Съд на ЕС: финансиране на обществена телевизия

В Официален вестник на ЕС е публикувано съобщение за решение на Общия съд по дело T-674/11  TV2Danmark/Комисия.

Жалбата по настоящото дело има за предмет искане за отмяна на Решение 2011/839/ЕС на Комисията от 20 април 2011 година относно мерките, приведени в действие от Дания (C 2/03) за TV2/Danmark  в частта, в която се констатира, че посочените мерки представляват държавнa помощ. Жалбата е подадена от TV2/Danmark A/S, втората обществена телевизия в Дания (първата е Danmarks Radio). Финансира се от такси от аудиторията и реклама.

Освен обществените радио- и телевизионни оператори, на датския национален телевизионен пазар присъстват и търговски оператори – Viasat Broadcasting UK Ltd и обединение, създадено от дружества SBS TV A/S и SBS Danish Television Ltd.  По жалба на SBS   системата за финансиране на TV2 е анализирана от Комисията относно средствата, получени от лицензионната такса, прехвърлянията от фондовете, натоварени с финансирането на TV2 (фондове TV2 и Radiofonden), суми, предоставени ad hoc, освобождаването от корпоративен данък, освобождаването от лихви и от връщане на главницата на заемите, предоставени на TV2 при учредяването му, държавната гаранция за оперативните заеми, както и благоприятните условия за плащане на таксата, дължима от TV2, за използването на честота с национално покритие (наричани  общо „разглежданите мерки“). Накрая, разследването на Комисията обхваща и предоставеното на TV2 разрешение да излъчва на регионални честоти, както и мярката must carry.

След анализа на разглежданите мерки Комисията стига до извода, че финансирането представлява държавна помощ  по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО (понастоящем член 107, параграф 1 ДФЕС). TV2 обжалва –  с Решение от 22 октомври 2008 г., TV2/Дания и др./Комисия (T‑309/04, T‑317/04, T‑329/04 и T‑336/04) Общият съд отменя решението на ЕК.

Комисията  се произнася отново (Решение 2011/839/ЕС  от 20 април 2011 г.) – Дания е превела в действие въпросната помощ неправомерно, но ЕК взема предвид и последващите ефекти. TV2 обжалва отново –    и с настоящото решение Общият съд се произнася за втори път по втората жалба на обществената телевизия.

Съдът започва преценката си, като напомня, че квалифицирането като държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС предполага кумулативното наличие на четири условия:  да е налице намеса на държавата или с ресурси на държавата, тази намеса да е в състояние да засегне търговията между държавите членки, да предоставя предимство на своя получател и да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията (решение Altmark).

При обществените услуги (услуги от общ икономически интерес) е прието вече от Съда на ЕС, че  доколкото намесата на държавата  е компенсация,   не може да се счете, че тя предоставя на своя получател предимство, което го поставя в по-благоприятно конкурентно положение спрямо конкурентните му предприятия – и  такава намеса не отговаря на едно от необходимите за наличието на държавна помощ условия  –  поради което не попада в обхвата на член 107, параграф 1 ДФЕС (решение  Libert). Мерки, дори неотговарящи на условията Altmark  и класифицирани като държавна помощ, могат да се считат за съвместими с вътрешния пазар по силата на член 106 (2) от ДФЕС – точно това е и заключението на ЕК през 2008, с изключение  на около 628 мил. крони свръхкомпенсация.

