ЕК издаде правила в помощ на прилагането на медийната директива

Днес беше оповестено, че Европейската комисия е приела  насоки, които ще помагат на държавите членки в прилагането на ревизираната Директива за аудио-визуалните медийни услуги.

Според съобщението, тези насоки предлагат практическо средство, чрез което да се гарантира насърчаването на европейските произведения в медийното съдържание, като по този начин се подкрепя културното многообразие и се предоставя по-богат избор за европейските потребители. Те ще спомогнат и за по-добрата защита на потребителите на платформи за видео по заявка и за споделяне на видеоклипове, и особено на непълнолетните лица, срещу вредно съдържание и изказвания, подбуждащи омраза.

Държавите  от ЕС трябва да транспонират ревизираната Директива за аудио-визуалните медийни услуги в националното си законодателство до 19 септември 2020 г.

Въпреки че нямат задължителен характер, насоките следва да допринесат за нейното хармонизирано въвеждане и прилагане. Те представят вижданията на Комисията за това как да се използват конкретните понятия, за да се осигури съгласуваното прилагане на медийните правила във всички държави от ЕС.

За хармонизираното въвеждане – казва ЕК – и ги издава два месеца преди изтичането на срока.

За хармонизираното прилагане – да,  ще допринесат.

Така към Директива (ЕС) 2018/1808 вече имаме и  две приложения/ правила в две области, предвидени по директива и изработени от ЕК:

• Правила за ПВС /Guidelines on Video sharing platforms
• Правила за европейските произведения / Guidelines on European Works

Съд на ЕС: Свобода на приемането и препредаването на телевизионни програми

Стана известно решението на Съда на ЕС  по дело C‑622/17 Baltic Media Alliance Ltd. срещу Lietuvos radijo ir televizijos komisija.

Делото е по преюдициално запитване  на Окръжен административен съд Вилнюс, Литва относно тълкуването на Директива 2010/13/ЕС,  Директива за аудиовизуалните медийни услуги,   в рамките на спор между Baltic Media Alliance Ltd.   и Lietuvos radijo ir televizijos komisija (Комисия за радио и телевизия на Литва).  Регулаторът е наложил ограничение на свободата на препредаване и е задължил временно  доставчиците да разпространяват програма NTV Mir Lithuania само в платени пакети. За заключението на ГА – тук.

Литовският медиен регулатор LRTK  налага на кабелни и интернет доставчиците да разпространяват телевизионната програма NTV Mir Lithuania само в платени пакети – защото в програмата е било включено предаване „Ypatingas įvykis. Tyrimas“ („Специално събитие — разследване“),   подбуждащо към ненавист, основана на националност.

Лицензията за програмата е издадена в Обединеното кралство на дружеството ВМА.  Дружеството иска отмяна на решението на регулатора, защото се ограничава препредаването на програма от друга държава от ЕС. Съдът спира производството и поставя на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Приложим ли е член 3, параграфи 1 и 2 от [Директива 2010/13] само в случаите, когато държава членка на приемане възнамерява да преустанови излъчване или препредаване на телевизионни програми, или е приложим и в случаите, когато държава членка на приемане предприема и други мерки с цел да ограничи по друг начин свободното приемане и препредаване на аудио-визуални медийни услуги?

2)      Трябва ли съображение 8 и член 3, параграфи 1 и 2 от [Директива 2010/13] да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка на приемане — ако установи, че в програма, препредавана или разпространявана по интернет от територията на държава — членка на Европейския съюз, е оповестена, предадена и разгласена информация по член 6 от Директива 2010/13 — да приеме, без да са изпълнени условията по член 3, параграф 2 от посочената директива, решение като предвиденото в  литовския закон –  да наложи на излъчващите оператори, осъществяващи дейността си на територията на държавата членка на приемане, и на другите лица, които доставят услуги за разпространение на телевизионни програми по интернет, временно задължение да разпространяват или да препредават по интернет въпросната програма само в пакети от телевизионни програми, разпространявани срещу допълнително заплащане?“.

 Решението

BMA, което е адресатът на обсъжданите в главното производство мерки, е доставчик на медийни услуги, който е установен в различна от Република Литва държава членка, а именно Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, и попада в обхвата на Директива 2010/13.

Член 3, параграф 2 от Директивата дава възможност на държавите членки временно да дерогират член 3, параграф 1 (свобода на препредаване) при спазване на определени материални и процесуални условия.

