По предварително обявения график днес Европейската комисия публикува законодателното предложение (COM(2016)287) за ревизия на Директивата за аудиовизуални медийни услуги.
В прессъобщението на ЕК се казва, че Комисията предлага актуализиране на правилата на ЕС в областта на аудиовизуалните медийни услуги, за да бъдат създадени по-справедливи условия за всички участници в сектора, да се популяризират европейските филми, да се защитават децата и да се вземат по-ефективни мерки във връзка със словото на омразата. Това предложение отразява също така един нов подход към онлайн платформите, отговарящ на предизвикателствата в различни области.
Текстът на ЕК е 33 страници, от които първите 13 страници са обяснителен меморандум. В идеалния случай националният законодател – спазвайки ЗНА – също трябва да върши подобна работа, но изводите от сравнението са самоочевидни: разликите са толкова, че почти няма прилики.
- информира за целите ;
- обяснява ни как ревизията продължава регулацията от първата медийна директива Телевизия без граници (89/552/ЕЕО);
- дава данни за връзката по хоризонтала с другите политики на ЕС и инструментите за тяхната реализация; включително мисли се за избягване на колизии;
- коментира връзката с международната правна рамка;
- обосновава се изборът на инструмент в контекста на принципите субсидиарност и пропорционалност;
- предизвикващи особена завист страници – показващи, че регулацията в ЕС почива на знание – вкл. последваща оценка на въздействието на действащата директива, аналитични изследвания по отделни въпроси, обобщение от обширна обществена консултация, REFIT ;
- ефекти за бюджета – в случая няма;
- план за мониторинг на прилагането;
- основни положения на акта.
И следва текст, който изисква внимателен прочит – а дотогава ето какво е новото в предложението на Комисията според Комисията:
- Принципът на държавата по произход се запазва, но се уточняват критериите за юрисдикция и процедурите за сътрудничество;
- Електронни търговски съобщения – за периода 7-23 часа е определен праг 20 на сто за рекламните и телепазарните спотове , но при по-голяма гъвкавост -правилата се либерализират още и за останалите електронни търговски съобщения;
- Насърчаване на европейски произведения – тук има нови мерки, вкл. изискване 20 на сто европейски произведения при т.нар. нелинейни услуги (главно видео по заявка) – досега според действащото право за нелинейните услуги имаше само пожелание да включват европейски произведения;
- Мерки срещу езика на омразата;
- Мерки за защита на децата – по-радикално се подхожда към вредното съдържание;
- Платформите за споделяне на видео – това е ново – платформите засега според предложението влизат в обхвата на директивата в два случая – при език на омразата и при съдържание, вредно за децата;
- Аудиовизуални регулатори – според предложението занапред ще има общи изисквания към националните медийни регулатори, по-специално изискването за независимост (в двете посоки – от правителството и от пазара) – и миналият път – при последната ревизия на директивата – ЕК беше предложила разпоредба за независимост на регулаторите, но това предложение (изискването за независимост в отделна разпоредба) не мина през Съвета, остана само в рецитал – да видим сега ще мине ли;
- ERGA (Групата на европейските регулатори за аудиовизуалните медийни услуги) ще има роля, определена в директивата.
Какво предстои: законодателен процес на наднационално равнище (държавите и европейските граждани да си кажат думата) – и после въвеждане в националното медийно законодателство.
Още едно последно наблюдение – във връзка с възникващи идеи за промени в българския медиен закон: защитата на интелектуалната собственост в ЕС има свое отделно систематично място и то не е в медийната директива, вижда се и от проекта за ревизия. Същото е и на национално равнище.
Първите коментари –
Медийно право 