В Решение С-360/10 Sabam v Netlog от днес, 16 февруари 2012, Съдът на ЕС обявява, че ако се задължи доставчика на услуги да въведе система за филтриране (като тази в разглеждания случай), няма да бъде спазено изискването да осигури справедливо равновесие между правото върху интелектуална собственост, от една страна, и свободата на стопанската инициатива, правото на защита на личните данни и свободата на получаване или разпространяване на информация, от друга страна.
Преюдициално запитване:
Допускат ли Директиви 2001/291 и 2004/482, във връзка с Директиви 95/463, 2000/314 и 2002/585, тълкувани по-специално с оглед на членове 8 и 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, държавите от ЕС да разрешат на националния съд в исково производство с единствено основание правната разпоредба, съгласно която “[националните съдилища] могат освен това да осъдят посредниците, чиито услуги се ползват от трето лице за нарушаване на авторско или сродно право, да преустановят нарушението”, да задължи доставчик на хостинг услуги да въведе за всички свои клиенти, общо и превантивно, на собствени разноски и без ограничение във времето, система за филтриране на по-голямата част от информацията, съхранявана на сървъра му, с цел да идентифицира електронните файлове, съдържащи музикални, кинематографски или аудио-визуални произведения, върху които SABAM твърди, че притежава права, и впоследствие да блокира обмена на тези файлове?
Не.
Подобно задължение не би било съобразено нито със забраната да се налага на такъв доставчик общо задължение за контрол, нито с изискването да се осигури справедливо равновесие между защитата на авторското право, от една страна, и свободата на стопанската инициатива, правото на защита на личните данни и свободата на получаване или разпространяване на информация, от друга страна.
Подробностите:
Правният спор е между SABAM, белгийско дружество за колективно управление на права, и Netlog, дружество, което поддържа платформа на социална мрежа онлайн, в която всеки регистрирал се в нея ползвател получава лично пространство, наречено „профил“, което този ползвател може да попълни лично, като се има предвид, че този профил е достъпен в целия свят.
Според SABAM социалната мрежа на Netlog позволява също на ползвателите да използват посредством профила си музикални и аудио-визуални произведения от репертоара на SABAM, като предоставя тези произведения на разположение на потребителите по такъв начин, че други ползватели на мрежата да имат достъп до тях, при това без да е получено разрешение от SABAM и без Netlog да е заплатило такса за това.
SABAM предявява иск срещу Netlog, като иска от съда по-специално да се разпореди на Netlog незабавно да преустанови всяко незаконно предоставяне на достъп.
Първоинстанционният съд сезира Съда по въпроса дали правото на Съюза допуска разпореждане, постановено от национален съд срещу доставчик на услуги за съхраняване на информация, като дружество, поддържащо социална мрежа онлайн, да въведе система за филтриране на информацията, съхранявана на сървърите му от ползвателите на неговите услуги.
Според Съда подобен превантивен контрол би изисквал активно наблюдение на файловете, съхранявани от ползвателите при дружеството, поддържащо социалната мрежа. Следователно системата за филтриране би наложила на това дружество да извършва общ контрол на съхраняваната при него информация, който е забранен от Директивата за електронната търговия.
Разпореждането за въвеждане на система за филтриране би означавало в интерес на притежателите на авторски права да се контролира цялата информация, съхранявана при съответния доставчик на услуги за съхраняване на информация, или по-голямата част от нея. Освен това този контрол би трябвало да бъде неограничен във времето, да се отнася до всяко бъдещо нарушение и да предполага задължение за защита не само на съществуващите произведения, но и на тези, които още не са създадени към момента на въвеждането на тази система. Така подобно разпореждане би довело до съществено нарушение на свободата на стопанската инициатива на Netlog, тъй като би го задължило на свои собствени разноски да въведе сложна, скъпо струваща и постоянно действаща информационна система.
Нещо повече, последиците от разпореждането не се ограничават само до Netlog, тъй като системата за филтриране може да засегне и основните права на ползвателите на неговите услуги, а именно правото им на защита на личните данни, както и свободата им да получават или да разпространяват информация, като тези права са защитени с Хартата на основните права на Европейския съюз.
Разпореждането би предполагало, от една страна, идентифицирането, систематичния анализ и обработването на информацията, свързана с профилите, създадени в социалната мрежа, като тази информация представлява защитени лични данни, доколкото позволява по принцип идентифицирането на ползвателите.
От друга страна разпореждането създава опасност от нарушаване на свободата на информация, тъй като е възможно тази система да не разграничава в достатъчна степен незаконното от законното съдържание, така че прилагането ѝ може да доведе до блокиране на съобщения със законно съдържание.
На основание на горното, ако се задължи доставчика на услуги да въведе подобна система за филтриране, няма да бъде спазено изискването да осигури справедливо равновесие между правото върху интелектуална собственост, от една страна, и свободата на стопанската инициатива, правото на защита на личните данни и свободата на получаване или разпространяване на информация, от друга страна.
