво казваш, и още: за да бъде една общност интегрирана с помощта на  националната телевизия, програмните решения на телевизията трябва да бъдат ефективни.

При обсъждане на компромиса е направено предложение новините да се включат в БНТ2, но естествено в този разговор – за ефективните програмни решения – БНТ не е обект, а субект.

Съд на ЕС: Пародия и авторско право Reply

Стана известно решението на Съда на ЕС  по дело  C‑201/13 с предмет преюдициално запитване от Hof van beroep te Brussel (Белгия) в рамките на производство по дело Johan Deckmyn, Vrijheidsfonds VZW срещу Helena Vandersteen и др.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29/ЕО  (Директива за авторското право и сродните му права в информационното общество). Запитването е отправено в рамките на спор с наследници на г‑н Vandersteen, автор на албума с комикси „Suske en Wiske“ (Сюске и Виске) по повод календар, в който е възпроизведено изображение, наподобяващо рисунка на корицата на албум „Suske en Wiske“. На корицата един от главните герои на албума, облечен в бяла туника,  хвърля  монети на хората, които се опитват да ги съберат. В спорното изображение в главното производство героят е заменен с кмета на град Гент.

Става дума за изключение, предвидено в Директивата, за

к)      използване за целите на карикатурата, пародията или имитацията на друго литературно произведение.

Според Съда на ЕС:

1. Понятието „пародия“, съдържащо се в разпоредба на директива, която не препраща към националните правни системи, трябва да се разглежда като самостоятелно понятие (автономно понятие)  на правото на Съюза и да се тълкува еднакво на територията на последния.

2. На втория въпрос:  трябва ли  пародията да притежава следните характеристики:

  • да притежава собствени оригинални характеристики (оригиналност);
  • да не може да бъде отнесена с основание към автора на оригиналното произведение,
  •  да има за цел провокиране на хумор или осмиване, независимо от това дали евентуално изразената критика се отнася до оригиналното произведение, или до друг въпрос или друго лице,
  • да съдържа позоваване на източника на произведението, предмет на пародия?

Съдът подчертава, че според съображение 31 от Директива 2001/29, предвидените в член 5 от Директивата изключения от правата, предоставени в членове 2 и 3 от нея, имат за цел да се поддържа  справедлив баланс  по-специално между правата и интересите на авторите, от една страна, и правата и интересите на ползвателите на закриляни обекти. Изключението за пародията  трябва да зачита справедливия баланс между, от една страна, правата и интересите на лицата, посочени в членове 2 и 3 от Директивата, и от друга страна, свободата на изразяване на ползвателите. Добър извод.

Съдът приема за безспорно (т.20), че основните характеристики на пародията  са

  • посочване на съществуващо произведение, като обаче тя показва съществени различия спрямо него;
  • проява на хумор или осмиване.

Не се изисква, за да е налице пародия,

  • произведението да притежава собствени оригинални характеристики — освен да показва съществени различия спрямо пародираното оригинално произведение;
  • пародията да може да бъде отнесена с основание към лице, различно от автора на оригиналното произведение;
  • да е насочена към самото оригинално произведение или да съдържа позоваване на източника на пародираното произведение.

При това положение прилагането в конкретна ситуация на изключението за пародията по смисъла на член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29 трябва да зачита справедливия баланс между, от една страна, правата и интересите на лицата, посочени в членове 2 и 3 от Директивата, и от друга страна, свободата на изразяване на ползвателите на закриляно произведение, ползващи се от изключението за пародията по смисъла на член 5, параграф 3, буква к).

Запитващата юрисдикция трябва да прецени, като вземе предвид всички обстоятелства по главното производство, дали прилагането на изключението за пародията – ако спорното изображение в главното производство отговаря на основните характеристики на пародията – съответства на този справедлив баланс.

 

Испания: нова гражданска коалиция за защита на свободата на словото Reply

В Испания е създадена нова гражданска коалиция –   Платформа за защита на свободата на словото. Включват се журналисти, правозащитници, хора от академичните среди,  активисти за защита на потребителите. Коалицията ще работи както за граждански контрол и мониторинг, така и с цел защита в случай на нарушения на свободата на изразяване и свободата на медиите. Според изказвания по повод създаването на платформата, в Испания журналистиката се преоткрива, за да изпълни мисията си да информира.

Сдружаването заслужава внимание в светлината на активизирането на усилията за самоорганизиране в защита на свободата на изразяване, медийната свобода и медийния плурализъм и в България.

 

 

Една година без Весела Табакова Reply

Доцент Весела Табакова си отиде преди една година.

Журналистическа етика, саморегулиране, деонтология,  медии и демокрация – теми, в които доц. Табакова беше силен и авторитетен глас в обществените дебати.

Вече има статия в Уикипедия – Весела Табакова — Уикипедия

 

Комисията, културата, ресурс Reply

Избирането на Слави Бинев за председател на парламентарната комисия по култура и медии е повод да се говори отчетливо за

[1] остатъчното място на политиката към културата и медиите, включително на финансирането за култура и медии;

[2]  лобистките интереси в културата и медиите.

Самият Слави Бинев  заяви, че е най-подготвен в държавата  – но не в културата, а за привличането на финансов ресурс. Да не се забравя, че привличането на ресурс ще е от институционална позиция, тоест трябва да има пълна увереност, че ще се работи за общото благо. Парламентът не е допуснал Бинев до шефско място в комисията по фондовете (защо?), но го допуска до шефско място (и власт по отношение на ресурса) в комисията по култура и медии.

Бинев поясни как ще запълни дефицита в познанията си:  “викам двама лобиста и ме брифват за пет минути за секунди”. Първият депутат, който взе думата в подкрепа на този подход, се оказа Полина Карастоянова, също от ПФ.  Помните ли Четвъртата световна среща на медиите в Мадрид? Срещите на медиите – тези топли прегръдки с властта.  Дума пише, че на четвъртата среща гостуват Георги и Зорка Първанови, Сакскобурготски, Красимир Гергов, Полина Карастоянова.  Освен за медии, в Мадрид се говори за голф: “Голф индустрията е една от най-модерните прояви на елегантния туризъм“, казва Красимир Гергов, а друга проява е “възможността за съчетаване на ски-спорта с голфа в курорти като Банско”. Медии, реклама,  голф, културен туризъм   се явяват в документи под   формулата “креативни и рекреативни индустрии”.

Карастоянова тогава присъства в този бизнес така, според търговския регистър изглежда да е така и днес:

Национален борд по туризъм Полина Кръстева Карастоянова – изпълнителен директор.

 

Красимир Петров Гергов – председател.

Управителен съвет: Красимир Петров Гергов, Полина Кръстева Карастоянова, Радосвет Радев, Георги Вълчев, Цоло Вутов, Георги Крумов, Тихомир Трендафилов, Калин Пешов, Кънчо Стойчев, Радка Минева, Георги Гергов, Лъчезар Тодоров, Марин Митев, Благой Рагин, Младен Мутафчийски, Марио Захариев, Мартин Захариев, Николай Калоянов.

Тя  е   била и “основно лице на софийската организация на ГОРД”, в ГОРД са личности като Румен Ралчев, проф. Валери Стефанов, Любо Ганев, Валентин Михов, Любен Дилов-син. Проф. Стефанов  например не е чужд на културата, колекции и пр., помним активната му роля по въпроса с правната уредба на културното наследство.

И заместник-председателят на комисията по култура и медии от АБВ – Петър Кадиев – по информация на  Дневник е бивш областен лидер на ГОРД.

Хора, свързани от години, някои – със свързани бизнеси.

Което не ни интересува до момента, до който тези свързани бизнеси не започнат да си имат комисия.

*

[update] Десет дни по-късно Полина Карастоянова е вече председател на парламентарната комисия.

Културни и творчески индустрии в ЕС, декември 2014 Reply

Стана известно изследване на Европейската комисия (декември 2014)  за  значимостта на културните и творческите индустрии в икономиката на ЕС.  Някои показатели:CCI_2014

4.2% от БВП на държавите от ЕС
CCIs 2014 2
CCIs 2014 3
Трети по значимост сектор по осигуряване на заетост – 3.3 % от активното население –  и по индустрии
 
авторските права са за  Ernst & Young Global Limited

Бинев, arbiter elegantiae Reply

През изминалата седмица  Слави Бинев беше избран за председател на парламентарната Комисия по култура и медии.

Бинев  –  arbiter elegantiae?

Според Уикипедия  именно с Бинев и съперничеството борци – каратисти се свързва навлизането на думата  мутра в българския език.

Въпреки това политически сили   с високи цели за медиите в програмите си подкрепиха този избор* –   с коментара, че това   пореден много тежък компромис, който този път може би е прекален (РБ).