BMA поддържа, че тази разпоредба се отнася до всяко ограничаване на свободата на приемане и препредаване на телевизионни програми от страна на приемащата държава членка, а регулаторът смята, че посочената разпоредба обхваща само случаите на пълно преустановяване.

Съдът напомня, че контролът за прилагането на приложимото към аудиовизуалните медийни услуги право на държавата членка по произход и за спазването на разпоредбите на Директива 89/552, изменена с Директива 97/36, е възложен само на държавата членка, от която се доставят услугите – право на държавата по произход.

Но Директива 2010/13   допуска прилагането на национална правна уредба, която като цяло има цел от общ интерес, без обаче да установява последващ контрол върху телевизионните програми

От решение от 9 юли 1997 г., De Agostini и TV-Shop (C‑34/95—C‑36/95, EU:C:1997:344), следва, че национална мярка, която има цел от общ интерес и урежда някои аспекти на излъчването или разпространението на аудиовизуални медийни услуги, не попада под действието на член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 2010/13, освен ако не установява последващ контрол върху телевизионните програми в допълнение към контрола, който е длъжна да осъществява държавата членка на излъчване. 74

Решението на регулатора е прието по съображението, че едно от предаванията, излъчвани по канала NTV Mir Lithuania, е съдържало невярна информация — подбуждаща към основана на националността враждебност и ненавист към балтийските страни — за колаборацията на литовците и латвийците по време на Холокоста и за уж националистката и неонацистка вътрешна политика на балтийските страни, която представлявала заплаха за живеещото на територията на тези страни руско национално малцинство. Според CLRT предаването е било специално насочено към рускоговорящото малцинство в Литва и чрез различни пропагандни техники е целяло да окаже негативно и провокативно влияние върху мнението на тази обществена група за вътрешната и външната политика на Република Литва, Република Естония и Република Латвия, да задълбочи разделението и поляризацията на обществото и да сложи ударението върху създаваното от западните страни напрежение в района на Източна Европа и ролята на жертва на Руската федерация. 79

Мярката на регулатора  има цел от обществен ред.

Освен това регулаторът не преустановява, нито забранява препредаването на програмата  на литовска територия-  програмата може законно да се излъчва на тази територия, а литовските потребители все още могат да я гледат, стига да се абонират за платен пакет. 81

Ето защо подобна мярка не попада под действието на член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 2010/13. Вторият въпрос не се разглежда.

Под действието на член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 2010/13/ЕС   не попада приета от държава членка мярка от обществен ред, която се изразява в задължаване на доставчиците на медийни услуги, чиито програми са насочени към територията на тази държава членка, и на другите лица, които доставят на потребителите в тази държава членка услуги за излъчване в интернет на телевизионни канали или програми, в продължение на 12 месеца да не излъчват или да не препредават определен телевизионен канал от друга държава членка на територията на първата държава членка, освен като част от платени пакети, без обаче да създава пречки за препредаването в тесен смисъл на телевизионните програми на този канал на територията на въпросната първа държава членка.

Съд на ЕС: видеоканал и рекламен видеоклип в YouTube не са в обхвата на медийната директива

Публикувано е решение на Съда на ЕС по дело C‑132/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия)  в рамките на производство по дело Peugeot Deutschland GmbH срещу Deutsche Umwelthilfe eV.

Преюдициалното запитване е относно тълкуването на член 1, параграф 1, буква a) от Директива 2010/13/ЕС   („Директива за аудиовизуалните медийни услуги“).  Запитването е отправено в рамките на спор между Peugeot Deutschland GmbH и Deutsche Umwelthilfe eV.

Peugeot Deutschland GmbH публикувало в поддържан от него видеоканал в  YouTube  видеоклип с продължителност от около 15 секунди, озаглавен „Peugeot RCZ R Experience: Boxer“.

Германското право изисква производителите и търговците, които издават,   разпространяват или използват по какъвто и да е друг начин писмени рекламни материали,  да гарантират, че в тези документи се съдържа официална информация относно разхода на гориво и официалните специфични емисии на CO² на съответните нови модели леки автомобили. Изискването не се отнася до аудиовизуалните медийни услуги по смисъла на член 1, параграф 1, буква а) от Директива 2010/13.

