АСТА: правна природа и ефекти

Кота нула

Към 23 януари т.г., когато проверявах  какво е положението  с АСТА в България,  официалната информация  за АСТА   се свеждаше до информация в правната информационна система на МС за одобряване на проекта, на решението на Съвета, на споразумението и упълномощаване  (11PR044.14_ ACTA1). При това в съобщенията отсъстваше дата на подписването – 26 януари.  Знаци за евентуалното подписване имаше в реч на полския министър на администрацията и цифровизацията, без изрично да се споменава България – което ми даде възможност и да напиша за предстоящото подписване на 26 януари в Токио.

Тишината беше също тъй звънка и откъм българските евродепутати, въпреки че на 24 януари АСТА трябваше да се гледа в парламентарната комисия по развитие, където – по-късно става ясно – участва  Метин Казак.

Под натиска на мрежите

След  постинга от 23 януари  АСТА се превърна в тема за социалните мрежи.

Може и засегнатият бизнес да се е обадил, макар че е странно защо едва на тази фаза.  И политиците    бързо се позиционираха.  Седмица по-късно   има  гъвкави позиции на евродепутати (Вигенин: протестите ви отиваха в спама, но   ги извадих оттам; Казак: българското правителство не направи необходимото, дебати предстоят).

Има позиция на държавата. Министър Трайков съобщава, че България е подписала  АСТА със симпатично мастило:  “Той обясни, че страната е парафирала споразумението под условие, като до 1 март 2013 г. парламентът трябва да го ратифицира, за да влезе в сила. По думите на Трайков ако споразумението не бъде ратифицирано, все едно не е било подписвано.”

Това съобщение на министъра  вече налага наистина неотложно да се каже за каква процедура става дума.

Ратификацията не е  някакво  благоволение или реверанс на тази власт  към народа, тя е стандартно изискване за влизане в сила. Така че наличието на предстояща ратификация не отменя въпроса  – и  по съображения за прецизност, споразумението не е само парафирано, както твърди министърът, то вече е подписано.

Човек от партията ГЕРБ  казал, че парламентът при ратификацията ще прецизира текста на споразумението. Това, разбира се, е крайно любопитна възможност –  трябва да обясни как точно.

Обсъждания? Може

По какъвто и начин България да реагира (от резерви до неприсъединяване),  има решение Европейският съюз да стане страна по споразумението.

Комисията предложи и Съветът прие  споразумението ACTA да бъде подписано и сключено паралелно (1)  от ЕС и (2) от всички  държави от ЕС.  Държавите, включително България, са ангажирани с това решение.  България – по силата на цитираното вече решение на МС.

Така че  – едно допълнение към казаното от министър Трайков – и да липсва ратификация на национален парламент, ако ЕС стане страна, АСТА ще има обвързваща сила чрез ЕС за държавите в частта, в която компетентност има ЕС.

Това – по въпроса за обществените обсъждания. И в бъдеще не са излишни, но са последващи спрямо изготвянето на националната позиция по АСТА.

Как все пак е изготвена националната позиция по АСТА, преди да се уполномощи  министъра на земеделието да я изрази на Съвета (прессъобщението от 16 декември 2011, стр.43)? Предварителна оценка на съответствието, консултация със заинтересованите страни? Координационен механизъм, граждани, бизнес?

Но – все пак –   за да се вземе решение Европейският съюз  да стане страна по АСТА,   остава Европейският парламент да вземе положително решение.

Защо се налага държавите да се присъединяват и самостоятелно?

Отделна тема.

*

Развитие на ситуацията:  човекът от партия ГЕРБ в сутрешния блок на  БНТ казва следното (позиция на управляващите):

От два-три дена знае за АСТА.  Ще иска резерви. Чете конституцията. Казва, че сега ще изготвим бг позиция. Ще покани експерти в комисия. Ще се анализира трябва ли да се променя бг законодателство. Ще се съобрази с гражданите. Ако обаче стане директива – трябва да го спазваме. Обаче депутатите в ЕП  ще изразят резерви. Да се обединим в усилията си да защитим правата. Не, той не  би казал, че има каша.

видеото на БНТ