Обяснението:

  • ще се реагира  не на име и на едно назначение, а на действията – “нека да дадем шанс”;
  • Бинев е изпратен в парламента от хората, налице е легитимен избор;
  • за съжаление ръководството на парламентарната комисия за култура и медии  се предоставя  на остатъчен принцип, след разпределението  в  основните  сектори – каквито културата и медиите очевидно не са;
  • председателите на комисии са избрани ан блок, след споразумение за разпределение на позиции между политическите сили – и Бинев не  е бил известен като номинация предварително.

Защитата:

  • произнасял името на Пеевски, когато другите мълчали – много  неща е произнасял като човек, свързан с Атака, не е никак оптимистично да ги припомняме.
  • бил добър администратор –  визия и ценности са важни, и справедливост при баланса на интереси – тази позиция има съществено влияние върху по-нататъшното европеизиране на медийното законодателство – и изобщо не е техническо администриране.

Обратното мнение, което споделям и аз: две основания:

  • първо: въпросът не е само в избора на Бинев:  има  широко споделено разбиране  назначенията вече да се извършват на базата на отнапред определени критерии. Да има най-накрая минимален праг за хората, от които зависи бъдещето на цели сектори? Как е избран  Цветанов в комисията за СРС и как е избран  Светлин Танчев с наркопоправката в комисията за фондовете  – минават ли те минималния праг?
  • второ: специално за медиите: от тези, които само прилагат закона  – СЕМ –   се изисква да имат  обществен авторитет и професионално признание (ЗРТ).  А от този, на когото се връчва отговорността да въвежда стандартите в медиите, не се изисква нито обществен авторитет, нито професионално признание.   Бойко Василев откри Панорама  на БНТ с предупреждението, че новият председател  бърка свободата на словото със собственото си медийно обслужване. БНР се присъедини към тревогата на БНТ. Студентското радио Реакция  е третата медия, която заяви позиция. Асоциацията на българските журналисти също реагира.

[4-12] Нека с по-късна дата да добавя и трета гледна точка, на Стефан Попов: По-добре без комисия.   По принцип  – и конкретно в този парламент заради “представителната логика”:

  • От такава комисия няма никаква нужда, както няма нужда от подобно министерство (има нужда от агенция за стопанисване на музеи и др. административни неща).
  • Съставът на цялата комисия (Росен Петров, проф. Станилов, Л. Иванов и пр.) е такъв, че кой точно да й е председател – Росен Петров ли?
  • [защото] такива са изборите, такъв е парламентът, такава е представителната логика, как да бъдат изолирани едни депутати за сметка на кои други?
  • [и защото]   какъв предпочитате да стане депутатът Сл. Бинев – председател на съществена комисия като вътрешен ред, енергетика, образование?
  •  Прави са само от БНТ и БНР, понеже имат конкретни аргументи за недопустима намеса в работата им от страна на Слави Бинев.

Това е картината. Подходът към този сектор не показва грижа за реформата там. Което си е основание за протест.

* Дневник публикува списъка на народните представители, гласували за избора на Бинев.

 

 

 

 

 

Съвет на ЕС Образование, младеж, култура, спорт Reply

На 25 ноември 2014 се проведе Съвет на ЕС Образование, младеж, култура, спорт.

Обсъждани са важни въпроси, включително Работен план за култура и приноса на културата за постигане на целите на Европа 2020.

Съветът е приел и Заключения за аудиовизуалната политика на ЕС в цифровото време.(бг) По отношение на оценката на действащото законодателство  в областта Съветът поставя на дневен ред следните въпроси:

a) категоризацията линейни – нелинейни услуги;
б) принцип държава по произход;
в) конкуренция в медийния сектор;
г) подкрепа за европейски произведения;
д) оценка на правилата за рекламата;
е)  високо ниво на защита на децата.

За подкрепа на отговорната и етична журналистика Reply

Асоциацията на европейските журналисти – България проведе среща, в продължение на която на вниманието на МС и НС се предлага да обсъдят мерки в подкрепа на отговорната и етична журналистика.

Текстът на призива, заедно с имената на подкрепилите го журналисти, експерти, организации – от сайта на АЕЖ – България:

*

Българските журналисти с отговорна обществена позиция, както и редица представители на академичната общност, правозащитниците и гражданското общество сме все по-силно разтревожени от влошаващата се медийна среда, масовото погазване на етичните правила в професията, незачитането на човешкото достойнство, редовното присъствие на езика на омразата и грубото поругаване на основни постижения на демокрацията и европейските ценности в немалка част от медиите в България.

Утвърждаването на ролята на медиите на „обществен страж в демократичното общество” и възстановяването на доверието в медиите като достоверни източници на общественозначима информация и идеи изисква не само активизиране на усилията на журналистите.

Необходима е също така и ясна и безкомпромисна политика на държавата за разграничаване от практики на стимулиране и поддържане на медии, които отявлено нарушават етичните стандарти, законите на страната и европейските и национални ценности.

Разчитаме, че новото правителство ще реформира политиката на държавата, която да се разграничи от подобни практики, като създаде ясни и съобразени с етичните изисквания на журналистиката правила за разпределение на публичните средства по комуникационните програми, медийните пакети за изборите, държавни поръчки и общински обявления в медиите.

Основолагащ принцип в случая траябва да бъде както спазването на закона, така и зачитането на утвърдени през годините единни професионални етични норми.

Във връзка с изложеното се обединихме около следните предложения:

1. Да бъде въведено задължително изискване за участие в обществени поръчки да бъдат допускани, като изпълнители или подизпълнители, единствено медии, подписали националния Етичен кодекс на българските медии, приет през 2004 г.

Допустимо е и е разпространена практика да съществуват и други допълнителни браншови кодекси или кодекси на индивидуални медии, които не противоречат на националния етичен кодекс и които се прилагат от медиите, които са ги приели. За целите на законността, ясните правила и единното третиране на всички медии в България, предлагаме в правилата за разпределение на публични средства да бъде включен утвърденият национален Eтичен кодекс от 2004, който е създаден в сътрудничество с европейски специалисти и на който е придадена юридическа стойност и сила на държавна принуда в изпълнението му с изрична разпоредба в Закона за радио и телевизия.

2. Да бъде въведена забрана публични средства да бъдат пряко или косвено предоставяни на медии, които не са изпълнили всички законови изисквания за прозрачност на собствеността според Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения (ЗЗДПДП), както и към електронни медии, които не са осигурили на сайта си лесен, директен и постоянен достъп на потребителите до актуални данни за действителния собственик.

Предлагаме тези правила да се отнасят до всички държавни и общински структури, разпределящи публични средства, както и до търговските дружества с държавно и общинско участие в капитала над 50% и общинските предприятия.

*

През октомври – ноември 2014 има и други инициативи, които показват известно активизиране на хората в сектора и търсене на решения. Беше учредена Мрежа за свободно слово.

Освен срещата, организирана от АЕЖ през ноември,  подобна дискусия се състоя и в Червената къща като част от форума Време за действие.

Не всички участници гледат оптимистично на възможностите секторът да се оттласне от ниската точка, до която е достигнал. Освен недоверието към правни мерки,  зад които се очаква да стоят идеи за цензура, като блокиращ фактор се очертава  натрупаното недоверие вътре в колегията.

Два цитата от водещи журналисти, за да е ясно за какво става дума:

  • Няма никакъв начин да приемем решения, в които участват хора, които сме гледали каква журналистика правят през годините.
  • Няма никакъв начин да приемем решения отгоре, взети без наше участие, решенията трябва да се изготвят отдолу, с участието на сектора.

Очевидно очертава се  търсене на начин.

Съд на ЕС: библиотеки: цифровизиране, разгласяване, възпроизвеждане 1

Стана известно решението на Съда на ЕС  по дело C‑117/13 Technische Universität Darmstadt срещу Eugen Ulmer KG.

Делото е по преюдициално запитване в областта на авторското право и е свързано с произведения в цифров вид в общодостъпни библиотеки.

Запитването е отправено в рамките на спор между Technische Universität Darmstadt  и носителя на права Eugen Ulmer KG  относно предоставянето от TU Darmstadt чрез терминали в  библиотека  на книга, която е част от колекцията на тази библиотека.

Важен въпрос във времето на цифровизация:  какво могат ползвателите в една обществена библиотека:  в частност могат ли не само да ползват (четат) цифровизираните произведения, но също и да ги отпечатват върху хартия и да ги съхраняват върху USB устройства.

Заключението на ГА беше, че не се позволява на ползвателите на специализирани терминали да отпечатват върху хартия или да съхраняват върху USB устройства предоставените им на разположение чрез тези терминали произведения.

