От Бойко Боев,  старши експерт в Article 19.

boyko_boevМедиите носят отговорност за клеветнически изявления на трети лица. Затова преди публикация те следва да проверяват верността на тези изявления. В края на юни Европейският съд обаче прие в решението си по делото Axel Springer AG v. Germany (no. 2) (no. 48311/10), че съществуват изключения от това правило.

Жалбодателят, издател на ежедневника Билд, твърди, че съдебна забрана за публикуване на части от статия е в нарушение на правото му на свобода на изразяване. Въпросната статия се отнася до назначението на бившия канцлер Шрьодер за председател на германо-руски консорциум, създаден за построяването на тръбопровод за доставка на руски газ до Западна Европа.

Статията включва разсъждения на лидер от опозицията, според когото  г-н Шрьодер се е възползвал от положението си, докато е бил начело на правителството, за да осигури назначението си след края на политическата си кариера.

Решението на германския съд е било постановено по искане на г-н Шрьодер,  след като съдиите са намерили, че въпросните части от статията, която издателят е подготвял за публикуване, съдържат клеветнически твърдения. Според съдиите, медията може да публикува изявленията на лидера на опозицията само след като е установила, че те отговарят на истината и след получаването на отговор от г-н Шрьодер.

Европейският съд намери нарушение на правото на свобода на изразяване на жалбоподателя, тък като не се съгласи с германския съд, че спирането на публикацията отговаря на изискванията за необходимост в демократичното общество. От значение за Съда са:  общественият интерес от предмета на статията; фактът, че тя се отнася до висш държавник и съдържа разсъждения на представител на опозицията;   ефектът  на забраната за публикацията върху свободата на словото.

Според Съда, авторът на публикацията е действал професионално. В случая интерес представлява стандартът, приет от европейските съдии, за отговорността на медиите по отношение на изявления на трети лица. Той се базира на следните принципи:

  • От медиите не може да се изисква да проверяват във всички случаи верността на твърденията на трети лица.
  • Когато е налице фактическо твърдение за извършването на престъпление, медиите трябва да направят проверка.
  • Когато обаче се повдигат риторични въпроси от трето лице на основата на факти, тогава не е задължително да бъде направена проверка от страна на медиите.

Съдът прие за съществени следните обстоятелства в конкретния случай:

• Фактите в статията са били познати;
• Фактите са се отнасяли до въпрос от обществен интерес;
• Въпросите са повдигнати от политик, който е народен представител;
• Позицията на политика е получена в интервю, което независимо дали е могло да бъде редактирано впоследствие, преставлява една от най-важните средства на пресата, с които упражнява ролята си на обществено “куче-пазач”;
• Шрьодер е можел да започне дело срещу автора на изявленията, а не срещу вестника.

В заключение Съдът постанови, че наказването на журналист за подпомагане на разпростанението на твърдения, направени от лице в интервю,  може сериозно да затрудни допринасянето на пресата за обсъждането на въпроси от обществен интерес и затова може да бъде допуснато само при наличието на сериозни причини.

Друг съществен въпрос по това дело е дали журналистите трябва да получат задължително отговор от засегнатите лица преди публикуването на статиите си.

Съдът не се произнесе принципно по този въпрос, а разгледа какво е било поведението на автора на статията в конкретния случай. Европейските съдии се задоволиха с твърдението, че авторът е потърсил безуспешно отговор от Шрьодер. Дали наистина е било така? За Съда от значение са пропускът на германските съдии да разгледат това твърдение на журналиста и мълчанието на правителството по въпроса.

Поради това съдиите в Страсбург приемат, че в конкретния случай журналистът е направил усилие да потърси отговор.

За трети път през 2014  някой предлага промени в  уредбата на свободата на изразяване. Общото за  трите случая:

  • намерението  с правни средства от други отрасли да се регламентира  свободата на изразяване и медиите и
  • необяснимата, на места пародийна безотговорност към евентуалните резултати, ако проектите бъдат приети.

Нов НК

Разпоредбите за режима на фотографиране бяха незащитими и основателно бяха оценени като  опит за създаване на  правна пречка срещу граждански контрол върху властта. Проблемни бяха и разпоредбите относно порнографията, цензурата, защитата на интелектуалната собственост, защитата на класифицираната информация.

Министърът на правосъдието Зинаида Златанова – участвала в приемането на проекта от МС –  по-късно каза, че ще отстоява тезата, че нов НК не е необходим.

