Съд на ЕС: филтриране и отговорност на доставчиците на онлайн услуги

AG Øe trying to contain over-blocking. pic.twitter.com/yxA6XceC2f

— Martin Husovec (@hutko) July 16, 2021

Интересни са социалните мрежи по темата. И има верни оценки,  като на @hutko.

Генералният адвокат Saugmandsgaard Øe този път изпълни дадената дума. На предварително посочената дата 15 юли имаме дългоочакваното заключение на ГА по дело C‑401/19 Република Полша срещу Европейски парламент и Съвет на Европейския съюз.

„Жалба за отмяна — Директива (ЕС) 2019/790 — Авторско право и сродни права — Използване на защитено съдържание от доставчици на онлайн услуги за споделяне на съдържание — Публично разгласяване — Отговорност на тези доставчици — Член 17 — Освобождаване от отговорност — Параграф 4, буква б) и буква в), in fine — Филтриране на съдържанието, публикувано онлайн от потребителите — Свобода на изразяване на мнение и свобода на информация — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 11, параграф 1 — Съвместимост — Гаранции, съпътстващи това филтриране“.

Крайният срок за прилагане на директивата (ЕС) 2019/790 беше   7 юни 2021. Както вече стана дума, надеждата беше за произнасяне на Съда по делото на Полша и за оповестяване на насоките на ЕК по чл.17 достатъчно време преди срока, за да могат държавите да ги вземат предвид. Комисията и Съдът се движат с известно забавяне.

1

Република Полша иска от Съда, главно, да отмени член 17, параграф 4, буква б) и буква в), in fine от Директива (ЕС) 2019/790 относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар, а при условията на евентуалност — да отмени член 17 изцяло. Тази проблематика вече е била отнесена до Съда по съединени дела C‑682/18, YouTube, и C‑683/18, Cyando, от гледна точка на рамката, създадена от Директива 2000/31/ЕО.

Разпоредбата налага на посочените доставчици задължения за контрол на съдържанието, което потребителите на техните услуги публикуват онлайн, за да предотвратят качването на закриляни произведения и обекти, които правоносителите не желаят да правят достъпни чрез тези услуги. По правило този предварителен контрол следва да е под формата на филтриране на съдържанието. Същевременно т. 8 (параграф 8, както Съдът предпочита) съдържа изискване “Прилагането на настоящия член не води до общо задължение за контрол”.

Филтрирането следователно повдига сложни въпроси относно свободата на изразяване на мнение и свободата на информация на потребителите на услугите за споделяне, гарантирани в член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

В продължение на решенията си Scarlet Extended, SABAM и Glawischnig-Piesczek Съдът ще трябва да определи дали, и евентуално при какви условия, такова филтриране е съвместимо с посочените свободи. Това означава той да вземе предвид както предимствата, така и рисковете, до които води подобно филтриране, и в този контекст да гарантира поддържането на „справедливо равновесие“ между, от една страна, интереса на правоносителите от ефективна защита на интелектуалната им собственост, и от друга страна, интереса на тези потребители и на обществеността като цяло от свободното движение на информацията онлайн.

2

Изисква се филтриране

В пар. 12-24 ГА припомня аргументацията, предхождаща създаването на чл.17 и мотива за достъпността на творческото съдържание в целия Съюз, като същевременно се поддържа цифровата среда в „справедливо равновесие“ с други обществени интереси. В случая се дава възможност, според ГА, правоносителите да контролират по-лесно използването на техните закриляни произведения. За целта се въвежда правило, че когато доставчиците на услуги за споделяне не са получили разрешение от правоносителите, те носят отговорност за „неправомерните“ действия по публично разгласяване, осъществени посредством техните услуги – всеки път, когато закриляно произведение или закрилян обект се качва незаконно в интернет чрез техните услуги (пар.31). Но “подобна обективна отговорност би принудила посочените доставчици да променят напълно икономическия модел — и по този начин да се откажат от самия модел на интерактивния „Web 2.0“.”