Спорът е дали въпросният клип в YouTube е аудиовизуална медийна услуга по смисъла на медийната директива. Ако това е така, Peugeot Deutschland би било освободено от  задължението  да предоставя в посочените видеоклипове официална информация относно разхода на гориво и относно официалните специфични емисии на CO^2.    

При тези условия Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Предлага ли лицето, поддържащо видеоканал в интернет приложението YouTube, на който интернет потребителите могат да гледат кратки рекламни видеоклипове за нови модели леки автомобили, аудиовизуална медийна услуга по смисъла на член 1, параграф 1, буква а) от Директива 2010/13?“.

Съдът:

Този видеоклип има за цел да рекламира с изцяло търговска цел представения продукт или представената услуга. [22]

Аудиовизуалната медийна услуга по член 1, параграф 1, буква а), подточка ii) от Директива 2010/13 се състои от „аудиовизуално търговско съобщение“. Последното от своя страна е дефинирано в посочения параграф 1, буква з) като „образи със или без звук, които са предназначени да рекламират, пряко или непряко, стоки, услуги или имидж на физическо или юридическо лице, извършващо стопанска дейност. Такива образи придружават или се включват в дадено предаване срещу заплащане или подобно възнаграждение, или с цел осигуряване на самореклама. Формите на аудиовизуалното търговско съобщение включват, inter alia, телевизионна реклама, спонсорство, телевизионно пазаруване и позициониране на продукти“. Видеоклипове като разглеждания в главното производство обаче не могат да се считат за придружаващи дадено предаване или за включени в него срещу заплащане или подобно възнаграждение, или с цел осигуряване на самореклама. Всъщност, доколкото видеоканал като този, с който разполага Peugeot Deutschland, съдържа единствено видеоклипове като разглеждания в главното производство, които са отделни и независими един от друг, не може основателно да се твърди, че посоченият видеоклип придружава или се включва в „предаване“ по смисъла на член 1, параграф 1, буква з) от Директива 2010/13. [27-28]

От това следва, че по силата на пояснението, че аудиовизуалното търговско съобщение, както е дефинирано в член 1, параграф 1 буква з) от Директива 2010/13, се състои от образи, които придружават или са включени в дадено предаване, рекламен видеоклип като разглеждания в главното производство не попада в приложното поле на член 1, параграф 1, буква a), подточка ii) от тази директива.

Предвид изложените съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 1, параграф 1, буква a) от Директива 2010/13 следва да се тълкува в смисъл, че определението за „аудиовизуална медийна услуга“ не обхваща нито видеоканал като разглеждания в главното производство, на който интернет потребителите могат да гледат кратки рекламни видеоклипове на нови модели леки пътнически автомобили, нито някой от тези видеоклипове, разгледани самостоятелно.[31-32]

 

Мария Габриел в София: #AVMSD

Мария Габриел, член на Европейската комисия с ресор Цифрова икономика и цифрово общество, участва в кръгла маса на тема: “Предизвикателства пред медийния сектор в Европа“,  организирана от Представителството на Европейската комисия в България и Съветът за електронни медии. Бяха представени две теми:

• актуалните въпроси по Директивата за аудиовизуалните медийни услуги и 
• обявената обществена консултация по въпросите на фалшивите новини и дезинформацията.

По двете теми участниците в срещата имаха възможност да изложат позициите си. Г-жа Габриел отговори и на зададени въпроси.

I

Първата тема – ход на ревизията на Директивата за аудиовизуални медийни услуги.

Първоначалният проект и развитията по 2016/0151(COD) могат да се следят тук.

Според Стратегическата 18-месечна програма на Съвета (председателство Естония, България, Австрия) трите председателства ще приключат работата по ключови инициативи, свързани с цифровия единен пазар, включително

улесняване на свързаността и постигане на напредък в развитието на конкурентоспособен и справедлив цифров единен пазар чрез насърчаване на трансграничната електронна търговия (онлайн продажба на стоки, предоставяне на цифрово съдържание, реформа на авторското право, аудиовизуални медийни услуги, доставяне на колетни пратки) и чрез преход към интелигентна икономика (свободно движение на данни, преглед на регулаторната рамка в областта на далекосъобщенията, инициативи в областта на дружественото право) и укрепване на доверието и сигурността в сферата на цифровите услуги (нов пакет за защита на данните)

