Съд на ЕС: Директива 2006/24 невалидна

Директива 2006/24/ЕО e обявена от Съда за невалидна.

• Заключението на Генералния адвокат
• Решението от 8 април 2014

 

[1] Решението на Съда е резултат от действията на една неправителствена организация и няколко хиляди австрийски граждани. Те се обърнаха към съдилищата в Ирландия и Австрия, оспорвайки валидността на Директива 2006/24 от гледна точка на Хартата на основните права на ЕС.

Важен извод: успехът не е задължително да е масово усилие. И индивидуалното постоянство в защита на кауза може да доведе до успех.
„След осем години това оскърбление за основните права на европейските граждани най-накрая е обявено за незаконно. Осем години на злоупотреби с лични данни и осем години уверения от държавите-членки на ЕС и Комисията, че мярката е законна“, казва ръководителят на EDRI, организацията за защита на цифровите права.

[2] Наистина в последните десет години имаше ред индикации за проблем с предлаганите мерки за задържане на трафични данни:

• Приемането на директивата беше трудно. През 2004 г. Франция, Германия, Швеция и Великобритания предложиха рамково решение за запазване на данните, но не се постигна единодушие на държавите и решението не беше прието. За да бъде приет обвързващ правен акт, беше променена процедурата – изискванията бяха оформени като директива, която може да бъде приета (както и стана) без единодушие през 2006 г.
• Веднага след приемането Ирландия настоя, че директивата няма правно основание в договорите, защото директивите се използват само за хармонизиране на националните мерки в полза на укрепването на единния вътешен пазар, докато въпросната директива има цели, свързани с престъпността.
• И по време на транспонирането в национални закони гражданите на различни държави изразиха протеста си срещу възможността да се проследява трафика в мрежите.
• Бизнесът също изрази недоволство, тъй като запазването на трафични данни е свързано с определени разходи и промяна в организацията на телекомуникационните компании.
• В страни, където гражданите имат право на конституционна жалба (Германия), Конституционният съд беше сезиран.
• Европейският надзорник по личните данни изрази тревогата за напълно небалансираната система от мерки и за липсващите гаранции за личната неприкосновеност.
• През 2011 г. ЕК изготви доклад за оценка на директивата ex post. Докладът потвърди, че директивата е с лошо качество, поради което е приложена различно, неясно и без баланс с правото на личен живот и лична неприкосновеност.
• ЕК откри процедура срещу шест държави за ненавременно транспониране на директивата – и пет от тях я въведоха – без Германия.
• През май 2013 – точно преди година –  Съдът на ЕС осъжда Кралство Швеция да заплати на Европейската комисия по сметка „Собствени ресурси на Европейския съюз“ еднократна сума от 3 милиона евро. Сега решението по делото ЕК срещу Швеция звучи съвсем по друг начин, например в тази част:

54      Що се отнася до възприетото от Кралство Швеция поведение по отношение на задълженията му по Директива 2006/24, не могат да бъдат приети наведените от тази държава  доводи, че забавеното изпълнение на посоченото съдебно решение се дължи на извънредни трудности от вътрешен характер, свързани с особеностите на законодателната процедура, както и на широкия политически дебат относно транспонирането на Директива 2006/24 и на проблемите поради трудните решения, изискващи претегляне на защитата на личния живот и необходимостта от ефикасна борба срещу престъпността. Както Съдът многократно е подчертавал, държавите членки не могат да се позовават на разпоредби, практики или положения от вътрешния си правен ред, за да оправдаят неспазването на задължения, които произтичат от правото на Съюза

• И накрая Digital rights Ireland и австрийски граждани се обърнаха към Съда – и в отговор на преюдициални запитвания  Съдът на ЕС обяви директивата за недействителна.

[3] Факторите за успеха –

• постоянството на гражданските движения;
• все по-високото ниво на експертиза на организациите за защита на цифровите права и всеотдайността на техните експерти;
• наистина неясният текст и наистина лошото прилагане, което компрометира дори – по оценка на самата ЕК – способността на ЕС да постига определени цели с правни средства.