252а НК

Това е  допълнение в НК, поискано от Йордан Цонев по идея на БНБ.

Има поне пет причини подобно изменение да не   бъде внесено – не е мотивирано, няма оценка на въздействието, предвижда наказание дори за истина, има т.нар. смразяващ ефект, предвижда ескалация на репресията и криминализиране въпреки наличието на чл. 152а ЗКИ, който от своя страна също не е оценяван за ефективност.

Според мотивите проектът цели превенция срещу всяването на смут и страх в населението. Вече се изясни -  страх и смут внася  хаотичното –  или некомпетентно  – или небезпристрастно институционално  поведение.

В последна сметка на първо четене изменението беше прието с гласовете на ДПС и ГЕРБ, но шефът на ГЕРБ   с “така се случи” и “моите веднага цопнаха и гласуваха закон за цензура” увери, че проектът ще бъде оставен без движение.

Изменения в Изборния кодекс  2014

Това е проект за изменение в Изборния кодекс в частта за медиите. Мая Манолова, вносител заедно с Мартин Захариев и Стефан Данаилов, заяви, че  дори и не го подкрепя  и в следващ момент ще настоява проектът да не мине. 

Проектът е изготвен  от ГИСДИ на основата на мониторинг на кампанията за избори на членове на ЕП, се казва на сайта на организацията.

Становище има и Съветът за електронни медии. То не се отклонява от изразяваната вече позиция на СЕМ, че медиите трябва да бъдат отговорни, а разпоредбите – прецизни и обсъдени с представители на медиите. Очевидно това не се е случило, проектът е внесен и – преди да  изсъхне мастилото на подписа на Мая Манолова под него – тя успя три пъти да се отрече от него в телевизора.

Редакционната отговорност е дефинирана в Директивата за аудиовизуалните медийни услуги. Както посочва и СЕМ,  за радиото и телевизията някои от разпоредбите в проекта  действат от 15 години, сега в друг закон се прави опит да се  формулират за повече адресати, но за кратък специфичен период – предизборната кампания.

В перспектива трябва да се говори за редакционната отговорност,  има какво да се коментира,  тук обаче темата е другадвойната позиция и  вземането на решения в държавата.

*

Не е лесно.  Мартин Захариев  твърдеше преди време по повод избора на Пеевски, че така било писано да ни се случи. Какво е писано не е много ясно – но е проверимо, че  лично той гласува за Пеевски – но пък после каза, че  било най-големият гаф в най-новата ни история. Така и за мораториума върху продажбата на земя – подкрепи решението, а после подписа искането до Конституционния съд за противоконституционност.

Не подкрепят – но внасят и гласуват – но фактически не подкрепят –  но ако мине.

Би трябвало журналистите в  България да нямат проблеми със защитата на тайната на източниците –  стандарт, изведен при прилагането на Конвенцията за правата на човека.

Но опити на институции да изискват  разкриване на тайната на източниците има  – и тези опити трябва да стават известни.

КФН по-добре да повиши ефективността на  ФН,  защото става ясно, че ФН не е бил ефективен и не медиите са виновни за това.

А и – както пише днес самият Цветан Василев – КТБ: При една медийна атака банката би устояла.

 

 

Решението Google Spain  на Съда на ЕС започна да се прилага. С особено внимание се следят действията на Google  поради факта, че според медиите търсачката осъществява повече от 90% от онлайн търсенията в Европа. Google оповести    механизъм  за премахване на резултати от търсене. От компанията са заявили, че има над 70 000 искания за премахване на връзки към повече от 276 000 уеб страници от държави от ЕС, главно от Франция, Германия, Великобритания, Испания и Италияв момента по около 1000 искания дневно.

The Guardian, Daily Mail  и  BBC са между първите медии, които реагират на заличаване на връзки към публикации и коментари в сайтовете им.

Потърсен за коментар, говорителят на Google  казва, че това е нов процес за компанията, ще се търси обратна връзка и ще се работи   с органите за защита на лични данни.

Райън Хийт, говорител на  Нели Крус, заявява пред ВВС, че не разбира как заличаването на връзките (в определени  конкретни случаи)  е в полза на обществения интерес, като добавя, че  правото да бъдеш забравен   не е начин  хората да  рhotoshop-ират  собствения си живот

Публикацията

 

На 19 август 2014 изтича срокът за подкрепа на Европейската гражданска инициатива за медиен плурализъм.