Все пак те биха могли да се освободят от отговорност, като докажат, че:

„a)      са положили всички възможни усилия за получаване на разрешение; и

б)      в съответствие с високите секторни стандарти за дължима професионална грижа са положили всички възможни усилия, за да се гарантира неналичността на конкретните произведения и други обекти, за които правоносителите са предоставили на доставчиците на услуги съответната и необходима информация; и във всеки случай

в)      са действали експедитивно, след като са получили достатъчно обосновано уведомление от страна на правоносителите, за да преустановят достъпа до или да премахнат от своите уебсайтове произведенията или другите обекти, за които е постъпило уведомлението, и са положили максимални усилия за предотвратяване на бъдещото им качване в съответствие с буква б)“.

Следователно доставчиците трябва да се намесят преди публикуването на съдържанието онлайн. Налага се превантивен контрол, подчертава ГА.

Как? Като доставчиците използват инструменти за разпознаване на съдържание.

Защо? За да филтрират съдържанието, което потребителите на услугите им публикуват онлайн, и при необходимост да блокират част от него преди качването му

3

Налице е ограничаване на свободата на изразяване и според ГА то може да бъде допустимо

В пар. 70-87 Генералният адвокат излага възглед за правната квалификация на иначе признатото за необходимо ограничение за свободата на изразяване.

Според ЕП и Съвета доставчиците на услуги за споделяне могат в качеството си на частни оператори свободно да избират информацията, която желаят да бъде разпространена чрез техните услуги, и съответно да вземат решение за филтриране и блокиране на съдържание. Дори да се допуснело, че това представлява „намеса“ в свободата на изразяване на мнение на потребителите, отговорност за нея във всички случаи не носел законодателят на Съюза.

Защо им е да филтрират, ако правото на ЕС не изисква това. Законодателят е делегирал на тези доставчици задачата да контролират правилното прилагане на авторското право в цифровата среда. Това е стара мечта на законодателя – да натовари доставчиците с прилагане, да си спомним АСТА, френския закон HADOPI и трите удара.

Като ни съобщава това, ГА по-нататък прилага известният от практиката на Съда за правата на човека и съдилищата тест за пропорционалност – като още в пар.91 съобщава логиката на разсъждения и извода, до който стига: “ще изложа причините, поради които разглежданото ограничаване е „предвидено в закон“ (подточка а), защо зачита „основното съдържание“ на правото на свобода на изразяване на мнение (подточка б) и защо, стига член 17 от Директива 2019/790 да се тълкува правилно, зачита принципа на пропорционалност (подточка в).”

Трудна е задачата на ГА. Той:

приема, че 102. Несъмнено превантивните мерки за контрол върху информацията по принцип се считат за особено сериозна намеса в свободата на изразяване на мнение, поради крайностите, до които могат да доведат. Тези превантивни мерки по принцип се отричат в едно демократично общество, тъй като се счита, че ограничавайки определена информация още преди разпространението ѝ, тези мерки възпрепятстват всякакъв публичен дебат по съдържанието, лишавайки по този начин свободата на изразяване на мнение от самата ѝ функция на вектор на плурализма. Поради тези причини множество държави членки забраняват в своите конституции генерализирания предварителен контрол върху информацията.

сочи чл.15 ДЕТ – 105. В този контекст член 15 от Директива 2000/31 според мен е от основно значение. Като предвижда, че на междинните доставчици не може да бъде наложено „общо задължение […] да контролират информацията, която пренасят или съхраняват“, тази разпоредба не допуска подлагането на онлайн информацията на генерализиран предварителен контрол, възложен на тези посредници – тази забрана е общ принцип на правото, регулиращо интернет, тъй като той конкретизира основната свобода на комуникация в цифровата среда; забраната надхвърля рамката на член 15 и е задължителна не само за държавите членки, но и за законодателя на Съюза.