Съдът подчертава, че основната мисия на учреждения като общодостъпните библиотеки е да служат  на обществения интерес от насърчаване на частните изследвания и проучвания чрез разпространението на знания. Това е важно по принцип, когато се претеглят различните интереси.

  • Може ли държавата  да даде на   общодостъпните библиотеки правото да цифровизират произведенията, които са част от тяхната колекция, ако това действие по възпроизвеждане е необходимо за целите на предоставянето на тези произведения на разположение на техните ползватели чрез специализирани терминали в помещенията на тези учреждения.

Да.

В случаите, когато общодостъпна библиотека предоставя достъп до произведение, част от неговата колекция, на „публика“, т.е. на всички лица, които използват създадените в помещенията му специализирани терминали за целите на частно изследване или проучване, това трябва да се квалифицира като „предоставяне на разположение“ и следователно като „действие по разгласяване“. В днешно време според Съда това право на разгласяване би било изпразнено от съдържание, ако тези учреждения не притежават акцесорно право на цифровизиране на съответните произведения (43).

Съществуват и известни ограничения – да не се засягат нормалното използване на произведението или друг закрилян обект, да не засягат неоправдано законните интереси на носителя на права, цифровизирането да е  необходимо с оглед „използване чрез разгласяване или предоставяне на разположение за целите на частно изследване или проучване на отделни лица от публиката чрез специализирани терминали“, както предвижда член 5, параграф 3, буква н) от Директива 2001/29 (46).

  • Може ли държавата да даде право на   библиотеките  да предоставят произведения на разположение на ползвателите чрез специализирани терминали, които правят възможно отпечатването на произведенията на хартия или съхраняването им на USB устройство.

По начало не.

Действия като отпечатването на произведение на хартия или съхраняването му на USB устройство, дори да са станали възможни благодарение на някои функции на специализираните терминали, в които може да се направи справка с това произведение, са действия не по „разгласяване“, а по „възпроизвеждане“. Става въпрос за създаването на ново аналогово или дигитално копие на дигиталното копие на произведението, което дадено учреждение е предоставило на разположение на ползвателите чрез специализирани терминали.

Евентуално могат да бъдат разрешени съгласно националното законодателство, с което се транспонират изключенията и ограниченията по член 5, параграф 2, буква а) или б) от Директива 2001/29, ако във всеки отделен случай да са изпълнени поставените с тези разпоредби условия, и по-специално за справедливо възнаграждение на притежателя на правата.

В първи коментари се отбелязва, че съдът говори за акцесорно право на цифровизиране – а не за изкючение или за ограничение на носителя на права. Доколко това има  значение – предстои да видим.

Море от думи Reply

Sea-of-Words

Sea of Words, 1990-1991
Acrylic on unstretched canvas with audio component
Collection of McCormick Place Convention Center, Chicago

*

Гостуването на Юлия Кръстева в София и  интересът към Нови форми на бунта   е повод да се напомни огромната  известност на Юлия Кръстева по света.

Американската художничка Мей Стивънс,   свързваща в творчеството си литература и изобразително изкуство, през 90-те създава забележителната творба  Море от думи, като включва текстове на четири жени, четири водещи фигури в литературата на ХХ век – между тях  Юлия Кръстева и Вирджиния Уулф.

Още от литературните картини на Мей Стивънс в Mary Ryan Gallery NY.

Мрежа Свободно слово Reply

На 9 септември в БТА се състоя среща, посветена на въпроси от дневния ред  на медиите в България. Част от участниците са основатели на Свободно слово – организация, активно защитавала свободата на медиите и независимостта на журналистите в по-ранните години на прехода. Успоредно с това в Българското национално радио действа Синдикат Свободно слово. В срещата участваха и представители на Асоциацията на европейските журналисти.

Беше взето решение дейността на Свободно слово да бъде възобновена и продължена, като желание за присъединяване изразиха и журналисти и други участници, заети професионално с медии. За да може организацията да включва и отделни лица, и медии и неправителствени организации, като същевременно реагира бързо и ефективно на възникващите напрежения и проблеми, беше подкрепена идеята за Мрежа Свободно слово, като наименованието, членството и технически въпроси на учредяването ще се уточнят на следваща среща.

  • Още на първата среща бяха поставени въпроси, свързани с предавания и водещи в Българското национално радио. Повод са предавания, спрени временно (лятна -зимна схема: От петък до петък, предизборна кампания: Деконструкция), но зад повода стои въпросът за стандартите в общественото радио. Според ръководството има обосновани решения, според журналистите има натиск, станал особено очевиден във връзка с опасността от банкова криза. Включи се и регулаторът, който се срещна с Управителния съвет и според председателя на СЕМ е настоял за прозрачност при вземането на решения. Впрочем това е и едно от основните искания на Синдикат Свободно слово: за прозрачно и мотивирано вземане на решения.
  • Вторият случай, за който има сигнал в мрежата, е за журналиста Иван Бакалов и публикациите в Е-вестник  под  заглавие Клептокрация, публикувани през 2011. Те се отнасят до Инвестбанк и банкерката Петя Славова, която сега съди Иван Бакалов, като оценява вредите за доброто си име на 100 000 лева.  Иван Бакалов  защитава позицията си.   Мрежа Свободно слово организира пресконференция в негова подкрепа.

Активизирането на дейността на журналистите в защита на правата им и свободата на медиите е много важно  и заслужава подкрепа. Саморегулирането е в пауза.  Регулаторът традиционно е атакуван от две страни – за намеса – дори когато коментира, без да санкционира – от една страна, и за бездействие – от друга.  Но и ролята на регулатора е в определени граници:  стандарти трудно се налагат отгоре, без подкрепа на критична маса хора в медиите, които да са убедени, че има нужда от правила  – и правилата да се прилагат.

От медиите става ясно, че за заведените дела ще бъдат изпратени сигнали и до институции на ЕС.

След независимата гражданска инициатива за възстановяване на демокрацията и върховенството на закона, подкрепена от близо 7000 души  –  Харта 2013 – и   Европейската гражданска инициатива за медиен плурализъм,  подкрепена у нас от над 14 000 души,  Мрежата Свободно слово е поредна стъпка за акумулиране на енергия за промяна.

Ако от отделните инициативи най-после се стигне до така необходимото обединение на хората в медиите на основата на правила, принципи и демократични стандарти,  промяната има шанс.

*

Мрежата още няма сайт, но желаещите да се присъединят, както и  проявяващите интерес могат да следят Маргиналия, която отразява проявите,  блогове и сайтове на изразилите вече желание да участват,  и разбира се, този блог.

Класация на университетите 2014 според представянето им в интернет Reply

Публикувана е класацията на университетите и научните центрове  според представянето им в интернет (Rankings Web of Universities).

България е представена така – ето първите десет:

 

 

Софийският университет е 36-ти в Централна и Източна Европа и №842 в света,  (тази класация води Карловият университет, №100 в света)

Харта на цифровите права Reply

European Digital Rights (EDRi) e мрежа от организации, работещи в областта на цифровите права.

EDRi  публикува Харта на цифровите права

  • за достъп до информация и прозрачност;
  • за защита на данните и защита на личната неприкосновеност;
  • за достъп до интернет;
  • за съвременни мерки за защита на авторските права;
  • за противопоставяне на безконтролното следене ;
  • за анонимност и използване на криптиране;
  • срещу приватизирането на прилагането на законите от частни лица и организации;
  • за контрол върлху експорта на технологии за цензура и следене;
  • за развитие на интернет с участието и при зачитането на интересите на различните групи заинтересувани лица;
  • за свободния софтуер;
  • за демокрацията и върховенството на закона.

В скоро време Хартата ще бъде публикувана и в превод на български език.

 

Бяла книга : Политиката към авторското право в ЕС Reply

Европейската комисия проведе обществен консултационен процес за реформа на  политиката на ЕС към авторското право в цифровото време.

Очаква се издаване на съобщение на ЕК. Неофициално стана известен проект на съобщението, очаква се приемане през есента.

Темата се следи тук.

Истината за класациите за свобода на медиите по света 3

От Бойко Боев,  старши експерт в Article 19.

Днес Бойко коментира  класациите за медийна свобода, споделя личната си гледна точка  и представя излезлия наскоро анализ на Лаура Шнайдър  “Класациите: какво ни казват и какво не ни казват”.

 

boyko_boev

В работата си често използвам класациите за свобода на медиите по света. Правя това, за да се информирам за ситуацията в отделните страни. Понякога използвам данните, за да убедя властите, че са необходими промени за подобряване на положението на медиите.