Работата по  медийната директива (впрочем и по директивата за авторското право) продължават по време на Българското председателство – в този дух е съобщението на посланика на Естония в ЕС:

Some key topics tackled during the fifth #AVMSD trilogue and progress made. Wishing the best of luck to the Bulgarian Presidency who will continue work with this important file, we hope the groundwork we’ve done proves useful. pic.twitter.com/e4P0BFPq49

— Clyde Kull (@ClydeKull) November 28, 2017

https://platform.twitter.com/widgets.js

 

От изложението на г-жа Габриел стана ясно, че е тази седмица е проведен  пети триалог, в който тя участва лично. Работата продължава (“финализиране се очаква”) по време на Българското председателство. Като открити бяха посочени три тематични области:

(1) разширяване на обхвата на директивата, включване на стрийминга в услугите,  нови адресати – социалните медии и платформите за видеосподеляне;

(2) квотата на произведенията, създадени от европейски продуценти – и размерът на квотата (предложения за видео по заявка: 20 на сто –  ЕК, 30 на сто –  ЕП), и дефинициите, свързани с квотата, са дискусионни;

(3) търговските съобщения – и правилата (почасова продължителност и продължителност за денонощие), и разполагането (предложение: двоен лимит за светло и тъмно време), и прекъсването (предложение: 20-минутно правило) са още предмет на обсъждане.

По повод откритите въпроси и към дискусията:

• Директивата разширява обхвата си с всяка ревизия. Все пак, когато се обсъжда отговорност на платформите, да бъде в контекста на Директивата за електронната търговия – защото има риск да се стигне  до мълчаливо преуреждане или отмяна на нейните принципи.  В допълнение практиката на ЕСПЧ (решението Делфи за отговорността за съобщения във форумите) илюстрира проблемите, възникващи при нееднозначно разбиране на отговорността в правото на ЕС и в международното право.  По подобни съображения е важна обсъжданата Директива за авторското право, в частност чл.13 – който (споделям позицията на EDRI) трябва да бъде заличен, а нови права не следва да бъдат създавани (чл.11 проекта).
• Квотата на европейските произведения съществува реално на по-високи нива от предвиденото в директивата. В тази област проблем  е отношението европейска – национална  квота, защото местните индустрии  настояват именно за национална квота – а това би било мярка със съвсем различни цели от   европейската квота (единен пазар).
• Уредбата на електронните търговски съобщения се либерализира (в България  – и дерегулира) непрекъснато. Все някъде е добре този процес да спре, за да не се превърне телевизията в поредица търговски съобщения, прекъсвани с основно съдържание. Слушаме уверенията на доставчиците, че потребителите  са най-голямата им ценност и телевизиите не биха програмирали против интересите на зрителите, но все пак нека останат и правни гаранции срещу океаните от търговски съобщения.

Ключови за регулацията остават балансите:

• индустрии / аудитории – както обикновено, натискът на индустриите е мощен и организиран, докато аудиториите са слабо организирани и слабо представени в диалога – дано ЕП  защити интересите на гражданите;
• гъвкавост / недопускане на фрагментиране – съвсем точно наблюдение: неслучайно при предната ревизия ЕК обърна внимание, че гъвкавост и свобода е добре, но не и свобода при  дефинициите – защото различните дефиниции в националните мерки компрометират ефективното прилагане;
• регулиране / саморегулиране – никой не е против саморегулирането, но самата ЕК преди време беше заявила, че има области като интелектуалната собственост и конкурентното право, които не могат по естеството си да бъдат оставени само на саморегулиране.

II

По втората тема – фалшивите новини –   г-жа Габриел поясни, че ЕК работи по следната логика:  дефиниция – обзор на добри практики – мерки, като на този етап не се мисли за законодателство. Още за тази част от срещата –  в медиите.

През 2018 г. се очаква:

• създаване на работна група на високо равнище и доклад (в тримесечен срок) ;
• Евробарометър по въпроси, свързани с фалшивите новини;
• Съобщение на ЕК към средата на 2018 г.