и влиза в разграничаване на общото и конкретното, за да доведе нещата до възможния конкретен контрол – 115. макар законодателят на Съюза да не може да делегира на онлайн посредници задачата да извършват генерализиран предварителен контрол на информацията, споделяна или предавана чрез техните услуги, според мен той може, без да засегне „основното съдържание“ на свободата на изразяване на мнение, да реши да наложи на някои онлайн посредници някои мерки за активен контрол по отношение на някоя конкретна незаконна информация – стига ограничаването да е 1) „подходящо“ 2) „необходимо“ и 3) „пропорционално“.

Тук ГА стига дори до решение Delfi AS с/у Естония на ЕСПЧ.

4

Необходимите гаранции

И понеже си дава сметка какво казва, втората половина от заключението ГА е посветил на необходимите гаранции. Значи не е априори цензура, но може да е, ако не се спазят определени гаранции.

В тази част ГА подчертава “фундаментално различие в разбирането относно конкретния начин, по който правата на потребителите трябва да се зачитат на практика.”

ГА констатира война на интерпретациите:

или: доставчиците на услуги за споделяне блокират ex ante всяко съдържание, възпроизвеждащо изцяло или отчасти посочените от тях произведения и други закриляни обекти — независимо дали нарушават техните права — а потребителят, който счита, че използва законно тези обекти, подава жалба

или: право на потребителите на услуги за споделяне да използват законно закриляни обекти, трябва да се вземе предвид ex ante от доставчиците на тези услуги

и се присъединява към второто разбиране. При това

208. Както твърдят Парламентът, Съветът и Комисията, в двусмислени положения съответното съдържание трябва да се приеме за законно по презумпция и публикуването му онлайн не може да бъде възпрепятствано.

209. Трудността се състои в намирането на практически решения за прилагането на това раздвояване с помощта на инструментите за автоматично разпознаване на съдържание.

5

В резултат

220. От всички изложени по-горе съображения следва, че произтичащото от обжалваните разпоредби ограничаване на упражняването на правото на свобода на изразяване на мнение и свобода на информация, съгласно тълкуването на тези разпоредби в настоящото заключение, отговаря на всички условия, предвидени в член 52, параграф 1 от Хартата. Ето защо това ограничаване според мен е съвместимо с посочения правен акт. Поради това считам, че жалбата на Република Полша трябва да бъде отхвърлена.

В края на текста има и критични бележки към Насоките на ЕК.

6

Първи коментари

Критиката, предхождаща решението

Експертите казват, че това заключение е очаквано предвид позициите на ГА по YouTube , C-682/18 и C-683/18 от същия AG. Eleonora Rosati :

• Първо, той поддържа това, което е изразил в мнението на YouTube за миналата година , т.е. режимът в член 17 е „нов режим на отговорност“; 
• На второ място, той твърди, че член 17 налага на доставчиците задължение да следят съдържанието – „като общо правило е под формата на филтриране“; 
• На трето място, преценката за пропроционалност да бъде в светлината на насоките, предоставени от Съда на Европейския съюз в по-ранните си решения в Scarlet , SABAM и Glawischnig-Piesczek .

Като се вземе предвид решението на YouTube от миналия месец, очаква се Съдът, поне по ключовия въпрос за съвместимостта между член 17 и Хартата, да последва AG, завършва Rosati.

ЕFF:

Polish challange of Article 17 Copyright Directive: unfortunately, its a green light for upload filters, but the opinion is a warning to States that, without stronger user safeguards, national laws will conflict with freedom of expression rights. My take:https://t.co/HG1n5Olpzg

— cSchmon (@cSchmon) July 16, 2021

И една покана за 20 юли:

Join us next Wednesday at 1300h for a special lunch edition of our COMMUNIA Salon. @Senficon, @tenobre, @hutko and @paul_keller will unpack today’s AG opinion in the Polish #Article17 case. More info and registration here: https://t.co/mBfwnVSClj pic.twitter.com/yDNTqgbkeH

— communia (@communia_eu) July 15, 2021