Макар че не съм социолог, знам, че верността на подобен вид изследвания зависи от използваната методика. Например  когато стане дума за социологическите проучвания за изборните нагласи знам, че агенциите използват различни методики и дават различни резултати. Давал съм си сметка, че не знам как се правят класациите за свобода на медиите по света. Въпреки това, както признах, често ги ползвам. Предполагам, че правя това, защото класациите са най-лесният начин да разбира дали има медийна свобода. Освен това на практика рядко някой повдига въпроса за тяхната достоверност.
Преди две години сериозно се замислих за класациите за свободата на медиите. Причината беше разговорът ми с международна организация, която отразява събития, свързани с медиите по света и изготвя годишна класация на медийната свобода. Обадих се в организацията по повод позицията им по отношение на конкретно събитие в България. Секретарката ме свърза със служителя, отговарящ за България, след като разбра за какво се обаждам. Не познавах човека от другата страна на линията. Целта ми беше съвсем колегиално да информирам, че приложимите български закони по дадения случай са други и затова направените изводи за събитието – погрешни.

Колегата ме изслуша, но отказа да направи корекция. Вместо това започна да говори за лошото положение на медиите в България. Не се бях обадил, за да обсъждам този въпрос, затова при първата възможност приключих разговора. Все пак останах със съмнение за отношението към фактите на въпросния колега, който отговаряше за България. Разбрах също, че той не беше юрист и нямаше добра представа нито за правната страна на проблема, нито за българското право. Съжалих, че това е така.

В началото на годината ми се обади Лаура Шнайдър, която се представи като изследовател на Академията на Дойче веле за развитие на медиите. Много се зарадвах, когато научих за какво ме търси. Лаура каза, че Академията се интересува от класациите за свободата на медиите по света и иска да научи какво мисля към тях. Спомням си, че по време на разговора няколко пъти обявих, че очаквам с нетърпение доклада, за да науча кой и как подрежда въпросните списъци на държавите.

Преди седмици докладът на Лаура Шнайдър беше представен от Академията на Дойче веле. Основният въпрос в него е дали да вярваме на класациите за свобода на медиите по света. Изследвайки методологията на Репортери без граница, Фрийдъм Хаус, Международния съвет за изследвания и обмяна (IREX) и Фондация Фридрих Еберт и ЮНЕСКО, докладът прави заключение, че класациите не са обективни. Причините за това са липсата на общоприета дефиниция за свобода на медиите и използването на предимно западни експерти, които разчитат на свои наблюдения.

Ето накратко някои от наблюденията на Лаура Шнайдер за изготвянето на класациите:

  • Фрийдъм хаус изготвя своята класация на базата на 23 индикатора и 109 подиндикатора, като всяка държава може да получи обща оценка от 0 до 100. Оценяването на всяка страна се прави от един изследовател. Две трети от всички страни се оценяват в офиса на организацията във Вашингтон и само една трета на място. Оценките на изследователите се подлагат на проверка на регионални срещи и се сравняват с другите региони и миналогодишната ранглиста, преди да бъдат обявени публично. Основните слабости на тази класация според предлагания доклад са изработването на индикаторите от малко на брой хора, които са предимно американци, и изполването на мнението на един човек за оценяване на държавата.
  • Репортери без граница (РБГ) имат 87 индикатора. За всяка страна се попълва въпросник от един до петдесет души, които са местни партньори на РБГ, журналисти или изследователи, които живеят във въпросната страна. Фокусът на изследването е сигурността на журналистите. Всички резултати се проверяват от служителите на РБГ, които определят крайния резултат. Основните слабости според доклада са липсата на данни за броя на отговорилите на въпросите и различният брой местни респонденти в различните държави.
  • Индексът за устойчивост на медии на Международния съвет за изследвания и обмяна (IREX) се изготвя на базата на 40 индикатора. Фазите за събиране и анализ на данните са три. В първия етап участват 10-15 местни експерти (журналисти, НПО, университетски служители и други), които индивидиално дават своите оценки. Следва групово обсъждане. В третата фаза служителите на IREX определят каква оценка да дадат на държавите. Един служител определя мястото на държавите в класацията. Индексът е критикуван заради определянето на индикаторите от американци, заради връзките с американското правителство, както и заради крайното оценяване на държавите от един човек.

Пълният текст на изследването

Технологиите за контрол 2

Информацията от вчера за косвеното финансиране на издатели от страна на КТБ допълва разказа за несвободата на медиите в последните години.

През 2010 г.   по времето на управлението на ГЕРБ в закон беше предвиден публичен регистър за медийната собственост и тази мярка беше широко рекламирана като решение за прозрачността на собствениците на печатните издания –  “до действителен собственик”. Изменението в закона не беше с цел регулиране на медийни концентрации, а  – според мотивите  – с цел да може да се търси отговорност в случай на засягане на доброто име. През 2010 г. проблемът с концентрациите изобщо не се признаваше за валиден от управлението на ГЕРБ.

Тенденцията беше налице и преди 2010,  по времето на Станишев. По негово време се променяха законите, за да се продаде успешно ТВ2  и да се организира овладяването на цифровата телевизия в бъдеще. Въпросната телевизия е добър пример за ролята на фактора консултанти.  Независимо от собствеността, посочена в регистрите, с договори се урежда правото на консултанта да запазва контрол върху позиции, свързани с новините.

От това време датира продажбата на ТВ7   с  консултанти Кръстева – Пеевски  :  “НБМГ на Ирена Кръстева и синът й – зам. министърът на извънредните ситуации Делян Пеевски – официално влязоха във владение на ТВ 7 и в.  Експрес  от декември 2008 и консултантът поема оперативното управление на фирмите  ТВ Седем ЕАД и  Експрес БГ  АД”, се казва в  съобщението,   ТВ7  започва да използва оборотната аналогова честота на Гергов (29 март 2009),  а Ирена Кръстева получава 58 честоти без конкурс (с  аналоговите бележки). Тогава бяха и опитите за овладяване на регулаторите с увеличаване на състава им. При Станишев.

През 2010  – ако се върнем към регистъра за собствеността – се заговори за прозрачност, но беше съвършено ясно, че само се имитира дейност.  Тогава се отмени  ограничението за вертикална интеграция на медии и реклама.Медийното съдържание по времето на ГЕРБ показа  – въпреки уверенията на Борисов, че ГЕРБ няма медии – че положителното отразяване на властта беше абсолютно доминантно в десетки медии, поръчковата журналистика цъфтеше, държавните пари пребиваваха в КТБ, в същата посока с благословията на Станишев и довършителните действия през 2010  заминаха и разрешенията за  мултиплексите. Когато ВАЦ реши да се изтегли от България, допълнително стана ясно за каква игра на прозрачност става дума. Беше обявено, че сделката по придобиването е с банкови кредити, но при конфликта на собствениците стана ясно, че  дружествата, с чиито активи се обезпечават кредитите, стигат  до Любомир Павлов.

По време на кризата държавата стана основен източник на финансов ресурс,  а  средствата за информационни кампании се управляваха така, че скоро  ЕК санкционира България   –   ПР-и на властта първо са изготвяли технически задания, а след това са печелели поръчки. Депутатът  Пеевски и КТБ, властта и парите  работеха в единен ритъм и се защитаваха от интереса на медиите с всички средства. Местан отричаше, че   депутат на опозиционната ДПС   лее дитирамби за управляващите – Пеевски няма вестници – а Ирена Кръстева спечели дело срещу Икономедия за атаки и увреждане на доброто име с недоказани твърдения.

Тогава американският посланик, този любител на киното и джаза,  каза нещо за неясната собственост  на банките, а шефът на БНБ Искров веднага обяви, че на него собствеността на КТБ му е ясна. При събитията през 2014 се оказа, че все пак зад т.нар. омански фонд има люксембургска офшорка и връзката на КТБ с Оман е косвена: “люксембургското дружество Бългериън Акуизишън Къмпани ІІ С.а.р.Л. в качеството му на дружество, косвено контролирано от фонд  Генерален държавен резерв  на Султаната на Оман, има право да придобие акции с право на глас от Корпоративна търговска банка АД.” Това –  по повод недоказаните твърдения.

Когато ГЕРБ излезе от властта, твърденията започнаха  да се потвърждават. Вежди Рашидов призна, че ГЕРБ е оставил “всички мангизи да минават през банката, парите са на Доган, а Пеевски е боздуганът отпред с майка си.” Първото служебно правителство на Плевнелиев се зае с въпроса. Но дори през 2013 темата остана табу, дори  медии като Дойче Веле и Економист  не се разминаха с натиск от страна на КТБ, а от  Еми Барух и Иван Бедров се искаше да доказват широко известни, но трудно проверими в онова време факти.

Трудно проверими – до разпадането на тандема Василев – Пеевски. Тандема пари – власт. Защо: защото парите пожелали да играят самостоятелно за властта – “Цветан смяташе, че има сили да управлява държавата”, според Пеевски,  и защото Пеевски  „стигнал прекалено далеч и се вживява като властелин на България”, според Василев.