Това съобщение изглежда изисква по-нататъшни уточнения:

  • какво е медиен плурализъм;
  • какво е Европейска гражданска инициатива (ЕГИ);
  • с какво ЕГИ може да е полезна за медийния плурализъм;
  • практически: какво може да се направи.

Медиен плурализъм

Медиен плурализъм е характеристика на демократичната медийна среда. Британският регулатор казва, че   медиен   плурализъм е налице, когато има:

  • разнообразие на съдържанието, включително на гледните точки, в рамките на отделните медии (вътрешен плурализъм) и медийната система като цяло (външен плурализъм) и
  • предотвратяване отделен собственик на медия или глас да има твърде голямо влияние върху общественото мнение и политическия дневен ред.

Проблемът с голямото влияние  е много сериозен: и не става въпрос само за собственост – а именно за влияние. Вестниците формално може да са на Ирена Кръстева или на Халпени, а влиянието да е на (фактора) Пеевски, не на конкретното физическо лице  – а на  партийно-корпоративните интереси зад тялото Пеевски.

*

Европейска гражданска инициатива

Най-малко един милион граждани от най-малко седем държави могат да предложат на ЕК да придвижи определено законодателно предложение. Обикновено става дума за предложения, които  не са включени в намеренията на ЕК.  Такава е ЕГИ за медиен плурализъм. Има изготвено законодателно предложение в защита на медийния плурализъм.  Български партньор е Move.bg,  неправителствени организации и медии също се включват в акцията.

С какво може да е полезна ЕГИ за медиен плурализъм:  предлага се приемане на директива, съдържаща мерки срещу концентрациите, за системно наблюдение върху плурализма и рисковете, за ограничаване на възможността политици да контролират медии. Методологията за системно  наблюдение върху плурализма на ниво ЕС е в развитие  – през 2009 г. са уточнени над 200 индикатора, целта е всяка държава автономно да е в състояние също да прави оценка.

*

Гарантира ли ЕГИ медийния плурализъм

Трябва да се вземат предвид следните обстоятелства:

1. ЕК не е длъжна при всяка ЕГИ да дава ход на законодателна процедура. Може и мотивирано да откаже.

2. Ако даде ход и директива бъде приета,  тя се въвежда в националното законодателство от българския парламент - такъв, какъвто е.  Какъвто сме го избрали.

3. Дори да бъдат въведени адекватни мерки в българския медиен закон, писаното право не гарантира резултата.  То само създава предпоставки  – и едва ако нормите да бъдат прилагани  добросъвестно и еднакво, ще доведат до резултат.

4. Прилагането на правото зависи от институциите – от парламента, от регулаторите,  от съдебната система.  Има проблем: Ако парламентът отменя ограничения, неудобни на медийните магнати. Ако конкурентният регулатор не   прилага конкурентния закон. Ако регулаторът за електронни съобщения раздава честоти по критерий обем реклама. Ако ВАС потвърждава решението на регулатора за аналоговите честоти. Ако ВАС не вижда проблем в решението за мултиплексите. Ако спорът между Цветан Василев и Пеевски случайно е разпределен в неслучайни съдии.

*

Какво може да се направи

ЕГИ за медиен плурализъм е  възможност за гражданите да поискат ЕС да приеме допълнителни мерки за защита на плурализма.  До момента са събрани по-малко от 117 000 подписа,  двата прага не са достигнати – за брой подписали и за брой държави.  За да бъде призната България като държава, подкрепила ЕГИ за медиен плурализъм, трябва тук да бъдат събрани 13 500 подписа, в момента са събрани 3000 (22 %), в другите държави са по-нисък процент. На тази карта може да се следи състоянието на ЕГИ по държави.  До 19 август се събират подписи на адрес http://www.mediainitiative.eu/

Подкрепата на инициативата  не отменя задължението да се решават собствените ни вътрешни  задачи, напротив.

Избори,  качествен парламент, независими регулатори, безпристрастен съд. Реформи. Закони. Отговорна журналистика.

Участие в bTV

Участие в България он Ер

Една седмица след обявяването на Директива 2006/24 за невалидна  омбудсманът Константин Пенчев е сезирал Конституционния съд   с искане да се обявят за противоконституционни   текстове от ЗЕС, които регламентират събирането на трафични данни.

