Публикувана е класацията на университетите и научните центрове  според представянето им в интернет (Rankings Web of Universities).

България е представена така – ето първите десет:

 

 

Софийският университет е 36-ти в Централна и Източна Европа и №842 в света,  (тази класация води Карловият университет, №100 в света)

European Digital Rights (EDRi) e мрежа от организации, работещи в областта на цифровите права.

EDRi  публикува Харта на цифровите права

  • за достъп до информация и прозрачност;
  • за защита на данните и защита на личната неприкосновеност;
  • за достъп до интернет;
  • за съвременни мерки за защита на авторските права;
  • за противопоставяне на безконтролното следене ;
  • за анонимност и използване на криптиране;
  • срещу приватизирането на прилагането на законите от частни лица и организации;
  • за контрол върлху експорта на технологии за цензура и следене;
  • за развитие на интернет с участието и при зачитането на интересите на различните групи заинтересувани лица;
  • за свободния софтуер;
  • за демокрацията и върховенството на закона.

В скоро време Хартата ще бъде публикувана и в превод на български език.

 

???????????????????????????????

 

Европейската комисия проведе обществен консултационен процес за реформа на  политиката на ЕС към авторското право в цифровото време.

Очаква се издаване на съобщение на ЕК. Неофициално стана известен проект на съобщението, очаква се приемане през есента.

Темата се следи тук.

От Бойко Боев,  старши експерт в Article 19.

Днес Бойко коментира  класациите за медийна свобода, споделя личната си гледна точка  и представя излезлия наскоро анализ на Лаура Шнайдър  “Класациите: какво ни казват и какво не ни казват”.

 

boyko_boev

В работата си често използвам класациите за свобода на медиите по света. Правя това, за да се информирам за ситуацията в отделните страни. Понякога използвам данните, за да убедя властите, че са необходими промени за подобряване на положението на медиите.

Макар че не съм социолог, знам, че верността на подобен вид изследвания зависи от използваната методика. Например  когато стане дума за социологическите проучвания за изборните нагласи знам, че агенциите използват различни методики и дават различни резултати. Давал съм си сметка, че не знам как се правят класациите за свобода на медиите по света. Въпреки това, както признах, често ги ползвам. Предполагам, че правя това, защото класациите са най-лесният начин да разбира дали има медийна свобода. Освен това на практика рядко някой повдига въпроса за тяхната достоверност.
Преди две години сериозно се замислих за класациите за свободата на медиите. Причината беше разговорът ми с международна организация, която отразява събития, свързани с медиите по света и изготвя годишна класация на медийната свобода. Обадих се в организацията по повод позицията им по отношение на конкретно събитие в България. Секретарката ме свърза със служителя, отговарящ за България, след като разбра за какво се обаждам. Не познавах човека от другата страна на линията. Целта ми беше съвсем колегиално да информирам, че приложимите български закони по дадения случай са други и затова направените изводи за събитието – погрешни.

Колегата ме изслуша, но отказа да направи корекция. Вместо това започна да говори за лошото положение на медиите в България. Не се бях обадил, за да обсъждам този въпрос, затова при първата възможност приключих разговора. Все пак останах със съмнение за отношението към фактите на въпросния колега, който отговаряше за България. Разбрах също, че той не беше юрист и нямаше добра представа нито за правната страна на проблема, нито за българското право. Съжалих, че това е така.

В началото на годината ми се обади Лаура Шнайдър, която се представи като изследовател на Академията на Дойче веле за развитие на медиите. Много се зарадвах, когато научих за какво ме търси. Лаура каза, че Академията се интересува от класациите за свободата на медиите по света и иска да научи какво мисля към тях. Спомням си, че по време на разговора няколко пъти обявих, че очаквам с нетърпение доклада, за да науча кой и как подрежда въпросните списъци на държавите.

Преди седмици докладът на Лаура Шнайдър беше представен от Академията на Дойче веле. Основният въпрос в него е дали да вярваме на класациите за свобода на медиите по света. Изследвайки методологията на Репортери без граница, Фрийдъм Хаус, Международния съвет за изследвания и обмяна (IREX) и Фондация Фридрих Еберт и ЮНЕСКО, докладът прави заключение, че класациите не са обективни. Причините за това са липсата на общоприета дефиниция за свобода на медиите и използването на предимно западни експерти, които разчитат на свои наблюдения.

Ето накратко някои от наблюденията на Лаура Шнайдер за изготвянето на класациите:

  • Фрийдъм хаус изготвя своята класация на базата на 23 индикатора и 109 подиндикатора, като всяка държава може да получи обща оценка от 0 до 100. Оценяването на всяка страна се прави от един изследовател. Две трети от всички страни се оценяват в офиса на организацията във Вашингтон и само една трета на място. Оценките на изследователите се подлагат на проверка на регионални срещи и се сравняват с другите региони и миналогодишната ранглиста, преди да бъдат обявени публично. Основните слабости на тази класация според предлагания доклад са изработването на индикаторите от малко на брой хора, които са предимно американци, и изполването на мнението на един човек за оценяване на държавата.
  • Репортери без граница (РБГ) имат 87 индикатора. За всяка страна се попълва въпросник от един до петдесет души, които са местни партньори на РБГ, журналисти или изследователи, които живеят във въпросната страна. Фокусът на изследването е сигурността на журналистите. Всички резултати се проверяват от служителите на РБГ, които определят крайния резултат. Основните слабости според доклада са липсата на данни за броя на отговорилите на въпросите и различният брой местни респонденти в различните държави.
  • Индексът за устойчивост на медии на Международния съвет за изследвания и обмяна (IREX) се изготвя на базата на 40 индикатора. Фазите за събиране и анализ на данните са три. В първия етап участват 10-15 местни експерти (журналисти, НПО, университетски служители и други), които индивидиално дават своите оценки. Следва групово обсъждане. В третата фаза служителите на IREX определят каква оценка да дадат на държавите. Един служител определя мястото на държавите в класацията. Индексът е критикуван заради определянето на индикаторите от американци, заради връзките с американското правителство, както и заради крайното оценяване на държавите от един човек.

Пълният текст на изследването

Информацията от вчера за косвеното финансиране на издатели от страна на КТБ допълва разказа за несвободата на медиите в последните години.

През 2010 г.   по времето на управлението на ГЕРБ в закон беше предвиден публичен регистър за медийната собственост и тази мярка беше широко рекламирана като решение за прозрачността на собствениците на печатните издания –  “до действителен собственик”. Изменението в закона не беше с цел регулиране на медийни концентрации, а  – според мотивите  – с цел да може да се търси отговорност в случай на засягане на доброто име. През 2010 г. проблемът с концентрациите изобщо не се признаваше за валиден от управлението на ГЕРБ.

Тенденцията беше налице и преди 2010,  по времето на Станишев. По негово време се променяха законите, за да се продаде успешно ТВ2  и да се организира овладяването на цифровата телевизия в бъдеще. Въпросната телевизия е добър пример за ролята на фактора консултанти.  Независимо от собствеността, посочена в регистрите, с договори се урежда правото на консултанта да запазва контрол върху позиции, свързани с новините.

От това време датира продажбата на ТВ7   с  консултанти Кръстева – Пеевски  :  “НБМГ на Ирена Кръстева и синът й – зам. министърът на извънредните ситуации Делян Пеевски – официално влязоха във владение на ТВ 7 и в.  Експрес  от декември 2008 и консултантът поема оперативното управление на фирмите  ТВ Седем ЕАД и  Експрес БГ  АД”, се казва в  съобщението,   ТВ7  започва да използва оборотната аналогова честота на Гергов (29 март 2009),  а Ирена Кръстева получава 58 честоти без конкурс (с  аналоговите бележки). Тогава бяха и опитите за овладяване на регулаторите с увеличаване на състава им. При Станишев.

През 2010  – ако се върнем към регистъра за собствеността – се заговори за прозрачност, но беше съвършено ясно, че само се имитира дейност.  Тогава се отмени  ограничението за вертикална интеграция на медии и реклама.Медийното съдържание по времето на ГЕРБ показа  – въпреки уверенията на Борисов, че ГЕРБ няма медии – че положителното отразяване на властта беше абсолютно доминантно в десетки медии, поръчковата журналистика цъфтеше, държавните пари пребиваваха в КТБ, в същата посока с благословията на Станишев и довършителните действия през 2010  заминаха и разрешенията за  мултиплексите. Когато ВАЦ реши да се изтегли от България, допълнително стана ясно за каква игра на прозрачност става дума. Беше обявено, че сделката по придобиването е с банкови кредити, но при конфликта на собствениците стана ясно, че  дружествата, с чиито активи се обезпечават кредитите, стигат  до Любомир Павлов.

По време на кризата държавата стана основен източник на финансов ресурс,  а  средствата за информационни кампании се управляваха така, че скоро  ЕК санкционира България   –   ПР-и на властта първо са изготвяли технически задания, а след това са печелели поръчки. Депутатът  Пеевски и КТБ, властта и парите  работеха в единен ритъм и се защитаваха от интереса на медиите с всички средства. Местан отричаше, че   депутат на опозиционната ДПС   лее дитирамби за управляващите – Пеевски няма вестници – а Ирена Кръстева спечели дело срещу Икономедия за атаки и увреждане на доброто име с недоказани твърдения.

Тогава американският посланик, този любител на киното и джаза,  каза нещо за неясната собственост  на банките, а шефът на БНБ Искров веднага обяви, че на него собствеността на КТБ му е ясна. При събитията през 2014 се оказа, че все пак зад т.нар. омански фонд има люксембургска офшорка и връзката на КТБ с Оман е косвена: “люксембургското дружество Бългериън Акуизишън Къмпани ІІ С.а.р.Л. в качеството му на дружество, косвено контролирано от фонд  Генерален държавен резерв  на Султаната на Оман, има право да придобие акции с право на глас от Корпоративна търговска банка АД.” Това –  по повод недоказаните твърдения.