Медиите след разпада: част продължават да остават на Пеевски, въпреки обявената сделка Халпени.  Вчера Протестна мрежа публикува документи за финансови отношения на още три издателя с  кредитирани от КТБ търговски дружества. Не че от съдържанието досега не може да се направи извод за ориентация на тези медии, но връзката принадлежи към труднопроверимите факти. Това са “Про нюз България” АД (издател на вестниците  Труд  и  24 часа ), “Обединени свободни медии” АД (издател на  Преса и  Тема ) и “ГМ Прес” АД (съсобственик в  Стандарт прес ,  Шоу  и  Блиц  и издател на вестниците  Марица  и  Струма). Съответно сега са внесени молби за несъстоятелност в СГС  срещу тези издатели. Венелина Гочева казва днес, че атаката се дължи вероятно на факта, че българите имат доверие на 24 часа – очевидно включва и  Пеевски, който избра точно 24 часа да даде ексклузивното си интервю. И да, тези финансови връзки по странен начин обясняват новия Български медиен съюз като съюз край КТБ.

ТВ7, за която се твърди, че е собственост на Алегро Кепитал, на по-високо ниво (според някои източници) има собственик на същия адрес, на който е  Бългериън Акуизишън Къмпани.  Какви са тези пари по произход и каква  точно е ролята на Цветан Василев подлежи на изясняване. С днешна дата се водят дела за несъстоятелност на ТВ7, като в играта се появява и Ноу Фрейм Бареков, което е друга тема. Според Капитал в конфликта Ноу Фрейм – ТВ7  Цветан Василев е успял да  запази студиото в Герман.

Публицистиката в бТВ олеква, а очакванията за свободно и качествено новинарство, свързани с Венелин Петков, засега остават очаквания. Качествена журналистика на хартия в днешната българска среда  е  подвиг.  И качествена журналистика изобщо. За БНТ и БНР трябва да се говори отделно. Там освен общите проблеми има и специфични трудности.

На сметката на кръга Цветан Василев е и цифровата наземна телевизия. Скандалът е голям, ако фитилът наистина догаря. Типичен случай на пълно загърбване на обществения интерес заради корпоративния. Сега желанието е сметката да се поеме от  бюджета.

В разпространението на печатните издания е Лафка.

Според информация  за средствата, предоставени за информационни кампании по времето на правителството Орешарски, на първо място е  България он ер .

И така, технологиите за контрол, за които има информация, са все повече -

  • пряк натиск  върху журналистите в медиите, търговски или обществени;
  • косвен натиск върху журналистите чрез контрол върху назначенията на ключови позиции – ръководител на програма, ръководител на новините, маркетинг, юристи и др.
  • участие в собствеността, включително вертикална интеграция от рекламата до разпространението;
  • пряко финансиране с публичен ресурс – бюджет, оперативни програми;  насърчаване на проправителствено поведение и санкциониране на  проявите на независимост;
  • корпоративно  финансиране – пряко или косвено;  в частност  и финансиране чрез реклама;
  • операции върху състава на регулаторите; натиск на парламента върху СЕМ и опит за изземване на функциите;  особености на поведението на конкурентния регулатор по въпроси, свързани с медиите;
  • присвояване на саморегулирането;
  • възможността (отпадането на забраната в закона) ръководни длъжности в регулатора и обществените медии да бъдат заемани от сътрудници на бившата ДС също.

 

Кризите дават шанс за подготовка и приемане на ефективни мерки.

Но разбира се, мерките са само думи, ако липсва  политическата воля за прилагането им.

 

Франция: финансиране на телевизията: решения на CSA Reply

Френският регулатор за аудиовизия  CSA отказва да издаде разрешения за преобразуването на три платени телевизионни програми в безплатни.

Съветът отговаря отрицателно на  искането на:

  • TF1   – за новинарската програма LCI,
  • M6  –  за културната програма Paris Premiere,
  • Canal+  – за програмата за документални филми  Planete+.

Решението е интересно от гледна точка на използваните бизнес модели и тяхната ефективност. Телевизиите са предпочели да преминат от финансиране чрез абонамент към финансиране чрез реклама, но регулаторът е отказал да разреши – с различни мотиви. Оценката му се основава на икономически и неикономически съображения (качество и плурализъм). 

Решенията

Подобни решения се основават на  пазарен анализ. За има  анализ, трябва да се събира иформация. Към темата за ролята и функциите на медийния регулатор.

 

 

ЕСПЧ: Отговорност на медиите за изявления на трети лица Reply

От Бойко Боев,  старши експерт в Article 19.

boyko_boevМедиите носят отговорност за клеветнически изявления на трети лица. Затова преди публикация те следва да проверяват верността на тези изявления. В края на юни Европейският съд обаче прие в решението си по делото Axel Springer AG v. Germany (no. 2) (no. 48311/10), че съществуват изключения от това правило.

Жалбодателят, издател на ежедневника Билд, твърди, че съдебна забрана за публикуване на части от статия е в нарушение на правото му на свобода на изразяване. Въпросната статия се отнася до назначението на бившия канцлер Шрьодер за председател на германо-руски консорциум, създаден за построяването на тръбопровод за доставка на руски газ до Западна Европа.

Статията включва разсъждения на лидер от опозицията, според когото  г-н Шрьодер се е възползвал от положението си, докато е бил начело на правителството, за да осигури назначението си след края на политическата си кариера.

Решението на германския съд е било постановено по искане на г-н Шрьодер,  след като съдиите са намерили, че въпросните части от статията, която издателят е подготвял за публикуване, съдържат клеветнически твърдения. Според съдиите, медията може да публикува изявленията на лидера на опозицията само след като е установила, че те отговарят на истината и след получаването на отговор от г-н Шрьодер.

Европейският съд намери нарушение на правото на свобода на изразяване на жалбоподателя, тък като не се съгласи с германския съд, че спирането на публикацията отговаря на изискванията за необходимост в демократичното общество. От значение за Съда са:  общественият интерес от предмета на статията; фактът, че тя се отнася до висш държавник и съдържа разсъждения на представител на опозицията;   ефектът  на забраната за публикацията върху свободата на словото.

Според Съда, авторът на публикацията е действал професионално. В случая интерес представлява стандартът, приет от европейските съдии, за отговорността на медиите по отношение на изявления на трети лица. Той се базира на следните принципи:

  • От медиите не може да се изисква да проверяват във всички случаи верността на твърденията на трети лица.
  • Когато е налице фактическо твърдение за извършването на престъпление, медиите трябва да направят проверка.
  • Когато обаче се повдигат риторични въпроси от трето лице на основата на факти, тогава не е задължително да бъде направена проверка от страна на медиите.

Съдът прие за съществени следните обстоятелства в конкретния случай:

• Фактите в статията са били познати;
• Фактите са се отнасяли до въпрос от обществен интерес;
• Въпросите са повдигнати от политик, който е народен представител;
• Позицията на политика е получена в интервю, което независимо дали е могло да бъде редактирано впоследствие, преставлява една от най-важните средства на пресата, с които упражнява ролята си на обществено “куче-пазач”;
• Шрьодер е можел да започне дело срещу автора на изявленията, а не срещу вестника.

В заключение Съдът постанови, че наказването на журналист за подпомагане на разпростанението на твърдения, направени от лице в интервю,  може сериозно да затрудни допринасянето на пресата за обсъждането на въпроси от обществен интерес и затова може да бъде допуснато само при наличието на сериозни причини.

Друг съществен въпрос по това дело е дали журналистите трябва да получат задължително отговор от засегнатите лица преди публикуването на статиите си.

Съдът не се произнесе принципно по този въпрос, а разгледа какво е било поведението на автора на статията в конкретния случай. Европейските съдии се задоволиха с твърдението, че авторът е потърсил безуспешно отговор от Шрьодер. Дали наистина е било така? За Съда от значение са пропускът на германските съдии да разгледат това твърдение на журналиста и мълчанието на правителството по въпроса.

Поради това съдиите в Страсбург приемат, че в конкретния случай журналистът е направил усилие да потърси отговор.

Подкрепих, но ще оспорвам 1

За трети път през 2014  някой предлага промени в  уредбата на свободата на изразяване. Общото за  трите случая:

  • намерението  с правни средства от други отрасли да се регламентира  свободата на изразяване и медиите и
  • необяснимата, на места пародийна безотговорност към евентуалните резултати, ако проектите бъдат приети.