Иначе – за да се избегне квалификацията като държавна помощ по смисъла на чл.107.1 ДФЕС,  трябва да са изпълнени условията Altmark :

• Първо, предприятието — получател на компенсацията, трябва да бъде действително натоварено с изпълнението на задължения за обществена услуга и тези задължения трябва да бъдат ясно определени.
• Второ, параметрите, въз основа на които е изчислена компенсацията, трябва да бъдат предварително установени по обективен и прозрачен начин.
• Трето, компенсацията не трябва да надхвърля необходимото за покриване изцяло или отчасти на разходите, направени при изпълнението на задълженията за обществена услуга, като се имат предвид свързаните с тях приходи, както и разумна печалба за изпълнението на тези задължения.
• Четвърто, когато изборът на предприятието, което в конкретния случай да бъде натоварено да изпълнява задължения за обществена услуга, не е направен в рамките на процедура по възлагане на обществена поръчка, позволяваща да се избере кандидат, който може да предоставя тези услуги на най-ниската за териториалната общност цена, равнището на необходимата компенсация трябва да бъде определено въз основа на анализ на разходите, които добре управлявано и подходящо оборудвано, с цел да може да удовлетвори необходимите изисквания за обществена услуга, средно предприятие би направило, за да изпълни тези задължения, като се имат предвид свързаните с това приходи, както и разумна печалба.

Единствената грешка в прилагането, която Съдът намира, е смесването на приходите от реклама с приходите от такси (събирани в датския Фонд Радио и телевизия), поради което приходите от реклама са неправилно  са квалифицирани от Комисията като държавна помощ.

В останалата част жалбата на обществената телевизия срещу решението на ЕК от 2011 г. е отхвърлена.

 

 

 

Резервационни данни на пътниците (PNR)

Дискусиите за евентуална схема за резервационни данни на пътниците (PNR) в ЕС се развиват от 2007 г. насам с предложението за рамково решение на Съвета относно този въпрос. Първоначалното предложение предвиждаше въздушните превозвачи, осъществяващи полети между ЕС и трети държави, да бъдат задължени да предават PNR данни на компетентните органи с цел предотвратяване, разкриване, разследване и наказателно преследване на престъпления, свързани с тероризъм, и на тежки престъпления.

В своята резолюция от 11 февруари 2015 г. относно мерките за борба с тероризма Европейският парламент се ангажира „да положи усилия за приключване на работата по директивата на ЕС относно резервационните данни на пътниците до края на годината“ и настоятелно призова Комисията „да разясни последиците от решението на Съда относно Директивата за запазване на данни и нейното потенциално въздействие върху директивата на ЕС относно резервационните данни на пътниците“.

Стана известно ново Становище на Европейския надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД) относно Предложението за директива за използването на резервационни данни на пътниците.

Предложението за мерки  според ЕНОЗД все още не изпълнява основната предпоставка за PNR схема, а именно спазване на принципите за необходимост и пропорционалност. Предложението не предвижда комплексна оценка на способността на съществуващите инструменти да постигнат целта на PNR схемата на ЕС. Освен това то не представя подробен анализ на степента, в която свързани с по-малка намеса мерки биха могли да постигнат целта на PNR схемата на ЕС. Нецеленасоченото масово събиране и обработване на данни от PNR схемата представлява мярка за общо наблюдение – а мнението на ЕНОЗД е, че единствената цел, която би отговаряла на изискванията за прозрачност и пропорционалност, би била използване на PNR данните в отделни случаи, само при установена въз основа на по-точни признаци сериозна конкретна заплаха.

Впрочем това беше и проблемът на обявената за недействителна Директива за задържане на трафични данни.

Дискусиите за резервационните данни винаги са напредвали трудно, по-трудно стана след решението на Съда на ЕС от 2014 г. по съединени дела C-293/12 и C-594/12, Digital Rights Ireland, а още по-трудно – сега, в края на 2015 – когато  настояващите – подобно Европейския надзорник за личните данни – за пропорционална намеса – се оказват малцинство.

 

Към нова етика в областта на цифровите технологии: данни, достойнство и технологии

Европейският надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД) отговаря „за предоставянето на консултации на институциите и органите на Общността и субектите на данни по всички въпроси, свързани с обработката на лични данни“.