Когато ГЕРБ излезе от властта, твърденията започнаха  да се потвърждават. Вежди Рашидов призна, че ГЕРБ е оставил “всички мангизи да минават през банката, парите са на Доган, а Пеевски е боздуганът отпред с майка си.” Първото служебно правителство на Плевнелиев се зае с въпроса. Но дори през 2013 темата остана табу, дори  медии като Дойче Веле и Економист  не се разминаха с натиск от страна на КТБ, а от  Еми Барух и Иван Бедров се искаше да доказват широко известни, но трудно проверими в онова време факти.

Трудно проверими – до разпадането на тандема Василев – Пеевски. Тандема пари – власт. Защо: защото парите пожелали да играят самостоятелно за властта – “Цветан смяташе, че има сили да управлява държавата”, според Пеевски,  и защото Пеевски  „стигнал прекалено далеч и се вживява като властелин на България”, според Василев.

Медиите след разпада: част продължават да остават на Пеевски, въпреки обявената сделка Халпени.  Вчера Протестна мрежа публикува документи за финансови отношения на още три издателя с  кредитирани от КТБ търговски дружества. Не че от съдържанието досега не може да се направи извод за ориентация на тези медии, но връзката принадлежи към труднопроверимите факти. Това са “Про нюз България” АД (издател на вестниците  Труд  и  24 часа ), “Обединени свободни медии” АД (издател на  Преса и  Тема ) и “ГМ Прес” АД (съсобственик в  Стандарт прес ,  Шоу  и  Блиц  и издател на вестниците  Марица  и  Струма). Съответно сега са внесени молби за несъстоятелност в СГС  срещу тези издатели. Венелина Гочева казва днес, че атаката се дължи вероятно на факта, че българите имат доверие на 24 часа – очевидно включва и  Пеевски, който избра точно 24 часа да даде ексклузивното си интервю. И да, тези финансови връзки по странен начин обясняват новия Български медиен съюз като съюз край КТБ.

ТВ7, за която се твърди, че е собственост на Алегро Кепитал, на по-високо ниво (според някои източници) има собственик на същия адрес, на който е  Бългериън Акуизишън Къмпани.  Какви са тези пари по произход и каква  точно е ролята на Цветан Василев подлежи на изясняване. С днешна дата се водят дела за несъстоятелност на ТВ7, като в играта се появява и Ноу Фрейм Бареков, което е друга тема. Според Капитал в конфликта Ноу Фрейм – ТВ7  Цветан Василев е успял да  запази студиото в Герман.

Публицистиката в бТВ олеква, а очакванията за свободно и качествено новинарство, свързани с Венелин Петков, засега остават очаквания. Качествена журналистика на хартия в днешната българска среда  е  подвиг.  И качествена журналистика изобщо. За БНТ и БНР трябва да се говори отделно. Там освен общите проблеми има и специфични трудности.

На сметката на кръга Цветан Василев е и цифровата наземна телевизия. Скандалът е голям, ако фитилът наистина догаря. Типичен случай на пълно загърбване на обществения интерес заради корпоративния. Сега желанието е сметката да се поеме от  бюджета.

В разпространението на печатните издания е Лафка.

Според информация  за средствата, предоставени за информационни кампании по времето на правителството Орешарски, на първо място е  България он ер .

И така, технологиите за контрол, за които има информация, са все повече -

  • пряк натиск  върху журналистите в медиите, търговски или обществени;
  • косвен натиск върху журналистите чрез контрол върху назначенията на ключови позиции – ръководител на програма, ръководител на новините, маркетинг, юристи и др.
  • участие в собствеността, включително вертикална интеграция от рекламата до разпространението;
  • пряко финансиране с публичен ресурс – бюджет, оперативни програми;  насърчаване на проправителствено поведение и санкциониране на  проявите на независимост;
  • корпоративно  финансиране – пряко или косвено;  в частност  и финансиране чрез реклама;
  • операции върху състава на регулаторите; натиск на парламента върху СЕМ и опит за изземване на функциите;  особености на поведението на конкурентния регулатор по въпроси, свързани с медиите;
  • присвояване на саморегулирането;
  • възможността (отпадането на забраната в закона) ръководни длъжности в регулатора и обществените медии да бъдат заемани от сътрудници на бившата ДС също.

 

Кризите дават шанс за подготовка и приемане на ефективни мерки.

Но разбира се, мерките са само думи, ако липсва  политическата воля за прилагането им.

 

Френският регулатор за аудиовизия  CSA отказва да издаде разрешения за преобразуването на три платени телевизионни програми в безплатни.

Съветът отговаря отрицателно на  искането на:

  • TF1   – за новинарската програма LCI,
  • M6  –  за културната програма Paris Premiere,
  • Canal+  – за програмата за документални филми  Planete+.

Решението е интересно от гледна точка на използваните бизнес модели и тяхната ефективност. Телевизиите са предпочели да преминат от финансиране чрез абонамент към финансиране чрез реклама, но регулаторът е отказал да разреши – с различни мотиви. Оценката му се основава на икономически и неикономически съображения (качество и плурализъм). 

Решенията

Подобни решения се основават на  пазарен анализ. За има  анализ, трябва да се събира иформация. Към темата за ролята и функциите на медийния регулатор.

 

 

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 158 other followers