[4] Правните последици от решението се основават на ДФЕС, според който

• Според ДФЕС, ако искът е обоснован, Съдът на Европейския съюз обявява атакувания акт за недействителен. Независимо от това Съдът на Европейския съюз определя, ако счете за необходимо, онези от правните последици на отменения акт, които трябва да се считат за окончателни. (чл.264)
• Институцията, органът, службата или агенцията, чийто акт е бил отменен или чието бездействие е било обявено за противоречащо на Договорите, е длъжна да предприеме необходимите мерки за изпълнение на решението на Съда на Европейския съюз.(чл.266)

В конкретния случай Съдът не е счел за необходимо да се произнесе подробно по правните последици на директивата.

Повече яснота има в заключението на Генералния адвокат, според когото :

• 154. С оглед на изводите, до които достигам въз основа на гореизложените съображения, остава да разгледам последиците във времето от обявяването на Директива 2006/24 за невалидна.
• 155. Във връзка с това следва да се припомни, че когато в рамките на производство, започнало на основание на член 267 ДФЕС, Съдът установи невалидност на приет от институции на Съюза акт, решението му има за правна последица да задължи тези институции да приемат необходимите мерки за поправяне на констатираната незаконосъобразност, като в подобен случай установеното в член 266 ДФЕС задължение при наличие на решение за отмяна се прилага по аналогия.
• 158. При тези условия е основателно да се приеме установената невалидност на Директива 2006/24 да не поражда последици до момента, в който законодателят на Съюза не предприеме необходимите мерки за отстраняването ѝ, като следва да се уточни, че тези мерки трябва бъдат предприети в разумен срок.

Невалидността е от датата на влизане в сила на директивата.

[5] Ефектите за националните законодателства

 

• Европейската комисия има съобщение по въпроса. Комисията напомня, че националното законодателство е задължително да бъде променяно в аспектите, противоречащи на правото на ЕС според решението. И още: решението не отменя възможността за задържане на данни по e-Privacy Directive (2002/58/EC).

•  Европейският надзорник за лични данни има съобщение след решението. Той се надява, че ЕК, като вземе предвид решението, ще подходи по друг начин към нова директива, така че държавите да не се налага да запазят решенията, произтичащи от директивата от 2006.

 

В такъв контекст: какво е бъдещето на  ЗЕС?
Обявяването на директивата за невалидна няма автоматичен ефект по отношение на националните закони.

В различните държави решението ще доведе до различни реакции. Не във всички нормите за задържане на трафични данни са резултат от транспониране на Директива 2006/24. Както ЕК напомня, в някои държави те са по силата на директивата от 2002 г.

Накратко: изглежда, че:

• Един национален закон е задължително е да се промени, ако противоречи на Хартата.
• Един национален закон може да се промени по силата на отпадането на определени задължения по силата на отменената директива  – и доколкото те не са предвидени другаде в правото на ЕС, например в ревизираната директива 2002/58.

Първи официални изявления: Финландската министърка на комуникациите:  Ще бъдат отменени  разпоредбите, произтичащи от директивата, с удоволствие ще се придържаме към решението на Съда.

[6] Доставчиците?

Какво става със задържаните трафични данни? Съдът не казва кои правни последици на обявената за невалидна директива са окончателни. Според експерти, по-нататъшната съдба на задържането минава през  национални решения. Потребителите вече могат основателно да твърдят, че задържането е в противоречие с правото на ЕС. Ако иска да избегне риска от отговорност, доставчикът може да обмисли и заличаване на данните.

И ЕС, и държавите предстои да преоценят и преразгледат въведените мерки.

Предизборната кампания е прекрасен повод да се постави въпросът за цифровите права в хода на кампанията.

Еврокандидат-депутатите трябва да имат позиции и ние да ги знаем:   задава се изготвяне и приемане на изключително важни актове в тази област – вж по-горе какво казва ЕНЗЛД.

 

*

 

На 11 април държавите ще обсъждат в Брюксел ефектите от решението.