ЕНОЗД е  приел Становище 4/2015  във връзка с общия регламент за защитата на данните.  В него се разглеждат произтичащите от  цифровизацията  трудности за защитата на личните данни  — приспособяването на съществуващите принципи на защита на данните към глобалната цифрова среда  в контекста на плановете на ЕС за цифровия единен пазар (резюме, текст)

Въпросът е в това, че съществуват  сериозни въпроси за влиянието на революцията в областта на цифровите технологиите  върху достойнството, личната свобода и функционирането на демокрацията в зависимо от данните общество. Компютърните услуги  в облак, интернет на предметите, големите информационни масиви и други технологии са изключително важни за конкурентоспособността и растежа. В бизнес моделите се разработват нови възможности за мащабно събиране, незабавно предаване, комбиниране и повторно използване на лични данни за непредвидени цели, обосновани с дългосрочни и недостъпни политики за защита на личните данни. Но това поставя принципите за защита на данните пред нови изпитания, които налагат да се преосмисли тяхното прилагане.

Технологии – но колко? И има ли защита? Особено в периоди като сегашния, в които акцентът се премества върху сигурността и ограничаването на правата и свободите.

ЕНОЗД  очертава  тенденции, които могат да включват неприемливо обработване на лична информация или да нарушават правото на неприкосновеност на личния живот и предлага идея за екосистема за защита  на четири нива:

1)	Ориентиран към бъдещето регламент относно обработването на данни и зачитането на право на неприкосновеност на личния живот и на защита на данните.

2)	Отговорни администратори, които определят обработването на лична информация.

3)	Зачитащ неприкосновеността на личния живот инженеринг и дизайн на продукти и услуги за обработване на данни.

4)	Оправомощени физически лица.

The Pirate Bay: решение в Швеция в очакване на решението на Съда на ЕС

Ако се разпореди на доставчици на интернет достъп да блокират достъп до сайтове като The Pirate Bay (ТРВ),  следва ли разпореждането да се изпълнява?

Цялата история на дружеството, съответно на популярния сайт, изобилства с противоречиви отговори на този въпрос. В различни държави от ЕС, а и в самата Швеция са давани различни отговори – вж например Нидерландия, Белгия, Италия.

Именно  Върховният съд на Нидерландия спира производството и изготвя преюдициално запитване до Съда на ЕС  по спора между Ziggo  и XS4ALL, от една страна, и BREIN (и Холивуд), от друга  – относно достъпа до TPB, блокирането и отговорността на посредниците.

В този контекст новината е от Швеция: вчера е издадено решение на съда в Стокхолм, според което доставчиците на интернет достъп не могат да бъдат задължавани да блокират достъпа до The Pirate Bay. Делото се води от Universal Music, Sony Music, Warner Music, Nordisk Film  и др. с цел да се изиска от един посредник  да блокира достъпа. Според решението доставчикът Bredbandsbolaget   не носи отговорност и не е длъжен да блокира достъпа.

ЕСПЧ: принцът на Монако и личният живот на публичните фигури

Голямата камара на Европейския съд по правата на човека единодушно потвърди решението на Съда по делото Couderc and Hachette Filipacchi Associés v. France (40454/07) , че има нарушение на член 10 от Европейската конвенция за правата на човека по повод публикуването на статия за дете на принца на Монако. ЕСПЧ приема, че раждането на дете на принца на Монако в контекста на монархията е безспорно обстоятелство от обществен интерес и че френските съдилища не са успели да правилно да балансират две права – правото на тайна на личния живот и свободата на изразяване.
През 2005 г. френското списание Paris Match оповестява, че принцът на Монако е станал наскоро баща. Принц Алберт завежда дело за намеса в личната сфера и нарушение срещу правото му на личен живот. Съдът определя обезщетение от 50 000 евро и изисква от списанието да публикува съобщение за решението на корицата си. Междувременно принц Алберт потвърждава, че е баща на детето.

ЕСПЧ приема, че има нарушение на чл.10 ЕКПЧ, свобода на изразяване. Раждането на детето е значимо събитие за гражданите на Монако, фактите са вярно отразени, а и съществуването на такова събитие вече е било разкрито в The Daily Mail и другаде преди публикацията в Paris Match.