Решението е нов повод да продължи обсъждането на система за защита на авторските права, която да е адекватна на цифровото време.
Медийно право 
Много интересно. В този смисъл атакуем ли е нашият член 22 ал. 1 т. 13 в Закона за хазарта?
чл. 22 (1) Комисията по хазарта…
…
13. взема решения за филтриране на сайтове, чрез които се организират хазартни игри от лица, които не са получили лиценз по този закон, както и за ограничаване достъпа на интернет потребители до такива сайтове;
Май не САМО той е атакуем? Май това предопределя и предварителното запитване на ЕК до Европейския Съд и за … споразумението АКТА?! 8-х
За филтрирането при е-хазарта: Пак ще се оценява налице ли е “справедливо равновесие”, както в решението Sabam, но вече между защита на потребители, обществен ред и обществено здраве и т-н., от една страна, и защитата на свободата на стопанската инициатива, от която се ползват операторите като доставчици на услуги, свободата на информация и т.н., от друга.
За разлика от Sabam мярката не е в полза на носителите на права, а в полза на друг клас приоритети.
Като отворим решенията на Съда на ЕС за е-хазарта да четем за справедливото равновесие се вижда, че “се допускат ограничения, обосновани по съображения за обществен ред, обществена сигурност или обществено здраве. Освен това в съдебната практика се посочват известен брой императивни съображения от обществен интерес като задачите за защита на потребителите, за предотвратяване на измамите и на подтикването на гражданите към прекалено харчене във връзка с игрите, както и най-общо за предотвратяването на нарушенията на обществения ред” – т.е. допуска се държавите да осигуряват висока степен на защита.
Колко висока – Съдът не казва – “правната уредба на хазартните игри е една от областите, в които между държавите членки съществуват значителни различия от морално, религиозно и културно естество. При липса на хармонизация по въпроса на общностно равнище всяка държава членка трябва да прецени в тези области и в съответствие със собствената си ценностна система изискванията, които включва защитата на съответните интереси”.
Основен ориентир е принципът на пропорционалност: “ограниченията следва да удовлетворяват условията за пропорционалност, очертани в практиката на Съда (Решение по дело Placanica и др. )”.
Център на обсъждането ще е дали избраната мярка – филтриране –
(1) служи за ефективно постигане на целта / или не е ефективна и
(2) не надхвърля необходимото за постигането на целта/ или надхвърля.
Има още едно подобно решение на Съда от ноември 2011г. по делото C-70/10, с което съдът отново постановява, че правото на Съюза не допуска разпореждане, прието от национална юрисдикция, да се наложи на доставчик на интернет услуги да въведе система за филтриране, за да се предотврати незаконното изтегляне на файлове
Подобно разпореждане не е съобразено със забраната за налагане на такъв доставчик на общо задължение за контрол, нито с изискването да се осигури справедливо равновесие между, от една страна, правото върху интелектуална собственост и, от друга страна, свободата на стопанската инициатива, правото на защита на личните данни и свободата на получаване или разпространяване на информация.
Възможно е да сте го коментирали по-рано, но ми се струва удачно отново да бъде споменато и във връзка с днешното решение. Изглежда, че практиката на Съда по тези въпроси вече може да бъде определена като постоянна.
Решението Scarlet – https://nellyo.wordpress.com/2011/11/24/scarlet-v-sabam/
Генералният адвокат – https://nellyo.wordpress.com/2011/04/15/p2p-2/
Задължението Scarlet да упражнява активен контрол на всички данни на всеки от своите клиенти, за да предотврати всяко нарушение на права върху интелектуалната собственост – т.е. разпореждането за упражняването на общ контрол – е несъвместимо с Директивата за електронната търговия.
Филтриращи ISP от всички страни – ‘за бога братя’, продавайте!!! 8-Х
Комита, текстът от Закона за хазарта, който цитираш, е част от законопроект, който е приет само на 1во четене в НС, доколко е видно от сайта на парламента, и дано да не мине на второ 🙂
Не съм фен на хазарта, но самата идея за филтриране в една сфера може да се окаже заразна и за други сфери, ако бъде приета…
Според мен ако могат да се вадят аргументи срещу тази т. 13 от проекта за ЗХ, те ще са по-скоро от делото срещу Scarlet, защото там става дума за филтриране на трафик от интернет доставчици, каквато изглежда е идеята на законопроекта, а пък е това новото очевидно се имат предвид хостинг провайдъри.
Иначе е вярно, че Съдът на ЕС признава на държавите възможността да налагат най-различни по строгост ограничения на хазарта и онлайн хазарта – дори да го забранят напълно, но и изисква мерките за постигане на така избрания резултат да бъдат пропорционални – едва ли може да се твърди, че филтрирането на целия интернет трафик от всички доставчици е пропорционална мярка за целта да се ограничи достъп до сайтове, който просто не са се регистрирали в ДКХ, при поожение че онлайн хазарта като цяло е позволен – поне на мен така ми се струва.