Съвсем наскоро (9 ноември 2017 ) Асоциацията на европейските журналисти проведе международна конференция с последващо обучение по въпросите на дезинформацията и фалшивите новини. Имах възможност да участвам (вж последната част от  записа на конференцията):

• Смятам, че трябва да се започне с  дефиниране, но на следващо място да се продължи с категоризиране на фалшивите новини.
• Реакцията към различните категории фалшиви новини  трябва да е различна. Правото вече предвижда санкции за някои категории неистина – напр. клеветата или подвеждащата реклама. Не съм   сигурна, че правото няма да се намеси с нови мерки в най-сериозните случаи, когато става дума за дезинформационни кампании, които могат да заплашат националната сигурност.
• Няма единно мнение по въпроса кой идентифицира фалшивите новини или – с други думи: кой владее истината.  Италия предлага това да са нов тип конкурентни регулатори (аналогия с регулирането на подвеждащата реклама), Чехия – звено в МВР (при риск за националната сигурност). ЕК казва, че няма нужда от Министерство на истината – но по-добре ли е това да е частна компания? Виждали сме как Facebook различава морално/неморално – предстои ли да се заеме и с преценката вярно/невярно?  Не всички са съгласни. Неслучайно се обсъжда – научаваме – контранотификация срещу свръхпремахване на съдържание.

 

Кодифицираната медийна директива 2010/13/ЕС: ход на ревизията – гласуване в ЕП за триалог

Проектът за ревизия на ДАВМУ – кодифицираната Директива 2010/13/ЕС за аудиовизуални медийни услуги – продължава хода си, последният  месец се работи интензивно и в Съвета (т.нар. общ  подход в EYCS Съвета остава да се гласува другата седмица),  и в Европейския парламент.

Водещата парламентарна комисия CULT изготви доклад A8-0192/2017 по проекта и направи предложение за триалог – неформални междуинституционални преговори преди гласуването на първо четене (гласуването в CULT по този въпрос на 25 април – Малинов за, Джамбазки въздържал се).

Днес, 18 май 2017, и Европейският парламент на пленарно заседание гласува за даване на мандат за триалог (69в от Правилата). Гласовете са разделени:  314 за/266 против/41 въздържали се.

Самият ЕП има прессъобщение. Някои медии определят новината като добра. Но не всички мислят така.  EDRI, организацията за защита на цифровите права, призова вчера да се гласува срещу предложението – за да не се решават непрозрачно и в малък кръг основни въпроси, свързани със защитата на аудиторията.  Европейският Омбудсман също е призовавал за прозрачност при триалозите.

По-подробна позиция срещу неформалния триалог публикува и естонска депутатка от ALDE  (Yana Toom), ето още разочаровани депутати.

За илюстрация: в проекта отпада ограничението за 12 минути реклама на час, остава само ограничение за денонощие.

И така –  следва триалог.

 

Thanks #EPlenary for the mandate to start trilogues on #AVMSD, next step – General Approach by #EYCS Council next week

— Andrus Ansip (@Ansip_EU) May 18, 2017

//platform.twitter.com/widgets.js

Кодифицираната медийна директива 2010/13/ЕС: ход на ревизията

На 25 април 2017 г. Комисията по култура и образование (CULT) на Европейския парламент гласува за изменение на предложението на ЕК  COM(2016) 287 final за  ревизия на  кодифицираната Директива  2010/13/ЕС за аудиовизуални медийни услуги.

Проектът за доклад на парламентарната комисия е изготвен от германски евродепутати и е публикуван през септември 2016 г. Четири парламентарни комисии (ЕNVI, IMCO, JURI, LIBE) също са  поканени за становища, а предложенията за изменения в текста на ЕК са над 1300. Според прессъобщението за гласуването на 25 април т.г.   в доклада се предлагат промени  с цел да засилят защитата на децата онлайн, да увеличат квотата на европейските произведения в нелинейните услуги и да направят по-гъвкави нормите за разполагане на рекламата.

Европейският парламент ще гледа доклада и ще гласува на сесията, която започва на 15 май 2017 г.

Европейският икономически и социален комитет даде становище на 19 октомври 2016 г.

Междувременно Работната група по аудиовизия в Съвета пристъпи към подробно разглеждане на текста на Комисията по време на Словашкото председателство. Информация за позициите на държавите към края на 2016 г. е публикувана на сайта на Съвета ST 13934 2016 REV 1.  По време на Малтийското председателство на Съвета (23 май 2017) се очаква постигане на общ подход по проекта  и даване на мандат за триалог (вж за общия подход и триалога тук).