По искане на френското правителство делото е отнесено в Голямата камара. Правителството твърди, че лични или семейни отношения, бременност, болест, хирургически операции, религиозни убеждения и др.  са обстоятелства, попадащи в обхвата на понятието личен живот и в случая защитата на неприкосновеността на личния живот има превес над свободата на изразяване.

Съдът отбелязва, че понятието за личен живот няма изчерпателно определение,  публичните фигури имат по-нисък праг на защита и медиите имат задължението да разпространяват информация и идеи по всички въпроси от обществен интерес. В този случай няма съмнение,  че публикацията разглежда въпрос от обществен интерес. Макар доводите, представени от правителството на Франция по отношение на защитата на личния живот на принца са принципно справедливи, те не могат да се считат за достатъчни, за да оправдае намесата в свободата на медиите. Френските съдилища не са постигнали разумен баланс и пропорционалност между мерките за ограничаване на свободата на изразяване и преследваната легитимна цел.
Нарушение на член 10 от ЕКПЧ.

Интересен момент е също, че в решението се обсъжда публикуване на снимки, на които е принцът – направени са от майката на детето – самото заснемане очевидно е със съгласието на принца –  част от снимките са вече публикувани – но липсва съгласие за предоставянето им на медиите. Съдът приема, че  – щом са публикувани – макар и в други държави – те не са повече конфиденциални.

Решението на ЕСПЧ от 2014

Решението на Голямата камара от ноември 2015

Webcast

Съд на ЕС: договори на абонати на електронни съобщителни услуги

Стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑326/14 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия)  в рамките на производството по дело Verein für Konsumenteninformation срещу A1 Telekom Austria AG.

A1 Telekom Austria е доставчик на далекосъобщителни услуги в Австрия, който използва общи договорни условия в отношенията си с потребителите. Според тях „[а]ко в тарифните разпоредби или в конкретно споразумение е посочено, че“ „А1 [Telekom Austria] има право да увеличава тарифите за следващата календарна година в съответствие с повишаването на годишния индекс на потребителските цени“, в същото време то е „длъжно да отрази в цените всяко понижение на този индекс, като съответно ги намали. A1 [Telekom Austria] уведомява писмено клиентите за извършената актуализация“.

Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия) е сезиран със спор между сдружение на австрийските потребители (Verein für Konsumenteninformation) и A1 Telekom Austria. Според сдружението  A1 Telekom Austria използва  незаконосъобразни клаузи в договорите, сключвани с потребителите, според които абонатите не могат да прекратяват едностранно своите договори при актуализация на тарифите в зависимост от обективен годишен индекс на потребителските цени, определян от публична институция, а именно от Австрийския статистически институт (Statistik Österreich).

В този контекст Oberster Gerichtshof иска да установи дали на абонатите да се предоставя правото да прекратят едностранно своите договори по смисъла на член 20, параграф 2 от Директивата [2002/22]  „при получаване на предизвестие за изменения в договорните условия“.

Съдът отговаря отрицателно на този въпрос. Актуализация на тарифите — доколкото тя се основава на ясен, точен и обществено достъпен метод за индексация, който е уреден с решения и механизми от публичноправно естество — не би следвало да поставя крайните ползватели в договорна ситуация, различна от възникналата вследствие на съответния договор, част от чието съдържание са съдържащите въпросната клауза общи условия. Изменения на тарифите  не биха могли да се квалифицират като „изменения в договорните условия“ по смисъла на член 20, параграф 2 от Директива 2002/22,  които да предоставят  на абоната правото да прекрати едностранно договора си без заплащането на неустойки.