Медиапул има становището на ВКС по конституционно дело 8/2014.  Според  съдиите  въведените възможности за достъп до личната кореспонденция на интернет потребителите са “безусловни, всеобхватни и постоянни, което положение е конституционно нетърпимо”.

Връзка към публикацията на Борис Митов  – в очакване на решението на КС.

Днес стана известно заключението на Генералния адвокат  по дело C‑212/13  по преюдициално запитване в рамките на дело František Ryneš срещу Úřad pro ochranu osobních údajů.

Директива  96/45 за личните данни  не се прилага по отношение на обработването на лични данни, „когато се извършва от физическо лице в хода на [изцяло] лични или домашни занимания“.

Гражданинът Ryneš е   инсталирал под стряхата на къщата си камера за видеонаблюдение, която записва не само входа на къщата му, но също така улицата, която е обществена, и отсрещната къща.

Поставен е въпрос към Съда на ЕС дали в случая става дума за посоченото изключение – в който случай Директивата би била неприложима.

Установява се, че Ryneš използва камера, инсталирана под стряхата на къщата му. Камерата е фиксирана без възможност да бъде насочвана и записва входа към дома му, улицата, която е обществена, и входа на отсрещната къща. Системата позволява единствено видеозапис, който се съхранява в записващо оборудване при непрекъснато подаване, а именно върху твърд диск. След запълване на капацитета новият запис заменя стария. Записващото оборудване не е снабдено с монитор, поради което картината не може да се разгледа незабавно. Само г‑н Ryneš има пряк достъп до системата и данните в нея.

Единствената причина за използването на тази камера от г‑н Ryneš е защитата на собствеността, здравето и живота му, както и тези на неговото семейство. Той самият, както и неговото семейство, са обект на посегателства в продължение на няколко години , стъклата на прозорците  са чупени многократно.Благодарение на системата за видеонаблюдение са идентифицирани двама заподозрени. Записите са предоставени на полицията и впоследствие са използвани като доказателства в рамките на наказателното производство.

Ако Директивата се прилага, в случая има нарушения:

  • придобивани са лични данни на лицата, движещи се по улицата,   без тяхно съгласие;
  • съответните лица не са били информирани за обработването;
  • като администратор г‑н Ryneš не е изпълнил задължението си за отчитане на обработването към Службата.

Според Генералния адвокат:

Изключението (обработването на лични данни, когато се извършва от физическо лице в хода на [изцяло] лични или домашни занимания)  не се отнася до крайната цел на обработването на лични данни, както е описана в преюдициалното запитване, а именно защитата на „собствеността, здравето и живота на собствениците [на жилището]“.

  • Личните занимания   са тясно и обективно свързани с личния живот на дадено лице, без да засягат чувствително личната сфера на други лица. Тези занимания могат при все това да протичат извън дома.
  • Домашните занимания са свързани със семейния живот и се осъществяват по принцип в домашна обстановка или на други места, споделяни от членовете на семейството, като например вила, хотелска стая или личен автомобил.

Видеонаблюдение, което включва и обществено пространство, не може да бъде разглеждано като изцяло домашно занимание, тъй като обхваща и лица, които нямат никаква връзка със съответното семейство и които желаят да запазят своята анонимност. Както отбелязва Съдът, „обстоятелството, че запазването на данните и последващото им използване се осъществяват, без“ съответните лица „да са информирани за това, може […] да породи усещане в съзнанието на съответните лица, че личният им живот е обект на постоянно наблюдение“.

ГА предлага на Съда заключение:

Използването на разположена върху семейно жилище система за видеонаблюдение за защита на собствеността, здравето и живота на собствениците му, която обхваща и наблюдение на обществено пространство, не може да се окачестви като обработване на лични данни, което се извършва от физическо лице в хода на изцяло лични или домашни занимания по смисъла на член 3, параграф 2 от Директива 95/46/ЕО.

В този смисъл  Директива 95/46 е приложима.

Фактът, че Директива 95/46 се прилага в такава ситуация, не предполага сам по себе си незаконосъобразност на действията на г‑н Ryneš. За сметка на това именно в рамките на Директива 95/46 трябва да се осъществи претеглянето между основните права, приложими по главното производство.

В конкретния случай ми се струва, че упражняваната от г‑н Ryneš дейност е законосъобразна и има за цел да защити ползването от негова страна на други основни права, като правото на собственост и това на семеен живот, смята Генералният адвокат.

 

 

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 149 other followers