Обсъждането продължава активно. Балансите между интересите на индустриите и на потребителите се намират трудно. След гласуването на Комисията по култура и образование в ЕП има реакции на организации и институции, които са индикативни –  така EBU, организацията на обществените медии в Европа, приветства стремежа към адекватни правила за единния цифров пазар,  но се обявява например за запазване на часовия лимит за рекламата в линейните услуги.

 Ревизията на ДАВМУ в детайли  може да се проследи на сайта на Европейския парламент.

Към хода на законодателния процес на наднационално равнище обикновено няма голям интерес от страна на гражданите, но бизнесите защитават интересите си, обикновено чрез професионалните си организации. Затова и балансите се получават такива – небалансирани – особено по някои въпроси.

Ревизия на медийната директива: законодателно предложение на ЕК

По предварително обявения график днес Европейската комисия публикува законодателното предложение (COM(2016)287) за ревизия на Директивата за аудиовизуални медийни услуги.

В прессъобщението на ЕК се казва, че  Комисията предлага актуализиране на правилата на ЕС в областта на аудиовизуалните медийни услуги, за да бъдат създадени по-справедливи условия за всички участници в сектора, да се популяризират европейските филми, да се защитават децата и да се вземат по-ефективни мерки във връзка със словото на омразата. Това предложение отразява също така един нов подход към онлайн платформите, отговарящ на предизвикателствата в различни области.

Текстът на ЕК е 33 страници, от които първите 13 страници са обяснителен меморандум.  В идеалния случай националният  законодател – спазвайки ЗНА – също трябва да  върши подобна работа, но изводите от сравнението са самоочевидни: разликите са толкова, че почти няма прилики.

• информира за целите ;
• обяснява ни как ревизията продължава регулацията от първата медийна директива Телевизия без граници (89/552/ЕЕО);
• дава данни за връзката по  хоризонтала с другите политики на ЕС и инструментите за тяхната реализация; включително мисли се за избягване на колизии;
• коментира връзката с международната правна рамка;
• обосновава се изборът на инструмент в контекста на принципите субсидиарност и пропорционалност;
• предизвикващи особена завист страници – показващи, че  регулацията в ЕС почива на знание – вкл. последваща оценка на въздействието на действащата директива, аналитични изследвания по отделни въпроси, обобщение от обширна обществена консултация, REFIT  ;
• ефекти за бюджета  – в случая няма;
• план за мониторинг на прилагането;
• основни положения на акта.

И следва текст, който изисква внимателен прочит – а дотогава ето   какво е новото в предложението на Комисията според Комисията:

• Принципът на държавата по произход се запазва, но се уточняват критериите за юрисдикция и процедурите за сътрудничество;
• Електронни търговски съобщения – за периода 7-23 часа е определен  праг 20 на сто  за рекламните и телепазарните спотове , но при по-голяма гъвкавост -правилата се либерализират още и за останалите електронни търговски съобщения;
• Насърчаване на европейски произведения – тук има нови мерки, вкл. изискване 20 на сто европейски произведения при т.нар. нелинейни услуги (главно видео по заявка) – досега според действащото право за нелинейните услуги имаше само пожелание да включват европейски произведения;
• Мерки срещу езика на омразата;
• Мерки за защита на децата – по-радикално се подхожда към вредното съдържание;
• Платформите за споделяне на видео  – това е ново – платформите засега според предложението влизат в обхвата на директивата  в два случая – при език на омразата и  при съдържание, вредно за децата;
• Аудиовизуални регулатори – според предложението занапред ще има общи изисквания към националните медийни регулатори, по-специално изискването за независимост (в двете посоки – от правителството и от пазара) – и миналият път – при последната ревизия на директивата – ЕК беше предложила разпоредба за независимост на регулаторите, но това предложение (изискването за независимост в отделна разпоредба) не мина през Съвета, остана само в рецитал – да видим сега ще мине ли;
•  ERGA (Групата на европейските регулатори за аудиовизуалните медийни услуги) ще има роля, определена в директивата.

Какво предстои:  законодателен процес на наднационално равнище (държавите и европейските граждани да си кажат думата) – и после въвеждане в националното медийно законодателство.

Още едно последно наблюдение – във връзка с възникващи идеи за промени в българския медиен закон: защитата на интелектуалната собственост в ЕС има свое отделно систематично място и то не е в медийната директива, вижда се и от проекта за ревизия. Същото е и на национално равнище.