Съд на ЕС: държавна помощ за цифрова телевизия

Стана известно решението на Общия съд по дело T‑461/13  Кралство Испания срещу Европейска комисия  с предмет искане за отмяна на Решение 2014/489/ЕС на Комисията от 19 юни 2013 г. относно държавна помощ SA.28599 (C 23/10 (ex NN 36/10, ex CP 163/09), приведена в действие от Кралство Испания за въвеждане на цифрова наземна телевизия  извън Кастилия Ла Манча.

Решението започва с абзац, посветен на предимствата на цифровото разпространение, ето го:  “Тази цифровизация, която може технически да се извърши посредством наземни или сателитни платформи, по кабел или чрез широколентов достъп през интернет, позволява по-ефикасно използване на радиочестотния спектър. При цифровото телевизионно разпространение телевизионният сигнал е по-устойчив срещу интерференции и може да бъде съпроводен от редица от допълнителни услуги, които дават добавена стойност на програмата. Освен това процесът на цифровизиране позволява да се получи така нареченият „цифров дивидент“, т.е. освободени честоти, тъй като технологиите на цифровата телевизия обхващат много по-широк спектър от аналоговите технологии. Поради тези предимства Европейската комисия насърчава от 2002 г. цифровизирането в Европейския съюз.”

Кралски декрет в Испания предвижда задължение за националните телевизионни оператори в рамките на съответния им териториален обхват да покрият в частния сектор 96 % от населението, а в публичния сектор — 98 % от населението. За някои райони правителството решава да осигури покритие, като финансира разпространението  (план „Avanza“).

В Комисията е подадена жалба от европейски сателитен оператор  SES Astra, отнасяща се до помощта  –  според оператора това е помощ, за която не е отправено уведомление и която е довела до нарушаване на конкуренцията между платформите за наземно и сателитно телевизионно разпространение.

Комиисята прилага критериите по решението Алтмарк и констатира нарушение:  разглежданата мярка трябва да се счита за държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Като се има предвид, че посочената мярка е финансирана от държавния бюджет и от бюджетите на някои автономни обрасти и общини, става  въпрос за намеса чрез държавни ресурси. Според Комисията

• разширяването на предавателните телевизионни мрежи е стопанска дейност и не попада в рамките на упражняването на властнически правомощия.
• операторите на платформата са преки получатели на помощта, докато оператори на мрежи, участвали в процедурите за възлагане на обществените поръчки за разширяване на покритието, са косвени получатели на помощта. Предимството от тази мярка за последните оператори е избирателно, тъй като от тази мярка се ползва  само секторът на телевизионното разпространение, като в този сектор същата мярка се отнася  само до предприятията, които извършват дейност на пазара на наземната платформа.
• според Комисията не е изпълнен първият критерий съгласно критериите, изведени от Съда в решение от 24 юли 2003 г., Almtark Trans – предприятието получател трябва да бъде действително натоварено с изпълнението на задължения за обществена услуга и тези задължения трябва да бъдат ясно определени.
• при липсата на гаранция за най-ниската за посочената автономна област цена, не е изпълнен четвъртият критерий по посоченото решение.
• предвид обстоятелството, че платформите за сателитно и наземно телевизионно разпространение са конкурентни, мярката нарушава конкуренцията между двете платформи. Въпросната мярка оказвала въздействие и върху търговията в рамките на Съюза (съображения 94—141 от посоченото решение).

Комисията е приела, че разглежданата мярка не може да се счита за съвместима с вътрешния пазар на основание член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, тъй като разглежданата мярка не е съобразена с принципа на технологична неутралност, не е пропорционална и не е подходящ инструмент за осигуряване на покритие.

Общият съд не намира доказателства, предоставени от Кралство Испания, че става дума за обществена услуга: Общият съд припомня, че в решение Altmark Trans  Съдът е посочил, че доколкото държавната намеса е компенсация (представляваща насрещната престация за извършените доставки на услуги от предприятията бенефициери, за да изпълнят задължения за обществена услуга, по такъв начин че в действителност тези предприятия не се възползват от финансово предимство и посочената намеса следователно няма за последица да ги постави в по-благоприятно конкурентно положение спрямо предприятията, които ги конкурират), подобна намеса не попада в обхвата на член 107, параграф 1 ДФЕС. За да може обаче в конкретен случай такава компенсация да не бъде квалифицирана като държавна помощ, трябва да бъдат изпълнени кумулативно четири критерия (решение Altmark Trans).