Нов НК

Разпоредбите за режима на фотографиране бяха незащитими и основателно бяха оценени като  опит за създаване на  правна пречка срещу граждански контрол върху властта. Проблемни бяха и разпоредбите относно порнографията, цензурата, защитата на интелектуалната собственост, защитата на класифицираната информация.

Министърът на правосъдието Зинаида Златанова – участвала в приемането на проекта от МС –  по-късно каза, че ще отстоява тезата, че нов НК не е необходим.

252а НК

Това е  допълнение в НК, поискано от Йордан Цонев по идея на БНБ.

Има поне пет причини подобно изменение да не   бъде внесено – не е мотивирано, няма оценка на въздействието, предвижда наказание дори за истина, има т.нар. смразяващ ефект, предвижда ескалация на репресията и криминализиране въпреки наличието на чл. 152а ЗКИ, който от своя страна също не е оценяван за ефективност.

Според мотивите проектът цели превенция срещу всяването на смут и страх в населението. Вече се изясни -  страх и смут внася  хаотичното –  или некомпетентно  – или небезпристрастно институционално  поведение.

В последна сметка на първо четене изменението беше прието с гласовете на ДПС и ГЕРБ, но шефът на ГЕРБ   с “така се случи” и “моите веднага цопнаха и гласуваха закон за цензура” увери, че проектът ще бъде оставен без движение.

Изменения в Изборния кодекс  2014

Това е проект за изменение в Изборния кодекс в частта за медиите. Мая Манолова, вносител заедно с Мартин Захариев и Стефан Данаилов, заяви, че  дори и не го подкрепя  и в следващ момент ще настоява проектът да не мине. 

Проектът е изготвен  от ГИСДИ на основата на мониторинг на кампанията за избори на членове на ЕП, се казва на сайта на организацията.

Становище има и Съветът за електронни медии. То не се отклонява от изразяваната вече позиция на СЕМ, че медиите трябва да бъдат отговорни, а разпоредбите – прецизни и обсъдени с представители на медиите. Очевидно това не се е случило, проектът е внесен и – преди да  изсъхне мастилото на подписа на Мая Манолова под него – тя успя три пъти да се отрече от него в телевизора.

Редакционната отговорност е дефинирана в Директивата за аудиовизуалните медийни услуги. Както посочва и СЕМ,  за радиото и телевизията някои от разпоредбите в проекта  действат от 15 години, сега в друг закон се прави опит да се  формулират за повече адресати, но за кратък специфичен период – предизборната кампания.

В перспектива трябва да се говори за редакционната отговорност,  има какво да се коментира,  тук обаче темата е другадвойната позиция и  вземането на решения в държавата.

*

Не е лесно.  Мартин Захариев  твърдеше преди време по повод избора на Пеевски, че така било писано да ни се случи. Какво е писано не е много ясно – но е проверимо, че  лично той гласува за Пеевски – но пък после каза, че  било най-големият гаф в най-новата ни история. Така и за мораториума върху продажбата на земя – подкрепи решението, а после подписа искането до Конституционния съд за противоконституционност.

Не подкрепят – но внасят и гласуват – но фактически не подкрепят –  но ако мине.

Тайна на източниците: BG практики Reply

Би трябвало журналистите в  България да нямат проблеми със защитата на тайната на източниците –  стандарт, изведен при прилагането на Конвенцията за правата на човека.

Но опити на институции да изискват  разкриване на тайната на източниците има  – и тези опити трябва да стават известни.

КФН по-добре да повиши ефективността на  ФН,  защото става ясно, че ФН не е бил ефективен и не медиите са виновни за това.

А и – както пише днес самият Цветан Василев – КТБ: При една медийна атака банката би устояла.

 

 

Право да бъдеш забравен: първи реакции от прилагането Reply

Решението Google Spain  на Съда на ЕС започна да се прилага. С особено внимание се следят действията на Google  поради факта, че според медиите търсачката осъществява повече от 90% от онлайн търсенията в Европа. Google оповести    механизъм  за премахване на резултати от търсене. От компанията са заявили, че има над 70 000 искания за премахване на връзки към повече от 276 000 уеб страници от държави от ЕС, главно от Франция, Германия, Великобритания, Испания и Италияв момента по около 1000 искания дневно.

The Guardian, Daily Mail  и  BBC са между първите медии, които реагират на заличаване на връзки към публикации и коментари в сайтовете им.

Потърсен за коментар, говорителят на Google  казва, че това е нов процес за компанията, ще се търси обратна връзка и ще се работи   с органите за защита на лични данни.

Райън Хийт, говорител на  Нели Крус, заявява пред ВВС, че не разбира как заличаването на връзките (в определени  конкретни случаи)  е в полза на обществения интерес, като добавя, че  правото да бъдеш забравен   не е начин  хората да  рhotoshop-ират  собствения си живот

Публикацията

 

Медиен плурализъм: Европейска гражданска инициатива и не само 3

На 19 август 2014 изтича срокът за подкрепа на Европейската гражданска инициатива за медиен плурализъм.

Това съобщение изглежда изисква по-нататъшни уточнения:

  • какво е медиен плурализъм;
  • какво е Европейска гражданска инициатива (ЕГИ);
  • с какво ЕГИ може да е полезна за медийния плурализъм;
  • практически: какво може да се направи.

Медиен плурализъм

Медиен плурализъм е характеристика на демократичната медийна среда. Британският регулатор казва, че   медиен   плурализъм е налице, когато има:

  • разнообразие на съдържанието, включително на гледните точки, в рамките на отделните медии (вътрешен плурализъм) и медийната система като цяло (външен плурализъм) и
  • предотвратяване отделен собственик на медия или глас да има твърде голямо влияние върху общественото мнение и политическия дневен ред.

Проблемът с голямото влияние  е много сериозен: и не става въпрос само за собственост – а именно за влияние. Вестниците формално може да са на Ирена Кръстева или на Халпени, а влиянието да е на (фактора) Пеевски, не на конкретното физическо лице  – а на  партийно-корпоративните интереси зад тялото Пеевски.

*

Европейска гражданска инициатива

Най-малко един милион граждани от най-малко седем държави могат да предложат на ЕК да придвижи определено законодателно предложение. Обикновено става дума за предложения, които  не са включени в намеренията на ЕК.  Такава е ЕГИ за медиен плурализъм. Има изготвено законодателно предложение в защита на медийния плурализъм.  Български партньор е Move.bg,  неправителствени организации и медии също се включват в акцията.

С какво може да е полезна ЕГИ за медиен плурализъм:  предлага се приемане на директива, съдържаща мерки срещу концентрациите, за системно наблюдение върху плурализма и рисковете, за ограничаване на възможността политици да контролират медии. Методологията за системно  наблюдение върху плурализма на ниво ЕС е в развитие  – през 2009 г. са уточнени над 200 индикатора, целта е всяка държава автономно да е в състояние също да прави оценка.

*

Гарантира ли ЕГИ медийния плурализъм

Трябва да се вземат предвид следните обстоятелства:

1. ЕК не е длъжна при всяка ЕГИ да дава ход на законодателна процедура. Може и мотивирано да откаже.

2. Ако даде ход и директива бъде приета,  тя се въвежда в националното законодателство от българския парламент - такъв, какъвто е.  Какъвто сме го избрали.

3. Дори да бъдат въведени адекватни мерки в българския медиен закон, писаното право не гарантира резултата.  То само създава предпоставки  – и едва ако нормите да бъдат прилагани  добросъвестно и еднакво, ще доведат до резултат.

4. Прилагането на правото зависи от институциите – от парламента, от регулаторите,  от съдебната система.  Има проблем: Ако парламентът отменя ограничения, неудобни на медийните магнати. Ако конкурентният регулатор не   прилага конкурентния закон. Ако регулаторът за електронни съобщения раздава честоти по критерий обем реклама. Ако ВАС потвърждава решението на регулатора за аналоговите честоти. Ако ВАС не вижда проблем в решението за мултиплексите. Ако спорът между Цветан Василев и Пеевски случайно е разпределен в неслучайни съдии.

*

Какво може да се направи

ЕГИ за медиен плурализъм е  възможност за гражданите да поискат ЕС да приеме допълнителни мерки за защита на плурализма.  До момента са събрани по-малко от 117 000 подписа,  двата прага не са достигнати – за брой подписали и за брой държави.  За да бъде призната България като държава, подкрепила ЕГИ за медиен плурализъм, трябва тук да бъдат събрани 13 500 подписа, в момента са събрани 3000 (22 %), в другите държави са по-нисък процент. На тази карта може да се следи състоянието на ЕГИ по държави.  До 19 август се събират подписи на адрес http://www.mediainitiative.eu/

Подкрепата на инициативата  не отменя задължението да се решават собствените ни вътрешни  задачи, напротив.