Първите коментари  –

• Lorna Woods, Univ. of Essex
• Alison Harcourt, Univ. of Exeter

Ревизия на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги

В Официален вестник на ЕС:

Становище на Европейския комитет на регионите —  Преразглеждане на Директивата за аудио-визуалните медийни услуги.

В контекста на провежданата обществена консултация можем да се запознаем и с позицията на Европейския комитет на регионите. Становището следва логиката на въпросника, изготвен от ЕК за целите на обществената консултация.

 

Съд на ЕС: към дефинирането на аудиовизуална медийна услуга онлайн

Днес стана известно решението на Съда на ЕС  по  дело C-347/14 с предмет преюдициално запитване, отправено  в рамките на производство по дело New Media Online GmbH срещу Bundeskommunikationssenat, относно понятията аудиовизуална медийна услуга и предаване.

Понятията са дефинирани в Директивата за аудиовизуална медийна услуга (АВМУ), чл.1:

a) аудио-визуална медийна услуга –
i) услуга, така както е определена в членове 56 и 57 от Договора за функционирането на Европейския съюз, която е в рамките на редакционната отговорност на доставчик на медийни услуги и чиято основна цел е осигуряването на предавания за информиране, забавление или образоване на широката общественост чрез електронни комуникационни мрежи. Такава аудиовизуална медийна услуга е телевизионна програма или аудиовизуална медийна услуга по заявка;
ii) аудиовизуални търговски съобщения.

б) предаване –  поредица от движещи се образи със или без звук, която представлява обособена част от програмна схема или каталог, утвърдена от доставчик на медийни услуги и чиито форма и съдържание са сравними с формата и съдържанието на телевизионна програма.

Рецитал 28 допълва, че приложното поле на директивата не следва да обхваща електронни варианти на вестници и списания.

Онлайн вестник  Tiroler Tageszeitung  има сайт, съдържащ и видеоматериали на отделна страница (поддомейн  видео), достъпни чрез каталог за търсене.
Предоставените онлайн видеоматериали са около 300, представляват редакционни новини с различна дължина, от 30 секунди до няколко минути,  отразяват различни теми и нямат връзка със статиите на сайта.

Австрийският регулатор смята, че това е аудиовизуална медийна услуга по заявка, поддомейнът видео има телевизионен характер и изпълнява  самостоятелна функция по отношение на останалата част от интернет сайта на вестника Tiroler Tageszeitung, отговаря  на критерия да има за основна цел осигуряването на предавания за информиране. Собственикът на вестника оспорва.

Въпросите към Съда са:

• дали видеоматериалите имат характер  на предаване по смисъла на директивата;
• може ли като АВМУ да се квалифицира част от онлайн сайта (поддомейн  видео), защото на сайта има и видео с връзка към статиите.

По делото е представено най-слабото заключение на генерален адвокат, което човек може да си представи. Не защото изводът не може да се сподели, а защото вместо очакваната аргументация се сблъскваме с  жанра  историческа  екскурзия. Така или иначе Генералният адвокат достига до извода, че

нито интернет сайтът на ежедневник, съдържащ аудиовизуални материали, нито която и да било част от такъв интернет сайт представлява аудиовизуална медийна услуга.

Не така смята Съдът.

• Първо, Съдът констатира, че това е tv-like услуга, частично изготвяна от  регионален радио- и телевизионен оператор, Tirol TV,  и влизаща в конкуренция   с информационните услуги, предлагани от регионалните радио- и телевизионни оператори. По тази причина според решението “предаване включва и  предоставянето в поддомейн на интернет сайта на вестник на кратки видеоматериали, които представляват кратки откъси от местни новини, спортна и развлекателна информация”.
• Второ, Съдът се позовава на рецитал 28, информационните сайтове не са АВМУ, нито видеото към новина, но поради опасността информационен сайт да се използва като вход към каталог, който да остава извън регулация, Съдът приема, че видеораздел  в рамките на  сайт може да бъде квалифициран като АВМУ  и  не губи тази характеристика (а)  само поради това че е достъпен от сайт  на вестник, нито (б) заради личността на доставчика – който може да предоставя спектър от услуги, нито (в) ако основната цел на сайта е друга – защото преценката по директивата се прави за основната цел на каталога. При преценката на основната цел на услуга за предоставяне на видеоматериали, предлагана от електронен вариант на вестник, следва да се провери дали услугата сама по себе си има съдържание и функция, самостоятелни спрямо съдържанието и функцията на журналистическата дейност,  или са неделимо допълнение към нея, по-специално поради връзката между предлаганото аудиовизуално и текстово съдържание.