Общият съд потвърждава решението на ЕК.

 

Поредният ЗИД ЗРТ – в парламента

Изглеждаше, че законопроектът за изменение на Закона за радиото и телевизията няма необходимите качества да бъде одобрен от Министерския съвет – но беше.  След което беше внесен в Народното събрание, разпределен в комисия и дори гледан на първо четене вчера, 17 ноември 2015 г.

Предмет на изменителния закон: финансирането. Предвиждат се промени в терминологията – субсидия се заменя с трансфери от бюджета – и разпоредби от  Глава пета (Финансиране) се отменят, включително заличава се Фонд Радио и телевизия.

Операцията е представяна като операция тип  отстраняване на сухи клони, но не е точно така или най-малкото сухите клони не са точно тези.

По време на първото четене Вяра Анкова, генерален директор на БНТ, е заела позиция, която може да бъде подкрепена изцяло: Съдбата на този фонд не може да се решава без обществена дискусия. Разговорът за него всъщност е част от по-големия и важен дебат за мисията на обществената медия и модела й на финансиране.

След обсъждане медийната комисия е отложила гласуването на законопроекта.

Още по темата: аудио, 13 ноември 2015, водеща Таня Величкова, сутрешен блок на БНР

 

 

 

Съд на ЕС: достъп до оценки на въздействието

Стана известно решението на Съда на ЕС по съединени дела T‑424/14 и T‑425/14 ClientEarth v Commission, отнасящи се до правото на достъп до информация. Делата са с предмет искане за отмяна на решения на Комисията,   с които се отказва достъп до доклад и проект за доклад за оценка на въздействието по повод бъдещо законодателство на Европейския съюз в областта на околната среда.

Комисията посочва най-напред, че при обсъжданията и преговорите с оглед на приемането от нея на законодателни инициативи тя предприема и  изготвянето на оценки на въздействието, които все още са в ход. Стратегическите избори („policy choices“), които се съдържат в една законодателна инициатива на ЕК, се обосновават с   оценка на въздействието.

Според ЕК оповестяването на този етап на исканите документи би засегнало сериозно процеса на вземане на решения на тази институция, който е в ход, тъй като

• по същество то би засегнало свободата ѝ на действие и би намалило възможностите за намиране на компромиси
• би могло да породи външен натиск, който би могъл да препятства трудния процес на вземане на решения, по време на който би трябвало да цари климат на доверие.

Според член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001  достъпът до документ, изготвен от дадена институция за вътрешно ползване или получен от институция и третиращ въпрос, по който тя все още не е взела решение, се отказва в случаите, когато оповестяването на документа би засегнало сериозно процеса на вземане на решение на тази институция, освен ако по-висш обществен интерес не диктува оповестяването на посочения документ.

В случая Съдът  отхвърля жалбите.

Както се обобщава в прессъобщението, досега Съдът и Общият съд са признали възможността Комисията да се позове на обща презумпция, за да откаже достъп до документи, без да разгледа индивидуално и конкретно тези документи, в осем случая: 1) производство за контрол върху държавни помощи, 2) производство за контрол върху концентрации между предприятия, 3) производство за установяване на неизпълнение на задължения в досъдебната му фаза, 4) производство относно картели, 5) производство „EU Pilot“, 6) писмените становища, представени от институция в рамките на съдебно производство, 7) офертите на оферентите в процедура по възлагане на обществена поръчка, и 8) документите, разменени между националните органи по конкуренция и Комисията.

 

Есен

 Ed Ruscha, “Fall All Leaves All Fall” (2009). Acrylic on paper. Courtesy Ed Ruscha and Gagosian Gallery