Избори,  качествен парламент, независими регулатори, безпристрастен съд. Реформи. Закони. Отговорна журналистика.

Участие в bTV

Участие в България он Ер

ЗЕС след обявяването на директива 2006/24 за невалидна Reply

Една седмица след обявяването на Директива 2006/24 за невалидна  омбудсманът Константин Пенчев е сезирал Конституционния съд   с искане да се обявят за противоконституционни   текстове от ЗЕС, които регламентират събирането на трафични данни.

Медиапул има становището на ВКС по конституционно дело 8/2014.  Според  съдиите  въведените възможности за достъп до личната кореспонденция на интернет потребителите са “безусловни, всеобхватни и постоянни, което положение е конституционно нетърпимо”.

Връзка към публикацията на Борис Митов  – в очакване на решението на КС.

Съд на ЕС: видеонаблюдение и личен живот Reply

Днес стана известно заключението на Генералния адвокат  по дело C‑212/13  по преюдициално запитване в рамките на дело František Ryneš срещу Úřad pro ochranu osobních údajů.

Директива  96/45 за личните данни  не се прилага по отношение на обработването на лични данни, „когато се извършва от физическо лице в хода на [изцяло] лични или домашни занимания“.

Гражданинът Ryneš е   инсталирал под стряхата на къщата си камера за видеонаблюдение, която записва не само входа на къщата му, но също така улицата, която е обществена, и отсрещната къща.

Поставен е въпрос към Съда на ЕС дали в случая става дума за посоченото изключение – в който случай Директивата би била неприложима.

Установява се, че Ryneš използва камера, инсталирана под стряхата на къщата му. Камерата е фиксирана без възможност да бъде насочвана и записва входа към дома му, улицата, която е обществена, и входа на отсрещната къща. Системата позволява единствено видеозапис, който се съхранява в записващо оборудване при непрекъснато подаване, а именно върху твърд диск. След запълване на капацитета новият запис заменя стария. Записващото оборудване не е снабдено с монитор, поради което картината не може да се разгледа незабавно. Само г‑н Ryneš има пряк достъп до системата и данните в нея.

Единствената причина за използването на тази камера от г‑н Ryneš е защитата на собствеността, здравето и живота му, както и тези на неговото семейство. Той самият, както и неговото семейство, са обект на посегателства в продължение на няколко години , стъклата на прозорците  са чупени многократно.Благодарение на системата за видеонаблюдение са идентифицирани двама заподозрени. Записите са предоставени на полицията и впоследствие са използвани като доказателства в рамките на наказателното производство.

Ако Директивата се прилага, в случая има нарушения:

  • придобивани са лични данни на лицата, движещи се по улицата,   без тяхно съгласие;
  • съответните лица не са били информирани за обработването;
  • като администратор г‑н Ryneš не е изпълнил задължението си за отчитане на обработването към Службата.

Според Генералния адвокат:

Изключението (обработването на лични данни, когато се извършва от физическо лице в хода на [изцяло] лични или домашни занимания)  не се отнася до крайната цел на обработването на лични данни, както е описана в преюдициалното запитване, а именно защитата на „собствеността, здравето и живота на собствениците [на жилището]“.

  • Личните занимания   са тясно и обективно свързани с личния живот на дадено лице, без да засягат чувствително личната сфера на други лица. Тези занимания могат при все това да протичат извън дома.
  • Домашните занимания са свързани със семейния живот и се осъществяват по принцип в домашна обстановка или на други места, споделяни от членовете на семейството, като например вила, хотелска стая или личен автомобил.

Видеонаблюдение, което включва и обществено пространство, не може да бъде разглеждано като изцяло домашно занимание, тъй като обхваща и лица, които нямат никаква връзка със съответното семейство и които желаят да запазят своята анонимност. Както отбелязва Съдът, „обстоятелството, че запазването на данните и последващото им използване се осъществяват, без“ съответните лица „да са информирани за това, може […] да породи усещане в съзнанието на съответните лица, че личният им живот е обект на постоянно наблюдение“.

ГА предлага на Съда заключение:

Използването на разположена върху семейно жилище система за видеонаблюдение за защита на собствеността, здравето и живота на собствениците му, която обхваща и наблюдение на обществено пространство, не може да се окачестви като обработване на лични данни, което се извършва от физическо лице в хода на изцяло лични или домашни занимания по смисъла на член 3, параграф 2 от Директива 95/46/ЕО.

В този смисъл  Директива 95/46 е приложима.

Фактът, че Директива 95/46 се прилага в такава ситуация, не предполага сам по себе си незаконосъобразност на действията на г‑н Ryneš. За сметка на това именно в рамките на Директива 95/46 трябва да се осъществи претеглянето между основните права, приложими по главното производство.

В конкретния случай ми се струва, че упражняваната от г‑н Ryneš дейност е законосъобразна и има за цел да защити ползването от негова страна на други основни права, като правото на собственост и това на семеен живот, смята Генералният адвокат.

 

 

Право да бъдеш забравен: още съдебни решения Reply

В ново съдебно решение (Equustek Solutions Inc. v Jack , 2014 BCSC 1063) – този път в канадската провинция Британска Колумбия – на Google е разпоредено да не включва в резултатите   от търсенето сайт,  свързан с   продажба на пиратски стоки.

Първото канадско решение след решението на Съда на ЕС за правото да бъдеш забравен. Доколкото става ясно, досега носителят на права е искал блокиране на отделни URL, а сега Google е получил от съда нареждане да не   индексира (да  де-индексира) сайта на компанията.

Отново, както и при нас, според съда Канада има юрисдикция върху Google  Canada. Michael Geist се вълнува в блога си докъде ще се стигне, ако всеки има юрисдикция върху търсачките.

Отново, както и при нас, се обсъжда ролята на търсачката, благодарение на която има достъп до въпросния сайт  – пасивна или активна. В Канада приемат, че Google е невинен наблюдател, но   несъзнателно улеснява   продължаващите нарушенияНе е точно така в решението C-324/09 на Съда на ЕС с предмет преюдициално запитване в рамките на производство L’Oréal и др./eBay, където се прави извод, че операторът има активна роля, която му дава възможност да се запознае или да контролира данните относно тези предложения, когато оказва съдействие при представянето им в интернет.

Google обжалва.

Тончо Жечев на 85 Reply

На 6 юли професор Тончо Жечев щеше да навърши 85 години.

Юрист по образование. Писател.

Автор на Българският Великден или страстите български.

Член на медийния регулатор в първите години на медийната регулация.

 

 

Toncho01100213

Има площад   “Проф. Тончо Жечев” в шуменския квартал „Дивдядово”.

С решение № 573 на Столичния общински съвет от 13.07.2006 година  за наименуване на улици в район “Витоша” има и улица “Проф. Тончо Жечев”.

 

 

Икономика, основана на данни Reply

В Официален вестник:

Съобщение COM(2014) 0442 final  Към просперираща икономика, основана на данни


Европейският съвет  призова за действия на ЕС, с които да се осигурят подходящи условия за единен пазар на големи информационни масиви и изчисления „в облак“.

В сравнение със САЩ  европейската цифрова икономика възприема бавно революцията в данните, а освен това ѝ липсва съпоставим промишлен капацитет. Финансирането на научните изследвания и иновациите в тази област в ЕС е под критичното равнище, а съответните дейности като цяло не са координирани. Липсват експерти, които да могат да претворят новите технологии в конкретни възможности за бизнес. Сложността на сегашната правна среда, както и недостатъчният достъп до големи масиви от данни и необходимата за тях базова инфраструктура, възпрепятстват малките и средните предприятия да навлязат на пазара и задушават иновациите.

С настоящото съобщение се дава отговор на този призив, като се очертават характеристиките на основаната на данни икономика на бъдещето и се представят някои оперативни изводи с цел да се подпомогне и ускори преходът към нея. Посочват се настоящите и бъдещите дейности в областта на изчисленията „в облак“.

Интелектуална собственост: план за действие на ЕС 1

В Официален вестник:

Съобщение на ЕК  “Към обновен консенсус относно прилагането на правата върху интелектуалната собственост: план за действие на ЕС”.

Съобщението започва с твърдение за съществуващ консенсус, който ЕК има намерение да обновява:

Съобщението се съсредоточава върху прилагането на правата на интелектуална собственост. То има за цел да надгради консенсусната позиция, че политиката за упражняване на ПИС трябва да бъде съсредоточена върху борбата срещу нарушенията   с търговско измерение, които нанасят най-големи щети. Намерението е да бъдат предложени нови инструменти за упражняване на ПИС, като например подходът „следвай парите“, който е насочен към лишаване на нарушителите в търговско отношение от приходните потоци, подтикнали ги към подобни дейности.