За България решението би трябвало да заинтересува онези, които по всеки и всякакъв повод казват, че нали законът – съответно СЕМ – не регулирали интернет.

Е – ето в този случай регулират. И в други случаи също.

Съд на ЕС: към дефиницията за аудиовизуална медийна услуга

Публикувано е становището на Генералния адвокат по дело  C‑347/14 New Media Online GmbH,  образувано по преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgerichtshof, Австрия.

Запитването е относно понятия от Директивата за  аудио-визуалните медийни услуги — член 1, параграф 1, букви a), б) и ж) —   „предаване“ и „аудио-визуална медийна услуга“. Става дума за кратки видеоматериали, достъпни на интернет сайт на вестник.

Както сочи ГА, проблемът относно дефинирането на аудио-визуалните медийни услуги в интернет  се състои в това, че  всеки е в състояние да разпознае интуитивно такава услуга – но когато обаче се стигне до описанието ѝ на правен език, е трудно да се намерят достатъчно точни понятия.

По австрийския медиен закон, както и тук, за доставчиците на аудио-визуални медийни услуги по заявка е въведен уведомителен режим. New Media Online GmbH  поддържа интернет сайта на вестник Tiroler Tageszeitung под названието Tiroler Tageszeitung Online. На този сайт, наред с останалите видове съдържание, се намира самостоятелен раздел, озаглавен „Видео“, обхващащ към момента на настъпване на фактическите обстоятелства, предмет на главното производство, каталог с около 300 аудио-визуални материала. Посочените материали с продължителност от няколко десетки секунди до няколко минути, са в по-голяма или по-малка степен свързани с тематиката на останалото съдържание на интернет сайта и са от различни източници (собствени материали, материали на местната телевизия или предоставени от ползватели на сайта и др.).

 Kommunikationsbehörde Austria (австрийски регулаторен орган) приема, че раздел „Видео“ на интернет сайта на Tiroler Tageszeitung Online представлява аудио-визуална медийна услуга по заявка по смисъла на закона и е под уведомителен режим. След обжалване  Verwaltungsgerichtshof (Върховен административен съд)  решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

•  1.      дали дадена проверявана услуга изпълнява критерия нейните форма и съдържание да са сравними с формата и съдържанието на телевизия (tv-like), когато подобни услуги се предлагат и в телевизия, предназначени са  за значителна част от обществеността и биха могли да имат силно въздействие върху нея?
• 2.      дали при  проверката на електронни варианти на вестници по отношение на основната цел на предоставяна услуга може да се провери отделен сектор, в който се осигурява каталог от предимно кратки видеоматериали, които в други сектори на интернет страницата на електронната медия се използват само като допълнение към текстовите материали на онлайн ежедневника?

Съдът за първи път ще има повод да се произнесе относно тълкуването на понятието за аудио-визуална медийна услуга. След като щедро се занимава с интернетизацията на  аудиовизията,  ГА заявява, че се насочва към прилагането на директивата към аудио-визуалните елементи на интернет порталите. Върху тази тема  ГА  също се задържа дълго, обобщавайки, че директивата  “не се оказва, както искат създателите ѝ, „бъдещоустойчива“ (future-proof).” Очакванията ни за анализ нарастват, но това няма да стане, преди да  се съобщи, че “законодателят изрично, макар и по анахроничен от гледна точка на степента на технологично развитие на интернет начин, е посочил в съображенията на директивата, че не е имал намерение да включва в приложното ѝ поле информационните интернет портали. (т.54)

И  извод, извлечен директно от съображенията: ГА предлага на Съда да отговори, че:

„Член 1, параграф 1, буква а), подточка i) от Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 година за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудио-визуални медийни услуги (Директива за аудио-визуалните медийни услуги), трябва да се тълкува в смисъл, че нито интернет сайтът на ежедневник, съдържащ аудио-визуални материали, нито която и да било част от такъв интернет сайт представлява аудио-визуална медийна услуга по смисъла на посочената директива“.

Maciej Szpunar е назначен за периода 2013 – 2018, това е първото заключение на полския представител, с което се сблъсквам, има доста специфичен стил  –  професор в Катовице по ПЕС и МЧП.