По-нататък ЕК очертава дейности, които има намерение да извършва за защита и борба с нарушенията.

Допълнително:

  • Съобщение на ЕК за стратегия за защита на правата на ИС в трети страни
  • SWD за защита на правата на ИС в трети страни

Държавна помощ за филми: прозрачност Reply

Европейската комисия изменя някои свои съобщения, включително Съобщението относно  държавната помощ за филми и други аудиовизуални произведения.

Посоката е прозрачност и либерализация. Новото съобщение за измененията.

Прозрачността улеснява правоприлагането за националните и регионалните органи, като повишава информираността относно отпуснатите на различни равнища помощи, а оттук и за гарантирането на по-добър контрол и проследяване на национално и местно равнище. Прозрачността дава и възможност да бъдат намалени задълженията за докладване и административната тежест, свързана с докладването.

Нов текст:

„Държавите  гарантират публикуването на следната информация на подробен уебсайт за държавни помощи на национално или регионално равнище:

пълния текст на одобрена схема за помощ или решението за отпускане на индивидуална помощ, както и на разпоредбите за тяхното прилагане или връзка към тях,

самоличността на предоставящия орган или органи,

самоличността на индивидуалните бенефициери, формата и размера на помощта, отпусната на всеки бенефициер, датата на предоставяне, вида на предприятието (МСП/големи предприятия), региона, в който се намира бенефициерът (по NUTS ниво II), и основния стопански сектор, в който бенефициерът упражнява своята дейност (на равнище група по NACE ).

Това изискване може да отпадне за индивидуални помощи под 500 000 евро. За схеми под формата на данъчно предимство информацията за размера на индивидуалните помощи може да бъде предоставена в следните диапазони (в млн. евро): [0,5—1]; [1—2]; [2—5]; [5—10]; [10—30]; [30 и повече].

Тази информация трябва да се публикува, след като бъде взето решението за отпускането на помощта, да се съхранява в продължение на най-малко 10 години и да бъде достъпна за широката общественост без ограничения. От държавите членки няма да се изисква да публикуват горепосочената информация преди 1 юли 2016 г. 

Либерализирането на правилата дава възможност на Комисията да се съсредоточи върху случаите, които нарушават най-силно конкуренцията, като същевременно се остави повече гъвкавост на държавите  да въведат помощи, нарушаващи конкуренцията в по-малка степен.

 

 

 

252а НК, при всяване на смут и страх Reply

За предложеното от Йордан Цонев по идея на БНБ   допълнение в НК:

Чл. 252 а. (1) Който разпространява заблуждаваща или невярна информация или други сведения за банка или финансова институция, които могат да доведат до всяване на паника в населението, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години.

(2) Когато с дейността по ал. 1 са причинени другиму значителни вреди или са получени значителни неправомерни доходи, наказанието е лишаване от свобода от пет до десет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.

Мотивите:

През последните дни чрез разпространение на невярна информация и слухове, беше направен опит за дестабилизация на държавата чрез атака срещу българската банкова система, без каквито и да е основания за това, което нанесе вреди както на отделни банки, така и на техните вложители, които бяха принудени предсрочно да прекратяват депозитите си като губят лихвата по тях. В резултат, се наблюдаваше напрежение сред вложителите на някои от търговските банки. Това наложи държавата, в лицето на Правителството и Централната банка да ангажира значителни ресурси за нормалното функциониране на банковия сектор и успокояване на населението и фирмите. Подобни атаки са пряко насочени срещу спестяванията на българските граждани и фирми, и срещу финансовата стабилност, като основен елемент от националната сигурност на страната.

По тази причина е необходимо в Наказателния кодекс да има специализиран текст, който да криминализира подобни прояви, свързани с всяване на смут и страх в населението чрез разпространяване на невярна информация по отношение на банките и финансовите институции. Подобен текст има превантивна цел, за да осигури спокойното функциониране на финансовия сектор и да предотврати в бъдеще възможността банковата и финансовата стабилност на страната да бъде подронвана по подобен криминален начин.

*

Има достатъчно критични анализи в медиите, които обосновават защо предложената разпоредба е необоснована, неадекватна и непропорционална (безсилие  и  глупост), най-малко защото:

  • “заблуждаваща или невярна информация”:  при пълната непрозрачност по отношение на някои банки, особено работещи с публичен ресурс като КТБ, всяко и всякакво съобщение е с риск да е неточно или частично да отразява ситуацията.
  • “или други сведения”: и за истина се предвижда наказание.
  • “които могат да доведат”: няма значение дали целта е да се засегне  доверието,  дали цели паника и  нестабилност – или, напротив, публикацията предупреждава за проблем:  предвижда се затвор  за вестоносците, не за причинителите на негативна тенденция или криза.
  • “лишаване от свобода”:   предвидените глоби в Закона за кредитните институции са високи, няма данни да са прилагани и не е ясно какво налага ескалация. Криминализиране, дори повече – предвиждане на санкция лишаване от свобода – дори с превантивна цел  – не е мярка, която може да се гласува на основата на пет изречения мотиви.

Смут и страх в населението всява липсата на държава.  Грешките на главния прокурор  в частност също.

 

ЕС: укрепване на принципите на правовата държава Reply

В отговор на призива на Съвета и ЕП от 2013 г. Европейската комисия прие съобщение СОМ (2014) 158 Нова уредба на ЕС за укрепване на принципите на правовата държава 

и приложение относно Принципите на правовата държава.

Комисията и ЕС търсят решения, тъй като  – според съобщението – съществуващите механизми и процедури не са достатъчно ефективни за  реакция на заплахите за принципите на правовата държава.  Търси се решение за ефективна  и еднаква защита на тези принципи във всички държави  от ЕС.

Целта на уредбата е да се намери решение на бъдещи заплахи за принципите на правовата държава, преди да бъдат изпълнени условията за активиране на механизмите, предвидени в член 7 от Договора за Европейския съюз. Доколкото сега Съдът може да се включи при нарушаване на конкретна разпоредба от правото на ЕС,  според ЕК уредбата цели да запълни празнина, не представлява алтернатива на механизмите на член 7 от ДЕС, а ги предхожда и допълва.

Правовата държава гарантира, че всички публични органи на власт действат в рамките на ограниченията, определени със закон, в съответствие с ценностите на демокрацията и основните права и под контрола на независими и безпристрастни съдилища. Принципите на правовата държава не са изчерпателно дефинирани, но включват

  • законността, което означава прозрачен, отчетен, демократичен и плуралистичен законодателен процес;
  • правната сигурност;
  • забраната на произвола на органите на изпълнителната власт;
  • независимостта и безпристрастността на съда;
  • ефективният съдебен контрол със зачитане на основните права;
  • равенството пред закона.

7TEU

 

Прозрачен, отчетен, демократичен и плуралистичен законодателен процес. Всички органи на публична власт – в рамките на закона. Съдът  – независим и безпристрастен.

Както се вижда и от съобщението, отговорността е на държавите. Гражданите да си върнат държавата – и реформи.

ЕС: изпълнение на икономическите препоръки на ЕК 1

В ново изследване по възлагане на Европейския парламент се оценява изпълнението на икономическите препоръки на Европейската комисия от страна на  държавите от ЕС (2011-2012).

Данните са от държавите, ЕК, МВФ и ОИСР.

Според изследването, държавите са изпълнили едва около 18 на сто от препоръките на ЕК в разглежданата област;  за България – 58 на сто, вж стр. 11-17.

2012measures

ВС на САЩ: достъп до информацията в цифровите устройства: само с изричен съдебен акт 2

В решение по делото Riley v. California  Върховният съд на САЩ единодушно (9:0) реши, че достъп до информацията в цифровите устройства може да има само при изричен съдебен акт, дори да става дума за телефон на правомерно задържан гражданин.

Накратко, полицаи да претърсват телефони на задържани е нарушение на Конституцията. На САЩ.

Какво казва съдът: съвременните приложения предлагат широка гама от инструменти за управление на подробна информация за всички аспекти на живота на дадено лице. Има приложения за новини за  Демократическата партия   и за Републиканската партия; приложения за алкохол, наркотици, хазарт и зависимости; приложения за споделяне на информация за молитвени нужди; приложения за проследяване на бременността; приложения за планиране на бюджета; приложения за  хоби или занимания; приложения за   романтичния живот. Има приложения за покупка или продажба на почти всичко, и записите на такива сделки могат да бъдат достъпни в телефона за неопределено време. Собственик на  смарт телефон   има инсталирани средно по 33 приложения, които заедно разкриват целия живот на потребителя.

Допълнително съдът взема предвид, че потребителите се възползват от  изчислителни облаци

Полезно решение не само за американци,  с много сериозна подготовка  по делото на неправителствения сектор: EPIC, досие